Креационизмът и теорията за еволюцията



Дата27.10.2018
Размер62.2 Kb.
#101858
Креационизмът и теорията за еволюцията

Д-р Марк Раик


Всеки човек рано или късно се замисля върху най-важния въпрос - какъв е смисълът на неговия живот. Кои сме ние, защо сме тук, на Земята, къде отиваме, какво е било преди и какво ще бъде след нас? Откъде произлиза животът?

Съществуват два взаимноизключващи се възгледа за произхода на Земята и живота. Единият е теорията за еволюцията, другият, основан на вярата в Бога е креационизмът или теорията за сътворението1.

Теорията за еволюцията е всъщност теорията за развитието. Естествено, безцелно, непланирано, самопроизволно развитие чрез бавна (милиарди години) и постепенна, без резки скокове и катастрофи промяна от безредие и хаос към ред, от простото към сложното, от низшето към висшето, от неживото към живото. Всичко е материално. Произходът на материята и енергията няма обяснение. Движещи сили на развитието са мутацията и естественият отбор. Законите на природата, действали при зараждането и развитието на живота, действат и сега, ще действат и в бъдещето, т.е. еволюцията продължава. Настоящето е ключът към миналото.

Креационизмът е теорията за сътворението. Според нея Творецът е създал всичко съществуващо. Сътворението е целенасочен, завършен процес, подчинен на определен план. Законите на естествения свят и на природата са установени от Бога и се различават от закономерностите през периода на сътворението. Тогава са действали други закони - силата, мъдростта и волята на Бога. Съгласно този подход времето има начало и край. Цялата фауна и флора, цялата вселена са били създадени в завършен вид. Между живото и неживото съществува непреодолима бариера. След сътворението са се случили глобални катаклизми (потопът). Миналото е ключът към настоящето.

Като сравняваме двете теории, трябва да имаме предвид, че нито една от тях не може да бъде научно доказана. Не е възможно сътворението да се повтори, а еволюцията (ако допуснем нейното съществуване) протича толкова бавно, че трудно би била предмет на научно изследване.



Термодинамика

Най-всеобхватните естествени закони, доказани научно, са първият и вторият принцип на термодинамиката, т.е. общоизвестният закон на съхранението на енергията (масата) и законът на ентропията (т.е. за тенденцията към вътрешнотоплинна неподреденост на системата). Универсалността на тези закони е всепризната. Според първия принцип на термодинамиката в настоящия свят не възниква енергия. Следователно тя би трябвало да се появи отвън, т.е. вселената да има начало. Съгласно втория принцип на термодинамиката всички процеси на Земята са насочени към увеличаване на ентропията (намалява се вътрешнотоплинната подреденост). Неизбежното заключение е, че някога на Земята е съществувал абсолютен ред. От тези закони следва, че топлинната смърт на вселената е неизбежна. Изводите за началото на вселената, нейната дегенерация и край не се съгласуват с еволюционния подход.

Тези два принципа и еволюцията не могат да бъдат верни едновременно, но еволюцията е хипотеза, която не може да бъде проверена опитно, а принципите са потвърдени многократно. Принципите на термодинамиката не само напълно съответстват на модела на сътворението, но и са негово следствие, логически произтичат от него.

Привържениците на еволюционната теория се позовават на факта, че системата Земя е отворена. Да, системата в определен смисъл не е затворена, достъпна е за енергията на Слънцето. Но за тенденцията на развитие към по-голям ред отвореността не е достатъчна, необходими са и насочваща програма, и механизъм за нейната реализация.



Мутация и естествен отбор

Насочващата програма и механизмът за реализацията й според еволюционистите са естественият отбор и мутацията. Мутацията е реакция на организма спрямо външните въздействия (химически и радиационни). Тя се изразява в отклонение при наследствените структури, които са отговорни за запазването на генетичната информация. Мутациите са случайни изменения, които могат само да намалят подредеността на системата. Експерименталните изследвания на мутациите показват, че мутантите са нежизнеспособни2. Не се пораждат индивиди с по-добри качества, нито някакъв нов вид. Естественият отбор способства за оцеляването на най-силните индивиди с цел да се запази родът. Най-добрите оцеляват, за да се поддържа генетичната стабилност на рода, т.е. мутантите са обречени. Така естественият отбор не може да служи за програма на развитието по посока на по-добрия ред. В най-добрия случай той може да съхрани съществуващото ниво на реда, като ликвидира резултатите от вредните отклонения.


Междинни звена

Отсъствието на преходни видове опровергава не по-малко убедително еволюционната теория. Дори ако подминем безкрайността на необходимото за еволюцията време и допуснем развитието на всичко живо от една първоначална клетка (случайно възникнала от неживата материя), което по принцип е трудно да си представим, остават множество въпроси. Защо се е образувало такова количество различни видове? Защо само някои от видовете са спрели развитието си? Защо не всички видове маймуни са се превърнали в човек? Защо само някои видове риби са излезли на брега? Но все пак, ако допуснем, че сложните форми са се развили от примитивните, земните пластове трябва да съдържат следи от тези преходни форми във вид на вкаменелости. При това количеството им трябва да е голямо, а различието между най-близките - незначително (в съответствие с еволюционната постепенност!). Но сред откритите досега вкаменелости такива форми не са намерени. Няма преходни звена между риби и земноводни. Интересен е примерът с рибата целокант, дълго смятана за междинен вид, изчезнал преди 70 млн. години. През 1930 г. обаче до бреговете на Мадагаскар е уловен жив целокант. След това са открити още около 30 екземпляра.

Останки от преходни звена между маймуната и човека също не са намерени. Всички "междинни звена", известни ни от учебниците и представени в палеонтологичните музеи, са възстановени въз основа на твърде ограничени данни: част от челюст с размер 5 см, няколко или дори един зъб (който, както се оказва, е на изчезнал вид свиня), незначителна част от череп и намерена до него (след една година) кост от крак на човека.

Обективният анализ показва, че всички останки от “преходните форми” са или от човек, или от маймуна и нищо междинно просто не съществува. И тук не може без фалшифициране: холандецът Йожен Дюбоа през 1891 г. представя останките на гибон за т.нар. “явански човек”, но преди смъртта си признава подмяната. А през 1953 г. е установено, че “пилтдаунският човек” е реконструиран въз основа на изпилени зъби (за да са по-близо до човешките) и специално боядисани (за да приличат повече на древни) кости. Еволюционистите се опитват да потвърдят процеса на постепенното развитие от простото към сложното, като се позовават на т.н. основен закон на биогенетиката, според който ембрионалното развитие на организма в сбита форма повтаря всички стадии от еволюционното развитие на вида. Но те пренебрегват факта, че несъстоятелността на този закон е доказана чрез закона за запазването на индивидуалността, който е основополагащ в биологията.

Забележително е, че не са намерени не само серии от преходните звена, но дори и отделна преходна форма. Това отсъствие напълно съответства на креационния модел, според който всички видове растения, животни и човекът са били сътворени в сегашния си завършен вид. Живият свят не е маса от свързани с верижки индивиди. В противен случай не би било възможно да се създаде каквато и да било класификация.

Живото от неживото

Концепцията на еволюционистите за зараждането на живота - живата клетка - от неживо вещество няма научна обосновка. Всичко се приписва на волята на сляпата случайност. А каква е вероятността за случайно зараждане на една жива клетка от неживите елементи? Броят на събитията, които могат да се случат във вселената, изпълнена от частици с размер на електрон, за 3000 млрд. години (като една частица може да участва в 100 млрд. милиарди събития) се измерва с величината 10 на 170 степен, т.е. вероятността да се случи едно (каквото и да било) събитие е 1:10 на 170 степен. Водещите специалисти по информатиката оценяват вероятността за случайно подреждане на частиците в самопроизвеждаща се система като 1:10 на 450 степен. Тъй като 1:10 на 450 степен е по-малко от 1:10 на 170 степен, случайното зараждане на живота съгласно теорията на вероятността е абсолютно невъзможно. Не е изненадващо, че при ясната цел и представа за строежа и състава на живата клетка, биохимиците досега не са успели да я синтезират. Това не е възможно и от гледна точка на информатиката. Живото се различава от неживото по наличието на информацията, която не е материална субстанция и може да произлезе само от източника на информация, защото е свързана с неговата воля и разум5.


Изводи

Еволюционният подход към произхода и развитието на живота на Земята не само не е научна теория, но и противоречи на фундаменталните закони на природата, открити от науката и многократно потвърдени от практиката. Той е построен върху догматична вяра, а не върху факти и по същността си е предположение. Подходът, базиран върху наличието на сътворението, не противоречи на фундаменталните закони на природата, открити от науката и постоянно потвърждавани от нови явления и факти.



1 Съществува и трета, компромисна теория, наречена теистична еволюция, в която се прави опит за съединяване на двата посочени подхода. Този по същността си еволюционен възглед запълва празнотите в еволюционната теория с името на Бога, творил чрез еволюцията.

2 Петерсон, Д. Открывая тайны творения. Библия для всех. Санкт Петербург, 1994.

5 Гитт, В. Вопросы первостепенной важности, Логос, 1990.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница