Кристиана Димчева Емилия Милкова Предмет на настоящото съобщение са някои неизвестни в историческата литература



Дата24.07.2016
Размер106.21 Kb.
ВАРНА, 1908

Кристиана Димчева Емилия Милкова

Предмет на настоящото съобщение са някои неизвестни в историческата литература моменти, свързани с обявяването на Независимостта от 1908 и отражението им във Варна и Варненския регион. Сведения за тези събития се съдържат в съвременния им периодичен печат, материали на ВТИК, спомени на очевидци и участници, както и материали съхранявани в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна.

За свидетелства на събитието през 1908 година, можем да приемем публикациите, свързани с провъзгласяването независимостта на България, както и предхождащите го прояви във Варна през периода юли – декември на същата година. Материали за тях срещаме по страниците на излизащи в града вестници.. Това са „Известник1”, Свободен глас2”и Варненски общински вестник3, а така също и документи на Варненската търговско индустриална камара – писма и изказвания на търговци и индустриалци, отразени в стенографските протоколи на Варненската търговско индустриална камара”4 ..

Варна след Освобождението е град с голямо етническо разнообразие, с обособено търговско лице, в което преобладава транзитната и комисионерската търговия. Модернизираното пристанище, активността на Варненската търговско индустриална камара /ВТИК/, установените търговски връзки с Цариград са предпоставки за израстването на града като важен търговски център.

Статистиката показва, че след Освобождението между 25% и 30% от вносът на страната се осъществява през Варненското пристанище От 196 619 т. в началото на века се увеличава до 300 000 т. през 1908.. Стопанската ориентация на младата държава е към нуждите на пазарите на Османската империя, Средна Европа и Русия и насочването на търговския обмен главно през пристанищата в Русе, Варна и Бургас.

След 1903 г. Варна приема и голяма част от бежанския поток от Османската империя.

Тези обстоятелства обясняват трайния интерес към събитията в Цариград от лятото на 1908, свързани с младотурския преврат .

Темата остава почти незасегната дори в изследвания като сборника „Обявяване независимостта на България през 1908 г.5 „Обявяване Независимостта на България през 1908 и политиката на империалистическите сили”6 на Цветана Тодорова и пр. Прегледаните документи показват сложна и противоречива картина при посрещането на историческото събитие и последствията за икономическото развитие на варненския регион след 22 септември 1908

Събитията в Цариград са предмет на аналитични статии във в. Известник за характера на младотурското движение7: ”....що можем да си представим, разви събитията така, че днес виждаме как от много страни новия турски либерализъм, който се стреми да извоюва на турския народ конституционното управление и с бързи крачки обръща турската младеж и по прогресивния елемент на турското население.” Вестникът се обръща към „тая прогресивна вълна, що се надига зад турската самодържавие” и в следващите броеве8 със статията „Дадена ли е конституция на Турция „ публикувана на първа страница:

„Турската конституция е прогласена не преди няколко дни, както обясниха всички наши вестници, а преди 32 години още, а именно на 11 декември 1876 г., която... ако и да е била потъпкана от Абдул Хамида никога не е била отменяна ...... а султана издава заповед за свикване на Народно събрание....

...И днес, когато турското революционно движение обнаружи един достатъчно сериозно организиран план за действие... Султана прави опити за потушаване на въстанието.. И колко сполучлив излезе този опит!”

Дни по-късно в същите издания излизат обявления: за организиране на „увеселителни параходи за варненци до Цариград”. Поводите са празнуване на „провъзгласената конституция”, участие в тържествата на 19/31 август, посветени на възшествието на Абдул Хамид , изгодно пътуване с луксозни кораби, наети от „предприемчиви варненци” за онези младотурци, които след последвалите събития искат да се върнат по родните си места. 9

„С възстановяването на конституцията и последвалата амнистия се отвориха вратите пред множество изгнаници от Османската империя.. Особено Варна, където избягалите македонци и арменци са най-много..

Разни ... млекари , градинари и др. вече са заминали, много са пред заминаване”

В дневните си новини в „Свободен глас” от юли 1908 представя картината на едно подобно заминаване с увеселителен параход: 10

„ На 14 т. м Варна взе да се кръстосва от множество турци дошли от провинцията по покана на варненските си събратя. Всички носеха българския трикольор и надпис на турски (да живее конституцията) В часа 4 подир пладне те се събраха в градската градина откъдето с музика и турски знамена едното от които подарено от русенските младотурци и едно българско знаме потеглиха към окръжното управление С една кратка българска реч един от младотурците благодари на г-н окръжния управител за топлите съчувствия отправени към турците по случай възкресяването на тяхната свобода Окръжния управител г-н Ралчев с няколко думи благодари на манифестантите. От там шествието потегли и спря пред Общинското управление където един от младотурците благодари на варненското гражданство за съдействието и симпатия по случай тяхното устроено веселие На балкона се показа умислена физиономия на г. Филова. Той приветства варненските граждани турци- с тяхната конституция като добави , че тя е едничката гаранция за доброто съседство на Турция и България Под такта на музиката шествието се отправи към турското консулство....И отново речи този път с пожеланието на консула да живее България с която да живеем братски .....

И ако това ни представя атмосферата във Варна дописки ни отвеждат в Цариград, където някои варненци са отишли кой да стори ниско васално темане11, кой да гостува в Екзархията, кой да слуша хор Гусла как пееда пее в „Св. Стефан”.

След заминаването на парахода „Борис”, заминава парахода ”Кирил”, препълнен с екскурзианти.12 Същия параход се връща обратно и отново заминава препълнен с гости. „Преди два дена - пише „Свободен глас”- замина парахода „България” с дружество „Гусла”, певчески хор и тамбурашкия оркестър.... Изглежда, че тия екскурзии от Варна и Бургас още няма да престанат: числото на желаещите да посетят турската столица и я поздравят с конституцията от ден на ден се увеличава”.

Пътуват да видят прочутия и известен на всички „стари царски исторически за нас българите град” / цените са много намалени /. Посрещането – официално. Литургия в българската църква. Овации пред Илдъз – двореца, предпочитан от султана, Високата порта, Великия везир, Българското агенство и пр.

И така до септември, когато ще избухне новата гордост и радост - отхвърляне на васалната зависимост и посрещането на независимостта.

На 22 септември Варна посреща с неописуем възторг, радостната вест съобщена от телеграфа- в 1 часа според в. Известник , „към 2 часа след обед „ определена в. Свободен глас.

„На 22 того, в 1 часа cлед обед, телеграфът донесе радостната вест, с която се съобщаваше, че в столицата на древното българско царство – Велико Търново, сред неописуемият възторг на народа Негово Величество цар Фердинанд I провъзгласи cъeдинeните на 6 септември 1885 г. Северна и Южна България в свободно и независимо българско царство.

Тая радостна вест веднага биде разгласена на варненските граждани и гpaдa Варна зема празничен вид. Улиците се окичиха с флагове, чиновници напуснаха работата, а гражданите на купчини се тpyпaxa и разговаряха за станалото важно събитие за България, кaтo paдocтнo cи cтиcкaxa ръцете и поздравяваха с „честито”. Същата paдocтнa вест биде съобщена и в щаба на 8 полк. Вeднaгa след това тя се съобщи на войниците, кoитo я посрещнаха с радостно „ура”! Прекратиxа се ученията, а на войниците се дaдe пълна свобода дa oтидaт из гpaдa на чело на двeтe военни музики и във войнишки peд, за дa манифестират. Всички се oтnpaвиxa към гpaдa и в миг изпълниха улиците, последвани от множество вapнeнcки граждани.

Кaктo гражданите, тъй и войниците манифестираха из по глaвнитe улици на гpaдa дo късно вечерта, кaтo на по-главните nлощади се спираха и залавяха на хоро, изпъстрено от граждани и войници.

Пред Общинското уnpaвлeниe манифестантите се спряха и поздравиха кметството, на кoeтo Кмета на гpaд Варна, г-н Филов, отговорш с paдocтeн поздрав, кaтo не забрави дa каже, че това рядкo щастие се пaднa на демократическото npaвитeлcтвo. Tyк се нaпpaви и eднa фотографическа cнимкa, Манифестацията продължава дo късно вечерта. 13

Събитията от 23-ти допълват модела, по който ще се отбелязват бъдещите празници на Независимостта на България с шествия из улиците на града, парад на войските от гарнизона, молебен, илюминации и пр.

„На 23 сутринта, войниците от целия полк се cтpoиxa npeд казармите и в 8,30 часа бяха поздравени от полковия командир, кoйтo cлeд това прочете гласно поздравителната телеграма, която бе изnpaтeнa от полка дo Негово Величество Царя Фердинанд . На кpaй командира извика: Дa живее българския цар, дa живее народът, и отечеството и кaтo нaпомни дългът на българския вoйник и неговото самопожертвуване, aкo стане нужда, за защита на отечествени интереси, той извика: "дa живее българската армия". В отговор на това гръмогласно "ура" се разнесе по полeтo npuдpyжено с "Шуми марица". Cлeд това войскaтa noтeгли за napaдa.”

Този възторг на „многохилядните събрания”, тържествена служби в съборната църква по случай провъзгласяването на Българuя в независимо царство, военен парад, народно веселие са отразени и в специално отпечатваните програми14 на последвалите годишнини от акта на обявяването.

„На молебена приcъcтвyвaxa всички граждански u военни власти, цялото чиновничество, учащaта се младеж в гpaдa, целия пoлк, пoртoвaтa рота, цялото офицерство и множество гражданки и граждани от всички съсловия, кoитo бяха препълнили църквaта и целия площад около нея....Целия дeн всички дюкяни бяха затворени, гpaдът имаше nразничен вид и вечерта бе осветен u гражданите дo късно тържествуваха”15 На страниците на Варненския общински вестник откриваме изпратените телеграми до Фердинанд от Общинския съвет и кмета на Варна Добри Филов , а на 22.XI 1908 г съветът именува централния градски площад „Независимост” за да увековечи признаването независимостта на българската държава.

Прегледаните документи показват сложна и противоречива картина на посрещането на историческото събитие и последствията за икономическото развитие на варненския регион след 22 септември 1908

Празничната еуфория е позната и за останалите градове в царството – различни са последствията от търговския и митнически бойкот срещу България от Турция.

Хрониките и на двата вестника през октомври звучат тревожно.

Вестник „Свободен глас: „На нашата търговия особито в Цариград се правят всевъзможни спънки, излизащи вън от границите на правовите закони. Това несъмнено се отразява първо на Варна, която има най-голяма от наша страна търговия в Цариград.”

И още : „Първото последствие на нашето обявяване в царство бе обявения от страна на турците бойкот. Този бойкот най-много биде изразен при пристигането на нашите параходи в турски води. На много места на нашите параходи биде забранено да стоварят стоки...”

Варненските търговци и предприемачи я определят - финансова и търговска война и в пресата/„Играта на Турция”, в. „Свободен глас” от 29 октомври/, и в протестните писма на Българското търговско параходно дружество и в гневните речи на Яков Найденов- председател на същото и член на камарата, на Харалан Николов – подпредседател на същата16.

Какво губи Варна синтезирано ни представя Отчета на окръжното управление за 1908г. Годината е изминала, вече България е призната като независимо царство. Раздел” Търговия, Промишленост и Занаяти” – „ резултатите можеха да бъдат и подобри, ако събитията станали през септември и последствията им не попречиха отчасти на това....донесоха неопределеност на търговските сделки, които се извършваха в с една неувереност и риск, ..прекратяване на рейсите на параходите на БТПД до турските пристанища..смущение на пиацата, спиране на търговския кредит, особено от страна на чуждите банки..”.17

Българска народна банка представя наблюденията си върху икономическите процеси в раздела на Кредитните учреждения: бойкота на български стоки, отстрана на Турция отправя износа към големите западни тържища, а при индустрията, чийто произведения се изнасят изключително за Турция е настъпил общ застой – особено в развитието на текстилната и брашняната индустрия.18



1Известник : Излиза седмично / Изд. и отг. ред. П. Глушков. - Варна, 1902-1910.

2Свободен глас : Седмичен информационен лист ; Ред. кол. : Стефан Ив. Петков - глав. ред. и др. - Варна, 1905-1915л

3Варненски общински вестник : Ще излиза обикновено на 1 и 15 всеки месец / Издава Варненско градско общинско управление. - Варна : Варненско гр. общинско управл., 1888-1939

4Стенографски протоколи на ВТИК. XVII редовна сесия 28 ноември – 10 декември..- Варна: ВТИК, 1908.

5


6.Тодорова, Цветана. Обявяване Независимостта на България през 1908 и политиката на империалистическите сили.- София:БАН,1960;

7 Началото на революционното движение в Турция. // Свободен глас (Варна) ІV, № 27, 5 юли 1908, с.1

8 Дадена ли е конституция на Турция.// Свободен глас (Варна), ІV, № 29, 20 юли 1908, с.1-2

9 Масови заминавания на турски : Дневни новини // Свободен глас (Варна), ІV, № 32 , 9 авг. 1908, с.3 ;Увеселителен параход// Свободен глас (Варна), ІV, № 33, 16 авг. 1908, с.2. Параходът нает от Стефан. Пляков Hadjin е с 2000 места .; Варненските младотурци в Цариград.Техните манифестации в Варна// Свободен глас (Варна), ІV, №33,16 авг. 1908, с.3-4 ; Българските гости в Цариград.// Свободен глас (Варна), ІV, № 34 , 24 авг.1908, с.3

10 Варненските младотурци в Цариград. .Тяхната манифестация в гр. Варна// Свободен глас, XI, №33, юли 1908, с.3 Нови благодарности//свободен глас, Варна, ІV, №34,24 авг. 1908, с.3



11 Осуетен увеселителен параход : Хроника // Свободен глас (Варна), №7 , 9 авг. 1908, с.2

12 Българските гости в Цариград : Хроника //Свободен глас Свободен глас (Варна) , №7 , 9 авг. 1908, с1-2

13 Провъзгласяване на независимостта на България в Варна.:Хроника//И з в е с т н u к XI,№39, Варна, 27 сеnт. 1908 г., с. 2; Независимостта на България във Варна: Хроника// Свободен глас (Варна), ІV, № 39 ,28 септ. 1908, с. 3 ; Българското царство възобновено// Свободен глас (Варна), №39, 28 септ. 1908 , с.1 ; По случай провъзгласяване на независимостта// пак там с. 3

14 Програма на първата годишнина22.09.1909 -.Варна: печ. Взаимност, 1909.

15 Свободен глас (Варна)

16 Протокол №6, 4 Декември 1908// Стенографски протоколи на ВТИК,1908, с.361-362 ;Протокол №5, 3 Декември 1908: Писмо на БТПД // Стенографски протоколи на ВТИК,1908, с.300- 303

17Търговия, Промишленост и Занаяти .- Отчет на окръжното управление за 1908 г: Варна, 1909с.

18 Кредитни учлеждения .- Отчет на окръжното управление за 1908г: Варна, 1909 с.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница