Кристиана Димчева Емилия Милкова Предмет на настоящото съобщение са някои неизвестни в историческата литература

Кристиана Димчева Емилия Милкова

Предмет на настоящото съобщение са някои неизвестни в историческата литература моменти, свързани с обявяването на Независимостта от 1908 и отражението им във Варна и Варненския регион. Сведения за тези събития се съдържат в съвременния им периодичен печат, материали на ВТИК, спомени на очевидци и участници, както и материали съхранявани в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна.

За свидетелства на събитието през 1908 година, можем да приемем публикациите, свързани с провъзгласяването независимостта на България, както и предхождащите го прояви във Варна през периода юли – декември на същата година. Материали за тях срещаме по страниците на излизащи в града вестници.. Това са „Известник¹”, Свободен глас²”и Варненски общински вестник³, а така също и документи на Варненската търговско индустриална камара – писма и изказвания на търговци и индустриалци, отразени в стенографските протоколи на Варненската търговско индустриална камара”⁴ ..

Варна след Освобождението е град с голямо етническо разнообразие, с обособено търговско лице, в което преобладава транзитната и комисионерската търговия. Модернизираното пристанище, активността на Варненската търговско индустриална камара /ВТИК/, установените търговски връзки с Цариград са предпоставки за израстването на града като важен търговски център.

Статистиката показва, че след Освобождението между 25% и 30% от вносът на страната се осъществява през Варненското пристанище От 196 619 т. в началото на века се увеличава до 300 000 т. през 1908.. Стопанската ориентация на младата държава е към нуждите на пазарите на Османската империя, Средна Европа и Русия и насочването на търговския обмен главно през пристанищата в Русе, Варна и Бургас.

След 1903 г. Варна приема и голяма част от бежанския поток от Османската империя.

Тези обстоятелства обясняват трайния интерес към събитията в Цариград от лятото на 1908, свързани с младотурския преврат .

Темата остава почти незасегната дори в изследвания като сборника „Обявяване независимостта на България през 1908 г.⁵ „Обявяване Независимостта на България през 1908 и политиката на империалистическите сили”⁶ на Цветана Тодорова и пр. Прегледаните документи показват сложна и противоречива картина при посрещането на историческото събитие и последствията за икономическото развитие на варненския регион след 22 септември 1908

Събитията в Цариград са предмет на аналитични статии във в. Известник за характера на младотурското движение⁷: ”....що можем да си представим, разви събитията така, че днес виждаме как от много страни новия турски либерализъм, който се стреми да извоюва на турския народ конституционното управление и с бързи крачки обръща турската младеж и по прогресивния елемент на турското население.” Вестникът се обръща към „тая прогресивна вълна, що се надига зад турската самодържавие” и в следващите броеве⁸ със статията „Дадена ли е конституция на Турция „ публикувана на първа страница:

„Турската конституция е прогласена не преди няколко дни, както обясниха всички наши вестници, а преди 32 години още, а именно на 11 декември 1876 г., която... ако и да е била потъпкана от Абдул Хамида никога не е била отменяна ...... а султана издава заповед за свикване на Народно събрание....

...И днес, когато турското революционно движение обнаружи един достатъчно сериозно организиран план за действие... Султана прави опити за потушаване на въстанието.. И колко сполучлив излезе този опит!”

Дни по-късно в същите издания излизат обявления: за организиране на „увеселителни параходи за варненци до Цариград”. Поводите са празнуване на „провъзгласената конституция”, участие в тържествата на 19/31 август, посветени на възшествието на Абдул Хамид , изгодно пътуване с луксозни кораби, наети от „предприемчиви варненци” за онези младотурци, които след последвалите събития искат да се върнат по родните си места. ⁹

„С възстановяването на конституцията и последвалата амнистия се отвориха вратите пред множество изгнаници от Османската империя.. Особено Варна, където избягалите македонци и арменци са най-много..

Разни ... млекари , градинари и др. вече са заминали, много са пред заминаване”

В дневните си новини в „Свободен глас” от юли 1908 представя картината на едно подобно заминаване с увеселителен параход: ¹⁰

„ На 14 т. м Варна взе да се кръстосва от множество турци дошли от провинцията по покана на варненските си събратя. Всички носеха българския трикольор и надпис на турски (да живее конституцията) В часа 4 подир пладне те се събраха в градската градина откъдето с музика и турски знамена едното от които подарено от русенските младотурци и едно българско знаме потеглиха към окръжното управление С една кратка българска реч един от младотурците благодари на г-н окръжния управител за топлите съчувствия отправени към турците по случай възкресяването на тяхната свобода Окръжния управител г-н Ралчев с няколко думи благодари на манифестантите. От там шествието потегли и спря пред Общинското управление където един от младотурците благодари на варненското гражданство за съдействието и симпатия по случай тяхното устроено веселие На балкона се показа умислена физиономия на г. Филова. Той приветства варненските граждани турци- с тяхната конституция като добави , че тя е едничката гаранция за доброто съседство на Турция и България Под такта на музиката шествието се отправи към турското консулство....И отново речи този път с пожеланието на консула да живее България с която да живеем братски .....

И ако това ни представя атмосферата във Варна дописки ни отвеждат в Цариград, където някои варненци са отишли кой да стори ниско васално темане¹¹, кой да гостува в Екзархията, кой да слуша хор Гусла как пееда пее в „Св. Стефан”.

След заминаването на парахода „Борис”, заминава парахода ”Кирил”, препълнен с екскурзианти.¹² Същия параход се връща обратно и отново заминава препълнен с гости. „Преди два дена - пише „Свободен глас”- замина парахода „България” с дружество „Гусла”, певчески хор и тамбурашкия оркестър.... Изглежда, че тия екскурзии от Варна и Бургас още няма да престанат: числото на желаещите да посетят турската столица и я поздравят с конституцията от ден на ден се увеличава”.

Пътуват да видят прочутия и известен на всички „стари царски исторически за нас българите град” / цените са много намалени /. Посрещането – официално. Литургия в българската църква. Овации пред Илдъз – двореца, предпочитан от султана, Високата порта, Великия везир, Българското агенство и пр.

И така до септември, когато ще избухне новата гордост и радост - отхвърляне на васалната зависимост и посрещането на независимостта.

На 22 септември Варна посреща с неописуем възторг, радостната вест съобщена от телеграфа- в 1 часа според в. Известник , „към 2 часа след обед „ определена в. Свободен глас.

„На 22 того, в 1 часа cлед обед, телеграфът донесе радостната вест, с която се съобщаваше, че в столицата на древното българско царство – Велико Търново, сред неописуемият възторг на народа Негово Величество цар Фердинанд I провъзгласи cъeдинeните на 6 септември 1885 г. Северна и Южна България в свободно и независимо българско царство.

Тая радостна вест веднага биде разгласена на варненските граждани и гpaдa Варна зема празничен вид. Улиците се окичиха с флагове, чиновници напуснаха работата, а гражданите на купчини се тpyпaxa и разговаряха за станалото важно събитие за България, кaтo paдocтнo cи cтиcкaxa ръцете и поздравяваха с „честито”. Същата paдocтнa вест биде съобщена и в щаба на 8 полк. Вeднaгa след това тя се съобщи на войниците, кoитo я посрещнаха с радостно „ура”! Прекратиxа се ученията, а на войниците се дaдe пълна свобода дa oтидaт из гpaдa на чело на двeтe военни музики и във войнишки peд, за дa манифестират. Всички се oтnpaвиxa към гpaдa и в миг изпълниха улиците, последвани от множество вapнeнcки граждани.

Кaктo гражданите, тъй и войниците манифестираха из по глaвнитe улици на гpaдa дo късно вечерта, кaтo на по-главните nлощади се спираха и залавяха на хоро, изпъстрено от граждани и войници.

Пред Общинското уnpaвлeниe манифестантите се спряха и поздравиха кметството, на кoeтo Кмета на гpaд Варна, г-н Филов, отговорш с paдocтeн поздрав, кaтo не забрави дa каже, че това рядкo щастие се пaднa на демократическото npaвитeлcтвo. Tyк се нaпpaви и eднa фотографическа cнимкa, Манифестацията продължава дo късно вечерта. „¹³

Събитията от 23-ти допълват модела, по който ще се отбелязват бъдещите празници на Независимостта на България с шествия из улиците на града, парад на войските от гарнизона, молебен, илюминации и пр.

„На 23 сутринта, войниците от целия полк се cтpoиxa npeд казармите и в 8,30 часа бяха поздравени от полковия командир, кoйтo cлeд това прочете гласно поздравителната телеграма, която бе изnpaтeнa от полка дo Негово Величество Царя Фердинанд . На кpaй командира извика: Дa живее българския цар, дa живее народът, и отечеството и кaтo нaпомни дългът на българския вoйник и неговото самопожертвуване, aкo стане нужда, за защита на отечествени интереси, той извика: "дa живее българската армия". В отговор на това гръмогласно "ура" се разнесе по полeтo npuдpyжено с "Шуми марица". Cлeд това войскaтa noтeгли за napaдa.”

Този възторг на „многохилядните събрания”, тържествена служби в съборната църква по случай провъзгласяването на Българuя в независимо царство, военен парад, народно веселие са отразени и в специално отпечатваните програми¹⁴ на последвалите годишнини от акта на обявяването.

„На молебена приcъcтвyвaxa всички граждански u военни власти, цялото чиновничество, учащaта се младеж в гpaдa, целия пoлк, пoртoвaтa рота, цялото офицерство и множество гражданки и граждани от всички съсловия, кoитo бяха препълнили църквaта и целия площад около нея....Целия дeн всички дюкяни бяха затворени, гpaдът имаше nразничен вид и вечерта бе осветен u гражданите дo късно тържествуваха”¹⁵ На страниците на Варненския общински вестник откриваме изпратените телеграми до Фердинанд от Общинския съвет и кмета на Варна Добри Филов , а на 22.XI 1908 г съветът именува централния градски площад „Независимост” за да увековечи признаването независимостта на българската държава.

Прегледаните документи показват сложна и противоречива картина на посрещането на историческото събитие и последствията за икономическото развитие на варненския регион след 22 септември 1908

Празничната еуфория е позната и за останалите градове в царството – различни са последствията от търговския и митнически бойкот срещу България от Турция.

Хрониките и на двата вестника през октомври звучат тревожно.

Вестник „Свободен глас: „На нашата търговия особито в Цариград се правят всевъзможни спънки, излизащи вън от границите на правовите закони. Това несъмнено се отразява първо на Варна, която има най-голяма от наша страна търговия в Цариград.”

И още : „Първото последствие на нашето обявяване в царство бе обявения от страна на турците бойкот. Този бойкот най-много биде изразен при пристигането на нашите параходи в турски води. На много места на нашите параходи биде забранено да стоварят стоки...”

Варненските търговци и предприемачи я определят - финансова и търговска война и в пресата/„Играта на Турция”, в. „Свободен глас” от 29 октомври/, и в протестните писма на Българското търговско параходно дружество и в гневните речи на Яков Найденов- председател на същото и член на камарата, на Харалан Николов – подпредседател на същата¹⁶.

Какво губи Варна синтезирано ни представя Отчета на окръжното управление за 1908г. Годината е изминала, вече България е призната като независимо царство. Раздел” Търговия, Промишленост и Занаяти” – „ резултатите можеха да бъдат и подобри, ако събитията станали през септември и последствията им не попречиха отчасти на това....донесоха неопределеност на търговските сделки, които се извършваха в с една неувереност и риск, ..прекратяване на рейсите на параходите на БТПД до турските пристанища..смущение на пиацата, спиране на търговския кредит, особено от страна на чуждите банки..”.¹⁷

Българска народна банка представя наблюденията си върху икономическите процеси в раздела на Кредитните учреждения: бойкота на български стоки, отстрана на Турция отправя износа към големите западни тържища, а при индустрията, чийто произведения се изнасят изключително за Турция е настъпил общ застой – особено в развитието на текстилната и брашняната индустрия.¹⁸