Кривият стълб на православието симеон Арнаудов (Дякона)



Дата29.01.2018
Размер36.11 Kb.
КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов (Дякона)

(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
В младите си години като студент в Духовната семинария в гр. Пловдив бях любимец на преподавателите си. Имах хубав глас, пеех много хубаво, бях едър, мъжествен и с осанка. Аз бях любимец и на архимандрит Ефтимий. Аз по това време четях беседите на Учителя и няколко пъти бях Го слушал лично на беседа. Поповете тогава узнаха, а това не можеше да се скрие тогава и ме наклеветиха пред него. Той ме извика пред тях и ме попита вярно ли е това. Казах му: “В Евангелието пише: “Не лъжи.” Затова казвам: “Вярно е, чета беседите на г-н Дънов и съм ходил при Него да Го слушам.” – “Ето виждате ли, той сам си признава. Понеже сам си признава и понеже е млад – нека опита всичко. Той пак ще се върне, ако е наш. Ако не е наш, той ще си отиде. Но ако го накажем и ако е наш, ще го прогоним и няма после да го имаме.” Това се хареса на всички, което каза Ефтимий за мен и ме оставиха да проверят аз чий съм: на владиката ли, на църквата ли или трябва да бъда в Школата на Учителя. След време Учителят ми разкри, че аз трябва да остана в църквата, за да преминат през мене седем хиляди попски духове, за да им бъда аз проводника. Тогава разбрах, че Ефтимий е усещал това и други над него от тази верига са му наредили да ме оставят на мира, за да бъда в църквата, за да могат да преминат всички тези седем хиляди попски духове чрез мен. Значи аз не бях зависим от тях, а те бяха зависими от мене. Но аз не послушах Учителя и напуснах по-рано църквата и бях наказан за своето непослушание и от двете страни – както от църквата, така и от окултните закони на Школата. А това ще го разкажа подробно по-късно. А тук правя само връзка между мен и Ефтимий. Ефтимий ме обичаше без да съзнава защо. Аз по-късно разбрах защо ме обича. Ами той беше на върха на тази институция и всички онези, които той управляваше и командуваше от тази верига, трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. А аз трябваше да я заплатя. Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в манастира на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростяваше от техните плътски грехове. И той ги опрощаваше по всички правила както това ставаше при такива гуляи в света. Аз бях тогава млад и видях цялото двуличие: едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време: “Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря!” Голяма трагедия аз изживях по това двуличие.

Бяхме на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново, където присъствувах и аз. След като започна беседата, архимандрит Ефтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в салона и Му каза: “Ти Дънов си кривият стълб на православието!” Учителят го погледна и му каза: “Ще видим после кой е кривия стълб на православието!” Учителят продължи Своята беседа, а Ефтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата. След няколко минути той заспа заедно с всички свещеници и владици в залата. Това нещо го разказах. Но какво се случи по-нататък? Същата година след като Ефтимий обикаля цяла България и пътува от град на град и говори срещу Учителя, накрая след победоносното си турне и след като е сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданството, тогава решава накрая да се върне у дома. Сяда във влака, влака пътува и случило се така, че някой е дръпнал внезапната спирачка във влака за внезапно спиране, а такива спирачки имаше във всяко едно купе. Влакът спира изведнъж както трябва при аварийно спиране и един голям куфар пада отгоре от поставката над главата му и го удря по гърба му. Ефтимий изохкал, превил се от болка, но криво-ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ле не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл – точно както е бастуна и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му, така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си – превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривия стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб на православието. И си остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на гръбнака му, най-вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна, издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Ефтимий вече не ставаше нито за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че минаха цели десетилетия от тогава. А през 1927 / 28 г. той си замина и когато го погребваха, направиха му двоен ковчег, защото не можеха да го съберат в единичен - Нали целия беше под прав ъгъл! Изкопаха му и двоен гроб и така го погребаха. Та двойният ковчег беше за двама човека – единия за Ефтимий, а другият – за кривия стълб на православието. И гробът беше за двама – за Ефтимий и за онзи кривия стълб на православието.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница