Кризата в Миниаполис 1888 г повратна точка в Историята на цасд



Дата04.01.2018
Размер101.76 Kb.
#41346


Кризата в Миниаполис - 1888 г. -

повратна точка в Историята на ЦАСД
След 1863 г. ЦАСД излиза напред в обществения и религиозен живот в Америка. Тя заема своето място сред големите религиозни общества. Трябвало да се защитават старите и забравени истини на закона, съботата и светилището. Трябвало да се оспорва хилядолетната заблуда за задгробния живот, да се проповядват големите пророчества на Данаил и Откровението. Често се стигало до дебати с представители на други общества. Повечето адвентни проповедници развивали способността да бъдат остроумни и находчиви оратори, “куцали” в духът на смирението, търпението и любовта.

Постоянната защита на закона, съботата, светилището, пророчествата неусетно поставила на заден план най-великата истина на евангелието - “Оправдаваме се даром чрез вяра в Исуса Христа”.

Учението за оправдание чрез вяра е било още от начало основно учение на ЦАСД. В 1852 г. Джеймс Вайт пише в “Ревю енд Херълд”: “Когато представят някой пазител на съботата, че е напуснал Исуса, единствения източник на правда, че омаловажава неговата изкупителна жертва и търси оправдание чрез закона, знайте, че се говори от невежество или злонамереност.”

Това е ясното становище на адвентистите в начало по въпроса за оправданието чрез вяра. Те разбирали послушанието на закона и пазенето на съботата като плод и следствие на оправданието на чрез жертвата на Христа.

Но както вече отбелязахме, постоянното акцентиране на истините за закона, съботата, светилището поставили неусетно въпроса за оправдание чрез вяра на заден план.

По този повод Елена Вайт пише:

“Като народ ние сме проповядвали закона, до като изсъхнахме като склоновете на Гелвуе, на които липсва дъжд и живителна роса. Ние не трябва да уповаваме на нашите собствени заслуги, а на заслугите на Христа…Аз зная, че нашите църкви загиват от липсата на знание по въпроса за оправдание чрез вяра в Исуса Христа и свързаните с Него истини”.

През 80-те години излизат много статии по този въпрос в различните списания. Новата генерация служители изнасят все по-ясно тази истина на преден план. По средата на това десетилетие по време на едно лагерно събрание стоял в един от ъглите на помещението и слушайки словото в един момент той - Ellet J. Waggoner е видял Исуса на кръста, който умирал за неговите грехове и давал своята правда за грешника Вагонер. Дълбоко засегнат младия 27 годишен лекар си поставил за цел да проучи въпроса основно. Неговия баща дошъл по покана на Джеймс Вайт в Калифорния за да издават заедно “Sings” в Пацифик Прес през 1881 г.

На другата година тук пристигнал друг млад човек - Alonzo T. Jones като помощник в издателската работа на “Sings”. Той бил прекарал три години в армията на САЩ. По време на своята служба във форт Walla Walla, щатa Колумбия, той задълбочено изследвал всички основни доктрини на АСД. Докато неговите другари играели комар или си пилеели времето, той изследвал Библията, историята и адвентни съчинения свързани и с двете (Урия Смит…). Тези двама млади мъже толкова различни по ориентация сега се обединили в общата идея за оправданието чрез вяра и били толкова силни в нея, щото работата им щяла да се отрази като земетресение в средата на адвентистите. Когато стария Вагонер бил призован да отиде в Европа за да укрепва там издателската работа, неговото място заел сина му и двамата с Алонсо разработили основно учението.



Кризата зреела. Между издателите на издателството в Батъл Крик и Калифорнийското издателство имало различия по въпроса за закона в “Посланието към Галатяните”.

Би следвало да се приеме, че водачите на църквата на драго сърце биха приели тази пренебрегвана истина, за оправдание чрез вяра, но това не станало. Водачите в Батъл Крик не приели вестта идваща от запад. Двама души се обявили силно срещу вестта. Единия Джордж Бътлър - президент на ГК, а другия Урия Смит - секретар и издател на Ревю. За президента Бътлър вестта на Вагонер и Джоунс била атака срещу съботата, още повече, че точно по това време в Арканзас и Тенеси се работило за издаването на неделен закон. Явили се и други различия по отношение тълкуванието на пророчествата (10 племена от 10 пръсти - дали са хуни, алемани…). През лятото на 1886г. Бътлър моли сестра Вайт (по това време в Европа) да даде някакво пояснение по въпроса. Отговора се забавил и тогава Бътлър свикал комисия от 9 души за да изясни въпроса. Комисията се разделила 4 на 5 - 5 против, 4 за разглеждане въпроса за оправдание чрез вяра. Бътлър предложил да се спрат дискусиите в пресата и при гласуването само Вагонер бил против. Но на следващата пролет сестра Вайт писала на всички думи на предупреждение и порицание. На Вагонер и Джоунс тя писала, че АСД трябва да излизат пред света по единен фронт по библейските истини, а Бътлър и Смит били посъветвани да бъдат толерантни към младите служители. Джоунс и Вагонер прекратили нападките. В това време Джоунс проявил активност при защита на религиозните права.

Връхната точка на тази криза била Генералната Конференция в Миниаполис (Minneapolis) от 17 октомври до 4 ноември 1888 г., проведена в новата сграда на църквата в Минеаполис, щата Минесота.

ЦАСД в това време брои 27000 души, а делегатите са около 90 души. По това време Бътлър е на 54 години, Смит на 56 г., ЕГВ на 60 г., Джоунс - 38 г., Вагонер - 33 г.

Дават думата на двамата. Става Вагонер (с язвителни и подигравателни думи). Бътлър е болен и го няма. Смит е скромен и срамежлив. Става единия и прочита стих, след това сяда, след това другия и така 16 стиха.

Малко време преди конференцията били поканени да изнесат нещо пред делегатите. Джоунс изнесъл върху Данаил 7 глава. Ясно и аргументирано посочил различията си със Смит. Вагонер говорил за оправдание чрез вяра.

Бътлър бил болен от малария и нервна криза, поръчал на сътрудниците си Смит и Морисън да стоят на старите гранични камъни. Бътлър научил, че двамата са привлекли Уили Вайт. Много от делегатите били настроени срещу младите западняци (всички над 50 години).

Мнозина от делегатите приемат, че брат Вагонер и брат Джоунс, помощник редактор, изнасят нова истина, която застрашава устоите на адвентната вяра. Освен това двамата братя били сравнително млади мъже, които пристъпили самоуверено към възложената им задача. По тези две причини не получили симпатиите на по-възрастните братя.

Джоунс защитил своята теза за хуните и алеманите, на което опонента му Смит не можал да устои. Но сестра Вайт заявила, че това не е предмет от най-голямо значение.

Вагонер говорил за оправдание чрез вяра според Галатяни 3 гл. В своите проповеди той застъпва, че вярата в Христа е единствения път към правдата и че дрехата на Христовата правда не може да бъде заслужена чрез злато, сребро и добри дела. Той поканил всички да направят Исуса и предлаганата от Него правда като централна истина на своята опитност, изповедание и живот. Оправданието чрез вяра не трябва да остане само теория и доктрина, лична опитност и живот.

Тогава Елена Вайт застанала на страната на Вагонер срещу Смит и Морисън и привържениците им, като съвсем ясно защитила тезата на Вагонер. Тя апелирала да се види красотата на истината в изложението на Вагонер за оправданието чрез вяра в Христа в тясна връзка с Божия закон. Със семпли думи тя насочила делегатите към Исуса, жертвата Му и какво очаква Той от Своя народ. Станали брат Килгор, член на ГК и предложил дискусията по въпроса за оправдание чрез вяра да се отложи за по-късно време, когато ще присъства и президента на ГК брат Бътлър. Веднага след него се изправила с. Вайт протестирайки, че Божията работа не може да чака кой да е човек. Становището на Бътлър било изнесено от Морисън. Той се страхувал, че ще се затъмни съблюдаването на Божия закон поради акцентуване на оправданието чрез вяра.

Малцина от делегатите приемат като чудесно напомняне от Господа великата истина за оправдание чрез вяра. Повечето се отнасят с пренебрежение към вестта като се мотивират с две причини:

1.Тази истина е позната от начало на адвентистите и не е било необходимо да се набляга толкова много, както това направили Вагонер и Джоунс.

2.Подчертаването така силно на тази истина ще измести на заден план необходимостта от послушанието на Закона и Съботата и ще направи отново като протестантите.

Атмосферата на ГК била подтисната. В паузите се чували шеги и подмятания по този въпрос. По тази причина Елена Вайт искала да напусне конференцията но получила изричното указание да остане.

На конференцията тя се изказала: “Закона няма сила да спаси нарушителя. Тогава защо е даден той? Да заведе грешника при Христа… Закона сочи спасителното средство от греха - покаяние пред Бога и вяра в Христа”.

Конференцията завършва без да се вземе резолюция по въпроса за оправдание чрез вяра. Делегатите остават в объркано положение и несигурност по този въпрос.

Елена Вайт пише: “Моето свидетелство беше пренебрегнато и никога не съм се чувствала така подтисната както след тази конференция”.

Бътлър си дал оставка от поста поради влошеното здраве и сестра Вайт одобрила това решение. Сестра Вайт не взема ясно становище по Галатяни 3 гл., но по въпроса за оправдание чрез вяра те беше категорична. В своите проповеди и разговори тя настояваше за правотата на тази истина, не с упоритата настойчивост на главните герои, но с отмерени, движими от Св. Дух изрази, за да се види истинския резултат от изживяването на това оправдание само чрез милостта на Христа.

В последните дни на конференцията, тя коренно промени своя тон. Тя стоеше непоколебимо, изисквайки от служителите да приемат Христа, защото в повечето случаи Той бе отблъснат от тях. Сега както Исус в храма тя бичуваше със силни думи. Нейната проповед този път не беше написана. Затова бе много по-силна отколкото ако бе запланувана.

“Нашето събрание отива към своя край и нито една изповед не беше направена, няма никаква видима промяна, както би очаквал Божия Дух. Тази нощ се събудих в 2 часа и се молих, но не виждам да е постигната някаква промяна”.

След ГК в Миниаполис, Елена Вайт, Вагонер и Джоунс прекосяват Америка от Атлантическия до Тихоокеанския бряг за да проповядват по църквите вестта за оправдание чрез вяра. За радост в църквите приели по-радушно вестта. Адвентистите все по-добре разбирали тази вест. Провеждат се проповеднически курсове по този въпрос и се правят много публикации в книги и списания. Великата истина за оправдание чрез вяра заема своето първо място.

Елена Вайт пише и на двете страни и помирението бива постигнато. Тя е в Австралия, когато Джоунс е избран за издател на Ревю, а Смит негов помощник. И двамата работят с християнска любов през цялото време докато Джоунс е издател до 1901 г.

На мястото на болния брат Бътлър, за председател на ГК е избран бр. Олсън (O.A.Olsen). На ГК следващата година се проявява съвсем ново отношение към проблема за оправдание чрез вяра. Чувства се оживление. Много братя съжаляват за отрицателната си позиция в Миниаполис. Между тях е и брат Урия Смит.

След 1888г. Елена Вайт отделя голямо място в своите книги за въпроса “оправдание чрез вяра”. Тя се спира подробно на проблема вяра, закон, благодат. Това са книгите: “Патриарси и Пророци” /1890 г./, “Пътят към Христа” /1892 г./, “Христови притчи” /1900 г./.

Когато в първите две десетилетия на 20 век главната задача на ЦАСД бе поставена върху разнасянето истината по целия свят и се разгръща невиждана до тогава мисионерска дейност, появи се отново опасност истината за оправдание чрез вяра да мине на заден план. За да се избегне тази опасност, ГК в 1924 г. натоварва бр. Даниелс да събере всичко, което Елена Вайт е писала по въпроса за оправдание чрез вяра между 1888 и 1912 г. В резултат на тази работа, се появява великолепната книга на бр. Даниелс - “Христос наша правда”.

Елена Вайт предвидя възможността тези двама инструменти да попаднат под влиянието на врага. Тя пише в 1892 г.: “Напълно е възможно бр. Джоунс или Вагонер да попаднат под изкушенията на врага, но дори и това да стане това не значи, че те не са имали вест от Бога или пък, че тяхната работа е грешна.” /Писмо 24, 1892 г./

Вагонер и Джоунс след време отстъпват от църквата. През 1903 г. бр. Джоунс попада под влиянието на д-р Келог и напуска църквата. Самия Келог се поддава на влиянието на пантеизма. Правени са опити да се възвърне. При последната среща Джоунс е развълнуван. Бр. Даниелс го канил с думите: “Ела, бр. Джоунс, ела”. Той се изправил и протегнал ръката си, но изведнъж я отдръпнал с думите: “Не, никога!” и отново седнал.

Вагонер затънал в семейни конфликти, които го довеждат до развод и повторен брак. Но той не захвърлил адвентната вяра. До края на живота си я защитавал.

Кризата бе превъзмогната. Тук отново трябва да видим прякото ръководство на Светия Дух чрез Елена Вайт.

За съжаление, има злонамерени хора, които злоупотребяват с кризата в Миниаполис през 1888 г. Те се опитват да твърдят, че още тогава ЦАСД се разделила на две и от тогава започва упадъка на част от църквата. Връхната точка на този упадък, твърдят те - е 1914 г., когато отстъпилите адвентисти вземат участие във войната и от тогава църквата се превърнала във Вавилон. За това ще стане дума по-нататък.


Е. Вагонер
Ellet.J.Waggoner е роден в 1855 г. в щата Baraboa, починал в 1919 г. Завършил колежа в Батъл Крик. После следвал в Медицинския колеж в Белевю, щата Ню Йорк и станал лекар. Работил като такъв в Батъл Крик в нашия санаториум, но чувствайки се повече мисионер отколкото лекар той напуснал лекарската практика и се посветил на мисионерска работа.

В 1884 г. работи в Пацифик Прес като помощник издател на “Sings”, под ръководството на баща си Йосиф, който бил издателя. Две години по-късно го заместил и останал на този пост до 1891 г.

През 1888 г. той заедно с Джоунс изнасят забележителна проповед за оправдание чрез вяра и в последствие двамата стават най-добрите говорители по този въпрос.

През пролетта на 1892 г. заминава за Англия със семейството си, за да стане издател на “Настояща истина”.

През 1899 - 1900 г. заедно с Прескот основават училище за подготовка на проповедници в Англия.

Той е бил избран за първи председател на Южно Английското съединение на ЦАСД - 1902 г. Но през тази година се връща в САЩ, където участва в организирането на мисионерския колеж “Еманоел”.

Поради семейни причини той се развежда за съпругата си и после отново се оженва за друга. По тази причина се отделя от църквата след връщането си от Англия.

Последните 6 години от живота си прекарва в санаториума Батъл Крик под ръководството на д-р Келог.


Алонсо Джоунс

Alonzo T. Jones е роден през 1850 г. в щата Охайо - починал 1923 г. На 20 години постъпва в армията и служи 3 години. След уволнението си в 1873 г. бил кръстен и веднага започнал да проповядва за адвентистите по западните щати.

През 1885 г. той станал помощник издател на “Sings”, а няколко месеца по-късно заедно с Вагонер става издател. Това продължило до 1889 г.

Двамата сподвижници раздвижили Адвентната конференция през 1888 г. и за няколко години били натоварени да проповядват в САЩ тази вест. ЕГВ тръгва с тях. За известно време двамата са били говорители в ГК по този въпрос.

В 1897 г. той става член на ГК. От 1897 до 1901 г. е издател на “Ревю” заедно с Урия Смит.

През 1889 г. той заедно с … говорят пред правителството на САЩ против закона изискващ съблюдаването на неделята в област Колумбия. В резултат на това закона бил отменен и Джоунс се оформил като най-добрия защитник по религиозната свобода. По това време се включил в издаването на списание “Американски часовой” /днес “Либерти”/.

През 1899 г. той влязъл в конфликт с някои членове на ГК и това наложило да бъде освободен от ГК. Но през 1901 г. отново влязъл в нея. Докато бил президент на конференцията в Калифорния, бил почетен от д-р Келлог (Dr. Kellogg), който го поканил да му сътрудничи /По това време Келлог работи за отделянето на санаториума от църквата/. Сестра Вайт съветва Джоунс да не се свързва с Келлог, но за жалост той не я послушва, приема поканата и отива при него. Скоро след преместването на ГК във Вашингтон през август 1903 г. Джоунс бил поканен да отиде във Вашингтон и да оглави отдела за религиозна свобода. Той се съгласил и отишъл, но скоро се върнал в Батъл Крик с цел да помогне на Келлог да види своята грешка. Вместо това му става симпатизант в борбата срещу ГК. В резултат на това се отделил от църквата и загубил членството си. По време на сесията през 1909 г. на ГК били направени големи усилия да се върне обратно. Три следобеда (заседания на ГК) били използвани да бъде убеден да се върне. Всички водители го умолявали. На последното заседание председателя брат даниелс се изправил, протегнал ръката си и просълзен казал: “Ела брат Джоунс, ела!”. В един момент Джоунс станал, протегнал бавно ръката си, но в следващия миг бързо я дръпнал назад заявявайки: “Не, никога!” и седнал отново. Той запазил много от своите основни вярвания като адвентист, но за жалост не се върнал.





Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница