Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)



страница2/9
Дата22.07.2016
Размер1.81 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2

Българите в продължение на 4-5 века (от 14 до 20 век) се оказват между две империи,които политически и териториално,в този период, се изграждат. По конкретно става дума за хърцойската етническа група ,от българската националност ,от североизточна България .Непосредствено между тези две империи има и други етнически групи в румънско и т.н. В разработката се разглежда историческата съдба на ХЪРЦОИТЕ.

По своето местоживеене те са непосредствени участници и свидетели на сблъсъци от различен характер между тези две империй.В необятна Русия ако бойците на Генералисимите СУВОРОВ , КУТУЗОВ , ДИБИЧ -ЗАБАЛКАНСКИ са само лица от историята ,за българските хърцои , изобщо за българите това са бойци от преки боеве с турски башибозук и азиатски варвари,които са извън общочовешкия морал!

Не искам да корегирам излженото от автора Стоян Витанов в краеведската му книга за с. Кацелово,но в нея намерих повод да отбележа,че кланетата не са за пръв път в турската история.На стр.14 С.Витанов пише : „...като ответна мярка за Търновското въстание от 1686 г. и Чипровското от 1688 г. последвал походът на хан Селим Гирай „ , който практически ограбва и опустошава Североизточна България .По конкретно истината е следната. От 1443 г. до 1696 г., в продължение на 253 години, Османската империя,чрез васални ханства,мюсюлмански,контролира и граби Южна Русия и Украйна,Молдова и Полша.Русия начело с Цар Петър (1672 г.-1725 т.) , провежда Кримски походи през 1687 г.и 1689 г. неуспешни и Азовски походи,два от които първия е неуспешен ,но втория е успешен в 1696 г.и тя получава излаз на Азовско и Черно море.В Османската империя има варварски правила .Хан Селим Гирай от своето ханство , със столица Бахчи сарай ,в Кримския п-в,след като не може да се справи с Русия,тръгва на безконтролен от турската власт грабеж на геури към разбунтувалите се българи , в 1689 г., и там няма сила, която да му противодействува.Той сее пожари,убийства,грабежи изнасилвания в Североизточна България,кадето са и хърцоите,които се разглеждат в разработката . Цели 226 години са между арменските кланета в 1915 г. и тези в Севвероизточна България в 1689 г.по един и същи метод-удър по невинни християни ,по мюсюлманси морал.Разбира се не са само те,бяха посочени и други жестокости по българите геури в Османската империя.

Михаил Мъджаров , бидейки син на заможен бъща от Копривщица, се е учил в лицея в Цариград заедно със синове на богати турци и други чужденци.Учениците от лицея,когато руския дипломатически корпус , с кораб напуска Цариград в 1877 г.го приветствуват от брега на Босфора с бурни възгласи и хвърляне на шапките си във въздуха.Окаеното ,робско положение на геурите българи в Османската империя се вижда много ясно от неговото описание на напускането на Турция и отиването му в Румъния,за да се присъедени към опълченските дружини.Той не бяга нелегално,и търси легални пътища.Задграничен паспорт може да си извади само от гръцката патриаршия в Цариград но гърците третират българите тогава ,като безправни роби.При гърците играе само подкупа и демагогията.Такова е двойното робство на геурите българи в Османската империя.Поради това той отива в Египет,където също е функционирала гръцката патриаршия за вадене на задгранични паспорти срещу солидно заплащане.Ето от каде води началото си корупцията на Бълканите.Същия си изважда паспорт,с кораб отплава за Австрия ,чрез пристанище в Адриатическо море и от там през Унгария отива в Румъния.В Румъния този автор констатира , че бизнеса там цъфти от търговските сделки по тиловото осигуряване на руската армия десантиръща в Османската империя при Свищов .За случая хърцоите казват: „ Един гледа свадба,други брадва „.Геурите българи на юг от Дунава гинат като мравки под турския ярем ,а на север от него съседите румънци въртят бизнес и в края на войната получават за заслугата си Северна Добруджа.В случая участието на румънския крал в боевете за Плевен , и убитите румънски бойци е „официалната страна от участието на Румъния в освобождаването на България от турско робство.Но истината има и друго лице.

Хърцойте имат още широки и обилни , свидетелски наблюдения върху мюсюлманския морал, стоварил се върху битът и живота на българите .Още с падането на България под турско робство започват бунтовете на геурите българи,на различни места в Османската империя с местен битов и с национален характер.Те са на Радич от София(1454 г.), на Теодор Балина от Търново (1598 г.), в населен пункт Чипровци(1688) и др.Настъпилото турско робство в България не е имало нищо общо с различните видове англосаксонски ,готски , френски и други видове феодални зависимости на запад и по Африка. Там феодално зависимите, заробени селски рътаи,робите въглекопачи се бунтуват и борят за 8 часов работен ден , а робството на българите в Османската империя е наречено от гениалния Христо Ботев и Васил Левски АГАРЯНСКО, защото геурите българи са били таксувани като стока,както се изразява Х.Ботев.Същноста на агарянското робуване на геурите българи на турската власт най образно е описана от рицърят БЕРТРАНДОН де ла БРОКИЕР, който е посетил заробените български земи в 1432 г. Същия пише: „...през последните 6 години османците са отвлекли за роби от християнските земи над 400 хиледи мъже и жени по най жесток начин.Тук не се броят старите и болни хора,които са клани и убивани като животни.Колони от мъже и жени , наблюдавах , завързани с въжета и вериги на вратовете ,жално плачейки и пъшкайки да ги влачат към Цариград. В потресаващата къртина имаше и момченца и момиченца в клетки и кафези”.Господи,имали по страшен ад?

За хърцоите и капанците от Североизточна България тези бунтове са далечни и едва ли чувани. По земите,горите и пътищата обитавани от тях са се вихрели кървави събития от друг мъщаб и вид. Те никога не биха искали да участвуват в тях , но без тези събития, както хърцоите, така и всички българи абсолютно никога нямаше да се отърват от това агарянско робство,този човешки ад,освен ако се потурчеха и изчезнеха ,като националност от лицето на земята.

Великия руски пълководец АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВИЧ СУВОРОВ (24.11.1730 г.- 18.5.1800 г.),основоположник на руското воено изкуство ,генералисимост от 1799 г., през руско-турската война от 1768 г. до 1774 г. ,продължила 6 години, разбил турската войска при Туртукай ( сега Тутракан ) и Козлуджа ( днес гр.Суворово ) . Много ценна е била успешноста на боевете на Суворов при Козлуджа,защото стратегията на главното командуване е била да се отвлекът турските сухопътни сили в Дунавското и Кримското направление, за да може да се организира и проведе военоморска експедиция от юг на Османската империя до Гръцкия архипелаг от Балтийско до Егейско море.Воената ескадра от 13 кораба,водена от адмирал Г.А.Спиридов, води две морски сражения срещу 22 турски кораба. След неуспех турските кораби се скриват в Чешменската бухта ,срещу гръцкия о-в Хиос.Авангард от руската ескадра,под командзуването на руския к-р С.К.Греиг, в ноща на 7.7.1770 г. разгромява армадата турски кораби в бухтата.След тези победи над турците е сключен мирен договор между двете страни в с. Кайнарджа ,Силистренско,според който Русия получава излъз на Черно море. След тези боеве на русите в Североизточна България ,турската власт по познатия варварски морал си отмъщава на невиното християнско население от този район и хиледи българи от Русенско насилствено са натирени през Дунава и като бездомници се заселват в Бесарабия. Насилствено са прогонени и много българи и гърци от района на гр.Одесос (днескашна Варна). Те по суша и море се приютяват до населения пункт в Украйна на Черно море днескъшна Одеса.Съвпадението на имената Одесус и Одеса не е случайна.

След 32 години, от 1806 г. до 1811 г.,Турция с подръжката на Франция ,търсейки реванш за своите поражения от руснаците,започва поредната войн с Русия. По това време ,Наполеон Бонапарт води успешни боеве в Европа.В хода на войната Русия нанася ред поражения на турците в Кавказ и на Бълканите, а военоморска ескадра на Русия с командир Д.Н.Сенявин побеждава турския флот в 1807 г.в Дарданелското сражение .

На Бълканите,като к-р на Молдовската армия, действува МИХАИЛ ИЛАРИОНОВИЧ КУТУЗОВ. Той е Чуваш от прабългарско коляно.Същия разбива турците при влашкото село Слобозия на р.Дунав,форсира реката, и развива своя успех при крепоста Русчук , Бяла и селата по поречието на Черни и Баниски лом Кацелово,Сваленик, Червена вода.Запазени документи и факти за воените действия на русите в района няма, освен предания на селяните от Червена вода ,че са били прогонени и избягали в Черна вода . Можем само да предполагаме,че безправните хърцои и бълканджий със задоволство са изричали „Има Бог,който да наказва поробитела,че митът за ДЯДО ИВАН не е празна приказка.” Каквото и да е било поведението на местното (ерелийско) население ,него го е очаквала жестока разправа от турската власт. Все пак в пожелтелите страници на историята е запазено едно донесение от КУТУЗОВ до генерал лейтинант Евгени Марков от 26.10.1811 г. В донесението е посочено, че от селището Бяла и различни аяни от района са били събрани в негова помощ 1500 конника.Архивния факт е издирен от Даринка Русева в нейния „ Опит за етнографски очерк на Бяла „ от 2006 г.

След 18 години, в 1829 г.събитията в Североизточна България се повтарят.Гръцкото лоби в Одеса създава в 1814 г. тайна революциона организация „Дружеско общество” ( „Филики Етерия”). Тя организира и подготвя въстание на гръцкия народ против османското робство ,което започва на 21.1.1822 г.За 3 месеца въстанието обхваща Пелопонес , част от континентална Гърция и островите в Егейско море.Турция съвместно с Египет през м.февруари 1825 г. стоварва десант и започва война с въстаналите гърци.Положението на въстаналите става критично.Русия,която отблизо следи събитията,настоява пред Англия и Франция да се помогне на въстаналите гърци.Трите държави организират втора по ред експедиция на военоморска ескадра до гръцкия архипелаг.На 8.10.1827 г. руско-английска-френска ескадра от 27 кораба (3 линейни) ,под командата на английския адмирал Кодрингтон ,провежда морско сражение в южна Гърция в бухтата Наварин .Сражението е срещу 66 кораба турски и египетски в продължение на 4 часа..Турските и египетските кораби били разгромени,главно от руската част на ескадрата ръководена от Л.П.Гейден.На следващата година ( 1828 г.). Турция е обявила на Русия СВЕЩЕНА ВОЙНА със 150 хиледна войска .Русия блокира входа на Босфора от към Черно море с морско минно оръжие и открива със 95 хиледна войска бойни действия в Кавказ и на Бълканите .Долни Дунав е форсиран. В 1829 г. генерал-фелдмаршал Иван Иванович Дибич Забълкански ( 1785 г.-1831 г.) ,командуващ руската армия, превзема Шумен,Котел,Несебър,Созопол и Одрин .В резултат на поражението на турския флот в бухтата Наварин и достигането на русите до Одрин, въораженото въстание на гърците е успешно. В 1829 г. е подписан Одринския мирен договор между Русия и Турция,според който Гърция получава автономия от Турция .Същата година автономия е дадена и на Сърбия. По познатия турски начин,следват поредни жестоки отмъщение върху невините хърцои и капанци, за „помоща” , която уж са оказвали на преминаващита руснаци през Дунава . Турската власти започват насилствено да ги прогонва от домовете им на север от Дунава.Района на Лудогорието целенасочено се опразва от българско население ,защото се изграждат воени крепости за войскови гарнизони ,между които се населява мюсюлманско население.

За жестоката разправа на турската власт с местното ерелийско хърцойско население, в бившата Беленска околия ,съдим по даните саобщени от Стоян Витанов на стр.15 в неговия „Очерк за село Кацелово ,Дунав прес АД-Русе,2002 г.” Той пише: 635 български семейства и около 4000 хиледи българи се „оттеглят” във Влашко след войната в 1811 г. Цифрата на прогонените нещастници от Североизточна България е много и много по голяма , защото сега в Бесарабия,Молдова, Украйна има над 2 милиона прогонени българи. Няма нормални хора мирно и тихо да се оттеглят от родните си огнища ,от къщите и домовете си ,от своите роднини и близки . Те просто са прогонени от Османската империя на север от р.Дунав , защото всеизвесно е ,че подобни „оттегления” стават със страх от бой и убийство и насилствено изритване от къщъта ти с бъгаж,който можеш да носиш в ръцете си, както това е ставало при Сталинските репресий в Русия и в България при тоталитарния режим ,за семействата обвинени след втората св.война на 9.9.1944 г.за незаконно забогатели при фашизма .Всеки сам за себеси да си представи каква е била съдбата на тези бездомници във Влашко или по други места.Употребеното понятие „отеглене” ми прилича на „мирното и компромисно съжителство на българи и турци в Османската империя” ,становище на туркофилите в България сега.Защо да спестяваме истината, кого обслужва тя днес? Една малка част ,от насила прогонените и избягалите от страх за малтретиране геури българи от Османската империя ,са намерили условия да организират бежанския си живот в селища,наречени от тях с имена подобни на родните им селища в родината България.Така се е случило с прогонените хърцои от с.Кацелово окр.Русенски ,приютявайки се близо до Букурещ, нарекли селото си във Влашко Кацен.Може би по същия начин да са постъпили прогонените жители от с.Червена вода Русенски окръг,които на брега на Дунава във Влашко,променяйки го малко, са нарекли новото място Черна вода ,за да подчертаят ,че турците са им почернили живота , а тези от пристанищня град в България Одесос са си избрали името Одеса в Украйна.

Проследявайки съдбата на хърцоите ,по хода на историческите събития ,случващи се между двете империй (Руска и Турска ) констатираме ,че след 1829 г.,като са изминали 24 години от поредната Руско-Турска войн, на 4.10. 1853 г.Турция е обявила война на Русия.В тази война на страната на руснаците участвува и отряд българи от 4 хиледи.Това е известната Източна или Кримска война продължила 3 години.Турция търсейки отново реванш ,в коалиция с Франция,Англия и Сардинското кралство ,имала за цел да откъсне от Русия Крим и Кавказ.Пролетта на 1854 година англо-френския флот блокирал Балтийско море,Севастопол и провел демонстративни набези в Баренцово море.На суша воени действия се провеждат на Кавказкия фронт и на Бълканите,но главния удар се е готвел в Крим .Същата пролет на Бълканския фронт , руската войска от 82 хиледи ,водена от И.Ф.Паскеевич е била срещу 150 хиледната на Омер паша . Руснаците форсирали Дунава и превзели ред турски крепости на Бълканите.Връждебната позиция на Австрия принудила русите да се изтеглят и поради главната опасност в Крим ,Русия е отстъпила и Влашко и Молдова.Тези руски настъпления и отстъпления са пак в Добруджа и Североизточна България до хърцойското и капанското население,живещо там.Основните бойни действия през 1854 и 55 г се водят в Крим и Черно море.Поради насочване на турското внимание главно към Крим и Кавказ, раята от българско е получила възможност да се пооблагодетелства от обслужването на френските войски,които от Варна са действували срещу Крим.Тогава височините на север от Варна са наречени Франгата,защото там са лекували и погребвали починалите френски войници от сифилис.Русия имала 700 хиледна войска срещу 1 милион на коалицията.Освен това въоражението на руската войска е отстъпвало на коалиционата.За това Русия е била заставена да прекрати съпротивата и да подпише унизителен мирен догово в Париж в 1856г .Жертвите на Русия са 522 хиледи,на Турция 400 хиледи,а на съюзниците й 120 хиледи.Турция е била отслабена страна след войната и по настояване на Русия се съгласила да даде автономия на обединилата се Влахия и Молдова т.е. Румъния. Тук е местото да обобщим,че Гърция получава автономия 49 години преди България,Румъния 22 години ,а Сърбия 49години.

След Кримската война,в Североизточна България турската власт по описаните методи жестоко подгонва местното ерелийско хърцойско население.В том 3 от Енциклопедията на България от 1980 г. е отбелязано,че след Кримската война по голямата част от населението на хърцойското село Кацелово се изселва,т.е. е прогонено в княжество Влахия , приютява се близо до Букорещ и основава с.Кацен,както бе отбелязано.Според споразуменията между двете империй от Русия се изселват ,след войната,200 хиледи черкези и турската власт ги заселва в Североизточна България,за жива преграда срещу руските набези. Те са били разбойнически скитащи номади,които с кражби и разбойничество опустошават Североизточна България ,защото турската власт не ги е контролирала ,а обратно поощрявала ги е във вероломствата им против геурите българи.В с.Кацелово окр.Русенски има местност,която се нарича Кир Васил.През местноста преминава пътека,която свързва с.Сваленик със с. Горско Абланово.Тази пътека е наречена Черкезката пътека,защото там непрекъснато са сновяли разбойниците черкези.Чрез препредаване от поколение на поколение до сега е достигнал един пример на черкезка жестокост.През лятото на 1874 г.черкези разбойници от тази пътека се отбиват в селото.Те откриват до огнището да шета баба Пена Цонева от родът на Кълньолте.Тя не е могла да им угоди и била заклана и посечена на огнището.От този стрес в семейството през 1915 г. се ражда ненормален син Бони,който пасеше овцете на бъща си . Живеехме в една и съща махала на селото за това познавам случая.Такива са резултатите от стресовите наслагвания , от черкези и турци ,върху невините българи геури.

Русия е победената страна в приключилата Кримска война ,но тя не отстъпва на Турция ,както Кримския п-в така и Кавказ . Този исторически факт показва,че между великите сили в Европа- Русия ,Великобритания,Франция и Австрия е имало общо становище за историческата даденост , а имено че е на лице разпадащата се на Бълканите Османска империя .Последната от чисто вътрешно –държавни проблеми ,произтичащи от анархоазиатското управление на заробените страни на Бълканите ( България ,Гърция,Сърбия и Румъния) се е намирала в такова състояние. Може да се добави и битовото разложение,неграмотноста ,невежеството,азиатската неподвижност и мързел.За двигател в развитието на държавата се е разчитало само на изискванията и строгото спазване на правилата от мюсюлманската религия.В очерталата се обстановка на Бълканите мотива за съответен интерес на държавите от Европа към този район е бил как да бъдат преразпределени заробените от турците там страни и какви ще бъдат зоните на влияние . Причината за евентуална намеса в подобно преразпределение е била на лице оставало да се констатира момента,т.е.дасе намери повода.

Във вътрешно държавен план ,главния проблем на турската власт е да се прегради пътя на Русия за нахлуване в Турция,чрез крепости с воени гарнизони.За най подходящ район е определен този между Силистра,Русе,Разград,Шумен и Варна .За целта в 1866 г.усилено се строи железопътна линия между Русе и Варна.Геурското робско население е заставено да руши останките от дворците на българските царе в Плиска и Преслав ,да троши големите камени блокове и да ги разстила за основа на релсовия път и за гарата във Варна..По този начин е направена първата железопътна линия в бившата българса територия от североизточната и част.

Годините,с които гърците ,сърбите и румънците,съседи на българите,са получили по рано автономия от турците не са посочени само от любознателност.Тези числови данни имат отношение към плановете за преразпределение на заробените от турците територий на Бълканския п-в.Тази хипопотечна възможност,за времето си,е била преди всичко възможност за силните държави тогава. Но подобни желания са имали и управляващите институций в автономните съседи на някогашните български земи . Само българите са били много далеч от такива разсъждения,защото последните 50 години от робията им са поредните жестоки периоди от 500 годишното им агарянство на азиатския поробител. Гърците за тези 49 г.,сърбите за 49 г.,румънците за 22 са забравили ,че там живеят българи.За тях те са били само жива сила за работа и главно за нелегално воюване с турците, за да си нямат неприятности с Османската империя.За това говорят легийте в Сърбия,хъшовете в Румъния и нелегалните българи в Гърция.Тези съседи жадно са поглеждали към заробените български територий.Фактите след българското освобождение са кръсноречиви.Вече изтичат 130 години на съседство ,но независимо от гостоприемството на българите , от интересите им в България ,удобството което осигуряват българите,към проблемите на съседите , всички те - турци,гърци,сърби и румънци се отнасят кам българите,като към втора ръка хора ,с протакания,тънки сметки и безразличие .Някой бързо ще отсече-българите сами са си виновни .Те са си виновни,но не сами виновни.Да си припомним,че когато на 3.3.1878 г.,победителката Русия принуждава Османската империя да подпише временото Сан Стефанско споразумение за мир и да признае границите на Сан Стефанска България, във Великобритания , не без участието на държавата ,се организират непрекъснати митинги и манифестаций против появата на тази нова България,злъч и ярост против България се сипят в Турция ,в Гърция,в Сърбия . и в Румъния .Само в Македония няма подобно нещо,защото тя тогава не е съществувала а е била български регион.За справка-Спомените на съвременика М.Мъджаров.

Предположението, че „ България ще бъде мост на руската завоювателна политика,плашеше еднакво англичани и американци „. За това Берлинския конгрес , с решението си,ликвидира Сан Стефанска България и тя в угода на англичани,американци и съседите ни е в днескашните си граници,кръстовище на интереси и СКОТОБОЙНА територия за жива и растителна природа.

Вниманието към това кръстовище на Балканите ще бъде привлечено ,за страните от Европа, 20 години след приключването на Кримската война от 1856 г.Тогава , в разлагащата се Османска империя,ще се намери и ПОВОДА за преразпределяне зоните на влияние и владеене на Балканите.

През идващите 20 години след Кримската война , хърцойското население от Североизточна България , а и масовото геурско население в Османската империя му предстои да бъде по най жесток начин избивано,клано като животни,опожарявано и прогонвано от домовете му да се скита гладно и опозорявано.Турския гнет по селата в бившата Беленска околия от Русенски окръг се определя от жестокото управление на МИТХАД ПАША със седалище Русчук. Геурите българи,безправните роби на турската власт, хърцои,капанци ,гагаузи и др. от Североизточна България , още преди Кримската война и след нея , нямайки ни най малка представа ,че построявайки железопътната линия на изток от Русчук и каменния мост над река Янтра в южна посока до Бяла, с непосилния си робски труд са реализирали на практика стратегията на Османската империя. .Изграждали са непревземаем бастион срещу Руската империя.Пътната комуникация на юг от Русчук през каменния мост на р.Янтра до Бяла,железницата през цяла Североизточна България ,свързваща р.Дунав с Черно море с пристанищата Русчук и Варна ,над 100 хиледна редовна турска войска дислоцирана по гърнизони в крепостите Шумен , Русчук, ,Варна,Разград ,Силистра ,представляват елементите на този бастион.Само в крепоста Шумен гарнизона е от 80 хиляди,кадето е и командния пункт на командуващия действуващата турска армия.

Около времето на Кримската война ,в средището на хърцоите от Североизточна България гр.Бяла и в околните хърцойски и други села,въпреки турския гнет хърцоите проявяват елементи на прогрес в окаеното си робуване .В средищното село Бяла през 1836 г. е открито килийно училище. След 7 години ,в 1843 г. в беленското килийно училище,за учител е нает знаменития поет и писател Петко Р. Славейков,а училището е било в кащата на Цончо Казанджиев. Той донася и преписаната от него История на Пайсий Хилендарски.След две седмици, той е набелязал по добрите ученици и преминал към взаймообучителния метод.Двама най добри ученици водят две групи по изоставащи.Единия изговаря високо буквите от азбуката и ги показва, а учениците повтарят.В това време другия водещ ученик със своета група върху пясък пише буквите изтрива ги и кара всеки да ги напише на пясъка.Учителя организира и контролира взаимното обучение.Имало и куриозни случаи.Веднаж когато децата заустявали цели изречения първите ученици изговаряли: „ Солнце позна запад свой „, а последните ученици недочули викали : „ Солнце пъзна за пърцой. В общи часове П.Р.Славейков разказвал българската история на Пайсий,като цитирал: „О,неразумний юроде!Поради что се срамиш да се наречеш болгарин? Или не са имали болгари царство и господарство?.. Ти ,болгарино,не прелъщайся,знай свой род и язик !” Благородната будителска,просветна дейност на новия учител всред хърцойте е тайно и провакационо следена от гърка Костаки. По негов донос на жестокия поробител,след 4 месечно учителствуване сред деца и възрастни, Ферад бей диктаторски заповядва да му сложат вериги на кръката,с още един към същата верига и да го отведът в тъмницата . На следващия ден,след Кръстовден на 1843 г.учитела не трябвало да замръква в Бяла.П.Р.Славейков,в автобиогграфията си от 18 г.пише: ...”Още през деня,без пара,без пул,с една плътняна торбичка на рамо,в която нямаше освен малко селски хляб,сол две глави червен лук,две гръцки книжки и една тетрадка за записване на избрани думи потеглих за Пиперково и Караманово..”

Хърцоите от Бяла с големи преследвания и надхитрявания успяват да построят църква в1843 г.,а в 1872 г.изграждат звънарница по висока от турския конак,под предлог че е чесовникова кула.Изложените исторически факти за Бяла са от краеведските книги на Даринка Русева „Бяла-опит за етнографскси очерк „ и на Иван Коларов „ Град Бяла –духовен образ”.

В хърцойското село КАЦЕЛОВО Килийно училище е било открито в 1855 г.,когато са кметували Молла Осман и Деню Иванов.Учители в килийното училище са били Пенко Иванов и Стефан Иванов хърцои от същото село.Специална училищна сграда е построена в 1868 г.В 1862 г.в с.Кацелово е построена и Църква със свещеник поп Дънаил.За голямо съжаление училището в това село, просъществувало 153 години, от есента на 2008 г.е закрито .

Каменния мост през р.Янтра е проектиран и построен от българския строителен гений Колю Фичоулу от Дряново за две години и открит през м.септември 1867 г. На въпроса на властващия Митхад паша „ Можеш ли направи як мост от камък над Янтра при Бяла и колко ще струва?” Майстора гений отговаря: ”Мога,но колко ще струва не мога ти каза сега,трябва да сметна . „Кога ще можеш?”, „След две недели време и ми дайте девет оки свещи „.След две недели Колю Фичето е при Митхад паша. Той със строг тон му иска планът за строежа на моста. „План нямам ,нося юрнек на моста”.На дървена поставка ,ювелирно е направен мост от восък с 13 подпори и 14 извити свода , и предложен на господаря. Като ювелирна вещ той го харесва и пита: „ А колко ще струва?” Отговора е: „ По моя рабош,само усталъка 700 хиледи гроша.” Съветника на Митхад паша,който неотлъчно е при него , инжинер от Полша го съветва ,че това е невъзможно и ,че само за строителни работи по негови предварителни изчисления са необходими 3 милиона гроша. Майстор Колю Фичето възкликва: „Ако моста на р.Янтра при Бяла не сторя по терка си за 700 хиледи гроша,отрежете ми главата”.Проекта на Уста Колю Фичето е приет и започва робския труд на хърцоите . Те с биволски и волски коли за превоз и на гръб са пренасели дървета,камани,копали основи в р.Янтра,зидали са сводовете на моста и са оплаквали робския си труд с песен за проклинане на поробитела,която и до сега е известна в средището на хърцоите – г. Бяла , а имено :


„Бог да убие мамо тоз Митхад паша, Че са турци поробили,

че ни кара път да правим, с мост, Станка и Михала , а

през Самунджи баир . тяхната майка ги оплаква!
И.Коларов”Бяла-духовен образ”,Лакрима,БГ,С,2007 г.
Бог да убие Митхад паша,се пее в песента на хърцоите от Бяла и района ,че е тровел живота на робите геури от Русчушка кааза, че клетите майки на неговите робини безнадеждно са ги оплаквали . Когато си тръгва той наред с другите си богатства, помъква и револверите-саби на убития Хаджи Димитър и на обесеният Стефан Караджа.Не че подобни оръжия той не е имал,а за да не останат в Русе,защото правилно е преценил , те ще бъдат с голямо обществено значение.Но на пристанището във Варна са били откраднати и за това са в музеите у нас.Да допустнем,че кражбата не е случайна!Сщият Митхад паша в 1876 г. е Велик Везир и през м.декември с.г. прави преврат . Сваля от власт султана Абдул Азиса и за султан на Турция е поставен Мурад V. След преврата Митхад паша е удушен и Абдул Азис е въстановен за султан на страната.

Клетвите на майките от Бяла са още по наложителни защото той е имал още по коварни планове за геурите българи. Той е планирал и практически организирал сливането но българските килийни училища с турските ,защото е виждал мързела и неграмотноста в последните.

Големия български народен будител ТОДОР ИКОНОМОВ ,вместо да се подмазва и угодничи на турския паша ,както са постъпвали българските турски мекерета и чорбаджий , той с високата си ерудиция на учител от Шумен, Тулча открито се противопоставя и осуетява коварния план на Митхад паша.Роден на 29.8.1838 г.в с.Жеравна преди 170 години,той учи при Сава Филаретов, Сава Доброплодни и завършва духовна академия в Одеса и Киев

След освобожденито Т.Икономов е председател на второто велико народно събрание ,министър на вътрешните работи ,кмет на София ,но отвръщавайки се от морала на политическат върхушка се отегля от нея и в мизерия и депресия умира в Шумен на 29.10.1892 г.

Хърцоите в Североизточна България , при строежа на железницата от Русе за Варна , на каменния мост на майстор Колю Фичето над р.Янтра край Бяла и по полето за оран,сеене и прибиране на реколтата ,къртовски са робували .Ставали неволни свидетели и потърпевши на татарско-черкезки,варварски нападения ,убийства,пожари . Те със сълзи на очи са се молели на Господа за милост , когато русите са идвали и си отивали .Кога,каде ,как и какви бунтове в Османската империя се провеждат,кой ги организира и от кое направление информацията за тях е била крайно оскъдна , за да не кажем,че за по изолирани селища тя била никаква. След освобождението от турците следващите 130 години българските историци загрижено са анализирали фактите, НО ЗА ОЦЕЛЕЛИТЕ ЖИТЕЛИ НА О Н Г Ъ Л А почти нищо . ХЪРЦОИТЕ СА ОСТАНАЛИ БЯЛО ПЕТНО В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ !

Турското робство е най тежкото изпитание за хърцоите,капанците ,бълканджийте , за целокупния български народ. Това е най героичния период от българската история. Историците професионалисти са посочили , че хъидушките саморазправи,бунтовете и въстанията на територията на България против азиатския поробител са над 60 броя. Нека ни бъде позволено да кажем,че за 500 години броя им е много по голям и това не е най важния факт .Най важния факт е , че българския дух,жаждата за свобода не е угасвала нито за миг.

Фактори ВЪТРЕ в Османската империя и ВЪН от нея ,от Изток и от Запад са помогнали за оцеляване на българите.Другите страни ,поробени от турците на балканите са били в периферията на тази злокобна за българите империя . Съдбата на Сърби , Румънци , Гърци както се вижда от историческите факти , не може да се сравнява с тази на нещастниците българи под двойно робство-турско държавно и гръцко религиозно.Резервираното отношение на българите към гърците не случайно.То се дължи на долната им игра с турците,на отвратителното им поведение при освобождението ни,а днес демагогията им с пътните връзки,стачките на пропускателните пунктове и т. н.

Развитието на борбата за свобода от турците при българите протича през стихийно хайдутство за мъст, четнически бунтове и организиране на национална революция , но неуспешна.Вътрешни и външни фактори са влияели на развитието на борбата за свобода.

ВЪТРЕШНИТЕ фактори на борбата за свобода от турците са :

- двойното робство за българите- турско и религиозно гръцко;

- пълно безправие за геурите българи;

- унищожителни данъци за всичко в живота на робите;

- стратегия на турската власт за тотално ликвидиране на геурите българи чрез кръвен данък за еничарския корпус,насилствено насаждане на мюсюлманството и формиране на групата помаци,натиск за отказ от български говор и приемане на турска реч за поява групата на гагаузите ,масово прогонване на непокорните извън границите на империята и т. н.

ВЪНШНИ фактори за стимулиране борбата на българите за освобождение от злокобната турска империя са:

- войните на Русия с Османската империя в продължение на 200 години, с обща продължителност над 50 години ( от 1676 г. до 1878 г.);

-формиране на „Свещен съюз между Австрия,Унгария,Полша и Венеция „за борба с Османската империя ( 1683 г.- 1699 г.) , към който се присъединява и Русия при царуването на Петър-1 .

Външните и вътрешните фактори са иницийрали,оформили и развивали непрекъснатата борба на българите за освобождаване от азиатския поробител от самото начало на робството до неговия край в продължение на 481 години,2 месеца и 4 дена(29.9.1396 г.-3.3.1878 г.)

Преди разглеждане влиянието на външните фактори стимулирали борбата на българите за свобода нека споменем схематично съдбата на последните крепости в Северна България.

Падането на ТЪРНОВО ! През пролета на 1393г.,когато Цар Иван Шишман се е намирал в Никополската крепост, султан Баязид-1 решил да ликвидира Търновското царство.Три месеца турците обсаждали и атакували крепоста безуспешно.Гладът в нея им помогнал.На 13.7.1393 г.турците влезли в гръдът,отбраняван под ръководството на ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ.Григорий Цамблак по този повод пише: „...врагът влезе,но не със своята сила,а поради потайни Божи съдби...”! След падането на Търново турците превзели и Никопол през същата година, а Цар Иван Шишман са пленили и затворили в тъмница,кадето след 2 години турски палач му отрязва главата.В 1396 г. папа Бонифаций-9, призовал за поход срещу турците,а унгарския крал Сигизмунд провел похода.На 28.9.1396 г. рицарите обсаждат Никопол.Те са разгромени,а крал Сигизмунд едва се спасил избягвайки с лодка през Дунава. За боевете при Никопол на 29.9.1396 г.,пише от Европа ХАНС ШИЛТБЕРГЕР: „ пленените от турците православни войни, над 10 хиледи , са изклани на бойното поле пред лицето на мюсюлманина султан Баязид-1.Паднали Плевен,Ловеч и Вратица.Турците нахлули и във Видинската крепост,пленили и цар Иван Срацимир. БЪЛГАРИЯ ПАДА ПОД 500 ГОДИШНО ТУРСКО РОБСТВО ! Започват въстания,бунтове.

Само след 11 г., в 1404 г., е вдигнато първото организирано въстание от Константин , син на заклания цар Иван Срацимир.Той оглавил оцелелите българи във Видин след падането на цар Иван Шишман,заедно с Фружин , син на заклания цар Иван Шишман . Въстаниците се бият с турците,водени от синът на Баязида султан Сюлейман ,в долината на р.Темска,приток на р.Нишава.Опита е неуспешен. След потушаването на първото въстание в 1404 г. , през следващите 40 години реакцията на геурите българи е хъйдутство за мъст и грабежи.

В 1440 г. полския крал Владислав 3 , е застанал на чело на унгарския престол.Същия решил да спре турските набези . Намерил си подкрепа от трансилванското воеводство начело с Хунияди. Обединената от тях войска,през м.юни 1443 г. тръгва от гр. Буда.До м.декември достигнали до Софиян .Не успели да преминат прохода Траянова връта и се върнали в Буда,като победители.В края на лятото на 1844 г. Владислав 3 предприел нов поход.При Никопол към него се присъединил от Влашкото воеводство Драгул войвода.Войската през селищата на хърцои и капанци ,достига крепоста Шумен превзема я и достига до Варна . На 10.11.1444 г.се провежда кърваво сражение с турците водени от султан Мурад-2. Крал Владислав-3 е убит ,наречен Владислав Варненчик, а войската му разгромена.Няма съмнение,че прехода и воюването на силите на бъдъщия западен свещен съюз срещу турците, през северна и североизточна България е бил подкрепен от местното ерелийско хърцойско и капанско население с надежда за помощ и спасение.Неуспешния военен поход на крал Владислав-3 ,от една стръна се е стоварил с жестокост върху геурите ,и от друга стръна е доказал на турците и на българските им мекерета ,че те са непобедими . Поради това те са затегнали още по вече робските условия.

Съпротиватаа на страните от Западна Европа срещу набезите на турците ,продължила 240 години . Нужен бил Свещен съюз за ефикасен отпор.След изтичането на 150 години от неуспешния поход на крал Владислав-3, в 1444 г.,започва голямата Австро-Турска война от 1593 до 1606 г. В тази обстановка на Бълканите избухва Нишкото въстание на българите от 1596 г. Смазването му охладило желанието за пряка борба.В 1596 г. княз Михаил Витязо от Влахия има успешни действия срещу турците , а влашкия воивода Михаил в 1598 г. преминава р.Дунав и завзема времено Никопол,Видин,Вратца. Същата година е направен опит за първо Търновско въстание водено от Тодор Балина и Павел Джорджич. След 77 години от Австро-Турската война, от 1606 г.,през 1683 г., Свещения съюз е сключен. Голяма е радоста на обединените западни сили от поляци ,готи,австроунгарци,които са се договорили не само да разгромят турците ,но и да ги прогонят от Европа. На 12.9.1683 г. обединените войски на страните от запад разгромяват турците при Виена.

Победителите се отдават на почивка и веселия.Радоста на победителите е била голяма и продължителна .Продължила ред години.В тази връзка през 1686 г. за пръв път е изпечена кифлата КРОАСАН . Според легендата по време на обсадата на Виена от турците хлебопекарите предупредили охраната на града за проникване на турци по подземните канали и спасили градът . В чест на това събитие те изпекли кифла с формата на полумесец,защото полумесеца е емблема на турското знаме. Победителите в радоста си ЗАБРАВИЛИ обещанието да прогонят османците от Европа и българите 500 години робуват, а западните англосаксонски католици християни са се правили на разсеени,до като техните правителства са поощрявали,помагали и въоражавали османската войска със стоманени топове,за да бъде непобедима на балканите. Най после Русия в 1878 г. ги прогонва . Към Свещения съюз се включва и Русия при царуването на Петър-1.Българите в 1686 г. правят втори опит за въстание в Търново, но ниуспешно и е вдигнато Чипровското въстание в 1688 г. Начело са Петър Парчевич,Георги Пеячович и др.Същото е потушено от турци,унгарци и черкезите на Селим Гирай дошли от Крим. Обстановката е подходяща и има бунтове в Югозападна България (1689 г.) водено от Карпош от Куманово,превзет е Кюстендил от Страхил войвода в 1690 г. ,има бунт на баба Мария и синът й Стоян и гайтанджи Мирчо в Търново в 1700 г.

След разгрома на турците пред Виена , амбицийте им към Европа престават.Прекъсват и сблъсъците им със западния Свещен съюз. Намалява и влиянието на външния западен фактор върху развитието на борбата на българите за свобода от турците.Западния фактор е подпомогнал редица бунтове на българите ,но с много жертви и пожари. Свобода българите не получават-остава им духът за борба за освобождение.Този дух за свобода в следващите 180 години се подържа от написаната Славяно-българска История от Отец Паисий Хилендарски в 1762 г. и от водените Руско-Турски войни ,основните от които бяха разгледани..

Как Руско-Турските войни са влияели на развитието на борбата на българите за освобождение от турците е любопитно да се покаже за датите и годините,когато са водени.Еднозначно може да се констатира , че те са подържали надеждата на българите за освобождение от турците независимо от жертвите.В народния говор това е била надеждата , че ще дойде ВИДОВ ДЕН И ДЯДО ИВАН .

В продължение на 150 години,след разгрома на турците при Виена ,турците водят войни с Австрия в 1737,когато е превзет Ниш , и с Русия в 1768-74 г., в 1787-91 и в 1806-11 г.

При превземането на Ниш (1737 г.) българите от,Кюстендил,Брезник, ,Знеполско,Берковица,Радомир се вдигат на бунтове и разграбват турски чифлици.След изтеглене на австрийците настъпва кървава разправа с геурите и само в София са изклани над 300 християни.

Във войната с Русия ( 1768-74 г.),Суворов достига в Турция до Козлуджа(Суворово Варненско).Сключен е договор в Кючук-Кайнарджа и турците отстъпват на руснаците Крим .Съдбата на геурите тогава беше разгледана.

В 1787-91 г.Турция води война с Русия да си върне Крим.Войските на Суворов разбиват турците при Кинсбург,Фокшан, Измаил и Мачин на р.Дунав , а адмирал Ушакв унищожава турския флот на Хюсеин при нос Калиакра.В сражението участвуват 22 руски кораба срещу 35 турски.Сключен е договор в Яш.Крим остава в Русия.Поражението на турците не остава незабелязано от геурите.В 1792 г.в Родопите се вдигат селски бунтове. Гладът на помаците ги разбунтувал.Начело е българомохамеданина (помака) МЕХМЕД СИНАП.Бунтовете обхващат района между реките Марица и Места. Бунтовете били подкрепени от българите в Старазагорско и Чирпанско.

Боевете на Кутузов в 1806-11 г. при Русе,Бяла и Червена вода бяха разгледани.

Изложените исторически факти показват,че българите, от тези неуспешни войни на Турция с Русия получават кураж и вдигат бунтове,заплащайки жестоко за поведението си.

След Руско-Турската война от 1828-1829 г.,когато Гърция и Сърбия стават автономни държави,със запазени в тях турски гарнизони, нетърпението на българите се изостря и следват чести въставания срещу турския гнет.

В резултат от войната между двете империй (1828-29 г.) ,Русия за да си осигури изплащането от Турция на репарациония дълг задържа в свои ръце крепоста Силистра.За комендант на Силистра е назначен капитан Георги Мамарчев-българин от Котел,офицер от руската войска и руски гражданин.Последния в 1835 г. се свързал с Велчо Атанасов “джамджията” от Търново.Двамата,очаквайки помощ от Русия ,решили да организират въстание за освобождение на България.Намерили подръжка от Трявна,Елена,Дряново,Горна Оряховица ,Враца и др.места.Димитър Софиянлията ,като майстор трябвало да събере 2 хиледи работници за ремонт на варненската крепост и с тях да завземе Търново ,като център на въстанието.Предатела от Елена,турското мекере,чорбаджи хаджи Йордан Кисьов издал плана на турците.На 4.4.1835 г.организаторите били арестувани .Търновския съд осъдил на смърт Велчо Атанасов джмджията,Димитър Софиянлията,хаджи Йордан Бръдата от Елена,Никола Гайтанджиев от Търново,Иванаки Кюркич от Вратца. Георги Мамарчев,като руски поданик,осъдили на заточение.Той починал на 60 годишна възраст на о-в Самос в 1846 г. Така завършила подбудената от Руско-Турската война,в 1828 г., ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА !

Българите безкористно вземат участие в борбите на съседните народности против турците.В гръцкото въстание (1827-29) участвуват Хаджи Христо,Георги Софиянец,Аргир Българина,Марко Бочар,и др.Хаджи Христо бил оставен на воена служба с чин генерал.В румънската революция от 1848 г начело с Николае Вълческо са участвували българските емигранти хъшове . Първата българска легия начело с Раковски в 1868 г. воювала с турския гарнизон в Бялград е била в състав от 600 българи. В Сръбско-Турската война през 1875 г участвуват 4000 българи,от които 700 са убити.Те са били под командуването на Моравския ген. Черняев.

По значително влияние в развитието на борбата на българите за свобода оказва Кримската война.Близо до Цариград е имало село Бялград.От землището на същото село , на 18.6. 1854г. Георги Стойков Раковски повежда дружината си към Северна Добруджа,кадето воюват руснаци и турци.Достигнали до Шумен.Но на 8.8.1854 г. русите се изтеглят и Раковски бил принуден да разпустне дружината си.

По идея на Раковски от хъйдутство и бунтове ,от пролета на 1864 г. , се преминало към четничество.Четите се организирали в чужбина (основно във Влашко) и тайно идвали при българите в Османската империя да наказват за жестокости над българи ,да оказват помощ за организиране борбата за свобода и т.н .

Историята на Паисий Хилендарски, написана под покрива на Хилендарскя манастир в Гърция, в страни и скрито от влъста на агарянското иго ,в средата на 17 век през 1762 г. ,е изиграла изключителна роля за развитието на идеята за свобода.По същото време се появяват и още историй на българите.Петър Богдан Бакшев в 1670 г, Блазиус Клайнер в 1761 г.,но те остават само исторически факти ,без да бъдат популеризирани всред робуващите българи ,като тяхна история.Историята на Отец Паисий,преписвана на ръка тайно и скрито,разнасена между българите е изучавана индивидуално и в килийните български училища.Под неино влияние незабелязано от турците никнат народните будители.С кръстосън нож и револвер върху нея, се кълнът нелегалните учасници в борбата за свобода.Тя става опиум,който довежда българите до Априлското въстание,наречено от Захари Стоянов „ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД „!

Големи са били надеждите на българите за пряка помощ от съседите сърби в борбата с поробитела турчин,защото те са православни християни славяни.Там се съсредоточават стотици и хиледи българи: в първата легия на Г.С.Раковски (1862 г.) , втората - във въстанието на Босна и Херцеговина в 1875 г. и във войната между Турция и Сърбия в 1876г. Хърцоите и другото население от Североизточна България ,през това време е свидетел на много чети прекосяващи региона по тъмни доби,стремящи се да се доберът до бълкана.

Опасноста от Русия е принудила Османската империя да подържа в готовност воени гарнизони в крепостите по брега на долния Дунав- Никопол,Русе,Силистра. Комуникацията с тях и столицата Цариград се е осъществявало по пътища пресичащи Североизточна България.По мрежата от тези пътища и пътеки са преминавали тайно и нелегалните чети от Влашко до Бълкана.По тях са преминавали воени и стопански кервани със сабрани данъци и друго стопанско и воено имущество. В този ред на мисли, един такъв път е от Русе през селата Щръклево,Нисово,Кацелово,Г.Абланово, Опъка ,Попово и към Осман пазар ( днес Омуртаг ),Шуменската крепост или Цариград.Обири по тези пътища са се случвали,но за предателства за преминаващи чети няма предания .Има едно предателство в с.Широково свързано с въстанието на Русенската чета „КАРАН”, водена от войводата Върбан Йорданов от с.Червена вода през м.септември на 1875 г.По тайните пътеки четата е достигнала до с.Лефеджа (сега Бреговица) за Търново.Там се изяснило ,че общото въстание,по повод въстанала Босна и Херцеговина, се отлага. Четниците си разотишли ,а войводата се скрил в с.Широково,но бил предаден.Двама черкези го водели за Две могили.Той успял да убие единия и да рани другия. Турци го застигнали отрязали му глъвата и го насекли .

Периода на четничеството ,след Кримската война, продължава 20 години до разтурването на втората българска легия .Броя им е над 20.През лятото на 1862 г.по позива на Раковски ,много българи се отзовават за участие в първата легия. В емоционалния ПОЗИВ на Раковски четем : „ Мили братя българи, време дойде веке и ний да съкрушим тежкото иго от нашите мъчители неверни турци.Що е наш живот в това безчестно робство? По добре братя,една сладка маломинутна за свободата смърт , а не дълговечен робски живот. Що стоиме българи?За кого чакаме? Ставайте братя на оръжие,мало и голямо, за нашета мила свобода и независимост. Трябва да докажем,че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите ни не са съвсем я изпили! Нека никои не мисли,че свободата се добива без кръв и скъпоценни жертви! Нека никой не чака от другиго да го освободи.Нашета свобода от нас зависи. Нека всеки запише дълбоко в сърцето си СВОБОДА или СМЪРТ !” За разпространение на позива тогава няма радио,телевизия автомобилен и друг вид транспорт ,освен животинска тяга, но от ухо на ухо тайно и скрито той достига до сърцата на десятки стотици български младежи. Над 600 млади българи се отправят за Сърбия . На 3.6.1862 г. под ръководството на Раковски легията вече е организирана ,тренирана и подготвена . Между членовете на легията първи са Левски,Ив. Абаджията,В.Друмев, Караджата,Матей Преображенски,Илю войвода и много други. За голяма чест на хърцоите от с.Кацелово между тях е и хърцоина ТОНЧО ВИТАНОВ СТИСКОВ ,който по това време е хъш във влашко и от там се отправя за Сърбия. Вероятно има и други хърцои ,но не ми са известни. За действията на легията в спомените си Христо Иванов пише: „в сражението Левски и Караджата са фърлиха с голи ножове в Байръклъ джамия,защото турците раниха двама от легията. И като влязоха Левски и Караджата в джамията,тоз час турците се предадоха. Тогава нашите хора нарекоха двамата лъвове.” Въстанически групи на българите,под влияние на действията на легията в Сърбия,излизат в балкана: чета на Хаджи Ставри от Търново, на Гарибалди от Габрово, на Хаджи Димитър от Сливен.Подвизите на тази легия водена от Раковски не е довела до съществени раздвижвания всред българите в Османската империя с изключение на споменатите чети . Идеолога и организатора на легията в Сърбия РАКОВСКИ след 5 години боледуване от туберкулоза , умира в несрета в лозята край Букурещ , през м.май 1867 г.

Четничеството не помогнало на българите за освобождение от робството.Последния опит е направен, след потушаване на Априлското въстание през лятото на 1876 г. Тогава е и войната между Турция и Сърбия приключила за 1 месец през авгус с.г. Три големи чети същото лято влизат в Турция : четата на Ботев,която достига Вратчанския бълкан, на Таню Стоянов,преминала Дунава при Тутракан и достигнала до Попово и четата на Сидер Грънчаров,тръгнала от с.Топлидол на границата със Сърбия и достигнала с. Скръвена под Петрохан. Те практически са продължение на потушеното Априлско въстание.Оцелелите четници от тези чети се включват в формираната в Сърбия същата година ( 1876 г.) втора легия наброяваща над 4000 члена.Водач на легията е П. Хитов. Неговата съпруга е била сръбкиня.Там е и Ф.Тотю. Легията на П.Хитов е била подчинена на генерал от Моравия Черняев. Тогава П.Хитов е разработил привременен закон за българските чети,който не се е осъществил.Легендарния войвода за да бъде по внушителен е полагал специални грижи за големите си стърчащи мустаци.Мажел ги е с разтопена лой ,за да са стърчащи.През м.август същата година бойните действия между сърби и турци са прекратени.Членовете на легията си разотиват ,а част от тях преминават в Румъния и се включват в опълченските дружини,които формира Русия за предстоящата война с Турция.

Във времето между двете български легий в Сърбия, в продължение на 14 години ,от 1862 до 1876 г.,се подготвя националната революция довела до Априлското въстание. Началото на организираното националноосвободително движение е по идеите и действията на РАКОВСКИ . След четническата тактика,според неговите идеи ,настъпва нов процес в революционото движение за освобождение на българите.

В този смисъл през 1869 г. Любен Каравелов и емигрантите българи създават в Букурещ Български революционен централен комитет (БРЦК ) , а Васил Левски изгражда в Османската империя, всред българското население, мрежа от комитети и Вътрешна нелегална организация с център Ловеч.

На съвещанието на БРЦК в Букорещ от 29.4.1872 г до 5.5.1872 г. се приема уставът на Вътрешната нелегална организация,подготвен от Левски и програмата написана от Каравелов. Левски поставя ЦЕЛ на вътрешната организация „ Чрез въоражена революциона борба да се освободи българския народ от Османско владичество ( робство ) и да се осигури демократично общество с народно управление „ !

За 4 години , от 6.12.1868 г. до 23.12. 1872 г. Левски прави 5 обиколки между българите в Османската империя. От Пирот до Шумен и от Никопол до Одрин , на север и на юг от Стара планина, той организира в 60 населени места мрежа от комитети. Неговия съвременик и участник в нелегалната борба с турския поробител ЗАХАРИ СТОЯНОВ свидетелства, че „ няма място в Османската империя ,кадето е имало българи там да не е ходил апостола на свободата Васил Левски „ ! Вътрешния централен к-т е в Ловеч, а има и 5 окръжни комитети : в Горски извор, Пазарджик, Търново, Стара Загора и Сливен . В Североизточна България между Русе, Шумен ,Варна и Силистра , район от който масово са прогонени хърцои , капанци и др. българи няма изградени к-ти.

Пред мен е „ Тевтерчето „ ( личния бележник ) на В.Левски , водено през 1871 и 1872 години .То е отпечатано в оригинален вид от Цветолюб Нушев и Тодорка Томова през 2007 г. ,по случай 170 години от раждането му.Подарено ми е от внучката Калина, зетът Николай и правнука Филип. На страница 65 намирам , че Левски е написъл: „ На 22. 1. 1872 г. с припоръчка на ЦК, изпраща са АНГЕЛ КЪНЧЕВ за Разград и около ,да състави частни ( местни ) комитети.Дават му се печатни белети ( разписки ) от ЦК, с печята , които ще дава срещу дадините пари от частните комитети и от други частни лица.Дават му се и 3 печатни писма и две прокламаций„ Мистерията по самоубийството на помощника на Левски в Османската империя, А.Кънчев , на пристанището в Русе , публикувана в Интернет ,загатва много неясноти и нечестни сделки на нелегалните български дейци. Револвера на А.Кънчев е бил без патрони , а раната от убийството е били от истрел с пушка.Убийството му усложнило дейноста на Левски още по вече.

От картата публикувана в „ Българите – атлас „ ,2001 г. С,се вижда , че местни к-ти са изградени в Разград, Търговище и Шумен . На следващата страница 66 той е отбелязал,че „ С припоръчка изпровожда Сава Младенов и Васил Йонков по няколко градове ,на 17.1.1872 ., с мисия да заемат сметка де каквото съм наредил , какво е направено и какво не”. Видимо комитетската мрежа изградена от него се е развивала и проверявана как функционира , по всяко време. Както при случая с А. Кънчев , така и при другите двама времето ,като сезон не е имало значение. Както самия той ,така и другите участници не са били осигурявани с командировъчни , с квартирни пари , транспорт и т. н. Сравнението на тези доброволци участници в анти турската борба със съвременните патриотари е немислимо .На жестокия турски режим той е противопоставил опазване тайната на комитетската мрежа .На стр.7 той дава указание как да се използува предпазните знаци ( лозинки )„На всеки наш град без тия знаци ( лозинки ) са ни може ни един ден ! „ При опасност лозинките се променят всеки ден и по няколко пъти на ден. „ На стр. 40 дава пример как да се разменя „парола „ и „ отговора „.От стр. 33 до стр. 38 са изписани задълженията на участниците в борбата за свобода. От Тевтерчето се виждат многото му грижи за изхранване на конете за транспорт и връзка,за обличане и издръжка на професионалните участници в съпротивителната борба ,за закупуване на оръжие,барут, рецепти за лекарства, за боядисване ( вапсване) и много други нужди на нелегалната борба . През м. Май 1871 г . той е нощувал в Търново. На стр.14 е запасъл : „Току що се яви зората в един прекрасен майски ден.Излязох аз из одаята,душевно много съкрушен. Но где ,към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши ? Към кой мъдрец да се добера със съвет да ме успокои ? И тъй си мислех с нетърпение и много,много аз мълчах.По сърдечното си влечение към Трапезица аз тръгнах. Навред там тишина...” Както се вижда това са разсъждения и мисли на един човек с много проблеми за решаване .

Добрите взаимоотношения между Левски и Ботев са всеизвестни. По времето когато Левски изгражда комитетската мрежа между българите в Османската империя Ботев е в във Влашко. На 1.5.1872 г. Ботев издава в Браила вестник „Дума”.Във вестника той проповядва „ комунистический ред в обществото”.Влашката власт го прогонва от Браила в Галац. Като водач на Браилските комунари той е арестуван и изпратен в затвора в г. Фокшан. Васил Левски настоява пред Любен Каравелов да помогне за освобождаването на Ботев. Така и става. Ботев е освободен от затвора но гладен,бос и недооблечен се добира в Букурещ при Л.Каравелов. Моли Каравелов да му помогне. Съпругата на Каравелов Наталия е била против и правела скандал.При крайно унизителни условия Ботев бил прет на работа в печатницата им.При изграждането и функционирането на комитетската мрежа, между българите , в Османската империя апостола В.Левски е имал верни приятели мъже и жени в нелегалната дейност .Имал е и недоверчиви съподвижници-например от Плевен. Там Левски извършва проверка на отчетноста на комитетските средства на Атанас поп Хинов ,избухва скандал , и той предлага на Л.Каравелов да го освободи от длъжноста му в комитетската мрежа.

Левски няма семейство,но е бил обичан приятел от мъже,жени и деца. В „ Тевтерчето „ на стр. 71 четем: „ В Плевен на изпроводяк,кафе и други дребни пари за фес за мене.По св. Васил додоха да ми чиститят народни деца на сирота жена ,при която намирам прибежище в зъл случай ...”. Подобно е и отбелязаното на стр.90 от Ловеч : „ Деца от наши хора додоха да ми чиститят името на нова година , на една сирота наша жена , при която намирам прибежище . Димитър, Сава и още един другар , изпращам ги за Влашко с коне .”

Известен е и факта на оцеляването личното му тевтерче. При последното си посещение в Ловеч той е бил там ,за да прибере комитетската документация.Тя е била на съхранение в домът на МАРИЯ НИКОЛЧОВА от Ловеч.Той наредил документите да бъдат скрито зашити в седлото на неговия кон.Там е било и тевтерчето. Левски го познават много хора.Но той не е предаден от българин. На излизане от Ловеч с коня си се натъква на турска проверка.Един от турците го е познал,но го пустнали за Къкринското ханче. Организирано е залавенето му.При ареста неговия кон не е хванат.След едно денонощие конят се прибира в Ловеч при жената , а тя отново скрива документацията.

След години тя предава документите за музея и така тевтерчето се запазва.

Стихотворението „ На прощаване „ е молитвата на всеки българин пред Бога,когато се е включвал в борбата против турския поробител за СВОБОДА или СМЪРТ ,съгласно заръката на Раковски. Тази молитва за българското 500 годишно разпятие през Османското робство се отнася за над милион българи дали живота си за свободата на България. Молитва изпята от гения на Ботев я намираме изписана от ръката на Левски в 1871 г. на страници 33,34,35,36,37,38 и 39 в личното му тевтерче.Своета ПИАР кампания,при пете си нелегални,тайни и скрити обиколки в Османската империя по места, кадето живеят и робуват геурите роби(българи) ,той е провеждал срещите си,като е използувал ,преди всичко,два БИЛБОРДА.Ботевото молитва-стихотворение „На прощаване” и Пайсиевата „История славянобългарска”.

Тези два билборда са били най подходящи за апостола,защото той като грамотен човек от тях е цитирал това което му е нужно за пробуждане на геурите-роби,които от турските мародерства и жестокости,от гръцката демагогия в религиозните ритуали са били забравили родословието си.Те не са знаели рождените си дати или са ги криели от османците,за да избягнат един данък от многото други.ПИЯР въздействието от тях е било безспорно и това си проличава през Априлското въстание.

Оригинала на Паисиевата история, без позволение,по време на тоталитарния режим е била пренесена там ,кадето и е мястото-на територията на България.Всеки нормален българин намираше това,като най нормално нещо-оригинала на първата история на българите да бъде на местото си при тях.Един самовлюбен в себе си български президент(П.Стоянов),в свой личен пияр интерес върна същата в Гърция,там кадето е писана,защото била крадена,без някакво обвинение от когото и да било.Тази постъпка може да бъде оценена ,само като извратеност от един българин.Между другите причини и за това той беше отхвърлен от милионите български избиратели.

Между впрочем В.Левски с Миткалото е обикалял и по поречието на р.Черни Лом ,в селата около хърцойското село Кацелово,кадето никога не са преставали да живеят българи,в продължение на над 1000 години.Апостола скрито е денувал и нощувал в пещерата над с. Крепча.

Уважаеми читателю,в изложението си умишлено употребих анлосаксонските понятея БИЛБОРД и ПИЯР,за да изразя възмущението си от

онези наши сънародници,които се кланят до земята на англосаксонските веяния в България.Те в своята КОРИСТ са забравили ,че всички

национални катастрофи на българите са по вина на османци, византийци и англосаксонци .

След арестуването на Левски , той станал приживе свидетел, как неговите съмишленици пред съда на широко разгласяват комитетската мрежа,уж за да привлекът вниманието на Великите Сили върху българския проблем. Но дали това е бил истинския мотив или ,за да се спасят от жестоките побоища, кой ще обесни ? За достигане на главната цел свобода на България-Левски е заложил всички средства с, които е разполагъл .Към тези средства той е заложил и собствения си живота .На 36 годишна възраст той застава под бесилото на 19.2.1873 г.След къртината пред турския съд,под бесилото , той помолил след смърта му да го наричат ДЯКОН ЛЕВСКИ ,а последните му думи били: БОЖЕ И З Б А В И БЪЛГАРИЯ „ !Този български светец мъченик,увиснал на бесилото не е имал таланта на Ботев,не е имал подготовката и културата на Раковски,нямал е печатницата на Каравелов и политическия му опит,но с безкористния си нелегален труд създава тайна комитетска мрежа в Османската империя каквато не е създавана.Тази тайна комитетска мрежа практически вдига Априлското въстание.За него няма песни за милост и възхвала,както за Гоце,както за Поп-Йрданов и др.Каквото са написали за него Вазов и Ботев това за него е благодарноста, мъката и жалбата на българите,за които той се пожертва!Още по черен,покъртителен е

допустнатия факт от политическата общност в България след освобождението,в лицето например на наследника му Стамболов.Братът на апостола,опълченеца,умира като последен клошар в Карлово,а майката на България,баба Гина,родила,отгледъла и възпитала апостола, от мизерия и отчаяние се хвърля в кладенец за да се самоубие. Погребват я извън гробището,защото се самоубила.Причината за този горчив исторически факт може да се крие във възмездието,което са търсили преките непосредствени наследници оцелели в средногорието след освобождението.Изгорените села и избитите въстаници от турския башибозук са десятки хиледи.Но защо това възмездие се е изсипало върху майката и брата на апостола ,а не кам Османса Турция?За възмездие има много начини,но не и убийства !Тогава е убита и майката на Скобелев в Южна България.Какво съвпадение за 2-те МАЙКИ !

След датата на обесването на В.Левски, до датата на обевяването на 22-та Руско-Турска война ( 12.4.1877 г. ) , са изминали 4,5 години. През този период, в развитието на процеса по съпротивата на българите срещу турския поробител , се случват събития от личен характер на участниците в борбата, и от общ характер за българите като националност в Османската империя , които имат трайно значение в новата история на българската държава. В календарен ред тези събития следват в историческата последователност,както следва:

- По времето на съдебния процеса в София ,по делото на В.Левски, на 26.12.1872 г. в Букурещ заседава БРЦК, защото тогава е бил заплашен от разследване на дейноста му, по настояване на Османската империя. Любен Каравелов предлага на заседанието комитета срочно да се прехвърли в Бялград. Против предложението са Х.Ботев и И.Драсов , които го обвинават в сърбофилство-жена му е сръбкиня.

- През м.януари 1873 г. Любен Каравелов ,въпреки несъгласието,се прехвърля в Бялград.Съпругата му Наталия предава архива на съпруга си за съхранение на сръбското посолство в Букурещ.В архива се е намирал и втория екземпляр от документите на комитетсата организация на В.Левски.Първия екземпляр останал в Ловеч при Мария Николчова. По неведоми пътища документите на комитетската мрежа ,които са предаден на сръбското посолство в Букурещ, попада в съдът в София,кйто води делото срещу В.Левски.Съдът безкомпромисно разобличава Левски и го осъжда на смърт чрез обесване.

-Година и половина след обесването на Левски, в Букурещ на 20.8.1874 г.,се провежда пак заседание на БРЦК,ръководено от Л.Каравелов.Заседанието е обсъждало определенето на заместник на В.Левски .По предложение на Х.Ботев за заместник е определен Ст.Стамболов.Последния,воден от Матей Преображенски,който основно е познавал комитетската мрежа на Левски, е обикалял оцелелите комитети. При тази обиколка Матей Прображенски (Миткалото ) умира!

- Христо Ботев през м.юли 1875 г. се жени за Венета.Тя с родителите си,емигрира в Букурещ.Омъжва се за Дончо Петров от Севлиево.Имат син Димитър.Дончо се оказва несравним лихвар.Тя не го понася и се развежда.Живеят при българина Панарет Рашев,владика и секретар на румънския патриарх.Там е и училището за българи,в което учителства Х.Ботев.Венета и Ботев се свързват и създават семейство.( данни от доц.по история Х.Ганев ).Ботев е бил нестандартен мъж-в ония времена той се жени за разведена жена с момченце Димитър.

- През м.август 1875 г.,в Букурещ е избран нов БРЦК ,но без Л.Каравелов. Последния е отстранен за съмненията, тогава по ролята му при осъждането на Левски .Доста съмнения са изложени за Каравелов и в публикуваната в интернет „ Мистерия по самоубийството на А.Кънчев”.Начело на комитета застава Х.Ботев. От новия БРЦК са определени за пълномощници в комитетска мрежа на Левски лицата : Атанас Узунов, Стефан Стамболов,Тодор Пеев,Йордан Стоянов,Никола Обретенов,Димитър Пожаров.Те,с помоща на местни последователи на апостола,укрепват комитетдската мрежа.На 16.6.1875 г. в княжество Сърбия избухва въстание в Босна и Херцеговина.Въстанието там е надежда и повод то да обхване и българите от Османската империя . Изпратените от Ботев представители в комитетската мрежа , без достатъчна предварителна подготовка , правят опит за вдигане на въстания в Старазагорско,Русенско и Шуменско още с пристигането си същата есен .Действията им са несъгласувани и опита е неуспешен.Тогава Стефан Стамболов ,определен за ръководител в Ст.Загора избягва и се скрива при приятелката си в Търново Гранда Мола.По същото време Ботев бил натоварен да търси оръжие в Русия и войводи за готвещите се чети.Той се спира на П.Хитов и Ф.Тотю,които открил в Одеса.Те обещали ,но не се явили.Последните двама ,с голям опит от воденето на няколко чети в Бълкана, по вече са разчитали на въстанията в Босна и Херцеговина и се надявали то да се разшири и по българско ,но не се случило.

- Не успелите апостоли в комитетите от Турция се върнали в Букурещ и поискали Ботев да доложи какво е свършил.В отчета си той изискал от касиера да отчете разходите. Касиера - Драгоя Шопов ,не можал да отчете разходите ,защото пратил пари на приятелката си в Париж и за това се самоубил.

- В края на 1875 г. групата хъшове в състав : Стамболов,Волов,Заи- мов,Драгостинов, Книговезеца,Икономов,Червеноводски,Обретенов,Апо- столов, се събират в Гюргево и основават „ Гюргевския централен к-т „ без Ботев и Без Каравелов.Този к-т взема решение ,по повод на проблема с Източен въпрос и въстанието в Босна и Херцеговина да вдигне общонационално въоражено въстание.То най добре е било подготвено в Средна Гора,северните склонове на Родопите и Стара планина.

- През зимата и пролета на 1876 г.комитетите по места провеждат усилена подготовка за общонационалното въстание. На 14. 4.1876 г. в Оборище е проведено заседание на представителите от комитетите по места.Априлското въстание избухва на 20.4.1876 г. и продължава близо месец. Във въстанието участвуват над 10 хил.българи.То завършва с поражение и не виждани и не чувани кланета, за които бяха дадени данни от дописките на Макгахан и Скайлер. Стамболов избягва в Румъния , а другите ръководители на комитети си понесли кръста след поражението.

- Есента на 1875 г. и пролета на 1876 г.са период тежък в живота на Х.Ботев и семейството му . При него са дошли от Турция майка му и братята му защото бъща му е починал. Освен всичко останало , на 12.4.1876 г. ,съпругата му Венета ражда дъщеричката му Иванка.

-На 20.4.1876 г. при него пристигат от Турция Н.Обретенов и Г.Апостолов. Същите са от състава на Гюргевския к-т, в който Ботев не е включен. Те му съобщават ,че има подготвена чета ,която да замине в помощ на избухналото в Турция въстание на българите от Средногорието,Родопите и средна Ст.планина( Априлското въстание от 20.4.1876 г.).Четата нямала водач (войвода).Панайот Хитов и Филип Тотю отказали защото въстанието по тяхни прогнози е обречено на поражение и предпочели да заминат за Сърбия. Тогава българския поетичен гений , за когото ЦЕЛ на животът му е СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ , залага личния си живот и съдбата на семейството си , като средство за достигане на целта -ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ТУРСКОТО РОБСТВО ! Той решава да остави новородената си дъщеричка на 8 дена,съпругата си,майка си и братета си и да поведе чета от 200 юнака хъшове в помощ на въстаналите българи. Това му решение е ВЕЛИЧИЕТО НА ТОЗИ БЪЛГАРСКИ ГЕНИЙ ,който последвал примера на ЛЕВСКИ .Примера на тези двама велики българи е последван в следващите войни на българите за обединение на България и в антифашиската борба от хиледи жертви. Всеки българин,кадето и да се намира,трябва да величае двамата неповторими герои ЛЕВСКИ и БОТЕВ, защото са заложили живота си като средство за достигане на целта, а имено свобода на всеки от нас от турско робство. Към тях трябва да се обръщаме с обръщението „ ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО „ ! Вместо тях ние величаем англосаксонските кобурги - Фердинанд,синът му Борис, внукът му Симеон .Първите двама доведоха българите до три национални катастрофи и са заслужили не величие а порицание .Кобургската династия е катастрофа за България. Нека си припомним основните факти в потвърждение на това твърдение.

Първо по прехвалените заслуги на Фердинанд за обевяване независимоста на БЪЛГАРИЯ. На 22.9.1908 г. министър председатела Малинов в църквата „ Св. 40 мъченици „ в Търново прочита, написания на гара Две могили, манифест за обевяване независимоста на България.Против са Турция и нейната покровителка Англия,защото се нарушавал прословутия Берлински договор.Но този договор вече е нарушен от Австро-Унгария ,която е признала независимоста на Босна и Херцеговина и тя първа признава и независимоста на България.Англия настоява да започнат незабавни преговори между Турция и България по спорните проблеми. Проблема е че Турция след войната от 1878 г.плаща репараций на Русия.По същество този дълг се изплащал от България под формата на данъци за Турция.Русия се намесва в спора,като опрощава този дълг. По този начин Русия става два пъти кръстник на свободата на България. След този акт, в 1909 г.,неза- висимостта на България е призната от великите сили.Пита се на кого е заслугата за независимоста на България .

Авантюристичните действия на Кобурга Фердинанд през Междусъюзническата война и през Първата св.война довеждат две национални катастрофи за България.Той принуждава България да воюва срещу Русия,Англия и Франция.На 3.10.1918 г.,при пълното поражение на България,той е принуден да подпише декрет , че се отказва от царския престол и че напуска стръната,като предоставя престола на своя син Борис .Фердинанд „завеща” на България репарационен дълг от 2 милиарда и 250 милиона златни франка които бяха изплащани в продължение на 37 години.Александър Стамболийски провежда референдум за изгонването му от държавата и за даване под съд на неговите министри.Има ли са право да гласуват 926000 българи и за изгонването му гласували 647000, т.е. 70%.Неговия син Борис,който управлява държавата 25 години,не посмя да покаже нито една заслуга на своя бъща заради позора му , но сега неговия внук без свян и срам го върши.Исторически факт е,че преди 100 години(1900-1907 г.),когато

се редуват природни неблагоприятни години и бедните български селяни масово от глад отиват в Америка на гурбет,когато царя и подведомственото му народно събрание въвеждат данъка „десятък”.Селската беднота от Дуран Кулак и Тръстеник се вдига на бунт

а царските палачи на Фердинанд я окървяват.През този имено период

Фердинанд Кобурготски провежда иманярски разкопки на древните български църкви в Търново.Откритите цени предмети царя-иманяр прибира в собствения си музеи.След натрапените от него две национални катастрофи(1918 г.),когато го изгонват от България,той изнася тези исторически цености в Европа.Днес историците специалисти уточняват,че само 1 копче от дрехите на някогашните български царе са стрували стадо овце.

Борис-синът на Фердинанд ,както бъща си ,през втората св. война принуди България да воюва пак срещу Русия ,Англия,Америка и доведе България до трета национална катастрофа .София беше срината от авиацията на Англия и Америка ,а репарациония дълг на България към Сърбия и Гърция многократно надвиши репарацийте на Фердинанд.

Какви още факти са нужни за доказване ,че династията на Кобургите е катастрофа за България.Покварата и алчноста на Кобургите

е безгранична .Сега внучката на Фердинанд Мария от САЩ и внук му Симеон от България дават под съд българската държава за наследства. По времето когато третия кобург беше министър председател на

България ,стръната стана член на НАТО. Бългърска прокоба и съдба е това по вина на Желю Желев,Петър Стоянов,Тренчев ,Паси,Костов

и ред други „политици”. Какъв ще бъде изхода от този съдбовен момент историята ще покаже.!

В най новата история на България величието е за Левски и Ботев ,за АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ,който в 1855 г. поведе българските бойци при Сливница и победи ! Кобургите с въжеиграчество управляваха България от 1890 г до 1944 г.в продължение на 54 години и причиниха три национални катастрофи .Величието е за тези,които по примера на Левски и Ботев ,заложиха живота си като последователите на Ботев - Олимпи Панов с другарите си срещу диктатора Стефан Стамболов,легендарния Алекандър Стамболийски срещу цар Борис,жертвите Вапцаров, А.Иванов, Сашо,Малчика и др. срещу фашиския режим на цар Борис , Никола Петков, Трайчо Костов срещу изкористената диктатура на пролетарията.

- Да продължим със съдбата на Ботев.В продължение на 25 дена от решението си ,Ботев се подготвя и на 16.5.1876 г. с част от четата се качва от Гюргево на австрийския пасажер „Радецки” .Разбира се подготовката му не е минала без нищо.Дрехите и ботушите на войводата са били по мярката на Ф.Тотя, когото са готвели за войвода,а той е бил по дребен мъж от едрия и снажно –високия Ботев. Тези маловати ботуши ще осъкатят войводата от Козлодуй до връх Вола.Останалата част от четата се качват на кораба от следващите румънски пристанища. На следващя ден 17.5.1876 г. , Ботев с четниците си ,насилствено е подчинил кораба на интересите на четата и разпоредил същия да пристане на брега над Козлодуй.Във военен ред четата слиза на брега , строява се, коленичва и целува българската земя , а войводата Ботев произнася своята реч заявявайки: „ НИЙ СМЕ ДОШЛИ ДА СЕ БОРИМ С 5 ВЕКОВНИЯ СИ ВРАГ,УЖАСТНИЯ АЗИАТСКИ ТИРАНИН И ДА ИЗБАВИМ ОТЕЧЕСТВОТО СИ,МАЙКИТЕ И БЪЩИТЕ СИ,КАКТО И СЕБЕ СИ ОТ ПОЗОРНОТО АГАРЯНСКО РОБСТВО!”Четниците са били с униформа и с черни калпаци.Само тримата му помощниц(вз.к-ри)са били с бели калпаци.Тук е началото на воената субурдинация.В продължение на 3 дни, четата достига до връх Вола на Вратчанския бълкан,без да има подкрепа от местното българско население в боевете с турците.И този факт е напълно естествен,като се имат в предвид жестоките мерки на Турците след въстанието.На 20.5. ст.ст. или на 1.6.1876 г. н.ст.той е убит.Много вероятно е този високо емоционален гений и да се е самоубил ,след като вижда поражението на четата,защото всички свидетелстват,че той е бил сам в момента на смърта.

- Пет месеца по късно, на 11.11.1876 г., в Цариград се открива посланическата конференция на великите сили.

С унищожаване на четата и нейния войвода Христо Ботев (лобното място е на височината Купена на връх Таушаница над Враца),проливането на кръв не престава .За българите следват още години на кървави схватки с турците.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница