Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)



страница5/9
Дата22.07.2016
Размер1.81 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

В изоставените и разрушени домове на хърцоите,от водения бой в Кацелово,които с паническо бягство,са успели да се скрият на за-

пад от руските позиций са били базирани турски сили.Според дивашките правила в Османската империя,издръжката на войскова част в дадено населено место се е поемала от местното население.В конкрения случай турската власт е превърнала населението,от селата в Североизточна България в бягащи тълпи от гладни бездомници.В този ред на мисли турските части не са могли да доограбват геурското

българско население.Хърцоите от село Кацелово се връща в разрушените си домове след половин година-през пролета на 1878 година.

Новия командуващ на турските сили решил да проведе едновремена настъпателна операция,както срещу Елена ,така и срещу Пиргово-Мечка.Положението на ИРО се усложнило,защото фронтовата линия се простирала от р.Дунав(Пиргово) до гр.Елена.На 7.11(20.11)77г. турските сили настъпват срещу ИРО.Боевете при Мечка-Пиргово започват на 25.11.77 г.,а при г.Елена на 5.12.77.г.Жертвите са много, но боевете са неуспешни за турците. Сюлейман паша се убедил в провала на своя план и се върнал към първоначалния си замисъл-да съсредоточи силите си в едно направление-към Мечка –Пиргово.От Тутракан,Силистра и Разград той успял да съсредоточи 60 табора.Той искал да откъсне русите от р.Дунав и да овладее паромния мост при Кривина-Батин,който осигурявал на русите надеждна връзка с армейския им тил. Два залпа от Гюргево на 12.12.77 г.възвестили началото на боевете.Русите имали плаваща ракетна батарея управлявана от воените моряци,а също и канонерна лодка „Никопол”,за защта на переправата.Ранените бойци русите транспортирали до воената болница в с.Обретеник.”При нас носеха непрекъснато окървавени офицери и бойци.Цял ден до късно през ноща ние ги превързвахме,а бяхме само три

сестри” пише в писмо баронеса Юлия Вревская.Ранените и убитите били над 837.В този участък на фронта, командуващия на източната дунавска турска армия Сюлейман паша,научил,че в Плевен е пленен Осман паша.Мисията му в Североизточна България приключила.

На 27.11(10.12).1877г.Плевен паднал.

Главната руска квартира,в средата на м.декември 1877 г.,дава следната оценка за действита на ИРО:”Не малко слава и признателност заслужава войската на Русчушкия отряд,на която се падна трудната и тежка задача-да охранява левия фланг на превзетия от нас, в началото на войната,огромен териториален участък.Задачата беше изпълнена блестящо,независимо от трудностите,произтичащи от необходимоста да се удържи в продължителен срок,значително превъзхождащи противникови сили,постояно предприемащи опити за пробив в нашата отбранителна линия.”

Тактиката на Източния Русчушки Отряд (ИРО) на съсредоточаване и отегляне е определена от независимия,виден пруски военен стратег

Алфред фон Молтке(1800-1891 г.),като една от най добрите стратегически операций през 19 век.Тази операция е спасила руските

сили от ПОРАЖЕНИЕ в разразилата се война при Плевен Шипка в Северна България.(М,Георгив,Д,Ангелов,”Миналото на с.Абланово”,Разград,

ИК,2004 г.).

След преминаването на Балкана,по Суворовски,от ген.Гурко,след победата на ген.Скобелев при Шейново,настъплението на русите на юг

към Цариград е нотразимо.На 19.1.1878 г.е подписано Одринското примирие,воените действия между Русия и Турция били преустановени,но силите на руснаците са на брега на Мраморно море и село, квартал на столицата- Сан Стефано.Не са закъснели да пристигнат в

Дърданелите и Мраморно море и закрилниците-покровители на Османската империя А Н Г Л О С А К С О Н Ц И Т Е- там е ескадра от световния английски флот.За тях онова нещо,което се нарича СЪВЕСТ не ги безпокои.ДОБРО, ЗЛО и ГРЯХ за тях са измислица на духовниците.

ПРАВДА и НЕПРАВДА не са им познати.ОБЩЕСТВЕНА БЛАГОСКЛОНОСТ и ОБЩЕСТВЕН ОСТРАКИЗЪМ(обществено отхвърлене),НРАВСТВЕНОСТ и БЕЗНРАВСТВЕНОСТ,ЛЪЖА и ИСТИНА са само праздни думи за демагогия.

Според АНГЛОСАКСОНЦИТЕ в живота има САМО две истини-С И Л А и С Л А Б О С Т ! Силата ПЕЧЕЛИ , слабоста ГУБИ ! Печалбата е основа на основите и движеща сил в пазарното общество.(Справка стр.314 от романа на американския писател “ Финансист „ ТЕОДОР ДРАЙЗЕР от преди 93 години – 1912 г.!).

Присъствието на английската ескадра в Мраморно море е повлияло ,но не е попречило на крайния резултат от водените преговори между двете страни Русия и Турция.След дълги прения между русите ,в лицето на княз Церетели и Шчебашов, и турските дипломати,последните най после на 3.3.1878 г. подписват мирното споразумение.Генерал Игнатиев докладва на наследника на рускиия император

Великия Княз,Генерал-адютант АЛЕСКАНДЪР АЛЕКСАНДРОВИЧ,че споразумението е подписано,а последния,под дулата на корабната артилерия на английската ескадра,обхожда на бял кон ,строените в разгънат строй стрелци от гвардията,кавалерията и артилерията за ПАРАД на

ПОБЕДАТА и обевява: „ ИМАМ ЧЕСТА ДА СЪОБЩЯ НА ВОЙСКАТА,ЧЕ С БОЖИЯ


ПОМОЩ НИЕ СКЛЮЧИХМЕ МИР С ТУРЦИЯ !”

Това споразумение,окървавените до момента,роби гeури българи,

в своята неописуема радост до Господа,обевяват за САН СТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР,СПОРЕД КОЙТО ВСИЧКИ БЪЛГАРИ НА ПОЛУОСТРОВА СЕ ОБЕ-

ДИНЯВАТ В ЕДНА ТЕРИТОРИАЛНА ДЪРЖАВА НАРЕЧЕНА Б Ъ Л Г А Р И Я !

Англосаксонците са се поагрижили тази радост на българите да не пренощува. „Предположението,че България ще послужи за мост на

руската политика,плашеше еднакво англичани и американци.За това Берлинския конгрес с решенията си ликвидира Сан Стефанска България и тя остана васална държава на Турция.”( стр.232 от Спомените на Михаил Маджаров от 1939 г.,С,БП,1968 г.)

За осъвременяване на разсъжденията нека си зададем два въпроса

-първи:Може ли Америка(САЩ) да се съгласи,вечния и конкурент на международна сцена Русия, да печели и да се облагодетелснвува от транзитирането на собственото си синьо гориво,през територията на нейния моментен сателит Украйна? Явно,че не! Ще прави всичко това да не става.

-втори:Може ли Америка(САЩ) да позволи,там кадето са нейни воени бази,т.е.България,членка на НАТО,през територията и,да са транзитира синьо гориво на Русия,последната да печели от така наречения

Южен Поток.Малко е вероятно,макар и много желано от бедните българи.През изборите в България в 2009 г.ще се състои ЧЕЛЕН СБЛЪСЪК,

между англосаксонското и руско влияние в България.

В това преломно време,пролета на 1878 г.,оцелелите хърцои от

с.Кацелово,постепено се завръщат в напълно разрушените си домове.

Хърцоите са ровели в животински тор ,да търсят семенца, за сеене през пролета.Помощ им оказват русите,които са там.Например, на сираците на заклания Дяко Дяков от същото село,русите подаряват два вола и каруца,с които те се спасяват от глад.Те не са единствените,на които русите са помогнали.Турския кмет на с.Кацелово,

управлявал селото от 1860 до 1877 г. е Молла Осман паша.Той е сменен от кмета българин ХРИСТО ВИТАНОВ от с.Кацелово.Селото,като единствено с хърцойско българско население е било централна община за всички съседни села.(Кацелово,Г.Абланово,Крепча,Гърчиново, Церовец,Сваленик, Червен,Карам Върбовка и Острица).Жтелите от тези 9 села са били принудени да идват в селото да се венчават,да кръщават децата си,да ползуват всякакви административни услуги по ежеднения живот, а от някои села и да учат децата им-например Абланово.

Кмета Христо Витанов е кметувал от 1878 до 1890 г. 12 години и е сменен в 1891 г.от Пенчо Астаиванов.Кацелово да бъде средищен административен център, в първите дни след прогонване на турците в Анадола,не е решение на централната власт за Северна България,когато южна България е още васална на Турция.Този факт се основава само на религиозна основа.Православната църква на хърцоите

по естествен начин обединява християните от тези 9 околни села.В околните села,които са били турски е имало и християнски семейства,но в тях не е имало църкви и свещеници.Църквата в селото е построена преди 147 години- в 1862 г.и е изиграла главната обединяваща роля,нейна е преди всичко заслугата за средищната роля на Кацелово след освобождението.Ролята на тогавашния свещеник Антон и на

епископ Климент Браницки(Васил Друмев) е посочена в краеведската книга за Кацелово от Стоян Витанов.

По време на детството ми(1930-1944 г.) в селото се подържаше задълбочена религиозност.Водеха ни на църква,както от училище,така и родителите ни.Проповедите на отец Георги и в учебния предмет Вероучение бяха насочени главно за изучаване изискванията на Евангелието(Библията)и възприемане правилата на християнската религия.Почти не се изтъкваше изключителната историческа роля и значението на православната църква за оцеляване на християните хърцои по време на 500 годишното Османско робство.Както беше изтъкнато по горе Църквата в селото е изиграла решаваща роля за опазване на религията в с.Кацелово, и в околните села.Религиозни хора са хърцоите.Спомням си как стари хора(предимно жени) минавайки по улицата край църквата се обръщаха на изток към сградата и се кръстеха.Наблюдавал съм по голям от мен ученик да преминава по край църквата със снета шапка,което показва на каква религозна почит са го възпитавали в неговото семейство.С голямо съжаление можем сега да констатираме,че при това обезлюдяване на селото,тази висока религиозност на хърцоите ще бъде забравена.

Опълченеца от с.Кацелово се записва в 4-та рота от 5-та опълченска дружина в гр. Тюмая(Румъния) на 30.4.1877 г. под номер 1239 с името ВИТАНОВ ТОНЧО.Много по късно,в 1939 г.,когато му донесоха снимката в село ,той беше обозначен като Тончо Витанов Стисков.Той на 31.12.1877 г.,срещу новата 1878 г.,в боевете при Шипка-Шейново е ранен.Лекува се до 9.4.1878 г.и го изписват от болницата в гр. Полтава, а на 22.6.1878 г. се уволнява.Пристига в разрушеното село Кацелово.Вероятно с негова помощ за кмет на селото е назначен авторитетния му племеник Христо Витанов.

Витановия род в с.Кацелово са отеюзлий,балкаджий,преселили се или избягали от тревненския балкан в това хърцойско село,за да закрият следите си от турската власт или да търсят място за препитание.По тяхни данни родът им води началото си от преди 600 години,когато Търново е превзет от турците на 17.6.1393 г.Тогава най будните търновчани са избягали в тревненския балкан .Те свикнали да бягат достигнали и в Кацелово,към 1800 г.Феликс Каниц дал словесно описание на една просветена личност от този род архимандрид

Кою Витанов.Още в началото на това краеведско изследване беше казано,че отеюзлийте,балканджийте са с по широк обзор хора.Това становище се потвърждава и в хърцойското село Кацелово. От този род е опълченеца Тончо Витанов,също и основатела на земеделската дружба,в Кацелово в 1905 г. Вълчо Йорданов Гецов Витанов(от Стисковци),народния представител,от БЗНС, в 21 Нар. Събрание 1926 г.Иван Тодоров Караиванов Витанов(от Тотьолци).От същия род е и прославилия се водолаз във воения флот Вълчо Вълчев Йорданов Гецов Витанов(от Стисковци-известния Вълчо Стисков).От тревненеца Витан в Кацелово са фамилийте:витанолте,стисковте,лазаровте,дочолте,мечка вълчовите,гунолте,чочоровите,беберджолте,семовите,генолте,писаците и елама витановите.

Старите коренни хърцойски родове в селото са 15, а преселническите 19 и от последните най разширил се, е родът Витановци.Данни за другите преселени родове при хърцоите в селото не са посочени от наследниците им-тайньолте от Костанденец,манонолте от Червен,кюранолте от Елена,арнаудовци и цинцаровци от Македония и т.н.Химията на премесването на корените хърцойски родове и преселените в селото е заличила всякаква разлика между тях-те имат един хърцойски език,една религия ,обичаи и морал.Между населенито, получено от смесването на различните родове,има само една разлика-по голямата част са по бедни,а по малката по заможни!

Будна личност е бил опълченеца Тончо Витанов,роден през 1844 г. в с.Кацелово.Едва 16 годишен,той не понася турския самонадеен робовладетел,проявява характер,себеуважение и избягва при чичо си

в Тулча,а от там във Влашко.Участвува във всички видове въоражени действия срещу турската власт и в 1878 г. се връща в родното си село,но то е почти разрушено във войната.Участвува,като доброволец и в сръбско-българската война в 1885 г.Установява се да живее и работи,като мухтар в община Варна.Има семейство и отглежда 5 деца.

Синът му Стефан(1896-1916 г.),отличен спортист,създал спортно дружество Тича,завършил ШЗО и като млад офицер,взводен командир,на 20 години загива на 6.11.1916 г.при Кара Мурад в Добруджа през 1-та св.в-на.Нападатела на футболен отбор Тича известния ОРФАНСКИ- Борис е другия син на Тончо Витанов,починал от туберкулоза в 1925 г.Атанас Тончев Витанов,секретар на печетарските работници във Варна,участник в антифашиската борба е третия син на опълченеца Тончо.

Себичен,инициативен човек от Витановия род е бил и основатела на Земеделската партия в селото Вълчо Йорданов Гецов Витанов. Ходил в Русия на гурбет.В 1905-6 г.той е окръжен съветник в г.Русе.Тогава той учредява земеделска организация в с. Кацелово,в която са записани:Той,Гено Митев Калинов,Велико Тодоров,Димитър Вълчев и Къню Цветков.Учредяване земеделска партия в с.Кацелово от Вълчо Йорданов става само 6 години след учредяване на първата в България земеделска политическа партия.Тя е създадена на 21.3.1899 г.в с.Стожер(Баладжа) Варненско.В присъствието на 800 делегати Пекарев,Церковски,Забунов и Калев приемат устав и програма на партията.Появата на земеделската партия е под влияние на крайно тежкото социално положение на селяните от лихварството,от приемането на закон за”десятъка”от 7.2.1900 г.,довел до бунтовете на селяните от североизточна България(Онгъла):Дуран кулак в Добруджа и с.Тръстеник от бивша Беленска околия.

Тук е подходящ момента ,за съпоставка,да съобщим,че комунистическата партия в България е регистрирана на 10.4.1909 г.,а в

село Кацелово за пръв път гласува за комунистите,завърналият се от Америка минкоулу Андрей Иванов Стоянов в 1920 година.

Вълчо Йорданов Стисков има двама сина Вълчо и Борис.По време на войната(1912-13 г.)той е кмет на Кацелово.Синът му Вълчо Вълчев Йорданов,известен ,като ВЪЛЧО СТИСКОВ,е роден на 3.8.1898 г.Със своя сънаборник от селото Малчо Маринов Дяков в 1916 г.,при започналата 1-ва св. война,се явяват на наборна комисия в г.Търново и той е изпратен да служи в Черноморския флот.Определен е да служи като ВОДОЛАЗ.Успешно завършва в 1917 г.водолазната школа.Вълчо Стисков ,както и другите деца на неговата възраст,в с.Кацелово е учил само до четвърто отделение.Научил се е да чете и пише.Бил е грамотен,но без друга учебна подготовка.С природната си интелегентност и талант, във водолазната школа на флота, той усвоява сложната водолазна професия до съвършенство и се явява достоен поледовател на първия български офицер водолаз от воения флот ФУРНАДЖИЕВ. След приключилат 1-ва св в-на участвува във водолазна дейнос на воения флот както следва:



  • на р.Дунав в г. Русе в 1919 г.вади потънала лодка и спасява водолаза Чехларов,

  • в 1920 г.разчистват пристанище Лом от потънали шлепове,

  • в 1922 г.участвува във водолазна работа на потъналия торпедоносец „Летящи” при Черни нос и вадене на мини в бургаския залив,

  • в 1926 г.слиза на 40 м.дълбочина до о-в св.Иван на потънал съд „Мопанг”да търси корабния дневник,

- в 1933 г.участвува във вод.работа на потънал турски кораб „Гайрет” до Черни нос в бургаския злив,

- в 1935 г.участвува в изваждането на немска подводница „u-45” потопена от взрв на ,руска мина пред Златните пясаци.

Вълчо Стисков е признат и почетен водолаз,награден със следните награди:Бронзов медал за спасяване на загиващ-1919 г.,Сребърен медал за заслуга-1924 г.,Почетен знак за 10 г. безупречна служба-1933 г.,Орден 6-та степен без корона-1935 г.,Орден 6-та степен с корона 1936 г.,Немски кръст за заслуга-1936 г.,Орден с.Александър-1940 г.,Почетен знак за 20 г.безупречна служба-1943 г.

След 25 години водолазна служба и работа във воения флот,в 1942 г. той се пенсионира на 54 годишна възраст и доживя до 100 години-почина в 1998 г. Неговите наследнички дъщеря Иванка,внучка КАМЕЛИЯ и правнучка Евелина,от наследената от него градинка и малка хижичка,с кредити ,много труд,организаторска работа,умение и инициатива успяват да разширят градината и да изградят първокла-

сен ресторант с хотел,градина и басеин „ КАМЕЛИЯ „.С високото качество на блюдата и обслужването,ресторанта-градина е удобно място до магистралата на „Почивка”за мили срещи и роднински, градски и държавно-президентси тържества.Внучката му Камелия успя да развие

ресторанта-градина с оборот над милион.В този смисъл тя от родът витановци(Стисковци)от с. Кацелово е първенец в условията на пазарната икономика.Тя е създала колектив,който работи съгласувано,като човешка ръка.

От витановия род в с. Кацелово е и единствения народен представител в 21 нар.събрание в 1926 г.от земеделците - ИВАН ТОДОРОВ КАРАИВАНОВ.Същия от побоища на фашистите рано умира и няма семейство .Той е от фамилията ТОТЬОЛЦИ на витановия род.В интернет е публикуван жестокият побой,който му е нанесен ,като народен представител от фашиската полиция в гр.Русе.На 23.2.1927 г.в 52 заседание на народното събрание той отправя питане към министър председатела Андрей Ляпчев,в което съобщава как са го пребили от бой. Той с водещия народен представител на земеделската партия Милчо Дилянов отишли да присъствува на събрание на Дружбата в клуба на синдикат „Зора”.До като последния търси прогонените земеделци,6 цивилни царски фашисти и 1 стражар го арестуват.Той искал да покаже документите си на народен представител,но царските агенти не пожелали и да ги погледнат.Отвеждат го в обществена безопасност.Там телефониста и стражара са освободени, при него остават царските агенти. Последните го простират на пода и започва жесток бой до припадане.Чрез заливане с вода го свестяват,завеждат го на ж.п. гарата до р. Дунав,изпращат го до гара Две могили и до Кацелово и го предупреждават никаде да не ходи и на никого да не се оплаква.Неговия въпрос към министър председатела е:”И за напред така ли ще вилнее полицията в г.Русе?Ще бъдат ли наказани побойниците?”Тук е мястото да си спомним къламбура на Андрей Ляпчев,че фашистите от Демократическия Сговор в България управлявали „ Со кротце,со благо и МАЛЦЕ КЮТЕК „!Колко малце е бил този кютек би могъл да каже само мъртвия Иван Караиванов Витанов от с.Кацелово и хиледите застреляни,обесени,удушени и издавени в р.Дунав и Черно море антифашисти,по време на 25 годишното царско –фашистко управление в България на кобурга цар Борис.Днес неговите наследници вместо да им се потърси възмездие у нас,им реституират дворци,земи и гори.

От витановия род кметове в с.Кацелово са Христо Витанов,Вълчо Йорданов Гецов(Витанов),Йордан Писака и Георги Стоянов Кундурата.Както се вижда кметуването на витановия род не е изолирано явление и не бива да се отминава без внимание.Останалите родове и фамилий не са проявили особен афинитет към кметуването в селото,макар тази длъжнос да е имала, а и сега има особено значение по време на войни и други национални събития.

Астрологията,която не е наука сочи, само две посоки в земния път на човека-радоста и мъката.По коя от тези две посоки ще си избере да тръгне отделната личност зависи от неговия стериотип,случили се обстоятелства,късмет и други фактори ,които го заобикалят-дали е човек на действието или човек словохотлив.За хърцоите от ОНГЪЛА е било разкош да поемат по пътя на радоста,макар,че както ще видим тези от с. Кацелово са завоювали много награди и признания и по посока на радоста.Всеки хърцоин от онгъла, и тези от с.Кацелово, след прогонване на турците от руснаците, поемат път дълъг за оцеляване в продължение на 80-100 години с войни и превратности.Беше споменато,че през пролета на 1878 г.те са ровели в торта на животните ,за да търсят семена за посев.Ако някой съвременик си мисли,че това е поезия жестоко се мами.Освен избитите във войната не се е намерил жив свидетел,който да посочи имената на измрелите от глад и болести. Останалите живи,продължили родовете и фамилийте в селото,но или от грях пред бога,или от срам пред себе си и близките си с отделни думи и къси реплики са плашели децата си през идващите години,но са спестявали гладът и имената на жертвите..Умът ми не може да побере твърденията на днескашни дърдорковци,само така мога да ги определя,че като дошли руските бойци да се бият на живот и смарт с турците в някогашните български територий,намерели благоденстващи геури в османската империя,че като прекосили царство България в 1944 г.червеноармейците се чудели на домовете на българите.В началото още беше цитирана авторката Хестър Доналдсън Дженикинс,от 1915 г.,която казва каква е била храната на геурина в Османската империя-чер хляб лук или маслини.Дописника на в.”Руский мир” И.Вацлик в 1877г.дава жалката къртина на домът на геура от с.Долна Студена(Брестовица),Беленско няма да я повтарям.За да не отегчавам читатела няма да му разказвам спомените от разказите на моите родители за техния живот при овцете,козите ,кравите, по нивите и т.н. А какво са видяли червеноармейците в България през есента на 1944 г.аз помня отлично и нямам нужда от никакви брътвежи на днескашните дърдорковци.Много жалко и унизително е ,че 20 години демократично управление,доведе днес бедняка българин до ниво по ниско от преди 1944 г.Не говоря за шепата новобогаташи и управляващи,които ненаказано използуваха и сега използуват натрупаните ресурси от трудящите се,през последните 70-80 години.

Хърцоите от Онгъла и тези от Бяла,Кацелово,Тръстеник, и другите села от Беленско с непосилен труд,жестоки икономий,след освобождението си, първо отремонтирват домовете си,с ръчен труд обработват земята си,плащат данъците си ,бунтуват се против десятъка в 1900 г.Например,околийския управител в г. Бяла на 21.12.1900 г. донася до МВР и до русенския окръжен управител за участие на селата от околията в Тръстенишките събития. Хърцоите,тези трудови хора на полето,известни още като полянци,намират сили от изгладувани икономий,да строят училища за децата си и читалища за своето самообразование и първи стъпки в културното си развитие.

В 1902 г.в с.Кацелово,когато кмет на селото е Бони Генов(Авкат Бони) е открито читалище,което по предложение на селския учител Тодор Енчев Шейтанов е наречено „ПРОЩАВАЙ МРАК”.Той е и първия му председател.Читалището било разположено в селското кафене,намиращосе на днескашната автобусна спирка.Първи активисти в читалището са Димитър Янакиев,Георги Арнаутина преселил се в село от Македония и бил съмишленик на поета Пею Крачолов Яворов,Йордан Хаджи Денев,Дочо Хаджи Стоянов и др.хърцои от селото.Читалище „Прощавай мрак е преименувано през 1948 г.на името на безсмърния български поет-моряк Никола Йонков Вапцаров,растрелян на стрелбището на ШЗО в София от „Цар Борисовските” фашистки палачи.Това читалище в периода след 1958 г.,когат там работи СТЕФАНКА ИВАНОВА СТАНЧЕВА(Чолаковата Стефанка) ,Даринка Русева и други,да не ги изброявам,завоюва успехи и признания в околията, облъста ,страната и чужбина,които са ВЕНЕЦ за с.Кацелово.Членовете на кацеловската музика от 30-те години дядо Дечо Станчев,Даскалпенков Пенко с гадулките,Миланацевия Тодор с кларнета и тъпанджята Ковач Николай са първите учасници при Даринка Русева за художествена самодейност.След тях има десятки свирци,танцьори и певци,но първи са членовете на селската музика.Те разиграваха селското хоро от дълги години.Щом хърцойте от гр.Бяла играят хоро пред царя освободител още в 1877 г.,това означава че за хърцойте от беленския край хорото е стародавен признак за тяхната веселба.Но нека не забравяме,че през ужасното турско робство и гръцки религиозни мазнотий е имало периоди,когато на хърцойна гeурин(безправен роб) ,а и по цяло българско ,азиатските варвари са забранявали да свирят и с гадулки и да се веселят.

Към читалището била организирана и театрална група,която представила пиесите „Руска”,”Под игото”,”Геновева”,”Майстори” и др.Ролите мъжки и женски били изпълнявани от мъже.Първата жена от Кацелово,която е изпълнила ролята на българската кнегиня Райна поп Георгиева е СТАНКА КОСЕВА СТАНЕВА.Нейния баща бил един от основателите на читалището.

Дългогодишния учител в Кацелово Лазар Христов,който учителствува в продължение на 23 години(1925-1948 г.)в своите спомени разказва и за откриване на училището още през турско време.Власта е била турска,но турците не са имали училище-те не били по учобата,а само по чорбаджилък,събиране на данъци за империята, по гостуване на геурите за да ги черпят с върла ракия,руйно вино с печени кокошки.Той разговарял със стари хора от село,като Бони Бонев(Авкат Бони),Йордан Кунев,Хаджи Иван и Жеко Деневи,Кръстьо Попантонов,от които разбрал,че училището е открито между 1855 -1860 г.Името на първия учител било калугера Данайл.Това килийно училище се е помещавало в една стая в селска къща,постлана с рогозка и в нея пясачник с пясък на който се пишели буквите и числата.Първи местен учител от селото станал Косьо Иванов Карапенев от фамилия косьолци.Две години по късно в един двор ,кадето сега е църквата, са построени от габровски майстори,църквата и училищната сграда.В новото училище учат децата селските учители Пенко Иванов и Стефан Иванов.Педагогическите методи на учителите били главно затварене на непослушниците в мъзата(кочинката)и учителски шамари.Училищния архив е изгорял през 1921 г.Този учител(Лалю го наричали) посява в селото левите социални идеи.Той изгоря при самолетна катастрофа на

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница