Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)



страница8/9
Дата22.07.2016
Размер1.81 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Трети украйнски фронт провежда Балатонската операция,за да пресече отстъплението на изтеглещите се немски части на юг от р.Драва.В тази операция 1А посреща немска танкова армия,която успява да форсира р.Драва в нейния участък.Форсирането на Драва започва в 1.20 ч на 6.3.1945г. Жестоки боеве се водят от 6.3 до 19.3.45 г.Немците са отблъснати и са дадени 6850 жертви.В дравските боеве ценна помощ оказа Дунавската флотилия от съветски,румънски и български речни кораби.В р.Дунав САЩ,Англия и Германия са поставили до 3962 морски мини.Превозите на личен състав и воени материали са осигурявани чрез миночистене от Дунавската Флотилия.При боевете на р.Драва българския миночистач „Кирил Попов”с к-р Ат. Илиев води отряда бойни кораби,следван също от български миночистач „Х.Ботев” с к-р Н.Овчаров и от съветските миночистачи „Пастьор” и „Зее Фалке”.Миночистачния дивизион води съветските монитори „Керч”, „Азов”и отряд бронекатери до фронтовата линия за оказване огнево съдействие на сухопътните части.

От публикуваните данни се вижда ,че българските жертви в тази война са 27696.С издавените в р. Дунав от подриваване на мини броя надхвърля 30 хиледи.Между тези жертви са и хърцоите от с.Кацелово:

Веселин Пенчев Вълчев,Георги Николов Кенаров,Руси Маринов Марчев.

Българските жертви не умилостивиха победителите при подписване на мирния договор с България на 10.2.1947 г.Жертвите си останаха курбан за победата над фашистка Германия.

Резултата от този договор с България е ТРЕТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА.На страната са наложени 70 милиона репараций -да плащаме на Гърция 45 милион и на Сърбия 25 милиона.Освен това бомбардировките над София,Русе са причинили загуби за 24 милиарда,убити са 5 хиледи а ранените са 4 хиледи.Днес неговия син Симеон вместо да се засрами от третата национална катастрофа търси и получава наследства.

Как се сменя фашистката власт на цар Борис при хърцойте и по конкретно в хърцойското село Кацелово по 9.9.1944 г.?Сваленето на фашиската власт в с.Кацелово протича по следния начин.Вечерта на 8.9.1944 г.младежите антифашисти от с.Кацелово,ръководени от нелегалния член на РМС Иван Тодоров кайряка и партизанина Николай Ангелов къльноулу,Борис Жеков,Тодор Иванов,Кънчо Стоянов,Димитър Димитров,Бекир Ахмедов с помоща на антифашисти от с.Горско Абланово Тодор Петков(Орфея), Съби Радославов и Стефан Велев,без кръв и съпротива свалиха фашиската власт в селото.Викове за помощ имаше при ареста на учителя Евлоги Георгив от съпругата му Мара.Те живееха в борека Иван.Антифашистите политически затворници от Кацелово Олга Жекова,Величка Калчева,Иван Колев и Любен И.Христов още не бяха излезли от плевенския затвор.Бях свидетел в г.Бяла как влачеха с вериги от г.Русе до Бяла бившия околийски управител Касабов, за да го съдят.Партизанина Васил Петков го сочеше и заявяваше „ Този фашист даваше за мойта глава 50 хил.лв.,аз за неговата не давам и 5 пари.”Митинг ревеше СМЪРТ !На власт идваше БКП.

Тази партия трябваше да плаща 70 милиона репараций и да строи социализъм.Равенство така и не можа да се осъществи и социализма се провали.Като антифашисти не бива да се забравят и имената на загиналия земеделски народен представител,от управлението на А.Стамболийски,Иван Тодоров Караиванов(от Витановия род в с.Кацелово), първите комунисти в село Кацелово минкоулу Андрей Иванов Стоянов,дядо Жеко кеманджията,арнаутчито Николай , кайряк Тодор,законджията Йордан Калинов ръководител на нелегалното въздържателно дружество „Възроден селяк”с членове Добри Трифонов (добруджанеца),Неделчо Иванов(цвяткоулу),Иван Пенков(даскалпен- ковия),Иван Генов(качара),Цаню Илиев(цвяткоулу) и др.Последните двама бяха убити от режима на БКП-Иван Генов(качара),като полицай в Търново,а Цани Илиев(цвяткоуле),като концлагерист в Белене.

Не мога и не бива да се отминава с мълчание парадокса с изявения хърцоин антифашист ,в кавички за сега,от с.Кацелово Любен Иванов Христов,произхождащ от местния род в селото цвятколци и кукерингите,според данните на Ст.Витанов за Кацелово.В подробности няма да разглеждам парадокса,защото е изчерпателно описан в автобиографичното изследване „Живот без протекций” от 2007 г.от К.Малч-

ев.Ако данните на ексначалника на Главно политическо управление на БНА,о.з.генерал Кирил Косев ,в неговото издание „Съдбовни дни” на

стр.99,че при съдебния процес в 1942 г.м.ноември,заедно с другите подсъдими,Любен Иванов Христов е осъден на 1 година строг тъмничен затвор са истина и верни, то „нашия”Любен е предател пред фашиската полиция.Той действително беше войник на летището в Г.Оряховица, а Георги Малчев също в Горна Оряховица по същото време беше войник в противовъздушната отбрана на гарата.Аз съм свидетел ,че Любен в 1943 г.се върна в село,а другите войници от същия набор продължаваха да служат.Как ще се върне на село щом е осъден ?Според неговите спомени той посреща и изпраща нелегални комунисти от Русе за

Каран Върбовка и ги свързва с Иван Станев и Калчо Лазаров. Цитира паролата и отзива-парола „Много здраве имаш от Богдан” и отзив „Какво прави брат му?”

Освен това,когато съм бивал в домашен отпуск на село,в разговор с него съм го питал за връзката им с ген.Косев.Любен ми е казвал,че си дал дрехите на Кирил Косев за да избяга от казармата и за това го съдили.Видимо има разминаване и лъжа.Въпросът е кой лъже? Любен е мъртав,но о.з.ген.Кирил Косев е жив на 90 години.Но аз имам лични впечетление и от двамата и не мога да съпоставя интелекта на Косев с този на Любен.Последния в сравнение с Косев е абсолютен неграмотник.Напълно допускам,че при побоищата в полицият в казармата той ,за да се спаси е станал предател.Връщайки се в село по съмнителен начин и сварзвайкисе с нелегални от с.Червен може би той е предал 150 нелегални в червенската конспирация.От село Олга,Величка,И.Колев са осъдени на 10 години затвор,а Любен на 15 години!? За сега нищо доказано няма.

Да продължим да проследяваме житейския път на младежите от с.Кацелово от времето ,което коментираме.По 9.9.44 г.К. Малчев става член на РМС,а Д.Манолов не стана.Двамата през юни 1948 г.завършиха средно образование в русенската мъжка гимназия- Д.Манолов с отличен успех,а К.Малчев с много добър успех.Двамата заминаха същото лято на бригада на язовир Копринка до Казанлък.След бригадата К.Малчев, защото е член на РМС, му предлагат да кандидатствува за Морскот Училище.На Д.Манолов не му предлагат но аз много добре си спомням,че двамата ходихме при бащата на Митко да му разреши да заминем двамата за конкурсните изпити.Както и да го молихме той не се съгласяваше.Тогава не ми беше ясно защо не се съгласява,но по късно,след 15 години, в 1961 г.,когато служех във воено-морска база Бургас разбрах.Тогава усетих и върху себе си ролята на класово партийния подход за кадровото развитие .Узнах,че мен са ме наклепали от село,че имам братовчет убит полицай и ме шиткат по периферията на флота,а Митко отличника изобщо нямаше да го приемат,защото дядо му и бъща му са кметували, мъкар да нямат никакви груби фашистки прояви.Класово партийния подход му е пресякъл пътя за нормално развитие.Ожени се за врачанка и вместо с научна дейност,както имаше талант,работи непрестано в завода за цимент във Враца.

По същия начин беше уязвен, по късно Неделчо Георгив Малчев от село Кацелово..Той след завършване на средно образование го приемат да служи в ШЗО.Отива в Търново в школата и след един месец ,ротния му командир му нарежда да напустне ШЗО и е бил преместен да си дослужи като редовен войник,само защото дядо му Дяко след първата световна война се кандидатира за народен представител от партията на сговористите ,но не е избран.Така действуваше „партията на целия български народ БКП”,както се отчиташе в партийните документи,но само на думи, практически прилагаше класово партийния подход във всички напраления на живота в държавата и по този признак уреждаха чрез шуро-бадженащина верните си люде.Свидетел съм,

как хора застрашени на времето от репресивния класовопартиен подход са се принуждавали тайно да се преселват и да променят незаконо имената си за защита от партократите.Подобни игри при хърцоите са немислими,защото те са бедни полянци,но с гордост и себеуважение,готови на всичко но не и да жертват името и религията си.В подкрепа на казанот искам да припомня,като пример, постъпката на баба Гина от кючук ивановския род на с.Кацелово , от фамилията на астаивановци(пенъолци).Тя по времето на жестокия русчушки юзбашия Митхад паша е отвлечена от кацеловския турчин Юмер.Спора достига до кадията в Русчук.Там клетата хърцойка Гина,наречена от авторката Даринка Русева „гюзел Велика”,демонстративно съблича и хвърля ханъмските одежди и в очите на турския съд заявява,че предпочита смърта пред мюсюлманската вяра и застава полугола до своя възлюблен хърцоин Пеню.За тази хърцойка,а и за хърцоите изобщо,според историята за приемането на христовата вяра,за конкретния случай е подходящо да цитираме Яворов „..с враг врагувам вяра според вяра!”

По време на царуването на Фердинанд и Борис Кобурготски,в продължение на 54 години(1890-1944 г.), в хърцойското село Кацелово се сменят 22 кмета,по един и по няколко мандата.През това време е открито читалище „Прощавай мрак”(1902 г.),учредена кооперация „Орало”(1904 г.),основава се пол.партия БЗНС(1905 г.),водят се войни в продължение на 9 години и са убити 68 мъже(1912-13,1915-18,1941-44.),основава се пол.партия на комунистите (1918\),открива се поща в селото(1922 г.),построено е училище(1930),прокаран е път с каменна настилка до Две могили и е построен мост над р.Черни лом(1934 г.),водоснабдено е селото(1938 г.).

Следващите 46 години(1944-1990 г.),при тоталитарния режим на БКП,се сменят 12 кмета,като „активния борец,дали против фашизма или против комунизма”,Любен Иванов Христов е кмет 4 мандата(1949-50,1952-53,1959-61,1965-66 г) в продължение на 8 години.

В този половин век хърцоите в с.Кацелово са променили коренно живота си-станали са по отворени към реалноста,масово са напустнали селото за работа и препитание ,въпреки консервативноста си и спазване на традицийте си направили са революциони промени в поминъка си,като са опитали да обработват земята си на кооперативни начала,направили са скок в културното си развитие.Въпреки антирелигиозната политика на БКП, в 1958 г.е отремонтирана и обновена църкват.Още в 1945 г.е открита консервна работилница и инкубатор за люпене на пилета,в 1947 г.започва кооперативно обслужване на зеленчуковите градини до р.Черни лом с използуването на мотор с помпа за поливане.Побързали са хърцоите от Кацелово първо да изоставят тежкия непосилния труд от ръчното поливане на зеленчуковите градини по край р.Черни лом .

На 18.5.1948 г.е същинския поврат (революция)-основано е трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) от 25 най бедни стопани начело с Руси Тахнев Енчев(симитчията-най бедния в селото).Тези стопани внасят 1200 дек.земя и си присвояват правото и на 1200 декара фондови земи,от които се е ползувало цялото село.Тези кооператори формират три блока за кооперативно обработване-на ходжов рът,чер орман и мешелика.Те практически посягат на земята и на не членове на ТКЗС.Интересите се кръстосват и започват жестоки разпри.Управляващата партия БКП е на страната на бедните кооператори.Засегнатите стопани са обявени за кулаци(по съветски образец).Представитела от околийския к-т на БКП Генчо Коларов нарежда арести.Със завързани ръце повеждат „кулаците” към Лакан за назидание и страх на всички останали.Това са велеулу Велико,братовчед на велеулу дядо Стоян,драгнеулу Гено,зет на велеулу дядо Стоян и кунеулу Димитър Тодоров.Деца и близки със страх и трепет гледат картината на отвеждането им .По това време кметуват политическите затворници Иван Колев и злополучния Любен.В селото цари ужас.

Селото в 1949 г е електрифицирано-заменени са газените фенери,къндила и свещи с електрически крушки.Електрификацията е най мощния технически успех в цялата историята на селото. Мелници,помпи,електрически мотори в занаятчийските работилници всичко се завъртва по нов ефективен начин.Есента на 1950 г.почти всички от селото стават на сила членове на ТКЗС-510 кооператори с 23 хиледи декара земя.Зимата умират от глад 150 коня и 400 овце.Обвиняват се други „кулаци” и са изключени внука на найбогатия стопанин Добри Кенаров,Йордан Неделчев, Игнат Спасов.В 1950 г.се коригира коритото на р.Черни лом и се усвоява поливно земеделие.В 1951 г. е построена болница.Изреждат се различни ръководители на ТКЗС,но като че ли най успешни са председатела Георги Христов (караиванов)и счетоводител Руси Русев Иванов 1958 г.Голяма е съпротивата на хърцоите от селото при уедряването на кооперативните стопанства-преминаване към организацията Аграрно-промишлените комплекси (АПК),по идеите на полит бюро на БКП. На 6.1.1966 г.

е проведена стачка в селото,Иван Бонев е изключен от БКП,а 20 партийни члена напускат партията.Тогава е поредното кметуване на Любен Иванов.За да умилостивят селото партийните величия от окръга са принудени да осигурят ресурс за построяване на нова читалищна сграда(1970 г.),откриване на оранжерия,стопански двор,надстрояване на училището и детска градина.Резултата от трудът на хърцоите е видим центъра е обновен ,пътищата асфалтирани,но кооператорите получаваха по 20 стотинки на трудов ден и са с най ниските пенсий.Моета майка получаваше пенсия 28 лева.

Кооперативното стопанство в селото просъществува 42 години(1948-1990 г.).Беше посочено какво е направено в селото през този период.Точно между тези години,ние с Димитър Манолов,лятото на 1948 г.,доброволно ходихме на бригада на язовир Копринка(до Казънлък).След това ме приеха в Морското Училище и до 1990г. служих 10 години в Дунавската Флотилия и 30 години на Черно море в Бургас и Варна.Разглеждайки събитията през това време в родното хърцойско село Кацелово не съм си поставил за цел да съдя когото и да било.Отбелязвах само конкретни факти, с ограничен в рамките на позволеното коментар,за да се подчертае до колкото е възможно истината в исторически план.За нас хърцоите от селото са видими два противоположни факта,касаещи две поколения от селото.Едното е поколението след 1944г.,а другото след 1990 г.Поколението след турското робство до 1944 г.е поколение преживяло три национални катастрофи,поколение участвувало в 5 войни(1877,1885,1912,1915-18 и 1944-45гг.)и за него трябва да се говорят само положителни неща.

Поколението след 1944 г.,наследило успехи и традиций нищо от наследеното не разруши.С много крамоли,тежък колективен труд е подобрявало,развивало и усъвършенствувало наследеното от деди и прадеди.Ако заобиколим политическите проблеми на колективизацията при социализма и се концентрираме само на читалищната дейност ще констатираме само песни,танци достижения и награди.За тях е говорено много,публикувани са десятки фотографий от които се вижда един голям успех и много радостни преживявания.

Хърцойското поколение в с.Кацелово след 1990 г.се е разпиляло по цялата страна,даже и в чужбина,но корена му е съхранен в селото.Да му стоварим вината,че то разруши кооперативното стопанство,ликвидира цеховете,оранжерята,стопанските сгради,няма да бъде справедливо.Тези погроми станаха пред очите им,те са преки свидетели на грабежите.Но тази анархия беше управленческа политика на дивашки ,пещерни антикомунисти в България,вдъхновявани от избягалите фашисти при англосаксонците-нашите „доброжелатели”след освобождението ни от турците.Тази омраза срещу комунизма има за основа антируската политика на англосаксонците,защото е факт че сталинския комунизъм в България дойде от Русия.Тръгвайки от върховете на антикомунистическия айсберг,когато СССР беше обявен от Рейгън за „империя на злото”при студената война,ще стигнем до българските пещерни антикомунисти.След 25 години няма и следа от световната социалистическа система, а светът се убеди,че империята на злото е САЩ.Разрушителната роля на спекулативния капитал,толкова добре описан и анализиран от великия немски учен Карл Маркс,сега застрашава световните икономики от неизбежна икономическа криза,започваща от американската империя.Говорим за спекулативния капитал,разиграван безконтролно от Буш и обкръжение,капитала за въоражаване на международния тероризъм и на военопромишления комплекс,воюващ някога във Авганистан против русите. Капиталите на наследниците на фашистите и на наследниците на активните борци против фашизма и на царските величия в България,заченати за охрана на Т.Живков и сега получили пълно развитие и т.н.Защото има и друг вид капитал-японски,немски,руски,китайски и др.Тези които си деряха гърлата в България „по малко държава”,”по малко комунизъм”,днес когато американската империя заделя над 700 милиарда държавен ресурс,събиран от трудящите се във вид на данъци, за спасяване частните финансови магнати,се спотайват.Но будни хора има на всякаде.Надеждата за справедливост сега е в БАРАК ОБАМА в САЩ от Африка.

Хърцойското поколение от с.Кацелово не може да не е констатирало,че в селата в България,кадето кооперативните стопанства бяха запазени,там селяните спокойно посрещат кризата.Макар пещерните антикомунисти да правеха всякакви игри ,за да се разрушат стопанствата,не биха могли в Кацелово да разрушат изброените обекти,които си бяха реален успех на кооператива.Всичко е минало и можем само да съжеляваме и да се учим от грешките си.

Хърцоите в Кацелово са хубави хора,но и малко дженабед падат.Един пример.След 1938 г.,когато селото беше водоснабдено и пред общоселския паметник на загиналите във войните в центъра, течеше бистра лаканска вода от новата чешма, тогава се получи дженабедзския случай.В кръчмата на Дяко Игнатов,по обедно време,през зимата, се разпиват любителите на руйно вино и върла ракиия.Кръчмата е почти пълна.В компанията на Иван борека,Гено бонеулу,Йордан денеулу и други се заспорват,че Иван борека може дибюдюс гол да отиде до въпросната чешма и да напълни шише с вода.Сеирджий бол.Спора се изостря подгрят от виното и ракията.И така Иван борека ,зет от с. Острица в Кацелово, се съблича и за почуда на хърцоите ,прибягва до чешмичката и донася шише прясна водичка.Касае се за паричен залог в компанията-ще се изпълни ли този парадокс(парадокс е чужда дума в българския език,от френски,която означава страно,своеобразно поведение,което противоречи на общоприето схващане).В случая изпълнитела печели облога ,а дженабетлийте губят.Страното е ,че не се е намерил присъстващ хърцоин ,който със сериозни доводи да предотврати подобен срамен факт,защото той се осъществява и пред училището с деца.Тук е и момента да си зададем познатите принципни въпроси-какво печелим,когато губим и какво губим когато печелим?

Днескашните наследници на някогашните хърцои почти нямат приблизителна представа как са живеели те,какви са били възможностите им.Колкото се отдалечаваме от онези времена толкова по малко можем да разкажем за миналото.Но някои дребни случки от това минало ни дават възможност да се докоснем до начина на живот на хърцоите от „онгъла” и по конкретно на хърцоите от моето родно село Кацелово.Когато проследявах развитието на витановия род в многото фамилий от същия, насочих вниманието си как се е нарекла фамилията стисковци от този род.Такъв въпрос зададох на дъщерята на Борис Вълчев Йорданов Гецов Витанов-Стоянка.Бъща й, Борис Вълчев Стисков, беше човек заинтересован от миналото на витановия род и допущах,че тя ще знае нещо конкретно.Тя даде следното обеснение.Един от нейните прадядовци-Вълчо,Йордан или Гецо,наблюдавал как бързо се свършва брашното в човала.Семейства с много деца са живеели заедно и брашното бързо намалява.Един от тези прадядовци обърнал човала ,за да ограничи ползуването на брашното.Близките му го нарекли голям „стиско”.Това й е разказвал бъща й Борис.

Не е далеч от истината,че въпросния „стиско” от беднотия и недоимък е бил притискан,за да постъпи така.Някогашната приказка за характеризиране трудът на селянина хърцоин,че не е толкова труден гласеше-„Ори мели яш !” Подобно опростяване не селския труд е за подигравка.Каква беднотия,недоимък и глад са понасяли хърцоите в Кацелово още един пример.Този път от най старата хърцойска фамилия дяколци от дяколския род в Кацелово.Един от братята на моя дядо Марин е бил Петър.Последния имал трима сина и две дъщери.Единия от тях носел името на родоначалника на родът дяколци-казвал се Дяко.Той се явява първи братовчед на моя бъща Малчо.Пренасеме се в годините 1907,8,9 г.Дяко тогава е бил 8-10 годишен и със своите другарчета са ходели в стърнищата да пасат добитъка-крави,волове и т.н.

Най често в кълчишните торбички за храна носели сух хляб,глави пресен лук или чесън и сол.На обяд,когато се хранели под ореха,въпросния Дяко се качвал на ореха да се храни ,защото другарчетата му нямали сол и му я изяждали.Децата на хърцоите от 1908 г.не са имали и достатъчно сол, да не говорим за шоколад, сладки бонбони и локуми.Сладоста ,като вкус,те са търсели в сливите и крушите.Тази за оплакване беднотия е достигнала до мен, като подбив за стиснатост на дяколци.Да наистина са били стиснати не само стисковци в Кацелово но и дяколци и масата на хърцоите от Североизточна България. Как освен със стиснатост да оцелееш в „онгъла”, в условияга на 200 години византийско подтисничество,500 годишна турска робия,45 годишно кобургско царско управление на войни и репарациони дългове.По повод царското управление припомням,че на 26.2.1865 г.се е родил Фердинанд лисиццата,по време на управлението на който в страната започват, поради лисичите му игри,най жестоките политически убийства- на Стамболов зад което е скрит самия той, на Стамболийски със скрито участие на синът му Борис, междупартийни игри и погроми.Такива са спомените на съвременика му К.Иречек.

Тоталитарен режим 46 г. на колективно строителство на социализъм при мъст и отмъщение между комунисти и незаконо забогатели фашисти.

Продължаващата 20 годшна анархистична демокрация на безогледен грабеж в условия на див и варварски капитализъм,със зародиш заложен при българските царе ,въжеиграчи Фердинанд и Борис.Днес варианта на партийни надлъгвания е още по сложен защото се намесва и Турция ,чрез регистрираната турска политическа партия ДПС с участие на български политици ренегати.

Да се надяваме,че щом българите са оцелели в продължение на 5 хил.години ще оцелеят и сега.Има и щастливи примери,какъвто е случая с наследничката на Вълчо Стисков от витановия род, Камелия Таукчиева,която с труд ,умения, рискови кредити достига,при демокрацията ,до ресурс над милион.Да даде Бог да достигне до още по големи успехи!

Българите,като оформен етнос(народ), с общ език имат специфичен собствен стериотип,т.е.система от навици,която мотивира еднакво поведение при еднакви обстоятелства,но този етнос има в своя състав различни племенни групи.От съдържанието на изложеното е видно,че хърцоите са една от тези племенни групи.За тях почти няма,от историческа гледна точка,публикаций.Когато това определение бъде съобщено в произволна група слушатели звучи напълно неизвестно.То има определен смисъл само сред свои.Направения опит,на базата на общата българска история,да се покаже появата и развитието на хърцойската група ще бъде успешен,ако поднесената информация се възприеме ,като достатъчна и целенасочена.При излагането на историческите факти,за да се заостри вниманието,стремежа е бил да се съпоставят качества,особености и други характеристики на тази племенна група с жестокости,хитрини и дерибейства на турците,на англосаксонците или на български политически продажници.



Започнал съм да се занимавам конкретно с проблемите на появата,развитието и оцеляването на хърцойската племенна група на 30.10.2007 г.Тече втората година.Преди приключването(1.3.2009 г.)е седмицата 40 дни преди Великден,седмицата когато се иска прошка между близки,роднини и приятели,заговезни преди дългия и велик пост на християните.Много добре помня постенето на майка си Мария, и на баба Васила,сапруга на дядо Кръстьо Пенеулу и снъха на споменатата „гюзел Велика(с истинско име Гина,на нея е кръстена моята леля Гина, майка на Асен и Иван фучиджиеви).Баба Васила не само постеше тя и тримереше -по три дни не ядеше.Още помня постъпката си,като 10 годишен ревностен певец от черковния хор,когато не исках да се смърсявам с варени яйца във великите пости,а сестра ми Маринка и съпругата на бачи Георги(Игната Дякова Игнатова)се смееха на фанатичната ми постъпка.А аз с детска гордост си мислех за баба Васила,че на нея не се смеят.

Прошката при хърцойте става чрез целуване на ръце.При тях прошката,самокритичното оценяване на собствените постъпки не е най очебийното им качество.Това им качество не е за упрек,то е свързано с изостреното им себеуважение,с болезненото подържане на традицийте.Те практикуваха хърцойския си език до 1944 г.,а някои кацеловчани и до сега.Те трудно могат да формират при определени обстоятелства безпринципно лоби (лоби е английска дума,която означава група лица,които се опитват с позволени и непозволени средства да влияят върху други, с икономическа или политическа цел).Тази особеност при тях е исторически обусловена,т.е.тази особеност е по причина на далечен исторически факт с покъртително въздействие върху хърцоите от изминали десятки векове(някаде от към 920 г.сл.христа).Става дума за легендата с братът на най великия български ЦАР СИМЕОН, а имено той с християнското име ВЛАДИМИР и с прабългарското езическо РАСАТЕ,управлявал дълго време българската общност северно от р.Дунав в днескашна Румъния.Той,като по голям и с опит в управлението и ръководенето на конница и хора е бил повикан в столицата Преслав да смени възрастния си баща ЦАР БОРИС 1.В това време по малкия му брат Симеон се е учел във Византия.Но опитния и даровит военачалник РАСАТЕ не се съгласявал,с баща си, той и неговата войска и хора да приемат християнската вяра и да се откажат от езическия си БОГ СЛЪНЦЕ ПЕРУН и от многоженството на прабългарите.За тази си упоритост и неподчинение родния му баща,тайно организира наказанието му-с нагорещени до червено-алено железни шишове да му бъдат изгорени и двете очи ,за да бъде ослепен до края на живота си.Същия с поддръжниците си,днескашните хърцои,бил принуден да живее в поречията на р.Янтра и Ломовете в Североизточна България около днескашния град Бяла. В този смисъл упоритоста на хърцойте е пословична.Прошката преди великия пост хърцойте от с.Кацелово не я искат и не я дават толкова на думи,те я дават и вземат с покорно почитание и уважение чрез дълбок поклон и целуване на ръката на кръстника и на кръстницата,на възрастния дядо и баба,бъща и майка,братя и сестри и близки комший.Те не казваха искане на прошка,те казваха „целуване на ръце”.Този ритуал се изпълняваше в празднично облекло сутринта след привършване на домашната работа по добитъка и сутришното почиствана ,измитане на двора и къщата.Тогава се започваше целуването на ръце.Вечерта те пречистени от злоба и кахъри сядаха на трапезата за тържествена вечеря с ритуала на хамкането на варени яйца и бяла хълва.През целия ден имаше олелия около огън, истрели с лъкове и саморъчни пищови ,направени от фишеци на истреляни патрони.Коментирайки религиозния обичай на хърцойте от с.Кацелово се очертава белега,че те държат по вече на същноста от колкото на показноста. Пристрастеноста на хърцойте към действито освен,че е свързана с ниското им социално ниво и непрестанен труд за оцеляване,като полянци,по моему тя има връзка и с спецификата на Христовото учение.Учението на Христос е учение в действие сред хората.То не е учение сътворено и измислено в затворено помещение изолирано от хората.То не е учение от академичен вид,то е учение с прояви сред хората.

Прошката и доверието между хората,според хърцойте, най добре са изразени в песента на народния певец от Североизточна България, някогашния моряк от Дунавска Флотилия,БОРИС МАШАЛОВ, „Изкарвай Гано говеда”,в която той пее: „...любе Никола,Николчо,сарце за пари не давам,сърце за сърце менявам!”

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница