Кръвна група

В плазмената мембрана на еритроцитите на човека се съдържат два антигена – А и В. Антигените А и В се наричат аглутиногени, тъй като могат да предизвикат аглутинация. Освен в еритроцитните мембрани тези антигени се намират и в други тъкани и в биологични течности.

Антителата срещу аглутиногените на еритроцитите се наричат аглутинини: аглутинин анти-А (α) и аглутинин анти-В (ß). След раждането количеството на аглутинините е минимално, те се образуват през първите години от живота. Когато в мембраната на еритроцитите не присъства даден антиген, в кръвната плазма се съдържат антитела срещу него.

В зависимост от наличието или липсата на аглутиногени хората се разделят в четири основни кръвни групи: А, В, АВ и 0.

Възможните комбинации на антиген - аглутиноген в мембраната на еритроцитите и антитяло - аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:

Кръвна група      В еритроцитната мембрана      В кръвната плазма
     А                  аглутиноген А                            аглутинин анти-В (ß)
     В аглутиноген В                        аглутинин анти-А (α)
     АВ                аглутиногени А и В            няма аглутинини
     0             няма аглутиногени А и В              аглутинини анти-А и анти-В (α ß)

При преливане на кръв от една кръвна група на лице с различна кръвна група аглутинините се свързват със съответните аглутиногени на плазмената мембрана на еритроцитите. Тъй като един аглутиноген може да се свърже към повече от един еритроцит, еритроцитите се събират в групи – протича аглутинация. Тези групи от клетки могат да запушат малките кръвоносни съдове, след което се отстраняват от клетки-фагоцити, а освободеният хемоглобин попада в кръвната плазма – «хемолиза» на еритроцитите.

Желателно е във всички възможни случаи да се прелива кръв от същата кръвна група, каквато има реципиента. Понякога на реципиента може да се прелее и кръв от друга кръвна група, при условие че антигените в тази кръв не аглутинират с антителата в кръвната плазма на реципиента. Когато дарителят (донорът) на кръв и приемателя (реципиента) са от несъвместими кръвни групи, антителата активират имунната система и еритроцитите се разрушават.

При кръвопреливане важи правилото «Кръвта на приемателя не трябва да аглутинира еритроцитите на дарителя». Затова лица с кръвна група АВ са универсални приематели – те нямат аглутинини в плазмата. Лица с кръвна група 0 (а, ß) са универсални дарители, тъй като нямат антигени в мембраната на еритроцитите. Кръв от кръвна група 0 може да се прелее до 300 мл на лица от всички останали групи – в това количество аглутинините на дарителя се разреждат в плазмата на приемателя.

Резус-фактор (Rh-фактор, наречена на маймуната макакус резус, тъй като проучвания са провеждани с тези животни) е втората много важна система от антигени, които се съдържат само в еритроцитната мембрана. В нея се включват множество антигени, от които най-важно значение има антиген D.

Антиген D се среща в еритроцитите при 85% от хората от бялата раса. Човек, което има този антиген, се означава като Rh-положителен – Rh(+). Останалия процент хора спадат към групата, в която резус-факторът е отрицателен – Rh(-).

При Rh-системата не се срещат естествени антитела (аглутинини) в плазмата. В случай на преливане на Rh(+) кръв на Rh-отрицателно лице, в неговата кръв бавно се образуват антитела, като достигат максимална стойност след 2-4 месеца. Ако на такова лице повторно се прелее Rh(+) кръв, могат да се развият реакции на аглутинация.