Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност



страница1/4
Дата27.08.2017
Размер0.52 Mb.
#28886
  1   2   3   4
Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност
Съзнанието, че са една нация, се създава късно у албанците. Средата на XIX в. По онова време Албания е само географско пространство в една империя – Османската. Възникването на национално съзнание е свързано с идеята, че албанският език трябва да се опази.


  1. Езикът е общо наследство

Националното Възраждане не е свързано с политическа формация, а от неформално културно движение, вдъхновено от просветени хора, книжовници, които милеят за майчиният си език. До 60-те – 70-те години на XIX век изучаването на албански език е дело на отделни, относително изолирани ентусиасти. Появата на съзнание: албанският език е ценно наследство, предадено от дедите, единствено способно да обедини нацията. Гръцкият и сръбският национализъм засилват след 1830 г. със създаването на малка гръцка независима държава - автономно княжество Сърбия.

Късната поява на национално самосъзнание се дължи на религиозното разделение: по време на османското владичество две трети от албанското население възприема исляма, оставащата една трета се поделя между източноправославните християни на юг и католиците на север. Албанците мюсюлмани смятани за турци получат образование на турски език. Колкото до албанците християни, на друг език – гръцки и италиански.

Определят нацията интелектуалците от епохата на националното Възраждане извеждат преди всичко езика. Той е в основата на албанската нация.езикът представлява много богато наследство и албанците трябва да осъзнаят това

До средата на XIX в книгите на албански език са голяма рядкост, не съществуват и писмени норми. Публикуваните текстове са предимно на латински, гръцки и арабски. Книга от албански произход е от 1555 г. – „Молитвеник”

Първите произведения на албански език през XVI и XVII в. : Христово учение по – достъпно за албанския народ.

Фактът, че православната църква не е албанска, а гръцка и албанският характер на Католическата църква несъмнено обясняват успеха на ислямизацията (две трети от албанците изоставят християнската вяра и приемат исляма).

Българското царство, чиито царе приемат християнството още през X в. По – късно, през XVI в., сръбското царство утвърждава своя автокефална църква. Религиозното разделение очевидно забавя пробуждането на албанското национално съзнание. Привързаността към земята на дедите е важна, ала първо място чрез защитата на езика дейците на националното Възраждане се опитват да накарат албанците да осъзнаят, че са една нация.

Най – крупните фигури на националното Възраждане несъмнено са тримата братя Фрашери. Най – големият, Абдул Фрашери (1839-1892), е водещият албански политик в годините на възникване на първите структури на националноосвободителното движение (1878-1881). През 1877 г. той става член на Турския парламент. Вторият брат, Наим Фрашери (1846-1900), е безспорно най – големият поет на националното Възраждане. Автор е на произведения на албански, турски, персийски и гръцки. Докато третият брат, Сами Фрашери (1850-1904), е типичен човек на просвещението. Той въплъщава в по – голяма степен от братята си.продължава образованието си в Янина. Там усвоява основите на западната култура. Пламенен защитник на родния се албански език. При братята националното Възраждане, албанският национализъм не е основан върху отхвърляне на османската турска култура, а са силно привързани към нея. На сътрудничество между една нация, албанската , Османската империя интересите им са общи трябва да признаят албанската нация и да й дадат необходимата автономия.

До 1878 г. се появява албанско национално съзнание, битката е изгубена поради многобройните препятствия: османската власт намира сред албанците, особено сред мюсюлманите сунити в нито едно училище не е разрешено да се преподава на албански език само на турски и гръцки език.

Късно пробуждане на националното съзнание у албанците извън Османската империя карат Бисмарк да заяви на Берлинския конгрес през 1878 г., че Албания е само географско понятие и няма албанска нация.

Русия, която се представя за защитник на християнството на Балканите и по – специално на своите по – малки славянски братя( сърбите, черногорците и българите). Обявява се война на Турция през април 1877 г. Войната бързо взема благоприятен за нея обрат царските войски стигат до Истанбул. Султанът е принуден да преговаря в Сан Стефано през март 1878г. и да приеме независимостта на Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, както и на Велика България. Последната получава значителна част от Македония и излаз на Егейско море.

Западните велики сили се страхуват от засиленото влияние на Русия на Балканите и от евентуалното й присъствие в Средиземно море. Те идват на помощ на Османската империя и налагат на цар Александър II нови преговори, които започват в Берлин на 13 юни 1878 г. и се проточват чак до 13 юли.

Берлинският конгрес признава на България само статут на автономно княжество, при това върху една намалена наполовина територия в сравнение с предвидената й в Сан Стефано. Македония си остава в пределите на империята, с което е възстановена османската териториална непрекъснатост от Босфора до Адриатика. Но решението на Берлинския конгрес с най – сериозни последствия за албанците е признаването на независимостта на Сърбия и Черна гора.

Албанската лига от Призрен

Първата представителна институция на албанската нация е създадена по времето на Берлинския конгрес и е познат под името албанска Призненска лига. Първоначално тя не е инициирана и възприемана като специфично „албанска”. По – скоро става дума за маневра на османската власт във връзка с откриването на преговорите в Берлин. Идеята, според някои участници, е не да се създаде „албански” сбор, институция, която да окаже натиск върху конгреса от името на всички мюсюлмани на Балканите. Тази институция би трябвало да се бори за запазване на териториалната цялост на Османската империя.

Събранието е свикано в Призрен, Косово, на 10 юни 1878 г., точно в навечерието на откриването на Берлинския конгрес. То има подкрепата на османските власти и се прави всичко, за да се забави или предотврати присъствието на християнски представители. Те напускат събранието още на втория ден и заминават за Берлин като представители на Лигата, след което тя приема решения, които декларират верността към исляма и султана!

След бурни обсъждания чак на 2 юли 1878 г. са приети нови решения. Изчистени от всякакво религиозно сектантство, този път те обединяват всички албанци независимо от техните вероизповедаания. Едва тогава Лигата става наистина албанската Призненска лига …

Преговори на конгреса в Берлин Абдул Фрашери и Пашко Васа се опитват да накарат участниците да чуят тяхната гледна точка: те настояват за независимост на Албания. Позицията им се свежда до два пункта: отказ да се отстъпят албански земи на Черна гора, Сърбия или Гърция; искане да се обединят четирите албаноезични провинции в Османската империя.

През трите години след създаването на Призненска лига албанското национално движение развива интензивна дейност. Въпросът за границата на Османската империя със Сърбия и Черна гора е много чувствителен. Сърбите, недоволни от резултатите на Берлинския конгрес, започват да прилагат в новопридобитите територии политика, която по – късно ще бъде наречена „ етническо прочистване”:стотици албански семейства са прогонени от Нишка област. От своя страна армията на Черна гора също пристъпва към окупация на получените в Берлин територии. Призрен през 1881 г. да създаде „временно правителство”. Бързо пламват въстания и разбунтувалите се албанци овладяват някои градове в провинция Косово. Първата проява на албанската националноосвободителна борба завършва с кърваво потушаване от турската армия и с разтуряне на Призненска лига. Абдул Фрашери е арестуван и осъден на доживотен затвор.

Първа национална цел: приемане на обща азбука

В контекста на създаването на Призненска лига и възникването на албанско национално съзнание дейците на националното Възраждане трябва да решат един проблем от първостепенно значение: да постигнат съгласие за обща азбука. Без обща азбука са немислими обучението на албански език и появата на национална литература. По онова време няма нито едно основно училище, където да се преподава на албански, никакъв вестник, списван на албански. А редките публикации на този език са на различни азбуки. Авторите с християнската култура естествено прибягват до гръцката азбука, ако са православни, и до латинската, ако са католици, но като се има в предвид разнообразието от звуци в албанския език, често те са склонни да добавят голям брой диакритични знаци, специално създадени букви и понякога да комбинират двете азбуки.

Албанците, които се справят с гръцки или латински, често са неспособни да прочетат стихотворенията на албански на свои сънародници мюсюлмани, изписани предимно с арабската азбука. Естествено, твърде малко албанци с ислямска култура, които разбират арабската писменост, са способни и да четат майчиния си език, транскибиран с друга азбука.

Решение, което да не засяга никаква религиозна чувствителност, би било създаването на специална азбука, нита арабска, нито латинска, нито гръцка. Публикувал 40-те години на XIX в. книжка с предложение за оригинална азбука, съставено от 33 букви, на външен вид като арменските. Той първи защитава идеята, че освобождението на албанския народ от османското иго минава през приемането на обща азбука, неутрална по отношение на религиозна принадлежност. В този смисъл той може да се смята за родоначалник на националното Възраждане. Той е убеден, че за да обедини всички албанци, писмеността не бива да е предпоставена или свързана с никоя религия. Азбуката на Векилхаджи получава известно разпространение, по – специално в Юга, в областите на Корча и Берат. Ала не пуска корени. В средата на XIX в. издаването на книга, написана на тази азбука, би изисквало изработването на специални скъпоструващи печатарски пособия, и то за относително ограничени тиражи. Поради този неуспех, когато във връзка със събитията от 1878 г. обсъждането на единна азбука отново излиза на дневен ред, бързо е изоставена идеята да се създаде изцяло нова азбука.

Мисията за създаване на албанска писменост всъщност е поверена на дейците на националното Възраждане, установени в Истанбул. Защитниците на арабската азбука също участват в обсъжданията, но пробуждането на албанската нация, ускорено от събитията от 1878 г., както и научни съоръжения (в сравнение с латинската и гръцката азбука), укрепват европейския избор. Яни Врето защитава избора на азбука, основана върху гръцката азбука, но в крайна сметка от 1879 г. е приета азбука с латинска доминанта.

След разпускането на Призненската лига в края на 1881 г. и кървавото потушаване на бунтовете в албаноезичните провинции естествено и „истанбулската азбука” е отхвърлена от турските власти. Публикациите на албански език, които използват новата обща азбука, са забранен в Истанбул, като се изключват две списания, на които е разрешено да пуснат няколкоброя през 1884-1885 г. Все пак тази азбука получава известно разпространение в края на XIX в. тя страда от две слабости.

Първата се дължи на начина, по които е съставена. „Истанбулската азбука” съдържа 25 ллатински букви, 9 специално гръцки букви и 2 специално създадени по принципа една буква за всеки от 36-те звука на албанския език. Съществуването на специфично гръцки букни и най – вече на специално букви, смесени с латинските, поставя проблеми при печатането, не толкова сериозни.

Втората слабост произтича от разедението на албанците с католическата култура: онез ит тях, които използват писмено албански, продължават да прибягват най – често до латинската азбука според принципите на транскрибция, наложили се през предишните векове. Така че спорът за единството на азбуката се удължава. Той бива решен по – късно, чак през 1908 г.

Борбата за образование на албански език

Усилията за установяване на обща писменост са неделими от борбата за образование на албански език. Дейците на националното Възраждане са убедени, че не е възможно националното самоосъзнаване без обучение на албански, тоест без училища, където да се преподава на албански език.

Тази цел става особено важна и поради това, че от средата на XIX в. в Османската империя се развива училищното обучение. Това се вписва в реформите, познати като ерата на Танзимата, започнати през 1839 г., и по-специално в реформата на образованието от 1844 година. Реформите произтичат от осъзнатата необходимост да се модернизира империята, за да се запази статутът й на велика сила.

През втората половина на XIX в. в османската държава се създават светски училища, където обучението се води на турски. Ала макар че са представени като светски, в тях са включени и курсове по ислямско вероизповедание. В края на XIX в. в четирите „ албаноезични” провинции на Османската империя според официални данни има 1187 светски училища. Но е за отбелязване, че гръцките училища са също толкова по численост! Откриването на такива училища зависи от митрополита, съгласувано с гръцките консулства. Финансирането идва от Атина. Наброяват се над 300 сръбски, български или влашки училища. В същите тези четири албаноезични провинции има и десетки австрийски и италиански училища. С развиването на училищната мрежа албанският език, който е изключен от обучението, е застрашен от изчезване.

В този контекст интелектуалци, водачи на националното Възраждане, през 1879 г. създават в Истанбул. Сдружението си поставя за цел да подпомага разпространението на знания чрез издаването на книги на албански и да събира финансови средства за създаването на училища с преподаване на майчин език. През следващите две години дружеството се изявява като много активна институция. То е в основата на публикуването на книги и списания, написани на „истанбулската азбука”. Естествено, дейността му е забранена в края на 1881 г., когато националното албанско движение е потъпкано. Тогава дружеството прехвърля своето седалище в Букурещ, където през 1886 г. създава печатница. В Букурещ се печатат повечето учебници на албански език.

След множество откази през 1884 г. албанците получават разрешение да публикуват в Истанбул на албански едно педагогическо и литературно списание. Албанци православни християни, а не албанците мюсюлмани. Последните са смятани за турци. Първият брой на списание Drita („ Светлина”) излиза на 10 август 1884 г.в Истанбул. Забранено още след третия брой под натиска на гръцките клерикални кръгове в Истанбул. От Dituria („Знание”) излизат 12 броя. То е забранено през юли 1885 г., педагогът Пандели Сотири, е убит през 1891 г.

Образованите на албански език се развива по – малко нелегално. Извън официалното обучение преподават на албански Кото Ходжи, Петро Нини Луараси, Костадин Кристофориди и др. Албанският език се преподава и в няколко частни училища. През 1885 г. е открито смесено албанско училище.

През 1887 г. е официално разрешено да обучава на албански. То е отворено в Корча. Пандели Сотири е първият му директор. Никнат училища в Подградец, Охрид, Призрен. Първото девическо училище е открито в Корча през 1891г.

Албански светски училища предизвиква от страна на Фенерската патриаршия в Истанбул. Православните християни, които преподават в албански училища, са отлъчени от църквата. Още през 1879 г. за подобен грях Яни Врето, създал Устава на Дружеството за албанско книгоиздаване, е афоресан от митрополита на Гирокастра. Обвиняват го, че е извършил ерес, „създавайки албански въпрос”. От 1890 г. забраняват на мюсюлманските деца да ги посещават.

През 1887-1888 г. албански училища са затворени едно след друго. Пандели Сотири е убит в Истанбул през 1891 г. Накрая то е закрито през 1902 г., когато директорът му е обвинен, че участва в нелегална албанска организация.

Австрийските училища са управлявани от Католическата църква, докато италианските са под администрацията на италианската държава. Училища постепенно допускат в началото на XX в. обучение на албански.

Младотурският преврат (1908): нов порив за албанската нация

Годината 1908 е белязана от „революцията на т. нар. младотурци”. Възстановяването на Конституцията от 1876 г., последвано от свалянето от престола на Абдул Хамид II. Революцията на младотурците е ръководена от движение, създадено през 90-те години на XIX в. около Ахмед Риза. По онова време той е емигрант в Париж и първите конгреси на неговото движение се провеждат във Франция – през 1902 и 1907 г. Провинциите на османския режим получават името си младотурци, както стават известни и в Турция.

„ Революцията ” на младотурците е османски вариант на либералните начинания за политическо модернизиране, започва се от английската „ славна революция ”. Същата е и целта на революцията от 1905 г. в Русия. Държавата да стане инструмент за разгръщане на образование от европейски тип. Да създаде големи частни предприятия по модела на западните фирми. Чрез развиване на индустрия, чрез модерна администрация и армия Османската империя ще бъде в състояние да накара великите сили да я уважават, така че повече да не се намесват във вътрешните работи на империята, както след унижението през 1878 г. Така ще се запази и териториалната цялост на страната.

Държавата би трябвало да е силна, но тя отслабва. На първо време свободата и демокрацията са фактори на дестабилизация и разпадане.

Програмата на младотурците е доста ясна в своите цели – официалният език ще е турският. Албанците, българите, гърците от Македония, и арменците следва да се влеят в тази „ османска „ нация.

Във Франция бретончетата и корсиканчетата стават добри французи. След това техните деца щели да говорят само френски и вече нямало да става въпрос за бретонска и корсиканска нация. Щяло да има само една френска нация. Митът за нацията, израз на политическа воля, ще се сблъска с религиите на една администрация от колониален тип в Алжир, както и с метежа на алжирските националисти…

Впрочем не по-малко идеалистична е идеята, че е възможно да запазиш териториалната цялост на една многонационална империя, организирана по авторитарен, бюрократичен, централизиран начин, като я демократизираш.

През годините, които предшестват „ революцията от 1908 г.” обаче, много млади образоване албанци, чиновници от османската администрация или офицери в султанската армия, се присъединяват към заговора на младотурците. „Османсият” проект не им се струва несъвместим с признаването на албанската културна специфичност. Те поставят стремежа към свобода и демократична модернизация. Според тях една автономна албанска провинция е съвместима с една модерна империя с център Истанбул. Всъщност много дейци на младотурската организация са албанци. Те виждат в Истанбул столица, която може да обедини въжделенията им за една могъща османска държава и за признаване на националностите в лоното на империята. Градът, изглежда, вече е създал една „османска” култура, смесица от турска, ориенталска култура и от западни култури. В този европейски балкански град живеят представители на всички нетурски общности в империята: гръцка, албанска, българска, арменска и др. Защитата на „османската” култура следователно не изглежда несъвместима със зачитането на националните права на народите в империята.

След Първата световна война в рамките на турската република, вече витае в съзнанията на младотурците в навечерието на „ революцията от 1908 г.”. Дейците на албанското национално Възраждане са привързани именно към тази важна идея.

Младотурците изграждат истински своята организация едва в годините условията на тирания и потъпкване на всяко освободително движение те имат конспиративно виждане за вземането на властта. Тяхната „османска” доктрина не е оригинална, тя фигурира в Конституцията от 1876 г.: една османска нация би трябвало да елиминира опозицията на нациите, съществуващи в империята. Много хора в образованите среди очакват продължаването на реформите, започнати в епохата на Танзимата (1839-1876). Особено популярна става идеята да се сложи край на деспотичния режим на Абдул Хамид II.

Въоръженият бунт на младотурците започва на 3 юли 1908 г. Той бързо се разпространява в армията, разположена в албаноезичните провинции и в Македония. Албанското национално движение се присъединява към младотурците. На 20 юли около 30 000 въоръжени албанци се събират във Феризай в Косово. Същия ден и отново на 22 юли водачите на събранието, което бързо се превръща в представително за албанската нация, изпращат телеграми до султана с искане да възстанови Конституцията от 1876 г. и да свика демократично избран парламент. В същото време цели полкове обявяват подкрепата си за младотурците.

Връщането към принципите на конституционна монархия и очакваният край на султанската власт. Надяват се също да се увеличат албанските училища, да се премахне военната служба извън албанските провинции и пр.

Младотурците бързо се оказват в противоречие с тези въжделения. Младотурското движение се води от комитета „Единение и прогрес”, основан през 1890 г. в Париж. Той прилага своя „якобинска програма”: турският език е обявен за задължителен в администрацията и училищата: единствената перспектива, предлагана на народите в империята, е асимилиране в „османската” нация. Нито преди, нито след вземането на властта от младотурците е ставало дума за даване на автономен статут на областите, където преобладаващата част от населението говори език, различен от турския. Младотурците имат подкрепата на албанското национално движение само докато става въпрос да се свали от власт Абдул Хамид II. И да се установи конституционна монархия. Разривът е неизбежен, щом се утвърждава волята да се изгради централна държава, якобинска, „османска”, която отрича националните идентичности.

Макар да владеят армията се колебаят да използват сила, младотурците не са в състояние да контролират напълно събитията в империята. Трудно се издържат внезапно освободените сили. Кипежът в албанските провинции напомня породения преди 30 години от Берлинския конгрес общо албански порив: изграждат се къде повече, къде по-малко представителни за нацията институции. В тях се водят разгорещени обсъждания, нови ръководители се открояват в събранията, появяват се независими издания. Жизненоважни въпроси – за единната азбука и за образованието- се връщат в центъра на разискванията. Албанците трябва да могат да общуват, пишейки своя език по един общ за всички начин; трябва да могат да създават в своите области училища с преподаване на родния език. Трийсетте години, изтекли от Призненската лига, са донесли много разочарования, но движението не тръгва отново от нула. Натрупан е богат опит от борбите както в албанските области, така и в емиграция.

Конгресът за азбуката” в Монастир (Битоля)

В Монастир (днес Битоля, Бивша югославска република Македония) се свиква събрание, на което присъстват делегати, както и от албанските общности в Истанбул, Солун и чужбина. Събрал ги е проблемът за писмеността на албанския език. Делегати за събранието, което по значение почти се изравнява с учредително: то трябва да реши коя азбука да стане обща за всички албанци! „Конгресът за азбуката” протича от 14 до 22 ноември 1908 г. , или само четири месеца след вземането на властта от младотурците.

Видяхме, че училища с преподаване на албански се създават в трудни условия от края на 80-те години на XIX век. В началото на XX в., в навечерието на младотурският преврат, много курсове на албански език са водени в свободното им време от преподаватели в турски светски училища или в частни гръцки гимназии. „Патриотичното” обучение на тези педагози, се провежда нелегално в зависимост от местното съотношение на силите. Има и частни албански училища, но те са малко на брой.

Официозни или частни, албанските училища са свързани с различни мрежи, простиращи се извън границите на албанските области. Книгите и списанията на албанското национално движение всъщност се печатат в чужбина. Най – активните центрове на емиграцията са София, Букурещ, Виена, но и Александрия в Египет, Бостън в САЩ. Общностите на „арбърешите”в Южна Италия също играят значителна роля. Албанските училища са снабдявани с учебници и различни издания от активисти, установени извън османската територия. Всичко това спомага за появата на албанско национално съзнание и за разпространението на „истанбулската азбука”. Ала въпросът с албанската азбука, единна за всички албанци, не е решен окончателно.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница