Кукерски игри в нашия район

Всичко посочено за облеклото е съобразено с носията за времето си, като всички от кукерските родове са се стремили да вкарат нещо старо забравено или ново в карнавалното празненство.

1. 
   Цървулите са изработвани от свинска кожа, като в началото са имали рошава,естествена форма. След време те се модернизират, като се изглаждат до такава степен, че да стигнат сегашния си вид. По тях се поставят окраски/пискюли, мартенички и други цветни украшения/, което е плод на съвременен модернизъм. Много често при лошо време-дъжд, сняг или кал- се използват гумени цървули. Дълго време това са основните обувки на селското население в страната.
   
2. 
   Навущата- те са изтъкани от вълна или памук.С течение на времето те променят своя вид, преминават през формата на калцуни, памучни партенки, докато стигнат до памучните чорапи-гети, задължително бели. На горната част, в близост до коляното, външно, се забождат здравец, чемшир или ранобудни цветя, като кокиче, минзухар и други. По-късно модернизма вкарва изкуствени окраски.
   
3. 
   Кадънките /повои/, които задържат навущата за подбедрицата. Те се произвеждат от животинска козина или гръстена съставка. Използването на гайтаните и боядисването на шнурове са елементи на по-късно време.
   
4. 
   Потурите или беневреците, изработени от шаяк, претърпяват промени след руско турската война. Последните са заменени с бричове в знак на уважение към руските войни, оставили костите си в нашите земи. От двете страни на брича се зашива българския трикольор под формата на лампаз, като задължително белия цвят сочи напред. По думите на стари разказвачи червения цвят може да сочи напред при военно положение.
   
5. 
   Пояс, който се навива около кръста и част от гръдната област,значително широк, изработен от вълна и памук. В по-късен период става малко по-тесен и с по-изразителни окраски, предимно с битови елементи. Някои възрастни кукери/старци/ твърдят, че върху него се поставял селлях, на който или в който, се нареждали нож, пищов, манерка, брадвичка и други предмети.
   
6. 
   Хлопки и тучове /чанове/ използвани от стареца. Те са онези, които са носени от животните в ежедневието и също се променят като изменят формата и обема си, като острите ръбове /рочка/ се заоблят, а обема им става двойно и тройно по-голям. Подреждането на хлопките и броя им става съобразно мускулната маса на стареца, като по-малките са отпред и отстрани, а по-големите отзад. Спазвайки това подреждане кукерския танц става по-лесен за изпълнение. Хлопките са нанизани на кожен колан с или без презрамки, съобразно тяхната тежест. Много от старите старци са имали способността да изчукват гърловината на хлопката, което променя звукът им.
   
7. 
   Елечето, с което кукера/стареца/е облечен по думите на разказвачи е било съчетано с бяла риза. Показателна е екипировката на дядо Иван Точев и дядо Петко Марков/така обичали да ги обличат/ . За да изпъкне мъжеството на стареца елечето се лишава от бялата риза с цел да се покажат окосмени гърди на изпълнителя. По предната част на елечето домакинята/майката или съпругата/са извезвали допълнителни окраски.
   
8. 
   Даровете навързани по голите ръце на стареца са изработени саморъчно от нежния пол.Тук е съществувало някакво правило като майката връзва везаната кърпичка на дясната, силна ръка, която носи калъчката /сабята/,а любимата на лявата ръка от страната на сърцето. Майката на дясна китка, любимата или годеницата на лява ръка, колкото се може по-близо до сърцето. С течение на времето тези дарове преминават в модернизъм, като кукерските ръце придобиват циркаджийска окраска от шалове, пандели и ленти.В днаши дни повечето кукери /старци/ използват панделки или шалчета с цветовете на трикольора.
   
9. 
   Кукерската маска е изработена от козя кожа. Под формата на триъгълник, с предпочитан цвят-червеникав. Предната част на маската /сурата/, закрепен за кожата, трябва да има по-изразителни черти, които придават по-страшен вид на кукера /стареца/. Подчертани на маската са веждите, очите, мустаците и брадата.Същата има яйцевидна форма и добре очертани периферни ленти. Допълнителни окраски на челото-мартеница, кокиче, здравец и др.
   

Между куклата и сурата се поставяли кърпички и шалчета, което символизирало даряването при сватбените обичаи.

10. 
    Кукерска калъчка-сабя-е изработена от най-лек, дървен материал, и имитира сабя в неправилен вид. Вместо ръкохватка има ориентиращ кръг за захващане и е с по-широка режеща, но затъпена повърхност. Върху нея се изработват елементи от предмети на ежедневието.
    

а/ Кукерската стъпка е съчетана със звука, който издават хлопките. Кукера/стареца/ трябва да бъде максимално изправен/”наперен” по наш диалект/, подчертаващ мъжествен външен вид. Стъпката е хороводна и ръченична. Тя се променя съобразно кукерските ритуални движения;

б/ Кукерския танц е различен, съобразен с дадената ситуация.

В ритуала бръснене по думите на различни разказвачи, същия има различни значения. Твърди се, че ритуала бръснене показва , че кукера /старец/, с това движение, няма да позволи да падне главата на този, когото обича и уважава. Затова, в знак на уважение ,/стареца/ кукера изпълнява танц към близкия индивид, когото ще бръсне /баща, майка, брат, сестра , приятели и роднини, и др./ Друга теза, която съществува по думите на разказвачи е, че стареца /кукера/ развъртява калъчката, насочва се към заптието или чорбаджията, като показва как може да им отреже главите заради техните експлоататорски деяния /действия/.

По мнението на различни разказвачи носенето на калъчката се обяснява по следния начин:

а/ Високо повдигната калъчка от кукера /стареца/ държащ я за върха и ръченична стъпка означава : Напред, следвай ме!.

б/ Високо повдигната калъчка, държаща се с две ръце, хоризонтално, означава : До тук! Аз съм преградата.

в/Въртяща калъчка означава, че кукера/стареца/влиза в нападение – Напред!

г/ Калъчка, поставена хоризонтално на пояса, нанизана на каишките на хлопките, означава, че всичко е спокойно.

д/ Калъчка, опряна на земята – кукерска почивка /дядо Митьо Гарчев/.

е/Издигната калъчка, горе, с дясната ръка, под определен наклон/напред или в страни/ и лява ръка поставена сгъната в лакътната става и разтворена длан и пръсти, лежащи върху сърдечната област, означава признанието на кукера /стареца/ към любимата.
КАРНАВАЛНО ШЕСТВИЕ

Карнавалът в родното селище продължава три дни, като няколко седмици преди това някои от кукерите/старците/ излизат през почивните дни и посещават домовете на близки и роднини.

Първи ден при старите граници на Павел баня се преминава – Магарешник и Кисьовската махала.

Втори ден – северозападната част.

Трети ден – средната улица.

Целият състав на карнавала е длъжен да влезе във всяка къща, където получава от стопаните благодарност – брашно, яйце, вино, ошав и др. При посещение в дома се взема от брашното с пръст и се отбелязва бяла точка по челото на стопаните . Този жест означава ,че при тях отпада беднотията/черното/ като започва по-нов живот – живот на благоденствие. Султанката/майката на карнавалното семейство/ повдига няколко пъти своето дете/кукла/ което е знак за повече челяд в къщата.

Разказано от Дончо Атанасов – шофьора.
КАРНАВАЛЕН РИТУАЛ

Първият ден, по твърдения на дядо Кими, се е състоял на площадчето пред старата поща.

Другото твърдение на дядо Демирко е, че горепосочения се е състоял пред Гамовия площад.

В продължение на няколко години карнавала се провежда на Каров площад /петте кьошета/.

През четиридесетте години се провежда на Пуьов площад, сега площад д-р Балев до автогарата. След започване на застрояването на Културния дом в продължение на две години се провежда в училищния двор и плувния басейн.

От момента на завършване на площада „Майка България” до днешни дни се провежда на това място.

В карнавалния ритуал в продължение на години са включени различни множество картинни действия, като :

а/ Хвърковатата чета – Иван Качура, полицая Картов, Мигото, Доната Пирона и др.

б/корабът Радецки-Чалъмът и морския

в/ Три синджира роби- множество младежи

г/Диканята – дядо Насьо Гаргата

д/многото деца – Мигото

е/бабичката-Багъра

ж/бебето Здравка на бай Нац

з/Младоженците – сем. Панчеви

и/Перошината-Мигото

й/Български войник-Калоферица

Всичко горе посочено се развиваше в обръча от хора на мегдана наречен алай. Истинската част на карнавала започваше с навлизането на основната група. В продължение на години тя променяше своето представяне. Първоначално навлизането в алея ставаше като навлиза първо бедното/почернено/ семейство, което демонстрираше дейности от ежедневието-оран, засяване, грапяне, жетва, вършитба и радост от прибраната реколта. С навлизането на кукерите/старци/ тази радост се увеличаваше, тъй като в празненството влизаха/силните мъже/, техните защитници. Тук всички подчертаваха отлично доброто настроение за настъпващата пролет, бъдещото плодородие и най-вече, че бедните ще имат насреща много добри защитници в лицето на кукерите/старците/. Злото ще бъде прогонено и живота ще бъде по-лек, по-добър.

В изблик на радост картината придобива различна видимост. Всички от бедното население изпълняват различни хореографски сценки. Бащата /кросноджията/ и майката /султанката/ демонстрират по-голяма любов по между си , с което се гарантира увеличаването на семейството. Различни номера на радост демонстрират и останалите от бедното семейство.

Тук обаче камилата - символ /животното, което поддържа с мляко всички/ проявява негодувание , като започва да рита всеки , който се стреми да я издои. В този момент, камиларя, ядосан, насочва пищова към нея и след гърмене тя пада на земята. Ядосан на себе си, че е убил животното той иска да се самоубие. Същият е спрян от кукерите /старците/ тъй като те установяват, че тя е само е ранена и боса. Започва сцената подновяване, която е изпълнена с различни трикове и смешки. След подковаването на камилата последната става и в изблик на радост започва да се заиграва с всички членове на семейството. В този момент на радост и веселие кросноджията запалва колибата, което е знак, че от тук нататък те, бедните, няма да живеят в колиба , ще си построят къща-собствен дом, изпълнен с много деца и ще настанат благословени дни в семейството.

След тези сценки настъпва едно от последните действия на карнавала –къпането. Това е най-интересния знак в живота на бедняка. Премахването на черното, което е знак на бедност и се появява чистото бяло лице,, което е новия знак на благополучие , нов живот.

Разказвач Ст. Карастойнов – пушкалото, Димитър Растев – Карчо.

Тук сме длъжни да отбележим, че за да има приемственост от младите през осемдесетте години се организира детска група кукери /старци/ водени от Митьо Йовов. Тази група попиваше всички действия на карнаваладжиите, което даваше основна гаранция за последователност.

Краят на карнавала имаше завършване на кукерската игра, т.е посещение и уважение към кукерските семейства. По правилата на епархията най-стария кукер /старец/ повеждаше желаещите за отдаване на почит и уважение към семействата на старци поддръжници на традицията на селището.

Първите стъпки „Магарешник”- Дълбокови, Паунови, Теневи, Дончеви

Кисьовска махала- Костови, Карпареви, Точеви, Мигови

Средна част- Антрата, Каймето, Растеви, Тотунови, Хаджииванови, Ченови, Михалеви, Растеви с последна спирка Карастойнови.

Вечерта продължава с прощаване – заговезни.

Тук има три момента:

Въртене на олалии.

Мятане халвата

Прошка от възрастните