Културна антропология (два семестъра, 2ри курс)



Дата21.01.2018
Размер36.1 Kb.
#49563

Културна антропология (два семестъра, 2ри курс)




Курсът има за цел да въведе студентите в културната антропология, мислена като по-теоретична от етнологията и етнографията, но заедно с това като задължително свързана с някакъв терен, като “наука за конкретното”, където реалността винаги има водеща роля. Ето защо основният акцент е не толкова върху историята на възгледите и школите, а върху проблемите, които стоят пред дициплината.

От една страна това са общи въпроси като: практики и репрезцентации; същото и другото; общност, идентичност, принадлежност; “отстраненият поглед”, четене на кодове и интерпретация на културите; дар, реципрочност, преразпределение. От друга лекциите следват проблематиката на някои от специлализираните полета на дисциплината: антропология на родствените отношения; икономическа антропология (производство, циркулация, консумация); антропология на религията, (мит, ритуал, магически практики); политическа антропология (легитимност, форми, театрализации на властта); стратегии на репрезентация и културно въображение (изкуство, медии).


Курсът разглежда класически изследвания върху екзотични общества, както и някои понятията и теоретичните принципи изведени от Боас, Дюркем, Малиновски, Мос, Еванс-Причард, Леви-Строс, Гийрц, Годелие, Абелес, Търнър, Хърцфелд и др., като се търсят паралели с автори като Вебер, Фройд, Фуко, с цел вписването на дисциплината в един по-широк контекст. Наред с това теорията непрекънато ще бъде “приземявана” с примери от съвременната, достъпна за изследване балканска култура, тъй като смисълът на един подобен увод в антропологията е да събуди у студентите интерес към собствена изследователска работа.


  1. Етнография, етнология, антропология, социология и пр. Просвещението и другите култури. Етнологията като колониялна и етноцентрична наука.

  2. Отдалеченият поглед. Човекът като обект и като субект; близки и далечни (екзотични) обекти. Практики, представи, интереси, реконструкция на гледни точки, поле. Как се работи на терен? Контент анализ, наблюдение, интервю, включено наблюдение. Наблюдение "в гръб", четене "както дявола чете евенгелието". Аналогия с психоанализата.

  3. Системата на родството. Забраната за инцеста и дара. Еволюционистки и биологизаторски теории. Структурализмът на Леви Строс. Забраната за инцеста в психоанализата и в антропологията.

  4. Проблемът за сексуалността. Конструиране на половата разлика. Инициация, ритуали на посвещаване. Желание и забрана, норма и трансгресия. Еротически практики и представи.

  5. Дарът като културна стратегия. Трите задължения по Мос. Икономическо и субективно виждане на взаимоотношението. Користта на безкористното (Бурдийо). Жертвата и нейните превъплъщения в модерната епоха.

  6. Синкретизмът на предмодерните култури и диференцирането на сферите в модерната епоха. Мястото на икономиката в синкретичното общество. Икономиката като самоцел, идеологията на икономизма. Неформална и формална икономика.

  7. Култът на мъртвите: амбивалентният характер на човешкото погребение. "Сегрегацията на мъртвите" в модерната епоха.

  8. Магия, ритуал, вяра. Антропология на религията.

  9. Политики на изобразяването. Символ, знак, образ, език, семантика на протранството. Теории за мита - Леви Строс, Барт и др. Функции на мита в предмодерното и съвременното общество: мита за единството, за златния век, за конспирацията, за спасителя. Пример с мита за Едип. Идеология, пропаганда, реклама.

  10. Политическа антропология: конфликтите и културните форми на тяхното разрешаване. Проблема за властта: типове легитимност, форми на представителство, театрализация.

  11. Принадлежност, идентификация, социална връзка. Проблемът за произхода и колективната памет. Етнос и нация. Типове социална организация. Парадокси на идентичността.

  12. Антропологията в постмодерния свят. Някои специфични проблеми, които може да постави изследването на институции, територия, мрежи, медии.

Литература

ABC на етнологията, т. 1 и 2, Университетско издателство, 1999.

Андерсън, Б. Въобразените общности, Критика и хуманизъм, 1998.

Баландие, Ж., Политическа антропология, София, 2000

Батай, Ж., Теория на религията, Хр Ботев, 1996

Бауман, З., Глобализацията, София, 1998

Бурдийо, П. Практическият разум, Критика и хуманизъм, 1997.

Вебер, М. Социология на господството, Университетско издателство, 1992.

Гелнер, Ъ., Нации и национализъм, Панорама, 1999

Гофман, Ъ., Представянето на аза въ всекидневието, , Петър Берон, 2000

Дюркем, Елементарни форми на религиозния живот, София – С.,1998

Елиас, Н. Относно процеса на цивилизация, Атика, 1999.

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност, изд. Даскалов и Еленков, Просвета, 1994

Идеи в културологията, Университетско издателство, 1993.

Клод Леви-Строс, Структурална антропология 2. Митология и културантропология, Христо Ботев, 1995.

Смит, А., Националната идентичност, Кралица Маб, 2000

Тодорова, М., Балкани и балканизъм, ФБНК, 1999

Търнър, В. Ритуалният процес. Структура и антиструктура, Лик, 1999.



Халбвакс, М. Колективната памет, Критика и хуманизъм, 1996.

(конспектът, както и библиографията подлежат на доуточняване)


Доц. Ивайло Дичев


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница