Културни превъплъщения на дара в модерната епоха



страница11/30
Дата22.07.2016
Размер2.58 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   30

2.4. Териториализация, детериториализация, ретериториализация

В тази част през дара опитахме да обясним някои от антиномиите на модерната епоха: от една страна, тя освобождава човека от връзката му със земята, от друга ­ наново го закрепва към абстрактната територия на контрол и преразпределение. От една страна задава възможността за все по-голяма мобилност на хора, капитали, информация, стоки; от друга ­ съпротива срещу тази мобилност, мотивирана от нужда за съхранение на социалната тъкан.

Националната държава е една от формите на съпротива срещу раздвижилия се застрашително свят. В този смисъл не по-малко важна от вътрешната прозрачност (пазар, съизмеримост, наука, медии) са границите, които тя създава (митата, визите, непреводимостта, граничните бразди...). Против мигновеността на пазара тя е форма на инвестиция в бъдещето; против непрекъснатата промяна тя предлага някаква трайност; против тоталната конкуренция на либералния обмен тя представлява сигурността на монопола; против света от чужденци тя е общност. Тази нейна интимна същност става особено ясна днес, в процеса на европейското разширение, когато тя се превръща все повече в идеологическо оръжие на губещите.101

През втората половина на ХХ век териториализацията ще излезе извън рамките на националната държава: ще възникне системата на транснационалните блокове ­ икономически, идеологически, военно-политически. Блоковете са една друга форма на ирационална съпротива срещу необозримия и несигурен свят на тоталната циркулация: те също улесняват един тип обмен и затрудняват друг. Блоковете преразпределят продукт според логиката на една идеологическа солидарност, която се стреми да стане основата на нова, наднационална идентичност. От тази епоха днес остава неразрешимото двусмислие: експлоататори ли бяха например руснаците (американците, немците...), или дарители по отношение на сателитите си?

Днес сме свидетели на един трети етап в този процес, когато информационният, юридическият и полицейският контрол се разпростират върху по-голямата част от планетата успоредно с тоталното либерализиране на икономиките в световен мащаб. Глобално почват да действат и формите на преразпределение и солидарност ­ това е епохата на хуманитарната помощ, на просията, превърната в държавна политика, на спасяването на валути, на полицейските акции на великите сили (действащи вече поне привидно в съгласие) из най-отдалечените кътчета на света. Самата териториализация е станала форма на глобализацията и обратно.

Това парадоксално положение ражда нови форми на съпротива: регионализма, културализма, интегризма. Тяхна основна характеристика е отказът от рационалния проект за териториализация и възприемането на стратегията на тероризма: “Ти отговаряй за моите действия.” Новите форми на териториална идентичност са двойно реактивни (в смисъла на Ницше), противопоставят се и на глобализирания пазар, и на глобализираната териториализация. Да бъдеш член на несводима до друго, “топла” общност, днес е възможно, ако си включен в Мрежата (сиреч едновременно локализиран и делокализиран). Ако се съпротивляваш на всеобщото обращение, сякаш си въдворен някъде, а на всеобщото въдворяване ­ сякаш се съвършено отвързан.



Трета част

Дар и договор разменят местата си

В тази част ще проследим един от най-уникалните процеси в модерната епоха: смяната на местата на етиката на дара и тази на договора и паниката, която това предизвиква в плана на културното въображение. Опитът ми да обхвана в ширина явлението, ограничавайки се все пак в рамките на миналия век, ме накара да търся примери из областта на литературата и философията, на науката и политическата мисъл. Това идейно измерение на даровото въображение е важно за разбиране на общия контекст на легитимиране на политическите позиции.

Откъде се появяват идеите за упадък и топлинна смърт на културата, които съпътстват голяма част на Деветнайсти век? Всички култури познават страха от упадъка – идеята, че плодородието на земята неумолимо намалява, че младите вече не почитат старите, че вече нищо не е както по-рано. Но традиционните култури разполагат с механизъм, който да преобърне процеса на износване на Космоса: дарът и неговият радикален вариант, жертвата прекъсват всекидневния цикъл и откриват възможност за ново начало. Разликите се преутвърждават, кодовете добиват по-силен смисъл. Пролятата кръв прави възможно новото раждане, празничните трансгресии и инверсии укрепват нормите. Проблемът на модерната култура е това, че всяко насилие, всичко ирационално, безполезно, некапитализируемо бива изтласкано в културното несъзнавано. На мястото на внезапното, празнично радостно умиране-раждане остава единствено безкрайното тревожно взиране в приближаващата смърт. Ако не се дава и жертва, то за културата не остава никакъв механизъм, чрез който да прекъсне неумолимото износване на живота. Кодовете се размиват, идентичностите се сближават, няма вече горе и долу, мъжко и женско, стари и млади – всичко се е сляло в едно инцестно тяло, което не обменя с никого.

Другата линия, по която се генерират страховете на епохата, това е необратимото откъсване на индивида от общността, с която досега го е свързвала именно етиката на дара. От една страна това поражда ужаса от отчуждението, войната на всички срещу всички, аномията и загубата на смисъл в атомизирания свят, от друга – еуфорията на “всеобщата проституция”, на тълпите, на безотговорността. Ако е загубена възможността светът и отношението с другия циклично да се поправят102 и да се започва отначало, то за човека остава да живее разпънат между надеждата за все по-доброто и страха от все по-лошото бъдеще, между фантазмите на прогреса и на декаданса.

Предмодерните култури се прекланят пред щедрия, онзи, който се жертва за другите, който разходва, без да брои своите богатства, знания или полова мощ. Според логиката на дара именно той е господарят в реален или символичен смисъл. Егоистът, който боязливо трупа и пести, винаги е бил смятан за по-низш в морално отношение: дребнав и грозен, той е любим персонаж на комичните жанрове. В зората на модерната епоха буржоата-благородник (Молиер) изглежда смешен в опитите си да мимикрира аристократични ценности; и заедно с това именно той започва да се налага в публичното пространство, превръщайки аристократа с цялото му благородство и жертвоготовност в маргинален Дон Кихот. Борбата на двете етики, тази на безкористния дар и тази на договорения егоизъм, бележат цялата втора половина на деветнайсети век. Погледната от едната страна, епохата се привижда като победа на свободата, индивида, прогреса; от другата ­ тя извиква идеята за упадък, фатална развала на света, декаданс. Любопитното е, че тези две страни на модерността ­ мания и депресия, еуфория и отчаяние ­ се оглеждат една друга, предизвикват се. Това взаимно предполагане, според нас, е следствие от по-общото разкъсване на връзката и радикализиране на опозицията между дар и договор през модерната епоха, анализирано в първа глава103.

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   30


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница