Културният туризъм – бъдещето на българия” Варна, Фестивален и конгресен център, 23-25 септември 2010 г

1. 
   Съвременният туризъм, независимо от кризисните явления, все по-категорично утвърждава ролята си на водещ и динамично развиващ се компонент от системата на международните икономически отношения;
   
2. 
   Туристическата индустрия днес променя своята структура предимно чрез разнообразяване и обогатяване на видовете и формите на туризма и диверсификацията на туристическия продукт;
   
3. 
   През последното десетилетие културният туризъм увеличава относителния си дял в структурата на туристическите пътувания и в предлагането на много страни и региони като следствие от глобализацията;
   
4. 
   Културният туризъм може да се интегрира и съчетава с много други форми на алтерантивния туризъм като: рекреативен, делови, здравен, селски, познавателен, винен, кулинарен и други;
   
5. 
   Културният туризъм носи значителни ползи за националната и местната икономика - в частност за културни институции, музеи, хотелиери, ресторантьори и всички предствители на туристическия бизнес, както и за населението на малките общини. Конкретните положителни ефекти от него са:
   

• 
  разширяване на общата и специална култура чрез опознаване на нови места и култури, участие в научни, образователни и познавателни пътувания;
  
• 
  културен обмен, сближаване и взаимно обогатяване на културите на двете страни, участващи в процеса на обслужването и общуването;
  
• 
  опазване на световното културното наследство и стимулиране културното развитие на общността-домакин;
  
• 
  “съживяване” на древни изкуства, културни традиции и обичаи;
  
• 
  стимулиране на международния културен обмен и сътрудничество в областите на науката, образованието и изкуството.
  

• промяна в облика на културната среда в резултат на архитектурните решения, които "бетонират" ландшафта;

• активиране на явлението “културен шок” (състояние на стрес при сблъсък на различни култури - начинът на живот в условията на едната е в противоречие и дисбаланс с този в условията на другата);

• провокиране на “акултурация” (негативни промени в културата на групи хора от различни култури, между които се осъществят по-продължителни контакти);

• унищожаване на културни паметници и реликви, традиции и обичаи;

• проява на “имитационни ефекти” в масовия туризъм (на туриста се предлага не автентичен културен продукт, а имитация под форма на фолклорен танц, сувенир, народна песен или празник).

6. 
   Съществуват обективни и субективни бариери и проблеми пред развитието на културния туризъм, които все по-често се дискутират на значими по мащаб национални и международни форуми;
   
7. 
   Както в областта на теорията, така и в политическите и практическите действия, усилията като цяло не са достатъчни за да отговорят на потребностите, свързани с развитието на този вид туризъм.
   
8. 
   Необходимо е субектите на туристическата политика у нас да активизират усилията и действията си за разработване и прилагане на ефективни регулативни мерки за стимулиране и развитие на културата в интеграция с туризма и културния туризъм – в частност;
   
9. 
   Нашата страна разполага с изключително благоприятни условия за развитие на културния туризъм. Една от основните предпоставки за ускореното му развитие е свързана с оценка на потенциала и оптимизиране използването на ресурсите както в съществуващите, така и в нови райони и места;
   
10. 
    За успешното развитие на културния туризъм и възможността за реализиране на обществени ползи от него е необходимо:
    

• 
  активизиране на усилията по консервиране и опазване на културните ценности, обект на масови посещения;
  
• 
  прилагане на мерки за управление на посещенията в културните центрове и контрол върху спазването им;
  
• 
  разкриване и усвояване на нови културни ресурси, дисперсия на търсенето и редуциране на напрежението в съществуващите туристически центрове;
  

• 
  формиране и реализиране на политика за развитие на културния туризъм, която да:
  
• 
  постави като приоритетна цел съхранение на националната култура;
  
• 
  подкрепи и стимулира инвестициите в културния туризъм;
  
• 
  осигури начини за финансиране на инфраструктурни обекти и съоръжения;
  
• 
  създаде фискални инструменти и стимули за културния туризъм;
  
• 
  ревизира и допълни законодателната уредба за културно-историческото наследство и музейното дело, в т.ч. за отчисляване на част от събраната входна такса от обекти на централизирано подчинение на МК за общините като техни стопани;
  
• 
  създаде специфични правила за устойчиво развитие на културния туризъм;
  
• 
  осигури условия за получаване на грантове или заеми от други правителства или организации за развитие на културния туризъм;
  
  • 
    подобряване координацията между държава, местни власти и НПО за изграждане и ефективно функциониране на различни форми и структури за публично-частното партньорство с цел развитие на културния туризъм и по-конкретно между:
    
• 
  държава – местна власт – НПО – туристически бизнес;
  
• 
  местна власт – бизнес – културни обекти и институции;
  
• 
  НПО – туристически бизнес – културни бекти и институции - образователни звена;
  
• 
  туроператори – хотелиери – културни обекти и институции;
  
• 
  туроператори – транспортьори – турагенти;
  
  • 
    включване на туристическите ресурси в регионалната туристическа политика и маркетинг-планирането на туристическите райони и общини;
    

• 
  обединяване усилията на заинтересованите страни за разкриване, експониране, консервация и съхранение на културно-историческото наследство (например социализиране на мястото, където е открито Варненското златно съкровище);
  

• 
  подобряване на транспортната достъпност до обектите и местата на културния туризъм, както и специализираната инфраструктура с цел повишаване качеството на неговия продукт;
  
• 
  активизиране дейността на туристическия бизнес за:
  

• 
  подпомагане стопанисването и опазването на културните ресурси;
  
• 
  участие в инициативи за повишаване атрактивността на и интереса към културните ресурси в туристическите места и райони чрез по-добрато им рекламиране и валоризация;
  
• 
  разработване на специализирани и комбинирани културни маршрути, съобразно спецификата на потребителските изисквания и предпочитания;
  
• 
  активизиране представянето и участието на международни туристически борси и изложения с нови продукти на културния туризъм.
  

• 
  възпитание на населението и посетителите в дух на интеграция, туристическа култура и отговорно отношение към туризма;
  

• 
  разработване на специализирани учебни програми и организиране на обучение в областта на културния туризъм както в системата на образованието, така и в рамките на фирменото обучение и квалификация;
  
• 
  реалзиране на целенасочени анализи и проучвания по въпроси като:
  

- кои от културните ценности са уникални и най-подходящи за туристическия имидж, към който се стремим и кои от тях са с най-висока пазарна атрактивност/стойност;

• 
  с кои културни ценности ще привличаме нови и по-високо платежоспособни туристи;
  
• 
  какви условия и действия са необходими за реализиране на ефективен бизнес модел за развитие на креативния туризъм;
  

• 
  създаване на информационен портал на българския културен туризъм и разкриване на повече работещи информационни центрове;
  

• 
  ефективно използване на средствата по европейските програми за развитие на културния туризъм.