Културното наследство-опазване и достъп



страница1/4
Дата27.01.2017
Размер0.54 Mb.
#13672
  1   2   3   4


21 февруари (сряда) 18.00 ч.

дебат на тема:

Културното наследство-опазване и достъп:

Новият закон за културното наследство - стимулиращ или санкциониращ?

(транскрипт с незначителни съкращения и обозначения)
Участници в дебата:
Румян Ганчев - директор на дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства”,

Министерство на културата



д-р Николай Михайлов, член на Комисията по култура към 40-то Народно събрание

Румен Драганов, директор на Институт за анализ и оценка на туризма

Тодор Чобанов, главен инспектор, Министерство на културата

Проф. Николай Овчаров, археолог

д-р Риемер Кнооп, експерт по културно наследство на Н.В. Кралицата на Холандия

Модератор: Мила Минева




Мила Минева

Добър вечер на всички. За мен е огромно удоволствие да ви кажа добър вечер тази вечер тук в Червената къща. Радвам се, че толкова много хора се събраха на този публичен дебат, който за първи път не се провежда пост фактум, а се провежда по време на изработването на новия Закон за културното наследство. Надявам се, че вашето участие, че участието на нашите гости, които са тук около мен, ще ни помогне накрая да имаме един Закон за културното наследство, който всички да припознаем като свой. Започваме днешния дебат със съвсем кратко встъпление, което се отнася единствено и само до регламента на дебата, след което ще започна да давам думата. Помолихме нашите гости да направят изказвания от пет минути, в които да ни представят различните страни на закона, както и своите очаквания, както и процеса на работа по него, разбира се, след което ще имате думата вие и ще ви помоля в рамките на две минути да правите своите изказвания, забележки, коментари и въпроси към Закона, към нашите участници тук, така че с това започваме дебата. Аз давам думата първо на д-р Николай Михайлов като член на Комисията по култура към 40 НС, който е един от хората, които работят по новия Закон за културното наследство. Давам думата първо на него, защото основната причина да направим дебата е, че до този момент в публичното пространство стана известно, че такъв закон се готви, но каква е философията на закона, какво ни престои да ни се случи с този закон, все още никой от нас не знае. Надяваме се че д-р Михайлов е човекът, който ще ни разкаже това, и с това ще събуди нашите коментари. Така че д-р Михайлов, имате думата.


Николай Михайлов

Благодаря сърдечно за това за това вярно, справедливо въведение. С една малка уговорка, уточнение, че аз не съм пряко ангажиран като експерт в екипа, който подготвя закона, не бих могъл, защото не съм експерт, но очаквам като всички вас този закон, имам представа как той върви, какви са основните му начала, посоки. Ще кажа нещо по този въпрос. Законът е в процес. Тази вечер представлява един дебат, който ще бъде в резултатите си интегриран в процеса на това законотворчество. И тъй, благодаря Ви. Знае се, че имаме закон от 69 г., че той представлява един своеобразен монструм, едно чудовище, което нараства през годините, през поправките, които правят отчаяни законодатели, по една или друга причина, не дръзващи да създадат закон. Такъв опит направи Ева Москова, знае се това, що се отнася до музеите. Този закон не видя пленарната зала по политически причини, по стечение на обстоятелства, които не зависеха от мен, разбира се. Сега г-жа Чилова и екипът на Комисията по култура имат решимост да дръзне да опита такъв закон с помощта на всички, включително и с помощта на присъстващите в тази зала. Има няколко ключови въпроса, които остават открити, те са даже драматични, знае се кои са тези въпроси и във всички случаи, ще бъдат коментирани тук. Разговорът за защита на културното наследство има лоша съдба да деградира бързо до въпроса за санкцията, наказанието, конфискацията, национализацията - тези тежки термини със жестоки асоциации подир тях. Това не е същина на този закон. Същината, на закона, който оттук нататък ще разискваме, ще трябва да създаде рамковите условия за опазване и закрила на нашето културно наследство след толкова много години мораториум на усилията да се например такъв закон. Ще кажа че в самото начало станахме жертва на думите – либерален или консервативен. Думата консервативен уплаши мнозина, защото беше свързан, отново ще повторя това, с агресивни последствия за мнозина. Тази дилема, обаче, консервативен – либерален е в съдържанието на думите неизбежна, защото южноевропейското и северно-европейското законодателство се различават помежду си, доколкото в южна Европа страните са богати на археологическо наследство, знае се това. Това предполага по-голям ангажимент на държавата. Никъде обаче по света консервативен не означава закон срещу здравия разум и срещу няколко пункта, които бързам да цитирам, а именно: навсякъде съществуват частни културни организации, независимо дали законодателството в областта на културата е консервативно или либерално. Ще трябва да се излекуваме от тези думи с общи усилия, за да не ни плащат. Навсякъде съществуват частни културни организации, частни музеи. Навсякъде е уреден режим на търговски обмен с културни ценности, има аукциони, навсякъде има търгове, навсякъде има движения на културните ценности, те не могат да бъдат арестувани, защото някой има, така да се каже, фанатизирано консервативно разбиране за естеството на културното наследство. И второ: разпределянето на отговорността между националната власт, местните власти и подчертаното, казвам, ангажиране на националната администрация са само по отношение на културното наследство, попадащо в категорията на националното богатство, на културни ценности с национално значение, предимно това, независимо, повтарям отново, дали законодателната философия е консервативна или либерална. И най-накрая една реплика към иманярската тема. Извършването на археологически разкопки е обществена дейност, извършвана публично, от публични организации при строг контрол от страна на държавата. Ще кажа следното – ако въпросът за собствеността, за пазара, за концесионирането, с други думи за публично-частното партньорство, достигнат някакво равнище на консенсус, аз мисля, че това е позицията на здравия разум, на тази методология, на прости очевидности и ние ще трябва да се съобразим с това. Ние ще можем да проведем този дебат за закона, в чиито детайли няма да влизам, защото законът е в самото начало, не може да дискутиран тази вечер, но казвам, че този закон ще бъде работен публично, интерпретиран от всички, на късо гражданско разстояние, всеки, от заинтересованите лица и институции ще може да говори по този закон ние имаме решимост законът да бъде публичен във фазата на неговото ставане. Благодаря, до тогава аз ще бъда готов да отговоря на въпроси, ако мога да направя това до края
Мила Минева

Благодаря ви за задаването на тази рамка на закона, естествено не очакваме да говорите като експерт, а като политик, това вие направихте. Делението юг- север в Европа, отказахте да откроите делението консервативен -либерален, аз съм изненадана, понеже вие представлявате една консервативна партия...


Николай Михайлов

И ще понеса своята партийна отговорност


Мила Минева

Със това всъщност правя препратка към експерта който е тук, а именно Румян Ганчев, експерт към работната група на Комисията по култура към НС, надяваме се, че той ще ни каже малко повече не толкова за рамката, колкото експертната позиция към готвещия се закон.


Румян Ганчев

Благодаря. Ще кажа няколко думи в допълнение на това, което каза д-р Михайлов. Фактически наистина при Ема Москова имаше почти готов вариант на закон, който беше влязал и в НС, но той е един от 8-те закона, които след 1989 г. Бяха правени, но така и недовършени и неприети у нас - кое налага изготвянето на нов закон? Преди всичко промяната на обществения строй в България. Нека не забравяме, че след 89 г. фактически България излезе от един и влезе в друг обществен строй, в сит в която беше променен статута на собствеността. От пълна държавна собственост или общонародна собственост се появиха няколко нови вида собственост – това бяха държави, общинската и частна собственост. И фактически, това отдавна налагаше подготовката и изработването и приемането на нов закон, включително и за културното наследство, защото културата е не само държавна дейност, както знаете. Аз наистина съм експерт в работната група която работи по новия закон, към парламентарната комисия по култура и искам да кажа на аудиторията, че в началото на 2006, тъй като повечето от колегите, които присъстват тук ме познават като директор на Дирекция музеи в МК. МК към него един екип от 18 експерти започна работа по проектозакон, за културното наследство. Този проект, първият му вариант беше разработен в рамките на 3-4 месеца, след което представен на Комисията по култура, след като бе разглеждан от Комисията по култура беше взето политическо решение - следващи стъпки по изработването на нов закон да продължат в парламентарната комисия по култура и там нова работна група от експерти, вече и други експерти са включени, и фактически в момента закона за опазване на културното наследство се работи в Комисията по култура към НС. И за да не ставам многословен и за да не губя времето на другите участници в днешната дискусия, ще нахвърлям най-важните проблеми, с които очаквам да се сблъскаме. Така, както д-р Михайлов правилно каза, че все още сме в началото на изработване на новия закон, т. к. не е лесна работа направата на такъв закон. Експертната група към Парламентарната комисия се запозна след обстоен доклад на една група студенти юристи към СУ, които ни представиха обстоен доклад и информация за цялото европейско законодателство, действащо в момента, по отношение на културното наследство. Та, ние имахме предвид каква е практиката по опазването на културното наследство и неговото социализиране и ползване. Освен това, се запознахме с всички действащи европейски регламенти и директиви по отношение на опазване културното наследство, износа и вноса на културно наследство, както и неговия статут. Фактически, нашата идея е да направим един закон, който в новите пазарни условия да гарантира опазването на културното наследство в България. Не става въпрос само за движимите и недвижими паметници на културата, става дума и за така нареченото нематериално наследство. Но заедно с опазването на културата, ние имаме да решим няколко важни въпроса. Това е въпросът за собствеността на културното наследство, изключително важен въпрос, това е фундаментален въпрос и стои в основата на този закон. Въпросът за публично- частното партньорство, който, така на дълго и широко, се говори напоследък у нас. В стария закон, който е от 69 ЗПКМ има и текстове за частните музеи, но реално погледнато, този проблем съществува при нас независимо че има такъв член от същия закон, т.е. въпросът не е решен изцяло. Въпросът за частните колекции също, въпросът за концесионирането на паметници на културата от различни юридически и физически лица, също трябва да решим в новия закон. Въпросът за търговията на културни ценности също трябва да бъде решен. Знаете последната полемика, която се проведе във връзка със сергийната търговия на културни ценности да речем – от Св. Синод и пред храм-паметника Ал. Невски. Всички тези проблеми стоят пред нас за разрешаване и както казва д-р Михайлов, тези проблеми трябва да бъдат решени и смятам, че Комисията по култура и експертите, които работят в нея, ще ги решат с вземане под внимание мнението на всички заинтересовани лица и институции, имащи отношение към тези проблеми. Няма да скрия, че като директор на Дирекция музеи и галерии към МК, към мен проявиха интерес от Съюза на антикварите в България, искаха среща с мен и предстои среща за да си кажат гледна точка Също така, и с Нумизматичното дружество, техен представител иска да сподели опасенията си, хората се притесняват дали да си декларират колекциите или не, съобразно сега действащия закон. Това са основните пункт или възлови точки, които от една страна стоят на преден план, а от друга, сигурно ще има сблъсъци на различни мнения при тяхното решаване. В крайна сметка в сблъсъка на различни мнения се ражда истината. Ще спра дотук. Също съм готов да отговарям на въпроси съобразно моята компетентност
Мила Минева

Благодаря Ви, надявам се че много въпроси ще има защото вие ни разказахте за много от проблемите, които ще трябва да решите, но не и как предвиждате да ги решите, надявам се че при едно второ включване ще осветлите и тази част от проблема. Сега ще направим едно включване от страна на Риймър Кноп. които е експерт по културното наследство, само че в Холандия, и не на Министерство, а частен. Той ще ни разкаже как в Холандия се формулира отношение и се решават проблемите по отношение на културното наследство.


Dr. Riemer Knoop
Thank youu very much. I’m a guest in your country and do not have an opinion on how you deal with culture. But I want to share some ways of dealing with this subject as I have encountered it my country and in the rest of Europe for the last 15 years. Culture is about people. Cultural heritage connects the people from the past with the people from today, even though that may take an effort. Governments can help with these efforts. If culture and culture heritage are truly of and from people, then laws and regulations should first and foremost be aimed and stimulating society to enagage with it. You want people to take responsibility as much as possible in your own house. And as the government u want to help them and to do so in an informed way. It is first and forth dissemination sharing of knowledge, with the feel to have people share their appreciation of what is valuable, rare, typical, endangered, fragile and treated. And that not only goes for things in museums but for very many things in the direct environment of people. Only then and then only are measures to be devised for versed cast scenarios such as degradation, crime, greed, unrestricted commerce and co-modification, stupidity, thoughtlessness, political opportunism, short-sightedness and undesirable monopolies by whatever party – force or group from which we do not execute academics or civil servants. What you may need therefore is first of all a long term view, a vision of a sustainable situation. And this sustainable situation should not have to be ideal or perfect. The only thing you have to do is to unleash the considered majority in your society to support this vision, which is different from convincing each and everyone of the same thing. Now only in the perspective of such a common goal, really be possible to determine if any sole step is in the right direction or not. In order to reach such a common goal in a longer perspective it helps to be found a trace, a step by step approach. What you certainly do not need is a monolithic approach, just one instrument, say a draconian law forbidding everything to all. Never bets on a single horse unless it is not the single one in the race instead you could be much helped by simultaneous using a broad set of naturally reinforcing but quite diverse instruments, and I give you a random choice of them which have proven their worth of the various countries I’ve been working in. Tax breaks – you want to award the public for investing in culture and culture heritage. You might want to use funding also from private funds. You want to have a simple rule of all equal to all perhaps after a short but clear transition period of a general pardon. You might want to have an independent body or committee enjoying growth, authority and trust to face the perplexities of the past. Think of the South-American Committee of Truth. You might want to use one or two truly imaginative projects such as the British renaissance of the regions and or the portable antiquities scheme. The first was to invest in local communities and their museums with the help of the national lottery fund in Britain. The second was a huge program to allure private antiquities owners to come forward and to officially register their heritage belongings mostly archeological finds. And to have museum by them as the case maybe. Not to punish them because digging outside scheduled archeological monuments is not forbidden by British law but you have to broad the public share in the knowledge of these private owners, to make it public in other words, and to have them the owners and reach their understanding of the significance of their finds. The next point is that you might want to have an integrated heritage approach that thus justice to local and regional realities especially for areas where plunder do not stand from pure greed but from appalling economic conditions. The joint tourism and EU original finds strategy might do wonders. You might leave, the next point, some room for free markets. Since forcing all existing practices underground will no doubt create more damage than do good. Think of the doomed USA war on drugs. The more you find it suppressed the more lucrative will be the gains by those u can’t get. In other as a principle, as liberal as possible, and forever possible but stern when really needed. Last points – do not try to make too radical break with past. The past is there, people are just people, and surely there are some good things. Try to mix old with new, keep what worked after have it analyzed why it worked. In the end, it is something very dear to my heart that everything that will come up as a law proposal passes two tests. If a law, the measure, the organization, the regulation, the inspection system, the sanctions and the penalties – are they proportionate to the subject, are there proper means to a well fort out and sustainable hand, is it reasonable, you surely don’t want to kill the disease and kill the patient. If anyone of you has ever worked in a museum you know that the best way of preserving objects is not to show them. But if you don’t show them why keep them. The 2nd test, closely related to it – did u stop and think of the consequences even the unforeseen ones. Did you do an impact analysis? Surely you don’t want to get rid of one problem and in doing so and with happy having created another one even bigger. But in everything that you might come up with please keep in mind that heritage without people is tea with water, a book without a reader, that the one needs the other.
Мила Минева

Благодарим Ви. Завършихме с необходимостта на културното наследство от хора около него затова ще използвам възможността да дам думата на Румен Драганов, който в случая е директор на Институт за анализи и оценки на туризма но давам думата на него защото той е човек който отговаря за туристите за наводняването на к н с туристи нека да видим какво иска бизнеса от тази гледна точка.


Румен Драганов

Аз трябва да успокоя г-н Кноп, че точно това последното, което той каза, ние сме го постигнали – ние сме постигнали това да имаме река без вода и книга без букви в много висока степен. Нашето културно наследство е една добре опазена тайна и общо взето цялото усилие на обществото в момента е насочено към това колко по-малко да спечелим от него и как по-малко да не го покажем на туристите, които не че жадуват толкова да го видят, но с едни подходящи средства, с които разполага туризмът, ние може да създадем работни места и то във вътрешността на страната и в отдалечени райони, там, където другите индустрии не могат да създадат такива работни места. От тази гледна точка, бих казал, че туризмът би облекчил експертите и всички, които работят по закона за културното наследство, защото ние не искаме това да се превръща в Закон за туризма. Нека да е Закон за културното наследство, който да може да обслужва туризма. А това, което искаме да видим, е партньор, тъй като някак си битува една престава в нашето общество, която много често се преповтаря, че туризмът е 100% частна собствeност, фактически някак ние изключваме, че държавата, общините и много частни лица са собственик на атракциите, а атракциите в туризма са точно културното и природно наследство. Т.е. частната собственост от туризма е само 50%, ако мога така фигуративно да кажа, другите 50 % са собственост на друг и този друг участва с нас в туристическите борси с негова собственост, той не е сложил цена на неговата собственост, той не е сложил работно време на неговата собственост, не е прокарал път, той не е направил паркинг, няма магазин, няма най-важното, което е тоалетна и за гол съжаление, нито в МФ, което по конституция отговаря за държавната собственост, няма права лопата, с която да може да се направи тоалетна, няма я и в МК, защото те нямат такъв модел, който да може да прави такива неща, няма я в Министерството на регионалното развитие, няма и в Министерството на икономиката, което отговаря за туризма, разбира се, няма я в агенцията по туризъм, така че какво имаме фактически и затова, това, което искаме да видим в този закон, ние искаме да видим дефиниран собственик, собственик, с поведение на собственик, което означава да може да отдава своята собственост, да може да продава своята собственост , да може да излага своята собственост, да сложи раб време, да сложи цена и тогава туризмът ще дойде и туристите ще дойдат и тогава ние ще може да създадем работни места да спечелим от това голямо богатство, което в момента се получава като някаква тегоба за цялата ни нация, всичко, в което са инвестирали нашите предци, било то археология, когато са правели нещо, било архитектура било то църковна архитектура – всичкото ни е в някаква тегоба, защото ние сега трябва да намерим пари за да реставрираме, за да поправяме, за да опазваме, пари, които ги нямаме и някак си пък трябва да щадим държавата и държавния чиновник от гледна точка, да не го измъчваме с този въпрос, защото пари няма. Ние искаме фактически собствениците в лицето на държавата и общините и онези, които са частни лица, да бъдат абсолютно освободени от този закон и да могат да имат свободно поведение на пазара, действително да се явят партньор на туризма именно в тази му част, да могат тази собственост да я менажират и ако не могат те да я дадат на бизнеса и по този начин ние да припечелим от това. И тъй като тази собственост е в няколко състояния –представете си някаква лека издутина, и някаква трева и храсти и под нея има нещо ние знаем че има нещо, това е собственост и се оказва, че тази собственост е ничия, община и държава спорят и който може копае и който каквото може изкарва от там. Тази собственост, ако се върне в концеса във вида, в който е в условията, в които е, и с това по какъв начин би могла да се ползва собствеността, която е отдолу в бъдеще, е нещо което най-малкото ще сложи граница, ще сложи охрана, ще сложи интерес на частния бизнес и там няма да се копае безразборно. Ако това е леко разравяно, пак може да се сложи ръка в едно добро партньорство между държавата, общините и частния бизнес и да се запази състоянието, в което е, и от там да се изкарват най-добрите ползи и за собственика, в лицето на държавата, и за ползвателя който ще бъде бизнесът. Ако това вече съществува, или то е видимо, или дай Боже да е архитектурното наследство и дай Боже, това да са къщите в Търново и стария Пловдив, ние искаме държавата да обживи тези стари къщи по начин, по който, като дойдат туристите, български и чуждестранни, те да видят весели лица и усмихнати хора, които не живеят в апартаменти с джакузита и не живеят и зад алуминиева дограма, а живеят при едни по-трудни условия, и затова трябва да бъдат изцяло облекчени данъчно и с други инструменти затова че те създават атракцията, обживена по начин, по който ние можем най-добре да й се насладим. Искаме също така да видим тези рушащи се сгради в големите градове, които не знам дали са културни паметници, но просто е жалко, че историята се унищожава по един начин, по който „Дайте да го съборим това” и тук също не е вложен огромния ресурс на бизнеса и като казвам бизнеса, казвам, не само българския бизнес, а казвам европейския бизнес, като граждани на ЕС, за да може тези паметници, независимо, дали са държавна, общинска или частна собственост, да инвестираме в тях, да създадем различни форми на ипотеки по начина, по който това е направено в развитите страни в ЕС. И аз тук съм много доволен, когато г-н Румян Ганчев спомена, че ние ще ползваме най-добрите европейски практики, което означава, че ние дори ще бъдем по-добре и ще задраскаме някои от пропуските във френските правни закони на културата в италианските закони на културата и ще имаме най-доброто. И след това, ние имаме още едно нещо, което го подминаваме, което не го споменаваме и някак идва като нещо, което не познаваме, това е нематериалното културно наследство. И когато говорим за туризъм, за нас е изключително важно не само материалното културно наследство - археология, движимо и недвижимо, за нас е изключително важно и нематериалното културно наследство, на което изключително държи ЕС - нашите нестинари, нашите празници, нашите баби, които плетат ръкавица с 5 куки. Всичко това е изключително ценно и ние го похабяваме с лека ръка и затова ние искаме да видим в този закон както за материалното, така и за нематериалното наследство текстове, които не съществуват в съвременното европейско законодателство, тъй като този начин на мислене, така да се каже, е доста напредничав и много добър и затова аз се съгласявам с това, че този закон няма да го направи държавата, няма да го прави Парламентът, а ще го правим ние, обществото, защото ние се меним, днес сме тук, а утре – там, все едно. Ние трябва да си помагаме, да си протегнем ръка и да говорим открито по всички тези проблеми и да дадем възможност на хората да спечелят преди да са умрели от това, което имаме, което са оставили нашите деди, и да знаем че ние сме богати хора, а не да живеем с това богатство с едно такова чувство на бедняци, които не можем да си управляваме дори собствения апартамент. Това е мисля виждането от страна на бизнеса и на туризма.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница