Културно, архитектурно, историческо и археологично наследство

4.11.Здравен риск

При оценката на здравния статус на работещите в предприятието и прилежащото население следва да се имат предвид представените по-долу в изводна форма някои констатации, касаещи общо проблемите на здравеопазването в България по данни на “Национален статистически институт и Национален център по здравна информация към Министерство на здравеопазването”, 1999 г. :

• 
  Развитието на населението в РБългария през последните години се характеризира със значителен спад на неговия брой, възлизащ на 8 230 371 души, т.е. страната се е върнала на равнището на 1965 г.;
  
• 
  Най-значително е намалението на населението в област Монтана (1,6%), Ловешка област (където няма силно антропогенно натоварване с промишлени отровни вещества) и Софийска област (1,2%);
  
• 
  Неблагоприятните тенденции в рамките на страната се заключават в ниската раждаемост, увеличаваща се смъртност и отрицателния прираст, който достига до минус 6,4 на хиляда души през 1998 г. (в настоящия доклад не се обсъждат причините за този процес);
  
• 
  Отрицателният прираст на населението е характерен за цялата страна с най-неблагоприятно състояние в област Монтана и Ловешка област;
  
• 
  Смъртността на населението през 1998 г. в България за градовете е около 11,5, а за селата 20,3 на хиляда души;
  
• 
  Болестността от активна туберкулоза през последните години нараства, за да достигне през 1998 г. 181,5 на 100 хил. души;
  
• 
  Болестността от злокачествени образувания е с подчертана дълготрайна тенденция с коефициент 2322,4 на 100 хил. души през 1998 г.;
  
• 
  През 1998 г. е силно намален броят на здравните заведения и по-специално на леглата - с около 16 хил. бр.;
  
• 
  През 1998 г. е силно намален броят (с 1995,7 хил. през 1997 г.) на лекарите и стоматолозите с постоянната тенденция за редуциране на децата и учениците при основните профилактични прегледи;
  
• 
  Значително е намален обемът на дейност на санаториумите.
  

Според данни на НЦХМЕХ е повишено съдържанието на арсен в нокти, коси и урина при изследване на възрастни и деца. При някои деца е влошена бялата кръвна картина. Преобладават болестите на дихателната система.

По данни на направление “Безопасност и здраве при работа” на фирма “Юнион Миниер Пирдоп Мед”( „Кумерио мед” АД) от 18.06.1999 г. е установено, че през 1996 г. са регистрирани 40 бр. производствени злополуки; през 1997 г. - 31 бр., а през 1998 г. - 43 бр., които са завършили с възстановяване на работа на пострадалите. Не са констатирани лица, инвалидизирани от трудови злополуки, или с летален изход, в т.ч. и от транспортни произшествия. Регистрирано е само едно професионално заболяване и са трудоустроени три работника. Сравнителна характеристика на заболявания между жителите на Златица и Пирдоп и средните стойности за страната са представени на таблица 3.11.1.

Таблица 3.11.1.

Заболеваемост за района на Пирдоп-Златица през периода 1992-1999 г.

Заболявания	Брой на 1000 души от населението
	За страната	За Пирдоп, Златица и с.Челопеч
Заболявания на дихателната система	542,7	398,15
Мозъчно-съдова болест и др. заболявания на ЦНС	166,5	156
Новообразувания: -злокачествени; -доброкачествени	13,14 8,36	11,48 8,03
Сърдечно-съдови (ИБС и др) Хипертонична болест	95,9 102,6	93,3 102
Болести на храносмилателната система	23,85	24,19
Болести на кожата и на подкожната тъкан	148,7	149,5
Болести на пикочо-половата система	178,3	177,56
Туберкулоза	1,65	1,53

Общините в Златишко-Пирдопската котловина са с подобна оценка. Общата всеобхватна характеристика изисква изследването на редица фактори, особено за малките общини, вкл. миграция на населението, съотношение на населението по възраст, възможности за работа в района, квалификация и т.н., което няма отношение към.

В ДОВОС да се оцени здравното състояние на работниците и населението в района на основата на данни от:

• 
  Данни за заболеваемостта с временна нетрудоспособност по показателите честота, тежест, структура на заболеваемостта. Анализ на тези данни във връзка с факторите на работната среда и трудовия процес;
  
• 
  Данни от резултатите от профилактичните прегледи и анализиране с факторите на работната среда;
  
• 
  Анализ на професионалните болести;
  
• 
  Анализ на трудовите злополуки;
  
• 
  Литературни данни и данни от собствени изследвания относно здравния ефект на факторите на работната среда и трудовия процес.