Кумерио мед” ад – гр. Пирдоп заданието за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение

4.4.Почви

От зоналните почвени типове, съответствуващи на конкретните геоморфоложки и климатични условия на котловината, се срещат канелените горски и кафявите горски почви. Първите заемат долните части на планинските склонове и хълмистите терени, а вторите - по-горния височинен пояс - над 800 - 850 m н.в.

Съгласно легендата на почвената карта (М 1: 100 000), съставена от Националната почвена служба към МЗГ за котловината са отбелязани общо седем почвени различия:

1. 
   Средно излужени канелени горски почви, слабо ерозирани;
   
2. 
   Средно излужени канелени горски почви, плитки, неерозирани и слабо ерозирани;
   
3. 
   Канелени горски почви, плитки, средно- и силно ерозирани;
   
4. 
   Кафяви горски почви, плитки, средно и силно ерозирани;
   
5. 
   Делувиални почви средно мощни и мощни, слабо и средно каменисти;
   
6. 
   Алувиално(делувиално) ливадни почви, мощни;
   
7. 
   Рендзини (хумусно-карбонатни почви), плитки слабо до средно ерозирани, слабо и средно каменисти.
   

За конкретност и яснота приемаме почвите за "увредени" като ги разделяме на нарушени (унищожени) и замърсени (вкл. и деградиралите) и ги разглеждаме в този ред:

По смисъла на цитираната инструкция това са физически напълно унищожените почви в резултат от дейността на различни обекти и подобекти. Общо нарушените (унищожени) почви в котловината са около 500 - 510 ha (по данни на Бранков,Д., Б. Натов и И. Павлова, 1997).

Проучвания и изследвания по отношение на замърсяването на почвите в района на обекта, както и в цялата котловина, са правени многократно, но несистемно от различни институти, проектантски оргатизации, контролни служби и пр., главно с ведомствени цели. Те започват много скоро след изграждането на завода.

Данните още от първите изследвания през 1962 год. от Савов, Лилов и Антонов във връзка с токсикоза по овцете, дават основание да се предположи, че освен директно замърсяване на тревите се появява излишък от мед и други токсични елементи в почвата.

Съдови опити на Брешков и др.(1965) с почви, взети при различна отдалеченост от завода, потвръждават отрицателното влияние на повишеното медно съдържание върху развитието на растенията. Установява се и вредното въздействие на газовите емисии от серни окиси върху растенията на полето.

По-нататък изследванията в тази насока се увеличават, задълбочават и до известна степен се систематизират. Съществен принос в това отношение имат Чулджиян, Х. (1973 - 1982), Хинов, Г.(1976), Паскалева, (1978 - 1982), Петров, П. (1986), Ганев, С. (1985), Родегонд, Г., Д. Димитров (1996), колектив при БНОЦЕОПС (1998) и др.

Тези изследвания убедително доказват техногенния характер на вкисляването и нарастването на концентрациите на мед в повърхностните почвени хоризонти.

Данни от изследвания на Ганев, С. И др. (1985) и на Петров, Ив. И др. (1986) потвръждават, че главен замърсител ит изследваните тежки метали е медта и че като замърсители се явяват още арсенът, цинкът, оловото и кадмият.

По-детайлни проучвания върху общо 11 800 ha земеделски земи в централната и източна част на котловината във връзка с поземлената реформа се правят през 1993 год от съвместен колектив на Националната почвена служба към МЗГАР, Националния център по хигиена и фирма “Спектротех”. Те обхващат само засегнатите землища и площи, повърхностните почвени хоризонти и общите форми на елементите.

В резултат на тези проучвания се установява сериозно понижаване на рН и високи стойности на тежки метали, надвишаващи фоновите концентрации. Но независимо, че до известна степен те насочват към идентифициране и диференциране на източниците на замърсяване, все пак остават неизяснени въпросите за природните (фонови) концентрации, източници и разпространение на замърсяване.

По отношение на никел, хром, живак, желязо и манган не се установяват аномални концентрации.

Установявава се, че замърсяването с мед и арсен практически е повсеместно в котловината и с взаимно припоктиване на основните ядра на замърсяване, свързани с основните индустриални замърсители - „Кумерио мед” АД - Пирдоп, „Челопеч Майнинг” ЕАД - Челопеч, МОК “Елаците” и трите големи хвостохранилища.

Замърсяването с кадмий и олово обхваща централната и източна части на котловината и се свързва с „Кумерио мед” АД - Пирдоп, „Челопеч Майнинг” ЕАД, минните разработки в горното течение на р. Бревенска, хвостохранилище “Медет”.Замърсяването с цинк е резултат от минните разработки в горното течение на р. Бревенска.

В ДОВОС да се направи анализ и оценка на наличната информация за площите, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение. Да се проведат теренни проучвания, анализ и оценка на съдържанието на по-важните хранителни елементи, тежки метали и токсични елементи в проби от почви, взети от земите, които ще бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение;

4.5. Земни недра

Геоложка карта на района е представена на фигура 3.5.1.

Най-старите скали се разкриват във формациите с докамбрийска възраст. Това са метаморфните скали на Ботурченската и Арденската групи, които са в суперпозиционно отношение. Тези скали се разкриват в най-южната част на областта и са представени от мигматизирани гнайси, гнайсо-шисти и амфиболити. Към тези формации се отнасят и двете тела, разкриващи се на северозапад и североизток от площадката на комбината, които са навлечени върху по-млади скали. Условно се приема архайска възраст за Ботурченската група и протерозойска за Арденската група.

Разглежданата група представя скали с докамбрийско - камбрийско хроностратиграфско ниво. Те се разкриват на повърхността на север от изследвания район в планинските склонове. Тази формация е представена от нискокристалинни шисти, филити и диабазови тела. Някои от тези скали са контактно променени от палеозойските гранодиорити.

Палеозойските скали са представени от интрузивни комплекси. В източна посока се установени така наречените южнобългарски гранити, а в Стара планина това е гранодиорит-гранитния комплекс, изграждащ планинските части в северна посока.

Горнокредните скали в района се разкриват в северозападна посока от гр. Златица и са поделени в четири свити. Това е пясъчниковата задруга, глинесто-варовиковата задруга, субвулканските дацито-андезити и диорит-порфиритите.

Неогенските седименти представени от пясъчници и песъчливи глини се разкливат в неголеми петна на северозапад от гр. Златица, като се предполага че в дълбочина те са развити по-широко главно при запълването на Златишко-Пирдопската котловина.

Най-младите геоложки образувания в района са кватернерните. Те са представени в три генетични типа седименти - пролувиални, пролувиално-делувиални и алувиални.

Пролувиалните седименти запълват по-голямата част от Пирдопския грабен, където образуват припокриващи се наносни конуси. Този тип седименти са изградени от пясъци и слабосортирани чакъли. Подобен гранулометричен състав демонстрират и седиментите на пролувиално-делувиалния тип. Алувиалните материали са пясъци, глини и чакъли, отложени в речните корита и заливните тераси.

Както бе споменато по-горе разглежданата област попада в рамките на сложно тектонско съоръжение. Районът е изцяло върху части от Алпидите (Алпийската нагъната система). В съвременния план се откриват части на четири последователно наложени орогена - къснотриаски, раннокреден, къснокреден и терциерен.

Пирдопският грабен е едностранна структура, която е ограничена на север от Задбалканския разлом. Тази структура териториално обхваща Златишко-Пирдопската котловина, като запълването е предимно от кватернерни образувания и вероятно плиоценски седименти.

Геолого-литоложкият строеж в площадката на проектното ново депо за калциево-арсенитни кекове е изследван с 4 проучвателни сондажи с общ метраж 37,6 m. Геоложкият строеж на площадката е онагледен със съставените три инженерногеоложки разрези.

Пролувиалните отложения, които изграждат площадката на проектното ново депо за калциево-арсенитни кекове са твърде изменчиви. Отделните номенклатурни типове бързо прехождат един в друг, покривайки почти цялата гама от глинесто-чакълести отложения: едри, средни и дребни чакъли, чакълесто-песъчливи глини, песъчливи глини и глинести пясъци. Някои закономерности се очертават само при сравнително широко обобщение: несвързани и свързани инженерногеоложки видове. На такава база са съставени инженерногеоложките разрези и описанието по-долу на обособените пластове.

Пласт 1 – почвен слой

Почвеният слой е развит по терена почти в цялата площ на проектираното депо, но е установен само в сондаж 3, тъй като останалите сондажи са по периферията на депото, където най-горната част от разреза е заета от насип. Представен е от опочвена сивокафява чакълесто-песъчлива глина.

Изгражда най-горната част от терена по периферията на депото. В проучвателните сондажи е установен както следва:

Пласт 3 преобладава в геоложкия разрез. Разслоява се от пласт 4 във всички проучвателни сондажи, а освен това в сондаж 2 съдържа леща от пласт 4, а в сондаж 3 заляга под леща от пласт 4. В сондажи 1,2 и 4 пласт 3 заляга под насипа (пласт 2).

В проучвателните сондажи пласт 3 е установен както следва:

Цветът на глините е най-вече сивокафяв, често с оттенъци от зеления цвят: сивозеленокафяви, сивокафяви със зеленикав отенък, тъмносивокафяви със зеленикав отенък. По слабо е застъпено кафявото оцветяване: тъмнокафяво, тъмнокафяво със зеленикави включения, тъмнокафяво до ръждиво със синкави включения, а също така жълтото оцветяване: жълтокафяво, сивожълто, жълтокафяво със зеленикав отенък, оранжевокафяво. Среща се още сравнително рядко и сиво оцветяване: светлосиво и тъмносиво със зеленикав отенък.

Пласт 4 се проследява като непрекъсната прослойка по цялата територия на проектираното ново депо за кекове, а освен това образува няколко лещи. В проучвателните сондажи е установен както следва:

Запълнителят на чакълите е песъчливо-глинест и глинесто-песъчлив, по-рядко песъчлив. Цветът на запълнителят е най-често сивокафяв. Среща се още сивобяло, червеникавокафяво, светлосиво, тъмнокафяво и сивожълто оцветяване.

Общата дебелина на пролувиалните отложения не е премината с най-дълбокия сондаж (сондаж 3) до дълбочина 11,0 m. Архивни сондажи, разположени в близост с проучената площ, не са преминали пълната дебелина на тези материали до дълбочина 14 – 18 m. По данни от сравнително отдалечени архивни сондажи общата дебелина на пролувиалните отложения в северозападния край на територята на „Кумерио Мед” гр. Пирдоп е от порядъка на 30 m.

В ДОВОС да се допълни информацията за геоложките условия на площадката и влиянието върху геоложката основа, предвидена за изграждане на депото за калциево арсенатни кекове.