Кумерио мед” ад – гр. Пирдоп заданието за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение



страница8/11
Дата25.10.2018
Размер0.78 Mb.
#97645
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4.6. Ландшафт


Съгласно ландшафтното райониране на страната, обектът попада в следната регионална ландшафтна структура.

II. Балканска ландшафтна зона.

6. Ландшафтна област на задбалканските котловини.

Златишки ландшафтен район.

*проф. М. Георгиев “Структура и динамика на ландшафтите в България”.С.1977 г.

Според най-новото регионално ландшафтно райониране на България /1996 г./ обекта попада:

В. Централно-Балканска планинско-котловинна ландшафтна област.


  1. Витошко-Ихтиманска ландшафтна подобласт.

64. Златишки ландшафтен район.

* “География на България”. Монография на БАН. С. 1996 г.

** Обозначените буквени и числени индекси на ландшафтните зони, области, подобласти и райони са съгласно горецитираните източници.

Съгласно типологичното ландшафтно райониране на страната обекта съгласно проекта попада в следната ландшафтна структура:

3. Клас. Котловинни ландшафти.

3.7. Тип. Ландшафти на умерено-континенталните ливадно-степни и горсколивадно-степни дъна на вътрешно планинските котловини.

3.7.15. Подтип. Ландшафти на ливадно-степните предимно равни дъна на южните вътрешно планински котловини.

3.7.15.31. Група. Ландшафти на ливадно-степните дъна на южните вътрешно планински котловини с рохкави четвъртични отложения с висока степен на земеделска усвоеност.

* проф. П. Петров “Базисна геоекологична класификация на ландшафтите в България” С. 1989 г.

** Числените изрази на ландшафтните таксономични рангове са по горе цитираната разработка.

В ДОВОС да се направи:


  • Ландшафтно – екологическо планиране на териториите.

-Ландшафтно – екологичен анализ

-Ландшафтно-екологичен синтез

-Ландшафтно – екологическа оценка


  • Ландшафтно – естетическа оценка на територията.

4.7. Природни обекти


Защитените природни територии и обекти (ЗПТО) са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни пейзажи обекти на неживата природа.

В района на въздействие на „Кумерио мед” АД попада част от територията на парк “ Централен Балкан”, който според Закона за защитените територии(1998) има статут на национален.

“Централен Балкан” е обявен е като “народен парк” със Заповед N 843 от 31.10.1991 година на Министерство на околната среда. Обхваща площ от 73 261 ха. Разположен е в средния дял на Стара планина. Целта е “да се запазят в полза на обществото комплекс от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата”.

Районът е планински, със силно разчленен релеф. Голяма част от парка е заета от непристъпни скални и затревени терени. Основните почвени типове са кафявите горски, формирани върху гранити, гнайси, кристалинни шисти и пясъчници, а в по- високите части преобладават тъмноцветните почви.

Районът на парка е един от най-големите флористични формообразувателни центрове на силикатна основа в страната. Установени са около 1800 вида висши растения, от които 12 локални ендемити и 11 ендемити за България ( Н. Спасов, П. Василев,1994 г.).

В ботанико-географско отношение паркът попада в Европейската широколистна горска област. За разлика от северните склонове, където вертикалната зоналност е ясно изразена, южните склонове, които са подложени на непосредственото отрицателно въздействие на „Кумерио мед” АД са обезлесени в значителна степен и горната граница на гората е силно снижена. Естествената растителна покривка на много места е заменена с вторични тревни съобщества или иглолистни култури и акация. От пояса на дъбовите гори са запазени само отделни остатъци, а поясът на буковите гори е разкъсан, като значително участие имат вторично възникналите тревни съобщества.

С най- голямо участие в парка са екосистемите , представени от чисти букови насаждения с пълнота 0,6 - 1,0 от III - V бонитет и възраст между 80 и 100 години.Терените са стръмни и много стръмни, с южна компонента на изложение, а надморската височина е между 1000 - 1500 м. Почвите са кафяви горски, глинесто- песъчливи, средно дълбоки и са развити върху гранити, гнайси, гранито -гнайси и кристалинни шисти.

В парка намират убежище голям брой фаунистични видове, от които много редки и застрашени от изчезване животни. В Червената книга на България са вписани повече от 30 вида. От безгръбначните се срещат няколко вида троглобионти; от гръбначните - дива коза, кафява мечка, сърна, благороден елен, дива свиня, лисица, белка, златка, видра и др.; от птиците - гарван- мършар, бухал, кръстат и скален орел, голям и малък ястреб, ловен сокол, сокол -скитник, степна ветрушка, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка и др. Срещат се още различни видове влечуги - усойница, слепок, смок- мишкар, живороден гущер и др. Паркът е орнитологично важно място за България, като от общо 140 вида гнездещи птици, 22 са включени в Червената книга та България и 62 вида са с европейско пиродозащитно значение (Спиридонов, Ж. 1997).

В ДОВОС да се даде информация съществуващите в района защитени територии и природни обекти. Да се изработи картосхема с разположението на обектите.

4.8. Минерално разнообразие


Този раздел няма връзка с обсъждания проект, поради това че той не е свързан с разработване на подземни природни богатства.

По принцип регионът е перспективен за наличие на медни орудявания, привързани към кредния вулканизъм. В разглеждания район на депото няма геоложки данни за наличие на полезни изкопаеми, от което може да се заключи, че територията в това отношение не е перспективна в дадения момент.

На база на геоложките изследвания в ДОВОС да се представят данни за минералното разнообразие на площадката предвидена за изграждане на депо, ако се окаже, че територията е перспективна.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница