Кумерио мед” ад – гр. Пирдоп заданието за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение

4.9. Биоразнообразие

Съгласно фитогеографското райониране на България територията на проектираното депо в района на „Кумерио мед” АД се отнася към Балканската провинция на Европейската широколистна горска област ( Бондев,1997), а в съответствие с горскорастителното райониране на България тя принадлежи към Западнобългарската Краищенско-Средногорска горскорастителна провинция на Умерено-континенталната горскорастителна област (Павлов,1998).

Потенциалната растителност в Пирдопската котловина може да се отнесе към класа Листопадни гори (Aestilignosa) с преобладаване дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C.Koch,), летен дъб (Quercus robur L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.) полски бряст (Ulmus minor Mill.) и полски клен (Acer campestre L.). При този едификаторен състав в храстовите и тревните синузии обикновено се включват мезофитни и хигромезефитни видове, които в зависимост от склопеността на дървесния етаж имат различно количествено съотношение. В предпланинските територии на Стара планина коренната растителност се отнася към буковата формация (Fageta sylvaticae), а в направление на Средна гора коренната растителност може да се отнесе към смесените дъбови гори от формацията (Querceta mixtum).

В процеса на естествено протичащи сукцесии като потенциална може да се разглежда и мезофитната или хигромезофитната тревиста растителност, която се отнася към класа Pratoherbosa. Фитоценозите от този тип растителност най-често се образуват на алувиални или делувиални почви, на които преобладават формаците Festuceta pratensis, Lolieta perennis и Agrostideta stoloniferae. В обособените фитоценози най-често доминират следните видове: Festuca pratensis, Lolium perenne, Agrostis stolonifera, Cynodon dactylon, Trifolium pratense, Trifolium repens, Trifolium fragiferum, Trifolium hybridum, Trifolium minus, Bromus commutatus, Poa pratensis, Alopecurus urticulatus, Ranunculus acris, Plantago lanceolata, Elymus repens, Potentilla reptans, Convolvulus arvensis и др.

При протичащи вторични сукцесии след деградация на смесените дъбови гори са формирани ксерофитни тревни фитоценози с преобладаване на белизма ( Dichantieta ischaemi), садина (Chrysopogoneta grylli) и луковична ливадина (Poaeta bulbosae), които в съчетания с производни горски и храстови съобщества образуват серии от различни сукцесионни редове. При деградация на смесени буково-габърови гори са формирани тревни формации с преобладаване на обикновена полевица ( Agrostideta capillaris).

Вторичната растителност е представена от агрофитоценози, вторични рудерални съобщества възникнали върху изоставени обработваеми земи или върху деградирани терени и горски култури с преобладаване на черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus sylvestris), бяла акация (Robinia pseudoacacia), ракитовица (Tamarix tetrandra), черна топола (Pinus nigra) и др.

Вторичните рудерални фитоценози върху деградирани терени и върху изоставени обработваеми земи най-често се отнасят към асоциацията Echium vulgare + Melilotus albus. Отделни микрогрупировки могат да бъдат прчислени към асоциацията Tanaceto- Artemisietum vulgare, а други към асоциацията Hordeum murinum - Atriplex tatarica.

В горските култури в зависимост от преобладаващите дървесни видове и от условията на месторастенията се формират различни типове сериални съобщества, които се включват във възстановителни сукцесии или във вторични деградационни сукцесии.

Създадените горски култури върху насипни субстрати над завода включват сериални съобщества с различна възраст, склопеност и бонитет на насажденията и с различен видов състав на тревните синузии. Анализът на растителността в района на проектираната площадка за депо дава възможност да се очертаят няколко сукцесионни редици растителни съобщества

В първата сукцесионна редица, която е разположена източно от завода над жп гара - Пирдоп растителната покривка включва следната комбинация от растителни съобщества:

• 
  На сухи местообитания преобладават горски съобщества с преобладаване на акация със склопеност 0,6-0,9. При промяна на склопеността в отделните микрогрупировки са образувани различни тревни синузии, в които като доминанти най-често се срещат ливадна ливадина (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), сборна главица (Dactylis glomerata), лепка (Galium apparine), обикновено плюскавиче (Silene vulgaris), бяло плюскавиче (Silene alba), кострец (Sonchus oleraceus), глухарче (Taraxacum officinale), обикновена коприва (Urtica dioica), полска теменига (Viola arvensis). Единично и в малки групи се среща и къпина (Rubus sp.).
  
• 
  На свежи месторастения са формирани смесени горски съобщества с преобладаване на бяла акация и обикновена бреза при склопеност 0,7 - 0,8. Като доминанти в отделни микрогрупировки участвуват Brachipodium sylvaticum (горски късокрак), Dactylis glomerata (сборна главица), Teucrium chamaedrys(поддъбиче), Galium mulugo (меко еньовче), Carex verna (пролетна острица), Holcus lanatus (медовица), Poa pratensis (ливадна ливадина) и др.
  
• 
  На преоблажнени места са формирани малки микрогрупировки с преобладаване на хигрофитни видове бяла върба (Salix alba), полски хвощ (Equisetum arvense), разперена дзука (Juncus effusus),
  
• 
  На отделни заблатени места са формирани микрогрупировки, в които доминират папур (Typha angustifolia), тръстиковидно кушево (Phalaris arundinacea), горски сцирпус (Scirpus sylvaticus).
  
• 
  На изоставени обработваеми земи между единично и групово разположени индивиди на круша (Pirus communis) и бреза ( Betula pendula) са формирани тревни и храстови растителни съобщества, в които доминират троскот (Cynodon dactylon), козя брада (Rumex asetosella), къпина (Rubus caesius), тревист бъз (Sambucus ebulus), полско лютиче (Ranunculus arvensis), обикновена коприва (Urtica dioica) и др. На преовлажнени заблатени места са формирани микрогрупировки с преоладаване на папур (Typha angustifolia), а на места с по-малка влажност като доминант най-често се среща - Scirpus sylvaticus.
  

1. Горски култури от акация (Robinia pseudoacacia) със склопеност 03-0,6 и групи от ксерофитно разнотревие с преобладаване на житни треви. Срещат се и групи от изсъхнали индивиди на тамарикс ( Tamarix tetrandra). Върху открити части на насипа са формирани полидоминантни тревни микрогрупировки, в които доминират видовете: лайка (Chamomilla recutita), инкарнатка (Trifolium incarnatum), вълча люцерна (Medicago lupulina), овсига (Bromus squarosus), подбел (Tussilago farfara) и др.

2. Горски култури с преобладаване на бяла акация с единично и групово участие на явор (Acer pseudoplatanus) и бреза (Betula pendula), които се съчетават с изредени тревни мигрогрупировки и незает от растителност субстрат с признаци на опустиняване.

3. Горски култури с преобладаване на обикновена бреза със склопеност 0,6-0,9. В зависимост от склопеността са формирни микроценози в храстово-тревните синузии на които като доминанти се срещат следните видове: сборна главица (Dactylis glomerata), коприва (Urtica dioica), глухарче (Taraxacum pfficinale), козя брада (Rumex acetosella), бяла куча лобода (Chenopodium album), шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosa) и др.

4. Производни тревни съобщества с преобладаване на бяла полевица (Agrostis stolonifera), блатен лапад (Rumex palustris), разперена дзука (Juncus effusus), горски сцирпус (Scirpus sylvaticus), теснолистен папур (Typha angustifolia) и др. формирани на преовлажнени местообитания.

5. Производни тревни съобщества с преобладавне на вълча люцерна (Medicago lupulina), детелина (Trifolium sp.), лопен (Verbascum sp.), звездица (Stellaria media), паламида (Cirsium sp.), магарешки бодил (Cardus sp.), мента (Menta spicata), сребрист очиболец (Potentilla argentea), коприва (Urtica dioica), поветица (Convolvulus arvensis), ориенталска мъдрица (Sisymbrium orientale), овсига (Bromus squarosus) и др.

Третата сукцесионна редица разположена северозападно от завода по посока на Златица е формирана следната комбинация от характерни растителни съобщества:

1. Разновъзрастни акациеви култури с различна жизненост и бонитет. При по-голяма склопеност на дървостоя в приземния слой не се образува храстово-тревен синузий като с намалявоне на склопеността в отделните растителни съобщества доминират ливадна ливадна (Poa pratensis), едногодишна ливадина (Poa annua), сборна главица (Dactylis glomerata), обикновено плюскавиче (Silene vulgaris), коприва (Urtica dioica), еньовче (Galium molle), троскот (Cynodon dactylon), козя брада (Rumex acetosella), поветица (Convolvolus sp.), Къпина (Rubus sp.) и др.

2. Смесени горски култури с преобладаване на бреза и бяла акация с единична и групова смес при склопеност 0,7-0,9(1.0). С променяне на склопеността в отделните микрогрупировки се променя състава и количественто съотношение на видовете от храстово-тревните синузии. Към групата на характерните растения в основните типове растителни съобщества се отнасят видовете: Crataegus monogyna, Rubus caesius, Sambucus ebulus, Brachipodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Teucrium chamaedrys, Mycelis muralis, Trifolium repens, Taraxacum officinale, Lamium purpureum, Stellaria media, Rumex acetosella и др.

б) Фауна

Фауната, в т. ч. и гръбначната (Vertebrata), която е най-добре проучена и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни в най-силна степен за Стара планина и другите наши планини и конкретно в случая за ниските им части. В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика - т. нар. средиземноморски видове.

При проучване на фауната в района на Златишко-Пирдопската котловина и прилежащите й планински дялове през гнездовия период е отчетено наличието на 3 земноводни, 5 влечуги, 86 птици и 17 бозайника

На територията на обекта не са регистрирани и местообитания на редки и застрашени от изчезване животински видове.

В ДОВОС да се направи преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др информационни източници свързани с рационалното ползване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). При теренните проучвания се отчитат особеностите на съществуващото синтаксономично разнообразие и свързаното с него таксономично разнообразие , като специално внимание се отделя на редките и застрашени от изчезване видове и растителни съобщества.

Да се проведат площни изследвания в района на площадката за инвентаризиране на наличните гръбначни и безгръбначни животински видове.