Куптурология и цивилизация Предмет на културологията



Дата24.07.2017
Размер168.66 Kb.
#26476


Куптурология и цивилизация
Предмет на културологията

Научна дисциплина и вече самостоятелна наука, занимаваща се с културата, като теория, хуманитарна сфера, възможни интерпретации, вечно обновяваща се сфера на човешкото битие, на личностното осъзнаване обществените и колективните форми на живот. Занимава се и с историческото развитие на човешката цивилизация (култура), основни епохи, с техните особености, факти, достижения. Кълтурата се изучава в синхронен и диахронен план.

*синхрония - паралелно в дадена епоха, дадено време

* диахрония - културните явления се изучават по нейната последователност

Самата културология се обособява като самостоятелна наука сравнително късно, най-важните факти са били обект на на много традиционни, “стари” науки, като история, литературна история, изкуствознание, философия, психология, театрознание, теория на митотворчеството.

Всички тези и много други самостоятелни науки или хуманитарни практики, разглеждат проблемите на културното битие, протичането на основни процеси в човешката цивилизация.

Културологията като самостиятелен поглед върху хуманиратните процеси, води началото си от епохата на европейското Просвещение - XVIII в. Просвещението е процес протекъл в страните от забадна Европа. Най-вече в Англия Франция и Германия. Основна идеология на просвещението е всеобщата просвета, за нова етика, гражданско общество, права и отговорности на отделния човек, пред колектива. Просвещенската идеология издика като свой център именно просветеният, съзнаващ мястото си в света, отговорен за всичко, което се случва около него, човек. Като една късна и нисша фаза на Просвещенската идеология и като едно нейно продължение, процъфтява немската класическа философия: Емануил Кант, Фихте, Шилер (поет); преди тях: Винкел Ман, Хефел, Нитше, Браумгартен. И от предходната епоха: Волтер, Русо, Хердет Весел, Йот. Немските класически филосови изхождат тезата, че човешката култура трябва да се разглежда автономно, специализирано, глобално, експлицитно, т.е. вече съществува представата за наука, която да разгледа културното поле, връзките в него, уникалните му проявления, закономерностите и по-частичните състояния.

След XVIII и XIX век, модерното общество изгражда един свой подход към цивилизацията и това е вече начин бъдещата наука Културология да се сдобие със свой самостоятелен статут, поприще, поле на изява, ясно заявен предмет и следващ от това теоретичен инструментариум и методология.

Културологията изследва и историческото развитие (диахронно).

Първите културни изследвания се правят от философи, които считат тази нова дисциплина за част от своята наука.

У нас културологията дълго време се счита, не за наука, а за част (обект) от други хуманирани дисциплини. В университетите я има от 20 години.

Няколко са хуманните явления между XVIII и XIX век, които ускоряват процесите в адаптирането на културологията като самостоятелна наука:

1) изключителния интерес към мита, митотворчеството, вече не само като архаична древна форма на словестност и културна аргументация, но и като вечно живо поле, вписващо се в идентичността на човеяката цивилизация. Учени (философи) откриват сходства между формите на живеене в древните общества и ритуалните практики на изостаналите в своето развитие племена. Този интерес към мита вече не може да съде изследван само от естетиката, етнографията, фолклористиката, тя става един от важните обекти на културологията. Налага се усещането за непрекъсната пеоцесуална връзка в културният живот на човечеството. От тази първа насока (изцледване на мита) произлиза и

2) втората, която ще определим като анализ на културната среда у по-примитивните народи (теренни изследвания). Цяла школа в културологията, т.н. структурна антропология, в рамките на почти целия ХХ век, прави непрекъснати научно обосновани наблюдения, анализи и заключения върху културата на отдалечени географски народи, живеещи в един по-примитивен стадии на развитие. Разглеждат се техните форми на примитивно законотворчество, религиозност, общуване, естествени потребности, семейни регламентации, сексуалност, бит. Ще кажем, че това вече се определя като глобален анализ на културна среда.

Тази структурна антропология има своите ярки представители амариканската културология - Мос, Линч, Бронислав Мариновки.

3) психологическия подход към културологията, олицетворен в психоанализата - Фроид * виенски психиатър от еврейски произход, който изследва човешките неврози - достига до техните корени, подсъзнателни архртипи, в болезнени непреоболими комплекси за вина, или подтикнати или зле реализирани форми на човешката сексуалност. Идеите на Фроид придобиват размхах и значение в литературната теория и в изцледването на политическите системи и в общото дефиниране на човешката култура, и историята на цивилизацията. Така е в човешката психика, но тези идеи на Фроид много бързо намират своя пренос и в полето на общата теория на културата. Юнг развива Фройдизма (юнгианство) - необяснява нещата със сексуалност. Развивайки някои идеи на своя учител, Юнг изважда тезата за водещи варианти , които във всяка епоха и част на Земята, подтикват човек към културно изграждане (осъществяване). Учени от психоанализа правят културна практика: Ерих Фром, франц Адлер, Виктор Райх, Лакан.

4) постмодерен синтетичен подход към културните феномени. Отговаря на наложеното в края на ХХ век, схващане за всеобемност на самото понятие култута и цивилизация, със своите научни претенции. Основи на този модерен пост (способ) е пръвоначално семантиката. Културата се разглежда като определени знаци. И това дава възможност за обобщение за запазване на един автентичен укротен периметър. Който да отсява, обосновава, да намира мястото на вече изключително многобройните факти в полето на цялостната човешка цивилизация. Подчертан е интереса към миналото, но не просто като фактология, а като значимост за настоящето. Цивилизационните механизми, отделните явления, цялостния дух на минали епохи се трансформира в настоящите форми на човешката цивилизация.

*Културологията е наука за явленията в човешката култура, в бита, в по-високите естетически сфери и всичко това е проследено в историческия му развой, в непрекъснатите връзки между отделните феномени вътре в системата и развитието на тези начала през вековете.

Културологията е история на човешката култура, теория на същата, обяснява и критическата рефлекция върху движещите се начала, върху фундаменталните, върху устойчивите процедури, които изграждат цивилизационните общности. Най-близки връзки културологията има с :

(1) фолософията - произлиза от нея, използва нейния понятен и терминологичен апарат, задава нейната абстрактност, но в същото време и конкретизира с по-ясни примети от живота на обществата, от отделните фази на средновековната история

(2) истрория - диахронния подход в културологията не може да бъде осъществен без тясна връзка с истоията (археология). Паметниците на човешката цивилизация винаги са били и ще бъдат градивен елемент от културния подход, обект на внимателен прецизен анализ, който ще позволи пълнотата на подхода, възможности за нови системни открития и преосмиляния

(3) история на религията - теология; независимо от теолога и културолога, религията е много важно базисно понятие за всяко едно изследване на полето на културно-цивилизационния модел. Отделните религиозни системи трябва да се познават, за да могат да се обяснят от тяхна светлина съответстващите им културни феномени

(4) психология - културологията обяснява масовата психология, която обяснява културни епохи, още по-обемен е подхода към личния свят на човека в стадиите на неговото присъствие в културата

(5) етестика - като културологията, млада наука, но по-стара от нея, която се обособява в епохата на Просвещението, избирайки за своя обект изследването на красивото и грозното, на възвишеното и нисшето в ежедневната среда и в изкуството (създател - Баумгартен)

(8) право

(7) изкуствознание

(8) литература

(9) литературна теория

(10) митология

(11) фолклористика

Култутрологията се разширява до безкрайност и после пояснява кое е нейния периметър (съответстващото на нея). Тя е и интердисциплинарна (отворена) практика - влиза в зоните на други науки, взема точно определени зони от тях, изучава ги и ги обогатява. Областта и е подвижна, не е маркирана с граница.
Старогръцка цивилизация

Развива се в много древни времена, от ХХ век пр. Хр. до около I век пр. Хр. На територията на континентална Гърция, на север до Родопите и черноморския бряг. На юг до островите в Егейско море (о.Тасос) до Кипър. Към нея се числят островите в Средиземно море до Сицилия, а на изток до Мала Азия (Анадила, днешна Турция). Достигала е до северно африканското крайбрежие => Египед. Населявана от гръцки племена, почиталиса своите божества, налагали са своите културни символи, но единна държава не се е създавала до Алекцандър Македонски (IV век пр. Хр.). Съществували са отделни гръцки полиси ( Мерена, Микент, Сиракуза, Атина, Спарта). Държавното устройство се състояло от градове държави, около един голям град имало няколко по-малки, някои от тях си имали отделен цар. Когато Алекцандър Велики ги завладява всички, тогава се образува гръцката гържава.

* Кое обединява различните племена през вековете в отделните държави, за да говорим за една гръцка цивилизация?

- религиозна система; монотеизъм - еднобожие, докато древногръцката цивилизация е политеистична (многобожества); езическа. Не си представят бога абстрктно. Там бога е човек, в основата си е антропоморфна, т.е. божествата се виждат като хора, красиви, вечно млади. Култовете към много божества определя характера на цивилизацията

- езика, т.н. старогръцки език, като книжовен се формира около VIII век пр. Хр. Прървото произведение - “Илияда” на Омир

- икономически строй, робовладелско общество, с основни прослойки: робовладелци, войните са се водели за роби, система на робовладелскито общество

Статогръцка религия - как са си представяли света: за тях земята е била плоска. В старогръцката митология ясно се казва, че земята е започвала от Англия (Британските острови) и е стигала до Кавказките планини. В старогръцката митология се говори и за център на света - Делфи (митичен град, южна Гърция), там има светилище на Аполон. Считало се е за култово от всички краища на цивилизацията. Според тях няма начало и край на света, времето е цикличност.

Божествения пантеон е Олимп, на нея живеят 12 основни божества :

- Зевс - върховен бог

- Хера - жена на Зевс

- Хестия - сестра на Зевс - покровителка на семейството

- Деметра - друга сестра на Зевс - богиня на плодородието

- Аполон - бог на изкуствата - син на Зевс от Латона

- Артемида (Дияна) - близначка на Аполон - богиня на лова, дала обет за безбрачие

- Атина - дъщеря на Зевс - богиня-войн, мъдра богиня

- Афродита (Венера) - богиня на красотата и любовта

- Арес - бог на войната

- Хермес - бог на търговията, пратеник на боговете

- Хефест - бог на огъня и коваческия занаят - дете на Хера и Зевс

- Дионис - бог на опиянението и виното.

Извън Олимп са Посейдон - богът на морето и Хадес - бог на подземното царство (братя на Зевс) Героична система на старогръцките герои - Херуклес, Тезей, Белерофинт с Пегас, Персей.

Още след XII век, когато цяла континентална Гърция и на юг от нея са превзети от микенските племена, статогръцката култура започва да почита военните подвизи, въвежда се понятието културен герой - той очиства земята от хаоса.

Основни митологични цикли в старогръцката митология :

* Троянската война - пресъздадена е в първите произведения на европейската литература “Илияда” и “Одисея”. предполагало се, че самата Троянска война е само мит, но не и реалност. В края на XVIII век немецът лаик Шлиман, със собствени средства организира експедиция и на западния бряг на Мала Азия, открива останките от град, който явно е древната Троя (Илияда). Според историята Троя е бил преуспяващ град, разрушен заради политически причини. 3-4 века по-късно, Омир възоснова на митове пише Илияда. Мита за Троя е, че когато се ражда Парис той ще е причина за края на града. Прислужниците на Приям го изхвърлят в гората, но той оцелява и расте като пастир. Хера, Атина и Афродита отиват при Парис да реши коя е най-хубавата. Той не може да реши. Тогава те му предлагат развлични неща, за да го подкупят. Елена, дъщеря на Зевс и Леда (смръртна жена), е омъжена за спартанския цар Менелай. С помощта на Афродита, Парис я съблазнява и я отвежда в Троя.

* митът за Едип и Пиванския цикъл

* митът за Атридите, синове на Атрей

* митът за Язон и аргонафтите
Старогръцка кълтура.

Елементи, сфери, проявления

Основни сфери и проявления

1. Обществено политическа система. Условно може да се говори за единна обществена политическа система, но све пак е люлка на демокрацията. Апогея на демократичното управлениие в Елада е Атинската държава VI, V, IV век пр.Хр. Реформите на Перикъл (управител на Атина) дават по-големи граждански свободи. Формират за първи път в световната практика институциите на едно излъчено от народа управление - парламент, народно събрание, пред което управителите на града се отчитат. Всъщност продължилите няколко века гръко-персийски войни, исторически се приемат като сблъсък на европейската демокрация и източната, азиятска, деспотична система. Разбира се избирателни права имат мъжете и свободните, имотните. Жените са били безправни.


2. Литературно развитие, религия, местни култове, театър. След VII век пр.Хр. С възникването на старогръцката азбука се развива и литературата. Много от съвремнните понятия в литературата имат старогръцки произход : епос, лирика, драма.

Онсновните периоди в тази литература са :

(1) Омиров - защото се изчерпва с творчеството на Омир и неговите поеми “Илияда” и “Одисея”, с мотиви върху митове, но истина впоследствие.

Първия жанр и род установен в тази литература е епоса - разгърнато сюжетно произведение, за отминали героични събития (войни). Написано е в стихове, отличава се с голям обем, разгърнат стил на всяко едно описание (герой). Преди Омир е имало фолклорен епос (изчезнал е), според изцледователите.

(2) VI век пр.Хр. - през този период възниква нов литературен период и неговите жанрове :

- лирика - първата автентична проява на поезията . Свързва се исторически с прехода от племенна форма на живот към битуването в градовете. Изразява колективните купнежи, интереси - епоса. Докато в лириката отделният обект се самоизразява, т.е. говори за своите вълнения и ценнтостни разбирания. Старогръцката лирика възниква и се развива в пряка връзка с музикалното изкуство. Самата лирика се дели на две големи групи : декламационна поезия - писана за декламиране без музикален съпровод; и песенна = мелика (ст.гр. дума за мелодия.)

Декламационната се дели на два жанра : елегическа поезия и ямбическа поезия. Първата е включвала многообразие на теми, най-често любовта за родината (неизявената ст.гр. цивилизация, усещането на човека като част от общност, филосовски произведения); елегии пишат Калин от Ефес, Теогнит, атинският законодател Солон. Във твория жанр най-известен е Архилох, който пише предимно сатири, съдържащи остри думи.

Меликата е по-силно застъпена, защото е имало практическа връзка с културата на древните гърци. Песните на меликата са се изпълнявали на големи пиршества (буквално - симпозиумои). Идеята е да се показват таланти, затова и темите в тази поезия са любовта, желанието за живот и наслади, търсенето на всякакви удоволствия и по-сложните философски теми краткотрайното щастие, за мигновението на всичко земно. Дели се на солова и хорова. Соловата мелика се е развивала на о.Лезбос в Егейско море. Сафо - първата (позната) жена поетеса. 6-7 текста - са останали от нея - за любовта, разочарованието, любовната мъка. Алкей от о.Лезбос - пише за любов и политика, бил е аристикрат и се изказвал остро към демократичните промени. От него са останали повече стихотворения.

Хорова мелика - по нейните произведения може да се съди за обществения, културния живот на старогръцкото общество. Жанровете на тази посезия са песни изпълнявани от хорове на големи тържества. Има жанрове като сколии - трапесни песни (за виното, пиенето, веселието); епиталамии - сватбени песни, поръчват се споциално на хора да се напишат; оди - за политически фигури, военни подвизи; специален жанр за Олимпийските игри и оди за победителите от игрите. Важни жанрове са песните посветени посветени на богове, най-вече на две божества - пеани, в чест на бог Аполон, култа към Дионис (дистирамби). Представители на хоровата мерика са Анакреон, Пиндер, Симонит (Архаичен период).

(3) Въжниква драмата - не е чисто литературна, тя е към театъра, възниква в древна Гърция - класическия период

(4) Елинистичен период IV-II-I век пр.Хр. Развиват се много жанрове, епически поеми, агронафтика - Аполонит Родоски; митологична библиотека на учените в Александрия (Египед). Развива се поезията - Теокрит. Създава се нова атическа комедия от областта Атика - Менандър. Възниква и романа - Лонг, Ахил Татий пише любовно авантюрни романи.

В залеза на тази литератута към I век пр.Хр. по особено органичен начин осъществява своята връзка с литературата на Рим. Явления като Лукиян (сатирик), историографът Пултарх - “Упоредни животописи” (пише упсоредно за живова та римлянин и гръг) вече на латински : “Александър и Цезър”, “Марк Антоний”, “Братята Граг”, “Агит”, “Клеоман” и много други. Произведенията му дават ярка представа за гръцки и римски епохи, култури.


3. Развитие на театъра - (драма и театър)

- драмата възниква от дистриамбите, около V век пр.Хр. около Атина, (старогръцка трагедия/комедия); в основата е култа към Дионис, митът за вечно умиращия и възраждащ се бог. Дете на Семена - земната жена на Зевс, разкъсват го и баща му го възкача за бог. От тук дитирамбите (песните в чест на Дионис) пресъздават този мит, в който има трагически елемент. Тези песени са се изпълнявали на празненствата - малки Дионисий, големи дионисий (празненства през пролетта). Изпълнявали са се от хорове, постепенно се е отделил корифей (водач на хора), влиза в диалог с хора. Това е първообраза на на диалозите в бъдещата трагедия. По-късно тези диалози се разширяват, отделя се още един изпълнител от хора, стават двама актьори и хор (хорът разказва, а актьотите извършват дейстието). Всички термини в театъра са от древногръцкия език. По-късно се появява и трети актьор, но хорът си остава. А самият първи сюжет за Диониц се обогатява или се измислят съвсем нови трагични сюжети, най-вече на базата на митологията. Самият театър става културна институция. Финансира се от от много богати граждани или от самата управленска институция. Строят се анфитеатри, първо в Атина, после и в други градове, свързани със старогръцката култура. Актьрите на сцената са на токове, за да са извисени. Има хор, разказващ, и неговата роля все повече намалява, а актьрите стават все повече, в чиито диалози се състои същността на постановката.

Основни елементи в трагедията са пролог (начало, въведение). Излизане на хора на сцената - парад, следват стазими - съвместни партии на на актьора и хора. Епизоди, диалози между гепоите, в които не участва хорът. Комос - плач на актьора с изразителни жестове. Екзот - финал, изход.

Атинятите са били весели хора, но с трагедията са се забавлявали, издигали са театралното изкуство до висока степен. Имало е театрални състезания и спечелилия бил с големи почести, софокъл е бил най-харесван. На състезанията са се явявали драматурзи, които са разработвали един мит в три пиеси - трилогия - проследява един митологичен сюжет. Важна е била победата (първата награда), защото е давана само такава. Есхил - баща на трагедията, автор на “Прикованият Проментей”; на Софокъл са “Едип цар”, “Антигона”; Еврипит - не особено признат приживе, но бил най-популярният дранатург през по-късните векове. Към него се обръщат по времето на ренесанса и френският класицизъм XIV и XVII век. малко след гръцката трагедия, Аристотел я обозновава теоретически : “ Трагедията е подражание на действие сериозно и завършено, с определен обем с украсена реч, различна в различните части, което подръжава с действие, а не с разказ, чрес сътрадание и страх предизвиква пречистване (катарсиз) от подобни чувства.

- комедията се развива паралелно с трагедията. Тя възниква от ямбически песни, сатирични, т.е. нещо преобръщащо. Старогръцката комедия е пълна с груб автентичен народен хумор, с непристойни думи и ритници - Аристифан, майстор. Още в следващите векове старата атическа комения залязва. На нейно място се изгражда менандър - нова атическа комедия с по-сдържан, по-изискан хумор, реални ситуации. Трагедията и коменията се сближават по времето на елимизма. В трагедията не е задълвително да има трагичен край, а комедията допуска сериозни междуличностни проблеми.

Римска цивилизация

Развива се пак със средище средиземноморието, но е по-назад от елинската. Пръвоначално са били племе, обитавали апенинския полуостров и етрусите. По-късно основат Рим, влизат в чести войни, покоряват съседни племена, изгравдат своя римнска република. Имали са силно усещане са държавно устройство, силно демократична форма на управление. Свободните граждани избират сенат идвама консоли, които управляват, с най-много два мандата. В културно отношение римляните усвояват много от старогръцката цивилизация : митология, религия, ритуали, културни забавления, литературата, живописта, театъра, някои науки са пряко продължение на търсенията в старогръцката култура. Към I век пр.Хр. в политическото устройство на Рим се забелязват тенденции към още по-силна централизация, автолитолитаризъм, еднолична власт. Първият император е Цезар, преди него е била кратката диктатура на Суа - изтъкнат родоначалник, който узорпира властта, но го свалят. Друг опит за узирпиране на властта е заговорът на Каталина, разобличен от сенатор Цицерон, който убива Катаина. Малко след първото мощно възстание на роби (на Спартак), римската държава изпитва нужда от голяма концентрация на управление. Измисля се нова форма на управление - триумвират трима Кней Помпей, Марк Крас - най-богатият римлянин и Юлий Цезар (първият триумвират). Крас загива в Мала Азия, а Цезар и Помпей водят решително сражение в подножието на Алпите. Брут убива Цезар, когато сената иска да върне републиката. Има втори триумвират : Октавиян Август, Емилий Лепид и Марк Антоний. Август става следващия император и управлява през цялата династия. При него се разширява империята, а последователите му я разширяват чак до западна Европа и Британия. Следващите са Тиберий, Калигула, Клавдий. В Юдея, най-размирната провинция на империята, се ражда и умира един човек, начало на нова религия и цивилизация. В езическият Рим, първоначално християнството е незабелязано. По времето на Нерон почват гонения, 30 години след възкресението. Християните са разпъвани и давани на лъвовете. Нерон обичал театъра.

Траян разширява много империята, покорява траките, но те не изчезват дълго време. Константин въвежда християнската религия.

Юлиян прави опит за връщане към езичеството. Западната Римска имерия пада около V век от вандалите (немско племе).

Римската култура - цувилизация на робовладелско общество, силно свързана с морето. Със строителство на градове, съоражения, модернизиране, в своя апогей въплащава изтънчеността на класическия свят в противовес на заобикалящите я от запад и изток варварски племена. Самите римляни имат себе си за център на света, опора на цивилизация, за сила и символ на божествения ред и хармония. Бързо се развива латинския като основен език до XV век, писмен е, създават се закони, нормативни разпоредби, научни съчинения, литературни произведения. Огромни достижения има в законодателството, медицината и фармацевтиката, строителството.

Постижения на римската култура : в литературата следват традициите на гръцката литература, но на друг език. Самото създаване на римската литература (златния век на Октавиян) митологизира, давайки ѝ връзка със страрата гръцка цивилизация - Вергилий. Квинт Хораций обяснява какво е поезията, пише за драмата, трите единства, които трябва да бъдат спазвани в театъра. Друг автор - Овидий Назон, живее заточен в Констанца - метафоризира цюжети от старогръцката митология. Пишат се романи, развива се театъра




Каталог: downloads -> konspekti
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
konspekti -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница