Купуват медицинско оборудване за 4 млн лв с парите от "Българската Коледа"



Дата14.01.2018
Размер180.25 Kb.
www.novatv.bg , 08.04.2016 г.

http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/04/08/144496/
Купуват медицинско оборудване за 1.4 млн. лв. с парите от "Българската Коледа"
Апаратурата ще бъде доставена на лечебни заведения в 12 града

Медицинско оборудване на стойност близо 1.4 млн. лева ще бъде закупено със средства по благотворителната инициатива „Българската Коледа“.

Администрацията на президента обявява открита процедура за доставка на медицинско оборудване за лечебни заведения, бенефициенти по благотворителната инициатива на президента на Републиката „Българската Коледа“. А стойността на поръчката възлиза на 1.375 млн. лева без ДДС.

Със средствата ще бъде закупена медицинска апаратура за диагностика, мониторинг и подпомагане на различни функции на организма. Техниката е предназначена за лечение на деца в критично здравословно състояние, нуждаещи се от реанимация и интензивно лечение.

Апаратурата ще бъде доставена на лечебни заведения в Асеновград, Бургас, Варна, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора и Ямбол, определени съгласно Правилата за набиране и разпределение на средствата от благотворителната инициатива „Българската Коледа”.

Обявлението, документацията за участие и приложенията към нея са публикувани в „Профил на купувача“ на www.president.bg.

VINF 16:46:31 08-04-2016

MH1645VI.026

диабет - данни

Един от всеки 11 възрастни българи страда от диабет

Пловдив, 8 април /Десислава Пеева, БТА/

Един от всеки 11 възрастни българи страда от диабет. Това каза пред журналисти проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология към Университетската болница по ендокринология. Вече и диабет тип 2 се среща сред деца, тъй като болестта е свързана с начина на живот - адинамия, затлъстяване и др. Това е едно от най-коварните заболявания, тъй като с години може да не се проявят симптоми, допълни тя. До поставянето на диагнозата диабет тип 2 може да минат до 12 години в преддиабетен период и да липсват оплаквания. Поради промяна в критериите за диагностициране на диабет се наблюдава увеличение на броя на бременните жени, които имат отклонение в нивото на кръвната захар, а това води до риск за плода, добави проф. Танкова.

Сто хиляди българи са в преддиабетно състояние, каза пред журналисти д-р Неделя Щонова. Около 500 хиляди пациенти у нас са диагностицирани с диабет, 80 хиляди от тях ползват инсулинова терапия. Болните от диабет деца са 2 500, посочи тя. В световен мащаб диабетноболните пациенти са 422 млн. След 20 години броят им ще е два пъти повече, каза още Щонова. Болестта е шеста поред сред заболяванията като причина за преждевременна смърт.

Смъртността от ендокринни заболявания в България, включително и от усложненията от диабет, е 1.58 на сто, каза Йорданка Вълчева, директор на дирекция "Лекарства" в НЗОК. Намалената трудоспособност обаче от ендокринни заболявания е 7.5 на сто, посочи тя. Основните причини за ендокринните заболявания са начините на живот и на хранене. Над 39 хиляди българи, страдащи от диабет, са били хоспитализирани през 2015 г. За миналата година разходът на НЗОК за диабет е 28 на сто от разходите за общи заболявания, но е добре, че темпът на нарастване на разходите се задържа стабилен и предвидим, добави Вълчева.

Смъртността от диабет в България намалява, което означава, че това е една от областите, в която здравната система функционира добре, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. При добре контролиран диабет на пациент, терапията е много по-евтина, отколкото ако пациентът не е с добре контролирано заболяване. Доклад на Световната банка посочва, че в Европа 44 на сто от младите хора, напускащи работа, е поради болест, каза още Денев.

/МХ/


www.dnevnik.bg, 08.04.2016 г.

http://www.dnevnik.bg/zdrave/2016/04/08/2739325_konsumativite_za_insulinovi_pompi_na_pacienti_s_diabet/

Консумативите за инсулинови помпи на пациенти с диабет тип 1 се плащат от касата от този месец

Ангелина Генова

Всички протоколи за консумативи за инсулинови помпи вече се плащат от здравната каса от 1 април, обяви подуправителят на Националната здравноосигурителна каса Иванка Кръстева на конференция, посветена на съвременното лечение на диабет в Пловдив днес.

В края на миналата година Надзорният съвет на касата взе решение, че от новия договорен период (от 1 април 2016 г.), ще покрива инсулиновите консумативи за една от най-модерните технологии за контрол на кръвната захар при диабетноболните. Преговорите с фирмите, които доставят тези помпи и консумативи, обаче се забавиха, заради изискването на касата фирмите да предоставят помпите безплатно на пациентите, които ще ги ползват занапред.

Машинките струват между 4 и 8 хиляди лева, но в крайна сметка след преговорите пациентите, които бъдат одобрени за новото финансирано от касата лечение ще ги получават безплатно, а от бюджета на здравната каса ще се финансират пълнителите, които струват около 260 лв. на месец. Две фирми са се съгласили на тези условия, уточни Кръстева.

Ще се покриват и консумативите на хората, които вече имат такива помпи и в момента ги плащат от собствения си джоб. Те са около 200 човека в цялата страна - 100 възрастни и 100 деца. Специалистите коментират, че до момента само хора с финансови възможности са можели да си ги позволят.

Засега ще започнат да се покриват разходите за инсулинови помпи само на пациенти с диабет тип 1. За целта се изготвят критерии, по които ендокринолозите ще преценяват дали терапията е подходяща за някои от пациентите им, след което протоколите ще минават през комисия в касата. Подуправителят на НЗОК очаква поне още 100 деца и 100 възрастни да започнат да ползват технологията, също и бременните жени с диабет, за които този вид контрол е изключително подходящ по време на бременността. Кръстева увери, че всеки пациент, който отговаря на критериите ще получи такава помпа и няма ограничение в бройката.

Лечението с помпа така или иначе не е приложимо във всички случаи. "Инсулиновата помпа не е за всеки, а е така да се каже за интелигентните хора. Използването й е много сложно, защото на всяко хранене трябва да се правят изчисления на калориите и да се въвеждат в машинката, за да пресметне тя колко инсулин да отпусне", обясни един от водещите ендокринолози в България д-р Цветалина Танкова, завеждаща Клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология.

По думите й пациентите с тип 1 са тези, които имат най-голяма нужда от тези апарати, защото при тях понякога контролирането на кръвната захар може да бъде много трудно и дори невъзможно с класическите терапии с инжекции и писалки. И тя подчерта, че този контрол е особено важен и лабилен по време на бременност.

Помпите са много подходящи също и за деца, но при тях е важно родителите да участват в оперирането на машинката поне от началото. Когато детето не се храни, няма проблем, защото помпата отпуска определено количество инсулин денонощно, но когато се храни трябва да се направят настройки. Според д-р Танкова всъщност децата бързо се научават.

Грижата за хората с диабет в България като цяло е много комплексна и българските пациенти имат на разположение всички модерни лечения и терапии, категорични са специалистите. Голям проблем обаче остават тест лентите за установяване на нивото на кръвната захар, като в момента от касата се покрива само малка част от количеството, което е необходимо на тези пациенти. Прогрес в това отношение имаше преди няколко години, когато от 150 ленти на месец започнаха да се отпускат по 300, но има и пациенти, за които са необходими по 1500 месечно, признаха от касата.





09-15.04.2016 г., с. 51

На всяко хапче номерът

"Софтгруп" развива платформа за сериализация на лекарствени продукти и очаква всички фармакомпании в страната да ѝ станат клиенти

Александра Козбунарова

Случвало ли ви се е да знаете, че от работата ви през следващата година зависи бизнесът ви за около 20 години напред? В подобна ситуация е и българската IT компания "Софтгруп", която се е заела с нелеката задача да пробие и порасне във фармацевтичната индустрия в изключително кратки срокове.

До 9 февруари 2019 г. всички европейски производители на лекарствени продукти трябва да въведат система, чрез която всяка опаковка получава собствен уникален сериен номер. Това е една от мерките на Европейската комисия (ЕК) срещу фалшифициране на лекарства. Прогнозната стойност на инвестициите в такива системи е около 2 млрд. долара, а "Софтгруп" има добри шансове да получи добри позиции на пазара в Централна и Източна Европа.

"Софтгруп" не е типичната българска IT компания - не интегрира технологиите на световни доставчици и не прави софтуер по поръчка. Софийската фирма си има собствен продукт - софтуер за сериализация на лекарства, а отскоро и хардуерен модул, който може да се прикачи към всяко оборудване и да добави новата функция. Това обаче далеч не е единственият продукт за фирмата и не е първият ѝ досег с фармацевтичния сектор.

Още преди да въвеждането на новите регулации, през 2010 г. "Софтгруп" прави първите си стъпки в лекарствената индустрия. Първо внедрихме чужд софтуер със собствена доработка за управление на една от лабораториите на "Актавис" в Дупница, разказва Венелин Димитров, основател на компанията.

Димитров, който тогава прави системи за съвсем друг бранш, попада в "Актавис" почти случайно чрез свой познат. През следващите години компанията влиза при пакетажните линии в още няколко цеха - ботевградската "Джи И Фармасютикълс", троянското производство на "Актавис", "МС Фарма" и "Антибиотик - Разград".

Преди около три години Димитров вече има достатъчно впечатления от фармацевтичния сектор и е наясно точно от какво ще се нуждаят производителите много скоро. Така през 2013 г. компанията започва работа по новия си продукт – въпросната система за сериализация на лекарства. Като малко предприятие с екип от десет души по това време "Софтгуп" кандидатства за европейско финансиране по програма "Конкурентоспособност" и получава 90% помощ за инвестиция от 180 хил. евро в продукта. "Започнахме да работим по затварянето на универсално решение и в средата на 2015 г. имахме готовия продукт", обяснява Димитров. В процеса на развитие на идеята Димитров взима и решението за машина към софтуера, за да може да предлага системата си и на производители, които вече разполагат с по-голямата част от оборудването и се нуждаят само от надграждане за серийна номерация. Хардуерният модул е разработен съвместно с българската компания "Техтийм".

Стратегията на Димитров е тъкмо обратното на това, което по-голямата част от конкурентите на "Софтгруп" правят. Всъщност на този специфичен пазар играчите са по-скоро големите компании - производители на оборудване за фарма сектора, които предлагат такъв тип софтуер в допълнение към машините си. Компаниите, които подобно на "Софтгруп" залагат на софтуерната си разработка, са две в световен мащаб - канадската Optelvision и италианската SEA Vision, твърди Венелин Димитров.

Най-бързият печели

Въпросът тук обаче не е чак толкова кой какво прави и как го прави, а кой ще спечели клиенти в следващите до две години. Уловката на този пазар е, че всички фарма производители трябва да внедрят системата до началото на 2019 г. А самият процес по интеграция трае около година и половина. Затова за "Софтгруп" и конкуренцията близкото бъдеще е решаващо. На този етап Димитров води преговори с останалите три производителя на местно ниво - "Софарма", "Унифарм" и "Чайкафарма", и очаква скоро и те да станат клиенти на компанията. Фирмата разговаря и със 17 гръцки, няколко сръбски, хърватски, словашки, словенски, латвийски и дори две германски фирми. По стечение на обстоятелствата и покрай членството си в глобалната предприемаческа мрежа Endeavor "Софтруп" се свързва и с един от йорданските производители на лекарства - Hikma Pharmaceuticals. През февруари представители на компанията идват в България да огледат внедрените разработки на "Софтгруп" и остават доволни, което дава на Димитров основание да очаква скоро и първия си клиент от Близкия изток.

"Целта ни са Източна Европа и Близкия изток. На тези пазари ни е по-естествено и по-лесно да влезем и работим. Разбира се, това по никакъв начин не означава, че нямаме интерес към Западна Европа", коментира основателят. Очакванията са за поне шест нови клиенти извън страната до края на годината.

"По оценка на KPMG само в Европа има 7 хил. пакетажни линии на около 700 различни компании, които трябва да бъдат оборудвани. Оценката на пазара е за около 1.5 – 2 млрд. долара за периода 2016 г. – 2019 г.", описва Димитров възможностите пред компании като неговата. Това, с което "Софтгруп" ще бори конкуренцията, са, от една страна, по-ниските цени от гигантите в сектора, а от друга, фактът, че системата им работи с всякакви пакетиращи машини. При попътен вятър Димитров смята, че "Софтгруп" има реални шансове да получи 15 до 20 процента от този пазар.

От нивата до лабораторията

Преди да се роди идеята за фармацевтичната индустрия и преди "Софтгруп" да започне да се интересува от европейските и близкоизточните пазари, компанията има съвсем друг бизнес. През 2003 г. Венелин Димитров, програмист по образование, започва да работи по софтуерни системи сам от дома си. Малко по-късно се присъединява и съдружникът му Мартин Георгиев.

В първоначалния си замисъл "Софтгруп" работи предимно за фирми в областта на зърнопроизводството. Тогавашният продукт е MES система (за управление на производствените процеси), която измерва, оценява и управлява различните дейности – складове и мелници например. Клиентите им от онова време, сред които "Агриа Груп Холдинг" и производителите на брашно "ГудМилс" в София и в Букурещ, продължават и до днес да работят със системите. Тази дейност обаче спира да е приоритетна за Димитров и към днешна дата отговаря едва за около 2% от оборота.

Истинският двигател за растежа на компанията е фармацевтичният сектор. Откакто "Софтгруп" навлиза в него, резултатите скачат рязко. От 575 хил. лв. оборот за 2013 г. през следващата година компанията регистрира приходи от 3.3 млн. лв. при печалба от 490 хил. лв., сочат финансовите отчети на компанията. През 2015 г., когато компанията се фокусира върху сериализацията, приходите й спадат до 1.75 млн. лв., но печалбата запазва нивата си. Това за Димитров обаче е знак, че са на прав път с продукта си. В момента ръководството обмисля да търси инвеститор, за да подпомогне разрастването си, а очакванията за 2016 г. са екипът от 20 души да се увеличи поне двойно.





10.04.2016 г., с. 4

Москов подава ръка на джипитата

Пръстовият идентификатор е сигурно, бързо и евтино решение, смята здравният министър

Здравният министър Петър Москов декларира, че е отворен за диалог с общопрактикуващите лекари. "Това е така и през последната година и половина и всяко конкретно предложение, което е аргументирано, е било прието", заяви той пред "Дарик". Москов напомни, че след разговорите с личните лекари техните предложения са приети и вече са част от протоколите на Здравната каса.

Министърът изрази мнение, че понастоящем, ако има някакви протести, те са свързани с това, че "някакви хора не желаят да има някакъв контрол върху начина, по който се изразходва публичният ресурс". По повод въвеждането на пръстов идентификатор като мотив за лекарското недоволство, министърът за пореден път повтори, че това ще бъде форма на контрол. "Може ли да ми обясните, ако за момент влезете в положението на лекарите, какво точно ви притеснява в това, че пациентът и касата, която плаща от неговото име, въвежда такава система за контрол", попита Москов и допълни: "Единственият вариант, в който бихте могли да имате някакво притеснение е, ако в досегашната ви работа при липса на всякакви контролни механизми - било електронни, било други, да кажем количеството пациенти или видът пациенти, които сте отчитали, не съвпада с реалните. Това е единствената причина вие да имате проблем с въвеждането на контролни механизми". Здравният министър бе категоричен, че използването на пръстов идентификатор за регистриране на медицинските услуги е избрано, защото тази система е с голяма степен на сигурност, най-евтината и с много бърза възможност за въвеждане. "Общо решение по въпроса за електронната идентификация има и то е разписано в закона", напомни още Москов. По въпроса, че властта може да бъде критикувана, че не взема общо решение Москов посочи, че правителството изпълнява закона, който казва, че има национален идентификатор, когато се избере технология и начинът, по който това ще се случи, и секторни идентификатори и всяка сфера е длъжна да ги въвежда. Апропо в сектора на здравеопазването това е задължение на Касата от 2004 г.", каза Москов. Министърът още веднъж се извини на джипитата, че тяхното мнение не е било взето още в началото на преговорния процес. Той заяви, че съвместно с тях в следващите месеци ще се изработят ясни и прецизни правила за контрол и качество на дейността им. "Има подадена ръка от държавата и съсловието и нещата вървят напред", категоричен бе Москов.



10.04.2016 г., с. 2

3 минути ще отнема сканирането на пръсти в болниците

Три минути ще са нужни за регистрацията на пациент в системата с пръстови идентификатори, която ще бъде вход за болниците. Това съобщи министърът на здравеопазването Петър Москов.

Сегашната система, при която четец регистрира личната карта не постига достатъчно добър контрол върху това как болниците изразходват парите на здравната каса.

„Тук говорим за ПИН код, който вие носите със себе си, нито го помните, нито го пишете някъде, това не е снемане на отпечатъци, това е код, който се генерира на вашето име, свързва се с ЕГН-то ви, той бронира и защитава вашите лични данни", обясни Москов новото предложение по Дарик радио.

„Може ли да ми обясните, ако за момент влезете в положението на лекарите, какво точно ви притеснява в това, че пациентът и касата, която плаща от неговото име, въвежда такава система за контрол", каза Москов по повод протестите на личните лекари заради въвеждането на пръстовата идентификация на пациентите.

Министърът още веднъж се извини на джипитата, че първоначално техните предложения за здравната реформа не били взети предвид.

VINF 11:38:31 09-04-2016

MM1135VI.009

Плевен - университет - научно-изследователска дейност

Медицинският университет в Плевен ще създаде свой научно-изследователски институт

до края на годината

Плевен, 9 април /Малин Решовски, БТА/

Медицинския университет в Плевен ще създаде научно-изследователски институт към висшето училище до края на тази година, съобщи ректорът проф.д-р Славчо Томов.

Той уточни, че стъпката е продиктувана от развитието на висшето образование у нас и новото законодателство. Научно-изследователската работа в плевенския университет има и досега ключова роля, защото предходното ръководство с ректор проф.д-р Григор Горчев е обособило Център за тази дейност. Ние надграждаме центъра, за да се превърне в научно-изследователски институт, отбеляза проф.Томов. На следващото заседание Академичният съвет ще обсъди проекта и след приемането му той ще бъде внесен в Министерския съвет, допълни ректорът. Очаква се около една трета от средствата, които университетът ще си осигурява за развитие на дейността да бъдат от научно-изследователската продукция на новия институт.

Тази дни Медицинският университет усилено се подготвя да приеме през есента първите български студенти в новосъздадения факултет "Фармация". По думите на ректора специалността в Плевен ще дава по-широка подготовка на младите специалисти. Освен в аптеките те ще могат да се реализират като магистър-фармацевти, нужни за фармацевтичните заводи, като клинични магистър-фармацевти в лечебни заведения, работещи в екип с лекарите за лекарствената терапия, както е в големите европейски болници. Плевенските магистър-фармацевти ще могат да се включат успешно и в развиващата се сфера за клинични проучвания на нови лекарства и медицински препарати.

/ММ/


www.btv.bg, 10.04.2016 г.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/btv-reporterite-lekarstva-ot-badeshteto.html
bTV Репортерите: Лекарства от бъдещето

Клинични изпитания на нови лекарства се правят и върху деца
100 млрд. долара на година струва създаването и проучването на нови лекарства в световен мащаб. Преди да стигнат до пациентите минават около 10-15 години, в които се изпитват първо върху животни и след това върху хора - здрави и болни.

В клиничните изпитвания на лекарства участват и деца, за да е сигурно, че са безопасни и за тях. В Европа от 2008 г. насам фармацевтичните компании са задължени да провеждат изпитвания с деца за всяко ново лекарство. Ако решат да ги отложат или да не ги провеждат, трябва да представят сериозни аргументи затова.

„Клиничните проучвания са изпитвания на лекарствени средства , които са с доказан ефект и в никакъв случай това не са експерименти с хора”, коментира д-р Александър Оскар, председател на етична комисия за клинични изпитания върху деца.

„Клиничните изпитвания са живот в бъдещето, защото това, което правим днес, тук, ще бъде медицината след 3 до 5 години. Това е бъдещето днес”, казва д-р Борислав Борисов, бивш шеф на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Още в кърмаческа възраст 10-годишния Симеон получава диагнозата хемофилия. Има проблеми с кръвосъсирването. Получава кръвоизливи – спонтанни или предизвикани от травма. Най-често в ставите. Няколко пъти седмично венозно му се поставя препарат, който да предотвратява това.

„Понякога когато имам кръвоизлив идваме тук или мама звъни на лекарите и те ми казват дали да си слагам препарат или не”, разказва момчета.

Симеон посещава за университетската болница „Царица Йоана-Исул”, където има център за изпитвания на нови лекарства. Преди около година детето е включено в изпитване на препарат, който се поставя по-рядко от сегашния му, т.е. убожданията са по-малко, а ефектът е по-дълготраен.

„Някои от пациентите налагат през ден манипулация с препарат, което за едно дете е доста травмираща. А чрез новите препарати осигуряваме по-рядко приложение на препарата, т.е. по-малко манипулации”, уточни д-р Денка Стоянова, изследовател в клинично изпитване.

Клиничното изпитване се провежда едновременно в няколко държави в Европа. За да се включат деца, родителите трябва да подпишат информирано съгласие. Взема се предвид и желанието на самите деца. За разлика от друг тип изпитвания при тези не се допускат здрави участници.

Бащата на Симеон разказва, че е взел бързо решението да подпише документите за участие на детето в клинично изпитание. „Това беше шанс за сина ни, да му се направят различни други видове изследвания, затова бързо се съгласихме, освен че намаляваме манипулациите ежеседмичните”, уточни бащата.

По време на изпитването пациентите получават безплатно новото лекарство. Правят се подробни изследвания. Състоянието им се следи през цялото време. Лекарите от изследователския екип са на постоянно разположение. Страничните ефекти се докладват по строги правила. Сериозни странични ефекти при изпитването, в което е Симеон, засега няма. То е в последната си фаза преди регистрацията на препарата, когато са събрани достатъчно доказателства за него.

В България годишно се правят почти 200 клинични изпитвания на лекарства, сочат данните за последните 5 години. 15-20 от тях са сред деца, включително новородени. В повечето случаи изпитванията са в последни фази. За да започнат, е необходима положителна оценка от етичната комисия и от Изпълнителната агенцията по лекарствата. „Ако проучването би причинило болка, стрес на детето, което е извън приетото, съответно няма как да се съгласим с проучването, например ако трябва да се взема кръв по-често или в по-голямо количество и това ще причини неприятно страдания на детето”, казва председателят на етичната комисия д-р Оскар.

Лекарствата, които се изпитват на деца са или единствената им възможност за лечение или нов вариант на съществуващо такова. Често преди това медикаментите са изпитвани сред възрастни.

„Детето не е умален възрастен, той е друг тип организъм , над 50% от заболяванията са и при деца, и възрастни, но само 10% от лекарствата изобщо са изследвани при деца, затова ние сме длъжници на децата”, казва д-р Борислав Борисов.

Преди няколко месеца родителите на 2-годишната Сандра взимат решение да включат детето в клинично изпитване. Момичето е с таласемия. Веднъж в месеца й преливат кръв, заради което се натрупва желязо в организма, а това уврежда органите. За да не се стигне до там, на всеки 12 часа подкожно се приема препарат.

„Като видяхме, че има светлина в тунела, че може да бъде поне една идея по-лесно за нея, т.е. да направим трудното при нея малко по-лесно, наистина нямаше и доза притеснение”, споделя Симеон Маджаров, баща на момиченцето.

Сандра участва в изпитване на таблетки, които се разтварят в течност и се изпитват. Таблетките заместват подкожното приемане на препарат. Те са регистрирани за лечение на малки деца в САЩ, но в Европа са разрешени само за деца над 6-годишна възраст. За да се приемат от по-малките, се изисква успешно провеждане на клинично изпитване. От България са включени общо 5 деца.

„Би било морална катастрофа, ако се допусне някой да използва децата си, за да печели пари. Единственото, което е допустимо според българския закон, е компенсация за направени разходи – например транспортни разходи”, обясни д-р Иван Георгиев, Българска асоциация по клинични проучвания.

Участниците във всяко клинично изпитване се застраховат. Ако възникне увреждане или смърт, застрахователят преценява дали е в резултат на клиничното изпитване. Ако е - изплаща застраховката, но ако не е - пострадалите могат да търсят правата си в съда.

Органът, който инспектира изпитванията у нас е Агенцията по лекарствата. Проверки се правят и от международни групи с инспектори от държавите, в които едновременно тече изпитването.

Съгласно Закона за лекарствата у нас санкциите при нарушения са от 5 до 10 хиляди лева. Към момента обаче не са засичани сериозни нарушения при изпитванията с деца. Няма случаи на тежки увреждания или смърт в резултат на участието им.

В световен мащаб последният скандал в областта на клиничните изпитвания е от началото на тази година във Франция. Там обаче участниците, които получиха увреждания, са пълнолетни, здрави доброволци, включени в първа фаза на изпитване, смятана за най-рискова. Все още се чака информация каква е причината за случилото се.

Експертните оценки показват, че ЕС постепенно губи позиции в областта на клиничните изпитвания. Основно заради сложната регулация. За сметка на Европа Азия набира все по-голяма скорост.

„Финансовият ефект от клинични изпитвания в България е около 500 милиона лева на година , като 2/3 са спестяванията реализирани от здравната каса от лечението на тези пациенти, останалата 1/3 отива за болници лекари, доставчици, данъци”, уточни д-р Георгиев.

България се нарежда на 30-то място в света по брой проведени клинични изпитвания на лекарства. Здравното ни министерство изготви стратегия за развитието на страната ни в тази област, която предстои да се гласува.

Залага се през 2016-2017 г. ръст на инвестициите в клинични изпитвания с почти 35 милиона лева. А до 2020 г. успешно да се конкурираме със страни като Чехия, Полша и Унгария.

Предстои и изготвянето на електронен регистър за клиничните изпитвания у нас.

В средата на месеца български екип се очаква да пусне своя разработка на електронна платформа за клиничните изпитвания в света. В нея всеки може да влезе, да търси според местоположението си, състоянието си и фазата на изпитване, в която иска да се включи. Платформата анализира наличните възможности и дава най-подходящата. В началото обаче ще бъде само на английски език.

Клиничното изпитване, в което участва 10-годишният Симеон ще приключи в края на годината. Родителите му се надяват да е успешно и лекарството да се регистрира бързо. Надяват се здравната каса да го поеме след това. Но са скептични , затова са готови с план „Б”. „Подготвяме се още от 6-годишната му възраст да изучава немски език и да учи в чужбина, за да може там да получава лекарствата по-дълго време”, казва майката на детето.

На малката Сандра пък й предстои първо да стане кака и след това да приключи изпитването на лекарството й. Родителите й са преборили страха и са решили да имат второ дете. Изследванията показват, че ще то ще е здраво.


Клиничните изпитвания върху хора са единственият път за създаване на лекарства. Според експертите ползите са по-големи от рисковете.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница