Глава 2 РАЗДЕЛЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО

Първо, повярвал си, че сътвореното от Бога може да бъде променено от собственото ти съзнание.

Второ, повярвал си, че онова, което е съвършено, може да бъде превърнато в несъвършено или непълноценно.

Трето, повярвал си, че можеш да деформираш Божиите творения, себе си включително.

Четвърто, повярвал си, че можеш да сътвориш себе си и посоката на развитие на сътвореното зависи от теб.

2. Тези свързани помежду си неправилни схващания характеризират онова, което е станало в процеса на разединението, или „пропадането в страха". Никое от тях не е съществувало преди разделението, нито съществува реално сега. Всичко, сътворено от Бога, е Негово подобие. Творческото разгръщане на Бог е аналогично на онова вътрешно лъчение на Божиите чеда, което те са наследили от Отца. Неговият реален първоизточник е вътрешен. Това се отнася по същия начин за Сина, както и за Отца. Така че както Синът е сътворен от Бога, така гой също участва със своето творчество и Божието творение, когато излекува своето съзнание. Затова и Бог е трябвало да надари Своя Син със свободна воля, защото любовта и свободата са основни характеристики на всяко творчество, което се разгръща в единна последователност, така че всеки негов аспект носи всичките му характеристики.

3. Райската градина, или състоянието преди разделението, е било състояние на съзнанието, в което нищо не е липсвало. Когато Адам послушал „лъжите на змията", онова, което чул, било неправда. Ти не си принуден да продължиш да вярваш в тази неправда, освен по собствена воля. Тя може да изчезне буквално с едно мигване на окото, защото представлява просто възприемане на нещо неистинно. Онова, което виждаме насън, също ни се струва реално. Но в Библията се говори, че Адам е потънал в дълбок сън, а никъде не се споменава, че се е пробудил. Светът все още не е преживял никакво по-мащабно пробуждане или възраждане. Такова възраждане е невъзможно, докато продължаваш да приемаш като нещо външно вътрешните си илюзии и насочваш в погрешна посока творческата си енергия. Само от теб зависи да се разгърнеш творчески, както Бог творчески е разгърнал Своя Дух в теб. Това всъщност е единственият ти избор, защото ти си надарен със свободна воля, която да те прави щастлив, когато твориш съвършенство.

4. Всеки страх в последна сметка може да се сведе до основното погрешно схващане, че ти си в състояние да си присвоиш Божията власт и сила. Разбира се, нито можеш, нито някога си бил в състояние да сториш това. И тук е действителното основание за освобождаване от страха. Ти ще се отърсиш от страха, когато разбереш, че грешките ти не са се случили и приемеш Изкуплението. Едва когато Адам бил налегнат от дълбок сън, той започнал да живее с кошмари. Ако внезапно се запали светлина, когато човек сънува кошмарен сън, в първия момент той може да вземе светлината за част от съня и да се уплаши от нея. Когато се събуди обаче, правилно ще възприеме светлината като oтърсване от съня, който престава да се счита за реален. Това освобождение не зависи от никакви илюзии. Познанието, което хвърля светлина върху всичко, не само те прави свободен, но и ти показва ясно, че по начало винаги си бил свободен.

9 В каквито и лъжи да вярваш, те нямат значение за чудото, което може да излекува всяка от тях с еднаква лекота. Чудото не прави разлика между неправилните схващания. От значение е едно единствено разграничение - това на истината от заблудата. Някои чудеса може и да изглеждат по-значителни в сравнение с други. Но запомни първия принцип на това учение: чудесата не се степенуват по трудност. В действителност ти си съвършено незасегнат от всички прояви на отсъствието на любов. Те биха могли да бъдат насочени от теб към другите или от другите към теб. Способността да бъдеш в мир е заложена в теб самия. Не можеш да постигнеш мир, ако го търсиш извън себе си. Болестта е проява на такова търсене извън себе си. Здравето е вътрешен мир. Той ти позволява да останеш незасегнат от липсата на външна любов и способен като приемеш чудесата да поправиш условията, произтичащи от недостатъчната любов на другите.
II. Изкуплението като защита

1. Ти можеш да направиш всичко, което искам от теб. 2 Аз съм те призовал да твориш чудеса и съм ти дал ясно да разбереш, че чудесата са естествени, корективни, целебни и всеобщи. Няма нищо, което да не са в състояние да сторят, но не могат да се осъществяват в състояние на колебание или страх. Когато се страхуваш от нещо, ти му признаваш силата да те нарани. Помни, че там, където е сърцето ти, там е и твоето съкровище. Ти вярваш в онова, което цениш. Ако изпитваш страх, твоята оценка ще бъде неминуемо погрешна. Разумът ти в такъв случай ще съди неминуемо погрешно и като приписва на всички мисли еднаква сила, неизбежно ще наруши мира. Ето защо в Библията се говори, че „Божият мир е отвъд човешкото разбиране". Този мир не може да бъде разклатен от никакви грешки. Той отрича възможността да те засегне нещо, което не идва от Бога. Отричане трябва да означава точно това. Отричането не цели да прикрие нещо, а да поправи грешките. То изважда всички грешки на светло и понеже грешката и тъмнината са едно и също, то поправя грешката автоматично.

2. Истинското отричане е могъщо средство за самозащита. Ти можеш и трябва да отхвърлиш всяко убеждение, че можеш да бъдеш засегнат от каквото и да било прегрешение. Такова отричане не означава скриване на истината, а изправление. Истинната нагласа на твоето съзнание зависи от това. Отхвърлянето на прегрешението е могъща защита на истината, но отхвърлянето на истината води до злоупотреба с творческата способност до проекции на егото. Служейки на истинната нагласа на съзнанието, отричането на прегрешението освобождава съзнанието и възстановява свободата на волята. Когато волята бъде истински свободна, тя не може да злоупотреби с творчеството, защото признава само истината.

3. На човек е дадена възможността да защитава както истината, така и прегрешението. Средствата по-лесно могат да се разберат, когато целта бъде твърдо установена. Това е въпрос на мотивация. Всеки защитава, и то инстинктивно, онова, което е ценност за него. Истинските въпроси са какво е ценност за теб и доколко. След като се научиш да си изясняваш тези въпроси и да съобразяваш всичките си действия с тях, никак няма да ти бъде трудно да намериш точните средства. Средствата са достъпни винаги, когато пожелаеш. Можеш обаче да спестиш време, ако не отлагаш излишно тази стъпка. Правилната нагласа ще съкрати времето невероятно много.

4. Изкуплението е единствената защита, която не може да бъде използвана деструктивно, защото това не е средство, създадено от теб. Принципът на Изкуплението е съществувал много преди да се постави началото на самото Изкупление. Този принцип е любовта и Изкуплението е проява на любовта. Проявления не са били необходими преди разделението, защото не е съществувала вярата в пространството и времето. Едва след разделението се създава план за Изкупление и за условията, необходими за неговото осъществяване. Тогава се е появила потребност от такава съвършена защита, с която да не може да се злоупотреби, макар и да би могла да се отхвърли. Но дори и отхвърлена, тя не би се превърнала в средство за обратно нападение, както става с другите защитни механизми, към които прибягва човек. И така, Изкуплението е единствената защита, която не е нож с две остриета. То може само да лекува.

5. Изкуплението се вписва във вярата във време-пространството, за да ограничи необходимостта от самата тази вяра и да доведе процеса на учение до край. Изкуплението е последният урок. Самото учение, както и учебните стаи, където се извършва, е временно. Способността да учиш не е необходима тогава, когато вече няма нужда от промяна. Вечно творящият няма какво да учи. Ти можеш да се научиш да усъвършенстваш възприятията си и да бъдеш все по-добър и по-добър учащ. Това ще те приведе във все по-близка и по-близка хармония със Синовността, но самата Синовност е сътворена съвършено, а съвършенството не е въпрос на степени. Учение е необходимо, само дотогава, докато продължава да се вярва в разграничения.

6. Еволюция е процес, при който изглежда сякаш се преминава от едно ниво към следващото. Поправяш предишните погрешни стъпки като вървиш напред. Този процес не може всъщност да се разбере от гледна точка на времето, защото вървейки напред, ти се връщаш назад. Изкуплението е начин да вървиш напред, освобождавайки се от миналото. То премахва грешките от миналото, за да не ги повтаряш, а да напредваш по пътя на своето завръщане у дома. В този смисъл Изкуплението спестява време, но както и чудото, на което служи, не премахва времето. Докато съществува потребност от Изкупление, потребността от време също е налице. Но Изкуплението като цялостен план има особено отношение към времето. Докато напълно не бъде завършено Изкуплението, неговите различни фази ще продължават да се осъществяват във времето, но пълното осъществяване на Изкуплението стои в края на времената. Тогава мостът ще бъде изграден за завръщане.

7. 
   Изкуплението е цялостно посвещение. Ти може би все още свързваш това с някакъв вид загуба - заблуда, на която се поддават всички Божии чеда, откъснали се от Бога. Трудно е да се повярва, че защита, неспособна на нападение, е най-добрата защита. Това се има предвид с думите „Смирените ще наследят земята". Те буквално ще я завладеят със своята сила. Едно средство за защита с две остриета е по начало слабо, тъкмо защото има две остриета и може да се обърне най-неочаквано срещу теб. Възможността за това не би могла да се предотврати по друг начин, освен по силата на чудесата. Благодарение на чудото Изкуплението става твоя истинска защита и придобивайки все по-голяма сигурност, ти започваш да използваш естествената си способност да защитаваш останалите, познавайки себе си като брат и Син.
   

1. Ти можеш да приемеш Изкуплението само като освободиш своята вътрешна светлина. От разделението насам човек е използвал защита само срещу Изкуплението, като по този начин е поддържал това разделение. Обикновено под защита се разбира да се опазва тялото. Многото илюзии, свързани с тялото, са резултат на погрешното убеждение, че то може да бъде средство за „изкупление". Възприемането на тялото като храм е само първата стъпка към коригирането на това превратно схващане, защото то го поправя само частично. Наистина се признава, че Изкупление с физически средства е невъзможно. Следващата стъпка обаче е да се разбере, че под храм не се разбира някаква постройка. Истинската святост е съсредоточена във вътрешния олтар, около който се гради останалото. Когато цялото внимание се съсредоточава върху красотата на постройката, това е знак за страх от Изкуплението и нежелание да се стигне до самия олтар. Истинската красота на храма не може да се види с физическо око. Духовното зрение от друга страна не гледа изобщо сградата, защото то е съвършено проникновение. То обаче може да види олтара с пълна яснота.

2. За съвършена пълноценност Изкуплението е съсредоточено в центъра на вътрешния олтар, където преодолява разединението и възстановява целостта на съзнанието. Преди разделението съзнанието е било незасегнато от страха, защото страх не е съществувал. Както разделението, така и страхът са изродени творения, които трябва да се премахнат, за да се възстанови храмът и да се отвори олтарът и да приеме Изкуплението. Това лекува разединението като ти дава единствената ефективна защита срещу всички грешни мисли и те прави съвършено неуязвим.

3. Приемането на Изкуплението от всеки е въпрос единствено на време. Това може да изглежда в противоречие със свободата на волята, поради неизбежността на последното решение, но не е така. Ти можеш да направляваш времето и да отлагаш до безкрайност, но не можеш напълно да се откъснеш от своя Творец, Който е поставил граници на твоята способност да използваш неправилно творческите си възможности. Когато волята е закрепостена, тя поражда ситуация, която в крайна сметка става напълно непоносима. Търпимостта към болката може да бъде голяма, но тя не е безгранична. Всеки рано или късно започва да разбира, макар и смътно, че трябва да съществува по-добър подход. Когато това разбиране бъде по-твърдо установено, то се превръща в повратна точка. Това в края на краищата събужда отново духовното виждане и намалява степента, в която се разчита на физическото зрение. Когато се разчита едновременно на двете нива на възприятие, обикновено се стига до противоречие, което може да стане много остро. Но изходът е сигурен като Бога.

4. Духовното зрение в най-буквалния смисъл не вижда прегрешението, а само Изкуплението. Всички решения, към които физическото зрение се стреми, се разпадат. Духовното зрение вижда вътре в човека и веднага може да забележи, когато олтарът е бил осквернен и трябва да се възстанови и пази. Съвършено ясно съзнавайки коя е правилната защита, то пренебрегва всички останали, виждайки отвъд грешката истината. Поради силата на духовното прозрение, съзнанието започва да му служи. Това възстановява силата на съзнанието и го прави все по-нетърпимо към отлаганията във времето, разбирайки, че така само се добавя ненужна болка. В резултат съзнанието става все по-чувствително към онова, което преди му е изглеждало незначително неразположение.

5. Божиите чеда са обречени на съвършеното блаженство, произтичащо от съвършеното доверие. Докато не го постигнат, те похабяват себе си и истинските си творчески сили в напразни опити да получат утеха чрез неподходящи средства. А подходящите средства вече са им дадени и не предполагат никакво усилие от тяхна страна. Изкуплението е единственият дар, който е достоен да бъде предложен пред олтара на Бога, поради ценността на самия олтар. Той е създаден съвършен и е напълно достоен да приеме съвършенството. Бог и Неговите творения са напълно свързани помежду Си. Той е свързан с тях, защото ги е сътворил съвършени. Той им е дал Своя мир, за да не може нищо да ги разстрои или заблуди. Винаги, когато се страхуваш, ти наистина си изпаднал в заблуда и твоето съзнание не може да служи на Светия Дух. Това те обрича на глад, отричайки ти насъщния хляб. Бог е самотен без Своите Синове и те са самотни без Него. Те трябва да се научат да гледат на света като на средство за изцеление на разделението. Изкуплението е гаранцията, че в крайна сметка ще успеят.

1. Нашето основно внимание е сега върху изцелението. Чудото е средството, Изкуплението е принципът, а изцелението е резултатът. Да се говори за „чудо на изцелението" означава да се съчетават неправилно две реалността от различен порядък. Изцелението не е чудо. Изкуплението, или последното чудо, е лекът, а всяко изцеление е само негов резултат. Няма значение за какво прегрешение се търси Изкупление. Всяко изцеление е по същността си освобождаване от страха. За да лекуваш по този начин, ти самият не трябва да и изпитваш страх. Изцелението е непонятно за теб поради собствения ти страх.

2. Основна стъпка в плана за Изкупление е да се преодолее неправилното мислене на всички нива. Болестта, или „неистинната нагласа на съзнанието", е резултат от смесването на нивата, защото тя винаги се дължи на убеждението, че погрешното на едно ниво може да повлияе неблагоприятно върху друго. Ние се отнасяме към чудесата като средство за коригиране грешката от объркването на нивата, защото всички грешки трябва да бъдат поправени на нивото, на което възникват. Само съзнанието е способно да греши. Тялото може да реагира неправилно, само когато откликва на погрешна мисъл. Тялото не може да твори и убеждението, че може, което е фундаменна грешка, е причината за всички физически симптоми. Физическата болест представлява вяра в магията. Деформацията, която е породила магията, почива на убеждението, че материята притежава способност да твори, която съзнанието не може да контролира. Това погрешно убеждение може да придобие две форми; може да се смята, че съзнанието е в състояние да твори погрешно в тялото или че тялото може да създава неправилни форми в съзнанието. Когато се разбере, че съзнанието, единственото ниво на творчество, не може да твори отвъд себе си, такова объркване не би възникнало.

3. Само съзнанието може да твори, защото духът е сътворен вече, а тялото е познавателно средство на съзнанието. Познавателните пособия не са сами по себе си уроци. Тяхното предназначение е просто да ускорят процеса на научаване. Най-лошото, което може да стане при неправилно използване на познавателно пособие, е то да не съумее да подпомогне процeca на усвояване. Самото то не може да предизвика сериозни познавателни грешки. Тялото, също както Изкуплението, не може да се използва като средство с две остриета, ако правилно го разбираме. Така е не защото тялото е чудо, а защото по самата си природа то не дава възможност да се тълкува погрешно. Тялото е просто част от твоя опит във физическия свят. Неговите възможности могат да се надценяват, което често се прави. Но е почти невъзможно да се отрече неговото съществуване на този свят. Онези, които го правят, се въвличат в особено безсмислена форма на отричане. Като казваме „безсмислена", имаме предвид, че няма смисъл да се защитава съзнанието като се отрича лишеното от съзнание. Ако човек отхвърли този злополучен аспект на силата на съзнанието, то той изобщо отрича самата му сила.

4. 
   Всички материални средства, които приемаш като лек за телесните си страдания, възпроизвеждат принципите на магията. Това е първата стъпка в убеждението, че тялото само си създава болестта. Втора погрешна стъпка е да се лекува то чрез нетворчески средства. От това не следва обаче, че е погрешно да се използват такива средства. Понякога болестта има прекалено силно въздействие над съзнанието, за да направи човека временно неспособен да постигне Изкупление. В такъв случай е може би разумно да се използва компромисен подход към съзнанието и тялото, при който лечебната вяра за момента се възлага на нещо външно. Така е, защото последното, което може да помогне на онези, които са с неистинна нагласа на съзнанието, тоест на болните, е усилването на страха. Те вече са в разклатено състояние поради страха. Ако с тях стане чудо преди да са подготвени за това, биха могли да изпаднат в паника. Това е напълно възможно при положение, че превратната възприемателна способност е създала убеждението, че чудесата са страшни.
   
5. 
   Ценността на Изкуплението не се определя от формата, в която то се проявява. Ако правилно се прилага, то ще се прояви във формата, която е най-полезна за възприемащия. Това означава, че за да допринесе най-голям резултат, чудото трябва да се изрази на език, който възприемащият може да разбере без да се страхува. Това може да не бъде най-високото ниво на свързване с Бог, на което е способен. То е най-високото ниво на осъществяване на тази връзка, на която е способен в този момент. Крайната цел на чудото е да повдигне нивото на осъществяване връзка с Бога, а не да го снижава като повишава страха.
   

1. 
   Преди творците на чудеса да бъдат готови да се заемат с предназначението си на този свят, важно е те напълно да разберат страха от освобождението. В противен случай неволно могат да подхранят убеждението, че освобождението е затвор, убеждение, което вече е много разпространено. Това неправилно схващане на свой ред произтича от убеждението, че злината може да се ограничи само до тялото. Зад това убеждение се крие страхът, че съзнанието може да накърни самото себе си. Никое от тези погрешни схващания няма смисъл, защото неправдоподобните измислици на съзнанието нямат реалност. Това разбиране е далеч по-добра защита, отколкото която и да е форма на смесване на нивата, защото то изправя грешката на нивото, на което тя е възникнала. От съществено значение е да се помни, че само съзнанието притежава творческа способност и изправлението може да се осъществи само на нивото на мисленето. Тук отново ще подчертаем казаното по-рано, че духът е вече съвършен и не се нуждае от изправление. Тялото не съществува, освен като познавателно средство на съзнанието. В качеството си на познавателно средство не тялото поражда грешките, тъй като то няма способността да твори. Очевидно е, че да накара съзнанието да се откаже от своите погрешни представи е единственото приложение на творческата способност, което има истински смисъл.
   
2. 
   Магията е погрешна и безсмислена насока на творческите възможности на съзнанието. Физическите медикаменти са един вид „заклинания", но ако се страхуваш да използваш за лечение съзнанието, не бива да го правиш. Дори самият факт, че се страхуваш, излага съзнанието на възможността погрешно да насочи своите творчески възможности. Ето защо можеш да изтълкуваш неправилно осъщественото лечение и поради това, че егоцентризмът и страхът винаги вървят съвместно, да се окажеш неспособен да приемеш истинския Първоизточник на лечението. При тези обстоятелства по-безопасно е за теб да разчиташ временно на физически лечебни средства, защото не можеш да ги вземеш погрешно за свои собствени творения. Докато все още си уязвим, не трябва да се опитваш да вършиш чудеса.
   

4. Когато лечителят разчита на личната си готовност, той подлага на изпитание собствените си разбирания. Ти си в съвършена сигурност, когато напълно не се интересуваш от личната си готовност, а поддържаш постоянно доверие в моята. Ако способността ти да твориш чудеса ти изневерява, това винаги се дължи на страх, които е нахлул в твоето съзнание и е нарушил неговата правилна нагласа. Всички неправилни мисъл-форми са резултат на отказа да се приеме Изкуплението. Ако го приемеш, тогава ще разбереш, че от лечение се нуждаят тъкмо онези, които не съзнават, че лечението - това е правилна нагласа на съзнанието.

5. Единствената отговорност на творящия чудеса е самият той да приеме Изкуплението. Това означава да разбере, че съзнанието е единственото творческо ниво и че неговите грешки се лекуват чрез Изкупление. Веднъж като приеме това, твоето съзнание може само да лекува. Отричайки на своето съзнание всякакъв разрушителен потенциал и препотвърждавайки неговите чисто съзидателни възможности, ти се поставяш в положение да преодолееш смесването на нивата у другите. Така им даваш да разберат, че и тяхното съзнание има същите съзидателни възможности и остава незасегнато от собствените им погрешни мисловни модели. Утвърждавайки това, ти освобождаваш съзнанието от погрешното надценяване на неговото средство за учение и го връщаш на точното му място като учащо се.

6. Трябва отново да се подчертае, че тялото не е способно да учи, както и да твори. То е само средство за учение и следва учащия се, но ако погрешно му се даде самоинициативата, се превръща в сериозна пречка за усвояването, за което би трябвало да способства. Само съзнанието може да получи просветление. Духът вече е просветлен, а тялото е твърде плътно. Съзнанието обаче може да сведе своето просветление до тялото, когато разбере, че то не е способно да познава, че не то е познаващият субект. Тялото лесно хармонира на съзнание, което се е научило да гледа отвъд него към светлината.

7. Корективното познание винаги започва с пробуждане на духа и с отхвърляне на вярата във физическото зрение. Това често е съпроводено от страх, защото онова, което духовното зрение има да разкрие, буди уплаха в теб. Казах и преди, че Светият Дух не съзира прегрешението, а вижда само отвъд него съхраняващата сила на Изкуплението. Това несъмнено може да породи тревога, но не тревогата е единственото, което остава след подобно преживяване. Когато Светия Дух бъде допуснат да погледне към осквернения олтар, Той съзира веднага и Изкуплението. Нищо, видяно от Него, не може да бъде причина за страх. Всичко, което произтича от духовното разбиране, е съсредоточено към изправление. Безпокойството се събужда само за да бъде осъзната необходимостта от изправление.

8. Страхът от изцелението се дължи на нежелание да се приеме недвусмислено, че лечение е необходимо. Физическото зрение не може да бъде коректив, нито пък прегрешението би могло дa се поправи с нещо, достъпно само за физическите очи. Докато вярваш на онова, което физическото зрение ти показна, опитите ти за изправление ще бъдат погрешно насочени Истинското ти виждане е затъмнено, защото не можеш да понесеш да видиш осквернен собствения си олтар. Но след като олтарът е осквернен, състоянието ти става двойно по-опасно, ако не го осъзнаеш.

9. 
   Лечителската способност се е развила след разделението от Бога, защото преди това не е била необходима. Както всички други аспекти на вярата в пространството и времето, тя е преходна. Докато съществува време обаче, лечението ще бъде необходимо като защитно средство. Това е така, защото лечението се основава на благодетелност, а това означава да видиш съвършенството на другия, дори ако не го виждаш у себе си. Повечето възвишени чувства, на които си способен сега, са зависими от времето. Всеотдайността е слаб отблясък на далеч по могьщото вселюбие, което надминава всяка форма на всеотдайност, която би могъл да си представиш. Всеотдайността е важна страна на истинната нагласа на съзнанието в онзи ограничен смисъл, в който тя може да бъде постигната сега.
   
10. 
    Благодетелността е начин да се види другия така, сякаш далеч превъзхожда реализацията, която е постигнал във времето. Тъй като собственото му мислене е неправилно, той не вижда своето Изкупление, в противен случай не би имал нужда от благодетелност. Милостта, която му се оказва, е и признание, че се нуждае от помощ и е готов да я получи. Това очевидно показва, че благодетелността зависи от времето и от ограниченията на този свят. Казах, че само откровението преодолява времето. Чудото, като израз на благодетелността, може само да го съкрати. Трябва да се разбира обаче, че винаги, когато извършиш чудо в името на някой друг, ти съкращаваш страданията и на двама ви. Изправлението на съзнанието става както прогресивно, така и с обратна сила, както у получаващия, така и у даващия.
    

11. (1) Чудото преодолява съобразяването с причинно-следствения порядък. Тъй като то е времеви интервал извън обичайната последователност на времето, общоприетите съображения за време и място не се отнасят до него. Когато вършиш чудо, аз ще организирам времето и пространството по съответен начин.

12. (2) От съществено значение е да се прави ясно разграничение между творчество и създаване. Всички форми на изцеление се основават на тази фундаментална корекция във възприемането на нивата.

13. (3) Никога не обърквай вярната нагласа на съзнанието с невярната. Да се реагира на каквато и да било грешка по друг начин, освен чрез стремеж да бъде тя излекувана, е проява на такова объркване.

14. (4) Чудото е винаги отричане от тази грешка и утвърждаване на истината. Само вярната нагласа на съзнанието може да поправи грешката с реални последици. В прагматичен план, нещо, което няма реални последици, няма и реално съществуване. Последицата от него е празнота. И след като няма същностно съдържание, то става обект на проекции на външни съдържания.

15. (5) Това, че чудото може да подреди правилно нивата на възприятие, създава верните възприятия, необходими за лекуване. Докато това не стане, лечението не може да бъде разбрано. Прошката е само празен жест, ако не води до изправление на съзнанието. Без това тя е по същество осъждаща, вместо лечебна.

17. 
    (7) Повелението „Бъдете единомислени" характеризира съзнанието, готово да получи откровение. Искането ми „Това правете за Мое възпоменание" е зов към творящите чудеса да се обединяват. Двете твърдения не принадлежат към един ред на реалността. Само второто твърдение предполага съзнание за време, тъй като е свързано със спомен, а това означава да извикаш миналото в настоящето. Времето е в моя власт, но вечността принадлежи на Бога. Във времето ние съществуваме заедно и един за друг. Във вечността съществуваме единно с Бога.
    
18. 
    18. (8) Можеш много да постигнеш за собственото си изцеление и изцелението на другите, ако в ситуация, която изисква помощ, мислиш по следния начин:
    

1. 
   Страхът изглежда неволен, като нещо, което не можеш да овладеещ. И все пак, вече ти казах, че само съзидателните действия би трябвало да бъдат неволни. Моят контрол може да овладее всичко, което няма значение, докато моето напътствие може да насочва всичко, което е от значение, ако ти така решиш. Страхът не може да се контролира от мен, но ти сам можеш да го овладееш. Страхът ми пречи да ти предам своя контрол. Наличието на страх показва, че си издигнал плътски мисли на нивото на съзнанието. Това ги отмества от моя контрол и те кара да се чувстваш лично отговорен за тях. Това е очевидно смесване на нивата.
   
2. 
   Аз не искам да подхранвам такова объркване на нивата, но ти си този, който трябва по свой избор да го коригираш. Не бива да търсиш извинение за неразумното си поведение като твърдиш, че не можеш по друг начин. Защо трябва да оневиняваш нездравото си мислене? Трябва ясно да си дадеш сметка за своето объркване. Може да ти се струва, че носиш отговорност за онова, което вършиш, но не и за онова, което мислиш. Истината е, че си отговорен за онова, което мислиш, защото само на това ниво можеш да осъществиш избор. Онова, което правиш, произтича от начина, по който мислиш. Не можеш да се откъсваш от истината, като „придаваш" автономност на поведението. То автоматично минава под мой контрол, когато ме поставиш да ръководя мислите ти. Винаги, когато се страхуваш, това е сигурен знак, че си допуснал съзнанието ти да създава погрешни мисъл-форми и не си ми позволил да го напътствам.
   

4. Твоята отговорност е да преодолееш страха. Когато молиш да бъдеш освободен от страха, вътрешно се подразбира, че отговорността за него не носиш ти. По-добре е да отправиш молба за помощ по отношение на условията, които са породили страха. Тези условия винаги предполагат воля за разделение от Бога. На това ниво ти можеш да го преодолееш. Ти проявяваш твърде голяма търпимост към блуждаенето на ума и така пасивно предпоставяш погрешните мисъл-форми. От значение е не конкретният резултат, но фундаменталното прегрешение. Изправлението е винаги едно. Преди да направиш избор в каквото и да е, обърни се към мен да ме попиташ дали твоят избор е в съответствие с моя. Ако си сигурен, че това е така, няма от какво да се страхуваш.

5. Страхът е винаги знак за напрежение, каквото възниква винаги, когато онова, което желаеш, противоречи на онова, което вършиш. Такава ситуация може да възникне по два начина: Първо, може да решиш да вършиш взаимно противоречащи си неща едновременно, или последователно. Това води до противоречиво поведение, което ти е непоносимо, защото онази част от теб, която се стреми да върши нещо друго, изпитва гняв. Второ, може да се държиш така, както считаш за редно, но без напълно да го желаеш. Това води до последователност на поведението, но е свързано с голямо напрежение. И в двата случая съзнанието и поведението не са в съгласие, което води до ситуация, в която не вършиш онова, което действително желаеш. Това предизвиква усещане за насилие над самия теб, което обикновено събужда гняв, който най-често се проектира навън. Винаги, когато се появи страх, това става, защото не си направил своя избор. Затова и съзнанието ти е раздвоено и поведението неизбежно става противоречиво Корекцията на поведенческо ниво може да те накара да направиш втората, вместо първата грешка, но няма да премахне страха.

6. Възможно е да постигнеш състояние, в което да поставиш съзнанието си под мое ръководство без да полагаш съзнателно усилие, но това предполага добра воля, каквато още не си развил в себе си. Светият Дух не може да иска повече, отколкото ти си пожелал да сториш. Способността да вършиш нещата произтича от твоето целенасочено решение. Не се изисква никакво напрежение да вършиш Божията воля, още щом осъзнаеш, че тя е и твоя. В това отношение урокът е твърде прост, но лесно може да бъде пренебрегнат. Затова и ще го повторя и искам ти да го чуеш. Само твоето съзнанието може да породи страх. Това става винаги, когато то е в противоречие със собствените ти желания, пораждайки неизбежно напрежение, поради това, че желания и действия са несъгласувани. Това може да се преодолее, само когато се възприеме единна цел.

7. Първата корегираща стъпка по преодоляване на прегрешението е преди всичко да се разбере, че всяко противоречие е проява на страх. Кажи си, че сигурно по един или друг начин и избрал отсъствието на любов, в противен случай страхът нямаше да се породи. След това целият процес се свежда до поредица от практически стъпки в по-широкия процес за приемане на Изкуплението като лек. Тези стъпки могат да се обобщени по следния начин:

Разбери преди всичко, че става дума за страх.

Страхът се поражда от липса на любов.

Единственият лек за липсата на любов е съвършената любов.

Съвършената любов е Изкуплението.

8. 
   Подчертах, че чудото, или проявлението на Изкуплението, е винаги знак на почит на достойния към достойния. Признанието на това достойнство се възстановява от Изкуплението. Очевидно е, че когато изпитваш страх, ти си се поставил в състояние, при което нуждаеш от Изкупление. Действията ти страдат от безлюбие, след като изборът ти е лишен от любов. Точно за такава ситуация се предлага Изкуплението. Нуждата от лек е подтикнала създаването му. Но ако осъзнаваш само нуждата от лек, ще останеш в състояние на страх. Приемеш ли обаче този лек, ти вече си преодолял страха. Така действа истинското лечение.
   
9. 
   Всеки преживява страх. И все пак, нужно е поне донякъде вярна нагласа на съзнанието, за да се разбере защо възниква страхът. Малцина оценяват реалната сила на мисълта и никой не осъзнава тази сила напълно през цялото време. Ако обаче искаш да се предпазиш от страха, съществуват някои неща, които трябва да проумееш и то напълно. Съзнанието притежава голяма сила и никога не губи творческата си способност. То никога не спи. Твори всеки миг. Трудно е да се разбере, че когато се съчетаят мисълта и вярата, те могат да породят такъв могъщ импулс, който буквално да премества планини. На пръв поглед изглежда надменно да си приписваш такава сила, но не това е същинската причина, поради която не вярваш в нея. Ти предпочиташ да вярваш, че мислите ти не могат да упражняват такова влияние, защото всъщност се страхуваш от тях. Това може да смекчи чувството за вина, но за сметка на усещането за безсилие на съзнанието. Ако вярваш, че онова, което мислиш, не поражда никакви последици, може би ще престанеш да се страхуваш от него, но е малко вероятно да се отнасяш с уважение към мислите си. Не съществуват празни мисли. Всяко мислене поражда форма на някакво ниво.
   

1. Макар да се оплакваш от страха, ти въпреки всичко постоянно се въвеждаш в състояние на страх. Вече отбелязах, че не можеш да се обърнеш към мен да те освободя от страха. Аз зная, че той не съществува, но ти не го знаеш. Ако аз се намеся между твоите мисли и техните резултати, това означава да наруша основния закон за причина и следствие - най-фундаменталния съществуващ закон. Едва ли бих могъл да ти помогна, ако подценявам силата на собственото ти мислене. Това би било пряко противоположно на целите на този курс. Ще бъде далеч по-полезно да ти напомня, че не внимаваш достатъчно какво мислиш. Сигурно чувстваш, че на този етап трябва да стане чудо, за да го постигнеш, което е напълно вярно. Ти не си привикнал към мислене, творящо чудеса, но може да се научиш да мислиш по този начин. Всички, които работят за чудесата, трябва да се научат да мислят така.

2. Аз не мога да оставя съзнанието ти без водач, защото в такъв случай няма да бъдеш в състояние да ми помогнеш. Работата с чудеса изисква пълно осъзнаване на силата на мисълта, за да се избегнат погрешните творения на ума. В противен случай ще има нужда от чудо за изправление на съзнанието, при което става едно въртене в кръг, което не благоприятства съкращаването на времето, което е предназначението на чудото. Творящият чудеса трябва да зачита искрено отношението причина следствие като необходимо условие за възникване на чудото.

3. Както чудесата, така и страхът, произтичат от мислите. Ако не си свободен да избереш едното, няма да можеш по своя воля да избереш и другото. Избирайки чудото, ти вече си отхвърлил страха, макар и временно. Страхуваш се от всекиго и от всичко. Страхуваш се от Бога, от мен и от себе си. Възприемаш ни погрешно или си изграждаш погрешни представи за Нас и вярваш на онова, което сам си измислил. Не би го правил, ако не се страхуваше от собствените си мисли. Онези, които се страхуват, задължително създават неверни представи, защото възприемат творчеството неправилно. Когато си създаваш погрешни представи, ти страдаш. Принципът на причината и следствието в този случай истински ускорява процесите, макар и само временно. В действителност „Причина", това е понятие, което по право се отнася към Бога, а „Следствието" е Неговият Син. Това предполага поредица от причинно-следствени връзки, които са напълно различни от онези, които ти градиш чрез неправилните си представи. Следователно, фундаменталното противоречие на света е това между творчество и творческа деформация. Всеки страх се крие в деформацията на творчеството, а всяка любов - в творчеството. А това означава, че основното противоречие е между страха и любовта.

4. Казано бе, че си убеден в това, че не можеш да овладееш своя страх, защото създавайки го, вярваш в неговото съществуване и това го поставя извън твоя контрол. Всеки опит да преодолееш тази грешка като се опитваш да овладееш страха е напразен. Това фактически затвърждава силата на страха поради самото приемане, че трябва да бъде овладяван. Истинското решение почива изцяло върху преодоляването на страха чрез любов. Междувременно обаче чувството за противоречие е неизбежно, защото си се поставил в положение да вярваш в силата на нещо, което не съществува.

5. Нищото и всичко не могат да съществуват заедно. Да вярваш в първото, означава да отричаш второто. Страхът е всъщност нищо, а любовта - всичко. Когато светлина нахлуе в мрака, тъмнината изчезва. В каквото вярваш, това е истината за теб. В този смисъл разделението от Бога наистина се е случило и да се отрича това е неадекватно. Да съсредоточиш обаче цялото си внимание върху грешката, е поредна грешка. Правилният подход за преодоляването й е да се признае съществуването за момента на проблем, но само като знак за необходимостта от своевременно изправление. Това създава такава нагласа на съзнанието, при която може да се приеме Изкуплението без отлагане. Трябва обаче да се подчертае, че в крайна сметка не е възможен никакъв компромис между всичко и нищо. Времето по същината си е средство да се преодолеят всякакви компромиси в това отношение. Преодоляването изглежда постепенно, но това е само привидно, защото само по себе си времето се състои от интервали, които не съществуват. Злоупотребата с творческата способност го е направила необходимо като корективен способ. Думите: „Защото Бог толкова възлюби света, че му отдаде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но има живот вечен," се нуждаят от една дребна поправка, за да бъдат верни в този контекст: „Той го отдаде на Своя Единороден Син".

6. Трябва специално да се отбележи, че Бог има само един Син. Ако всичките Му творения са Негови Синове, всеки от тях трябва да бъде неразделна част от Синовното цяло. Синовното цяло в своето единство надхвърля простия сбор от всички свои членове. Това обаче не може да се види, докато някои от членовете му отсъстват. Затова конфликтът не може да получи върховно разрешение, докато всички членове на Синовното цяло не се завърнат към него. Едва тогава може да се разбере истинския смисъл на целокупността. Всеки член на Синовното цяло има правото да вярва в греха или в непълнотата, ако предпочита. Ако обаче повярва в това, то значи е повярвал в съществуването на нищото. Изправлението на това неправилно убеждение е Изкуплението.

7. Вече споменах за вътрешната готовност, но тук ще бъде от полза да направим някои допълнения. Готовността е само предпоставка за осъществяване. Едното не трябва да се смесва с другото. Когато се постигне състояние на вътрешна готовност, обикновено се появява стремеж към осъществяване, но това съвсем не означава, че той е недвусмислен. Това състояние не означава нищо повече от възможност за промяна на съзнанието. Човек не може да постигне пълна вяра в себе си, преди да овладее съзнанието си до съвършенство. Ние вече се опитахме да преодолеем основното погрешно схващане, че страхът може да се овладее и подчертахме, че единственият начин нещо да се овладее е чрез любов. Вътрешната готовност е само началото на вярата в себе си. Възможно е да си помислиш, че много време трябва да мине от момента на готовност до съвършено овладяване на съзнанието, но нека ти напомня, че времето и пространството са в моя власт.

1. Един от начините да преодолееш объркването на магията с чудото е да помниш, че ти не си сътворил себе си. Склонен си да го забравяш, когато ставаш егоцентричен и това те поставя в положение, при което вярата в магията е фактически неминуема. Волята за творчество е вложена в теб от твоя Творец, Който е вложил същата творческа воля в сътворения от Него свят. И тъй като творческата способност е заложена в съзнанието, всичко, което сътворяваш, е неминуемо въпрос на воля. От това следва също, че всичко, което сам създаваш, притежава реалност в собствените ти очи, но не и в Божието Съзнание. Това основно разграничение ни навежда пряко на смисъла на Страшния съд.

2. Страшният съд е една от най-плашещите за мисълта ти представи. И това е така, защото не я разбираш. Осъждането не е характерно за Бога. То е породено едва след разделението, когато се превръща в едно от многото средства за учение като съставна част от всеобщия план. Също както разделението от Бога е станало за милиони години, Страшния съд ще се разгърне за също толкова дори още по-дълъг период. Неговата продължителност обаче може до голяма степен да се съкрати посредством чудесата, които са средство за съкращаване, макар и не за преодоляване на времето. Ако достатъчно голям брой хора постигнат съзнание, способно да твори чудеса, този процес на съкращаване на времето може да стане фактически неограничен. От съществено значение е да се освободиш час по-скоро от страха, защото самият ти трябва да се отърсиш от противоречията, ако желаеш да внасяш мир в съзнанието на другите.

3. Страшният съд обикновено се мисли като процес, който ще бъде приет от Бога. В действителност той ще бъде осъществен от моите братя с моя помощ. Той е окончателно изцеление, а не присъда, колкото и да ти се струва, че заслужаваш присъда. Осъждането е идея, напълно противоположна на правилната нагласа на съзнанието и целта на Страшния съд е да възстанови правилната нагласа на твоето съзнание. Страшният съд може да бъде определен като процес на правилно преоценяване на стойностите. Той означава, че всеки човек най-сетне ще стигне до разбирането какво има смисъл и какво не. След това способността за избор ще може рационално да се насочва. Докато обаче се постигне това разграничение, колебанието между свободна и несвободна воля ще продължи.

4. Първата стъпка към свободата съдържа разграничаване на истината от неистината. Това е процес на отделяне в конструктивния смисъл и отразява истинската същност на Апокалипсиса. Всеки в последна сметка ще види онова, което е сътворил и ще избере само доброто, точно както Сам Бог погледна онова, което е сътворил, и видя, че то е добро. На този етап съзнанието може да започне да гледа с любов на собствените си творения, съзирайки тяхната ценност. В същото време съзнанието неизбежно ще се отрече от своите изопачени мисъл-форми, които ще престанат да съществуват, след като вярата в тях е престанала да съществува. Понятието „Страшния съд" внушава страх не само защото се приписва на Бога, но и поради асоциацията с представата за свършек на света, тоест за смърт. Това е явен пример за превратно възприемане на нещата. Ако обективно се разгледа смисъла на Страшния съд, става съвсем очевидно, че той е всъщност врата към живота. Никой, който живее в страх, не живее реален живот. Ти не можеш да извършиш страшен съд над самия себе си, защото не си сътворил сам себе си. Ти обаче можеш да осъществиш последна преоценка и то по всяко време на всичко, което си направил и да съхраниш в мислите си само онова, което е съзидателно и добро. При вярна нагласа на съзнанието, това ще ти се открие. Целта на времето е само да „ти се даде време" да извършиш тази преоценка. Това е твоята собствена съвършена преценка на твоите собствени съвършени творения. Когато съхраниш само достойното за любов, няма да има причина да остане у теб страх. Това е твоят принос за Изкуплението.