Курс на чудесата текст foundation for inner peace


Глава 5 ИЗЦЕЛЕНИЕ И ЦЯЛОСТНОСТ



страница6/79
Дата07.05.2018
Размер16 Mb.
#67805
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   79
Глава 5

ИЗЦЕЛЕНИЕ И ЦЯЛОСТНОСТ

Въведение

1. Да лекуваш означава да ощастливяваш. Казвал съм ти да помислиш само колко много възможности си имал за щастие и от колко измежду тях си се отказал. Това е все едно да ти кажа, че си отказал да се изцелиш. Светлината, която наистина ти принадлежи, това е светлината на радостта. Озарението не е свързано със скръб. За да споделим радостта, трябва да имаме единна воля с Твореца и естествен порив на съзнанието да реагира като единно цяло. Онези, които се опитват да лекуват без да бъдат напълно отдадени на радостта, предизвикват едновременно най-различни реакции и така лишават останалите хора от радостта да откликват с цялото си сърце.

2. За да бъдеш цялостен в душата си, трябва да бъдеш щастлив. Щом страхът и любовта не могат да съществуват съвместно и щом човек не може да бъде изпълнен единствено от страх и да остане жив, то значи, че единственото възможно състояние, което може да се постигне в пълнота и цялостност, това е състоянието на любов. Няма разлика между любов и щастие. И следователно единственото възможно състояние на цялостност е пълното щастие. Да изцелиш и направиш някого щастлив следователно означава постигане на единство и цялостност. Ето защо няма разлика на коя част или от коя част на Синовната общност се предлага изцеление. Всяка от частите се облагодетелства и то еднакво.

3. Ти си и благословен чрез всяка добра мисъл на всеки твой брат навсякъде по света. И на свой ред трябва да ги благословиш от благодарност. Не е нужно да ги познаваш поотделно, нито те теб. Светлината е толкова силна, че озарява цялата Синовност и връща благодарност към Отца, че й е отдал светлината на своето щастие. Само светите Божии чеда са достойни проводници на Неговото прекрасно щастие, защото само те са толкова прекрасни, че да го приемат, споделяйки го. Едно Божие дете не може да не обича ближния си като себе си. Затова и молитвата на лечителя е:



Помогни да позная този свой брат, както познавам себе си.
I. Покана към Светия Дух

1. Изцелението е мисъл, чрез която две съзнания възприемат своето единство и се възрадват в него. Тази радост е зов към всеки представител на Синовността да се възрадва заедно с тях и позволява Бог да се прояви в тях и чрез тях. Само изцеленото съзнание може да преживее трайно откровение, защото откровението е преживяване на чиста радост. Ако не си избрал да бъдеш напълно радостен, не можеш да приемеш радостта, защото съзнанието не може да приеме нещо, което да не е избрало да бъде. Спомни си, че духът не прави разлика между това да имаш и да бъдеш. Висшето съзнание мисли според законите, на които се подчинява духът и затова зачита само законите на Бога. За духа да вземеш е нещо лишено от смисъл, а даването е всичко. Имайки всичко, духът съхранява всичко, като го дарява и така твори по подобие на Отца. Докато този тип мислене е напълно непонятен, когато става дума за притежанието на предмети, то дори и за по-неразвитите умове той е разбираем по отношение на идеите. Ако притежаваш някакъв материален предмет и си го поделиш с друг, то ти разделяш своята собственост. Но ако споделиш една идея, от това тя не става по-малко твоя. Идеята продължава да ти принадлежи изцяло, макар и да си я напълно споделил. Нещо повече, ако човекът, с когото си споделил идеята си, я приеме като своя, той я затвърждава и в твоето съзнание и тя започва да ти принадлежи с още по-голяма сила. Ако успееш да приемеш концепцията, че светът е свят на идеи, ще престанеш да вярваш, че да дадеш означава да загубиш - една невярна асоциация, която прави егото.

2. Да започнем процеса на пробуждане на съзнанието с няколко прости твърдения:

Мислите се потвърждават, когато ги споделиш.

Колкото повече хора вярват в тях, толкова силата им нараства.

Всичко е идея.

Възможно ли е тогава да дадеш да означава да загубиш?

3. Това е покана към Светия Дух. Вече ти казах, че мога да сведа Светия Дух до теб, но само ако ти Го поканиш. Светия Дух е в твоето истинно съзнание, както бе и в моето. В Библията се казва: „Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Иисуса”. I Incv са" и тези думи се изричат като благословение. Това е благословението за съзнанието да твори чудеса. Те са молитва да мислиш и ти така, както аз мислех, влизайки в единение с мен в мисленето Христово.

4. Светия Дух единствен в Светата Троица притежава възможността да си служи със символи. Той бива наричан Лечител, Утешител и Наставник. Освен това Той се представя като „отделен”, обособен от Отца и Сина. Самият аз съм казал: „И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки". Възможността да си служи със символи прави Светия Дух труден за разбиране, защото символизмът допуска различни тълкувания. Като човек и като Божие творение, истинното ми съзнание, произтичащо от Светия Дух или Всемирното Вдъхновение, ме е научило първо и преди всичко, че това Вдъхновение е дадено на всеки. Ако не познавах това, нямаше да Го имам. В този контекст е напълно подходящо понятието „познавах", защото Светия Дух е толкова близо до познанието, че го извиква или по-скоро, му позволява да се изяви. И преди съм споменавал за висшето или „истинно" възприятие, което е толкова близо до истината, че Самият Бог може да преодолее малкото разстояние, което те дели от нея. Познанието винаги може да се изяви, но не може да се противопостави на волята на човека. Затова ти можеш да го възпрепятстваш, но не и да го загубиш.

5. Светия Дух е Христовото Съзнание, което притежава познанието, лежащо отвъд възприятията. Той се е появил заедно с разделението-от-Бога като защита, като е вдъхновил в същото време принципа на Изкуплението. Преди това не е съществувала нужда от лечение, защото не е имало безутешни. Гласът на Светия Дух е Зов за Изкупление, тоест за възстановяване целостта на съзнанието. Когато Изкуплението завърши и цялата Синовност се изцели, няма да има нужда от Зов да се завърнем. Но сътвореното от Бога е вечно. Светия Дух ще остане с Божиите Синове, за да благославя техните творения и да ги държи в светлината на радостта.

6. Бог почита дори погрешните творения на Своите чеда, защото са създадени от тях. Но Той е благословил децата Си, давайки им начин на мислене, който да издигне възприятията им толкова високо, че те почти да стигнат отново до Него. Светия Дух е съзнанието на Изкупление. Той представлява състояние Той представлява състояние на съзнанието, което е толкова близо до Единното съзнание, че прави постигането му най-сетне възможно. Възприемателната способност не е познание, но тя може да премине в познание или да осъществи преход към него. Може би в случая е по-подходящо да използваме понятието „преход" в смисъл на „пренос", тъй като последната стъпка се осъществява от Бога. Светият Дух, всеобщият Вдъхновител на цялата Синовна общност, налага способност за възприемане, която има много общи елементи с тази в Небесното Царство:

Първо, нейната универсалност е съвършено очевидна и никой, който придобие тази способност, не би могъл дори за миг да си помисли, че споделянето й с другите може да му донесе нещо друго, освен придобивка.

Второ, тази възприемателна способност е неспособна на агресия и затова е напълно открита. Това означава, че макар да не е познание, тази способност за възприемане не възпрепятства познанието по никакъв начин.

И накрая, тя посочва пътя отвъд изцелението, което тя самата предлага и води съзнанието отвъд постигане на собствената му целокупност по пътя на творчеството. Тъкмо тук промяната става достатъчно голяма, за да предизвика качествен скок.


II. Гласът на Бога

1. Изцелението не е творчество; то е изправление. Светият Дух съдейства за изцеление като обръща поглед отвъд него към състоянието на Божиите чеда преди да възникне нуждата от изцеление и към онова, което ще бъде тяхното състояние след като бъдат излекувани. Тази промяна на времевата последователност би трябвало да ти е напълно известна, защото тя напомня прехода във възприемането на времето, който се въвежда от чудото. Светия Дух вдъхновява съзнанието, творящо чудеса - решението да се преодолее разделението чрез отказ от него. Ти продължаваш да си господар на своята воля, защото тя е вложена в теб от Бога и дори ако я притъпиш, не можеш съвсем да я премахнеш. Самият Бог поддържа жива твоята воля като я предава от Своето Съзнание на твоето дотогава, докато съществува времето. Самото чудо отразява тази единна Воля на Отец и Син.

2. Светият Дух е дух на радост. Той е Зов да се завърнат, с който Бог е благословил съзнанията на Своите разделени синове. Това е призванието па съзнанието, Преди разделението-oт-Бога в съзнанието не е бил вложен подобен призив, защото то е притежавало само битие и не би разбрало Зова за истинно мислене. Светия Дух е Отговорът, който Бог дава на разделението, средството, чрез което се постига изцеление по пътя на Изкуплението, докато цялото съзнание си възвърне способността да твори.

3. Принципът на Изкуплението и разделението са възникнали едновременно. Когато се създава егото, Бог е заложил в съзнанието Зов за радост. Това е толкова силен Зов, че пред Неговия звук егото винаги се разпада. Ето защо трябва да предпочетеш един от двата гласа, които са в теб. Единият си породил ти самият и той не е от Бога. Но другият ти е даден от Бог, Който иска само да се вслушаш в него. Светия Дух е в теб съвсем буквално. Неговият Глас те вика да се завърнеш там, където си бил и ще бъдеш отново. Дори и на този свят е възможно да чуваш само този Глас и никой друг. Изискват се усилия и истинско желание, за да се научиш на това. Това е финалния урок, усвоен от мен, а Божиите Синове са равнопоставени в своя процес на усвояване, както са равнопоставени в качеството си на Божии Синове.

4. Ти наистина си Божието Царство, но си допуснал да повярваш в мрака, така че той да проникне в твоето съзнание и затова се нуждаеш от нова светлина. Светия Дух е онова озарение, което трябва да допуснеш да премахне идеята за мрак. Той е онази благодат, пред която изчезва всяка дисоциация и Небесното царство се явява в своите владения. Преди разделението от Бога ти не си имал нужда от напътствие. Притежавал си познание каквото отново ще имаш, но каквото не притежаваш сега.

5. Бог не осъществява напътствие, защото Той може да сподели само съвършенството на познанието. Напътствието е оценъчно, то предполага, че съществува правилен път, а също и неправилен и ти трябва да предпочетеш единия и да избягваш другия. Когато избереш единия, ти се отказваш от другия. Изборът нa Светия Дух е избор на Бога. Бог не е в теб в буквалния смисъл, ти си част от Него. Когато си решил да Го изоставиш, Той ти е дал един Глас да говори от Негово Име, защото не е можел продължи да споделя Своето Познание безпрепятствено с теб. Непосредственото общуване е било нарушено, защото ти си породил друг глас.

6. Светият Дух те призовава едновременно да си припомниш и да забравиш. Ти си избрал състоянието на вътрешно противоречие, което дава възможност за противоположни състояния. В резултат на това ти имаш избор и ти трябва да го направиш. В светостта волята е свободна и притежава неограничена творческа сила, а понятието избор е лишено от смисъл. Свободата на избор е същата сила, каквато е свободата на творчеството, но приложението й е различно. Избор се извършва от съзнание, което е раздвоено. Светия Дух е единият възможен избор. Бог не е оставил своите деца без утеха, въпреки че те са избрали да Го изоставят. Гласът, който те са вложили в съзнанието си, не е Гласът на Неговата Воля, който се изразява от Светия Дух.

7. Гласът на Светия Дух никого не принуждава, защото не е способен да проявява гордост. Той не налага изисквания, защото не се стреми към власт над другите. Той не налага надмощие, защото не проявява агресия. Той само напомня. Непреодолим е само заради онова, за което ти напомня. Той свежда до съзнанието ти наличието на друг път, оставайки тих при целия шум, който ти вдигаш. Гласът от Бога винаги е тих, защото говори за мир. Мирът е по-мощен от враждата, защото изцелява. враждата води до разделение, а не до изобилие. Никой не печели от съперничествата. Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си? Ако слушаш неверния глас, ти вече си загубил връзка със своята душа. Не че можеш да я загубиш, но можеш да престанеш да я познаваш. Следователно тя е „изгубена" за теб, докато не направиш правилния избор.

8. Светия Дух е твоят Водач при този избор. Той принадлежи на онази страна на твоето съзнание, която винаги говори в полза на правилния избор, защото Той говори от Името на Бога. Той ти е останал като връзка с Бога, която можеш да прекъснеш, но не и да унищожиш. Светия Дух е пътят, по който Божията Воля пребъдва както на земята, така и на Небето. Небето и земята са в теб, защото гласът, който призовава към едното или другото е в твоето съзнание. Гласът, говорещ от Бога, идва от твоите олтари към Него. Тези олтари не са веществени: те са отдаденост. Но засега ти си посветен и на други неща. Раздвоението в онова, на което се посвещаваш, ти е дало два гласа и ти трябва да избереш на кой олтар да служиш. Зовът, на който сега се отзоваваш, е оценъчен, защото е въпрос на избор. Този избор е много прост. Той се прави въз основа на това кой зов е от по-голямо значение за теб.

9. Моето съзнание ще бъде винаги подобно на твоето, защото по своето сътворение сме равни. Аз получих власт над Небето и земята само благодарение на своя избор. Единственият дар, който мога да ти дам, е да ги помогна да вземеш същото решение Това е решението да споделиш моя избор, защото това е изборът на споделеността. Той е основан на даването и следователно е единственият избор, който наподобява истинското творчество. Аз съм твоят пример за вземане на решение. Когато избрах Бога, аз ти показах, че този избор може да се направи и ти самият си способен да го направиш.

10. Уверих те, че този избор е направен със Съзнание, каквото и ти притежаваш и ти също можеш да му позволиш да те промени така, както промени и мен. Това Съзнание е непротиворечиво, защото чува само един Глас и откликва по един и същ начин. Ти си светлината на света, заедно с мен. Покоят не идва със съня, а с будността. Светия Дух е Зов да се пробудиш и възликуваш. Този свят е много затормозен, защото той въплъщава представата за грижа и тревога. На нас се пада щастливата задача да го накараме да се пробуди и да чуе Повика на Бога Всички ще откликнат на Зова на Светия Дух, защото в противен случай Синовността нямаше да бъде единно цяло. Нима може да има по-добро призвание за всеки член на Божието Царство от това да възстанови съвършеното единство на тази цялост? Чувай чрез Светия Дух само това и учи братята си да чуват така, както те уча аз.

11. Когато неверен глас те изкушава, призови ме, за да ти припомня как да лекуваш като споделиш моето решение и го затвърдиш. Когато се обединим в тази обща цел, ние увеличаваме нейната сила да привлече цялата Синовна общност и да я върне към единството, в което е била сътворена. Помни, че „иго" означава „съвместност", а „бреме" означава „вест". Нека перефразираме „Игото Ми е благо и бре­мето Ми е леко" по следния начин: „Нека се съединим в едно, защото светла е моята вест".

12. Аз съм ти повелил да постъпваш така, както аз съм постъпвал, но за да стане това, ние трябва да откликваме на едно общо Съзнание. Това Съзнание е Светия Дух, Чиято Воля е винаги Божията. Той те учи как да имаш мен за образец на мислене и в резултат на това да постъпваш като мен. Невероятна, но не и невъзможна е силата на нашата съвместна мотивация. Онова, което можем да осъществим заедно няма граници, защото Зовът към Бога е Зов към безграничното. Божие чедо, аз ти изпращам своето послание, за да го чуеш и предадеш, откликвайки на Светия Дух в душата си.
III. Водачът към Спасението

1. Да познаеш своя брат означава да познаеш Светия Дух в него. Вече казах, че Светия Дух е Мост за преход от възприятие към познание, за да направим връзка между тези понятия, защото в Неговото Съзнание те са свързани. Трябва да има в Съзнанието Му такава връзка, защото ако я нямаше, щеше да е невъзможно да се преодолее разграничението между тези два начина на мислене. Той е част от Светата Троица, защото Неговото Съзнание отчасти е твое, а отчасти Божие. Това трябва да стане ясно не на теория, а от опит.

2. Светия Дух е самата идея за изцеление. Тъй като е мисъл, тази идея се разгръща чрез нейното споделяне. Като Зов от Бога, това е също идеята за Бог. А след като и ти си част от Бога, това е също идеята за теб самия, както и за всички Негови творения. Идеята за Светия Дух има характерните свойства на идеите изобщо, защото се подчинява на законите на вселената, част от която е и тя. Тя се утвърждава, когато се сподели. Когато я предадеш на някой свой брат, тя се утвърждава и в теб. За да се случи това чудо, не е задължително твоят брат да съзнава в себе си или в теб Светия Дух. Той, също както и ти, може да е скъсал връзката си с Повика на Бога. Този разрив може да се преодолее и у двама ви, ако ти почувстваш в него Гласа на Бог, признавайки по този начин съществуването Му.

3. Ти можеш да гледаш на своя брат по два напълно противоположни начина. И тъй като ти си този, който ги възприема, явно те и двата са вложени в собственото ти съзнание. Трябва да са част и от неговото съзнание, щом ги виждаш в него. Когато го виждаш през погледа на Светия Дух, вложен в неговото съзнание, ти ще разпознаеш Светия Дух и в своето, каквото виждаш в своя брат, това ще виждаш и в себе си и онова, което споделяш, ще се затвърди.

4. Слаб е в теб Гласът на Светия Дух. Затова трябва да Го споделяш. За да можеш да Го чуеш, Той трябва да се усили. Невъзможно е да Го доловиш в себе си, докато звучи така тихо в съзнанието ти. Не че Самият Той е слаб, но нежеланието ти да Го чуеш Го ограничава. Ако направиш грешката да търсиш Светия Дух само в себе си, ще се уплашиш от собствените си мисли, защото, възприемайки гледната точка па егото; ти предприемаш едно чуждо на егото пътешествие с егото за водач. Това не може да не породи страх.

5. Отлагането произтича от егото, защото времето е негова представа. Понятия като време или забавяне във времето нямат никакъв смисъл във вечността. Вече казах, че Светия Дух е Божият отговор на егото. Всичко, за което ти напомня Светия Дух, в пряк противовес на представите на егото, защото истинното и неистинно възприятие са противоположни едно на друго. Светия Дух е призван да разгради онова, което егото е съградило. Това разграждане става на нивото, на което действа егото, защото в противен случай съзнанието няма да схване промяната.

6. Многократно съм подчертавал, че едното ниво на съзнание е непонятно за другото. Същото се отнася до егото и Светия Дух, времето и вечността. Вечността е Божия идея и затова Светия Дух я разбира съвършено. Времето е убеждение на егото, затова и по-ниското ниво на съзнание, което е подвластно на егото, го приема без да се замисля. Единственият аспект на времето, който е вечен, е сега.

7. Светия Дух е Посредникът между тълкуванията на егото и познанието на духа. Неговата способност да работи със символи Му позволява да се справя с убежденията на егото на собствения му език. Способността Му да прозре отвъд символите във вечността Му позволява да разбира Божиите закони, които изразява. Ето защо Той може да осъществи предназначението да даде ново тълкувание на създаденото от егото не като го разруши, а като го разбере. Разбирането е светлина, а светлината води към познание. Светия Дух е в светлина, защото е в теб, който си светлина, макар и да не го разбираш. Затова и Неговата задача е да преосмисли твоята същност като Божи представител.

8. Ти не можеш да се познаеш сам. Това е така, защото твоето съществуване няма смисъл извън истинското ти място в Синовността, а истинското място на Синовността е Бог. Това е твоят живот, твоята вечност и твоето Аз. За това ти напомня Светия Дух. Това е, което Той вижда. И тази визия вдъхва страх у егото, защото е изпълнена с покой. Мирът е най-големият враг на егото, защото, според неговото разбиране на реалността противоречието е гаранция за собственото му оцеляване. Егото придобива сила в стълкновението. Ако повярваш, че има стълкновение, ти ще реагираш със злост, защото идеята за опасност е проникнала в съзнанието ти. Самата тази идея е зов към егото. Светия Дух също както и егото бди, когато долови сигнал за опасност и му се противопоставя с цялата си сила, докато егото го приветства. Светия Дух реагира като приветства мира. Вечността и мирът са тясно свързани, както времето и стълкновението.

9. Възприятията придобиват смисъл във взаимоотношенията. Онези, които приемаш, са основата на твоите убеждения. Разделението-от-Бога е просто друг термин за раздвоено съзнание. Егото е символът на разделението, както Светия Дух е символ на мира. Онова, което възприемаш у другите, ти утвърждаваш в себе си. Съзнанието ти може да допусне да възприема неправилно нещата, но Светия Дух ти дава възможност да изтълкуваш по нов начин своите неистинни възприятия.

10. Светия Дух е съвършен Учител. Той използва само онова, за което имаш съзнателно разбиране, за да те научи, че не го разбираш. Светия Дух може да се справи с човек, който няма склонност да се учи, без да му противостои, защото с едната си страна съзнанието продължава да бъде изразител на Бога. Въпреки че егото се опитва да прикрие тази страна, тя е по-силната, дори и то да не я признава. Светия Дух я признава напълно, защото я обитава и тя е онова място в съзнанието, където Той е у дома си. Ти също си у дома си там, защото това е съсредоточие на мир, а мирът е от Бога. Като част от Бога ти си у дома само в Неговия мир. А щом мирът е вечен, ти си у дома само във вечността.

11. Егото е създало света в зависимост от своите възприятия, но Светия Дух, тълкувайки по нов начин създаденото от егото, разглежда света като средство да се научиш как да се завърнеш у дома. Нужно е Светия Дух да възприема времето и да го превежда на езика на вечността. Налага се Той да борави с противоположни принципи, защото трябва да функционира с помощта и в полза на едно съзнание, което е във вътрешно противоречие. Изправяй погрешното мислене, учи се и отвори съзнанието си за усвояване на уроците. Ти не си създал истината, но истината може да те направи свободен. Виждай, както Светия Дух и разбирай, както Той разбира. Неговото разбиране е обърнато към Бога и ме помни. Той е винаги съпричастен с Бога и при това е част от теб. Светия Дух е твоят Водач към спасение, защото пази спомена за неща, които са отминали и отново ще дойдат и ги въвежда в настоящето. Той нежно поддържа тази тиха радост в съзнанието ти, желаейки единствено да я разгръщаш в Негово Име като я споделяш и така да умножаваш Неговата радост в теб.


IV. Преподаване и изцеление

1. Каквото страхът е укрил, продължава да бъде част от теб. Обръщането към Изкуплението е път на освобождаване от страха. Светия Дух ще ти помогне да изтълкуваш по нов начин всичко, което възприемаш като вдъхващо страх и ще те научи, че истинно е само онова, което е любящо. Не е по силите ти да унищожиш истината, но е напълно по силите ти да я приемеш. Тя ти принадлежи, защото ти, който си Божие продължение, си я сътворил заедно с Него. Тя ти принадлежи, защото е част от теб точно така, както ти си част от Бога, защото Той те е сътворил. Нищо добро не може да се изгуби, защото произхожда от Светия Дух, Гласа на творчеството. Нищо, което не е добро, не е било сътворявано никога и затова няма защита за него. Изкуплението е залогът, че Божието Царството е напълно защитено и неговата защита е Синовното единение. Егото не може да победи Божието Царството, защото Синовността е обединена. В присъствието на тези, които чуват Зова на Светия Дух да бъдат единни, егото се оттегля и разгражда.

2. Егото пази за себе си всичко, което прави и затова е безсилно. Неговото съществуване е несподелено. То не умира; просто никога не се е раждало. Физическото раждане не е начало; то е продължение. Всичко, което има продължение, е вече родено. То ще се умножава, щом пожелаеш да върнеш неизцелената част от своето съзнанието на неговата по-висша страна, връщайки я по този начин на Сътворението нераздвоена. Аз дойдох за да ти дам основата, за да могат собствените ти мисли да те направят наистина свободен. Ти носиш бремето на несподелени идеи, които не притежават силата да се разгръщат, но след като веднъж си ги създал, не знаеш по какъв начин да ги преодолееш. Ти не можеш сам да премахнеш миналите си грешки. Те няма да изчезнат от съзнанието ти без Изкуплението - лек, който не е създаден от теб. Изкуплението трябва да се разбира като чист акт на споделяне. Това е, което имам предвид, когато казах, че дори и на този свят е възможно да чуваш само един Глас. Ако си част от Бога и Синовността е едно, не можеш да се ограничиш до онзи аз, който вижда егото.

3. Всяка любяща мисъл от страна на някаква част от Синовността принадлежи на всяка нейна част. Тя е споделена, тъкмо защото е любяща. Споделянето е начинът, по който твори Бог, а и ти също. Егото може да те държи в изгнание далеч от Божието Царство, но в самото Божие Царство то няма власт. Идеите на духа не се откъсват от съзнанието, което ги мисли, нито си противоречат взаимно. Обаче идеите на егото могат да си противоречат, защото се пораждат на различни нива и също така съдържат противоречиви мисли на едно и също ниво. Противоречивите мисли е невъзможно да се споделят. Можеш да споделиш само мислите, които са от Бога и които Той пази за теб. На такива мисли принадлежи Божието Царство. Останалите са с теб дотогава, докато Светия Дух ги интерпретира по нов начин в светлината на Божието Царство, като ги направи достойни да бъдат и те споделени. Когато се пречистят достатъчно, Той те оставя да ги предадеш на другите. Тяхното пречистване е всъщност решението да ги споделиш.

4. Аз чувах само един Глас, защото разбирах, че не мога да постигна Изкупление сам за себе си. Да чуваш един Глас предполага решението да Го споделиш, за да можеш сам да Го чуваш. Съзнанието, което бе в мен, продължава да бъде неудържимо привлечено към всяко съзнание, сътворено от Бога, защото Божията Цялост е Целостта на Неговия Син. Нищо не може да те накърни и ти недей да се стремиш да проявяваш пред своя брат друго, освен своята цялостност. Покажи му, че той не може да те накърни и че не храниш нищо срещу него, в противен случай то би било насочено и срещу теб. Това означава „да му обърнеш и другата страна".

5. Преподаването става по много начини, преди всичко чрез личен пример. Преподаването би трябвало да бъде лечение, защото то е споделяне на идеи и разбиране на факта, че да споделиш идеите означава да ги утвърдиш. Аз не мога да забравя своята потребност да преподавам онова, което съм научил, която възникна в мен тъкмо защото съм го научил. Аз те призовавам да преподаваш онова, което си усвоил, защото по този начин можеш да разчиташ на него. Разчитай на него в мое име, защото моето име е Името на Божи Син. Което съм научил, предавам ти го свободно и Съзнанието, което бе в мен, ликува, когато избираш да се вслушаш в него.

6. Светия Дух действа изкупително във всички нас като премахва породеното от теб и така вдига товара, който си вложил в съзнанието си. Когато Го последваш, Той те извежда обратно към Бога, на Когото принадлежиш, а как ще намериш пътя, ако не вземеш със себе си и своя брат? Моят дял в Изкуплението не е осъществен, докато ти не се присъединиш и не го предадеш и на другите. Каквото преподаваш, това и ще научиш. Аз няма да те напусна, нито изоставя, защото това би означавало да изоставя себе си и Бога, Който ме е сътворил. Ти се отричаш от себе си и Бога, ако се отречеш от когото и да било от своите братя. Трябва да се научиш да ги виждаш такива, каквито са, и да разбираш, че те принадлежат на Бога, както и ти. Какво по-добро отношение към своя брат би могъл да имаш, освен като отдадеш Божието Богу?

7. Изкуплението ти дарява силата на изцеленото съзнание, но силата да твориш е от Бога. Следователно онези, които са простени, трябва да се посветят първоначално на това да изцеляват, защото след като са приели идеята за изцеление, те трябва да я предадат на другите, за да я съхранят. Творчеството не може да се разгърне в пълната си сила, докато има дори и една божествена идея, останала неприобщена към Божието Царство. Съвокупната воля на Синовността е единственият творец, който може да твори по подобие на Отца, защото само цялостните могат да мислят цялостно, а Божиите Мисли не познават липсата. Всичко, което мислиш не чрез Светия Дух, съдържа липса.

8. Нима е възможно ти, който си толкова свят, да страдаш? Цялото ти минало, с изключение на красотата в него, изчезва и не остава нищо друго, освен благослов. Аз съм съхранил напълно всяко добро, което си сторил и всяка любяща мисъл, която някога си имал. Пречистил съм ги от грешките, които скриваха тяхната светлина, и съм ги съхранил за теб в цялото им озарение. Те не могат да бъдат нито унищожени, нито засегнати от чувство на вина. Те произхождат от Светия Дух в теб, а е известно, че сътвореното от Бога е вечно. Ти можеш да си тръгнеш наистина в мир, защото аз те възлюбих като себе си. Приеми моето благословение и живей в името на моето благословение. Пази го и го предавай на другите, за да бъде то с нас завинаги. Аз влагам Божия мир в твоето сърце и в твоите ръце, за да го приемеш и споделиш. Сърцето е чисто, за да приемеш, а ръцете силни, за да го предадеш. Ние не можем да не успеем. Моята съдба е силна като Божията мъдрост, в Чието Сърце и Ръце е положено нашето битие. Неговите умиротворени чада са благословените Му Синове. С теб .са Божиите Мисли.
V. Как егото се възползва от вината

1. Може би някои от нашите концепции ще станат по-ясни и по-лично осмислени, ако се изясни по какъв начин егото се възползва от вината. Егото има своя цел, също както и Светия Дух. Целта на егото е страхът, защото само обладаните от страх могат да бъдат в плен на егото. Логиката на егото е също толкова безупречна, както и логиката на Светия Дух, защото твоето съзнание има на разположение средствата да избере дали да служи на Небето или на земята. Но запомни, че и двете са в теб.

2. В Небесното Царство няма вина, защото то се постига по пътя на Изкуплението, което ти дава свободата да твориш. Думата „да твориш" е подходяща в този случай, защото щом Светия Дух премахне онова, което сам ти си породил, остава само онова, което е благословено и се разгръща в творчество. Онова, което има истински благослов, не може да породи вина и естествено поражда радост. Това го прави неуязвимо от егото, защото неговият мир е ненарушим. То не може да бъде унищожено, защото е цялостно. Вината е винаги разрушителна. Всичко, което поражда страх, поражда и разделение, защото се подчинява на закона за разделението. Ако егото е символът на разделението, то също така е и символ на вината. Вината не само че не произхожда от Бога. Тя е символ на агресията срещу Бога. Това е напълно безсмислена концепция, освен за егото, но не подценявай силата на вярата на егото в нея. Тази вяра всъщност поражда всяка вина.

3. Егото е онази страна на съзнанието, която вярва в разделението. Нима е възможно една част, която принадлежи на Бога, да се откъсне от Него, без да бъде убедена, че Го напада? Ние говорихме по проблема на авторитарността, в основата на който е концепцията за узурпацията на Божията власт. Егото е убедено, че си сторил тъкмо това, защото отъждествява себе си с теб. Ако се отъждествяваш с егото, непременно ще се чувстваш виновен. Винаги, когато откликваш на своето его, ще имаш чувство за вина и ще се страхуваш от наказание. Егото е в най-буквалния смисъл идеята за страх. Колкото и смехотворна от гледна точка на здравия разум да изглежда идеята за нападение срещу Бога, не забравяй, че егото е лишено от здрав разум. То представлява система за самозаблуда и я изявява. Когато слушаш гласа на егото, това означава, че си повярвал, че можеш да се опълчиш срещу Бога и една Негова част вече е отделена от Него. От това неминуемо следва страх от външно наказание, защото чувството за вина е толкова болезнено, че трябва да го проектираш върху нещо извън себе си.

4. Всичко, което приемеш в съзнанието си, придобива реалност за теб. Твоето приемане го прави реално. Ако дадеш власт на егото над съзнанието си, ти го превръщаш в своя реалност чрез самия факт, че си му позволил да проникне в теб. Това е така, защото съзнанието е способно да сътворява реалността или да създава илюзии. Вече казах, че трябва да се научиш да мислиш ведно с Бога. Да мислиш с Него означава да мислиш като Него. Подобно мислене поражда радост, а не чувство за вина, защото е естествено. Чувството за вина е сигурен признак, че мисленето ти е неестествено. Неестественото мислене винаги ще бъде съпътствано от чувство за вина, защото то е вярата в греха. Егото не възприема греха като липса на любов, а като положителен акт на предизвикателство. Това е необходимо за оцеляването на егото, защото веднага щом започнеш да възприемаш греха като липса на любов, ти ще се опиташ да поправиш тази ситуация. И ще успееш. Егото възприема това като обреченост, но ти трябва да се научиш да го разглеждаш като свобода.

5. Невинното съзнание не може да страда. Когато е здравомислещо, съзнанието изцелява тялото, защото то самото е изцелено. Здравомислещото съзнание не мисли за болест, защото не мисли за агресия над никого и нищо. Вече казах, че болестта е форма на магия. Може би е по-точно да се каже, че е форма на магическо разрешение. Егото вярва, че като само се накаже, ще смекчи Божието наказание. Но и в това е самонадеяно. То приписва на Бога намерението да наказва, а след това го използва като свое право. Опитва се да узурпира всички функции на Бога така, както ги разбира, защото си дава сметка, че може да разчита само на пълно подчинение.

6. Егото не може да се противопостави на Божиите закони, също както и ти, но то, подобно на теб, може да ги тълкува по своему. Ето защо трябва да си дадеш отговор на въпроса: „Към какво се стремиш?" Ти му даваш отговор всяка минута и секунда, всеки миг на избор е и съждение, което в никакъв случай не остава без последици. Неговите последици ще се проявяват непосредствено дотогава, докато не се промени самият избор. Но помни, че не можеш да промениш самите алтернативи. Светия Дух, както и егото, е решение. Тези две възможности са единствените, които съзнанието може да приеме и следва. Ти си в състояние да избираш само между Светия Дух и егото. Едната възможност е сътворена от Бога и ти не можеш да я унищожиш. Другата сам си създал и затова можеш да я премахнеш. Само сътвореното от Бога е необратимо и неизменно. Създаденото от теб може винаги да се промени, защото когато не мислиш като Бога, ти реално не мислиш въобще. Измамните идеи не са реални мисли, макар и да вярваш в тях. Но грешиш. Предназначението на мисълта е от Бога и в Бога. Като част от Неговото Мислене ти не можеш да мислиш отделно от Него.

7. Неразумното мислене е объркано. Порядъкът в мислите ти се създава от Бога, защото мисленето ти е сътворено от Него. Чувството на вина винаги е знак, че не разбираш това. То е показателно също така за твоето убеждение, че можеш да мислиш отделно от Бога и желаеш това. Всяка объркана мисъл се съпътства от вина от момента на пораждането си и цялото съществуване е поддържано от чувството за вина. Това чувство е неизбежно за онези, които вярват, че направляват своите мисли сами и следователно трябва да се подчиняват на техните диктати. Това ги кара да се чувстват отговорни за собствените си грешки, без да разбират, че понасяйки подобна отговорност, те постъпват безотговорно. Ако единствената отговорност на творящия чудеса е лично да приеме Изкуплението, а аз те уверявам, че е така - то не е твоя отговорността за онова, какво се изкупва. Това е дилема, която няма друго решение, освен да се премахне породеното от егото. Ти наистина щеше да бъдеш изцяло отговорен за последиците от неправилното си мислене, ако то не можеше да се премахне. Целта на Изкуплението е да съхрани миналото само в пречистена форма. Ако приемеш лек за обърканото си мислене - лек, който е безспорен - нима симптомите му могат да останат?

8. Трайното решение да останеш разделен от Бога е единствената възможна причина за продължаващото чувство на вина. Казвали сме го и преди, но не сме подчертавали до какви унищожителни резултати води такова решение. Всеки съзнателен избор засяга както поведението, така и преживяванията, каквото пожелаеш, това те очаква. И това не е заблуда. Съзнанието ти действително гради твоето бъдеще и щом приеме Изкуплението, то ще си възвърне пълната способност за творчество. А щом си възвърне тази способност, то ще се влее отново в целокупното творение. След като се отрече от хаоса в мисленето, мисловният порядък става съвсем очевиден.
VI. Време и вечност

1. Бог в Своето познание не чака, но Неговото Царство е ограбено, докато ти чакаш. Всички Божии Синове очакват твоето завръщане, както и ти тяхното. Отлагането е без значение за вечността, но то е трагично във времето. Ти си предпочел да бъдеш във времето, а не във вечността и затова вярваш, че съществуването ти е наистина във времето. Но този твой избор е както свободен, така и подлежащ на промяна. Ти не принадлежиш на времето. Твоето място е единствено във вечността, където Сам Бог те е поставил завинаги.

2. Чувствата на вина са пазители на времето. Те внушават опасения за мъст или отхвърляне и така осигуряват бъдеще, което да бъде подобно на миналото. Това е приемствеността на егото. То му създава измамното чувство за сигурност посредством и убеждението, че не можеш да му убегнеш. Но ти можеш и трябва да го направиш. Бог ти предлага в замяна приемствеността на вечността. Когато избереш тази замяна, ти едновременно заменяш вината с радост, злобата с любов и болката с мир. Моята роля е само да сваля оковите от твоята воля и да те разкрепостя. Твоето его не може да приеме тази свобода и ще й се противопоставя във всеки възможен момент и по всякакъв възможен начин. А като негов създател, ти разбираш какво може да стори то, след като сам си му дал силата за това.

3. Помни Божието Царство винаги и не забравяй, че не можеш да бъдеш изгубен като част от него. Съзнанието, което бе в мен, е също и в теб, защото Бог твори съвършено справедливо. Нека Светия Дух да ти напомня винаги за Своята справедливост, а на мен позволи да те науча да я споделиш със своите братя. Та как по друг начин би могъл да я получиш? Двата гласа тълкуват едно и също нещо по различен начин едновременно; или почти едновременно, защото егото винаги говори първо. Необходимостта от алтернативни интерпретации не е съществувала преди да се породи този първи глас.

4. Егото присъдата, а Светия Дух я отменя, както Върховният съд има власт да отменя решенията на по-низкостоящите и инстанции в този свят. Решенията на егото са винаги погрешни, защото се основават върху грешката, която са създадени да поддържат. Нищо възприето от егото не получава правилна интерпретация. Егото не само цитира Писанието съобразно собствените си цели, но дори го тълкува като собствено утвърждение. Разглеждана от позицията на егото, Библията изглежда страшна. Чувствайки я като заплаха, егото я тълкува в дух на страх. Обхванат от този страх, ти не се обръщаш към Върховния съд, убеден, че и той няма да отсъди в твоя полза.

5. Много са примерите за това колко подвеждащи са тълкуванията на егото, но и няколко ще бъдат напълно достатъчни, за да покажат как Светия Дух може да ги интерпретира по нов начин в Своята Светлина.

6. „Каквото посее човек, това и ще пожъне" са думи, които Той тълкува в смисъл, че онова, в чиято стойност си убеден, него и ще развиеш в себе си. Нещо се превръща в ценност за теб, защото така си го преценил.

7. „Отмъщението е Мое, казва Господ" е лесно да се изтълкува по нов начин, ако си спомниш, че идеите се утвърждават, когато се споделят. Това твърдение доказва, че отмъщението не може да бъде споделено. Предай го тогава на Светия Дух, Който ще го премахне в теб, защото то не принадлежи на твоето съзнание, което е част от Бога.

8. „Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" са думи, които според тълкуването на егото са особено жестоки. Те се превръщат в опит да се гарантира оцеляването на егото. За Светия Дух това твърдение означава, че и при следващите поколения Той ще може да изтълкува по новому онова, което предишните поколения не са разбирали и да освободи мислите от способността им да пораждат страх.

9. „Нечестивците ще загинат" се превръща в утвърждение на Изкуплението, ако думата „загинат" се разбира в смисъл на „разграждане на илюзорното". Всяка мисъл, лишена от любов, трябва да бъде разградена - понятие, което егото дори не може да разбере. За егото да бъде разградено означава да бъде унищожено. Егото няма да бъде унищожено, защото то е част от твоето мислене, но тъй като е нетворческо и не може да бъде споделено, то ще бъде изтълкувано по нов начин, за да се освободиш от страха. Онази част от твоето съзнание, която си предал на егото, просто ще се върне обратно в Божието Царство, на което принадлежи твоето цялостно съзнание. Ти можеш да забавиш обединяването на Небесното Царство, но не можеш да внесеш в него идеята за страх.

10. Не трябва да се страхуваш, че Върховният съд ще те осъди. Той просто ще прекрати делото срещу теб. Не може да се води дело срещу едно Божие чедо и всеки, който свидетелства за вина на Божиите творения, свидетелства срещу Самия Бог. Отнасяй с готовност всичко, в което вярваш, пред Върховния Божи съд, защото той се произнася от Негово име и затова свидетелството му е истинно. Той ще отхвърли процеса срещу теб, колкото и внимателно сам да си го подготвил. Свидетелствата ти може да ти се струват безспорни, но те не са такива за Бога. Светия Дух няма да ги чуе, защото Неговото свидетелство е истинно. Неговата присъда ще бъде вечно „твое е Царството", защото Той ти е даден, за да ти напомня кой си.

11. Когато казах „Аз светлина дойдох в света", имах предвид, че дойдох да споделя светлината с теб. Спомни си какво казах за затъмненото огледало на егото и си спомни също, че съм казал „Не гледай в него". Вярно е също, че от теб зависи къде ще погледнеш, за да видиш себе си. Търпението, което проявяваш към своя брат, е проявено към теб самия. Нима едно Божие чедо не е достойно да бъдеш търпелив с него? Аз съм бил към теб безкрайно търпелив, защото моята воля е единна с Волята на Отца ми, от Когото съм се учил на това безкрайно търпение. Неговият Глас бе в мен, както е в теб, застъпвайки се за търпение към Синовността в Името на Твореца.

12. Сera трябва да разбереш, че само безкрайното търпение поражда непосредствени резултати. По този начин времето се заменя с вечността. Безкрайното търпение поражда безкрайна любов и пораждайки резултатите си сега, преодолява нуждата от време. Многократно сме повтаряли, че времето е учебно средство, което ще се преодолее, когато необходимостта от него изчезне. Светия Дух, Който говори от името на Бога във времето, знае също така, че времето е лишено от смисъл. Той ти напомня това всеки миг на отминаващото време, защото е специално предназначен да те връща към вечността и да продължи и там да благославя твоите творения. Той е единственото благословение, което можеш да дадеш истински, защото е истински благословен. И защото Бог ти Го е дарил свободно, трябва и ти да Го дариш така, както си Го получил.
VII Да изберем Бога

1. Наистина ли вярваш, че можеш да си създадеш глас, който да заглуши Божия? Наистина ли си въобразяваш, че можеш да изградиш система на мислене, която да те откъсне от Него? Убеден ли си, че можеш да правиш планове за своята сигурност и радост по-добре от Него? Ти не трябва да бъдеш нито предпазлив, нито безотговорен; само трябва всяка своя грижа да възложиш на Бога, защото Той се грижи за теб. Ти си Негова грижа, защото те обича. Гласът Му винаги ти напомня, че трябва да имаш пълно упование, защото разчиташ на Божията грижовност. Не можеш да решиш да я избегнеш, защото това би противоречило на Волята Му, но можеш да я приемеш и да използваш безграничната сила, която се дава на всички, сътворени чрез тази Негова грижовност.

2. Имало е множество лечители, неизцелили себе си. Те не са могли планини да преместват чрез своята вяра, защото не е била пълна вярата им. Някои се е случвало да лекуват болни, но мъртви не са възкресявали. Докато лечителят не се излекува сам, той не може да повярва, че чудесата нямат различна степен на трудност. Не е познал, че всяко сътворено от Бога съзнание е еднакво достойно за изцеление, защото Бог го е сътворил цялостно. От теб се иска само да върнеш съзнанието на Бога такова, каквото Той го е сътворил. Той иска само онова, което ти е дарил, знаейки, че давайки Му го, ще бъдеш изцелен. Здрав разум - това е цялостност, а здравият разум на твоите братя е и твой.

3. Защо да слушаш безкрайните безумни повици, които ти се струват отправяни към теб, когато можеш да знаеш, че Гласът от Бога е в теб? Бог ти е предал Своя Дух и иска ти да Му предадеш своя. Той желае духът ти да бъде в пълен мир, защото имаш единен дух и съзнание с Него. Да се откажеш от Изкупление е последната защитна позиция на егото в борбата да запази своето съществуване. То отразява потребността на егото да разделя и твоята воля да подкрепиш такова разделение. Тази воля означава, че не желаеш да бъдеш изцелен.

4. Но времето е сега. От теб не се иска сам да изработиш плана на спасението, защото, както ти казах и преди, лекът не може да бъде изработен от теб. Сам Бог ти е дал съвършено Изправление на всичко, което си породил и което не е в хармония с Неговата свята Воля. Аз ти откривам съвършено ясно Неговия план и ще ти кажа също какъв е твоят дял в него и колко е наложително да го осъществиш. Бог ридае над „жертвата" на Своите чеда, които вярват, че са изгубени за Него.

5. Винаги, когато не си напълно радостен, това е така, защото си реагирал с липса на любов към някое от Божиите творения. Възприемайки това като „грях", ти си изграждаш защитни механизми, защото очакваш агресия. Твое е решението за подобна реакция и затова тя може да се преодолее. Не чрез покаяние в обичайния смисъл, защото това предполага чувство на вина. Ако допуснеш чувство на вина в себе си, ти само ще задълбочиш грешката, вместо да позволиш тя да бъде премахната.

6. Изборът не би могъл да бъде труден. Това е очевидно, ако разбереш, че сигурно вече си направил избор да не бъдеш напълно щастлив, щом така се чувстваш. Затова първата стъпка да го преодолееш е да осъзнаеш, че активно си направил погрешен избор, но също така активно можеш да направиш противоположния. Бъди категоричен в това отношение и съзнавай напълно, че процесът на преодоляване, който не произтича от теб, е все пак в теб, защото е вложен в теб от Бога. Твоят дял е просто да върнеш мисленето си на етапа, където е направена грешката и в мир да го предадеш на Изкупление. Кажи си, колкото се може по-искрено, добре помнейки, че Светия Дух ще откликне напълно и на най-слабото повикване:

Направил съм погрешен избор, щом нямам мир.

Сам съм направил този избор, но мога да направя и друг.

Желая да направя друг избор, защото искам да бъда в мир.

Нямам чувство на вина, защото Светия Дух ще премахне всички последици от погрешния ми избор, ако Му позволя.

Избирам да Му позволя да избере Бога в мен.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   79




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница