Глава 6 УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

1. Връзката между гнева и агресията е очевидна, но отношението на агресията към страха не е толкова явно. Гневът винаги предполага проекция на разделението-от-Бога, което трябва в крайна сметка да се приеме като лична отговорност, а не да се хвърля обвинението върху другите. Ти не би се гневил, ако не си убеден, че са те нападнали и че това ти дава основание да отвърнеш на нападението, а не си отговорен за него. От тези три напълно ирационални предпоставки следва също така ирационалният извод, че твоят брат заслужава агресия, а не любов. Какво може да се очаква от безумни предпоставки, ако не безумен извод? А за да се преодолее едно безумно заключение, трябва да се разбере доколко са разумни предпоставките, на които се основава. Ти не можеш да бъдеш нападнат, нападението не е оправдано и ти сам носиш отговорността за онова, в което вярваш.

2. От теб се иска да се обърнеш към мен като пример, от който да се учиш, защото един краен пример е особено полезно учебно средство. Всеки преподава и то през цялото време. Това е отговорност, която ти неизбежно приемаш в момента, когато приемеш каквато и да било предпоставка, а никой не може да организира живота си без някаква система на мислене. Когато си изградиш система на мислене, ти живееш чрез нея и я преподаваш. Твоята способност да бъдеш верен на една система на мислене може да бъде неправилно насочена, но тя е все пак форма на вяра и може да бъде пренасочена.
I. Посланието на Разпятието

1. За учебни цели нека отново да разгледаме разпятието. Аз не се спрях по-рано на него, поради това, че то би могло да събуди асоциации на страх. Единственото, което подчертах досега във връзка с него, бе, че то не е форма на наказание. Нищо обаче не може да се обясни само по негативен път. Съществува положително тълкуване на разпятието, което е напълно лишено от страх и преподава само благост, ако бъде разбрано правилно.

2. Разпятието не е нищо повече от краен пример. Неговата стойност, както при всяко учебно средство, се състои само в това, на което учи. То може да бъде и е било разбирано погрешно. Но единствената причина за това е, че хората, които таят страх в душите си, са склонни да възприемат всичко със страх. Вече ти казах, че винаги можеш да ме призовеш и да споделиш моя избор, като по този начин го утвърдиш. Казвал съм ти също, че разпятието е последното ненужно пътуване, което Синовността трябва да осъществи и то представлява освобождаване от страха за всеки, който го разбира. Докато преди подчертавах само възкресението, целта на разпятието и как то действително доведе до възкресение не бе изяснена. Въпреки това то определено има какво да даде на твоя живот и ако го разгледаш без страх, ще ти помогне да разбереш собствената си роля като учител.

3. Ти вероятно години наред си реагирал така, сякаш сам си разпънат. Това е определена тенденция на разделените-от-Бога, които винаги отказват да осъзнаят какво са сторили на самите себе си. Проекцията означава гняв, гневът предизвиква и агресия, а агресията поражда страх. Реалният смисъл на разпятието е в привидната сила на агресията на едни Божии Синове върху друг. Това, разбира се, е невъзможно, и трябва напълно да се разбере като невъзможно. В противен случай аз не Мога да служа като пример, от който да се учиш.

4. Агресия може да се упражни само върху тялото. Няма съмнение, че едно тяло може да нападне друго и дори да го унищожи. Но ако унищожението само по себе си е невъзможно, нищо, подлежащо на унищожение, не е реално. Унищожението, следователно не оправдава гнева. Доколкото вярваш, че го оправдава, ти приемаш погрешни предпоставки и ги предаваш и на другите. Предназначението на разпятието е да предаде посланието, че не трябва да възприемаш преследването като оскърбление, тъй като е невъзможно да бъдеш преследван. Ако реагираш с гняв, ти се приравняваш към нещо, подлежащо на унищожение, а следователно се отнасяш неразумно към самия себе си.

5. Аз дадох ясно да се разбере, че съм като теб и ти си като мен, но нашата същностна равнопоставеност може да се прояви само чрез общ избор. Ти си свободен да се приемаш за жертва, ако предпочиташ. Когато решиш да реагираш по този начин обаче, спомни си, че аз бях преследван от гледна точка на света, но не споделих тази негова преценка. И тъй като не я споделих, не я затвърдих. Затова предложих различно отношение към агресията, което желая да споделя с теб. Ако ми повярваш, ще ми помогнеш да преподам този урок.

6. Както казах и преди, „Каквото преподаваш, това и сам ще научиш". Ако реагираш така, сякаш си преследван, учиш и другите на преследване. Това не е урок, който един Син Божи трябва да преподава, ако иска да осъзнае собственото си спасение. По-скоро преподавай пълната си недосегаемост, която е истината в теб, и осъзнай, че тя не може да бъде засегната. Не се стреми да я защитаваш, защото това изразява убеждение в нейната уязвимост. Не е нужно да бъдеш разпънат, което бе част от моя принос като учител. От теб се иска само да следваш моя пример при далеч не толкова крайни изкушения да възприемаш нещата неистинно и нека това не ти служи за измамно оправдание на гнева. Той е нещо неоправдано. Не вярвай и не учи другите, че може да бъде оправдан. Помни винаги, че в каквото вярваш, на това и учиш. Споделяй моята вяра, и ние ще станем равнопоставени учители.

7. Твоето възкресение е твоето пробуждане. Аз съм пример за възраждане, но възраждането означава в съзнанието ти да изгрее онова, което е било в него винаги. То е вложено от Бога и затова е вечно истинно. Вярвайки в него, аз го приех за своя истина. Помогни ми да науча и братята ти на това в името на Божието Царство, но първо сам повярвай в неговата истина, за да не бъде учението ти напразно. Моите братя заспаха по време на „агонията в Гетсиманската градина", но аз не можех да им се сърдя, защото знаех, че не мога да бъда изоставен.

8. Съжалявам, когато моите братя не споделят моя избор да чуват само един Глас, защото това ги прави слаби като учители и ученици. Но аз зная, че те всъщност не могат да изневерят на себе си, нито на мен и те са тези, чрез които да съградя моята църква. Няма друг избор, защото Божията църква може да се основава само на теб. Църквата е там, където е олтарът и в наличието на олтар се състои светостта на църквата. Църква, която не вдъхва любов, крие олтар, неслужещ на целите, определени от Бога. Аз трябва да съградя Божията църква чрез теб, защото, които приемат примера ми, са мои преки ученици. Учениците са последователи и ако следват образец, който е избрал да им спести болката във всяко отношение, неразумно е да не го послушат.

9. Аз избрах, заради теб и заради себе си, да покажа, че дори и най-ужасното насилие от гледна точка на егото, е без значение. Според това как съди светът, но не и както Бог познава, аз бях предаден, изоставен, бит, разкъсан и накрая убит. Ясно бе, че това е само в резултат на проекцията на другите върху мен, защото аз не бях навредил на никого, а бях изцелил мнозина.

10. Ние сме равнопоставени като ученици, макар че не е необходимо да имаме едни и същи преживявания. Светия Дух е радостен, когато ти можеш да се учиш от моите преживявания и с помощта на тях да пробудиш своето съзнание. Това е единственият смисъл на преживяното от мен и единственият и |единственият начин да бъда възприеман като пътя, истината и живота. Когато чуваш само един Глас, Той никога не би те призовал към жертва. Напротив, умеейки да долавяш Светия Дух в хората, можеш да се учиш от техния опит и да се обогатяваш чрез него, без да го преживееш непосредствено. Това е така, защото Светия Дух е и всеки, който Го слуша, е неизбежно воден да покаже Неговия път за всички.

11. Ти не си преследван, нито бях аз. Не се иска от теб да преповториш моя опит, защото Светия Дух, Когото споделяме, прави това ненужно. За да използваш опита ми градивно обаче, трябва да го възприемеш съгласно моя пример. Моите и твоите братя се занимават непрестанно с това да оправдават нещо, което няма оправдание. Единственият урок, на който аз трябва да те науча, както съм го усвоил, е, че не може да бъде оправдано никое възприятие, което не е в съзвучие със Светия Дух. Аз се заех да покажа, че това е вярно в едни извънредно тежки обстоятелства, за да помогна да го научат хората, попаднали под не толкова крайни изкушения на агресията и гнева. Аз заедно с Бога желая никое от неговите чеда да не страда.

12. Разпятието не може да бъде споделено, защото то е символ на проекция, но възкресението е символ на споделяне, защото пробуждането на всеки Божи Син е необходимо, за да може Синовността да познае своята Цялостност. Само това е познание.

13. Посланието на разпятието е съвършено ясно:

14. Ако тълкуваш разпятието по някакъв друг начин, ти го използваш като оръжие за агресия, а не като повик за мир, каквото е неговото предназначение. Апостолите често са го разбили погрешно и то по същата причина, поради която всички го разбират погрешно. Тяхната собствена несъвършена любов ги бе направила податливи към проекции и от позицията на собствения си страх. Те говорят за „гнева Божий" като Негово оръжие на отмъщение. Те не могат да говорят за разпятието без гняв, защото собственото им чувство на вина го поражда.

15. Това са някои от примерите на превратно мислене в Новия Завет, макар че неговото евангелие е само вест на любов. Ако апостолите не бяха изпитали чувство на вина, те никога нямаше да ме цитират да казвам: „Не мир дойдох да донеса, а меч". Това е явно противоречие с всичко, на което съм учил. Ако ме бяха истински разбрали, те нямаше да представят реакцията ми към Юда така, както го направиха. Аз не бих могъл да кажа: „С целуване ли предаваш Сина Човечески?", освен ако вярвах в предателството. Цялото послание на разпятието се състои в това, че не повярвах в предателството. Подобна грешка е да се говори за „наказанието" на Юда, което съм изпратил. Юда бе мой брат и Син Божи, също част от Синовността, като мен. Възможно ли е аз да го заклеймя, когато исках да покажа, че заклеймяването е невъзможно?

16. Когато четеш ученията на Апостолите, спомни си, че аз самият им казвах, че много неща ще разберат по-късно, защото не бяха напълно готови да ме последват в онзи момент. Аз не желая мисловната система, към която те водя, да бъде проникната от страх. Не търси мъченици, а учители. Никой не търпи наказание заради грехове и Божиите Синове не са грешници. В представата за наказание винаги се проектира чувството за вина, което задълбочава убеждението, че обвинението е оправдано. Така човек се учи да обвинява, защото поведението внушава убежденията, които го мотивират. Разпятието е резултат на очевидно противоположни мисловни системи - съвършеният символ на „конфликта" между егото и Божия Син. Този конфликт и в настоящето изглежда реален и неговите уроци трябва да се научат и сега, както и тогава.

17. Аз не се нуждая от благодарност, но ти се нуждаеш да развиеш своята отслабнала способност да бъдеш благодарен, защото без нея не можеш да цениш Бога. Той не се нуждае от твоята оценка, но ти се нуждаеш да Го цениш. Не можеш да обичаш онова, което не цениш, защото страхът прави оценката невъзможна. Когато се страхуваш от собствената си същност; ти не я цениш и си готов да я отхвърлиш. В резултат на това, ще учиш на отхвърляне.

18. Божиите Синове винаги са притежавали сила, защото са сътворени като творци. Тяхното влияние един върху друг е безгранично и трябва да се използва за общо спасение Всеки трябва да усвои и да учи другите, че всички форми на отхвърляне са безсмислени. Разделението-от-Бога е представата за отхвърляне. Докато учиш на отхвърляне, ти ще вярваш в него. Бог не мисли така, а за да Го познаеш отново, ти трябва да мислиш като Него.

19. Помни, че Светия Дух е Връзката на Общение между Бог Отец и Неговите разделени Синове. Ако си готов да се вслушаш в Неговия Глас, ще знаеш, че не можеш нито да нараняваш, нито да бъдеш наранен и че мнозина се нуждаят от твоето благословение, за да приемат този факт. Когато чувстваш, че това е единствената им потребност и не реагираш на никоя друга, ще си усвоил моя урок и ще бъдеш готов също като мен да споделиш онова, което си узнал.
II. Алтернатива на проекцията

1. Всеки разрив на съзнанието означава да се отхвърли една част от него, а това е същността на вярата в разделението. Божествената Цялост, която е Неговият мир, може да бъде оценена само от съзнание, което е единно и разбира Единството на Божието творение. Благодарение на това разбиране то познава своя Творец. Отхвърлянето и разделението са синоними, както разделението и разпадането. Казахме вече, че разделението е било и е разпадане и когато се случи, основната му защита и средство за съхранение е проекцията. Причината да си служиш с проекция обаче не е толкова очевидна, колкото ти се струва.

2. Когато проектираш нещо извън себе си, ти отричаш, че то съществува и не вярваш, че ти принадлежи. Разграничаваш се от онзи, върху когото прехвърляш своята проекция, преценявайки се като различен от него. И тъй като осъждаш също и онова, което проектираш, ти го атакуваш постоянно, възприемайки го като нещо отделно от теб. Тъй като това е несъзнателен процес, ти се стараеш да не допускаш до съзнанието си факта, че си атакувал самия себе си, въобразявайки си, че си се защитил.

3. Но проекцията винаги ще те ранява. Тя засилва вярата, че съзнанието ти е раздвоено и нейната единствена цел е да поддържа разделението. Тя е само средство на твоето его да те накара да се чувстваш различен от своите братя и откъснат от тях. Егото оправдава това, внушавайки, че си „по-добър" от тях и така прикривайки още повече факта, че сте равни. Проекцията и агресията са неизбежно свързани, защото проекцията е винаги средство да се оправдае агресията. Гневът без проекция е невъзможен. Егото използва проекция само за да наруши представата ти за теб самия и твоите братя. Процесът започва с това, че се отхвърля нещо, което е в теб, но което не желаеш и води направо към отхвърлянето ти от твоите братя.

4. Ние обаче вече разбрахме, че проекцията има алтернатива. Всяка способност на егото има и по-добро приложение, защото неговите възможности се насочват от съзнанието, което притежава и по-добър Глас. Светия Дух Се разгръща, докато егото проектира себе си. Тъй като техните цели са противоположни, такива са и резултатите.

5. Светия Дух още от самото начало те възприема като съвършен. Знаейки, че това съвършенство е споделено, Той го признава и в другите, и така го затвърждава и в двете страни. Вместо гняв, това поражда любов и у едните, и у другите, защото ги усъвместява. Виждайки равенство, Светия Дух вижда и равни потребности. Това е непосредствена покана за Изкупление, защото Изкуплението е единствената всеобща потребност на света. Само възприемайки се по този начин, можеш да намериш щастие на този свят. Защото така признаваш, че не принадлежиш на света, който е наистина нещастен.

6. Та как иначе ще намериш радост в мястото на скръб, освен съзнавайки, че не му принадлежиш? Ти не можеш да бъдеш никъде, където не си поставен от Бога, а Той те е сътворил като част от Самия Себе Си. Това определя едновременно твоята принадлежност и същност. То е напълно неизменно. То означава всеобщо свързване. Не можеш да го промениш нито сега, нито когато и да било. То е извечно истинно. То не е убеждение, а Факт. Всичко, което Бог е сътворил, е истинно като Него Самия. Истинността му е в съвършеното приемане на Този, Който единствен е съвършен. Да се отречеш от това означава да отречеш себе си и Него, тъй като е невъзможно да приемеш себе си без Него.

7. Съвършеното равенство на всичко, което възприема Светия Дух, отразява съвършеното равенство на нещата такива, каквито Бог ги познава. Възприятията на егото нямат аналог пред Бога, но Светия Дух си остава Мостът между възприятието и познанието. Като ти дава възможност да използват възприятието по начин, който отразява познанието, ти най-сетне ще си го спомниш. Егото би предпочело да вярва, че такова спомняне е невъзможно, но твоето възприятие се ръководи от Светия Дух. Твоето възприятие ще свърши там, където е започнало. Всичко се среща в Бога, защото всичко е сътворено от Него и в Него.

8. Бог е сътворил Своите Синове като е разгърнал Мисълта Си и е съхранил в Съзнанието Си тези разгърнати Мисли. Така всички Негови Мисли са съвършено цялостни и единни помежду си. Светия Дух ти позволява да възприемеш тази цялостност сега. Бог те е сътворил, за да твориш. Ти не можеш да разгърнеш Неговото Царство, докато не познаеш целостта му.

9. Мислите се пораждат в мислещото съзнание и от там се разгръщат. Това се отнася както за Божието Мислене, така и за твоето. Поради това, че съзнанието ти е раздвоено, ти можеш както да мислиш, така и да възприемаш. И все пак, възприятието не може да избегне основните закони на съзнанието. 'Твоите възприятия произхождат от съзнанието и се проектират върху извън него. Въпреки че всички възприятия са нереални, те са създадени от теб и следователно могат да се използват и от Светия Дух. Той е в състояние да вдъхнови възприятието ида го изведе към Бога. Подобно свързване може да ти изглежда въпрос на далечното бъдеще, само защото съзнанието ти не е в съгласие с подобна идея и затова отказва да я приеме в настоящето.

10. Светия Дух използва времето, но не вярва в него. Произлизайки от Бога, Той използва всичко за добро, но не вярва в онова, което не е истина. Тъй като Светия Дух е в твоето съзнание, то също е способно да вярва само в истинното. Светия Дух може да говори само от името на истинното, защото говори само от името на Бога. Той ти казва да върнеш отново на Бога цялото си съзнание, защото то никога не Го е напускало. А щом никога не го е напускало, от теб се иска само да възприемеш съзнанието си такова, каквото е, за да Го върнеш на Бога. Пълното осъзнаване на Изкуплението, следователно, е признанието, че разделението от Бога никога не се е случвало. Егото не може да надмогне едно такова разбиране, защото благодарение на него открито се утвърждава фактът, че самото его не е възниквало.

11. Егото би могло и да приеме идеята за необходимостта от завръщане към първоначалното единство, защото е в състояние да я представи като особено трудна за постигане. Но Светия Дух твърди, че дори завръщането не е необходимо, защото не е трудно да се превъзмогне нещо, което не се е случило. Ти обаче можеш да направиш идеята за завръщане едновременно необходима и трудна. И все пак, ясно е, че съвършените нямат нужда от нищо, а за теб съвършенството не може да е трудно постижимо, тъй като е твоя същност. По такъв начин трябва да гледаш на Божиите творения, свеждайки своите възприятия до единната насока, в която ги вижда Светия Дух. Това е насоката на пряко общуване с Бога, което позволява съзнанието ти да се съедини с Неговото. Такъв начин на възприемане не води до противоречие, защото означава, че всяко възприятие се ръководи от Светия Дух, Чието Съзнание е напълно съсредоточено в Бога. Само Светия Дух може да разреши противоречието, защото само Светия Дух е свободен от противоречие. Той възприема само онова, което е истинно в твоето съзнание и разгръща само онова, което е истинно в съзнанието на другите.

12. Разликата между проекцията на егото и разгръщането на Светия Дух е много проста. Егото прави проекции с цел да отхвърли и следователно да заблуди. Светия Дух се разгръща като познава Себе Си във всяко съзнание и следователно ги вижда единни. Такова възприемане не води до противоречия, защото Светия Дух възприема всичко равнопоставено, където и да погледне, Той вижда Себе Си и тъй като е единен, винаги предлага цялото Небесно Царство. Това е единственото послание, предадено Му от Бога, за което трябва да свидетелства по силата на Собствената Си същност. В това послание е Божият мир и следователно Божият мир е в теб. Великият мир на Небесното Царство озарява вечно твоето съзнание, но трябва да засияе и навън, за да го осъзнаеш.

13. Светия Дух ти е даден съвършено безпристрастно и само като Го разпознаваш безпристрастно, можеш да Го познаеш въобще. Егото е легион, но Светия Дух е един. Никакъв мрак не съществува в Небесното Царство, но твоят дял е само да не допускаш мрак да съществува в собственото ти съзнание. Това съзвучие със светлината е безгранично, защото то е в съзвучие със светлината на света. Всеки от нас е светлината на света и като съединим съзнанията си в тази светлина, ние заедно и като един възвестяваме Божието Царство.

1. Както вече подчертахме, всяка идея води началото си от съзнанието на мислещия. Следователно, онова, което се разгръща от съзнанието навън, продължава да бъде и вътре в него и се познава именно чрез това, от което се разгръща. Думата „познава” тук е правилно употребена, защото Светия Дух продължава да пази познанието непокътнато в твоето съзнание чрез своето безпристрастно възприемане. Като не проявява агресия към нищо, Той не поставя прегради пред общуването с Бога. Следователно, битието не е застрашено от нищо. Твоето Божествено съзнание не може да бъде осквернено. Егото никога не е било и няма да бъде част от него, но посредством егото ти можеш да чуваш, преподаваш и учиш неща, които не са истинни. Ти си усвоил убеждението, че не си онова, което си. Човек не може да учи другите на нещо, което сам не е усвоил, а онова, което преподава, той затвърждава и в себе си, защото го споделя. Всеки урок, който преподаваш, се усвоява и от теб.

2. Ето защо трябва да преподаваш само един урок. Ако желаеш да бъдеш свободен от противоречия, трябва да се учиш само от Светия Дух и да преподаваш само чрез Него. Ти си само любов, но когато отричаш това, превръщаш себе си в нещо, за което трябва да се научиш да си спомняш. Казах и преди, че посланието на разпятието бе „Проявявай само любов, защото това си ти." Това е единственият урок, който е съвършено цялостен, защото е един. Само когато го преподаваш, можеш да го усвоиш. „На каквото учиш другите, това и сам ще научиш." Ако това твърдение е вярно, а то е вярно наистина, не забравяй, че от онова, на което учиш другите, се учиш и ти. И онова, което проектираш или разгръщаш, е твоята вяра.

3. Единствената сигурност е в това да разгръщаш Светия Дух, защото, когато виждаш Неговата благост в другите, ще възприемаш съзнанието си като неспособно да нарани. А когато то напълно приеме това, няма да вижда нужда да се защитава. Божията закрила се спуска над него тогава, гарантирайки му, че е в съвършена безопасност завинаги. Съвършено защитените са напълно благодетелни. Те благословят, защото знаят, че са благословени. Освободено от тревога, съзнанието е напълно благодетелно и, разгръщайки благодат, то въплъщава благодатта. Защитата се състои в пълния отказ от агресия. В това отношение не може да съществува компромис. Когато преподаваш агресия под каквато и за било форма, ти сам я усвояваш и това ще те нарани. Но агресията не се усвоява завинаги и ти можеш да се отучиш от нея като престанеш да я преподаваш на другите.

4. Тъй като да не преподаваш е невъзможно, твоето спасение е в това преподаваш противоположното на всичко, в което вярва егото. Така научаваш истината, която ще те направи свободен и ще те пази свободен, докато другите я усвояват от теб. Единственият начин човек да има мир е да преподава мир. Като преподаваш мир, ти самият го усвояваш, защото не можеш да преподаваш нещо, което все още си дисоциирал. Само така можеш да си върнеш познанието, което си отхвърлил. Трябва да споделиш една идея, за да я има в теб. Тя се пробужда в твоето съзнание чрез убедителността, с която се преподава. Всичко, което преподаваш, ти научаваш. Преподавай само любов и научи, че любовта ти принадлежи и ти си любов.
IV. Единственият отговор

1. Помни, че Светия Дух е Отговорът, а не въпросът. Егото винаги говори първо. То е капризно и не мисли доброто на своя създател. Вярва, при това с пълно основание, че създателят му може да отдръпне подкрепата си от него във всеки момент. Ако егото ти мислеше доброто, щеше да бъде доволно, както Светия Дух, когато те връща обратно у дома и ти повече не се нуждаеш от Неговото предводителство. Егото не гледа на себе си като на част от теб. В това се заключава главната му грешка, основанието на цялата му мисловна система.

2. Когато Бог те е сътворил, Той те е превърнал в част от Себе Си. 3атова агресия в Божието Царство е невъзможна. Ти си създал егото без любов и затова и то не те обича. Без любов не би могъл да принадлежиш на Божието Царство, което е любов - ето защо си мислиш, че си лишен от него. Това позволява на егото да смята, че е откъснато и външно за своя създател, ставайки изразител на онази част от твоето съзнание, която вярва, че ти самият си разделен и съществуваш извън Божието Съзнание. Егото по този начин е повдигнало първия въпрос, който някога е бил задаван, но въпрос, който не може да получи отговор. Този е въпросът „Кой си ти?", поставил началото на съмнението. Оттогава егото не е отговорило на нито един въпрос, въпреки че е повдигнало твърде много. Дори и най-изобретателните действия на егото никога не са постигали повече от това да замъглят въпроса, защото ти знаеш отговора и егото се страхува от теб.

3. Ти не би разбрал това противоречие, преди напълно да осъзнаеш основния факт, че егото нищо не може да знае. Светия Дух никога не говори пръв, но винаги се отзовава. Всеки в някакъв момент го е призовавал по един или друг начин и е получавал отговор. Тъй като Светия Дух откликва истинно, Той дава отговор за всички времена, което означава, че всеки разполага отговора още сега.

4. Егото не може да чуе Светия Дух, но то вярва, че част от съзнанието, което го е създало, е срещу него. То тълкува това като основание да нападне своя създател. То вярва, че най-добрата защита е нападението и желае и ти да повярваш в това. Ако не повярваш, никога няма да се присъединиш към егото, а егото отчаяно се нуждае от съюзници, макар и не от братя. Долавяйки, че в съзнанието ти има нещо чуждо за него, егото се обръща към тялото за съюзник, защото тялото не е част от теб. Така тялото се превръща в приятел на егото. Това е съюз, откровено основан на разделение. Ако минеш на страната на този съюз, ще изпиташ страх, защото се присъединяваш към съдружието на страха.

5. Егото влиза с тялото в заговор срещу твоето съзнание, и разбирайки, че „врагът" може да премахне и двете като схване, че не са част от теб, те се съюзяват за съвместна атака. Това е най-странната от всички представи, ако си дадеш сметка в какво се състои. Егото, което е нереално, се опитва да внуши на реалното съзнание, че то е учебно средство на егото; нещо повече, че тялото е по-реално от съзнанието. Никой в истинното си съзнание не би повярвал в това и не вярва.

6. Чуй тогава единствения отговор, който дава Светия Дух на всички въпроси, поставени от егото: Ти си дете на Бога, безценна част от Неговото Царство, сътворено като част от Него. Реално е само това и друго не съществува. Избрал си да спиш и да сънуваш кошмари, но този сън не е реален и Бог те зове да се пробудиш. От съня ти нищо не ще остане, когато Го чуеш, защото ще се пробудиш. В сънищата ти се съдържат много от символите на егото, за да те объркат. Но това е станало, само, защото си заспал, без да разбираш. Когато се пробудиш, ще видиш истината около теб и в теб и ще престанеш да вярваш на сънища, защото няма да ги приемаш за реалност. А Божието Царство и всичко, което си сътворил в него, ще бъде напълно реално за теб, защото е прекрасно и истинно.

7. В Божието Царство е напълно сигурно кой си и къде си. Съмнение няма, защото първото съмнение не е възниквало. Напълно решено, то никога не е било. Само чистото Битие живее в Божието Царство, където всичко живее в Бога без да поставя под въпрос. Времето от съня, прекарано в съмнения, отстъпва пред творчеството и неговата вечност Ти си сигурен също като Бога, защото си истинен като Него, но онова, което някога е било сигурно за твоето съзнание, е останало само като потенциална възможност да постигнеш сигурност.

8. Въвеждането на възможности в битието поставя началото на несигурността, защото възможностите са по-скоро потенциал, отколкото осъществяване. Това, което е възможност за теб, ще бъде ненужно при наличието на Божественото осъществяване и на твоето собствено. Осъществяването е постигнатият резултат. Когато резултатите са съвършени, е без значение какви са били възможностите. Странно е, че съвършеното сега трябва да се бъде усъвършенствано. Фактически това е невъзможно. Запомни обаче, че когато се поставиш в невъзможна ситуация, ти вярваш във възможността на невъзможното.

9. Възможностите трябва да се развият преди да можеш да ги използваш. Това не се отнася до нищо, сътворено от Бога, но то е най-доброто разрешение за създаденото от теб. В невъзможна ситуация можеш да развиеш възможностите си до степен, в която те да те измъкнат от нея. Имаш Наставник, който да те научи как да ги развиеш, но никой не може да ти нареди да го направиш, освен самият ти. Твоя е отговорността да постигнеш Божието Царство, защото имаш както Водач, за да го намериш, така и средството да го задържиш. Имаш пример, който да следваш и който ще те подкрепи, без да те подведе никога. Ти си оставаш следователно основният фактор за своето въображаемо робство, което само по себе си показва, че не си държан в робство.

10. Намираш се в невъзможна ситуация, само защото смяташ, че е възможно да бъдеш в такава ситуация. Наистина щеше да бъдеш в невъзможна ситуация, ако Бог ти бе показал твоето съвършенство, доказвайки ти собствената ти грешка. Това би демонстрирало, че съвършените не могат да осъзнаят своето съвършенство и се подчиняват на убеждението, че хора, които имат всичко, се нуждаят от помощ и са следователно безпомощни. Това е „логиката", на която се подчинява егото. Бог, Който знае, че Неговите творения са съвършени, не застава срещу тях. Такова нещо би било също толкова невъзможно, колкото и представата на егото, че то е могло да се опълчи срещу Него.

11. Ето защо Светия Дух никога не заповядва. Да заповядваш означава да приемеш наличието на неравноправие, каквото Светия Дух показва, че не съществува. Верността към изходните предпоставки е закон на съзнанието, а всичко, сътворено от Бога, е вярно на Неговите закони. Възможна обаче е и вярност на други закони, не защото тези закони са истинни, а защото са създадени от теб. Какво ще спечелиш, ако Бог ти докаже, че си мислил безумно? Може ли Бог да изгуби Собствената Си определеност? Често съм казвал, че това, на което учиш, е твоя същност. Нима би искал Бог да те учи, че си извършил грях? Ако Той противопостави на създаденото от теб „аз" истината, сътворена от Него, ти как ще реагираш, освен със страх? Ще започнеш да се съмняваш в истинното си съзнание, където единствено можеш да откриеш разума, даден ти от Него.

12. Бог не преподава. Да преподаваш означава да допускаш някаква липса, каквато Бог знае, че няма в теб. В Бога няма противоречие. Обучението цели промяна, но Бог твори неизменното. Разделението-от-Бога не е загуба на съвършенство, а разрив в общуването. Груба и напрегната форма на общуване е възникнала като глас на егото. Тя не е могла да наруши Божия мир, но е нарушила твоя. Бог не я е унищожил, защото това би означавало да я нападне. Подложен на съмнение, Той не се е усъмнил. Просто е дал Отговора. Неговият Отговор е твоят Учител.
V. Уроците на Светия Дух

1. Както всеки добър учител, Светия Дух знае повече, отколкото ти сега, но те учи само за да те приравни към Себе Си. Ти си усвоил погрешен урок, след като си повярвал в неистината. Не си убеден в собственото си съвършенство. Нима Бог може да те научи, че си раздвоил своето съзнание, когато го познава само в неговата цялостност? Той знае единствено това, че пътищата на общуване с Него са затворени и не може да сподели радостта и да сигурен, че децата Му са напълно щастливи. Бог дарява Своята радост непрестанно не във времето, а във вечността. Той не може да се разгърне, макар и Неговата цялостност да си остава ненакърнена, когато Синовността не е в единна връзка с Него. И тогава си казва: „Моите чеда са заспали, но трябва да се събудят."

2. Как по-мило да пробудиш чедата си, ако не с онзи нежен Глас, Който без да ги уплаши, ще им напомни, че е дошъл краят на нощта и е настанала светлина? Ти не им казваш, че кошмарите, които са ги плашили толкова жестоко, не са реални, защото децата вярват в магии. Просто ги уверяваш, че сега са в безопасност. После ги научаваш да различават съня от будното състояние, за да разберат, че не трябва да се плашат от сънища. И когато лоши сънища се появят, те сами да могат да призоват светлината да ги разпръсне.

3. Мъдрият учител посочва как да се подходи към проблема, а не как да се избегне той. Той не набляга на онова, което трябва да избягваш, за да не пострадаш, а на онова, което трябва да научиш, за да бъдеш щастлив. Помисли как ще се уплаши и обърка едно дете, ако му се каже: „Не прави това, защото ще се нараниш и изложиш на риск; а направи онова, за да не си наредиш и да бъдеш в безопасност и тогава няма да те е страх." Положително е по-добре да използваш само три думи: „Прави само това!" Такова просто изявление е съвършено ясно и лесно за разбиране и запомняне.

4. Светия Дух никога не изрежда грешките, защото Той не плаши деца, а лишените от мъдрост са всъщност малки дечица. Но когато го повикат, винаги се отзовава, така че те могат да разчитат на Него, което им вдъхва увереност. Децата наистина смесват фантазията и реалността и изпитват страх, защото не могат да ги разграничат. Светия Дух не прави разлика между сънищата. Той просто ги разпръсква със Своята светлина. Неговата светлина е винаги Повик за пробуждане, независимо какъв е сънят. В сънищата няма нищо трайно, а Светия Дух, сияещ със самата Божия Светлина, изразява само вечното.

А. За да имаш, раздавай всичко на всички

1. Когато твоето тяло, твоето его и сънищата ти изчезнат, ще разбереш, че ще живееш вечно. Вероятно си мислиш, че за това е необходимо да минеш през смъртта, но нищо не се осъществява чрез нея, защото смъртта е нищо. Всичко се осъществява посредством живота, а животът е от съзнанието и в съзнанието. Тялото нито живее, нито умира, защото ти, който си живот, не се вместваш в тялото. Щом ние имаме общо съзнание, ти можеш да победиш смъртта, защото аз я победих. Смъртта е опит да се разреши противоречието, без да се прави избор. Както всяко друго невъзможно разрешение, замислено от егото, и това няма да успее.

2. Бог не е създал тялото, защото то подлежи на унищожение и следователно не принадлежи на Божието Царство. Тялото символизира представите, които имаш за себе си. То е очевидно оръдие на разделението и следователно не съществува. Светия Дух както винаги, използва създаденото от теб, за да го изтълкува по нов начин, превръщайки го в учебно средство. И както винаги, всичко, което егото използва като доказателство в полза на разделението, Светия Дух преосмисля като свидетелство срещу него. Щом съзнанието може да изцели тялото, а тялото не може да лекува съзнанието, значи че съзнанието е по-силно от тялото. Всяко чудо е проявление на това.

3. Казах, че Светия Дух е подбудителната сила на чудесата. Той винаги утвърждава, че само съзнанието е реално, защото споделеност може да съществува само на нивото на съзнанието. Тялото е нещо отделно от теб и следователно не може да бъде част от теб. Понятието единомислени звучи логично, но единотелесни е безсмислица. Следователно по законите на съзнанието, тялото е безсмислица.

4. За Светия Дух чудесата не се различават по степен на трудност. Ти вече си добре запознат с това, но все още не вярваш, че е така. Следователно, не го разбираш и не можеш да го прилагаш. Твърде много ни предстои да осъществим в името на Божието Царство, за да позволим тази съществена идея да ни се изплъзне от вниманието. Тя е наистина основополагащият камък на мисловната система, на която те уча и на която искам и ти да учиш другите. Без да вярваш в нея, не можеш да вършиш чудеса, защото тя е вяра в съвършената равнопоставеност. На равноправните Божии Синове може да се предложи само един дар, еднакъв за всички, и това е да бъдат признати техните достойнства напълно. Нито повече, нито по-малко. Без определена градация, степенуването на чудесата по трудност е безсмислено, а онова, което предлагаш на своя брат, не подлежи на градация.

5. Светия Дух, Който води към Бога, привежда общуването в битие, така както в последна сметка привежда възприятието в познание. Онова, което даваш в общуването, не е изгубено за теб. Егото използва тялото за агресия, за удоволствие и за гордост. По своето безумие такъв начин на възприемане изглежда страшен. Светия Дух разглежда тялото само като средство за общуване и тъй като общуването означава споделяне, то се превръща в причастие. Може би си мислиш, че страхът, както и любовта, може да се предаде чрез общуване - и следователно да се сподели. Но това не е така реално, както би могло да изглежда. Онези, които предават в общуването си страх, предават агресия, а агресията винаги прекъсва общуването, правейки го невъзможно. Его-съзнанията наистина могат временно да се обединят, но само в името на онова, което всяко по отделно може да получи. Светия Дух предава само онова, което всеки може да предаде на всички. Той никога не взема обратно нищо, защото иска ти да го имаш. Затова и Неговото учение започва с урока:

6. Това е първата и единствена стъпка, която трябва да направиш сам. Дори не е нужно да я осъществиш самостоятелно до края, но трябва поне да насочиш усилията си в тази посока. След като си избрал да вървиш по този път, трябва да поемаш отговорност за пътуването и само от теб зависи да го следваш. Привидно тази стъпка може да задълбочи противоречието, вместо да го разреши, защото е началната стъпка за изменение на възприятията и преминаването им от превратно в нормално състояние. Това противоречи на превратното възприятие, което не си преодолял, защото в противен случай нямаше да ти се налага да го променяш. Има хора, които остават дълго на това ниво, преживявайки остро противоречие. В този период те могат да се опитат да се примирят с противоречието, вместо да предприемат следващата стъпка за неговото разрешаване. След като са направили първата крачка обаче, те ще получат подкрепа. След като веднъж изберат онова, което не могат сами да осъществят, те престават да бъдат сами.

1. Всички, които вярват в разделението, изпитват дълбок страх от отмъщение и изоставеност. Те вярват в агресията и отхвърлянето, затова ги възприемат, учат другите на тях и ги усвояват. Тези безумни идеи са явно резултат на дисоциация и проекция. Ти си онова, което преподаваш, но съвсем очевидно е, че можеш да учиш другите погрешно и сам да усвоиш неправдата. Мнозина мислеха, че ги нападам, при цялата очевидност на обратното. Един безумен ученик усвоява странни уроци. Трябва да разбереш, че когато не споделяш една система на мислене, ти я разклащаш. Ето защо хората, които вярват в нея, приемат това, че ти не я споделяш, като агресия срещу тях. Така е, защото всеки се отъждествява със своята мисловна система, а всяка система на мислене се гради върху онова, което вярваш, че е твоя същност, Ако основата на една мисловна система е истинна, тя разгръща само истината. Но ако лъжа е постaвена в центъра й, от нея произтича само измама.

2. Всички добри учители разбират, че само коренната промяна може да се окаже трайна, но те не започват на това ниво. Укрепване на мотивацията за промяна е тяхната първа и най-висша цел. Тя е също последната и окончателната им цел. Да повиши мотивацията за промяна у учащия е всичко, което учителят трябва да направи, за да гарантира промяната. Промяната в мотивацията е промяна на съзнанието и това неизбежно ще предизвика коренна промяна, защото съзнанието стои в основата на всичко.

3. Първата стъпка за промяната на мисленето, тоест в процеса на преодоляване на погрешното мислене, е промяна в разбирането за това какво означава да получаваш. В съответствие с това първият урок на Светия Дух бе „За да имаш, раздавай всичко на всички". Споменах, че това временно би могло да задълбочи противоречието и сега можем да дадем още пояснения по този въпрос. На този етап ти все още не разбираш, че да имаш и да бъдеш са тъждествени. Дотогава да имаш изглежда обратното това да даваш. Следователно, първият урок съдържа привидно противоречие, защото се усвоява от противоречиво съзнание. Това означава противоречива мотивация, така че урокът все още не може да се усвои последователно. По-нататък, съзнанието на учащия проектира собственото си противоречие, не можейки да види последователност в съзнанието на другите, а това го изпълва с подозрение относно тяхната мотивация. Такава е реалната причина, поради която в много отношения първият урок е най-труден за усвояване. Докато още остро съзнаваш своето его и реагираш преди всичко на егото в другите хора, ти се дават уроци как да реагираш на своето и на чуждото его, сякаш онова, в което вярваш, не е истина.

4. Възприемайки както винаги всичко превратно, егото намира първия урок за безумен. Всъщност това е единствената му възможност, защото другата, далеч по-неприемлива за него, е то да бъде безумното. Съжденията на егото и в този случай, както винаги, се определят от неговата същност. Въпреки това, дълбоката промяна ще се осъществи, когато мислещият промени съзнанието си. Междувременно учащият не може да не се вслуша в гласа на Светия Дух, който става все по-ясен. За това за известно време гой получава противоречиви послания и приема и едните, и другите.

5. За да се преодолее противоречието между две противоречиви системи на мислене, очевидно трябва да се избере едната и отхвърли другата. Ако се чувстваш идентичен със своята система на мислене, което е неизбежно, и приемаш две напълно несъвместими мисловни системи, не можеш да имаш мир на духа. Ако преподаваш и двете мисловни системи, а това е неминуемо, доколкото приемаш и двете, ти учиш на противоречие и го усвояваш. И въпреки това, ти се стремиш да постигнеш мир, защото в противен случай нямаше да повикаш Изразителя на мира на помощ. Безумен е не Неговият урок; безумно е противоречието.

6. Между разума и безумието не може да съществува противоречие. Едно от двете само е истина и следователно реално. Егото се опитва да ти внуши, че ти решаваш кой глас е истинен, но Светия Дух учи, че истината е сътворена от Бога и твоето решение не може да я промени. Когато започнеш да усещаш спокойната сила на Гласа на Светия Дух и Неговата абсолютна последователност, ще ти се открие, че се опитваш да преодолееш решение, което е неотменно взето заради теб. Ето защо вече те посъветвах да си напомняш да допуснеш Светия Дух да взема твоите решения в полза на Бога.

7. От теб не се иска да вземаш лишени от разум решения, дори и ако ти се струва така. Напълно лишено от разум е да вярваш обаче, че от теб зависи да решаваш какви са Божиите творения. Светия Дух възприема конфликта точно такъв, какъвто е. Ето защо, Неговият втори урок е:

8. Това е подготвителна стъпка, защото да имаш и да бъдеш все още не са приравнени. Тя обаче бележи напредък в сравнение с първата, която е всъщност само началото на промяна в мисленето. Тази втора стъпка е позитивно утвърждаване на желаното от теб. Тя, следователно, е стъпка към преодоляване на противоречието, защото означава, че са разгледани алтернативите и едната е предпочетена като по-желателна. И все пак, изразът „по-желателна" подразбира наличие на различни по степен желания. Следователно, макар и съществена за крайното решение, тази стъпка явно не е последната. Още не си приел, че няма степенуване на чудесата в зависимост от тяхната трудност, защото нищо, което изцяло желаеш, не е трудно. Всепоглъщащият стремеж е творчество, а творчеството не може да бъде трудно, защото Бог те е сътворил в качеството ти на творец.

9. Тази втора стъпка е все още на нивото на възприятията, макар че е гигантска стъпка към единното възприятие, което отразява Божественото познание. Когато я направиш без да се отклоняваш от посоката, ти се приближаваш към центъра на Своята мисловна система, където ще се осъществи коренна промяна. При втората стъпка напредъкът е неравномерен, но тя се прави по-лесно, защото е поредна. Разбирането, че тя неминуемо трябва да последва, показва нарастващо съзнание, че Светия Дух ще те води напред.

В. Бъди бдителен само за Бога и Неговото Царство

1. Казахме вече, че Светия Дух подхожда оценъчно и така трябва. Той разграничава истинното от неистинното в твоето съзнание и те учи да преценяваш всяка мисъл, която допускаш, в светлината на онова, което е вложено в него от Бога. Той съхранява всичко, което е в съзвучие с тази светлина, за да утвърди Божието Царство в теб. Приема и пречиства онова, което е само отчасти в съзвучие с нея. Но преценява, че трябва отхвърли онова, което е в пълна дисхармония. По такъв начин Той поддържа Божието Царство напълно непротиворечиво и единно. Имай предвид обаче, че егото приема онова, което е отхвърлено от Светия Дух. Това е така, защото те са в дълбоко противоречие във всичко, тъй като са в дълбоко противоречие относно твоята същност. Егото постоянно мени своите убеждения по този основен проблем и това води до промяна и в настроенията. Светия Дух е неизменен в това отношение и затова поражда едно настроение и то е радост. Той пази радостта, отхвърляйки всичко, което я нарушава и само Той може да те направи напълно щастлив.

2. Светия Дух не учи да съдиш останалите, защото не иска да преподаваш грешки и сам да ги усвояваш. Той едва ли щеше да бъде последователен, ако ти позволяваше да утвърждаваш онова, което трябва да се научиш да избягваш. В разбиранията на мислещия човек, следователно, Той оценява, но само за да постигне единство на съзнанието, което да възприема без да съди. Така съзнанието може да преподава без осъждане и да се научи да бъде неосъждащо. Преодоляването на осъждането трябва да се извърши само на нивото на съзнанието, така че да не правиш преноси вместо да се разгръщаш. Бог Самият е установил онова, което можеш да разгърнеш с пълна сигурност. Следователно, третият урок на Светия Дух е:

Бъди бдителен само за Бог и Неговото Царство.

3. Това е основна стъпка към коренна промяна. И все пак, тя все още запазва един аспект на неточност в мисленето, защото предполага, че има нещо, срещу което трябва да бъдеш бдителен. Тя е отишла далеч напред в сравнение с първия урок, който е само началото на промяна в мисленето и също в сравнение с втория, който се състои в това да определиш какви са твоите предпочитания. Тази стъпка, която логично произтича от втората, както втората от първата, подчертава антиномията между желано и нежелано. Тя следователно прави крайния избор неизбежен.

4. Докато първата стъпка сякаш усилва противоречието, а втората все още го запазва до известна степен, тази стъпка изисква систематична бдителност срещу поддържане на противоречието. Казах вече, че можеш бдително да застанеш срещу егото, също както бдително го поддържаш. Този урок ти показва не само, че можеш да бъдеш бдителен, но и че трябва. Той не се занимава с разликите в степента на трудност, а очертава ясно какви са приоритетите спрямо които да проявиш бдителност. Това е съвсем недвусмислен урок, защото показва, че не бива да има изключения, макар и да не отрича възможността да се изкушиш да ги допускаш. В това отношение трябва да се опреш на своята последователност, въпреки хаоса. Но хаосът и последователността не могат да съществуват дълго заедно, защото се изключват взаимно. Докато обаче се налага да проявяваш бдителност спрямо едно или друго, не можеш да разбереш тази взаимна несъвместимост и продължаваш да вярваш, че можеш да направиш избор както в полза на едното, така и в полза на другото. Учейки те какво да избереш, Светия Дух в крайна сметка ще те научи, че изборът не е необходим. Това окончателно ще освободи съзнанието ти от избора и ще го насочи към творчество в Божието Царство.

5. Изборът чрез Светия Дух ще те изведе в Божието Царство. Ти твориш в истинското си битие, но трябва да си спомниш своята същност. Третата стъпка служи на това припомняне като свързва уроците от предишните две и извежда отвъд тях към реално единство. Ако допускаш в съзнанието си само вложеното в него от Бог, ти го утвърждаваш такова, каквото Бог го е сътворил. А това означава, че го приемаш в истинската му същност. И тъй като съзнанието е цялостно, ти преподаваш мир, защото вярваш в него. Бог ще направи последната стъпка за теб, но благодарение па третата стъпка Светия Дух те подготвя за Бога. Подготвя те да преведеш състоянието да имаш в това да бъдеш чрез самото естество на стъпките, които трябва да направиш заедно с Него.

6. Първо научаваш, че да имаш се основава на това да даваш, а не да получаваш. След това разбираш, че на каквото учиш другите, това и сам усвояваш и желаеш да бъдеш в мир. При това Условие се отъждествяваш с Божието Царство, което има мирът за свое условие. Убеждението, че си вън от Божието Царство те е отхвърлило от него в собствените ти представи. Затова е от толкова съществено значение да научиш, че трябва да се присъединиш към него и да отхвърлиш само убеждението, че си отхвърлен.

7. И така, третата стъпка осъществява защита на твоето съзнание, допускайки да се отъждествиш само с онзи център, където Бог е поставил Своя олтар. Олтарите са вярвания, но Бог и Неговите творения стоят над всякакви вярвания, защото не подлежат на съмнение. Гласът от името на Бога дава израз само на онези вярвания, които не подлежат на съмнение, подготвяйки те за битие без съмнения. Доколкото разумът ти подлага на съмнение вярата в Бога и Неговото Царство, Божието съвършенство няма да ти се разкрие. Ето защо трябва да бъдеш бдителен в Божието име. Егото застава срещу Неговите творения и провокира съмнение. Ти няма да преминеш отвъд нивото на вярата, докато не повярваш напълно.

8. Когато отнесеш онова, което преподаваш, към цялата Синовност без изключение, това показва, че я виждаш и познаваш като нещо цялостно и единно. Сега е необходима строга бдителност, за да помниш за това единство, защото, ако допуснеш съмнение, ще загубиш представата за цялостност и няма да можеш да предадеш тази представа и на другите. Божието Царство е цялостно, независимо от твоите възприятия, но ти трябва да възприемеш целостта му, за да я осъзнаеш. Трябва да запазиш само способността си да осъзнаеш целостта, тъй като нейното битие не е заплашено от нищо. Но не можеш да имаш истинско чувство за битие, докато се съмняваш относно своята същност. Ето защо бдителността е от съществено значение. В съзнанието ти не трябва да проникват съмнения относно собственото ти битие, защото в противен случай не би могъл да знаеш със сигурност кой си. Сигурността ти е дадена от Бога. Истината няма нужда от бдителност, но тя е необходима за защита от илюзиите.

9. Истината е без илюзии и следователно принадлежи на Божието Царство. Всичко извън Божието Царство е илюзия. Когато си отхвърлил истината, ти си започнал да се възприемаш като лишен от нея. Създавайки си друго Царство и влагайки ценност в него, ти не си опазил в съзнанието си Божието Царство като единствено и така си поставил част от съзнанието си извън Божието Царство. Направеното е закрепостило волята ти и ти е дало болно съзнание, което се нуждае от изцеление. Твоята бдителност срещу болестта е начинът да я изцелиш. Щом съзнанието ти се излекува, то излъчва здраве и учи другите какво е здраве. Това те прави учител, който преподава онова, което и аз. От мен се изискваше бдителност, също както и от теб, а онези, които преподават едно и също, трябва да са в съгласие по отношение своите убеждения. Третата стъпка, следователно, е изява на онова, в което желаеш да вярваш, и предполага воля да се откажеш от всичко останало. Светия Дух ще ти позволи да предприемеш тази стъпка, ако Го последваш. Твоята бдителност е знак за желанието Той да те води. Бдителността наистина изисква усилие, но само докато разбереш, че няма нужда от усилие. Ти си положил големи усилия да съхраниш онова, което сам си създал, поради неговата неистинност. Затова сега трябва да насочиш всичките си усилия срещу стореното. Само по този начин можеш да преодолееш нуждата от усилие и да се опреш на битието, което имаш и което си. 3а да признаеш това, не се иска никакво усилие, защото то е истината и няма нужда от защита. То е е под съвършена Божествена защита. То е всеобхватно и съдържа безпределно творчество.