Глава 7 ДАРОВЕТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

1. Творческата сила на Бога и Неговите творения е безгранична, но не равнозначно обратима. Ти общуваш всецяло с Бога и Той с теб. Този процес е непрестанен и ти вземаш участие като неразделна част от него, което те вдъхновява да твориш по Божие подобие. И все пак, в творчеството не си в равнозначно обратими отношения с Бога, тъй като ти си сътворен от Него, но не и Той от теб. Вече съм казвал, че само в това отношение твоята творческа сила се различава от Неговата. Това има аналог дори и на този свят. Родителите дават живот на децата, но децата не дават живот на родителите. Те обаче на свой ред дават живот на собствените си деца и по този начин дават живот по подобие на своите родители.

2. Ако ти бе сътворил Бог, а Той е сътворил теб, Божието Царство не би могло да се разгръща по силата на собствената си творческа мисъл. Творението тогава щеше да има граници, а ти нямаше да бъдеш сътворец с Бога. Както Божията творческа Мисъл се разгръща от Него към теб, така трябва твоята творческа мисъл се разгръща от теб към твоите творения. Само по такъв начин цялата творческа сила може да се разгръща. Божиите постижения не са твои, но твоите са също като Неговите. Той е сътворил Синовността, а ти я разгръщаш. Ти имаш силата да допълниш Божието Царство, но не и неговия Творец. Ти овладяваш тази сила, когато цялата ти бдителност се съсредоточи към Бога и Неговото Царство. Приемайки в себе си тази сила, ти се учиш да си спомняш своята същност.

3. Твоите творения ти принадлежат, както самият ти принадлежиш на Бога. Ти си част от Бога, както твоите синове са част от Неговите Синове. Да твориш означава да обичаш. Любовта се разгръща, защото не може да се вмести в нищо. Бидейки безгранична, тя не спира пред нищо. Твори извечно, но не във времето. Божиите творения имат вечно битие, защото битието на Бога е вечно. Твоите творения са съществували винаги, защото ти можеш да твориш само, както твори Бог. Вечността ти принадлежи, защото Той те е сътворил вечен.

4. Егото, от друга страна, винаги изисква реципрочни права, защото се основава на съперничество, а не на любов. То е винаги готово да сключи сделка, без да разбира, че подобието с другия изключва всякакви сделки. 3а да спечелиш, трябва да отдадеш, а не да се пазариш. Да се пазариш означава да ограничиш отдаването, а не такава е Божията Воля. Да имаш обща воля с Бога означава да твориш по Негово подобие. Бог не ограничава Своите дарове по никакъв начин. Неговите дарове това си ти и затова твоите дарове трябва да бъдат подобни на Неговите. Твоите дарове към Божието Царство трябва да бъдат каквито са Неговите дарове към теб.

5. Аз отдадох само любов на Божието Царство, защото вярвах, че това е моята същност. Онова, което вярваш, че е твоя същност, определя какви ще бъдат твоите дарове, а щом Бог те е сътворил, разгръщайки Себе Си в теб, ти можеш да разгърнеш себе си също като Него. Само радостта става вечно все по-голяма, защото радостта и вечността са неделими. Бог се разгръща безгранично и извечно и ти, който си творец заедно с Него, разгръщаш Божието Царство извечно и безгранично. Вечността е незаличимият печат на творението. Онова, което е вечно, обладава мир и радост завинаги.

6. Да мислиш като Бога означава да бъдеш сигурен като Него относно твоята същност, а да твориш като Него означава да споделяш онази съвършена Любов, която Той споделя с теб. Към това те води Светия Дух, за да бъде пълна радостта ти, защото Божието Царство е пълнота. Казах, че последната стъпка в пробуждането за познанието се предприема от Бога. Това е истина, но е трудно да се обясни с думи, защото думите са символи, а нищо, което е истина, не се нуждае от обяснение. Светия Дух обаче има за задача да преведе безполезното на езика на полезното, безсмисленото на езика на смисъла и временното на езика на вечното. Затова Той може да ти помогне да разбереш някои неща относно тази последна стъпка.

7. Бог не предприема стъпки, защото постиженията Му не се постигат постепенно. Той не преподава знание, защото Неговите творения са неизменни. Той не прави нищо последно, защото е сътворил всичко пръв и завинаги. И трябва да се разбере, че думата „пръв" по отношение на Бога не е свързана е представа за време. Той е пръв в този смисъл, че Той е Първият в Самата Света Троица. Той е Първият Творец, защото е сътворил всички свои сътворци. И поради тона, времето няма oтношение нито към Него, нито към онова, което е сътворил. „Последната стъпка", която Бог предприема, следователно, е била истина в самото начало, истина е сега и ще бъде вечно истина. Онова, което е извън времето, съществува винаги, защото битието му е извечно неизменно. То не се променя с това, че нараства, защото е сътворено така, че да може да нараства вечно. Ако го възприемаш като ненарастващо, това означава, че не знаеш какво представлява. Не знаеш също Кой го е сътворил. Бог не ти открива това, защото то никога не е било скрито. Неговата светлина никога не е помръквала, защото Воля Му е да я споделя. Нима е възможно нещо, което е напълно споделено веднъж да се скрие, а после да се открие?

1. Изцелението е единственият вид мислене на този свят, което наподобява Божията Мисъл и поради общите черти помежду им може лесно да премине в нея. Когато един брат се чувства болен, това означава, че се възприема като нецялостен и следователно нуждаещ се. Ако ти също го виждаш като болен, това означава, че го възприемащ като отсъстващ от Божието Царство или откъснат от него, и по този начин помрачаваш Царството и за двама ви. Болестта и разделението не са от Него, но Божието Царство е от Него. Ако помрачиш Божието Царство, ти възприемаш онова, което не е от Бога.

2. Да изцелиш означава да поправиш възприятието на своя брат и себе си като споделиш Светия Дух с него. Това поставя и двамата ви в Божието Царство и възстановява неговата цялостност в съзнанието ти. То представлява отражение на творческия акт, защото обединява като довежда до растеж и интегрира чрез разгръщане. Каквото проектираш или разгръщаш е реалност за теб. Това е неотменен закон на съзнанието в този свят, както и в Божието Царство. В този свят обаче неговото съдържание е различно, защото мислите, които му се подчиняват са различни от Мислите в Божието Царство. Законите трябва да се приспособят към обстоятелствата, за да се поддържа ред. Най-съществената характеристика на законите на съзнанието такива, каквито се проявяват те в този свят, е, че подчинявайки им се, а аз те уверявам, че се налага да им се подчиняваш, ти можеш да постигнеш диаметрално противоположни резултати. Това е така, защото законите са зависими от условията на света, в който диаметрално противоположни резултати са възможни, тъй като ти можеш да откликнеш на два противоположни гласа.

3. Извън Божието Царство неговият вътрешен закон се преобразува в следното: „Каквото проектираш, в това вярваш." Това е неговата учебна форма, защото извън Божието Царство е необходимо да се учи. Тази форма означава, че ще научиш кой си в зависимост от онова, което си проектирал върху другите и възприемаш като тяхна същност. В Божието Царство няма нито учение, нито преподаване, защото не съществуват убеждения. Съществува само сигурност. Бог и Неговите Синове в сигурността на битието знаят, че ти си онова, което разгръщаш. Тази форма на закона не е претърпяла никакво видоизменение, защото това е законът на сътворението. Сам Бог е сътворил този закон като е творил чрез него. И Неговите Синове, които творят по Негово подобие, го следват с радост, като знаят, че от това зависи разгръщането на Божието Царство и собственото им творчество.

4. За да бъдат действени, законите трябва да се прилагат в общуването. Те всъщност трябва да бъдат превеждани за онези, които говорят на различен език. Въпреки това, добрият преводач, дори и да промени формата на онова, което превежда, никога не променя смисъла му. Всъщност, целта му е да промени формата по такъв начин, че да съхрани смисъла. Светия Дух е Преводачът на Божиите закони за онези, които не ги разбират. Ти сам не можеш да осъществиш това, защото противоречивото съзнание не може да съблюдава вярно едно значение и е склонно да променя смисъла, за да съхрани формата.

5. Целта на Светия Дух при превода е тъкмо противоположна. Той превежда, само за да съхрани оригиналния смисъл във всяко отношение и на всякакви езици. Следователно, Той се противопоставя на идеята, че различията във формата са разлики в смисъла, като винаги подчертава, че тези различия нямат значение. Смисъла на Неговото послание е вечно един и същ - само съдържанието е от значение. Божият закон на сътворението не се състои в използването на истината за убеждение на Божиите Синове в нея. Разгръщането на истината, което е законът на Божието Царство, се основава върху нейното познание. Ти си наследник на това познание и не е нужно да го научаваш, но когато си се отказал от собственото си наследство, си започнал да усвояваш необходимостта.

6. Никой не поставя под съмнение връзката между усвояването и паметта. Усвояването е невъзможно без памет, защото онова, което се повтаря систематично, трябва да се запомни. Затова учението на Светия Дух е урок по припомняне. Казах и преди, че Той учи на припомняне и забрава, но забравата е необходима само за да направи припомнянето систематично. Човек забравя, за да запомня по-добре. Ти няма да разбереш Неговите преводи, докато чуваш две техни интерпретации. Следователно трябва да забравиш или да отхвърлиш едната интерпретация, за да разбереш другата. Само така можеш да се научиш на последователност, за да бъдеш най-сетне последователен.

7. Какъв смисъл може да има съвършената последователност за онези, чийто ум е объркан? Очевидно е, че объркването пречи да се познае смисъла и не позволява на усвояващия да го оцени. В Божието Царство не е познато объркването, защото съществува само един смисъл. Този смисъл идва от Бога и е Бог. И защото този смисъл си и ти, ти го споделяш и разгръщаш също както своя Творец. Този смисъл не се нуждае от превод, защото е напълно разбираем, но се нуждае от разгръщане, защото такава е неговата същност. Общението е съвършено непосредствено и съвършено единно. То е напълно свободно, защото в него не прониква никакво разногласие. Затова е Царството на Бога. То принадлежи на Бога и е подобно Нему. Такава е неговата реалност и нищо не може да я наруши.

1. Светия Дух преподава един урок и го прилага за всички отделни индивиди във всички ситуации. Тъй като в Него няма противоречие, Той прави най-доброто от всяко усилие и всеки резултат. Като те учи каква е силата на Царството Божие, Той ти показва каква сила се крие и в теб самия. Няма значение как я прилагаш. Тя е винаги максимална. Тази сила не се дължи на твоята бдителност, но бдителността ти позволява да се възползваш винаги и по всякакъв начин от нея. Както казах: „Аз съм с вас през всичките дни", имах предвид това в съвсем буквалния смисъл. Не отсъствам за никого в никоя ситуация. И понеже съм с теб през всичките дни, ти си пътят, истината и животът. Тази сила не се дължи нито на теб, нито на мен. Тя е сътворена, за да бъде споделяна и затова не може да се възприеме като принадлежна на един за сметка на друг. Възприемайки я по този начин, ти я лишаваш от смисъл, премахвайки или пренебрегвайки единственото й значение.

2. Божественият смисъл те очаква в Божието Царство, защото Бог го е вложил там. Той не те очаква във времето. Просто смисълът е съсредоточен в Божието Царство, защото му принадлежи, както му принадлежиш и ти. Нима е възможно ти, който си Божественият смисъл, да възприемаш себе си извън него? Би могъл да се усещаш лишен от вътрешно съдържание, само ако се чувстваш нереален. Затова егото е безумно; то учи, че не си това, което си. Такова противоречие очевидно е невъзможно. Не можеш нито реално да усвоиш, нито реално да преподадеш такъв урок. И все пак, ти винаги преподаваш. Тогава е неизбежно да преподаваш нещо друго, макар и егото да не знае какво е то. Така че егото постоянно се разгражда и се досеща за твоите намерения. Не можеш да имаш единно съзнание, ако си се свързал с егото, защото то не му принадлежи. Но „предателството" спрямо егото означава вярност на мира. И следователно, „врагът" на егото е твой приятел.

3. Казвал съм вече, че приятелят на егото не е част от теб, защото егото се чувства в състояние на война и има нужда от съюзници. Ти, който не си в състояние на война, трябва да търсиш и приемаш за братя всички, които виждаш, защото само равноправието води до мир. Равноправните Божи Синове имат всичко и не могат да се конкурират. Но ако не възприемат някой от своите братя като съвършено равноправен, това означава, че в съзнанието им е проникнала идеята за съперничество. Не подценявай необходимостта от бдителност срещу подобна идея, защото всички противоречия и конфликти се дължат на нея. Това е убеждението, че съществува противоречие на интереси, което е приемане на невъзможното за истина. Къде е разликата между това и да се смяташ за нереален?

4. Да бъдеш в Божието Царство означава да бъдеш изцяло обърнат към него. Докато вярваш, че можеш да се обърнеш и към неистината, ти избираш да живееш в противоречие. Нима е възможен подобен избор? Дори и да изглежда така, реалността е съвсем различна. Ти, който си Божието Царство, нямаш отношение към привидностите. Реалността ти принадлежи, защото ти си реалността. По този начин да имаш и да бъдеш се примиряват взаимно не в Божието Царство, а в твоето съзнание. Олтарът там е единствена реалност. Олтарът е съвършено чиста мисъл, защото е отражение на съвършената Мисъл. Твоето истинно съзнание вижда само братя, защото вижда всичко само в своята собствена светлина.

5. Бог освещава твоето съзнание и го поддържа озарено със Своята светлина, защото светлината Му е битието на твоето съзнание. Няма никакво съмнение в това и когато го поставяш под въпрос, винаги получаваш отговор. Това е Отговор, който просто премахва въпроса, защото да се поставя под въпрос реалността е безсмислено. Затова Светия Дух нищо не поставя под въпрос. Единствената Негова функция е да премахне онова, което е под въпрос, и да утвърди онова, което е сигурно. Сигурните са напълно спокойни, защото не са обзети от съмнения. Те не повдигат въпроси, защото нищо съмнително не прониква в съзнанието им. Това им дава спокойствие, което те споделят, защото познават своята същност.

1. Истината може и трябва само да се признае. Светия Дух вдъхновява, а Бог, в зависимост от Своите закони, дава сигурност. И вдъхновението, и сигурността, следователно, имат един и същ Източник, тъй като вдъхновението произхожда от Гласа на Бота в съответствие с Божествените закони. Изцелението не е непосредствено произтичащо от Бога, Който познава Своите творения в съвършената им цялостност. И все пак то е от Бога, защото се постига чрез Неговия Глас и Неговите закони. То е техен резултат в едно състояние на съзнанието, което не познава Него Самия. Такова състояние е непознато за Него и затова не съществува, но онези, които спят, не съзнават това. Именно не съзнавайки това, те не познават.

2. За да те научи, че е в теб, Светия Дух трябва да се проявява чрез теб. Това е междинна стъпка към познанието, че ти си в Бога, защото си неразделна част от Него. Чудесата, вдъхновявани от Светия Дух, не се различават по трудност едно от друго, защото творението не се различава в своите части. Божията Боля е такава, а също и твоята. Това е установено от Божиите закони и Светия Дух ти го напомня. Когато лекуваш, ти си спомняш Божиите закони и забравяш законите на егото. Както казах и преди, забравата е начин за по-добро припомняне. Ако се разбира правилно, тя не се противостои на припомнянето. Но ако не, както и при всички случаи на неправилно разбиране, възниква усещането за противоречие с нещо друго. Забравата на законите на егото може да се използва като път за излизане от противоречието, какъвто е всяко правилно възприятие.

3. Егото не се стреми да научи всички на това, което знае, защото това би осуетило неговата цел. Затова то и нищо не може да усвои. Светия Дух учи да се възползваш от всичко, постигнато от егото, за да преподаваш противоположни на неговите „уроци". Конкретният вид на уроците и на способностите, чрез които са усвоени, няма значение. Трябва само да положиш усилие да се учиш, защото Светия Дух насочва всички усилия към една цел. А когато различните способности се съсредоточат в една цел продължително време, те стават единни. Това става така, защото се насочват в една посока или по един начин. И така, в края на краищата, всички те водят до един резултат и това подчертава тяхното сходство, а не различия.

4. Затова трябва да отдадем всички свои способности на Светия Дух, Който знае как правилно да ги прилага. Той винаги ги използва за изцеление, защото за Него ти си единен. Изцелението ти помага да научиш, че си цялостен и така - да си припомниш Бога. Ти си забравил за Него, но Светия Дух знае, че забравата трябва да се превърне в начин на спомняне.

5. Целта на егото е единна, както и целта на Светия Дух, затова и техните цели не могат никога, по никакъв начин да се съвместят. Егото винаги се стреми да внася разделение и разединение. Светия Дух - да обединява и изцелява. Когато изцеляваш другиго, ти изцеляваш и себе си, защото няма разлика в трудността на лечението за Светия Дух. Изцелението е начин да се преодолее убеждението, че съществуват разлики, а само така Синовността може да се види в нейното единство. Този начин на възприемане е в съгласие със законите на Бога, дори и когато съзнанието не е в състояние на съгласие с Неговото. Истинното възприятие притежава такава сила, че съгласува съзнанието с Божието Съзнание, защото служи на Неговия Глас, който е във всички вас.

6. Мисълта, че можеш да противостоиш на Божията Воля е истинска заблуда. Егото е убедено, че може да направи това и да ти предостави като награда своята „воля". Подобен дар не ти е нужен. Това не е дар. Не е нищо. Ти едновременно имаш Божия дар и си този дар. Но когато не се възползваш от него, ти го забравяш. А когато го забравиш, вече не знаеш кой си. Изцелението е начин да се доближиш до познанието като мислиш в съответствие с Божествените закони, признавайки ги за всеобщи. В противен случай за теб те са лишени от смисъл Но сами по себе си Божествените закони не са безсмислени, защото целият смисъл се съдържа от тях и в тях.

7. Първо търси Царството Божие, защото там законите на Бога действат истинно, което е единственото им проявление, бидейки закони на истината. Нека това да бъде единственият ти стремеж, защото друго не ще намериш. Друго не съществува. Бог е Всичко у всички в най-буквален смисъл. Цялото битие е в Него, Който е цялото Битие. И ти следователно съществуваш в Него, защото битието ти е Негова принадлежност. Изцелението е начин да забравиш чувството за заплаха, което ти внушава егото, като не виждаш такава заплаха от страна на твоя брат. Това укрепва Светия Дух и у двама ви, защото е отказ да отдадеш признание на страха. Тази покана е достатъчна за любовта. Тя е отправена към цялата Синовност, защото в това е същността на Синовността. Когато съзнанието ти се пробуди за нея, ти просто забравяш онова, което не си. А това ти припомня онова, което си.

1. Тялото не е нищо повече от матрица за развиване на способности, която няма нищо общо с начина, по който те се използват. Това е въпрос на избор. Резултатите от избора на егото в това отношение са толкова очевидни, че не е необходимо да бъдат разяснявани, но изборът на Светия Дух да използва тялото само за общуване има толкова пряко отношение към изцелението, че трябва да се поясни. Неизцеленият лечител очевидно не разбира собственото си призвание.

2. Само съзнанията могат да общуват. Тъй като егото не може да заглуши импулса за общуване, който е едновременно и импулс за творчество, то е в състояние да ти внуши, че тялото е способно както да общува, така и да твори и следователно не се нуждае от съзнанието. По този начин егото се стреми да те убеди, че тялото би могло да изпълнява функциите на съзнанието и е следователно е самодостатъчно. Но ние знаем, че поведението не е нивото, на което се преподава или усвоява знание, защото човек може и да не постъпва в съгласие със своите убеждения. Но тогава той не може да бъде добър учител и ученик, защото, както многократно подчертавахме, човек учи другите на онова, в което вярва. Ако урокът е непоследователен, той се преподава и усвоява зле. Ако преподаваш едновременно и болест, и изцеление – ти си както лош учител, така и лош ученик.

3. Всеки може и трябва да развие способността да лекува, ако желае да бъде излекуван. Изцелението е формата на общуване на Светия Дух в този свят и тя е единствената форма, която Той приема. Той не признава друго общуване, защото отрича смесването на съзнание и тяло, характерно за егото. Съзнанията могат да общуват помежду си, без да си причиняват вреда. Тялото в служба на егото би могло да навреди на други тела, само ако е било объркано със съзнанието. Такава ситуация също може да се използва както за изцеление, така и за магия, но трябва да помниш, че магията винаги се свързва с убеждението, че изцелението е пагубно. Такава е безумната предпоставка, от която произтича магията и проявленията й са също толкова безумни.

4. Изцелението винаги вдъхва сили. Магията е опит да бъдеш лишен от тях. Изцелението не вижда в лечителя нищо, което не се споделя от всички хора. Магията намира винаги нещо „специално" в лечителя, което той е смята, че може да предложи в дар на друг, който го няма. Дори и да е убеден, че този дар му се дава от Бога, съвсем очевидно е, че той не разбира Бога, ако си мисли, че притежава нещо, което останалите не притежават.

5. При Светия Дух няма нищо случайно и лечението от Него е винаги ефективно. Ако лечителят не лекува винаги чрез Него, резултатите ще бъдат променливи. Но самото лечение е нещо последователно, защото само последователността не води до противоречия, а цялостност означава непротиворечивост. Ако допуска изключения и смята, че в едни случаи може да изцелява, а в други не, лечителят е очевидно непоследователен. Това води до вътрешно противоречие и го предава и на другите. Възможно ли е нещо, което идва от Бога, да не съществува винаги и за всички? Любовта не прави изключения. Само където има страх, би могло да се вижда някакъв смисъл в идеята за изключение. Изключенията внушават страх, защото са породени от страха. Понятието „уплашен лечител" крие в себе си противоречие и само едно противоречиво съзнание може да вижда в него някакъв смисъл.

6. Страхът не носи щастие. Щастие носи изцелението. Страхът винаги допуска изключения. Изцелението - никога. Страхът води до дисоциация, защото поражда разделение. Изцелението винаги поражда хармония, защото произтича от единството. То е предсказуемо, защото на него може да се разчита. На всичко, което произтича от Бога, може да сe разчита, защото всичко от Бога е напълно реално. Може да се разчита на изцеление, защото то е вдъхновено от Неговия Глас и е в съгласие с Неговите закони. Но ако изцелението се xaрактеризира с вътрешна последователност, то не може да бъде непоследователно разбирано. Разбиране означава последователност, защото Бог означава последователност. А щом Неговият смисъл е такъв, значи такъв е и твоят. Смисълът, който ти влагаш, не може да не бъде в съзвучие с Неговия, защото целия твой смисъл и единственият ти смисъл идва от Неговия и е като Неговия. Бог не може да бъде в дисхармония със Самия Себе си и ти не- можеш да бъдеш в дисхармония с Него. Не си в състояние да откъснеш своето Аз от Твореца, Който те е сътворил, споделяйки Своето Битие с теб.

7. Неизцеленият лечител изисква благодарност от своите братя, но той самият не им е благодарен. Това е така, защото си мисли, че им дава нещо, а не получава нищо равностойно в замяна. Много ограничени са уроците, които преподава, защото и той самият научава твърде малко. Неговият урок по изцеление е ограничен от собствената му неблагодарност, която е урок по болест. Истинското учение е постоянен процес и неговата преобразяваща сила е толкова жизнено важна, че ако в един миг Божият Син осъзнае силата си, в следващия миг той може да промени света. Това е така, защото промяната в съзнанието е промяна на най-могъщия инструмент за осъществяването й. Това не е в противоречие с неизменността на съзнанието, сътворено от Бога, но ти си въобразяваш, че си го променил, докато се учиш от егото. Така се оказва, че трябва да усвояваш един противоречив урок - да промениш разбирането си за съзнанието. Само така можеш да узнаеш, че то е неизменно.

8. Когато изцеляваш, ти научаваш тъкмо това. Съзнавайки, че твоят брат не е могъл да промени своето съзнание, признаваш неизменността на съзнанието. Това е начинът да доловиш в него Светия Дух. Само Светия Дух в него е неизменен. Той самият си мисли, че съзнанието му е променливо, защото в противен случай нямаше да се чувства болен. А това означава, че не разбира същността на истинското си Аз. Ако ти виждаш в него само неизменното, това означава, че реално не си го променил. Когато погледнеш на съзнанието му по нов начин, ти му помагаш да преодолее онази промяна, която егото му мисли, че е породило в него.

9. Както можеш да чуваш два гласа, така можеш и да виждаш по два начина. Единият начин на виждане ти показва образ или идол, който можеш да боготвориш от страх, но никога няма да можеш да обичаш. Другият ти показва само истината, която ще обикнеш, защото ще я разбереш. Да разбереш нещо означава да вникнеш в него, защото човек се отъждествява с това, което разбира, и превръщайки го в част от себе си, той го приема с любов. Така Самият Бог те е сътворил - с разбиране, вникване и любов. Егото не е в състояние да разбере това, защото не разбира какво прави, не вниква в него и не го обича. Приобщавайки нещо, то го отнема от друго. Убедено е най-буквално, че всеки път, в който лишава някого от нещо, то самото се разраства. Аз често съм говорил за това, че Божието Царство се разгръща благодарение на това, което ти твориш така, както си бил сътворен. Цялата слава и съвършена радост, която представлява Божието Царство, е заложена в теб и ти можеш да я дариш. Нима няма да пожелаеш да го направиш?

10. Отца ти не можеш да забравиш, защото аз съм с теб, а аз не мога да Го забравя. Да забравиш мен означава да забравиш себе си и Онзи, Който те е сътворил. Нашите братя са склонни към забрава. Затова и се нуждаят ти да помниш за мен и за Онзи, Който ме е сътворил. Помнейки ни, ти можеш да ги накараш да се отнасят по друг начин към себе си, както аз мога да променя отношението ти към теб самия. Твоето съзнание е толкова мощна светлина, че ти си напълно в състояние да проникнеш в техните съзнания и да ги просветлиш, както аз просветлявам твоето. В причастието аз не искам да споделя тялото си, защото това би означавало нищо да не споделя. Нима бих се опитал да споделя една илюзия с пресветите чеда на пресветия Отец? Но искам да споделя своето съзнание с теб, защото ние изхождаме от едно Съзнание, което е наше достояние. Виждай навсякъде само това Съзнание, защото то е навсякъде и във всичко. То представлява всичко, защото всички неща се съдържат в него. Ти, който виждаш само това, си благословен, защото виждаш единствено истината.

11. Ела при мен и научи истината, която се крие в теб. Ние споделяме единно съзнание, което споделят и нашите братя, и когато погледнем правдиво на тях, те ще получат изцеление. Нека съзнанието ти озари заедно с моето техните съзнания и чрез нашата благодарност да ги накараме да разберат каква светлина се крие в самите тях. Тази светлина ще огрее обратно и теб, както и цялата Синовност, защото това е твоят истински дар към Бога. Той ще го приеме и отдаде на Синовността, защото е приемлив за Него и следователно и за Неговите Синове. Това е истинското причастие със Светия Дух, Който вижда олтара на Бога у всекиго и ти позволява да го оцениш, като по този начин те призовава да обичаш Бога и сътвореното от Него. Ти можеш да оцениш Синовността само в нейното единство. Това е аспект от закона на сътворението и следователно мисленето се ръководи от него.

1. Макар че Синовността може да бъде обичана само в нейното единство, ти би могъл да я възприемаш фрагментарно. Невъзможно е обаче в част от нея да видиш нещо, което не би приписал на цялата Синовност. Ето защо агресията не е никога частична и човек трябва напълно да се освободи от нея. Ако не я отхвърлиш изцяло, не можеш да я отхвърлиш въобще. Страхът и любовта пораждат или творят в зависимост от това дали са предизвикани или вдъхновени от егото или от Светия Дух, но те непременно ще се върнат обратно към съзнанието на мислещия, от което произхождат и ще засегнат възприятията му изцяло. Това включва представата му за Бога, както и за Неговите и собствените му творения. Възприемайки Ги със страх, той няма да може да Ги оцени. Ако се отнесе към Тях с любов, ще вникне истински в Тях.

2. Когато едно съзнание допуска агресия, то не може да обича. Това е така, защото е убедено, че може да унищожи любовта и следователно не разбира какво е любов. А ако не разбира какво е любов, то не може да се възприема като любящо. Това го лишава от осъзнаване на битието, внушава му чувство за нереалност и поражда пълно объркване. Всичко това е резултат от силата на собствената ти мисъл, но мисленето ти може и да те спаси, защото силата му не е от теб. Тази сила се дължи и отчасти на способността ти да избираш и насочваш своето мислене. Ако не вярваш, че си способен да го направиш, ти отричаш силата на своята мисъл и така се убеждаваш в нейното безсилие.

3. Изобретателността на егото в стремежа му към самосъхранение е огромна, но тя се корени в същата тази сила на съзнанието, която отрича. Това значи, че егото напада онова, което поддържа, а това води до крайно чувство на безпокойство. Ето защо егото никога не признава какво върши. То е съвършено логично, но явно лишено от здрав разум. Обръща се за поддържане на съществуването си към единствения източник, който е напълно враждебен на неговото съществуване. Страхувайки се да възприеме силата па този източник, то е принудено да го подценява. Това застрашава собственото му съществуване, което е непоносимо състояние. Съхранявайки логиката си, но все още лишено от здрав разум, егото разрешава тази напълно безумна дилема по един напълно безумен начин. То не възприема факта, че собственото му съществувание е заплашено, като проектира заплахата над теб и приема, че твоето битие не съществува. Това гарантира собствената му дълготрайност, ако вземеш неговата страна, при положение че няма да осъзнаеш в какво се състои твоята безопасност.

4. Егото не може да си позволи да познава нищо. Познанието е пълно, а егото не вярва в пълнотата. Това неверие е неговият произход и макар да не те обича, то е вярно на своите предшественици и ражда така, както е било родено. Съзнанието винаги възпроизвежда начина, по който е било създадено, въздадено от страх, егото създава страх. В това е неговата вярност и тази негова вярност го прави враждебно на теб, защото ти си любов. Любовта е твоята сила, която егото неизбежно отрича. То е принудено също да отхвърли всичко, което ти дава тази сила, защото тя наистина ти дава всичко. Никой, който има всичко, не би пожелал егото. Следователно и собственият му създател не го желае. И така, единственото решение, с което би се сблъскало егото, ако съзнанието, което го е създало, познаваше самото себе си, щеше да бъде решението да бъде то отхвърлено. А ако това съзнание разпознае една част от Синовността, то би познало и себе си.

5. Следователно, егото се противопоставя на всяко вникване, всяко разпознаване, всяко смислено възприятие и всяко познание. То ги възприема като пълна заплаха, защото долавя, че на каквото и да се посвети съзнанието, посвещението му е пълно. След като е принудено да се дистанцира от теб, егото се стреми да се свърже с нещо друго. Но друго няма. Съзнанието обаче може да си изработва илюзии и когато ги създаде, то ще им вярва, защото чрез вярата си в тях ги създава.

6. Светия Дух разгражда илюзиите без да ги напада, защото не може да ги възприеме въобще. Следователно те за Него не съществуват. Той разрешава привидния конфликт, който пораждат, възприемайки го като лишен от смисъл. Казах и преди, че Светия Дух възприема противоречието точно такова, каквото е, а то е лишено от смисъл. Светия Дух не нека от теб да разбираш противоречието; Той иска да осъзнаеш, че, тъй като противоречието е лишено от смисъл, го не може да бъде разбрано. Както казах вече, разбирането води до вникване, а вникването поражда любов. Нищо, освен любовта, не може да бъде разбрано, защото нищо друго не е реално и следователно нищо друго не притежава смисъл.

7. Ако помниш онова, което Светия Дух ти предлага, ти ще бъдеш бдителен само по отношение на Бог и Неговото Царство. Единствената причина да ти бъде трудно да приемеш това е, защото може още да си мислиш, че има нещо друго. Убежденията не изискват бдителност, освен ако са противоречиви. Ако са противоречиви, съществуват противоречиви компоненти в тези убеждения, които са довели до състояние на война и бдителността става от съществено значение. Бдителност не е необходима в състояние на мир. Тя е потребна срещу убеждения, които не са истинни. Светия Дух никога нямаше да им обърне внимание, ако ти не бе повярвал в неистинното. Когато повярваш в нещо, ти го превръщаш в своя истина. Когато повярваш в нещо, което Бог не познава, твоята мисъл влиза в привидно противоречие с Неговата Мисъл, а това изглежда като агресия срещу Него.

8. Аз нееднократно съм подчертавал, че егото наистина вярва, че може да атакува Бога и се опитва да те убеди, че това е твое дело. А щом съзнанието не е способно на агресия, според егото съвършено логично следва убеждението, че ти си тяло. Като отказва да те види такъв, какъвто си, то вижда себе си такова, каквото желае да бъде. Съзнавайки своята слабост, егото изисква да му бъдеш съучастник, но не с реалната си същност. Затова егото иска да оплете съзнанието ти в собствената си система на заблуда, защото в противен случай светлината на твоето разбиране ще го разпръсне. То не приема никаква част от истината, защото самото его не е истинно. Ако истината е всичко, неистинното не би могло да съществува. Посвещението на истината или неистинното трябва да бъде пълно; не могат и двете да съществуват в съзнанието ти, без да го раздвоят. Щом не могат да съществуват съвместно в мир и ако ти искаш мир, трябва напълно да се отречеш от идеята за противоречие и то за винаги. Това изисква бдителност само дотогава, докато не разпознаваш онова, което е истинно. Докато си убеден, че две напълно противоречиви мисловни системи си поделят истината, очевидно ще трябва да бъдеш бдителен.

9. Твоето съзнание споделя своята вярност между две царства и ти не си напълно посветен на нито едно от тях. Твоята тъждественост с Божието Царство не подлежи на съмнение и само ти я подлагаш на такова съмнение, когато мислиш безумно. Това, което си, не се установява от твоето възприятие и не се влияе никак от него. Проблемите на самоличността, които може да възприемаш на всяко ниво, не са фактически проблеми. Те са проблеми на разбирането, защото когато възникват проблеми, свързани с твоята самоличност, това означава, че си повярвал, че сам можеш да решаваш кой си. Егото е напълно убедено в това, защото е изцяло посветено на него. То не е истина. Следователно егото е напълно посветено на заблудата, възприемайки в пълна противоположност на Светия Дух и познанието на Бога.

10. Ти можеш да бъдеш възприет смислено само от Светия Дух, защото твоето битие е Божието познание. Всяко убеждение, което приемаш и което се различава от това, ще затъмни Божия Глас в теб и следователно ще затъмни Бог за теб. Ако не възприемаш истинно Неговото творение, ти не можеш да познаеш Твореца, защото Бог и Неговото творение не са разделени. Единството на Творец и творение е твоята цялостност, твоят здрав разум и безгранична сила. Тази безгранична сила е Божият дар за теб, защото тя е твоята същност. Ако отстраниш съзнанието си от нея, ти възприемаш най-могъщата сила във вселената така, сякаш е безсилна, защото не вярваш, че си част от нея.

11. Възприемайки Божието творение така, сякаш не си част от него, ти го виждаш слабо, а онези, които съзнават своята слабост, наистина са склонни към агресия. Но това е сляпа агресия, защото няма какво да бъде атакувано. Затова те си създават образи, възприемат ги като недостойни и ги атакуват заради тяхната недостойност. Това е всичко, каквото представлява светът на егото. Нищо. Той е лишен от смисъл. Той не съществува. Не се опитвай да го разбираш, защото, ако се опиташ, ти влагаш убеждението, че той подлежи на разбиране и следователно в него може да се вникне и да бъде обикнат. Това би оправдало неговото съществуване, което няма оправдание. Ти не можеш да направиш лишеното от смисъл смислено. Това би могло да бъде само безумен опит.

12. Позволявайки на безумието да навлезе в съзнанието ти, означава, че ти не си преценил, че напълно желаеш здравия разум. Ако поискаш нещо друго, ще породиш нещо друго, но тъкмо защото е друго, то ще атакува твоята система на мислене и ти ще служиш на двама господари. В такова раздвоено състояние не можеш да твориш и трябва да бъдеш бдителен и да не го допускаш, защото само мирът може да се разгръща. Твоето раздвоено съзнание спира разгръщането на Божието Царство, а именно в неговото разгръщане е твоята радост. Ако не разгърнеш Божието Царство, ти не мислиш в съгласие със своя Творец и не твориш по Негово подобие.

13. В това депресиращо състояние Светия Дух нежно ти напомня, че ти тъгуваш, защото не осъществяваш своето предназначение да твориш съвместно с Бога и по този начин ограбваш своята радост. Това не е Божият избор, а твоят. Ако твоето съзнание бъде в несъгласие с Божието, ти ще желаеш нещо, което е лишено от смисъл. Но тъй като Божията Воля е неизменна, невъзможно е да има конфликт на две воли. Такова е съвършено последователното учение на Светия Дух. Творчеството, а не разделението е твоята воля, защото такава е Божията Воля и всичко, което й се противопоставя, е лишено от смисъл. Бидейки съвършено творение, Синовността може да твори само съвършено, разгръщайки радостта, с която е сътворена, и отъждествявайки се едновременно с Твореца и неговите творения, познавайки, че Те са Едно Цяло.

1. Винаги, когато откажеш някаква благодат на своя брат, ще изпиташ празнота, защото отхвърлянето е също така целокупно, както и любовта. Също толкова невъзможно е да отхвърлиш част от Синовността, както и да я обичаш отчасти. Не е възможно също така да я обичаш всеобхватно само от време на време. Човек не може да бъде всецяло посветен на нещо от време на време. Отричането няма сила само по себе си, но ти можеш да му придадеш силата на своето съзнание, която е и безгранична. Ако я използваш, за да отречеш реалността, реалността изчезва за теб. Реалността не може да се оценява частично. Затова, когато отричаш някаква част от нея, ти не си даваш сметка за реалността като цяло. Но отричането е защитен механизъм, поради което може да се използва позитивно, както и негативно. Ако се приложи по негативен начин, то може да бъде разрушително, защото ще се използва за нападение. Но в служба на Светия Дух то може да помогне да осъзнаеш част от реалността и така да вникнеш в цялата реалност. Съзнанието е твърде могъщо, за да може да бъде изключено. Ти никога не ще бъдеш в състояние да изключиш своите мисли от себе си.

2. Когато един брат действа безумно, той ти дава възможност да го благословиш. Неговата нужда е и твоя. Ти се нуждаеш от благословението, което можеш да му предложиш. Нямаш никакъв друг начин сам да имаш благословение, освен като го дадеш на него. Такъв е Божият закон и в него няма изключения. Онова, което отричаш някому, започва да ти липсва и на теб, не защото отсъства, но защото си го отрекъл у друг и следователно не съзнаваш наличието му в себе си. Начинът, по който реагираш всеки път, се определя от онова, което смяташ за своя същност, а ти смяташ за своя същност онова, което желаеш да бъдеш. Следователно, онова, което желаеш да бъдеш, определя всяка твоя реакция.

3. Ти не се нуждаеш от Божието благословение, защото го имаш извечно, но се нуждаеш сам да даваш благословение. Представата на егото за тебе самия е ограничена, лишена от любов и нестабилна. Ти не можеш да изпитваш любов към подобна представа. Но можеш много лесно да избегнеш тази представа чисто и просто като се откажеш от нея. Тя не дава точен образ за теб и това не си ти. Недей да съзираш у никого този образ, защото в противен случай ще го приемеш за свой. Всички илюзии за Синовността се разсейват едновременно, както са били изградени едновременно. Не учи никого, че е нещо, което сам не би желал да бъдеш. Твоят брат е огледалото, в което виждаш образ на самия себе си, докато възприемателна способност съществува. А възприемателната способност ще съществува дотогава, докато Синовността познае, че е единно цяло. Ти си създал възприятията и те ще траят дотогава, докогато ти имаш нужда от тях.

4. Илюзиите са инвестиции. Те ще траят дотогава, докогато имат стойност за теб. Ценностите са относителни, но притежават голяма сила, защото представляват мисловни съждения. Единственият начин да разсееш илюзиите е да престанеш да ги цениш и тогава те няма да живеят в теб, защото ще си ги изхвърлил от съзнанието си. Докато са част от твоето съзнание, ти им вливаш живот. Само че насреща няма нищо, което да получи този твой дар.

5. Ти можеш да даряваш живот, защото и на теб ти е бил дарен. Не осъзнаваш този дар, защото не го даряваш. Ти не можеш да накараш нищото да оживее, защото на нищото не може да се влее живот. Ето защо ти не разгръщаш дара, който едновременно имаш и си и по тази причина не познаваш своето битие. Цялото объркване е породено or това, че не разгръщаш живота, което противоречи на Волята на твоя Творец. Не можеш да извършиш и наистина не вършиш нищо откъснат от Него. Върви в Неговия път, за да помниш кой си и учи и другите кой е този път, за да не забравиш своята същност. Отдавай почит на синовете на живия Бог и с радост се смятай за един от тях.

6. Само почитта е подходящ дар за онези, които Сам Бог е създал достойни за почит и които Той почита. Отдавай им винаги почитанието, което Бог им отдава, защото те са Негови възлюблени Синове, в които е Неговото благоволение. Ти не може да бъдеш откъснат от тях, защото не можеш да бъдеш откъснат от Него. Отдай се на Неговата Любов и съхранявай своя мир като обичаш. Но обичай всичко, което е сътворил и от което си част, защото в противен случай няма да познаеш Неговия мир и да приемеш дара Му към теб и като твоя същност. Не можеш да познаеш своето съвършенство, преди да отдадеш почит на всички, сътворени също като теб.

7. Единственият учител, достоен да учи Божието чедо, е друго Божие чедо. Един е Учителят за всички съзнания и Той преподава всички един и същи урок. Той винаги учи колко необходима е стойността на всеки Божи Син и преподава това с безкрайно търпение, родено от безкрайна Любов, на която е изразител. Всяка агресия е зов за Неговото търпение, защото то може да преобрази агресията в благословение. Онези, които проявяват агресия, не знаят, че са благословени. Те нападат, защото са убедени, че са лишени от нещо. Давай от своето изобилие и така ще научиш своите братя, че изобилието принадлежи и на тях. Не споделяй техните илюзии за недостиг, защото в противен случай ще започнеш да възприемаш недостиг и в своя живот.

8. Агресията никога не би предизвикала агресия, ако не смяташ, че тя може да те лиши от нещо желано. Но ти не можеш да изгубиш нищо, освен ако не го цениш и следователно желаеш. В такъв случай ти се чувстваш лишен от него и проектирайки върху другите това, че сам си го отхвърлил, оставаш с убеждението, че другите ти го отнемат. Сигурно страхът те кара да вярваш, че твоят брат те напада, за да ти отнеме Божието Царство. Това е дълбокото основание на всички проекции на егото.

9. Бидейки онази част от твоето съзнание, която не се смята отговорна за собствената си същност и не е вярна към Бога, егото не познава доверието. Проектирайки своето налудничаво убеждение, че е предало своя Творец, егото е убедено, че твоите братя са готови да ти отнемат Бога, макар че те също са неспособни на подобно предателство. Когато един брат нападне друг, това става винаги по силата на същото убеждение. Чрез проекция ти винаги виждаш у другите онова, което искаш. Ако решиш да се откъснеш от Бога, ще ти се струва, че другите ти причиняват това.

10. Ти си Божията Воля. Не приемай нищо друго за своя воля, защото това значи да се отречеш от собствената си същност. А ако се отречеш, тогава ще нападаш, убеден, че ти си бил нападнат. Но виждай Божията Любов в себе си и ще я видиш навсякъде, защото тя наистина е навсякъде. Виждай Неговото изобилие във всекиго, и ще узнаеш, че ти си в Него заедно с тях. Те са част от теб, както ти си част от Бог. Ти си така самотен, когато не разбираш това, както Сам Бог е самотен, когато Неговите Синове не Го познават. Божият мир се състои в това разбиране. Има само един път да се преодолее мисленето на света, точно както е имало само един път да се стигне до него. Нека разбирането ти да бъде всеобхватно чрез разбиране на всеобхвата.

11. Възприемай всяка част на мисловната система на егото като напълно безумна, напълно неистинна и напълно нежелана, и тази оценка ще бъде изцяло основателна. Това основание ти позволява да възприемеш всяка част на творението като напълно реална, съвършена и желана. Стремейки се само към това, ти ще го имаш изцяло и дарявайки само него, ще бъдеш изцяло такъв. Даровете, които предлагаш на егото, винаги се преживяват като жертви, но даровете, които предлагаш на Божието Царство, са дарове към теб самия. Те винаги ще бъдат скъпоценни за Бога, защото принадлежат на Неговите възлюблени Синове, принадлежащи Нему. Цялата власт и сила са твои, защото Небесното Царство е Негово.

1. Казахме, че когато няма проекция, не може да има гняв, но вярно е също така, че без разгръщане не може да има любов. Тези принципи отразяват фундаментален закон на съзнанието и следователно закон, който е винаги в сила. Това е законът, чрез който ти твориш и си сътворен. Това е законът, който обединява Небесното Царство и го поддържа в Божието Съзнание. За егото законът се възприема като средство за отърсване от нещо нежелано. За Светия Дух това е фундаменталният закон на споделяне, по силата на който ти отдаващ онова, което цениш, за да го съхраниш в съзнанието си. За Светия Дух това е законът на разгръщането. За егото това е законът на лишението. Следователно той предизвиква изобилие или недостиг, в зависимост от това по какъв начин ще избереш да го прилагаш. Този избор зависи от теб, но не от теб зависи да решиш дали да прилагаш закона или не. Всяко отделно съзнание трябва да реши дали да проектира себе си или да се разгръща, защото животът му е в това, а всяко съзнание е живот.

2. Трябва напълно да се разбере по какъв начин егото използва проекцията, за да се преодолее неизбежното асоцииране на проекцията и гнева. Егото винаги се опитва да затвърди противоречието. То изобретява всякакви начини да смекчи конфликта, защото не желае този конфликт да стане толкова нетърпим, че да поискаш да се отърсиш от него. Егото се опитва да те убеди, че може да те освободи от противоречието, за да не се откажеш от него и да бъдеш свободен. Използвайки своята деформирана версия на Божиите закони, егото прилага силата на съзнанието, само за да унищожи неговото реално предназначение. То проектира противоречието от твоето върху други съзнания, за да ти внуши увереността, че си се освободил от проблема.

3. При този опит се правят две основни грешки. Първо, ако трябва да бъдем точни, противоречието не може да се проектира, защото не може да се сподели. Всеки опит отчасти да го запазиш и отчасти да се освободиш от него, няма никакъв смисъл. Запомни, че учител, който изпитва вътрешно противоречие, е както лош учител, така и лош ученик. Уроците му са противоречиви п поради своята обърканост е трудно да се предадат. Втората грешка е представата, че можеш да се отърсиш от нещо, което не желаеш, като го припишеш на друг. Приписвайки го на друг, ти го затвърждаваш. Убеждението, че виждайки го извън себе си, ти то отхвърляш, е пълно изопачаване на силата на разгръщането. Ето защо хората, които си служат с проекции, внимават за своето самосъхранение. Страхуват се, че собствените им проекции ще се обърнат срещу тях и те ще пострадат. Убедени, че проектирайки нещо върху другите, те са го изхвърлили от собственото си съзнание, те също така са убедени, че собствените им проекции се опитват да се промъкнат обратно. И защото проекциите не са напускали съзнанието им, те се виждат принудени да се ангажират постоянно с нещо, за да не си дадат сметка за този факт.

4. Не можеш да поддържаш илюзия по отношение на някого, без да я поддържаш и по отношение па себе си. Няма как да избегнеш това, защото съзнанието не може да се фрагментира. Да се фрагментира означава да се разпокъса на части, а съзнанието не може да напада, нито да бъде нападано. Противното убеждение, което е обичайна грешка на егото, е в основата на използването на проекцията. То не разбира същността на съзнанието, а следователно и твоята същност. Но самото му съществуване е зависимо от съзнанието, защото егото е твое вярване. Егото е объркване на самоопределението. Тъй като никога не е следвало последователен образец, то така и не знае какво е последователност. То е продукт на погрешно прилагане на Божиите закони от деформирани съзнания, които неправилно използват своята сила.

5. Недей да се страхуваш от егото. То е зависимо от твоето съзнание и както си го създал като си повярвал в него, така можеш да го премахнеш, отхвърляйки тази вяра. Не проектирай върху никого отговорността за вярата си в него, защото ще я затвърдиш. Когато си готов да поемеш цялата отговорност за съществуването на егото, ти ще отстраниш всеки гняв и агресия, защото те произтичат от опита да проектираш отговорността за собствените си грешки. Но след като приемеш, че тези грешки са твои, не ги задържай. Бързо ги предай на Светия Дух, за да ги премахне напълно, така че всичките им последици да изчезнат от твоето съзнание и от Синовността като цяло.

6. Светия Дух ще те научи да виждаш по-далеч от своите убеждения, защото истината е отвъд убежденията, а Неговият начин на възприемане е истинен. Във всеки момент егото може да бъде забравено напълно, защото то представлява едно съвсем невъзможно вярване, а никой не вярва в нещо, което преценява като невероятно. Колкото повече научаваш за егото, толкова повече съзнаваш, че не може да се вярва в него. Не можеш да разбереш невероятното поради неговата невероятност. Безсмислието на възприятие, основано на нещо, на което не може да се вярва, е очевидно, но възможно е да не разбереш, че не може да му се вярва, защото тъкмо вярата в него го е създала.

7. Цялото предназначение на този курс е да те научи, че на егото не може да се вярва и никога няма да може. Но ти не си в състояние да стигнеш сам до това съждение, защото си създал егото като си повярвал в нещо, на което не може да се вярва. Приемайки Изкуплението, ти вземаш решение, което противоречи на убеждението, че можеш да бъдеш сам, като по този начин разбиваш идеята за разделение и утвърждаваш своето то истинско самоопределение като неразделна част от цялото Небесно Царство. Това самоопределение е както отвъд всяко съмнение, така и отвъд всяко вярване. Твоята цялостност е безгранична, защото битието е безкрайно.

1. Само ти можеш да ограничиш своята творческа сила, но Бог желае да я освободи. Той не иска да се лишиш от своите творения така, както не иска да бъде лишен от Собствените Си. Не лишавай Синовността от своите дарове, защото се лишаваш от Бога! Себелюбието е от егото, но Себеосъществяването е от духа, защото Бог такъв го е сътворил. Светия Дух е част от съзнанието на границата между егото и духа, осъществявайки посредничество между тях винаги в полза на духа. За егото това е небезристрастност и то реагира така, сякаш са се опълчили срещу. За духа това е истинност, защото той познава своята цялостност и не може да приеме, че е изключен от някоя част на съзнанието.

2. Духът знае, че осъзнаването на всички негови братя се съдържа в собственото му осъзнаване, както той се съдържа в Бога. Силата на цялата Синовност и на нейния Творец е в пълнотата на Духа, който прави своите творения цялостни и еднакво съвършени. Егото не може да се пребори с една всеобхватност, съдържа Бога, а всяка всеобхватност неминуемо съдържа Бога. Всичко, което Той е сътворил, е приело цялата Негова сила, защото е част от Него и споделя Неговото Битие. Творчеството е противоположно на загуба, както благословението е противоположно на жертва. Битието трябва да се разгръща. По този начин съхранява познанието за себе си. Духът се стреми да сподели своето битие по подобие на своя Творец. Сътворен чрез споделяне, неговата воля е да твори. Той не желае да затвори в себе си Бога, но да разгърне Неговото Битие.

3. Разгръщането на Божието Битие е единствената функция на духа. Неговата пълнота не може да се вмести и ограничи, както не може да се вмести и ограничи пълнотата на неговия Творец. Пълнотата е разгръщане. Цялата мисловна система на егото блокира разгръщането и по този начин единственото свое предназначение. Следователно то блокира твоята радост и ти се чувстваш непълноценен. Докато не твориш, ти наистина си непълноценен, но Бог не познава непълноценност и затова ти трябва да твориш. Може би не познаваш собствените си творения, но това няма да предотврати тяхната реалност, както това, че не осъзнаваш собствения си дух, няма да предотврати неговото битие.

4. Небесното Царство се разгръща вечно, защото съществува в Божието Съзнание. Ти не познаваш радостта, която Ти принадлежи, защото не познаваш собственото си Себеосъществяване. Ако отхвърлиш от себе си някоя част на Небесното Царство, преставаш да бъдеш цялостен. Разделеното съзнание не може да се възприеме в пълнота и има нужда от чудо, за да осъзнае своята цялостност и да се изцели. Така се възстановява неговата цялостност и го връща на Небесното Царство, защото е приело целостта. Пълното вникване в това, че съзнанието е Себезавършено прави невъзможно себелюбието и разгръщането неизбежно. Затова в Небесното Царство има съвършен мир. Духът осъществява своята функция и само пълното й осъществяване означава мир.

5. Твоите творения са съхранявани за теб, защото Светия Дух, Който е в твоето съзнание, ги познава и, ако Му позволиш, може да ги изведе в сферата на осъзнатото. Те са там като част от собственото ти битие, защото в тях се съдържа твоето осъществяване. Творенията на всеки Божи Син са твое достояние, защото всяко творение принадлежи на всички, бидейки сътворено в името на цялата Синовност.

6. Ти не си пропуснал да умножиш наследството на Божиите Синове и по този начин да го гарантираш за себе си. Тъй като това наследство ти е дадено по Божия Воля, Той ти го е дал завинаги. И след като по Божия Воля ти го имаш завинаги, Той ти е дал и начин да го съхраняваш. И ти си го съхранил. Незачитането на Божията Воля означава нещо само за безумните. В действителност то е невъзможно. Твоята Себезавършеност е безгранична както Божията. Също като Неговата пълнота, тя се разгръща извечно и в съвършен мир. Неговото излъчване е така силно, че твори в съвършенството на радостта и от Неговата Цялостност може да се роди само цялостност.

7. Бъди уверен, че никога не си загубвал своето Самоопределение, както и всичко, в което То се разгръща и което го поддържа в цялостност и мир. Чудесата са израз на тази увереност Те са отражение на твоето основателно отъждествяваме своите братя и на осъзнаването, че това отъждествяване се поддържа чрез разгръщане. Чудото е урок по всеобхватно възприятие. Като включваш в урока всяка част па всеобщото, ти включваш целостта.

1. Небесното Царство се явява последица на определени изходни предпоставки, също както и светът. Възможно е да си успявал да до доведеш разсъжденията на егото до техния логически завършек, който представлява пълно объркване на всичко. Ако беше предвидил резултата, едва ли би го пожелал. Единствената причина да се стремиш към някоя от частните му последици с фактът, че не виждаш цялостния резултат. Ти си готов да видиш предпоставките на егото, но не и техните логически последици. Нима не постъпваш така и с Божиите предпоставки? Твоите творения са логически резултат от Неговите предпоставки. Мисълта Му е тяхното утвърждение за теб. Тази тяхна принадлежност определя точно същността им. Те принадлежат на твоето съзнание като част от идентичността ти с Неговото, но убежденията ти определят състоянието, в което се намира съзнанието ти и разбирането ти за неговото съдържание. Каквито и да са тези убеждения, те са предпоставките, определящи какво приемаш в своето съзнание.

2. Ясно е, че можеш да приемеш в съзнанието си нещо, което не е характерно за него, както и да отхвърлиш нещо, което е характерно. Но дори и да отхвърлиш предназначението, което Бог е дал на твоето чрез Своето съзнание, ти не можеш да го предотвратиш. То е логическо следствие от онова, което си. Способността да видиш едно логическо следствие зависи от волята да го видиш, но неговата истинност няма нищо общо с твоята воля. Истината е Божия Воля. Споделяш ли Неговата Воля, споделяш Неговото познание. Ако не приемеш Неговата Воля като своя, ти отхвърляш Неговото Царство и своето.

3. Светия Дух ще те води само по такъв път, че да избегнеш болката. Никой не би се противопоставил на такава цел, стига да можеше да я разбере. Проблемът не е в това дали Светия Дух изявява истината, а дали ти решаваш да се вслушаш в Него. Ти не разпознаваш онова, което ти носи болка, също както не разбираш и какво ти носи радост и твърде често си склонен да объркваш едното с другото. Основната функция на Светия Дух е да ти помогне да ги разграничаваш. Радостното за теб е болезнено за егото и докато се колебаеш относно своята същност, винаги ще бъдеш объркан кое ти носи болка и кое радост. Това объркване е причина за идеята за жертва като цяло. Подчиниш ли се Светия Дух, ти ще се откажеш от егото. Това не е жертва. Напротив, то означава да придобиеш всичко. Ако повярваш, че е така, няма да бъдеш във вътрешно противоречие.

4. По тази причина ти се нуждаеш сам да си доказваш очевидното. За теб то не е очевидно. Убеден си, че да вършиш противното на Божията Боля може да бъде по-голямо благо. Убеден си също така, че е възможно да вършиш противното на Божията Воля. Затова вярваш, че си изправен пред невъзможен избор, който едновременно те плаши и привлича. Но Бог има Воля. Не желания. Твоята воля е също толкова могъща, колкото е Неговата, защото всъщност тя е Негова. Желанията на егото са безсмислени, защото егото желае невъзможното. Желанията ти могат да бъдат невъзможни, но волята ти може само да принадлежи на Бога. В това е слабостта на егото и твоята сила.

5. Светия Дух винаги е на твоя страна и поддържа силата ти. Доколкото отхвърляш Неговото ръководство по един или друг начин, ти пожелаваш собствената си слабост. Но е страшно да бъдеш слаб. И тогава какво значи избора да Го отхвърлиш, ако не желание да живееш в страх? Светия Дух не иска жертви никога, но егото винаги. Ако в мотивацията ти тези неща се объркат и ти не можеш да ги разграничиш, това се дължи само на проекция. Проекцията е объркване в мотивацията, а когато има такова объркване, не може да съществува доверие. Никой не е готов да се подчини на водач, на когото няма доверие, но това не означава, че водачът не заслужава доверие. В този случай по-скоро последователят не го заслужава. Но и това е въпрос само на негово собствено убеждение. Ако повярва, че е способен на измяна, той ще бъде убеден, че всичко може да му измени. Но това е така, само защото е избрал погрешно предводителство. Неспособен да го следва без да изпитва страх, той асоциира страха с предводителството и отказва да го следва. И няма нищо удивително, ако в резултат на подобно решение се стигне до объркване.

6. Светия Дух е съвършено достоен за доверие, както и ти. Самият Бог ти има доверие и следователно ти си несъмнено достоен за доверие. Това винаги ще бъде отвъд всяко съмнение, колкото и ти да го поставяш под въпрос. Казах и преди, че ти си Божия Воля. Неговата Воля не е празно желание и твоята тъждественост с Неговата Воля не е само възможност, а твоя същност. Да споделяш Неговата Воля заедно с мен не е всъщност въпрос на избор, дори и ако изглежда така. Разделението като цяло се състои в тази грешка. Единственият начин да се преодолее грешката е да решиш да не решаваш нищо. Всичко вече ти е дадено по решение на Бога. Това е Негова Воля и ти не можеш да я отмахнеш.

7. Дори освобождаването от твоя фалшив прерогатив за вземане на решение, който егото пази толкова ревниво, не се осъществява по твое желание. То се осъществява по Волята на Бога, който не те е оставил без утеха. Неговият Глас ще те научи да разграничаваш болка и радост, и ще те изведе от объркването, което си създал. Няма объркване в съзнанието на един Божи Син, чиято воля неизбежно е Волята на Отца, защото Волята на Отца е всъщност Неговият Син.

8. Чудесата са в съгласие с Божията Воля, която не познаваш, защото си объркан по отношение на собствената си воля. Това означава, че си объркан относно истинската си същност. Ако сам си Божията Воля, а не я приемаш, ти отхвърляш своята радост. Чудото е следователно урок за това какво е радостта. То е урок по съпричастие и затова е урок по любов, която е радост. И така, всяко чудо е урок по истина и предлагайки истината, ти разбираш разликата между радостта и болката.
XI. Състоянието на благодат

1. Светия Дух винаги ще те напътства в истината, защото твоята радост е и Негова. Такава е Волята Му по отношение на всекиго, защото Той е изразител на Божието Царство, което е радост. Затова и да Го следваш е най-лесното нещо на света и единственото, което е лесно, защото не е от този свят. То е естествено. Светът се противопоставя на онова, което е естествено за теб, защото не е в хармония с Божествените закони. Светът във всичко вижда различни по своята степен трудности. Това е така, защото егото не възприема нищо като напълно желано. Когато сам се убедиш, че чудесата нямат различни степени на трудност, ще повярваш, че в естественото ти състояние няма трудности, защото то е състояние на благодат.

2. Благодатта е естествено състояние на всеки Божи Син. Когато не е в благодат, той не е в своята естествена среда и не работи добре. Всичко, което върши, е свързано за него с голямо напрежение, защото не е сътворен за тази среда, която е създал. Затова и не може да се приспособи към нея, нито да я приспособи към себе си. Всеки такъв опит е безсмислен. Божият Син е щастлив само когато знае, че е с Бога. Това е единствената среда, в която не изпитва болка, защото тук е неговото място. Това е и единствената среда, достойна за него, защото собствената му ценност е отвъд всичко, което е в състояние да създаде.

3. Разгледай царството, което си си изградил и прецени безпристрастно неговите достойнства. Нима то е достойно да бъде дом на едно Божие дете? Нима този свят съхранява неговия мир и излъчва любов към него? Опазва ли сърцето му, недосегаемо от страха, позволява ли му винаги да дава без чувство на загуба? Учи ли го, че неговата радост е да дава и Бог е благодарен за щедростта му? Само при тези условия можеш да бъдеш щастлив. Не ги създаваш ти, както не създаваш и сам себе си. Те са сътворени за теб, както ти си бил сътворен за тях. Бог бди над Своите деца и нищо не им отказва. Но те не разбират това, когато се отричат от Него, защото сами се лишават от всичко. Ти, който можеш да даряваш Божията Любов на всичко, което виждаш, докосваш и спомняш, сам се отричаш от Небесното Царство.

4. Призовавам те да си спомниш, че съм те избрал да учиш Божието Царство на това какво е Божието Царство. Този урок не съдържа изключения, защото се състои в това, че изключения няма. Всеки Син, който се връща към Божието Царство с този урок в сърцето си, е изцелил Синовността и отдал благодар­ност на Бога. Всеки, който усвоява този урок, става съвършен учител, защото се е учил от Светия Дух.

5. Когато едно съзнание притежава само светлина, то познава само светлината. Навсякъде наоколо му се излъчва собственото му сияние и се разгръща, прониквайки в мрака на други съзнания, придавайки им величие. В това е величието на Бога и ти можеш да го разбереш, да го оцениш и познаеш. Да разпознаеш Божественото величие в своя брат означава да приемеш собственото си наследство. Бог дава на всички по равно. Ако разпознаеш Неговия дар в когото и да било, ти признаваш даденото и на теб. Нищо не е толкова лесно да се разпознае, както истината. Това става непосредствено ясно и естествено. Ти си се научил да не я разпознаваш и при това с големи усилия.

6. При естествените условия, в които си поставен, можеш спо­койно да се запиташ: „Какво е истината?" тъй като истината са условията, от които и за които си сътворен. Ти не познаваш себе си, защото не познаваш своя Творец. Не познаваш и Своите творения, защото не познаваш братята си, които са ги сътворили заедно с теб. Казах вече, че само цялата Синовност е достойна да бъде сътворец с Бога, защото само цялата Синовност може да твори по подобие на Него. Винаги, когато изцеляваш свой брат като признаваш неговата ценност, ти призна­ваш неговата; както и своята способност да творите. Той не може да загуби онова, което ти признаваш в него, а самият ти задължително притежаваш онова величие, което съзираш в своя брат. Той е сътворец с Бога и с теб. Отречеш ли Неговата творческа сила, ти отричаш и своята, и силата на Бога, Който те е сътворил.

7. Истината не може да се отрече само отчасти. Ти не познаваш своите творения, защото не познаваш техния творец. А не познаваш себе си, защото не познаваш сътвореното от теб. Твоите творения не могат да създадат твоята реалност, както ти не можеш да създадеш Божията. Но ти можеш да познаеш и едната и другата. Битието се познава като се споделя. Ти можеш да познаеш Бога, защото Той е споделил Своето Битие с теб. Но трябва да познаеш и всичко, което Той е сътворил, за да познаеш онова, което творенията споделят. Без своя Отец не можеш да познаеш себе си като баща. Божието Царство включва всички Негови Синове и техните деца, които са подобни на Синовете, както и на Отца. Познай, следователно, Си­новете Божии, за да познаеш цялото творение.