Курсов проект
Изтегляне 179.36 Kb.
|
| УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ГР. СОФИЯ ФИЛИАЛ “ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ” ГР. ХАСКОВОКУРСОВ ПРОЕКТПО ФИНАНСОВ КОНТРОЛ И ОДИТОРСКИ СТАНДАРТИ НА ТЕМА ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ РАЗРАБОТИЛ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: НЕЛИ НАЙДЕНОВА МИЛЕВА - ФАК. №1465433 Гл.ас. Симеон Анев СПЕЦИАЛНОСТ – “Счетоводство и контрол” II КУРС; ДИСТАНЦИОННО; ХАСКОВО, УНСС 2016г. СЪДЪРЖАНИЕ 1.Същност на данъчната ревизия……………………………………………………………………..3 2.Видове данъчни ревизии…………………………………………………………………………….4 3.Нормативна страна и особености на данъчната ревизия………………………………………….6 4.Технология и организация на данъчната ревизия………………………………………………….8
Данъчната ревизия е специфична,конкретна и основна форма на последващ данъчен контрол и тя е сравнително по-често използвана,отколкото данъчните проверки. В резултатите от нея се съдържа информация за законосъобразността на взаимоотношенията между проверявания обект и държавния бюджет.Чрез данъчната ревизия органите по приходите определят дължимите данъци и задължителните осигурителни вноски на данъчнозадължените лица и тяхното коректно начисляване и издължаване.По този начин органите по приходите установяват и стопанското и финансово състояние на предприятията и фирмите в действителност.Ревизията се използва и като подход за противодействие на данъчните и осигурителни нарушения и престъпления. При ревизията се проверяват, както декларираните от данъчния субект данъчни задължения, така и отнесените в просрочия и недекларирани оходи,печалби,имущества, които се класифицират в групата на укритите доходи. Според чл.110 /1/ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. "Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. (2) Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски." Така се разкрива какво представлява ревизията, а именно съвкупност от регламентирани действия на органите по приходите, чиято основа цел е да се установят задълженията за данъци и задължителни осигуровки, а също така и законосъобразността в действията на данъчните субекти. Според някои автори основни задачи на данъчната ревизия са:
1)Според обхвата - биват пълни и частични. Пълната данъчна ревизия, наричана още комплексна, обхваща всички обекти на данъчното облагане за даден период на определения субект.При този вид ревизия се ревизира облагането с всички видове данъци. При големите данъкоплатци е с продължителност от два до три месеца, а при по-големите предприятия от пет до шест.Когато проверявания данъчен субект има много дъщерни предприятия се налага продължаване на срока за извършването.Частичната данъчна ревизия, наричана още тематична, обхваща само конкретни данъчни и осигурителни задължения на субектите, има инцидентен характер и по времетраене не е много продължителна.Чрез нея се проверяват само отделни видове държавни вземания , а често предмет на контролните действия са само отделните страни на дадено задължение като: възстановяването на данъчен кредит при данъчна ревизия по данъка върху добавената стойност, ревизия за отчитане на някои видове разходи, облагани по Закона за кооперативното подоходно облагане и др. В някои случаи частични ревизии се извършват и по писмено искане на други държавни институции, в това число и на съдебната власт, а по-рядко и на данъчно задълженото лице. 2)Според регулярността и честотата на извършването им - биват планови и извънредни Плановите данъчни ревизии,наричани още регулярни, се извършват по утвърдена план-програма, която се приема обикновено през предходната данъчна година, като е възможно да се приеме и за по-къс период от време.Извънредните данъчни ревизии, освен при достоверни сигнали от компетентни органи (Министерски съвет,прокуратура,следствие и др.), се извършват задължително и при ликвидация, приватизация, преобразуване, както и при обявяване в несъстоятелност на данъчния субект.В днешно време тези процеси много се ускоряват и поради това данъчните органи трудно успяват, а в някои региони на страна и не успяват да извършат тези извънредни данъчни ревизии, поради недостиг на добре квалифицирани данъчни служители. Съгласно чл.5, ал.3 от Инструкцията на Министерство на финансите за извършване на данъчни ревизии, са налице и следните измерители за честотата на осъществяване на ревизиите, които са нормативно установени по групи за големите,средните и малките данъкоплатци: а)първата група на големите данъчни субекти - при реализиран годишен оборот над 100 млн.лв. или годишна печалба, съответно доход над 10 млн.лв., като те се подлагат задължително на ревизия най-малко веднъж в годината. Тук се включват търговските банки, застрахователни дружества, мобилни оператори,Булгартабак и др., осигуряващи около 65-70 % от данъчните приходи в страната. б)втората група на средните данъчни субекти - при реализиран годишен оборот над 10 млн.лв. до 100 млн.лв. или годишна печалба, съответно над 1 млн.лв. до 10 млн.лв., като те се ревизират задължително от данъчната администрация не по-малко от веднъж на три години. в)третата група на малките данъчни субекти - при реализиран годишен оборот под 10 млн.лв. или съответно годишна печалба под 1 млн.лв., като те се подлагат задължително на ревизия веднъж на четири години. Освен по честотата с регулярен характер, ревизиите се групират и по честота с нерегулярен характер.Те са присъщи на частичните данъчни ревизии и при тях основен критерий е потребността за тяхното извършване.Съществуват и ревизии при особени случаи(ревизия по аналог), като при тях данъчната основа на данъчните или осигурителни задължения на субекта, се определят от ръководителя на екипа от инспектори по приходите, назначени да извършат ревизията.Има няколко случая за осъществяване на този вид ревизия : -ако до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация(ако се извършва по такава); -когато по време на ревизия са установени данни за укрити доходи; -когато в счетоводството са използвани нереални документи или такива с невярно съдържание; -когато липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството; -когато документите, необходими за установяване на данъчната основа липсват или са повредени до такава степен, че не са годни за ползване; -когато данните и сведенията, необходими за определяне на данъчната основа, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено да съответният адрес. Друг вид е ревизията при несъстоятелност, която при наличието на фактическите обстоятелства за извършването й, се осъществява в съответствие с търговското, данъчното и счетоводното законодателство. Последният вид е ревизия при правоприемство или прекратяване на дейността на данъчния субект, при която органа по приходите уведомява писмено лицата в предвидения в закона срок, като така се дава възможност на заинтересованата страна да защити своите интереси, като посочи представител в данъчното производство до приключването му. 3.Нормативна страна и особености на данъчната ревизия Същността, особеностите и процеса на данъчната ревизия са нормативно регламентирани в законодателството или по-точно в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законодателят определя процесуални норми за осъществяването на ревизията, а Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, (чл.112/1/), регламентира правата на възложителите на данъчната ревизия, като те са : А)органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; Б)изпълнителния директор на Националната агенция за приходите(НАП) или определен от него заместник изпълнителен директор задълженията на страните в ревизионния процес, се регламентира как и по какъв начин да се осъществява данъчната ревизия,както и реализираните резултати от нея .Съгласно чл.114 (1) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс "...Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз...". Когато определения срок е недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец,като това извършва само органът възложил ревизията и то с нова заповед. Когато тези срокове също са недостатъчни изпълнителния директор има правото да продължи ревизията до три години, отново с нова заповед. Ревизираното лице е задължено да осигури всички условия, които са необходими за нормалното протичане на ревизията и да оказва съдействие на органите по приходите. Според чл.157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, контролните органи се запознават на място с намиращите се в данъчния субект документи, отнасящи се до начислените данъци и задължителни осигурителни вноски. При невъзможност ревизията да се осъществи на място в обекта, тя се провежда в териториалната дирекция. Органът по приходите съставя протокол и опис на документите, които се предават в дирекцията, като един екземпляр от него получава данъчния субект. Ревизия може да се извърши и на територията на друга териториална дирекция или извън населеното място, но само със издадена заповед на директора, като се командироват органите по приходите. Това се прави в случай, че е необходимо да се установят факти за субекта, неговата дейност или имущество, извън населеното място при извършване на ревизията. Когато това се случва извън територията на страната, ревизираното лице е задължено да представи необходимите данни и документи за обяснение и изясняване на стеклите се обстоятелства. Законодателят определя, че сделките с чуждестранни лица са отношения между свързани лица(чл.116/3/ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), ако: " ... 1)чуждестранно лице е регистрирано в държава, която не е членка на Европейския съюз и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които то е реализирало, е с повече от 60 на 100 по-нисък от подоходния или корпоративен данък в страната, освен ако ревизираното лице не представи доказателства, че дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар; 2)държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не, е в състояние да обмени информация, относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба...". Ако ревизираният не изпълни указаните му по-горе задължения, органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. Практически това става чрез използването на данни за борсови цени и сведения посочени в статистики, съдържащи ценова информация. При осъществяването на ревизията или по време на издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител, налагане на предварителни обезпечителни мерки.Всичко това се прави с цел да се предотвратят сделки с имуществото на данъчния субект, в резултат на което ще бъде невъзможно или доста трудно събирането на данъци и задължителни осигурителни вноски. Условията и редът за налагане и обжалване на обезпечителните мерки са регламентирани в чл.121, чл.195 и чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При определяне на основата за облагане с данъци, съгласно чл.122 /2/ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се вземат под внимание всяко от следните отнасящи се към лицето обстоятелства: 1. вида и характера на физически осъществяваната дейност; 2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; 3. движението и остатъците по банковите сметки; 4. официалните документи и документите с достоверни данни; 5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността; 6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; 8. брутните приходи(доходи/оборот); 9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица; 10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяването на дейността му; 11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходи или доходи от други лица, упражняващи същата дейност; 13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчното облагане; 14. обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и чужбина; 15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; 16. други обстоятелства, които могат да послужат за определяне на основата. Ревизията е с подчертан констативен характер, като се събират факти и обстоятелства за вече извършени и регистрирани стопански операции, начислени данъци и задължителни осигурителни вноски. Тя се извършва за фиксиран данъчен период, което определя последващият ù характер. По принцип ревизията протича по определена схема: от приходите от дейността в проверявания обект се приспадат действително направените разходи и така се получава облагаемата величина или съответно данъчната основа.Получената данъчна основа се умножава по определена данъчна ставка и така се образува сумата на дължимите данъци към републиканския или местен бюджет. Органите по приходите имат големи отговорности при вземане на решения, в резултат на осъществена ревизия. Те трябва да анализират не цялата информация в обектите, а само тази, която е свързана непосредствено с данъчните задължения и осигурителни вноски. Това са данни с пряко отношение към законосъобразното и целесъобразното издължаване към бюджета. 4.Технология и организация на данъчната ревизия Всяка ревизия се извършва от органите по приходите, които работят на екипен принцип и са равнопоставени. Екипът се състои най-малко от двама ревизиращи, като при определяне на състава на екипите се спазва изискването за ротация на ръководителите им. Ревизията може да извърши и отделен проверяващ, когато трябва да се определи един вид данък. Провеждането й е в съответната териториална дирекция или в обекта. Когато се ревизират големи данъкоплатци е възможно сливането на няколко екипи, като се назначава отговорник, а другите поемат функциите на координатори. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е посочено кои лица са данъчните субекти, а това са: местните физически и юридически лица, чуждестранни лица, които получават доходи от обект в страната, чуждестранни юридически лица и неперсонифицирани дружества. От групата на данъчните субекти се изключват държавата, държавните органи и органите за местно самоуправление. Според научните източници за същността и процеса на данъчния контрол10, организацията и технологията на данъчната ревизия е продължителен процес, който се разделя на отделни етапи, като се осигурява методичност, целенасоченост и висока резултативност на въздействието. Основните етапи на ревизията са : планиране, подготовка, извършване на данъчната ревизия и приключване и систематизиране на резултатите. Планиране на данъчната ревизия. Чрез планирането се определят потребностите от конкретно въздействие в рамките на една година. То може да бъде комбинирано и с прогнозиране. В този етап се структурира обхвата на въздействието, като ревизионната дейност се разпределя по месеци и тримесечия. Изготвя се поименен списък на данъчните субекти, които ще бъдат включени. Основен критерий за това е изискването за по-голямо събиране на приходи в държавния бюджет. При този етап се осигуряват всички необходими материални,финансови и други ресурси, нужни за качествено,ефективно и навременно осъществяване на ревизията. Тук се определя времето за ревизиране, данъчният период, разпределението на контролните органи, подбора на данъчно задължените лица и др. Планирането се извършва предварително по определена технологическа последователност, като така ефекта на въздействието е по-траен и голям. Проектите на годишната план-програма за предстоящите ревизии на отделните данъчни субекти, се изготвят от териториалните дирекции, като те събират и обработват необходимата информация. Съответно изготвените план-програми са съобразени с компетенциите и възможностите на органите по приходите. Така обобщените данни, които преди това се систематизират, следва да бъдат одобрени и утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Приетите план-програми подлежат на разпределяне по тримесечия, съгласно разполагаемия ефективен фонд "Работно време". Те се утвърждават от териториалните директори и се изготвят месечни планове за работа, след което се разделят между ревизиращите органи по обекти. Най-важната част от планирането е правилната селекция на данъчните субекти, които ще бъдат подложени на ревизия. Върху това влияние оказват ограниченията, свързани с ревизионният потенциал, определянето на случаите за въздействие, при които възможните нарушения и укрити доходи са най-големи, подборът на данъкоплатците, осигуряващи максимални приходи в бюджета и др.За по-голяма обективност при извършването на данъчна ревизия, от началото на 2008 г. в Националната агенция за приходите компютърно се разпределят органите, които осъществяват отделните ревизии. Фирмите, подлежащи на ревизиране се избират на случаен принцип, като така се намалява влиянието на "човешкия фактор" . Информацията, която е необходима за отделните ревизии може да се набави от различни източници, като такива са: данъчно-осигурителното досие, данъчно-осигурителната сметка и др. Тези сведения се обработват от отделите и секторите, които отговарят за регистрацията, приемането и обработването на декларации, оперативен контрол и ревизии, обслужване на данъчните субекти и др. Плановата информация се систематизира в три направления, като първото включва наименование, седалище, адрес, единен идентификационен код по БУЛСТАТ, регистрационни номера, местонахождение на клоновете и др. Второто обхваща размера на годишните доходи, печалби или оборот,а третото отразява времето за извършване на последната ревизия, нейният период и вид. Подготовка на данъчната ревизия.Този етап започва след издаването на заповедта за извършване на данъчна ревизия от началника на данъчната служба, като първоначално органите по приходите внимателно проучват условията за работа в обектите. От картата за данъчна регистрация те се запознават с ръководството на ревизирания обект, основния предмет на дейност, нейната специфика, особеностите при начисляването на задължителните осигурителни вноски и др. Контролните органи ползват информация и данни и от предходни извършени данъчни ревизии. При този етап се проучват някои документи, които са на разположение на проверяващите, като това са основни и допълнителни подзаконови нормативни актове, разпоредби и указания, регламентиращи дейността на обектите, писма, декларации, сведения и др. За да се улесни ревизионната дейност ако се проверяват юридически лица се допуска установяването на предварителни контакти с ръководството на предприятието. Данни могат да се събират и чрез допълнителна информация за неуредени търговски, валутни и финансови икономически отношения на данъчния субект с негови бизнес съдружници , контрагенти, обслужващи банки и др. На проучване подлежат и получените явни, анонимни, писмени и устни сигнали във връзка с начисляването на данъци и задължителни осигурителни вноски. На място в проверявания обект се уточняват каналите за събиране на необходимите данни, като се преценява какви са реалните възможности за тяхното бързо и точно обработване. Подготовката на ревизията завършва с изготвянето на работен план, който трябва да бъде обвързан с календарен график , като след това се определят и сроковете за изпълнение на отделните технически проверки и посочването на длъжностните лица, които следва да ги извършват. Ако разгледаме етапа подготовка по-подробно, той се разделя на няколко части : 1)подбор на данъчно-осигурителните субекти за ревизията; 2)предварителни проучвания и подготовка за данъчна ревизия; 3)възлагане на данъчна ревизия; 4)уведомяване за данъчна ревизия. Чрез прилагане на система от критерии за оценка на риска, органите по приходите правят подбор на данъчните субекти за извършването на ревизията. За тази цел те използват събраната информация от данъчнозадължените лица, полицията, митниците, банките и други финансови институции, а след като приключи подбора се попълва работна карта за тези данъчни субекти, при които са открити несъответствия.Предварителните проучвания се осъществяват по време и преди откриването на ревизията, като те могат да се извършват извън данъчния субект. Така се позволява да се изяснят обстоятелства и факти, отнасящи се до правния статут на данъчния субект, неговата данъчна регистрация, реализираните доходи и печалби и др. Данъчната ревизия започва задължително след издаването на заповед за възлагане от органа по приходите, определен от териториалния директор на агенцията по приходите, като тази заповед може да се издаде и от изпълнителния директор на НАП или негов заместник. Заповедта е в писмена форма и съдържа задължителни реквизити, като:данни за ревизирано лице, ревизиращи органи, срокът за извършване на ревизията, ревизираният период, видовете ревизирани задължения за данъци и осигурителни вноски и други обстоятелства имащи значение. Уведомяването на данъчния субект за данъчна ревизия и откриването на ревизионното производство се извършва от органите по приходите, като те връчват срещу разписка на ревизираното лице, заповедта за възлагане на ревизията. Връчването на заповедта позволява на органите по приходите да упражнят своите правомощия, а данъчният субект - да изпълни своите задължения. Така вече официално се открива ревизионното производство и се конкретизират неговите основни субекти. При настъпване на определени обстоятелства, предвидени по закон , органът по приходите , възложил ревизията, може да предприеме действия, водещи до изменение или прекратяване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия. Тези заповеди обаче не подлежат на обжалване отделно от ревизионния акт, защото и двата акта имат характер на актове за движение на данъчното производство. Извършване на данъчната ревизия - при осъществяване на ревизионната дейност се извършват няколко проверки, като контролните органи спазват определени изисквания. Те се съобразяват със следното: направените констатации да са напълно доказани, да уведомяват главните органи, ако са установени улики или съмнения за фалшифициране на документи, да информират заинтересованите лица за протичането на ревизията, ако има възникнали спорове или конфликти с ревизираното лице да ги изясняват, да се иска разрешение от възложителя на ревизията за нейното удължаване, ако има пречки и трудности за извършването на дейността, което пречи тя да бъде изпълнена в срок и др. Всички методи, процедури, начини и документи, които се използват при ревизионната дейност подлежат на проверки, като внимателно се следят регистрите и сметките. Всяка една ревизия се провежда по точно определена схема, като тя обстойно се преглежда и сравнява с официалната отчетност. След това се разработва и предварителен график за последователността на отделните проверки, като се уточнява тяхната дата, времетраене и логика. Качественото изпълнение на ревизията зависи не само от използваните методи и подготовки, но и от квалификацията и професионалните възможности на органите по приходите. Важно тяхно умение е това да се работи добре с данъчно задължените лица, като те внимателно се изслушват и така се преценява, кои от посочените данни да представляват интерес за ревизиращите. Всяка ревизия изисква извършването на различни дейности и процедури, като те трябва да бъдат систематизирани.Според Е.Тананеев11 има определена последователност на конкретните задачи в една ревизия и те са: "...1. На базата на предварително проучените проблеми, точно формулиране на основните и допълнителни въпроси, подлежащи на ревизиране. 2.Прецизен подбор на средствата, способите и техниките за въздействие . 3.Уточняване на основните и допълнителни информационни източници и каналите за придвижване на вече събраните данни. 4. Обективно описание на констатираните факти и обстоятелства, имащи отношение към правилността на начисляване на данъци и задължителни осигурителни вноски. 5.Систематизиране на нарушенията на нормативните изисквания. 6.Формиране на изводи и даване на препоръки за подобряване на данъчната и задължителна осигурителна дейност на данъчния субект...." Като цяло извършването на ревизията е основната част от нея, на която се обръща най-голямо внимание и се следи тя да бъде коректно и достоверно осъществена. РЕВИЗИОНЕН АКТ № 11 е1302107/10.07.2013 г. Настоящият ревизионен акт се издава от Дияна Динкова Делчева на длъжност главен инспектор по приходите, на основание чл.119, ал. 3, т. 1 от ДОПК (в сила до 31.12.2012 г.), съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № 1302107/ 02.07.2013 г. и въз основа на извършена ревизия на; Марко Стефанов Гугушев С ЕТ СТЕВИК ~ МАРКО ГУГУШЕ ЕИК ПО БУЛСТАТ 126667500 , ГР.Хасково за установяване на следните задължения по зидове и периоди:
и за резултатите от която е съставен Ревизионен докпад № 1302107/21.06.2013 г. неразделна част от настоящия ревизионен акт. Срещу ревизионния доклад няма подадено възражение. Ревизираното лице е подало Декларация с вх. № 34-00-15/25.06.2013г. Е която декларира ,че няма да се възползва от правото си на възражение по Ревизионен доклад № 1302107/21.06.2013г. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, на предложението за установяване на задълженията /,на изложеното във възражението срещу ревизионния доклад и представените с него доказателства - при наличие на такова/ и въз основа на следните
Гугушев. От съставения паричен поток за период 2006г.-2011г., се установи, че , не е налице недостиг на парични средства /разходите не надвишават приходите за периода/. От всичко изложено в темата може да обобщим, че данъчната ревизия е изключително необходима форма на данъчния контрол, чрез която се проверяват, сверяват, изследват и констатират отклоненията в дейността на ревизираните субекти. Следи се за тяхното коректно и законосъобразно установяване и правилността на действията и стопанската отчетност на предприятията. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА : 1.Данъчно-осигурителен процесуален кодекс 2. http://www.nap.bg/page?id=35 3.Закон за счетоводството, ДВ, бр. 100 от 19 Ноември 2013. 4.www.nap.bg 5.www.odit.info Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 179.36 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||