Курсова работа на тема: „ Кулинарен туризъм в община Смолян”



Дата28.10.2018
Размер118.22 Kb.
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

Катедра „Икономика и организация на туризма”

Дисциплина ”Съвременни видове туризъм”
КУРСОВА РАБОТА


НА ТЕМА:

Кулинарен туризъм в община Смолян”


Изготвил:

Проверил:



доц. д-р Стоян Маринов

Варна, 2012

В свое изказване Ерик Волф, председател на Международната кулинарна асоциация определя кулинарния туризъм като: „ планиране на туристическо пътуване, свързано с опознаването, дегустирането и преодкриването на специфични храни и напитки за даден район” . От своя страна Луси Йонг, професор в колежа по туризъм в Охайо, Съединени Американски Щати, дава следната дефиниция: „ Кулинарния туризъм се свързва с възможността на хората да се запознаят отблизо с нови култури на хранене, които пробуждат тяхното любопитсво и ги откъсват от досегашните им ежедневни начини на хранене”.

Кулинарният туризъм е фокусиран върху търсенето и удоволствието от приготвената храна и напитки. Те са също с толкова силна притегателност за туристите, както музеите, спортовете и пазаруването.Кулинарният туризъм е гореща ниша, която се появява в туристическата индустрия през последните години, като поощрява икономическото и обществено развитие в съответния регион. Kулинарията като съществен елемент при обслужването на клиента никога досега не е била изведена като водещ мотив, стимулиращ туриста да пътува по света. Все повече са хората желаещи да получат при атрактивни условия храна и напитки. Дугите видове туризъм свързани с кулинарния са:



Фуг. 1 Връзка на кулинарния туризъм с другите видове туризъм

Кулинарната индустрия на туризма изследва това,как хранатa и напитките привличат посетителите. Кулинарният туризъм може да се практикува както в градовете, така и в селата. Технически той е част от културния туризъм, защото кухнята е отражение на местната култура и обичаи.


Основните причини за развитието на кулинарния туризъм са:

  • Почти 100% от туристите се хранят в предпочетеното туристическо място, като това им предоставя възможност да опознаят местната храна и народ

  • Храненето е една от любимите дейности на туристите

  • Кулинарното изкуство единствено може да се оцени от човека с петте му възприятия (зрение, звук, аромат, вкус, допир)

  • Интересът към местната кухнята не е подчинен на възраст, пол или етническата принадлежност на туриста

  • За разлика от други туристически дейности и атракции, кухнята не се влияе от времето навън, достъпна е през цялата година и по всяко време на деня

  • Кухнята е "изпитание", което задоволява нови туристически потребности

От функционална гледна точка кулинарният туризъм е тясно свързан с другите видове туризъм. Преди всичко това е рекреативния (морски и планински) туризъм, културния туризъм, както и някои видове специализиран туризъм (ловен, винен и други).

Всичко това позволява на кулинарният туризъм да бъде включван в комбинирани турове, с което да се оказва мултиплициращо въздействие върху традиционните туристически маршрути. Особено това е полезно за крупни морски туристически комплекси, които могат да разнообразяват продукта си с посещения на села или други форми на маршрутно- познавателния туризъм.

Кулинарният туризъм позволява да се задоволяват специфични хоби - интереси с познавателна цел: събиране на билки, събирателска дейност в областта на фолклора, практикуване на лов и риболов и други.
Страната ни все още има на международния пазар предимно имиджа на “евтина” дестинация, предлагаща на масовия потребител класическите “слънце, пясък и море”,а всъщност трябва да се възползваме от географското си разположение, историческо и културно минало, за да подчертаем по-ясно онова, което ни отличава и създава наш собствен облик.
Родопите като туристическа дестинация привличат много български и чужди туристи със своите интересни места и забележителности. Природните забележителности на Родопите са уникални,както в регионален, така и в световен мащаб.Стотици са запазените паметници на материалната и духовна култура,мълчаливи свидетели на създаването и изграждането на Българската средновековна държава.
Именно в планината Родопи се намира и община Смолян. Тя е известна голям брой забележителности като: музеи, къщи, старини, природни феномени , от които една от емблемите на града е скалата, надвиснала над западния край на Смолян , наричана Невястата. Туристически значими са и близките пещери, най-известни сред които са Ухловица, Надарска, Калето и Голубовица.

В община Смолян се намира известното по цяла България с вкусния си фасул село Смилян – тук е толкова красиво, ливадите са толкова тучни и зелени, че създават впечатление като от маслен пейзаж. В Смилян се намира мандрата Млечен дом, към която има и хотел. Хората са гостоприемни и срещу невисоки цени туристите могад да се полюбуват на тиха почивка, чаша току-що издоено мляко и някое сиренце, приготвено от мляко от родопска крава, но по швейцарска рецепта.

На 12 км от Смолян в северна посока е и един от най-известните български ски-курорти – Пампорово. Тук е разположена кулата на връх Снежанка, където по-смелите могат да се качат и да разгледат околността буквално от птичи поглед.

Близо до връх Рожен в Средните Родопи, на няколко километра от Пампорово и Смолян, се намира най-големият научен комплекс по астрофзика на Балканите – астрономическата обсерватория Рожен.Тя е отворена през 1981 г като научно звено на Българската академия на науките. Обсерваторията разполага с едни от най-големите телескопи в света за наблюдение на небесните тела. Разходката дотам е изключително приятна, особено през лятото, защото обсерваторията е разположена в прекрасна местност на 1760 м н.в. близо до Роженските ливади.

В Смолян се намира сравнително голям планетариум, който също е отворен за посетители. Не случайно именно тук се намират две от най-големите съоръжения за наблюдение на небесните тела. Надморската височина и климатът, както и географското разположение предлагат идеални условия за наблюдение – безоблачно небе и чист въздух.

В района на Смолян се намират и едни от най-красивите места в България-с. Гела, Широка Лъка и Стойките, а също и Чепеларе.


Родопската кухня е богата и разнообразна. В нея е вложено умението , майсторството и въображението на местното население с малко продукти да приготвя разнообразна и питателна храна, която днес се използва не само от родопчани, но и от хора идващи от различни краища на страна, дори и от чужбина -Германия, Англия, Франция, Русия, Италия и др.

Община Смолян като туристическа дестинация е доста добре развита , поради самото и разположение. Тук битуват стари български традиции, запазени от векове насам. Една от тях е кулинарното наследство на района, с неговите характерни храни и напитки. Всеки посетител на местността идва с нагласата да опита едни от най-популярните ястия като: пататник, родопска баница – клин, качамак, родопско чеверме и много други и да пийне билковите чайове и характерното за района – люто.


Пататника е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни. Представлява смес от настъргани картофи,сирене и подправки,запечени между две тестени кори във фурна.

Родопската баница,наречена клин,е необичайна със съставките, които родопчанката използва за нейното приготвяне. Приготвят още и баница с ориз, мляко, сирене, масло, а през пролетта и с листа от спанак, лапад, киселец.

Сервира се с кисело мляко.

Чеверме /печено агнешко,овнешко месо на шиш/. Най-любимото ядене на родопското население, което присъства на събори,на курбани, но не е всекидневно ястие. Когато има чеверме,супи не се поднасят. То се прави навън,на поляна,на голям огън и на шиш.

Чевермето продължава да се прави и днес в някои битови заведения в Пампорово, Широка лъка, Смолян и др.

Люто - е родопска газирана напитка.Получава се от диворастящи плодове.Най-доброто и ароматно люто се прави от червени боровинки,може и в комбинация от други плодове.Колкото са повече плодовете,толкова по-силно става то.За да се запази по-дълго време между плодовете се слагат вишневи листа и синап.За аромат-листа,или клонче от босилек и индрише.

За предпочитане е плодовете да се заливат с преварена вода.При лютото няма термична обработка и е пълноценна витаминозна напитка.

Планински чайове - съдържат богата палитра от ароматни билки, тонизиращи и укрепващи здравето,действащи успокоително.

Друга традиционна напитка в Родопите са сиропите.Те се приготвят от боровинки,дренки,малини,къпини,касис,ягоди.
За кулинарния туризъм няма точно изразена сезонност. Той може да се практикува без проблем през цялата година. Но поради все още слабото му разпространение, кулинарията се възприема като второстепенна част към вече развития планински, познавателен и културен туризмъм в региона на Смолян. Може да се каже, че най-силният сезон е зимният , защото той привлича най-голяма част от любителите на спи спортовете и зимния туризъм. Всяко пътуване се организира като задължително е да се помисли и за изхранването по време на престоя. В местата за настаняване е почти задължително да се предлага и база на изхранване, която клиентите сами избират каква да бъде : закуска, обяд, вечеря или всичко включено. Силно развит е и летния сезон , тъй като Смолян е предпочитана дестинация за летни почивки в планината, разпространени са планинските преходи, брането на билки и конната езда. Това дава възможност на кулинарията да се разбива и предлага през целия активен сезон.
Резервацията за този вид туризъм се осъществява в момента на избиране на мястото за настаняване. След като се избере хотел, хижа или къща за гости, туристът избира и планира начинът и типа на изхранване. Ако този момент от резервирането на почивка се пропусне или умаловажи, се разчита на многобройните заведения, които са създадени в битува обстановка и предлагат богато меню от национални и чуждестранни ястия.

Туристите посетили Смолян за осъществяване на своята зимна или лятна почивка са около 11 хиляди души. Предимно тава са български граждани около 70%. Чуждестранните посетители са намалели през последните години и заемат едва 30% от общия брой. Като причина може да се определи не дотам добре развитата инфра и суперструктура в района, остарелите и нереновирани места за настаняване.

Интересен е фактът, че въпреки намаления брой чужди посетители, приходите от туризъм се увеличават и за 2010г. възлизат на 23 милиона лева. Това е общ приход от реализирани около 490 520 нощувки за година. За предходната година те са били с 2 милиона лева по-малко. Причината за покачване на приходите се търси в по- евтините цени, които се предлагат в сравнение с останалите по-развити планински курорти в България.
Предлагането на типични за региона ястия е огромно, но се акцентира на някои по-емблематични за региона, които са широко разпространени и достъпни почти във всички заведения. Това са :

Пататник


Качамак



Родопско

чеверме


Град Смолян е център на Смолянска област. Той е разположен в централната част на Родопите , в тясното дефиле на р. Черна. Намира се на 260 км от София, 103 км от Пловдив, 46 км от Девин и само на 16 км на юг от курорта Пампорово. До Смолян се достига само с автобус, редовни автобусни линии има за София, Пловдив, Кърджали, Девин, Асеновград, Чепеларе и Пампорово. В града има три автогари. Транспортната достъпност на района е затруднене, подари планинския релеф на местността, но през годините са изградени достъпни маршрути и пътища, които да спомагат придвижването на посетителите.
На територията на Смолян са изградени многобройни места за настаняване и изхранване. Това са хотели, хижи, къщи за гости, вили, ресторанти, кръчми, механи, гостилници. Освооеността на района като туристическа дестинация, спомага за развитието на легловата база и разширяването и. Тук се акцентира на българското, битовото и старинното. На базата на традициите са изградени заведения за хранене в старобългарски стил, които са голяма атракция за чуждестранните посетители. Съдоевете , в които се поднася продуктът са в същият битов стил, а ястията са с вкуса на старата българска рецепта.
Проблеми в развитието на кулинарния туризъм:


  • липса на единна туристическа организация



  • не добра инфраструктура и благоустройство в населените места и курортите







  • местното население е на ниско образователно равнище




  • миграция на населението от селата в градовете




  • в отдалечени селища липсва основна инфраструктура като, пътища,водоснабдяване и канализация



  • в по-малките общини липсват допълнителни туристически услуги - Банки, банкомати.




  • да се разработи система за сертифициране на качеството на предлаганите туристически услуги




  • инвеститорският интерес все още не се е фокусирал върху разработване на нови допълнителни услуги услуги и атракции в региона




  • съществуващите туристически информационни центрове не работят ефективно

Съвременните тенденции в туризма се изразяват в предпочитане на удобни и непретенциозни места за настаняване. Възможностите и начините на хранене могат да бъдат разнообразни, като основното изискване е местна кухня, натурални храни и напитки. Повечето туристи предпочитат да участват в подготовката на храната.

Подходящото географско положение на община Смолян и богатството на туристическите ресурси и запазените традиции в храненето благоприятстват за развитието на кулинарен туризъм съчетан с културно - познавателен.

Особено важна е ролята на  кулинарния туризъм, който би могъл да запълни празнините във времето между зимния и летния туристически сезони.

Наличието на оригинални кулинарни специалитети е основа за интереса на наши и чужди туристи към Родопския район и предпоставка за развитието на кулинарен туризъм.

Кулинарната индустрия на туризма изследва това,как хранатa и напитките привличат посетителите. Кулинарният туризъм може да се практикува както в градовете, така и в селата. Технически кулинарният туризъм е част от културния туризъм, защото кухнята е отражение на местната култура и обичаи.

Чрез кулинарните маршрути в Родопите туристите успяват да забравят за своето еднообразно ежедневие,чувствайки се жизнени и отпочинали,излезли навън сред природата.Наслада за тях са вкусните ястия,топлото и приятелско посрещане на родопчани.

За всеки турист голямото разнообразие от храни е истинска наслада,защото приготвените при домашни условия ястия не биха станали толкова вкусни,

колкото са вкусни родопските ястия.Това се дължи на умението на готвача,

чрез вложените продукти,чрез доброто оформяне да впечатли госта още от първия миг на тяхната среща.


Храната и нейната реализация,обстановка,настаняване са определящи за развитието на туризма.Храната и туризмът се обединяват и допринасят за развитието кулинарния туризъм.

Литература


  1. Алексиева Й.,Стамов Ст. “Специализирани видове туризъм” 2003 г.

  2. Илиева К., “Бит ,традиции,кулинарно изкуство” 1996 г.

  3. Мелнишки Л.,”Родопи”,София 1967 г.

  4. Мерджанов Костадин “Родопски ястия”,София 1992 г.

  5. д-р Малчев Евгени,Василева Златка “Национални специалитети”,1994 г.

  6. д-р Малчев Евгени,Василева Златка “Национално празнично-обредна кухня” 2000 г.

  7. Джелепов Н.,Жекова Д.,”Най-хубавото в националната ни кухня” изд.Медицина и физкултура,1973 г.

  8. Попов Пачко,”Родопи,традиционна народна,духовна и социално-нормативна култура”БАН,1994 г.

  9. Узунова Снежана,”Българска национална кухня” София,1983 г.

  10. Интернет източници:

www.rodopi.bg.com

www.rodope.org

www.rodopi.start.bg

www.rodopiportal.com

www.bulgarian-tourist.net

www.okolosveta.com







Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница