Курсова работа на тема: алкохолизмът

 

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

АЛКОХОЛИЗМЪТ

2003

1. Дефиниция на алкохолизма…………………………………………3

2. Фармакологично-токсични въздействия…………………………..4

2.1. Въздействия върху нервната система…………………………..4

2.2. Биологични основи на потенциала на зависимост…………….5

3. Клинични въздействия………………………………………………5

3.1. Будуване, умора, внимателност (вигилия)……………………..5

3.2. Сетивни функции………………………………………………...5

3.3. Настроение………………………………………………………..6

3.4. Памет и учене………………………………………………….…6

3.5. Въздействие върху други органни системи…………………….6

3.6. Въздействие върху наследствения материал и зародиша……..6

4. Условия за възникване, произхождащи от засегнатия индивид…7

4.1. Семейство и наследственост…………………………………….7

4.2. Психодинамични теории…………………………………………7

5. Условия за възникване, произхождащи от социалната среда…….8

5.1. Социокултурни влияния…………………………………………8

5.2. Социална среда, професия и семейство………………………..8

6. Увреждания от алкохол…………………………………………….9

6.1. Патологично алкохолно опиване……………………………….9

6.2. Хроничен алкохолизъм…………………………………………10

6.3. Delirium tremens…………………………………………………11

6.4. Алкохолна халюциноза…………………………………………11

6.5. Корсакова психоза………………………………………………12

6.6. Алкохолна параноя………………………………………………12

6.7. Синдром на алкохолния отказ…………………………………..12

7. Разпознаване на алкохолизма. Диагностични методи…………….13

8. Форми и протичане на алкохолизма………………………………..13

8.1. Типология………………………………………………………….13

8.2. Фази на протичане………………………………………………..14

9. Лечение на алкохолизма…………………………………………….15

9.1. Цели на лечението………………………………………………..15

9.2. Медикаментозно лечение………………………………………..15

9.3. Групи за самопомощ……………………………………………..16

9.4. Резултати от лечението…………………………………………..16

Литература……………………………………………………………….17

Поради своето разпространение в цял свят алкохолизмът днес е проблем №1 сред пристрастените. Алкохолизмът не се ограничава върху определена група от населението, а е проблем за всеки социален слой и за всяка възрастова група – като изключим децата; но и те могат да бъдат значително, а и често неизлечимо увредени от алкохола по индеректен път от своите майки. В Средна Европа алкохолът е достъпен почти неограничено. Това от една страна предпазва от наличието на черен пазар, но не предотвратява свързаните с алкохола здравословни и психосоциални проблеми.

Терминът алкохолизъм, въведен от шведския лекар Хус през 1852 година, не е определен като точно понятие. В ежедневната говорна употреба той обхваща два феномена, които трябва да бъдет разделени един от друг: алкохолна злоупотреба и алкохолна зависимост. Това разграничение навлиза и в големите класификационни системи на болестите като например Интернационална класификация на болестите (ISD). Днес под алкохолизъм се разбира само и единствено алкохолна зависимост.

Алкохолна злоупотреба е налице тогава, когато последиците от консумациите на алкохол водят до телесни и/или психосоциални вреди: напр. болести, алкохолни последствия или обусловени от алкохола психосоциални затруднения.

Белезите на синдрома на алкохолната зависимост са следните:

Наличие на абстинентни прояви.

Поява на променена поносимост (необходимост от повече алкохол за постигане на същите прояви).

Необходимост от поемане на алкохол за смекчаване на абстинентните прояви.

Неудържимо желание, стигащо до принудителна консумация на алкохол.

5. Намалена способност за контрол, що се отнася до началото и края на алкохолната консумация, както и до нейното количество.

6. Стеснени поведенчески критерии при употреба на алкохол.

Прогресивно изоставяне на други удоволствия или интереси за сметка на алкохола.

Неспирна алкохолна консумация, въпреки знанието за вредното въздействие.

Алкохолът въздейства върху организма по следните начини:

Чрез директно въздействие върху клетките и техните преносни системи, например върху нервните клетки (т.н. невротрансмитери).

Чрез проблеми в обмяната на веществата.

Чрез образуване на продукти на обмяната на веществата, чрез ензимна индукция.

Чрез промяна на физиологични функции на организма (промени в кръвооросяването).

Централната и периферна нервна система принадлежат към онези органни системи, върху алкохолът оказва най-многообразно интензивно въздействие. Алкохолът преодолява кръвно-мозъчната бариера и благодарение на своята разтворимост във вода и масти бързо се разпространява в мозъчната тъкан. Поради това поемането на алкохол води до рязка промяна в мозъчното кръвообръщение. Високи дози алкохол водят до стеснение на мозъчните съдове. Алкохолът влияе върху биохимичните процеси в различните области на мозъка. Значителни влияния на алкохола върху невралните структури се приписват поради действието му върху разделителните стени (мембрани) между различните невронални структури, които са богати на мастни вещества (липиди).

Алкохолът действа “бифазно”: първоначално или в малки дози той активира, по-късно влияе потискащо. Алкохолното въздействие е различно според острото (акутно) или повтарящо се (хронично) въвеждане на субстанцията.

2.2. Биологични основи на потенциала на зависимост

Както и други дроги, алкохолът притежава потенциал на зависимост. Чрез поемането на съответното вещество може да настъпи едно състояние, което се нарича “синдром на зависимост”. Потенциалът на зависимостта от алкохола не е толкова силен, колкото при някои опияняващи дроги като опиятите (хероин), кокаин и други възбуждащи средства, но е сравним с потенциала на някои успокоителни и сънотворни като бензодиазепините и барбитуратите.

Хроничната злоупотреба с алкохол води до намаляване (атрофия) на мозъчната тъкан в обсега на главния и малкия мозък. Увреждат се и по-дълбоко разположени мозъчни структури като хипокампуса, който съхранява спомените.

При остро въздействие на сравнително малки количества алкохол се стига до повишена активност, бъбривост и възможни пресилени моторни реакции, свързани с насилствени действия. При алкохолно ниво на концентрация над 1%0 скоростта на реагиране при тестовете и говорният поток намалява значително, асоционната способност при думи-дразнители също се забавя. Освен това алкохолът значително нарушава нормалния ритъм на съня и особено потиска фазата на сънищата (REM - стадий).

Способността за виждане и чуване се нарушава дори от относително малки количества алкохол. Подобно на намаленото възприемане на образи при здрач и тъмнина намалява и цветното пространствено виждане. Особено изразено е намаленото усещането за болка, за това преди откриването на модерните техники за прилагане на наркоза алкохолът бил използван като упойка и болкоуспокояващо средство.

При ниско ниво на алкохолна концентрация (около 0,5 %0) започва т. нар. стадий на възбуда и за разлика от трезвото състояние настъпва развеселяване. Преобладава еуфорията и оптимизмът. При повишено ниво на алкохола в кръвта настроението става депресивно, раздразнително, лабилно и се стига до загуба на задръжки.

При акутно въздействие на алкохола се стига до влошено регистриране от страна на паметта. Макар непосредствената способност за запаметяване да е съхранена, множество събития се забравят още след 20-30 минути. По този начин алкохолът уврежда най-силно и избирателно кратковременната памет. Човек не е в състояние да си припомни събития от определен отрязък от време. При това може да се стигне както до частична, така и до тотална загуба на памет.

Малки количества алкохол могат да стимулират дишането, но по-големите водят до неговото влошаване и дори до спиране. При редовно консумиране дори на малки дози алкохолът уврежда функцията на сърдечния мускул. Освен това той води до повишаване на сърдечния ритъм, а високите дози повишават и кръвното налягане.

Алкохолът задейства секрецията на слюнката, стомашния сок и задстомашната жлеза. Високо концентрираните алкохолни напитки увреждат лигавицата и забавят изпразването на стомаха.

3.6. Въздействия върху наследствения материал и зародиша

За сега не е доказано увреждане от алкохол на семенните клетки при човека и човекоподобните маймуни. Но опитите с гризачи показват, че хроничното алкохолно натравяне на мъжки животни уврежда тяхното поколение. Установени са повишена смъртност и намалена телесна големина.

Известно е, че в определени фамилии по-често се срещат алкохолици. Едно обзорно изследване установява, че сред мъжете – алкохолици 27% са имали баща – алкохолик, а 5% майка – алкохоличка. Тези многократно потвърдени резултати могат да се обяснят по различен начин – било чрез генетични фактори или чрез влияние на околната среда върху семейството.

Още ранната психоанализа на Фройд интензивно се занимава с алкохолизма, но по-късно и не на последно място поради лошите лечебни резултати губи своя теоретичен интерес. Тя е реактивна предимно през последните десетилетия и преди всичко под влияние на психологията за Аза и експерименталната психология. От модерно психоаналитично гледище са разработени четери начала за възникването на зависимо поведение:

1. Придържане към най-долната орална степен. Алкохолът представлява любовен обект (инстинктивно психологическо начало).

2. Смущение на Аза, на идентичността и възприятието. Разделянето на вътрешно и външно възприятие успява само частично, същото се отнася и за диференцирането на афектите и техните сигнални функции (начало, свързано с психологията на Аза).

3. Развитие на обидчивост и чувство за вина и компенсаторна представа за “грандиозния Аз” (нарцистично-теоретично начало).

4. Смущения на обективните връзки. Съществуват трудности в отлагането на задоволяването на нагона; стига се до раздвоения, до нетърпимост към разочарование и недоволство от него, до идеализации и приписвани идентификации (обективно-психологическо начало).

При опита си да интегрира тези начала, Рост стига до описанието на три типа пиячи:

Невротично структурирани пиячи (конфликтни и случайно пиещи): пиене за изместване на конфликтите.

Пиячи със слаб Аз (интровертни лица с депресивно зависима личностна структура): пиене за защита от дразнители.

Автодеструктивни пиячи (нарцистични, мегаломани, от части агресивни лица със склонност към импулсивни побои и асоциално поведение): пиене за свръхкомпенсация на слабостта на Аза.

По отношение нагласата за алкохолна консумация сред населението могат да се различават няколко вида образци. В отделни случаи са налице няколко от тях, като един от тях е винаги водещ.

Ритуална консумация: пиенето е било включвано в определен церемониал от сакралните действия до официалните и частни тържества (напр. сключване на договори, юбилеи). В тези случаи то е подвластно на силен социален контрол.

Социално-конвивиална консумация: пиенето протича в обществени рамки, но без строги церемониални правила. При него съществена роля играят определени обичаи, макар и не толкова строго формулирани. Все пак при всички случаи съществува социален контрол.

Утилитарна консумация: пиене заради вкуса или заради фармако-психологическото въздействие на алкохола (намаляване на страха и напрежението, снемане на задръжките, стимулация и задоволяване на чувството за власт).

5.2. Социална среда, професия и семейство

Промени в социалната среда със значително положително или отрицателно влияние върху изживяването на личността могат да представляват фактори в предпоставките за възникване на алкохолизъм. Би следвало да се изтъкнат най-вече следните събития:

Пришълци от селото в града и обратно

Бегълци

Бездомни и скитници

При мнозина алкохолните проблеми се засилват в сравнение с периода на професионална заетост. До алкохол се прибягва за отслабване изживяванията на житейските проблеми. Особено засегнати са самотно живеещите или дългосрочно безработните, както и хората под финансов и социопсихически натиск.

Социопсихологическите влияния на семейството върху заплахата от алкохолизъм намерат голям интерес сред научните среди от средата на този век. Най-вече сред алкохолиците мъже преобладават последно родените в семейството – независимо от броя на децата. Всъщност подобно е положението и при други психиатрични пациенти. Като обяснение на тези наблюдения се обръща внимание на особеното отношение на зависимост от родителите, в което е поставено последното дете в семейството. Не е доказано отрицателно влияние на майчината професия, но то е налице при непрекъсната липса на близък човек. Особено проблеми създава “разбитото семейство” – особено когато децата са под 12 годишна възраст. Отношението на младежите към техните родители също е много важно. Така например лошо отношение към своя баща са имали 29% от алкохолно застрашените младежи в Бавария, което е пет пъти по-високо в сравнение с незастрашените от алкохола. Около 54% от алкохолно застрашените преценяват възпитателния стил на бащите си като авторитарен, а 21% като лабилен. Алкохолиците произхождат най-често от семейства, в които пие бащата. Но и не-алкохолиците също са имали строги родители.

При патологично опиване се касае за психична промяна на съзнанието с илюции, халюцинации и налудни мисли при сравнително малко поето количество алкохол. Лицата, които реагират по този начин обикновено са или в силна емоционална възбуда или са физически изтощени, или поемат алкохола на гладно, или страдат поначало от психопатия, невропатия, епилепсия, травмена болест на мозъка и други.

По време на патологичното опиване болните не изглеждат толкова пияни, колкото психотични. Не се забелязват залитаща походка, повишено настроение (еуфория), завален говор. Болният е по-скоро възбуден, със запазена координация, но поведението му и изказванията му говорят, че той възприема заобикалящата го действителност илюзорно, има халюцинации, налудно тълкуване на действителността и налудни мисли. Най-често са налице налудни мисли и сетивни измами за преследване и застрашеност. По време на патологичното опиване са възможни наранявания и убийства. Това, което отличава патологичното опиване от обикновеното опиаване, е обстоятелството, че при патологичното опиване липсва какъвто и да е спомен за случилото се.

6.2. Хроничен алкохолизъм

От по-голямо социално, медицинско-психиатрично и съдебно-медицинско значение е хроничната злоупотреба с алкохол. Хроничния алкохолизъм се характеризира с постоянно приемане на алкохол, съпътствано с телесни и психични промени и редица психозни усложнения, явяващи се на базата на алкохолизма.

Хроничният алкохолизъм води до психична и физическа зависимост. Хроничните алкохолици са ту в шеговито, весело, при това глуповато настроение, ту са мрачни, избухливи, жестоки и тиранични. Емоционалността им е лабилна. Поради отпадане на етичните задръжки се наблюдава цинично отношение към близките, а често и към случайно срещнати непознати лица. Налице са и редица соматични и неврологични промени. Алкохолиците често боледуват от трахеити, бронхити и пневмонии. Поразяват се също черният дроб и бъбреците. От страна на нервната система е налице груб тремор на ръцете и клепаците, болки по протежението на периферните нерви.

Дипсомания. Под това название се разбира алкохолизъм, който настъпва пристъпно и неудържимо през интервали, напр. от няколко месеца. През светлите периоди болният не употребява алкохол, дори чувства отвръщение към него. Изведнъж обаче възниква нужда от алкохол и болният започва да пие денонощно, като нерядко се стига до състояние на алкохолен делир и халюциноза. След преминаване на пристъпа отново настъпва светъл период траещ месеци.

Наблюдава се обикновено у лица над 30 годишна възраст, които злоупотребяват предимно с концентрирани алкохолни напитки. Delirium tremens е най-честата алкохолна психоза. Обикновено тя започва остро, изведнъж при соматични заболявания и най-вече при непрекъсната злоупотреба с големи количества алкохол в продължение на няколко дни. Заболяването се проявява със страхова възбуда, обърканост, дезориентация за време и място, тактилни и слухови халюцинации. Налице е груб тремор на ръцете, лицето е потно, телесната температура е повишена, сърдечната дейност е ускорена със склоност към сърдечно-съдов колабс.

Тази психоза се проявява сравнително рядко и се изразява главно с наличие на слухови халюцинации при запазена ориантация и яснота на съзнанието. Острата алкохолна халюциноза трае обикновено няколко дни. Среща се и при по-млади хора и не възниква във връзка със соматични заболявания. Като предвестник се появява свръхчувствителност към шумове (акоазми). Болният чува глясове, които са съвсем ясни и точно локализирани в пространството. Гласовете произнасят закани и обвинения, въз основа на които у болния се формират налудности за отношение и за преследване. В началото болните са критични към слухите халюцинации, но по-късно поради голямата им настоятелност те започват да определят поведението на болния. Той започва да се страхува, да оглежда под леглото и в шкафовете, страхува се да излезе навън, понякога прибягва и до самоубийство.

Острата алкохолна халюциноза отзвучава в повечето случаи без особени последици. Когато обаче трае повече от месеци, тя преминава в деменция.

6.5. Корсакова психоза

Корсаковата психоза е тежка последица на хроничната алкохолна злоупотреба. От страна на периферната нервна система се наблюдават полиневритни изменения в горните и долните крайници, а също така и засягане на очедвигателните нерви. Налице са нарушено запомняне на текущите събития, загубена ориентация за време и място, конфабулации. Болните нямат спомени за наскоро преживяното, но спомените им за минали събития са запазени.

При хронична злоупотреба с алкохол половото влечение (либидото) се запазва и дори се изостря, докато потенцията намалява. На основата на това несъответствие между желание и възможност възниква алкохолната ревнивост на съпрузите по отношение на своите съпруги. Алкохолиците стават подозрителни и мнителни и във всяка постъпка на съпругата си търсят признаци на изневяра.

Синдромът на алкохолния отказ се отнася за болестни проявления, настъпили след прекъсване или рязко намаляване на алкохолната консумация. Болестните състояния бързо отшумяват при подновена консумация на алкохол. Клиничната картина се характеризира с множество симптоми в различни органни системи, които могат да се проявят с различна интензивност и да продължат от няколко дни до няколк седмици. Най-важните от тях са следните: стомашно-чревни смущения, (нарушен апетит, гадене, повръщане, диария), вегетативни смущения (склонност към изпотяване, нарушения на съня), смущения в кръвообръщението (сърцебиене, ускорение на пулса), неврологични смущения (треперене, смущение в равновесието, епилептични припадъци), психически смущения (страх, повишена раздразнителност, депресии, смущения в паметта и съзнанието, халюцинации).

 

7. Разпознаване на алкохолизма. Диагностични методики

Диагнозата на алкохолизма е проста само в екстремните проявления. В началните стадии и в по-малко изразените случаи трудностите са значителни.

През последните десетилетия са предприемани множество опити за опростяване и обективизиране диагнозата на алкохолизма. Може да различим методики, които разпознават сегашното състояние и други, които искат да хванат една дълготрайна склонност към алкохолна злоупотреба.

По принцип съществуват три диагностични пътя:

Преценка на ненормалното поведение на пиене чрез определяне на консумираното количество и чистотата на пиенето.

Преценка, респ. диагноза на вероятно алкохолно обусловените телесни и психосоциални увреждания.

Преценка на алкохолната зависимост.

Съществуват различни диагностични методики:

Проучвателни методики, които обхващат изключително количеството и честотата на алкохолната консумация.

Биологични методики, които установяват нанесените поради алкохолна злоупотреба телесни увреждания и тогава могат да добият специфично значение.

Психологични методики, най-често въпросници, които искат да обхванат алкохолно обусловените телесни и психосоциални симптоми, включително специфичните признаци на зависимост.

8. Форми и протичане на алкохолизма

8.1. Типология

От поредицата типологии на алкохолизма, които са съставени в хода на десетилетията, досега най-известна е тази на Йелинке:

Алфа-пиячи: пиене поради психологични причини (конфликтни пиячи)

Бета-пиячи: пиене поради социални причини (случайни пиячи)

Гама-пиячи: пиене по вътрешна принуда (зависими пиячи)

Делта-пиячи: редовно пиене на относително големи количества – повечето без опиване (пиячи по навик)

Епсилон-пиячи: дни наред безспирно пиене, последвано от продължителни и свободни алкохолни паузи (епизодични пиячи)

През последните десетилетия са развити и други типологии:

Типология по Клонингер: тя допуска генетична обремененост при една част от алкохолно зависимите. Различават се две групи:

Тип 1. Чрез първоначално социално ненатрапващо се пиене се развива психическа зависимост. Главните признаци са: късно начало, незабелижима личност, липса на противоречиви социални тенденции, по-малки социални проблеми. На този тип съответстват голяма част от алкохолиците.

Тип 2. Тук се предполага една генетична предразположеност към затруднено социално пригаждане и злоупотреба с потенциални към пристрастяване вещества. Признаците са: чести проявления на алколизъм в семейството, антисоциални епизоди още през детската или младежка възраст, ранно начало на алкохолните проблеми, честа злоупотреба и с други упойващи дроги, по-малко чувство за вина, по-малко признаци за психична зависимост.

Типология по Леш. Тук критериите на протичането се съпоставят с тези на предисторията:

Тип 1. Благоприятно протичане: поява на делир, но без психосоциални проблеми.

Тип 2. Относително добро протичане: психосоциални проблеми, нарушени семейни отношения.

Тип 3. Променливо протичане: среда – разрешаваща алкохола, социални проблеми; нехомогенна група.

Тип 4. Неблагоприятно протичане: семейни проблеми, увреждания в ранния детски период.

Въз основа на формулярни изследвания върху американски алкохолици са описани 42 симптома, които представляват основата за неговата класификация на три фази (продромална, критична и хронична). Те са предшествани от една предалкохолна фаза, която може да трае от няколко месеца до две години. Продължителността на продромалната фаза се преценява от 6 месеца до 5 години. За времетраенето на другите фази не са правени изчисления. Продоромалната фаза се характеризира с тайно пиене, поява на пролуки в паметта, постоянно мислене за алкохол, чувства за виновност и типични приоми за осигуряване доставката на алкохол. Критичната фаза се характеризира със загуба на контрол, изграждане на обяснителна система, поведенчески промени в семейния живот и в други социални отношения, промени в стила на пиене (редовно сутрешно пиене) и занемаряване на целесъобразното хранене. В хроничната фаза се стига до тежки многодневни запои, загуба на алкохолна поносимост, поява на значителни здравословни увреждания като последици от алкохола, изменения в социалните контакти.

Както при всяка друга болест, целта на лечението се състои в нейното пълно отстраняване заедно с телесните и психосоциални последици (оздравяване). Ако това не може да бъде постигнато, както става при много други хронични болести, би трябвало да се стремим към ограничаването на алкохолно обусловените симптоми и проблеми.

Въздържанието от алкохол в никакъв случай не представлява истинската цел на лечението. За частичното излекуване може да е достатъчно намаляването на алкохолната консумация до една безобидна степен, т.е. до контролирано пиене. Контролираното пиене на може да бъде препоръчано като генерален лечебен принцип за алкохолно-зависимите. Причините за провал на принципа на контролираното пиене са развитието на една преди всичко психическа зависимост, обусловена от високия потенциал на зависимост на алкохола и пристрастеното съзнание на засегнатия.

9.2. Медикаментозно лечение

През последните години все по-често се обсъжда медикаментозното лечение на алкохолизма. В края на 40^те години са развити алкохолосензибилизиращи вещества. При алкохолна консумация те провокират редица субективни оплаквания като световъртеж, гадене и зачервяване на лицето, а понякога и тежки странични въздействия. Начинът на въздействие при тези вещества се състои в блукирането на алкохолното разграждане на ацеталдехидно ниво. В организма временно се покачва нивото на ацеталдехида, който предизвиква смущенията. Тези вещества са прилагани различно често, като от части са се наложили. В по-ново време се прилагат и морфиновите антагонисти, които се намесват и в ендорфиновия механизъм, също играещ роля в биологичните теории на алкохолната патогенеза. Тези медикаменти, които трябва да бъдат вземани редовно, по цял свят още се изпитват и са дали някои обещаващи успех резултати.

Групите за самопомощ, които играят важна роля особено във фазата на последващите грижи, са се развили в хода на своето съществуване като важни органи около грижата за алкохолиците и техните близки. Преобладаващата част от техните членове са бивши алкохолици и лекарствено-зависими, които дължат своята експертност на положението си на засегнати. Тяхната цел е да бъдат не просто общност по интереси, а общество на солидарността. Групите за самопомощ имат обща мирогледна основа с хуманитарни, а често и християнски ориентирани концепции.

Преценката на резултата от лечението на алкохолизма поставя редица проблеми. При него, както и при всяка друга болест, трябва да се обърне внимание преди всичко на протичането и дела на спонтанните ремисии. Трябва да се изхожда от факта, че алкохолизмът е хронична болест със склонност към повторения, но и към временни подобрения.

 

Литература:

Дако, П. Фантастичните победи на модерната психология. София. 1995

Десев, Л. Речник по психология. София. 1999

Кюнцел, Д. Човешкият организъм – здрав и болен. София. 1985

Темков, Ив., Вл. Иванов, Т. Тошев. Психиатрия. София. 1973