Курсова работа по биология полова система I. Еволюция на Полова система

В дългата еволюционна история на организмите са се появили разнообразни начини на размножаване. Това разнообразие на авторепродукцията при отделните групи организми обаче може да бъде сведено до два основни типа: полово и безполово. Като цяло двата типа размножаване осигуряват, от една страна, приемственост на признаците от поколение в поколение за оптимално съществуване при конкретни условия на средата, а от друга страна, създават възможност за нови признаци и разнообразие.

Безполовото размножаване е еволюционно по – старата форма на възпроизвеждане на себеподобни. При този тип размножаване поколението има един родител и носи неговата наследственост. Идентичното потомство,получено при безполово размножаване на един родителски индивид, се нарича клон. Членовете на клона са приспособени за преживяване към точно определени параметри на средата,която обитава родителския индивид. Генетични различия в потомството могат да се получат само при възникване на случайни мутации.

Логиката на еволюционното развитие на организмите предполага и вероятната поява на безполовото размножаване първо при едноклетъчните и последващото му съхраняване при голяма част от многоклетъчните организми.

Независимо от множеството разновидности на безполовото размножаване те могат да бъдат в следните видове:

Характерно е за представители от царство Монера и царство Протиста. В резултат от делението на клетката – организъм се получават два или повече дъщерни индивида. При различните едноклетъчни организми се наблюдава голямо разнообразие в начина на разделяне на родителския индивид.

Зелената еуглена се дели надлъжно, като деленето, започват единия и край, продължава до пълното разделяне на майчиния индивид на два дъщерни индивида.

Чехълчето се дели на два дъщерни индивида по напречната ос на клетката.

Палинотмията е последователно делене на майчиния и дъщерните индивиди, които остават свързани в обща група. При някои бактерии в резултат на последователни деления по една и съща ос се получават верижки от свързани индивиди – стрептококи. При други бактерии всяко следващо делене става по ос, която е перпендикулярна на предходното делене. В резултат се получава кубче от свързани дъщерни индивиди – сарцини.

Синтомията е множествено делене на ядрото на клетката, след което се дели и самата клетка. В резултат се получават голям брой дъщерни индивиди. Синтомията е приспособление за бързо увеличаване броя на индивидите. Наблюдава се при паразитни представители на царство Протиста (малариен плазмодий)

Пъпкуването е разновидност на безполовото размножаване, при което дъщерният индивид се образува като “пъпка” върху майчиния организъм.

Тялото на майчиния индивид се дели на две или поввече части, всяка от които нараства и се образува отделен дъщерен индивид. Фрагментацията се среща при някои водорасли и някои червеи.

Този вид безполово размножаване е характерен за растенията. При него дъщерният индивид се развива от относително голяма, обикновено диференцирана част от тялото на майчиния организъм – например размножаване чрез листа,луковици.

Безполово размножаване чрез спори се среща както при едноклетъчните, така и при многоклетъчните организми. Спорите са специализирани за размножаване клетки,обикновено с микроскопични размери. Освен за размножаване те служат и за разпространение на дадени видове.

Появата на полово размножаване в еволюцията на организмовия свят е явление с далечни последици за живота на Земята. Половото размножаване е осигурило възможност за получаване на генетично разнообразно потомство, което е предпоставка за съществуващото сега многообразие на организмите. Индивидите, получени в резултат на полово размножаване, имат обогатена наследственост в сравнение с родителските индивиди, а това вече е основа за по-нататъшна еволюция.

Архаичните обитатели на първичния океан – древните прокариоти, са били своеобразен “опитен полигон” за получаване на генетично разнообразие. В съвременните прокариоти са се запазили различни начини за обогатяване и промяна на наследствената програма в потомството. В случая става въпрос не за полово размножаване в точния смисъл на неговата същност, защото не се увеличава борят на индивидите. Налице е обаче главното събитие характеризиращо половото размножаване – обмяна на генетичен материал. При бактериите в резултат от обмяната на генетичен материал между отделни индивиди се получават т.нар. хибридни ДНК-молекули, а оттук и нови наследствени признаци за дадения индивид. Известни са три начина за генетична рекомбинация при бактериите:трансдукция, трансформация и конюгация. Конюгация се наблюдава и при някои едноклетъчни еукариоти.
Генетична рекомбинация при бактерии

А.Трансдукция

Двуверижен фрагмент от ДНК на клетка донор попада в клетка чрез посредник бактериофаг. При образуването на нови вирусни частици в някои от тях попадат фрагменти от ДНК на бактериалната клетка донор в клетката реципиент

Двуверижен фрагмент от ДНК на клетка донор попада в друга клетка реципиент без посредник и без пряк контакт между двете бактериални клетки. Клетката донор отделя фрагмент от ДНК, който активно се поглъща от клетката реципиент и се включва в нуклеода й.

Двете бактериални клетки(донор и реципиент) са в непосредствен контакт. Клетката донор притежава специфичен плазмид (малка кръгова ДНК-молекула), наречен F-фактор или полов фактор – тя е F+ клетка Клетката реципиент е F- , т.е в нея липсва полов фактор. При конюгацията едната верига ДНК на плазмида преминава през тънко мостче от клетката F+ в клетката F-. В двете клетки върху едноверижната ДНК-плазмид се синтезира нова комплементарна верига,т.е двете клетки вече са F+.

При конюгацията се наблюдава сливане на два индивида и обмяна на генетичен материал от микронуклеусите им. След разделянето двата индивида са вече с различна наследственост.

При типично полово размножаване дъщерният организъм се получава от сливането на специализирани полови клетки – гамети. Еволюцията на половото размножаване е свързана до голяма степен с еволюцията на гаметите: едната гамета увеличава масата си и натрупва хранителна материя,докато размерите на другата намаляват, но за сметка на това увеличава подвижността й. Така в еволюцията са се оформили три основни разновидности на половото размножаване: изогамия, хетерогамия и оогамия.

А.Изогамия

При изогамията двете гамети са морфологично еднакви, но физиологично различни, защото се образуват от два различни индивида. И двете гамети имат камшичета и са подвижни. Изогамия се наблюдава при царство Протиста и царство Растения.

Двете гамети са морфологично и физиологично различни. Гаметата с по – големи размери се приема условно за женска, а по – малката – за мъжка. И двете гамети са подвижни. Хетерогамия се наблюдава при представители на царство Протиста и царство Растения.

Двете гамети са морфологично и физиологично различни. Едната е богата с хранителна материя, има големи размери и е неподвижна, а другата е с малки размери и подвижна. Оогамия се наблюдава при представителите на царство Растения и царство Животни.

При голяма част от организмите, населяващи Земята,половото размножаване се извършва чрез оогамия – сливане на две различни морфологично и функционално гамети – яйцеклетка и сперматозоид. В процеса на еволюцията се е получило голямо разнообразие в структурата и размерите на яйцеклетките и сперматозоидите при отделните видове организми.

Докато разнообразието във формата при сперматозоидите е голямо, то формата на яйцеклетката при различните организми най-често е сферична или елипсовидна. Разнообразие при яйцеклетките може да се наблюдава не само по отношение на размера им при отделните организми, но и по отношение на количеството хранителна материя – лецитин. В зависимост от количеството на жълтъка яйцеклетките са няколко типа: алецитални (безжълтъчни), олиголецитални (малкожълтъчни), мезолецитални (средножълтъчни) и полилецитиални(многожълтъчни). Жълтъчната материя е разпределена по различен начин в цитоплазмата а яйцеклетките при отделните видове организми.

Съдържат малко количество жълтък,равномерно разпределен в цитоплазмата. Срещат се при представители на порифера,някои червеи,иглокожи,мекотели и др...

Съдържат средно количество жълтък,неравномерно разпределен в цитоплазмата. Така в яйцеклетката се оформят два полюса: анимален – съдържащ цитоплазма с малко жълтък, и вегетативен – съдържащ цитоплазма с много жълтъчни гранули. Срещат се при някои мекотели, риби, земноводни и др...

Съдържат голямо количество жълтък, плътно пакетиран в единия край на яйцеклетката Срещат се при представители на Главоноги. членестоноги, риби, влечуги, птици и др...

Съдържат голямо количество жълтък, разположен в центъра на яйцеклетката. Срещат се при ракообразни и насекоми.

При нисшите растения (мъхове, папратовидни) гаметите се образуват в многоклетъчни полови органи: спрематозоидтие се образуват в антеридии, а яйцеклетките – в арехогонии. Сперматозоидите на тези растения имат органели за движение и придвижването им от антеридия към архегония е възможно само във водна среда.

При покрито семенните растения специализиран орган за размножаване е цветът. Той обикновено в двуполов – т.е. съдържа плодник (в него се образуват яйцеклетките) и тичинки (в тях се образуват мъжките полови клетки – спермии). Има растения, при които цветът е едонполов (тичинков или плодников цвят). Когато двата вида еднополови цветове се намират на едно растение, то се нарича еднодомно (бегония, царевица). Ако тичинковите цветове са на едно растение, а плодниковите – на друго – растенията се наричат двудомни (коноп, топола, върба).

При покрито семенните растения сливането на гаметите (оплождането) се извършва в плодника. Мъжките гамети (спермии) нямат органели за активно движене. Те се образуват обикновено при прорастването на прашниковото зърно (полен) върху близалцето и се придвижват с помощта на цитоплазмата на прашниковата тръбичка към семепъпката.

При животните гаметите се образуват в специализирани полови жлези: семенници и яйчници. Когато един и същ индивид притежава и двата вида полови жлези той се означава като хермафродитен (двуполов) организъм. Хермафродитизъмът се среща при представители на тип Мешести, Червеи, Мекотели и др...

При повечето животни един и същ индивид има или само яйчници, или само само семенници. Такива животни се означават като разделнополови. При много от тях има морфологични различия между мъжките и женските индивиди. Явлението се нарича полов диморфизъм.

При животните в процеса на еволюцията се е оформила специализирана система за размножаване – полова система. Тя включва полови жлези и канали, по които се движат гаметите. При повечето животни освен жлези и канали. По ри повечето животни освен жлези и канали половата система включва и копулационен орган (при мъжките индивиди), чрез който сперматозоидите се “доставят” в половата система на женския индивид.

Половото размножаване включва два основни етапа: образуване на гаметите – гаметогенеза и сливането им – оплождане.

Оплождането може да се извършва или извън тялото на родителските индивиди (външно оплождане), или в тялото на женския индивид (вътрешно оплождане).

То се появява по – късно в еволюцията във връзка с излизането на животните на сушата. Този начин на оплождане е защитен механизъм, осигуряващ безпрепятствено пренасяне и доставяне на сперматозоидите в организма на женския индивид.

Съществуват и някои нетипични форми на половото размножаване: партеногенеза, гиногенеза, андрогенеза и др...

При партеногенезата развитието на новия организъм започва от неоплодено яйце. Това е нормален начин за размножаване при много безгръбначни животни (някои хидри, плоски червеи, кръгли червеи, прешленести червеи, ракообразни, насекоми,мекотели ).

При естествени условия партеногенезата се редува с нормално полово размножаване и е характерна за някои насекоми и ракообразни.

Макар и рядко партеногенезата се наблюдава и при някои гръбначни животни (риби и земноводни).

Гиногенеза. При някои животни (кръгли червеи, риби) след оплождането ядрото на сперматозоида не се слива с ядрото на яйцеклетката, а дегенерира (т.е. сперматозоидът само активира яйцеклетката към развитие). Новият организъм се развива само от майчиното ядро.

Андрогенеза. При тази нетипична форма на полово размножаване новият организъм се развива за сметка само на генетичния материал на ядрото на сперматозоида, а ядрото на яйцеклетката се разпада. Андрогенеза се наблюдава при ципокрили насекоми, иглокожи и др...

II. Полова система, гаметогенеза и оплождане при човека
При описание на половите органи при човека е необходимо да се обърне внимание както на тяхното устройство и функция, свързани с продължаването на рода, така и на вътрешносекреторната им дейност, която играе роля в цялостната хормонална регулация на организма .

Главни репродуктивни органи при мъжа са семенници(тестиси), а при жената – яйчниците(овариуми). В тях се образуват гаметите – сперматозоиди и яйцеклетки. Процесът на образуването им преминава през три еднакви фази: размножаване, нарастване и зреене. При сперматогенезата се наблюдава и четвърта фаза – формиране.

Яйчниците и семенниците са жлези с вътрешна секреция. Те образуват и отделят в кръвта два вида полови хормони: мъжки(андрогени) и женски(естрогени). И двата вида хормони се произвеждат както в женските, така и в мъжките полови жлези, но в нееднакви количества. Физиологичната роля на половите хормони се състои в осигуряването на способността за осъществяване на половите функции. Тези хормони са необходими за нормалното полово узряване. Благодарение на тях в организма на мъжа и жената се развиват половите органи, даващи възможност за извършване на половия акт и раждане на деца. Благодарение на тези хормони се развиват вторичните полови белези, които не са свързани директно с осъществяване на половата дейност – окосмяване, гласови особености, развитите на млечни жлези и др. В женския организъм половите хормони играят важна роля при възникването на половите цикли, при осигуряване на нормалното протичане на бременността и подготовка за кърмене на новороденото.

Оплождането започва след срещата между яйцеклетката и сперматозоида. Този процес се предхожда от „доставянето” на сперматозоидите в женския копулационен орган – влагалището. Сперматозоидите преминават през матката в маточните тръби, където яйцеклетката е неподвижно прикрепена към ресничестия епител. Голям брой сперматозоиди „атакуват” яйцеклетката, но само един от тях прониква в цитоплазмата й и я активира за второто мейотично делене. При сливането на мъжкия и женския пронуклеос се образува първата клетка на новото човешко същество – зиготата.

Към мъжките полови органи спадат: семенник, надсеменник, семеотдводен канал, скротум, семенно мехурче, простатна жлеза и мъжкия полов член.

Тя е дълго 4 – 5 см. Яйцевидно тяло сплеснато в напречна посока. На нея се различават странична и вътрешна повърхност, преден и заден ръб и горен и долен полюс.

Покрита е със съединителнотъканна обвивка,имаща значителна дебелина и белезникав цвят – белезникава обвивка. На задния ръб близо до горния полюс на тестиса тя прониква в дълбочина и образува средностение на семенника. От него изхождат преградки, които разделят семенника на множество делчета. Във всяко делче се намират по 2 – 3 силно извиващи се семеобразуващи каналчета. Към средостението те преминават в прави каналчета, които навлизат в него. Свързват се едно с друго и образуват мрежа. От пожурхността на средостението изхождат 15 – 18 отводни каналчета, които пробиват белезникавата обвивка и се отправят към главата на придатъка.

Стените на семеобразуващите каналчета са изградени от епителни клетки, представляващи различни стадии от развитието на половите клетки и от клетки на Сертоли, които имат хранителна функция.

Семенникът е основен орган на мъжката полова система. В него се образуват както сперматозоидите, така и половите хормони.

Образуването и отделянето на сперматозоидите започва при настъпването на половото узряване(при пубертета) и продулжава различно дълъг период след това.

В скротума са поместени семенникът, надесеменникът и долната част на семенната връв. Повърхностно той е покрит с тъмно пигментирана кожа с множество напречни гънки. Под кожата се намира пластинка от гладкомускулни и еластични влакна, наречени месеста обвивка, на нея се дължи набръчкването на кожата на скротума. Под месестата обвивка лежи мускулът, повдигащ семенника представляващ сноп от мускулни влакна, свързани на горния край с вътрешния кос и напречния коремен мускул.

Отвън семенното мехурче е покрито с рехава съединителна тъкан. Самата му стена е изградена от гладкомускулни и съединителнотъканни влакна, а отвътре е постлано с лигавица.

През простатната жлеза преминава началната част на пикочния канал, на задната стена на който се намира надлъжно разположена издатина, наречена семенен хълм. На двата странични склона на семенния хълм се намират отвърстията на семеизхвърлящите канали.

Простатната жлеза е комплекс от 30 до 50 отделни тръбесто – алвеоларни жлези. Те се изливат в простатната част на пикочния канал. Между отделните жлези се намира гладка мускулна и съединителна тъкан, което придава на жлезата значителна твърдост. Отвън простатната жлеза е обвита със съединителнотъканна обвивка.

Напълно жлезата се развива с настъпването на половата зрялост, а у старите хора нейната големина намалява.

Простатната жлеза отделя секрет, който е част от спемената течност;има алкална реакция и попаднал във влагалището на жената, неутрализира киселата реакция от него. Секретът активизира сперматозоидите, прави ги по – подвижни.

Булбо – уретрални жлези – Те са две малки жлези, разположени зад луковицата на пикочния канал на мъжа. Всяка от тях излива своя секрет в пикочния канал, в областта на неговата луковица. Произвежданият в тях секрет наподобява този на простатната жлеза.

Мъжки полов член – външният полов орган у мъжа.Състои се от корен, тяло и глава. Чрез корена, той се прикрепва към клоновете на лонните кости. Тялото има горна и долна повърхност. Главата има конусовидна форма със заоблен преден край, на който се намира външното отвърстие на пикочния канал. Между тялото и главата нс члена се намира шийката на члена.

Половият член е съставен от три пещеристи тела – пещеристата част на пикочния канал и две собствени пещеристи тела. Пещеристото тяло на пикочния канал се разполага на долната страна. При корена на члена то образува луковицата, а напред – изцяло главата на члена.

Собствените пещеристи тела имат приблизително цилиндрична форма. В предната част те са сраснали едно с друго и на долната страна образуват улей, в който заляга пещеристото тяло на пикочния канал. Напред завършват с конусовидно заострен връх покрит от главата на члена, а назад те се отделят като крачета, прикрепващи се поотделно за вътрешните страни на клоновете на лонните кости. Отвън двете пещеристи тела са покрити с дебела съединителнотъканна обвивка, изградена главно от колагенни влакна.

Пещеристите тела на члена и на пикочния канал имат гъбест строеж. Ерекцията на члена е резултат от кръвонапълване на неговите многобройни пазухи. При това плътната мсъединителнотъканна обвивка на пещеристите тела се изопва силно.

Половият член отвън е покрит с кожа. Тя е подвижно свързана с пещеристите тела и напред достига до шийката, където се залавя При отпуснато състояние на члена кожата се издава напред като двойна гънка, наречена крайна плът и покрива главата. В областта на шийката се намират множество жлези, които отделят видоизменен мастен секрет със специфична миризма.

Половият член е богато инервиран и кръвоснабден.

Тазовото дъно има форма на ромб и може чрез линия, прекарана между двете седалищни върги, да се раздели на два триъгълника: заден анален и преден пикочополов – през него преминава пикочния канал.

Мускулите и техните фасции, които изграждат тазовото дъно, се разполагат в два слоя; образуват две диафрагми – диафрагма на таза и пикочно – полова диафрагма. По – голямата част от диафрагмата на таза заема аналният триъгълник, но се продължава и напред в пикочно – половата диафрагма, която е разположена само в пикочно – половия триъгълник.

Диафрагмата на таза е съставена от мускули и фасции, свързани с ануса – мускула повдигач на ануса, опашния мускул и външния стегач на ануса.

Пикочно – половата диафрагма при мъжа е изградена от мускули, които са свързани с пикочния канал и половия член. Двете диафрагми се свързват пред ануса чрез един сухожилен център.

Основната чат на пикочно – половата диафрагма се изгражда от дълбокия напречен мускул на междинницата, разположен като напречна мускулна плоча между клоновете на лонните и седалищните кости – пикочно – половия триъгълник, и повърхностния напречен мускул на междинницата, простиращ се от вътрешната страна на седалищната върга до сухожилния център. Около диафрагмалната част на пикочния канал. Към пикочно – половата диафрагма спадат също така луковично – пещеристият и седалищно – пещеристият мускул, които са свързани тясно с функцията на члена и пикочния канал.

Мускулите на тазовата и пикочно – половата диафрагма действат свързано един с друг и имат значение не само като мускули, които стесняват ануса, пикочните и половите пътища, но и като част от коремната преса.

Към вътрешните спадат яйчниците, матката, яйцепроводът и влагалището.

Отвън е покрит с пласт кубични клетки – зародишен епител. Под него се намира собствената яйчникова белезникава обвивка. При разрез на яйчника в неговия строеж се откриват две части – корова и централна – сърцевинна част,свързана с хилуса на яйчника. В сърцевинната част се намират голямо количество кръвоносни и лимфни съдове, нерви, съединителнотъканни влакна.

Коровата част е съставена от гъсто вплетени съединителнотъканни влакна, които обграждат фоликулите: първични и зреещи. В центъра на всеки фоликул има по една незряла женска полова клетка, заобиколена от епителни клетки, а отвън от съединителна тъкан. Броят на първичните фоликули още при раждането на детето е около 100 000. От тях обаче само 300 – 400 преминават в зреещи фоликули. Останалите първични фоликули закърняват. Когато първичният фоликул преминава в зреещ, освен промените в половата клетка между епителните клетки се появява кухина изпълнена с бистра течност, наречена фоликулна течност.

Зреещият фоликул се приближава към повърхността на яйчника и накрая се пуква и яйцеклетката излиза в коремната кухина, за да се поеме по – нататък от яйцепровода. След пукването на зреещия фоликул, което се нарича овулация и става към средата на менструалния период, на негово място се появява така нареченото жълто тяло. То се образува от останалите във фоликула епителни клетки и от проникващи от околността кръвоносни съдове и съединителнотъканни влакна. Жълтото тяло и зреещият фоликул преди неговото пукване отделят хормони, които влияят върху маточната лигавица. Ако яйцеклетката бъде оплодена, жълтото тяло се разраства – жълто тяло на бременността. След петия месец на бременността то закърнява. Ако не стане оплождане, развива се малко жълто тяло на менструацията. След две три седмици то изчезва и на негово място остава белезникав белег. В периода на половата зрелост в яйчника се намират зреещи фоликули в различни стадии. Те се пукват един подир друг в периоди средно от по 28 дни, като двата яйчника се редуват.

Матката има две повърхности: предна- обърната към пикочния мехур – мехурна повърхност, и задна – обърната към правото черво – чревна повърхност. Двете повърхности преминават една в друга чрез два странични заоблени ръба – кантове на матката. В посока нагоре ръбовете завършват с роговете на матката, от които изхождат яйцепроводите.

В областта на провлака тялото на матката е наклонено напред по отношение на шийката, като между тях се сключва ъгъл от около 150 – 160 градуса. Цялата матка е наклонена напред по отношението на влагалището – почти 90 градуса.

При нераждала жена матката тежи около 50 – 60 гр, има дължина около 8 см, най – голямата и широчина в областта на тялото е около 4 см, а дебелината й е около 2,5 – 3 см. При раждали жени в зависимост от броя на ражданията тежината на матката може да достигне 80 – 90 гр, а размерите й се увеличават с 1 – 2 см.

Кухината на матката се дели на кухина на тялото и канал на шийката. Кухината на тялото има форма на триъгълник с основа, насочена нагоре към дъното на матката, и връх насочен надолу към канала на шийката. Двата ъгъла на основата съответстват на маточните отвърстия на двата яйцепровода.

Каналът на шийката се отваря във влагалището. Горният му край се нарича вътрешен отвор на канала. В средната си част той се разширява, а при изходното си отвърстие се стеснява. При нераждали жени изходното отвърстие има кръгла форма, а при раждали има вид на напречна цепнатина.

Стената на матката е изградена от три слоя: лигавица или мукоза, мускулен слой и серозна обвивка.

Лигавицата постила кухината на матката. В кухината на тялото тя е гладка и в средата на менструалния период достига дебелина около 1,5мм. В канала на шийката достига около 3мм и образува гънки, които оформят на предната и задната страна образувания, наподобяващи палмов лист. Лигавицата е покрита с еднослоен цилиндричен ресничест епител, ресничките на който се движат по посока на външния отвор на канала на шийката. В лигавицата на тялото се намират множество жлези. Разклонените в дълбочина жлези придават гъбест строеж на дълбоката част на лигавицата, наречена гъбест слой, докато повърхностната й част е по – плътна. При менструация под действието на яйчниковите хормони в гъбестия слой на набъбналата лигавица настъпват кръвоизливи и в резултат повърхностния слой, наречен функционален, се отделя и изхвърля навън менструалната кръв. След завършването на менструацията лигавицата се възстановява чрез разрастване на епитела от дъната на жлезите. Лигавицата в канала на шийката на матката не търпи такива периодични промени. В нея се намират жлези, които произвеждат слузен секрет.

Най – силно развит пласт е мускулният, достигащ до 1,5 см. Състои се от три пласта гладки мускулни влакна: външен или подсерозен, среден или съседест и дълбок или подслузен. Влакната на външния и вътрешния пласт са разположени надлъжно, докато тези на средния се преплитат в различна посока, но преобладават влакната с пръстеновиден вървеж.

Отвън тялото на матката и задната повърхност на шийката са покрити с серозна ципа, част от коремницата, прехвърляща се върху задната повърхност на шийката от правото черво. След това серозната ципа се прехвърля върху задната повърхност на пикочния мехур. При прехвърлянето си от правото черво върху шийката на матката коремницата образува дълбоко джоб и значително по плитък джоб при преминаването й от матката върху пикочния мехур.

Задържането на матката в описаното нормално положение се осъществява от сложен връзков апарат. От страничните й ръбове към страничните стени на малкия таз отправят два успоредни листа на коремницата – широките маточни връзки, включващи в себе си маточните тръби. От всеки рог на матката се отправя към слабинния канал по една обла маточна връзка. Те преминават през слабинния канал и се залавят за предната страна на клоновете на срамните устни. Предната повърхност на шийката е свързана с пикочния мехур посредством мехурноматочните връзки. Със страничните стени на кухината на малкия таз матката се свързва чрез така наречените главни връзки на матката.

Голямо значение за поддържането на матка в нормалното й положение има също така състоянието на коремната стена и тазовото дъно.

Яйцепроводите са два, разполагат се симетрично от двете страни на маткат, представляват тръба дълга 14 – 16 см,разположена в горния край на широката маточна връзка. С маточния си край пробива стената на матката в областта на съответния й рог и се отваря в маточната кухина, а с другия си край се отваря в коремната кухина, до съответния яйчник. Има три части: маточна част – най – малка, стеснена част и ампуларна част, имащи форма на фуния и множество израстъци – ресни на яйцепровода. Една от ресните е по – дълга, заляга на горния край на яйчника и се нарича яйчникова ресна.

Яйцепроводът е изграден от три слоя: отвън е серозната обвивка;среден слой от гладки мускулни влакна в два пласта – външен(надлъжен) и вътрешен(пръстеновиден); лигавица, която образува множество надлъжни гънки, най – добре изразени в ампуларната част, където обикновено се осъществява оплождането. Лигавицата е покрита от слой ресничест епител, чийто реснички трептят по посока на матката.

Влагалището е тръбест орган с дължина 8 – 10 см, разположен в кухината на малкия таз зад пикочния мехур и пред долната част на правото черво. Свързва матката с външните полови органи. С горния си край обхваща влагалищната част на шийката на матката, като образува четири влагалищни свода – заден, преден и два странични. Задният свод се издига най – високо и е продължение на кухината на влагалището. При половия акт в него се изхвърля спермата. Долният край на влагалището преминава през пикочно – половата диафрагма и се отваря в преверието на влагалището.

Влагалището е изградено от три слоя: лигавица, мускулен слой и съединителнотъканна обвивка. Лигавицата, която постила кухината мъ е покрита от многослоен плосък епител без рогов слой. По предната и задната стена тя образува множество високи напречни гънки.

Мускулният слой е изграден от надлъжно и пръстеновидно разположени гладки мускулни влакна, които в горния си край преминават в мускулатурата на матката.

Най – отвън влагалището е обвито с рехава съединителна тъкан, която го свързва със съседните органи.

На границата с преддверието лигавицата образува напречно разположена девствена ципа. Изградена е от гладки мускулни влакна и съединителнотъканни влакна и е покрита с многослоен плосък епител. Тя е добре кръвоснабдена.

Към външните полови органи на жената принадлежат големите и малки срамни устни, клиторът, преддверието на влагалището, двете пещеристи луковици на преддверието и жлези.

Във вътрешността на големите срамни устни се разполагат двете пещеристи луковици на преддверието, които при полова възбуда се напълват с кръв. Външните страни на големите срамни устни са окосмени и имат голямо количество потни и мастни жлези. Обърнатите една към друга страни са покрити с нежна кожа, на която липсват рогов слой и окосмяване. Между големите срамни устни се разполагат малките срамни устни или нимфи. Те са кожни гънки със свободен остър преден ръб. От големите срамни устни се отделят чрез дълбоки бразди. Вътрешните им повърхности ограничават помежду си преддверивто на влагалището. Назад малките срамни устни се свързват помежду си чрез напречна връзка. Напред те се разделят на два листа, които отправят към клитора. Външният лист обвива неговата главичка и образува излишната плът на клитора. Вътрешните листове са по – малки и на долната страна на глави1ката на клитора образуват неговото гемче.

Млечната жлеза достига пълно развитие в периода на половата зрелост на жената, а в старческа възраст жлезната част се замества с мастна и съединителна тъкан,