Курсова работа по дисциплината “маркетинг във финансови институции”

“МАРКЕТИНГ ВЪВ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ”

1. Развитие на банковия сектор в България

Развитието на банковия сектор в България може да се раздели на няколко условни периода:

1. 
   След Освобождението до 9 септември 1944
   
2. 
   По времето на социализма (1944 – 1989)
   
3. 
   Банковата реформа и икономическата криза (1989 – 1997)
   
4. 
   Банковата система в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2009)
   

Начало на организираната банкова система в България се поставя през 1879 г. след утвърждаването на първия устав на Българската народна банка. По това време се утвърждава и Уставът на земеделските каси, с което се слага началото на Българската земеделска банка, която е първата търговска банка у нас(по-късно се превръща в Българска земеделска и кооперативна банка).

Със създаването и увеличението на промишления капитал в България, започва образуването и на частни банки – Българска търговска банка, банка Гирдап и др. След 1882 г. се откриват и банки с чисто чужди капитали – Генерална ипотекарна банка, Търговска и ипотекарна банка на Балканите, Френско-българска ипотекарна банка и др.

Успоредно с държавните и частни банки в България се създават и кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярните банки. През 1911 г. започва да функционира Българска централна кооперативна банка, която се слива през 1934 г. с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка.

Със създаването на Българска ипотекарна банка през 1927 г. чуждият капитал прави сериозен организиран опит да заеме съществени позиции в нашето банково дело. Голямата икономическа криза през 1929–1933 г. попречва на развитието на тази банкова институция и през 1936 г. тя се влива чрез откупуване в Българската земеделска и кооперативна банка. По този начин Българската ипотекарна банка се превръща в държавна банка.

До 9 септември 1944 г. у нас функционират общо 37 банкови институции (държавни, кооперативни и частни), в това число 2 държавно-автономни банки – Българска народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, 2 акционерни банки с преобладаващо участие на държавата – Българска ипотекарна банка и банка “Български кредит”, 2 кредитно-кооперативни учреждения – Съюза на популярните банки и селските кредитни кооперации и 31 частни банки.

След национализацията на банките банковата система придобива следния вид: БНБ с 130 клона, Българска инвестиционна банка с 5 клона, популярни банки с 255 клона, банкови представителства при земеделски всестранни кооперации с 3021 клона и влогонабирателна мрежа с 4368 пункта.

С посоченото постановление се извършват съществени изменения в парично-кредитната система. Закриват се популярните банки и техните клонове по места се превръщат в клонове на БНБ. По-късно се създава Държавна спестовна каса (1967 г.) като влогонабирателена институция. На нея се възлага цялото спестовно дело и кредитирането на жилищно строителство. Пощенските каси се превръщат в агенции или представителства на ДСК.

Реформата засяга натрупаните средства във влоговите сметки и извън банките. Мащабът на цените се увеличава 25 пъти – всеки нов лев представлява 25 стари лева. На практика обаче, обменното съотношение между старите и новите пари се определя в зависимост от притежаваното количество пари и от формата, в която ги заварва реформата – налични пари, пари по влогови сметки, облигации по държавни заеми и др. Примерно наличните пари се обменят в съотношение 100: 1, а паричните средства по влоговите сметки в ДСК се преизчисляват диференцирано.

Първата значима промяна за периода е през 1964 г., когато се създава Българска външнотърговска банка (БВТБ). Втората е сливането на Българска инвестиционна банка (БИБ) и Българската народна банка в една банкова институция – БНБ (1967 г.).

Българска външнотърговска банка е образувана като акционерно дружество. Тя започва да осъществява кредитирането, разплащанията и контрола в областта на външната търговия – вноса и износа, покупко-продажбата на чужда валута, благородни метали, както и кредитирането на външнотърговските предприятия в страната.

Кредитната реформа от 1 януари 1967 г., изразяваща се главно в образуването на една единна банка – Българската народна банка, се прави с цел да се съобрази организацията на банковата система с извършващите се промени в управлението на икономиката. БНБ започва да кредитира комплексно предприятията както за оборотни средства, така и за капиталови вложения. Считало се е, че по този начин ще се осигури по-последователен и пълен контрол за ефективното използване на финансовите ресурси в обществото. Но на практика това не се постига. Въведената през 1964–1965 г. нова система за управление на икономиката, насочена към намаляване на административните и разширяване на икономическите методи на управление, изисква създаването не на еднозвенна, а на двузвенна организация на банковата система.

Между 1987 и 1989 г. в България се създават седем търговски банки на отраслов принцип – Биохим, Стопанска банка, Електроника, Транспортна банка, Транспортна техника и Строителна банка. В много от случаите съответните предприятия притежават дялове в акционерния капитал на обслужващите ги банки. Тези банки са унитарни, без клонова мрежа. Затова по места обслужването на банковите клиенти при дългосрочно кредитиране се извършва от клоновата мрежа на БНБ.

През 1989 г. стартират реформите в българския банков сектор. Наследената от социализма централна банкова система е заменена с двустепенна (двузвенна), състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ. Към края на 1990 г. общият броя на опериращите банки достига 70.

В следствие на приетия закон за банките и кредитното дело, държавата постепенно се оттегля от управлението и администрирането на новосъздадените банки.
Консолидация на държавните банки

Тъй като повечето държавни банки възникват от регионални клонове на БНБ, голяма част от тях попадат в категорията на малките и средни банки, които държат основната част (около две трети) от активите в банковата система. През 1991 г. БНБ започва формална подготовка за консолидиране на банковия сектор в страната. Основната цел е да се предпази банковият сектор от по-нататъшно фрагментиране. За целта се създава Банкова консолидационна компания (БКК) през 1992 г. През 1992 г. се осъществява първият мащабен консолидационен проект с обединяването на 22 държавни регионални банки в една – Обединена българска банка. По-късно Транспортна банка и още 12 малки банки образуват Екпресбанк. През 1993 г. три банки се сливат в Балканбанк, осем в Хебросбанк. През 1995 г. Софиябанк, Биохим и Сердика се сливат и образуват ТБ Биохим. По това време ДСК е единствената банкова институция, нямаща статут на търговска банка, функционираща по определен закон и притежаван пряко от държавата, а не чрез БКК.

От 1990 г. започва създаването на частни банки. Възниква Първа източна международна банка като първа банка с частно участие на капитала й, а след това и Първа частна банка. Особено благоприятен факт за създаването на частни банки през този период е либералният режим на лицензиране и ниският размер на необходимият частен капитал. Освен това, действащото тогава законодателство не поставя някакви специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Доста често се случва, че дадена частна банка започва дейността си с пари, взети на заем, в много от случаите – от държавни банки. Освен използваната практика за създаване на частни банки с държавни пари, до 1993 г. законът за банките позволява и възможността банките да си разменят пакети от акции и по този начин формално да се вместват в изискванията за капиталова адекватност. Така едни и същи пари се въртят между няколко институции, давайки им легитимност да съществуват и оперират на пазара. Но дори и след формалното премахване на тази възможност през 1993 г., все още имаше начини банки масово да създават банки. Пример за това е създаването на Агробизнесбанк с учредител и акционер Първа частна банка. Тези новосъздадени частни банки са ориентирани съм обслужване предимно на фирмите на своите акционери или лица, свързани с тези акционери, без да има каквото и да е правно противоречие.

До 1995 г. броят на частните банки достига 33. По съществено място на паричния пазар заемат до започването на финансовата криза следните частни банки – Първа източна международна банка, Туристспортбанк, Първа частна банка, Елитбанк, Агробизнесбанк, Банка за земеделски кредит, Бизнесбанк, Българо-руска инвестиционна банка, Капиталбанк, Моллов ТБ, Кристалбанк, Елитбанк, ИНГ банк, Първа инвестиционна банка, Тракия банк, Тексимбанк, Централна кооперативна банка и др.

Като ефекти от експанзията на частния сектор в банкирането, могат да се отбележат два ефекта. Първият е, че наличието на повече играчи на относително ограничен пазар като българския, предполага засилване на конкуренцията между банките. Реално обаче не е регистрирано някакво осезаемо подобрение в разнообразието и качеството на предлаганите банкови услуги. Втория ефект е негативен и е свързан с изключително увеличение на големите кредити и на дела на лошите кредити в банковата система.

В основата на банковата криза в средата на 90-те са лошите кредити. Източниците за тях са главно два: 1) необслужвани кредити, отпуснати на държавни предприятия преди началото на реформите и 2) необслужвани кредити по време на кредитната експанзия след 1990 г., главно свързани с новосъздадените частни банки.

Механизмът за генериране на първият вид кредити се дължи главно на разпада на сигурните пазари в социалистическите страни. Кредитите са отпускани от банките на планово-административен, а не на пазарен принцип. Последвалата ценова и търговска либерализация н началото на 90-те една голяма част от предприятията се оказват неефективни и започват да отчитат загуби. Така те срещат огромни трудности при обслужването на задълженията си. По-късно е приета серия от мерки, която заменя лошите кредити със държавни облигации в активите на банките и в същото време замяна на банковите кредити с държавни вземания в пасивите на предприятията. През 1993 г. е направен опит да се реши проблема със приемането на Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (ЗУНК – 25 годишни държавни облигации, с 5 годишен гратисен период). Уреждането на тази категория необслужвани кредити води до емитирането на ЗУНК облигации за USD 2,5 млрд. към края на 1994 г.

Другата част от проблемните кредити се дължи на раздаването на необезпечени кредити от страна на частните банки. Масово разпространение получава практиката да се финансират свързани с акционерите на банките фирми и лица, като се разчита на рефинансиране от страна на БНБ, за да не се стига до фалит. В случая “рефинансирането е напълно субективно и на дискреционална база. Централната банка играе по-скоро ролята на кредитор от първа инстанция, отколкото кредитор от последна” (Берлеман, Христов, Неновски). Активното използване на този механизъм за изпомпване на пари става възможно благодарение на липсата на стриктни правила при използването на чужди пари. Благодарение на активната намеса на централната банка, която се обляга на съществуваща държавна гаранция, набраните от ДСК спестявания се наливат в закъсали банки. Пример за това е случаят с Банка за земеделски кредит. Към края на 1995 г. общия размер на раздадените от тази банка необезпечени кредити са за над USD 40 млн., почти 38 пъти собствения капитал. Това е възможно предимно поради рефинансиране на банката. Подобно е и положението и в други частни банки. След като и рефинансирането не помага, БНБ е принудена да изкупи част от неплатежоспособните банки. Първият случай е на 30.11.1995 г., когато БНБ закупува 90% от акциите на Агробизнесбанк за 1 лев.

Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия от реалния сектор се оказват на практика несъбираеми. Само 39% от кредитите, отпуснати от частните банки се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити довежда до крайна декапитализация на банковия сектор. През 1995 г. само 4 от общо опериращите 47 банки отчитат печалба. Рекапитализацията на банките струва скъпо на държавата. Според специалисти, за осигуряването на финансиране на банките в България са нужни средства в рамките на 10–11 млрд. лева. Загубата на търговските банки за 1995 г. възлиза на около 37 млрд. лева.

Процесът на декапитализация на банковата система е възможен главно поради липсата на достатъчно ефективна правна защита на собствеността в България. През разглеждания период не съществува ефективна институционална защита на имуществените права. По този начин често се случва една от страните да откаже да изпълни задълженията си по договора без каквито и да е било негативни последици. Следствие от това е недостатъчната правна защита на вземанията на кредитора, при което при неплащане той не може да събира вземането си по законен път. При такива условия е трудно да се води нормално банково дело и съществува постоянна опасност от увеличаване на лоши кредити.

Не бива да се подценява и липсата на квалифициран персонал и управители с мениджърски умения и знания в банковата система. Чуждестранни играчи са допуснати едва през 1994 г., а те са най-прекия път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и достигане до силна конкуренция в банковия сектор.

Резултатът от всичко това е загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозитите от банките, както от граждани така и от фирми. В отговор на това, правителството и парламентът приемат закон, за държавно гарантиране на депозитите, който гарантира изцяло депозитите на домакинствата и 50% от депозитите на фирмите. Законът обаче не увеличава доверието на вложителите в банковата система, икономическите агенти разглеждат държавната гаранция като толкова рискова, колкото и влогът в банка (бюджетът реализира дефицит, а нивото на международните резерви стига критично ниски нива).

В същото време БНБ прави опити за постигането на противоречиви цели. От една страна тя се опитва да задържи обезценката на валутния курс като продава долари на валутния пазар. От друга обаче, БНБ инжектира огромна левова ликвидност в банковата сфера чрез рефинансиране на банките като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996 г. е между 10% и 27%, като за периода март 1996 г. – март 1997 г. достига 2019% по данни на НСИ). Поради увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на валутата, хората купуват все повече и повече валута с ново напечатаните пари. Така БНБ се раздвоява, опитвайки се едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, и да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства (опит за намаляване на инфлацията е и повишението на лихвения процент до 25% месечно). Резултатът е бързо изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможности за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти – от 70 лева през декември 1995 г. до 461 лв. в края на 1996 г.). По този начин се стопява стойността на всички левови активи на българските граждани и фирми.

4. Банковата система в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2009)
Огромната финансова криза особено в края на 1996 г. съпроводена с хиперинфлация, рязко огромно обезценяване на националната парична единица, спадане до критичния минимум на валутните резерви на страната, и невъзможността да се обслужва външния дълг води до необходимостта от коренна промяна на паричната система в България. Това се налага още повече и поради обстоятелството, че инструментите на паричната политика престанаха да действат и се обезсмислиха. Почти четвърт от търговските банки бяха подложени на ликвидация. От първи юли 1997 г. се въвежда валутен борд. В тези условия към 30.06.1998 г. в България функционират 28 банки и 7 клона на чуждестранни банки
Валутния борд и последиците от него

Валутния борд в България е въведен на 10 юни 1997 г. В закона е определен курс от 1000 лева (1 лев след деноминацията) за 1 немска марка. По късно се преизчислява на 1,95583 лева за 1 евро.

Във валутен борд БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана само до ликвидни кризи от системен характер като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление “Банково” (което всъщност е нетната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение.

Въпреки тежките условия през 1997 г., икономиката на страната започва да се подобрява. Благодарение на валутния борд, през следващите няколко години се осъществява разумна и предвидима фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет или бюджетен излишък. Бизнес климата се подобрява съществено, което води до увеличен интерес на инвеститори от запад. Държавата постепенно се оттегля от водещата роля в банковата система чрез приватизация на стабилизираните държавни банки. Валутния борд също е причина за рязкото спадане на лихвените проценти по кредитите и за възвръщането на доверието в лева (депозитите в лева започват да растат, макар и с много ниски темпове ).

След въвеждането на валутен борд, бизнес климата в България започва бавно, но стабилно да се подобрява. В края на 1998 г. действат 8 чуждестранни банки и клонове. Нови лицензи се издават само на чуждестранни клонове и дъщерни банки.

През 1997 г. Банковата консолидационна компания си поставя амбициозната цел да приватизира по-големите банки в страната, по-специално петте най-големи банки – Биохим, Експресбанк, Хебросбанк, Пощенска банка, Булбанк (по-късно и ДСК). Целта е финансовите институции да бъдат трайно капитализирани и мениджмънта в тях да бъде променен и подобрен (съществува голяма критика към БКК за начина на управление на държавния банков сектор). Приложение 1 показва приватизацията на държавните банки между 1997 г. и 2006 г.

Собствениците на приватизираните банки са чуждестранни стратегически инвеститори, предимно от Европейския съюз. Към края на 2007 г. 84% от банковите активи в България са собственост на чуждестранни институции. Резултат от това е една стабилна, ликвидна, сравнително рентабилна и с високо равнище на капиталова адекватност банкова система. Сериозно е ограничен и системният риск – при евентуална ликвидна криза приватизираните банки могат да получават ликвидност от международната банкова система. Същевременно са направени и редица реформи в счетоводните стандарти, банковия надзор, търговското законодателство – подобряват се институционалните условия за здрава банкова дейност.

С навлизането на чуждестранни играчи, с дългогодишен опит в банковото дело, се увеличи качеството и количеството на предлаганите услуги. Въведено беше електронното банкиране, ползването на банкомати се увеличи в пъти (39 млн. транзакции през 2003 г. до 153 млн. през 2007 г.). Разшири се и клоновата мрежа – към края на 2007 г. съществуват 2407 банкови клона в България. (източник: НСИ, McKinsey)
Кредитния бум и първи последици от глобалната финансова криза

След 1999 г. се наблюдава сериозно увеличение на кредитирането. За периода 1999–2005 г. БНБ отчита, че има увеличение от около 360% (~24% годишно) на кредитите към нефинансови предприятия. В някой сектори дори и повече – при строителството увеличението е 14 пъти. Броят на кредитите с размер над 500,000 лева е нараснал от 701 през 1999 г. до 3541 през 2005 г., а тези под 5000 лева са нараснали от 3394 до 30,166 за същия период.

Повод за размисъл е големия темп на нарастване на кредитите, спрямо депозитите (Приложение 2), и възможността това да доведе до ликвидна криза. Притесненията за това се усилват и от все усещащото се влияние на финансовата криза в източна Европа. Българските банки не притежават т.н. токсични активи, които са проблем за доста американски и източноевропейски банки. Но те са до голяма степен зависими от банките-майки, които изпитват трудности на местните си пазари. Така намалява шанса за предоставяне на ликвидност от тях. Като следствие, българските банки започват да се фокусират повече върху депозитите (с растеж от ~25% на година), вместо върху кредитирането.

От есента на 2008 г. банките навлизат в засилена конкуренция за привличането на депозити, което води до бързо увеличение на лихвите на пазара (при доста банки годишната ефективна лихва надмина 10%). В същото време не се забелязва по-бърз растеж на депозитите, а засилване на тенденцията за преместване на депозитите от една банка в друга.

Ипотечната криза в САЩ, започнала в началото на 2007 и дала отражение върху световните финансови пазари още тогава, нанесе удар върху най-големите инвестиционни банки в страната. В основата на краха бе даването на заеми за жилища на хора без доказана надеждност като кредитополучатели. Десетилетия наред светът на банковото дело се делеше на две основни групи. Търговските банки привличат депозити и раздават кредити, като дават прилична възвращаемост предвид на тежката система на контрол и регулации над тях, защитаващи интересите на вложителите. От другата страна стояха рухналите финансови институции, които не събират депозити и работят при либерални регулации, позволяващи им да поемат много по-голям риск и така да правят немислими за първата група печалби. През последните години много от големите търговски банки също създадоха такива инвестиционни поделения.

От началото на годината 11 регионални банки в САЩ затварят врати заради кредитната криза.

Лимън Брадърс банкрутира, след като не се намира купувач за нея. Това е най-големият банкрут в историята на американския бизнес.

Финанасовите пазари по света се сриват. Кризата се пренася и в Европа - британски, белгийски, холандски и немски банки започват да изпитват сериозни затруднения.

Финансовите министри на ЕС решават да гарантират влоговете в банки на гражданите си до 50 000 евро. Българският парламент подкрепя това решение с гласуването на необходимите законови промени.
Кризата, започнала като ипотечна в САЩ, постепенно се превърна в глобална финансова, а сега започва да се трансформира и в световна икономическа. 2008 ще се запомни като годината на черните рекорди - най-големите фалити, най-големите интервенции на централните банки, най-скъпите държавни мерки срещу кризата, най-големите финансови измами в историята. Икономистите единодушно обявиха, че такова нещо не се е случвало със световната икономика от Голямата депресия насам.


Кризата в България

Световната финансова и икономическа криза се пренесе в България в края на 2008 година, като в началото на настоящата вече има значително свиване на БВП, който в реално изражение достигна спад от 4, 8 на сто за деветмесечието. Рефлектира върху износа на стоки, където се отчита също спад през последните три тримесечия. Прогнозата за цялата година е в страната да постъпят около 3 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Прогнозата, заложена в бюджета за 2010 година е за спад на икономиката от 6,3 на сто, въпреки индикациите, че този спад няма да е толкова голям. Макар че повече икономически анализатори дават положителни сигнали и смятат, че най-лошото от икономическата криза вече е отминало, икономиките на страните са доста инертни и все още се очакват негативните последици от кризата да се проявят с известно забавяне във времето и България няма да е изключение.

Следващата, 2010 г. ще бъде най-трудната за банките в България заради очаквания тогава пик на необслужваните кредити и парите, които трябва да заделят за покриването им. Най-високото им ниво ще бъде 10%, а банките ще натрупат загуби за 3.7 млрд. лв. от отписване на активи до края на 2011 г. Нивото от 10% за България се определя като "безопасно" от водещи икономисти. За необслужвани кредити у нас се считат тези с просрочия над 90 дни, а в по-голяма част от страните в ЕС този срок е 180 дни, в някои дори е 360. Въпреки лошите прогнози се счита, че в следващите години необслужваните заеми ще започнат постепенно да намаляват, достигайки 6% през 2016 г.

Очакваната загуба от 3.7 млрд. лв. за тази и следващите две години от лошите кредити няма да доведе до необходимост от рекапитализация на банки. Тази сума е близо 6% от БВП към 2008 г. и 5.3% от активите на банковата система към края на 2008 г.

В ситуация на растящи просрочия по кредити най-разумното действие от страна на банката е да прояви търпение към длъжника, ако бизнесът му е перспективен, произвежда конкурентен продукт и няма високо ниво на финансова задлъжнялост, посочи банкер, пожелал анонимност. Това е и решение, което банките прилагат към надеждни клиенти с по-дълъг период на просрочия по кредити. Вариантът за събиране на вземането по принудителен път е свързан с време и загуби, каза още той.

2. УниКредит Булбанк АД

Към май 2009 г. действащите банки в Република България са

1) Банки лицензирани в България – "Алианц Банк България" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Банка Пиреос България" АД, "Българо-американска кредитна банка" АД, "Българска банка за развитие" АД, "Емпорики Банк – България" EАД, "Интернешънъл Асет Банк" АД, "Корпоративна търговска банка" АД, "НЛБ Банка Запад-Изток" АД, "Обединена българска банка" АД, "Общинска банка" АД, гр. София, "ПроКредит Банк (България)" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, "СИБАНК" АД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ТБ "Инвестбанк" АД, ТБ "МКБ Юнионбанк" АД, "Токуда Банк" АД, "Търговска банка Д" АД, "УниКредит Булбанк" АД, "Централна кооперативна банка" АД, "Юробанк И Еф Джи България" АД (бивша "Българска пощенска банка" АД), ЧПБ "Тексим" АД
2) Клонове на чуждестранни банки в Република България – "Алфа банка - клон България", "Банк Леуми Румъния С.А. - клон София", "БНП Париба С. А. - клон София", "ИНГ Банк Н. В. - клон София", "Ситибанк Н. А. - клон София", "Те-Дже Зираат Банкасъ - клон София"

УниКредит Булбанк е най-голямата българска банка с активи над 11 млрд. лева към края на юни 2009 г. Банката обслужва над един милион граждани и домакинства, частни клиенти, малки и средни предприятия, големи местни и международни компании и др. УниКредит Булбанк има многобройни награди за дейността си, сред които "Най-добра банка в България" за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и "Най-добра инвестиционна банка в България" за 2007 г. и 2008 г. според финансовото издание Euromoney, "Банка на годината за България" от The Banker, "Най-добра банка в България" от Global Finance, "Най-добри попечителски услуги в България" 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. според Global Custodian и др.

• 
  Служители: 4,000 в България и 174,000 в целия свят
  
• 
  Клиенти: 1.2 милиона в България и 40 милиона в целия свят
  
• 
  Филиали: 260 из цялата страна и 10,200 в целия свят
  

• 
  Активи: 11,4 млрд. лева
  
• 
  Собствен капитал: 1.5 млрд. лева
  
• 
  Депозити: 6.4 млрд. лева
  
• 
  Кредитиране: 7.9 млрд. лева
  
• 
  
  

БВБ е първата българска банка, която се присъедява към системата SWIFT, с което значително подобрява резултатите от своята оперативна дейност, повишавайки надеждността на операциите.

Капиталът на Банката е увеличен от 320 милиона лева на 1.2 милиарда лева, изцяло внесен и разпределен в 1.2 милиона акции, всяка от които с номинал 1000 лева.

Банката се премества в нова, специално оборудвана сграда – на пл. “Света Неделя” №7, което позволява значителното подобряване на качеството на предоставяните банкови услуги.
1993 Банката пристъпва към разширяване на клоновата мрежа в страната с откриването на клонове в Пловдив и Кърджали. 
1994 С решение на Годишното общо събрание на акционерите се променя наименованието на Банката от БВБ (Българска външнотърговска банка) на Булбанк АД. Интересен факт е, че още от създаването си, БВБ е известна сред банките-кореспонденти като Булбанк заради телеграфния и телекс-адреса си.

Продължава разширяването на присъствието в страната като към Банката се присъединяват ТБ Бургас и ТБ Стара Загора.

Булбанк разширява електронната система за международни картови разплащания с продуктите на Visa International и Europay International и продължава изграждането на клоновата мрежа в страната.

Общо събрание на акционерите на 3 октомври 2000 г. одобрява нов Устав на банката, предвиждащ двустепенна система на управление от Надзорен съвет и Управителен съвет.

Булбанк продава своите участия в Корпоративна търговска банка (99,9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).
 2001 Булбанк пристъпва към значително преструктуриране на дейността си и въвеждане на нова организационна структура, насочена към подобряване на обслужването на клиентите, повишаване на ефективността и финансовите резултати. Банката активно навлиза в сектора на индивидуалното и семейното банкиране.

Основният акционер – UniCredito, продава миноритарен дял от акциите на Булбанк на италианската SIMEST SpA и Международната финансова корпорация, съответно 2,5% и 5,3% от акционерния капитал.

Банката подписва договор за покупката на 100% от дяловете на лизинговото дружество Унилизинг, което по-късно е преименувано на УниКредит Лизинг.

UniCredit Group обявява обединението с HVB Group

Учредено е дружеството за потребителско финансиране УниКредит Кларима България

Създадено е специализираното дружество УниКредит Факторинг България

Общите събрания на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс банк вземат решение за обединение на трите институции през 2007 година.

Като първи етап от обединението на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс Банк, в началото на април Хеброс Банк преминава на нова информационна система

С основен капитал от 1.5 млрд. лева, увеличение с 21% спрямо същия период на миналата година, УниКредит Булбанк е с най-голям пазарен дял и по този показател.

• 
  Възвращаемост на капитала 18.5 % при 11.9% за банковата система
  
• 
  Възвращаемостта на активите е 2.83% при 1.43% за банковата система
  
• 
  41.6% е отношението cost/income (разходи/приходи) при 50.4% за банковата система
  

1. 
   “Банки и кредитно посредничество” (1999 г.), Пенка Стефанова (изд. Тракия-М)
   
2. 
   “Българският банков сектор и финансовата криза”, Георги Ангелов, Асенка Христова (http://georgiangelov.com/?p=266 )
   
3. 
   “Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата стабилизация”, Георги Ангелов, Димитър Чобанов (http://georgiangelov.com/?p=269 )
   
4. 
   “Банковата криза в България през 1996–1997 г.”, Петър Игнатиев ,списание “Икономическа мисъл”, бр. 1, 2003 г.
   
5. 
   БНБ (http://www.bnb.bg – дискусионни материали)
   
6. 
   www.unicreditbulbank.bg