Курсова работа по дисциплината



страница2/4
Дата03.01.2022
Размер101.1 Kb.
#111690
1   2   3   4
dokumentite.com-syshtnost-na-stresa-v-organizaciqta
Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека.

Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:



Ситуативен стрес — след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;

Хроничен стрес — човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда;

Посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена а едва след това — обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време. Стресът има различни форми и изяви. Те могат да бъдат физиологични или психически, да бъдат емоционални, физически, психически и поведенчески.

В специализираната литература съществуват многобройни квалификации на видовете стресови реакции. Тук се представя пределно опростена и максимално обобщена схема . Според нея, личността реагира на стреса чрез три вида реакции:



  • реакция на зашита;

  • реакция за справяне или преодоляване при стрес;

  • реакция на безпомощност и безнадеждност;

Реакция на защита- отхвърляне, отказ от приемане на заплахата, интернализиране на негативните емоции, вторична рационализация, изкривяване на реалността, бягство от реалността. Резултатът е страх, враждебност, слабост във възприемане на адаптивното поведение.

Реакция за справяне или преодоляване на стрес – копинг стратегии при стреса. Развива се очакване на положителен резултат. При наличие на възнаграждение и подкрепа, стресовите ситуации намаляват.

Реакция на безпомощност и безнадеждност. По същество тя представлява невъзможност за справяне. Тази реакция предизвиква високостепенни стресови промени и е предпоставка за развитие на психосоматични заболявания.

Независимо от типологизирането, реагирането на стреса се свързва с тревожност, фрустрация, агресия и защитни механизми. Тревожността е субективно преживяване на дискомфорт, която се проявява в напрегнатост, раздразнителност, лоша концентрация. Фрустрацията е емоционално състояние на неудовлетвореност, с които човек се сблъсква в опита да реализира целите си. Агресията е проява на сила срещу друга личност или общност, която е несъвместима с възприетите в обществото социални и етични норми. Защитните механизми са несъзнателни процеси, които предизвикват индивида от различни тревожни преживявания, породени от вътрешни импулси или от външни заплахи.

Специалистите са единодушни относно фазовото протичане състоянието на стрес. Те обаче, предполагат голямо разнообразие на броя и формулировките на отделните етапи в процеса.

Положителният стрес се нарича евстрес или още еустрес. Понякога той служи за стимул на служителите, да се мотивират за по-усилена работа и по-добро качество на работата, която вършат. Определена доза безпокойство и напрежение може да заредят личността с нужният адреналин и кураж за постигане на по-добри резултати. Безпокойството е естествената защита на човека при критични ситуации и му помага да реагира бързо и ефективно. Само чрез него може да оцелее.

В началото, когато безпокойството и напрежението започнат да се увеличават, работоспособността също се подобрява. Но е важно да се внимава, защото след определена точка започва сривът. От особено значение е всеки мениджър да установи точно своето ниво на полезно безпокойство, което влияе положително на работата му. И кога то започва да се превръща в заплаха както за него, така и за служителите му и за общите им цели.

Понякога хората имат способността да превърнат личният страх в осъзнато очакване, в енергия, която ги прави по продуктивни и креативни, помага им да се справят с трудни ситуации. Всеки знае, че в такива трудни времена всеки търси най-доброто от най-доброто, по най-икономичен начин. А позитивният стрес може да даде сили и енергия за добро свършване на зададената работа. Има хора, чието поведение и психика в действителност преуспяват във високоскоростния свят на организациите и високотехнологичните компании. За всеки човек има пределно ниво на стрес, което му помага да се справя по-добре.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница