Курсова работа по дисциплината
Изтегляне 101.1 Kb.
|
| Отрицателен негативен стрес. Стресът е отрицателният фактор от психическото, физическото, умствено и емоционално състояние на индивида. Когато мозъкът е разтревожен, човешкото съзнание може да е много креативно, докато намира начин за бягство от трудни ситуации. Особеното в случая е, че има вероятността нещата за които най-често си представяме, че могат да се сбъднат, някога могат да се случат. Факторите причиняващи стрес, още се наричат стресори. Независимо от начина на типологизиране, реагирането на отрицателният стрес се свързва с тревожност, фрустрация, агресия и защитни механизми.
Тъй като всичките те, в по-голяма или по-малка степен, се базират на концепцията на Ханс Селие, предлагаме неговата класическа теория. Селие разглежда стресовия отговор на организма като трифазен процес. Според него общият адаптационен синдром се състои от следните три стадия: Реакция на тревога. Организмът показва признаци на промяна; мобилизират се адаптационните възможности на индивида. Започва стремеж за справяне, приспособяване и балансиране на телесното и психичното равновесие на личността. Същевременно, нейното съпротивление намалява и ако стресът е достатъчно силен и надхвърля съпротивителните възможности, може да настъпи смърт. Фаза на съпротивление. Ако продължаващото излагане на въздействие на стресора е съвместимо с приспособяването, настъпва фаза на съпротивление. Признаците, които са характерни за реакцията на тревога, практически изчезват, а съпротивлението нараства над нормалното. Тази фаза някои автори наричат фаза на компенсация. Фаза на изтощение. В резултат на продължителни въздействие на стресора, към който организмът се е приспособил, адаптационната енергия се изчерпва. Признаците на реакцията на тревога се появяват отново, но сега те са необратими и индивидът загива. Тази фаза някои автори наричат фаза на невротичен срив, на декомпенсция и дезинтеграция. Минаването през всички етапи не е задължително. Механизмът на стреса може да спре своето развитие, ако човек направи преоценка на значимостта на събитията до такова ниво, че тези събития престанат да бъдат заплаха за него, а също и ако човекът използва някакъв метод или техника за неутрализиране или преодоляване на стреса с цел отстраняване на чувството на опасност. Съвременните схващания за етапност се обединяват около четири етапа: Първи стадий- човек изпитва лека тревожност. В много случаи например, при преминаване във по-висока длъжност или поемането на нова роля ( раждането на дете и поемането на ролята на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, да се справи с него. Тук мотивацията е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период в който стреса повишава производителността и усещането за по-добре свършена работа у човека. Втори стадий- ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свръхнатоварване. Стадий трети- Ако се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в трети стадий, в който най-честото оплакване е „колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми свързани с хроничен стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др. Стадий четири- крайният стадий води до „прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за „прегаряне”. Реакцията към стреса се развива във времето. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може да се премине направо към по късен стадий. С развитието на науката теорията на Селие претърпява еволюция. Второто разбиране за стреса се свежда до това , че той е проява на индивидуална оценка на променената ситуация. Третата идея е свързана с факта, че постепенно стресът започва да се разглежда като зависим от определени личностни особености. Трудно е да се посочат всички източници причиняващи стрес. Източникът може да е някой в личния ни живот, а това да се отрaзява на работата ни или обратното и това да предизвика обтегнатите отношения в семейството. Най-често срещаните причини за стрес са: Промени на работното място – събития в новия офис, които задвижват негативния стрес; Нездравословна работна среда – постоянни проблеми в офиса; Очаквани отговори от наша страна – загриженост към различни ситуации в работата. Обикновено, човек не изпитва безпокойство само от едно нещо. Понякога стреса се дължи от натрупване от различни външни и вътрешни фактори. Факторите за появата на стрес в организациите могат да се групират по следния начин: Фактори свързани с трудовата среда, властовите отношения и общуването в организационен контекст; Фактори, произтичащи от индивидуалните различия между хората, работещи заедно в групи и организации. В законовите и нормативните разпоредби на някои държави се появява юридически термин „стрес от работното място“, аналогичен на по-обичайното понятие „вреден труд“. Обичайните причини за стрес в организацията са следните: Изтегляне 101.1 Kb. Сподели с приятели:
|