Курсова работа по дисциплината

Работната среда може да бъде стресираща, и ако служителите се претоварват от работа, напрегната работна среда, трудни началници, конфликтни колеги, страх от провал, липса на уважени, липса на доверие, и т.н.

Една от причините за стрес в организационното поведение се крие във факта, че организационното поведение е ролево поведение. Там човек е изпълнител на определена социална роля, отговаряща на система от определени очаквания от другите към него. В този случай стресът се предизвиква от всякакви прояви на ролева несъвместимост -например несъвместимост между трудовото битие на индивида и личния му живот.

Вторият механизъм, по който възниква организационния стрес е смяната на ролите. Най-често това се случва при навлизане в нова работна среда.

На трето място, механизмите за възникване на стреса се проявяват с ролевият конфликт.В организационното поведение се приема, че индивидът е изпаднал в ситуация на ролеви конфликт, която може да е причина за стрес, ако той отговаря с „изцяло съм съгласен“ или „изцяло не съм съгласен“ на следните твърдения:„Работата и семейството ми са две напълно отделни неща“, ”Това, което изискват от мен на работа, и това, което изискват от мен у дома, са две съвсем различни неща“,„Семейството ми очаква от мен неща, които се разминават със собствените ми разбирания“

Независимо от начина на типологизиране, реагирането на отрицателният стрес се свързва с тревожност, фрустрация, агресия и защитни механизми.

За организационното поведение от съществено значение са негативните последици от стреса на работното място.

Последиците от стреса могат да се разглеждат на две равнища: индивидуално и организационно. Отрицателните въздействия на стреса върху индивида се класифицират по различни начини от множество специалисти. Най-често последиците от стреса за личността се съотнасят към една от следните групи:

• 
  Субективни ефекти – всички отрицателни емоции като: тревожност, лошо настроение, прекалена възбуда, раздразнителност, агресивност, апатия, депресия (чувство за безпомощност, отчаяние, суицидни мисли), пристъпи на паника, ниска самооценка и др.
  
• 
  Поведенчески промени – променяне на мисленето и начина на живот: тракане или скърцане със зъби, често потропване с крак или барабанене с пръсти, невротично поведение, хронични закъснения и отсъствия, намалена работоспособност, намалено социално взаимодействие, семейни конфликти, загуба на интерес към собственият външен вид, алкохолизъм, злоупотреба с лекарства и наркотични вещества, прехранване, нарастващо тютюнопушене, импулсивно поведение, гризане на ноктите и др.
  
• 
  Когнинтивни симптоми – неспособност да се взема решение, ниска концентрация, хиперчувствителност към критика, умствено блокиране, липса на самочувствие и др.
  
• 
  Физиологични и здравословни принципи – явна промяна в здравето и физиката на личността, главоболие, болки в челюстта и лицевите мускули, пресъхване на устата и гърлото, трудности при преглъщането, трудности при говорене и заекване, намаляване или увеличаване на апетита, напълняване или отслабване, увеличаване на кръвната захар, увеличаване на артериалното налягане, разширяване на зениците, студени крайници, обилно потене, прекалено спане, алергии, отслабване на имунната система, тикове мускулно напрежение, стомашни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, окапване на косата, бързо побеляване на косата и др. Смята се, че повече от половината соматични заболявания са свързани със стреса.
  

Последиците за организацията са: ниска продуктивност, влошено качество на работата, ниска удовлетвореност от работата, закъснения и отсъствия от работа, снижаване на организационната лоялност и доверие, отчуждаване на членовете на работната група един от друг, нещастни случаи, съпротива срещу промените, намалена креативност.

Човек може да се възстанови от стреса, но това изисква време. На първо място той се нуждае от почивка и облекчаване на напрежението. За успешното излизане от стресовата ситуация е необходим реализъм в очакванията, стремежите и целите, но новите приспособени цели и стремежи трябва да са лични. Опитът да бъдеш или да правиш каквото някой друг иска е безпогрешна рецепта за продължаване на фрустрацията.

Професионалното „прегаряне” е сериозен проблем и илюстрира някои от дългосрочните психически и поведенчески ефекти от стреса в организацията.Поддържането на нормална работна среда не е никак лесно. Стресът на работното място е най-често срещаният фактор в едно работно общество. Ето защо, един управител трябва внимателно да преценява от каква обстановка се нуждаят служителите му. Да осигурява психолог когато е нужно и приятелска работна среда в която работниците и служителите да се чувстват оценени и уважавани, но без да се нарушава границата работодател/служител .

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Тодорова, К. "Организационно поведение", Шумен, 2008г.

2. Сотирова, Д. „Организационно поведение и култура“, София, 2003 г.

3. http://bg.wikipedia.org/