На 21.05.1920 г. е съставено самостоятелно правителство от Ал. Стамболийски. Той желае да създаде държава на дребни и средни селяни. Настоява за ревизия на Ньойския договор.
На 09.06.1923 демократическо сговор взима властта. БКП правят опит за въстание на 23.09.23.
На 04.01.1926 г. Ляпчев сформира правителство. Той утвърждава умерен курс относно националния въпрос. На власт идва Мушанов през 1935 г. На 19 май 1934 г. Военният съюз готви преврат. Цар Борис III установява диктатура след 1934 г.
При управлението на Ляпчев се достига известна стабилност. България е засегната от Световната стопанска криза през 1924 г. България излиза на немския пазар, но заради кризата не се подобрява икономиката.
На 9 септември 19944 г. ОФ извършва преврат. През 1946 България е обявена за народна република. През 1947 г. се слага край на политическия плурализъм. България се преструктурира съобразно съветския модел. Управляват Георги Димитров, а след него и В. Червенков. След Априлския пленум от 1956 г. започва десталинизация. България е политически тясно обвързана с СССР. От средата на 50-те до 1989 г. главен ръководител е Т. Живков. България е член на СИВ и Варшавския договор.
Национализация на собствеността
Индустриализация
Колективизация на земята
България става членка на СИВ. Продължителното дотиране от СССР осигурява активен търговски баланс на страната. През 80-те свръхцентрализацията и свръхиндустриализацията пречат на адаптацията към модерните и световни икономически изисквания.
Германия
Развитие на Германия след Първата световна война
Развитие на Германия след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
1919 – социалдемократите печелят изборите, Еберт е президент на Ваймарска република.
Версайския договор отнема на Германия 19% от територията и 14% население. През 1919 е създадена НСРГП от Хитлер. Набират скорост антисемитски идеи.
1923 г. е окупиран Рур от французи
22.10.1923 – Хамбургско въстание, водено от леви
08.11.23 г. – нацисти тръгват на поход към Берлин. През 1925 пактът от Локарно обявява за неприкосновени германските граници с Белгия и Франция
1925 г. – Хинденбург е президент. Хитлер формира единен фронт на националната опозиция и иска отхвърляне на условията на Версайския договор. На 30.01.1933 г. Хитлер става имперски канцлер. Хитлер използва подпалването на Райхстага, за да забрани всички партии. 01.08.34 г. – Хитлер се обявява за пожизнен канцлер и фюрер на Третия райх.
13.01.1935 г. – Германия си връща Саарската област, а на 16.03.1935 г. обявява задължителна военна служба. Прокарана е оста Рим-Берлин и е създаден Антикоминтерновски пакт
1938 г. е присъединена Австрия и Чехословакия. На 01.09.39 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война.
След войната икономиката е напълно разрушена, а едва съвзела се тя е повалена от Световната стопанска криза. Дестабилизираната икономика подпомага разрастването на нацизма, обещаващ финансова стабилност. Нацистите привеждат икономиката на военни релси. Развива се тежкото машиностроене. Най-едрите индустриалци влизат в генерален съвет на стопанството. Съществува автаркия (икономическа политика на страна, която не разчита на внос или износ).
денацификация и децентрализация;
1947г. в окупираните от САЩ, Великобритания и Франция зони се провеждат избори за ландтази. Формират се нови политически партии – ХСС, ХОС, ГСДП;
1949г. трите западни окупационни зони са обединени във ФРГ, като първи президент е Теодор Хойс, а канцлер е Аденауер.
През 1949г. се създава ГДР. През 1952г. окупационния статут е отменен, а ФРГ се ориентира към ЕС и НАТО.
През 1969г. ГСДП и СВДП съставят коалиция, а канцлер е Бранд. През 1970г. ФРГ подписва договор със СССР, който дава тласък на европейското мирно урегулиране. През 1980г. е създадена партия на „зелените”. След падането на Берлинската стена ХДС/ХСС – СВДМ с канцлер Кол подготвят обединение на Германия, обявено на 03.10.1990г.
След войната икономиката е разбита. Християн-демократите провеждат парична реформа. Изчезва черния пазар. БВП нараства; получават се пари по плана „Маршал”. ФРГ се превръща в най-големия износител и инвеститор на континента. ГДР, която е съветска зона, не се развива както ФРГ, а след обединението им, жизненият стандарт се уеднаквява.
Италия
Развитие на Италия след Първата световна война
Развитие на Италия след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Създава се фашистко движение през 1919г., в следствие на криза в либерализма; лидер е Мусолини, който през 1922г. след поход на фашистите към Рим, става мин. председател. Либералната държава е преобразувана в корпоративна.
През 1925г. е съставено изцяло фашистко правителство. Мусолини има законодателна и изпълнителна власт. Парламента е заменен с 22 корпорации.
През 35г. Италия напада Етиопия и понася търговско ембарго от ОН. В 36г. Италия влиза в Антикоминтерновия пакт.
Одържевяват се профсъюзите. Съществува държавен капитализъм и автаркия, протекционизъм.
Предприемачите се обединяват в 4 конфедерации. Икономиката е ориентирана да удовлетворява военните нужди. Частната собственост е запазена.
Формират се нови партии – ХДП, ИСП, ИКП, либерална, републиканска. В 46г. Италия става република. В следвоенните години управляват правителства на „центъра”. През 50те има политическа нестабилност.
На 21 февруари Фанфарни формира левоцентриско правителство.
През 1963г. А. Моро формира второ правителство на „левия център”.
През 60те итал. комунисти се обявяват за „ново демократично мнозинство”. На изборите от 1975г. има „исторически компромис” – съгласие на основните партии – ХДП, ИСП;
През 80те има политическа нестабилност.
Високи темпове на нарастване на БВП; бурен икономически растеж.
В началото на 70те Италия е в криза поради тероризъм и мафията.
Италия получава пари по плана „Маршал”.
Испания
Развитие на Испания след Първата световна война
Развитие на Испания след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Испания е конституционна монархия. През 1923г. Ривера извършва преврат. През 1930г. Ривера подава оставка. През 1931г. Испания става република. През 1935г. е създаден Народен фронт от социалисти, каталонци, републиканци и баски, като през 1936г. печели парламентарни избори.
През 1936г. започва Гражданската война, като всяка от двете воюващи страни е подкрепяна от Германия/Италия или СССР в зависимост от политическите идеи.
Войната приключва през 1939г. с победа на десните начело с ген.Франко. Неговата диктатура е авторитарна.
Испания натрупва капитали поради спазвания неутралитет. През 1929г. Испания е засегната от Световната стопанска криза. При идване на левите на власт се осъществява аграрна реформа.
След 1945г. започва либерализация. Във средата на 50те във властта са включени хора от католическа опозиция.
В края на 60те Хуан Карлос е провъзгласен за наследник на Франко. През 1976-1977г. се образуват нови политически структури.
През 1976г. министър-председателят Суарес обявява проект за политическа реформа.
През 1978г. е приета нова конституция, според която Испания е парламентарна монархия. Дадена е автономия на Баския, Каталония, Андалусия. Хуан Карлос се противопоставя на опита за преврат от 1982г. испания е член на НАТО – 1986г.
В края на 50те Испания се отказва от автаркията. Испания подписва със САЩ стабилизационен план. Икономиката се развива.
През 1986г. Испания е приета в ЕИО.
СССР (Русия)
Развитие на СССР след Първата световна война
Развитие на СССР след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
На 07.11.1917г. избухва Октомврийската революция, при която се цели Болшевишката партия да завземе властта. На 03.03.1918г. е сключен мирен договор между Русия и Германия. От Русия се отделят Полша, Финкандия, прибалтийските държави; 1920-1921г. – има война с Полша.
На 16.04.1922г. в Рапало Русия и Германия се отказват от военни обезщетения.
След смъртта на Ленин Русия става СССР; Стаоин се съюзява с Каменев и Зиновиев за да отстрани Троцки.
През 1929г. започва колективизация и индустриализация. Сталин укрепва политическата си диктатура; масови чистки.
Национализация на промишлеността, държавен контрол над банките.
Стопанството и промишленото производство са разорени. За 4 години от въвеждането на НЕП довоенните показатели са достигнати. Дълговете на царска Русия не се изплащат и се национализира чуждата собственост.
От 1925г. целта е индустриализиране на СССР. През 1928г. е съставена първата петилетка.
В страните от Източна Европа, през които е минала Червената армия, е установен съветски модел на управление по заповед на Сталин.
През 1956г. Хрушчов е избран за главен секретар на партията. Той изобличава престъпленията на Сталин.
Влияние върху съветската политика оказват събитията в Плша и Унгария. Хрушвое взема участие в Карибската криза и заповядва построяване на Берлинската стена.
През 1964г. на власт идва Брежнев, който през 1972г. подписва договор за редуциране систените за отбрана; 1968г. – войски в Чехословакия; Брежнев се среща с Никсън, Форд, Картър;
Цели се разрушената от войната икономика да достигне предвоенните показатели; свръхцентрализирано планиране. Хрушчовите реформи в икономиката са неуспешни и нерентабилни.
БВП намалява всяка година. Липсата на пазарни принципи, икономическата самостоятелност, огромните разходи за въоражаване и космически програми, както и злоупотребата с властта и „сенчестата” икономика разрушават доверието в съветската социална и икономическа политика.
С
АЩ
Развитие на САЩ след Първата световна война
Развитие на САЩ след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
САЩ отпуска заеми на победителки и победени след Първата световна война; не влиза в ОН; през 1920г. Хардинг става президент
1924г. – Кулридж
1928г. – Хувър
През 1932г. е избран за президент демократа Ф.Д.Рузвелт, който следва т.нар. „нов курс”. Управлява 4 мандата до 1944г., когато умира.
Рузвелт преодолява изолационизма. През 1933г. на Панамска конференция САЩ предлага на латиноамериканските държави пакт за ненападение.
През 1938г. в Лима е приета Декларация за американски принципи.
САЩ резлизира чиста печалба от 35 млрд долара от Първата световна война до Голямата депресия през 1929г. В този период икономиката на САЩ е в подем.
През 1929г. излишъците подхвърлят потребностите и така започва икономическата криза. Фалират банки.
През 1932-1934г. над 30млн. души нямат никакъв доход. Рузвелт оздравява икономиката.
Демократът Труман е президент (1945-1952г.). През този период САЩ воюва в Корея (1950-1953г.) и се разпространява макартизмът (откриване и отстраняване на хора с леви убеждения).
Републиканецът Айзенхауер е президент през 1952-1960г. Той слага край на Корейската война; САЩ се ангажира в Близкиа Изток с намерение да контролира по-осезателно търговията с петрол. Започват протести срещу расовата сегрегация.
През 1960г. е избран за президент демократът Джон Кенеди. През 1961г. в Куба са пратени войски с цел да свалят режима на Кстро, но се провалят. През 1962г. се разразява Карибската криза; година преди това се построява Берлинската стена, срещу която Кенеди остро протестира. Той е убит през 1963г. Замества го вицепрезидентът Л. Джонсън; политически убийства; взето е решение за Виетнамската война (1965-1973г.)
1969-1974г. – президент е Никсън. Той приключва участието във Виетнам и подобрява отношенията с Китай. Замесен е в аферата „Уотъргейт”.
1974-1977г. – Форд е президент;
1977-1981г. – президент е Картър. Той се ангажира активно с Близкия Изток и прокарва модернизация във въоражаването.
След войната САЩ проявява най-голяма икономическа активност в сравнение с всички воюващи държави. Съществуват икономически кризи (например бюджетния дефицит при Джонсън или енергийната криза), но като цяло САЩ е икономически обезпечена.
Великобритания
Развитие на Великобритания след Първата световна война
Развитие на Великобритания след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Лойд Джордж идва на власт през 1918г. Лейбъристите набират сила. Афганистан става амостоятелен, а Северна Ирландия – доминион.
През 1922г. на власт идват консерваторите на Болдуин. През 1924г. Макдоналд поема изпълнителната власт и през 1929г. той оглавява второ правителство;
През 1935г. Болдуин и неговите консерватори печелят.
През 1935г. се подписва морско споразумение между Англия и Германия, дава се известна автономност на Индия.
Държавния дълг увеличава размерите си десет пъти. Външната политика спада. Изгубени са милиарди, инвестирани в Русия; протекционизъм, индустриялизация. Увеличават се косвените данъци. Великобритания е засегната от Световната стопанска криза. Британските компании имат решаващ глас за арабския петрол.
1945-1951г. управлява лейбъристкото правителство на К. Атли. След това 13 години управляват консерватори:
През 1956г. Великобритания участва в Суецката криза. Индия, Пакистан, Малайзия, Кипър и Гана са деколонизирани.
През 1964-1970г. и 1974-1976г. управлява лейбъристът Уилсън. При него са ликвидирани някои военни бази.
През 1970-1974г. Хийт е министър-председател.
Консерваторката М. Тачър печели през 1974г. и води война за Фолклендските острови.
Национализират се важни промишлени отрасли. Възвръща се рентабилността на британската промишленост. При Чърчил има икономически растеж. Макмилън желае страната да се интегрира в ЕИО, а през 1973г. се присъединява. Енергийната криза от 1974-1975г. води до повишаване на индлацията. Хийт се опитва да я намали чрез замразяване на заплати и модернизация чрез приватизация, но не успява.
Франция
Развитие на Франция след Първата световна война
Развитие на Франция след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
През 1919г. Национален фронт идва на власт, като президент е Милеран. Външната политика се състои в: Франция създава т.нар. Малка антанта и окупира Рур през 1923г.
През 1924г. социалисти и републиканци идват на власт, а президент е Ерио.
През 1926г. Поанкаре съставя правителство на нац. единство; 1928г. – подписан е пактът Бриан – Келог.
През 1932г. левите партии печелят 408 от 618 места, а министър-председател е Ерио. Създават се фашистки организации. Социалисти и комунисти създават НФ за свобода, труд, мир.
1935г. – Франия е съюзник на СССР. нФ печели избори през 1936г.; Л. Блум е министър-председател.
Поради войната са изгубени 134млрд. златни гранка. Концерни доминират в металургията, машиностроенето. В съответствие с плана на Дауес Франция получава 4млрд. репарации през 1924г. Правителството на Поанкаре увеличава косвените данъци и така осигурява фиансова стабилност. Заради Световната стопанска криза националния доход спада с 1/3 и фалират банки. Външната търговия спада с 60%. Програмата на Народния фронт включва промяна в данъчната система и национализацията на отрасли.
От септември 1944г. е поставено начало на Четвъртата република. През 1946г. е приета нова Конституция.
На 07.05.1954г. Франция подписва Женевското споразумение и изтегля войските си от Индокитай.
На 05.09.1958г. се приема нова Конституция. Евианско споразумение дава независимост на Алжир през 1962г. Франция участва в деколонизацията и „затопля” отношенията с Германия. Франция членува в НАТО.
След първоначална криза породена от войната, Франция регистрира икономическа стабилност.
Получава средства от плана „Маршал”.
1958-1968г. – модернизация на икономиката.
Увеличава се БВП.
Турция
Развитие на Турция след Първата световна война
Развитие на Турция след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Ататюрк извършва огромна реформаторска дейност, следвайки идеята за градивен национализъм. Стреми се да запази териториалното статукво на Балканите . отваря Турция за европейската цивилизация. Приемник на Ататюрк е Исмет Иньоню.
Ататюрк избягва да взема външни заеми. Държавата се намесва в стопанството, но не пречи начастния сектор. Иньоню отстъпва пред натиска на духовенството и едрите собственици.
1950г. – правителство на Демократичната партия; военните идват на власт през 1960г. и се приема нова Конституция.
1965г. – правителство на Сюлейман Демирел от Партия на справедливостта.
През 70те има криза и серия коалиционни кабинети. През 1980г. властта се поема от Съвет за национално спасение.
1983 и 1987г. – правителство на Отечествената партия на Йозал, 1989г. Йозал е президент.
През 1993г. е избран за президент Демирел. Страната е ориентирана прозападно.
Като цяло в турската икономика няма дълготраен подем, а и често се наблюдават икономически кризи.
Например в края на 70те инфлацията е над 150%, а това е повод за чести политически вълнения.
Турците получават пари според плана „Маршал”.
Гърция
Развитие на Гърция след Първата световна война
Развитие на Гърция след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Генерали обявяват страната за република през 1924г. и 1935г.
Крах на парламентаризма, с който диктаторите оправдават действията си.
Генерал Метаксас прилага заемки от фашизма (партиите са забранени).
През 1934г. сключва Балканския пакт.
Няма икономическа стабилност в следвоенните години. Страната е засегната от Световната стопанска криза.
1946-1949г. – гражданск война, където побеждават антикомунистите.
През 1952г. Гръцки сбор печели изборите. Караманлис преобразува партията в ЕРЕ. Либералните сили се обединяват в „Съюз на центъра” с лидер Папандреу.
През 1967г. военната организация АСПИДА завзема властта. ПАСОК е с лидер Папандреу, а „Нова демокрация” е с лидер Караманлис. Страната е член на ЕС. Ориентирана е към западните демокрации.
В следващите години икономиката се стабилизира с бавни, но сигурни темпове (с изключение по време на диктатурата на АСПИДА). Получават се пари от плана „Маршал”.
Румъния
Развитие на Румъния след Първата световна война
Развитие на Румъния след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
През 20те Румъния е управлявана от Национална селска партия.
През 30те личния режим на крал Карол II се сблъсква с тоталитарната организация „Легион на архангел Михаил” с лидер Кадреану.
През 1938г. Карол II съсредоточава цялата власт в ръцете си.
От 1940г. властта е в ръцете на маршал Антонеску.
Подобно на останалите балкански държави в Румъния няма големи гаранции за стабилност на икономиката. Възникват често кризи.
Блок на демократични партии, включващ НДФ, „църнисти” и „либерали”, печели изборите през 1945г.
1948г. – Румъния е обявена за Народна република. Румъния не преживява демократична десталинизация през 1956г.;
1965г. – Чаушеску заменя на поста главен секретар на партията починалия Георгиу-Деж.
Страната е просъветски ориентирана.
През 50те икономиката е във възход поради инвестициите в нефт. Извършени са национализация, колективизация и индустриализация.
През 70те и 80те Румъния получава заеми от Запада;
Огромна финансова криза през 80те. Страната е член на СИВ.
Югославия
Развитие на Югославия след Първата световна война
Развитие на Югославия след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Крал Ал. Караджорджевич установява авторитарна диктатура от 1929г., с цел да увековечи Версайския ред. Монархът е носител на цялата власт. Диктатурата приключва със смъртта му през 1934г.
Югославия не представлява ключов икономически фактор.
През 1945г. е избрано правителство начело с Тито, който управлява до 1980г. Той определя дистанциране на партията от властта и държавната собственост се трансформира в обществена. Това предизвиква неразбирателство със Сталин. Въведен е „самоуправленски социализъм”.
През 1955г. – проведена е Конференция на необвързаните държави.
След 1980г. започват вълнения за отделяне на някои области от Югославия.
„Самоуправленския социализъм” дава резултат и БВП нараства с 10% всяка година.
Албания
Развитие на Албания след Първата световна война
Развитие на Албания след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Либералдемократите начело с Фан Ноли не извършват аграрна реформа. На власт идва Зогу, който поставя Албания в зависимост от фашистка Испания.
Албания не е скъсала с феодализма. Има тежко икономическо състояние.
Албанските комунисти завземат лесно властта. Албанската КП през 1948г. се преобразува в АПТ с лидер Енвер Ходжа, управлява до смъртта си през 1985г.
1961г. – Е. Ходжа настоява за изграждане на социализъм със собствени сили и скъсва отношенията със СССР.
Напуска СИВ и Варшавски договор. Албания търси връзки с КНР, но през 1978г. престава. Настъпва политическа криза.
Има централизирано планиране, коопериране и национализация.
От 1968г. КНР се превръща в основен кредитор на Албания. Жизненият снадарт е изключително нисък.
Унгария
Развитие на Унгария след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Създадена е организация от антикомунисти, наречена „Петьофи”;
1956г. – лидерът на УТП е свален. Започват протести срещу съветското военно и политическо присъствие в Унгария.
През 1956г. лидерът Наги възстановява политическия плурализъм. Унгария напуска Варшавския договор.
На 04.11.1956г. СССР праща войски в Унгария, както и войски на Варшавския договор. Въстанието е смазано и съветското влияние отново е възстановено.
Ниско жизнено равнище. Множество житейски проблеми.
Чехословакия
Развитие на Чехословакия след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
1968г. – генерален секретар на ЧКП Новотни подава оставка. Ръководни места в партията заемат Дубчек и Шик, които искат демократизация на системата.
Войски на Варшавския договор нападат Чехословакия на 21.08.1968г.
През април 1969г. Дубчек и привържениците му са отстранени.
Именно неиспехите в икономическата сфера провокират „Пражката пролет”.
Полша
Развитие на Полша след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Поляците разбират управлението на комунистите като властване на руснаците.
В началото на 70те Гомулка е сменен от Герк. Заражда се „Солидарност”, зад която стоят интелектуални кръгове като КОС-КОР и католическата църква.
През 1980г. Герк е сменен.
През 1981г. е съседено военно положение, като така ПОРП е дискредитирана. Страната е член на Варшавския договор.
Страната е член на СИВ. Неуспешните икономически проекти на Герк предизвикват икономическа криза.
Япония
Развитие на Япония след Първата световна война
Развитие на Япония след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
Политическо развитие
Икономическо развитие
Япония е недоволна от териториалните придобивки. Превителството на генерал Такака се заема с подготовка на завоевателни походи.
На 18.09.1931г. Япония напада Манджурия. Япония напуска ОН през 1933г. През 1936г. „Императорски път” извършва преврат. През 1936г. Япония подписва Антикоминтерновския пакт. През 1938г. Япония заявява декларация, според която Япония ще осигури нов ред в Източна Азия и настоява за признаване на независимостта на Манджурия. Япония се сближава с нацистка Германия и фашистка Испания.
Икономиката на Япония е засегната от Световната стопанска криза от 1929г. Икономиката е качена на военни релси с цел да се задоволят потребностите на армията, пример: в бюджета за 1937г. 40% са за военни разходи.
Появяват се нови партии. През 1947г. се приема нова конституция. В Япония има американско влияние. След 1955г. се формира политически устойчива многопартийна система. Страната е с прозападна ориентация.
Поражението във вийната води до икономическа разруха. През 1949г. Япония приема план за „стабилизация и самостоятелност”. Същата година се прокарват реформи в данъчната система. През 60те и 70те се наблюдава технологично обновление. Япония има нй-голямо и активно салдо във външната си търговия. Съществува Японска икономическа експанзия.
КНР (Китай)
Развитие на Китай след Втората световна война
Политическо развитие
Икономическо развитие
През 1946-1949г. има гражданска война между комунисти и националисти.
На 01.10.1949г. е обявена КНР. През 1959г. КНР скъсва отношенията със СССР. В периода 1966-1969г. има „Културна революция”. През 1971г. КНР става член на ООН и на Съвета за сигурност. През 1997г. Хонгконг е даден на КНР.
1958-1962г. – политика на „Големия скок”, която се осъществява от т.нар. народни комуни; има национализация. Дън Сяопин ориентира КНР към прагматична икономика и допринася за икономическия възход;
