УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
„ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ 2001 г. НЕОБХОДИМОСТ.РЕЗУЛТАТИ. ИЗВОДИ”
ИЗГОТВИЛ : Tаня Танчева Кирилова, фак.номер 81918
І. ИСТОРИЧЕСКО ФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ
1. История на преброяванията в България ……………………………………………3
ІІ.ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2001 г.Цели и резултати……………………………………………………………………………………………………….4
1. Етническа структура на населението…………………………………………………….5
2. Религиозни общности ……………………………………………………………………………..6
3. Численост на населението……………………………………………………………………….6
4. Резултати от преброяване на населението през 2001 г в област Велико Търново……………………………………………………………………………………………..7
ІІІ. ИЗВОДИ……………………………………………………………………………………………………8
ІV. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА…………………………………………………………………….9
Българският народ има хилядолетна история. С книжовен език, единна култура и държавна традиция, той съществува повече от 13 века. Българската държава на сегашната територия в Европа е създадена през 681 г.
Оттогава името на страната не е променяно. Българската народност възниква през вековете като сплав от множество народностни племена, от които са ни известни тракийските, славянските и прабългарските.
Днес страната ни е пример за функциониращия български етнически модел.Изграденото с времето продължително съжителство на различните етноси върху територията на страната е довело до взаимно обогатяване и е допринесло за изграждането на взаимна толерантност между представителите на отделните етноси. Разнообразието в етническия състав на населението на България е реален факт, който не може да бъде отричан от никого. За вземането на правилни управленски решения както на национално, така и на регионално равнище са необходими съответни статистически данни. Липсата на информация за етническия състав на населението в условията на преход към нов икономически модел на развитие, в условията на задълбочаваща се демографска криза крие опасността от вземане на неадекватни решения, които могат да засилят тенденцията социално-икономическите проблеми да придобият етнически характер. От друга страна, отсъствието на точни статистически данни създава условия за различни спекулации в тази област, с което изкуствено да се повишава между етническото напрежение.
Изучаването на етническия състав на населението фигурира постоянно в програмите на преброяванията на значителна част от европейските страни. В това отношение България не прави изключение. Етно демографските признаци традиционно са включвани в програмите на 15 от общо 16 проведени досега преброявания на населението в страната.
Началото на преброяванията на населението в България е поставено със Закон за общото преброяване на народа в Княжество България на 1 януари 1881 г. от 13 декември 1880 г. В закона са определени целта: "да се определи истинското число на присъствуващото население" и предмета на народното преброяване: "цялото число на живущите лица, които се намират вътре в границите на Княжеството България по време на преброяването".
По света живеят около 15 милиона души с български корен. Населението на днешна България е 7,8 милиона жители. Етническите българи, заедно с турци, роми, албанци, евреи, арменци и др., формират българската нация. Според законите те имат всички права и възможности да възпроизвеждат своята самобитност. Данните за броя и структурите на населението са резултат от провежданите периодични преброявания на населението и съответните изчисления чрез естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията.
Защо преброяванията са все така необходими в условията на динамични промени в общественото и технологическото развитие и усъвършенстване? Кои обстоятелства ги правят все така незаменим източник на информация за хората на една страна и условията, при
които те живеят. Отговорът на тези въпроси се съдържа може би най-кратко в самата дефиниция за преброяване на населението, според която “това е общ процес на събиране, съставяне, оценяване, анализиране и публикуване или разпространение по друг начин на демографски, икономически и социални данни, отнасящи се за всички лица в страната или за отделни части от нея към строго определен момент. Преброяванията осигуряват изчерпателна информация за населението на страната към определен момент, но резултатите от тях се използват през целия период до следващото преброяване. Чрез тях се установява общият брой на населението и неговите структури, в т. ч. неговото териториално разпределение. Броят на населението е важен показател както поради своето собствено значение, така и поради факта, че е база за изчисляването на много други видове показатели. В повечето страни преброяванията на населението са основният източник, който осигурява необходимите демографски данни.
Преброяването на населението се извършва от специално натоварени органи, които се групират в следния ред: Национален Статистически Институт, Централна комисия по преброяването, Териториални статистически бюра, Областни преброителни комисии, Общински преброителни комисии, контрольори, преброители.
Последното преброяване на населението у нас е проведено през 2001 година. Съгласно ЗАКОНА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ЖИЛИЩНИЯ ФОНД И ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , Обн. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2000г. , то започна в 8 ч. на 1 март 2001 г. и приключи в 20 ч. на 14 март 2001 г. Този закон урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г., наричани по-нататък "преброяването".
Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4%) и на циганите (4,7%).Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани и евреи. 84,5% от населението говори български език, който е и официален. Турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1% . Повечето българи са източноправославни (82,6%) , 12,2% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други.
Таблица 1 показва реална численост на населението според вероизповеданието, данните са резултат от преброяването през 2001 година.
Табл. 1
БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО СПОРЕД ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ
Вероизповедание
|
Година
|
|
2001
|
Източно -православно
|
6 552 751
|
Мюсюлманско
|
966 978
|
Католическо
|
43 811
|
Протестантско
|
42 308
|
Юдейско
|
653
|
Армено -грегорианско
|
6 500
|
Друго и непоказано
|
7 784
|
Не се самоопределя
|
308 116
|
Към 1 март 2001г
Общ брой на населението - 7 928 901 души, в т.ч.
- мъже - 3 862 465 души (48,7 %),
- жени - 4 066 436 души (51,3 %).
-
Диференциация по населени места:
- градско население - 5 474 534 (69,0 %), от които мъжете са 48,4 %,
- селско население - 2 454 367 (31,0 %), от които мъжете са 49,3 %.
Разпределението на населението на област Велико Търново по етнически групи по данни от преброяването (2001 г.) показва, че от българската етническа група се е самоопределило 88,4% (259099 д.) от общото население на областта, от турската етническа група – 7,7% (22562 д.), от ромската – 2,1% (6064 д.). Другите етноси са под 1% от населението на областта, сред които най-голям дял имат влашката (1066 д.) и руската (539 д.) етническа група. Основно вероизповедание е източноправославното християнство (изповядвано от 87,0% от населението на областта) и мюсюлманското (8,9%).
Таблица 2 показва броя на населението на област Велико Търново
ТАБЛ. 2
НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ЗА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПО ОБЩИНИ И ПОЛ
Област Община
|
Всичко
|
Мъже
|
Жени
|
Отказали*
|
О б щ о за РБ
|
7 932 984
|
3 862 465
|
4 066 436
|
4 083
|
Велико Търново - област
|
293 294
|
141 770
|
151 402
|
122
|
Велико Търново - град
|
90 504
|
42 999
|
47 432
|
73
|
Горна Оряховица
|
53 142
|
25 802
|
27 329
|
11
|
Елена
|
11 342
|
5 474
|
5 866
|
2
|
Златарица
|
4 948
|
2 416
|
2 532
|
-
|
Лясковец
|
15 570
|
7 524
|
8 046
|
-
|
Павликени
|
31 312
|
15 268
|
16 044
|
-
|
Полски Тръмбеш
|
18 678
|
9 153
|
9 525
|
-
|
Свищов
|
47 664
|
23 301
|
24 328
|
35
|
Стражица
|
16 504
|
8 092
|
8 412
|
-
|
Сухиндол
|
3 630
|
1 741
|
1 888
|
1
|
* В колоната е посочен броят на лицата, отказали да бъдат преброени
|
Населението на България наброява 7.8 милиона жители (юли 2001 г.) и живее предимно в градовете (68%). Етническите българи съставляват 83% от населението, а етническите малцинства от турски и ромски произход са съответно 8.5% и 2.6%. Сред другите етноси представени в България са евреите, арменците, татарите, гагаузите, черкезите и др.
България претърпя драстична демографска промяна, причинена от непрекъснатия спад на раждаемостта и покачващия се ръст на смъртността. През последните 15 години раждаемостта в България е спаднала, като през 1997 г. тя бе 7.7/1000 спрямо 14.5/1000 в началото на 80-те. През 2000 г. раждаемостта отбеляза леко увеличение - 8.06/1000, а смъртността бе 14.6/1000. От 1990 г. насам населението бележи отрицателен прираст.
Картината се влошава допълнително от спада в доходите на повечето млади семейства, увеличаващата се безработица и нерядко ограничените перспективи за бъдещето, които наложиха нормата от едно дете на семейство. Освен това, емиграцията има отрицателен ръст (-5.6 емигранти на 1000), което поставя нови демографски проблеми. Друг аспект на промяната в демографията е общото застаряване на населението - 16% от българите са на възраст над 65 години.
Резултати от извършеното към 1 март 2001 г. преброяване потвърждават по категоричен начин отбелязаната вече тенденция към абсолютно и относително намаление броя на населението, което живее в селата и тя води началото си от 1946 г. Селското население в България в началото на новото ХХІ в. е вече под границата на 2.5 млн. човека. Драстичното обезлюдяване на селата, както и неблагоприятната възрастова структура на техните жители, не може да не окажат негативно влияние върху цялостното развитие на селското стопанство от гледна точка на необходимия за него човешки потенциал.
Резултатите от последното преброяване показват още, че въпреки
абсолютното намаление на населението в градовете, продължава процесът на урбанизацията (огражданяването) му - сега в тях живеят 69.0% от цялото население на страната.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
І. Трифонов Т., Цонкова В. „Статистика в икономиката и управлението”, АСТАРТА, 2007
ІІ. Закон за преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Р България през 2001 г., ДВ, бр. 16/2000
ІІІ. ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. www.nsi.bg
2. www.stat.bg
3. www.bg.wikipedia.org
4. www.dv.parliament.bg
Сподели с приятели: |