Курсова задача на тема Същност и съдържание на статистическото моделиране на туристическите комплекси

Туристическата индустрия е генерирала през 2005 година около 10.6% от световния брутен вътрешен продукт и заема 8.3% от работните места в световен мащаб (данни от Световния съвет за пътуване и туризъм, ССПТ 2005). Туристическите парични приходи представят важността на тази индустрия особено за страните дестинации, като колкото повече приходи, толкова повече икономически изгоди за страната от туризма средно при равни условия. За да бъдат изяснявани приходите ще бъде изграден световен икономически модел на международния туризъм. Причината да се пренебрегва местния туризъм произлиза от няколко причини: по настоящем основната е, че световна информация за местния туризъм всъщност липсва.

Настоящият доклад е структуриран както следва. Икономическата литература свързана с туристическото търсене ще бъде разгледана във втората част. Теоретичните основи на икономическия модел ще бъдат разгледани в третата част. Икономическия модел ще бъде разгледан в четвъртата част. На променливите конструкции ще се спрем в петата част. Измерените резултати ще бъдат представени в шестата част, а в седмата ще обобщим и ще направим заключение.

2. Преглед на литературата

Новокласическата (или Маршалианската) потребителска теория досега най-ясно представя емпиричното туристическо търсене. Според тази теория, туристическите дестинации предоставят хомогенни туристически блага. Тези блага са определени от определена цена. Цената е съставена от два основни компонента: престой и транспорт. Взимайки впредвид “отдалечеността” на отделните процеси, посетителите идващи от дадена страна разпределят определените за харчене пари според местните стандарти.

Въпреки тази елементарна рамка, през първите тридесет години на туристически проучвания (от 60те години на 20век) са направени няколко опита за определяне на постоянна връзка между емпиричните модели и новокласическата теория. Типичният икономически модел представлява уравнение с една неизвестна и цели да определи общия туристически облик на дадена дестинация и без теоритическо оправдаване на възприетата функционална форма.

В началото на 90те се появява напреднал вид от неокласически модели. Тези напреднали нокласически модели притежават три основни черти. Първо, търсенето на съответствие между емпиричните модели и неокласическата теория премества фокуса от дестинациите към приозхода: туристическите черти на дадена дестинация могат да пъдат определени и оценени чрез оценяване на произхода й, тоест чрез избора на дестинация като предпочитана страната. Едно такова усъзнаване създава последователна промяна от уравнение с едно неизвестно към модел от системни уравнение. Второ, функционалннтата форма приета от тези модели са често изравнени и отнесени към различни теоритични системи, като в случая към Линейната разходна система на търсене и Системата на почти идеалното търсене. Накрая тези модели споделят убеждението за многостепенно бюджетиране. Според това убеждение, избора за консумиране на туристически продукт от специфична туристическа дестинация е част от главния разпределителен процес. Под влияние на някои хипотези може да обясним произхода на независимите разпределитени нива. Нивото относно разпределението на туристическите доходи на индивидите в дестинациите(т.нар. туристическо ниво) представлява аналитчния център на напредналите новокласически модели.

Въпреки голямата си известност, Маршалианския модел бива предизвикван от някои важни изследвания. Критиците на този модел могат да бъдат разделени в три главни категории.

1. 
   Неокласическа пояснителна сила. Прякото предизвикателство идва от автори като Руг(1973), Морли(1992), и Папатеодору(2001). Според Папатеодору “приложението на (неокласическата) теория за търсенето....(разкрива)....сериозна пречка като пренебрегва характерните черти на продукта”(Папатедору 2001:165). С други думи хомогенната наддменост на неокласическите изследователи органичава възможността им да обяснят туристическия избор посредством особеностите на туристическата дестинация, а не чрез цената. Подобни разсъждения присъстват и при Руг(1973) и Морли(1992). Пренебрегването на важни туристически детерминанти води до сериозни разногласия относно полезността от традициония анализ на туристическото търсене (Атияман 1997).
   
2. 
   Неокласическо допускане на “хомогенна несигурност”. Недиректно предизвикателство към Маршалианския модел е свързано с изпитването на доброто в туризма. С изпитване на доброто се има впредвид, че туристите могат да изпитат удобството произлизащо от туристическия продукт, веднага след като са консумирали този продукт( Коста и Маненте 2000). С други думи туристически избор е несигурен процес. Литературата, която защитава тази теза (Аглиарди 1988, Кийн 1977, Пойриер 1997, Цотран и Котран 1998, Морли 1998, Сонмез и Граефе 1998, Ноймайер 2004, Клеридес 2004) стига до заключение, че дестинациите определящи се от високи нива на несигурност биха били неспособни да привличат туристи. Наблягайки на важността на несигурността тези автори дават индиректни предизвикателства към неокласическите изследователи: без определено разглеждане на този вид, неокласическото приемане на хомогенността е приета, не само за особеностите на дестинациите, но също и безусловно и за несигурността на дестинациите.
   
3. 
   Времеви ограничения. Според Еилат и Еинав (2004) възприетите туристически проучвания до сега са били неоснователни поради постоянната липса на информация. Емпиричните открития обикновено се различават от един труд в друг. Но докато всяка един труд разглежда ограничен брой дестинации, консенсус по въпроса за ефекта на туристическите детерминати е трудно да се постигне.
   

Стимулирани от горе посочения критицизъм група от противници на неокласическия модел започват да се обособява (Еилат и Еинав 2004, Мартин 2004, Хамилтън 2004, Науде и Сайман 2004, Бигано 2005). Тези модели притежават някои основни черти: съдържат системи от уравнения; възприемат многоетапен процес на бюджетиране; представят неценови детерминанти на дестинациите; безусловно отхвърлят неокласическото приемане за хомогенност; представят неценовите детерминанти по един доста “обикновен” начин без връзка с некласическите теории за туристическото търсене; също така рядко предлагат оретично обяснение за функционалната форма, която приемат.

Не-неокласическите модели се развиват без съмнение в горепосочената литература. Обаче липсата на връзка с изследваната не-неокласическа теория подкопава доверието в тези модели. За да се развиват тези не-неокласически методи трябва да се създаде такъв вид връзка. Въпросите нуждаещи се от отговор са основно два: възприемайки разнородността на дестинациите и имайки впредвид туристическата несигурност, какви са теоритичните детерминанти на туристическото търсене? Каква емпирична информация трябва да бъде използвана за да се определят приблизително тези детерминанти? И двата въпроса ще получат отговор в следващите параграфи.

3. Теоритични основи

Теоритична рамка отнасяща се до неокласическите ограничения е предложена от Джиакомели (2005). За тази цел разнородността на дестинациите е анализирана и скицирана в потребителската теория на Ланкастер(1966), докато туристическата несигурност е проучена в светлината на познатата теория за удобството. Теоритичната рамка предложена от Джиакомели е кратко представена.

Турист прозихождащ от даден произход пътува до дестинация, която в несвързана изборна рамка предоставя най-добро ниво на услуги. Туристическите услуги са засегнати както от неокласически, така и от не-неокласически фактори.

Неокласическите фактори включват наличните доходи на туристите(имат очакван положителен ефект върху туристичеките удобства), туристическите цени в дестинациите(с очакван негативен ефект) и двустранни транспортни разходи(също с очакван негативен ефект).

Не-неокласическите фактори са свързани с възприемането както на разнородността на дестинациите така и на туристическата несигурност.

Според очакваната разнородност, различните дестинации предоставят различни преживявания за всеки един ден от престоя. Джиакомели разделя характеристиките на дестинациите в две категории: атракции и съоръжения. Атракциите обхващат характеристики, от чиито брой зависи природните и историческите качества на дестинацията. Съоръженията включват характеристики произлизащи от човешката дейност(места за настаняване, допълнителни услуги и др.). Очакваната разнородност води до представянето на нова детерминанта: всекидневните дейности предлагани от дестинациите(очакван положителен ефект). Тази същата очакваност води до промяна на предпочитанията на туристите като има движение от хубавите места към отличителните места. Следвайки интуицията на Плог(1973, цитиран от Папатеходору 2001), Джиакомели класифицира произхода като психоцентричен, алоцентричен или центриран. Психоцентричните произходи са представени от туристи, които обикновено предпочитат дестинации подобни на собствените им страни. Алоцентричните произходи са представени от туристи, които обикновено предпочитат дестинации различни от собствените им държави. Централизираните държави са съставени от туристи, чиито предпочитания произлизат непосредствено от особеностите на собсвените им държави. За даден произход различните туристически предпочитания са водени от различното разпределение на туристическите пристигания.

Възприетата несигурност се отразява върху осъществяването на добро качество в туризма. Това възприемане води до представянето на две нови детерминанти: риск на дестинацията и стратегии възприети от туристите за риск. Джиакомели определя туристическия риск като фактор каращ туристите да чувстват несигурност и невъзможност да изпитат удоволстие от добрия туризъм. Тази главна категория е разделена на две под категории: фалшив риск и истински риск. Фалшивият риск е дефиниран като вярвания за дадена дестинация , че поради липсата на информация се повишава реномето й на опасна дестинацията. Истинските рискове се определят като вярвания за дадена дестинация, която въпреки че има перфектна информация за нея се повишава възприемането й като опасна дестинация. Повишаването на туристическите рискове води до намаляването на туристическите удобства. Докато за втората детеремнината, Джиакомели определя две главни стратегии: информационна колекция на особеностите на дестинациите; придобиване на услуги предоставяни от туроператорите. Информационната колекция би довела до повишаване на туристическите удобства. За индвивидите подвластни на риска туропетарските услуги биха довели до повишаване на туристическите удобства. Джиакомели заключава теоритичния си анализ представяйки следното практично уравнение:
Uod = U(Rod, INSod, Bad, Bfd, PREFo, Pd, PodXTod, Yo)

Като д=1...n, където

Rod = риск в страна “d” възприет от туристи идващи от страна о

INSod = рискови стратегии възможни в страна d за туристи идващи от страна о

Bad = привлекателност на страна d

Bfd = Съоръжения в страна d

PREFo = Предпочитания на туристите идващи от страна o

Pd = Туристически цени в страна d

PodXTod – транспортни разходи на туристите идващи от страна о

Уравнението представлява теоретична препоръка към емпиричния анализ да бъде въведен в следващата част.


4. Произход на емпиричния модел

Следвайки Еилат и Еинав (2004) косвената функция на удобствата представена в 3 части е прието да бъде линейна:

Приемаме две дестинации - държава 1 и държава 2. Възможността да пътуваме до държава 1 (Pо1) е свързана с възмможността, че Uо1 е по-голяма от Uо2, където:

e

Po1 = -------------------

e + e
в случаи на дестинация n, се образува стандартен монолитен логит:

e

Pod = -----------------

1 + Σ e

d=2

За да избегнем необределимостта на параметрите, е наложен Трейлов нормализатор в първата категория (Реили 2005). Поради липсата на световноизвестна информация за местния туризъм, нормализиращата категория се изготвя от хора живеещи в собствените си държави като правят избор между пътуване в рамките на държавата си или да не пътуват въобще.

Предприемайки по едно пътуване на година съсредоточено на едно място, Pod може да се разглежда като брой на хората от страна “о” пътуващи до страна “d”. Броят на хората от страна “o” избираща местни пътувания или да не пътуват изобщо (Po1) са представени така:

n 1

d=2 n

d=2

Pod β'xod

------ = e

Po1

Преразглеждайки по горното уравнение, подходящ модел за емпирични цели може да бъде получен:

∂P od x od

η od = ------------- = β(1 – P od)

∂x od P od

като P od = 0 . Когато Xod е продължителна, но не е изразена като натурален логаритъм, простa трансформация на β коефициента също може да послужи за еластична интерпретация:

∂P od x od

η od = ------------- = β(1 – P od) x od

∂x od P od

като също и при P od = 0. И накрая когато X od е лъжлива променлива, при подходяща траснформация на β коефициента, той може да послужи за интерпретация на неравно съотношение (Реили 2005):

[ P od ] [ P od ]

[-----І x od = 1 ] – [------І x od = 0]

[ Po1 ] [ Po1 ] β

----------------------------------------- = e – 1

[ P od ]

[------І x od = 0]

[ Po1 ]

β

където (e −1) представлява пропорционалната промяна на неравното съотношение в страна d посещавана от респективно нормализирана категория (или местни граждани или от никой).

Трансформирайки непряката функция на услуга от част 3, според стъпките на част 4, модел търсенето в туризъма, подходящ за емпирични цели, може да бъде придобит:

1. 
   Туристически дял(Pod и Po1). Туристическия дял е сметнат разделяйки пристигания на страна о в страна d по брой население в страна о. Информацията на двустранния туризъм произлиза от периода 1995- 2002, съм взети данни от световната организация по туризъм (WTO 2005). WTO представя информация за двойни потоци от 246 държави и 212 дестинации. Информация за популацията е черпана от Световната Банка (World Bank 2004). Вида на нормализираната категория (Po1) се получават при разделянето на различието между международните пристигания в страна “о” и нейната популация.
   

2. 
   Риска в страна d за туристи идващи от страна о. Според Джианкомели(2005) и реалния и нереалния риск са пресметнати.
   

1. 
   Реални рискове. Истински рискове могат да бъдат разделени на две категории: здравни и политически рискове. Здравните рискове обхващат черти на дестинациите, които са склонни да увеличат шансовете на туристите да се разболяват през почивката си (заболявания, епидемии, Etc.). Поради това очаквано е, че тези черти са обратно сравнени към продължителността на живот в съответната дестинация. Информация за продължителността са взети от Световната банка (2004) средно за периода 1995-2002. Като за политически рискове, Neumayеr (2004) прави продължение. Авторът разделя политическия риск на две под-категории: демокрация и политическа нестабилност в дестинациите. Политическата нестабилност на дестинацията е обособена с два индикатора. Първият индикатор е елементарен и равен на 1, когато дестинациите са засегнати през дадена година от епизоди на държавен провал. Тези епизоди на загуби (етническите войни, революционни войни, геноцид и промените на режима) за преиода 1995-2002. Вторият индикатор разглежда тероризма. Този индикатор е придобит разделяйки годишния брой жертви порадени от тероризма от областта на дестинации. Данни за жертви породени от тероризма за периода 1995-2002 са взети от интернет страницата на Международния политически институт за контратероризъм. Информацията в областта на дестинациите е взета от Световната банка (2004). Демокрацията в дестинациите е придобита комбинирайки заедно два индикатора. Първият индикатор е съставната степен Политика IV (Маршал и Jaggers 2002). То кодира области според отличителните черти на техните политически институции (конкурентността на вербуването за ръководител, отвореността на вербуването за ръководител, ограничението на главния ръководител, конкурентността на политическото участие). Области имащи обхват -10 (пълно институционално самодържавие) до +10 (пълна институционална демокрация). Данните покриват периода от 1995-2002. Вторият индикатор е Политическата терористическа скала (Gibney 2002). То кодира страни според нивото на политическата сила (Правилото на закона,, политически затворници, мъчение и политически убийства). Областите имат обхват от 1 (никакво насилие) до 5 (високо насилие). Информацията обхваща периода 1995-2002. След като инвертира политическата терористичски мащаб, всеки индикатор е нормализиран за скала от 0 до 100 и средена тежест бива измервана (всяка тежест, която е 0. 5,). Индексът към получена демокрация варира от 0 (институционалното самодържавие с високо насилие) до 100 (институционалната демокрация с никакво насилие).
   

2.2Фалшиви рискове. Както е обяснено в част 3, концепцията за фалшивите рискове е свързана с неадекватна информация за дестинациите. Информацията е приета да бъде по-неадекватна, с по-голямо географско и културно разстояние между две страни. За разстоянието на моделирането, набор променливи взет от интернет страницата на Centre d’Etudes Prospectives et d’Informasions Internationales (CEPII) е използван. Заедно с разстоянието от great circle между две страни, CEPII информация включва пет полезни елементарни променливи. Първата променлива е равна на 1, ако двете страни са били последователни, (подобряване на измерването на географско разстояние). Втората променлива е равна на 1 ако двете страни имат същия официален език. Третата променлива е равна на 1 ако двете страни говорят език, използван от поне 9 процента съответните населения. Четвъртата променлива е равна на 1 ако двете страни имат колониална връзка. Петата променлива е равна на 1 ако две страни имат общ колонизатор. Фалшивите рискове са очаквани да нараснат с географското разстояние. За дадена географска област, присъствието на културни връзки между двете страни (езиковото подобие и колониални връзки), улеснява двустранните информационни потоци е се очаква да намали фалшивият риск.

1. 
   Събиране на информация. Сбора от информация е очакван да бъде по-лесен и с по-голяма способност за предоставяне на информация за дестинациите. Три индикатора са използвани за моделиране на тази способност. Първо, откакто интернет е днес най-мощният инструмен за информационна комуникация, възможността за преценяването на информационния сбор е представена от интернет потребители в дестинациите. Данните на интернет потребителите (на около 1000) са взети от Световната банка (2004), като осреднени през периода 1995-2002. Второ, директна връзка между информационната наличност и образованието в дестинациите е очаквана: изключително образованите страни са очаквани да се предлагат по-добре от тези, които не са толкова образовани. За да тества тази хипотеза е създаден образователен индекс. Този индекс е придобит като натежала средна на нормите (в скала от 0 до 100) на записване, на които в трите образователни нива, всяка тежест е равна на 0. 33. Данните на темповете за записване са взети от Световната банка (2004), като средни за периода 1995-2002. Накрая, прието е, чеза този икономически растеж на дестинациите представляващ груба индикацията на тези страни чието икономическо и социално здраве може да представи добър промоционален канал, който да привлича туристи. Информацията за икономически растеж е взета от Световната банка (2004) за периода 1995-2002.
   
2. 
   Покупката на услугите предоставена от туроператорите (package tours). Информацията за туроператорите се оказва много трудна за намиране. Затова, приемайки директна връзка между броя налични туроператори действащи в дестинациите и потоците на преки чуждестранни инвестиции, туроператорските дейности са грубо преценени с потоците на преки чуждестранни инвестиции в дестинациите, нормализирани в техните области. Данните на преките чуждестранни инвестиции са взети от Световната банка (2004), както осредени за периода 1995-2002.
   

4. Съоръжения в страна d(Bfd) . Съоръжения са преценен с нивото на БВП на глава на населението в дестинациите (при постоянни цени). След като БВП е използван за да сметне, че колебания от две различни детерминанти (информация от колекция и съоръжения) могат да възникнат засягайки интерпретацията на свързаните коефициенти. Случайно, емпиричната стратегия приета в този труд (вижте част 6) позволява да различи времевия от редния ефект причинен от всички обяснителени променливи. От тази гледна точка, времевия ефект на БВП в дестианциите ще предостави информация за информация сбор. Редовият ефект на БВП на дестинациите ще предостави информация за страни дестинации със съоръжения не за туристическа цел. Данните от БВП за периода 1995-2002 са взети от Световната банка (2004).

5. Атракциите на страна d(Bad). Както историческите така и природните атракции на дестинациите са взети впредвид.
5.1 Природни атракции на дестинациите. Три променливи са използвани: природата в дестинациите, разнообразието на природата и свойнствените качества. За да приближим продата в дестинациите е използвана информация от Population Landscape And Climate Estimate (PLACE). CIESIN (Centre for International Earth Science Information Network, CIESIN 2002) разделя света в пет климатични зони: “Тропически климати (Всички месеци имат средни температури над 18 градуса, celsius,); сухи климати (недостатъчни валежи през по голямата част на годината); влажни климати с меки зими; влажни климати със студени зими; полярни климати (извънредно студени зими и лета)” (CIESIN 2002:4); към тези пет зони, CIESIN прибавя шеста климатична област, област на водата (крайбрежните курорти). За да приближат разнообразие на природата в дестинациите е използван броят на климатичните зони в дестинациите нормализирани в дестинациите. Данните са взети от CIESIN (2002). За да достогнат свойствените качества на дадена дестинация се изгражда свойствен индекс на качество. Този индекс комбинира заедно два от петте компонента на Сойствения индекс за издръжливост (CIESIN и други 2002),а именно “Свойствени системи” и “Свойствен намалител на напрежение”. За всеки един от тези компоненти, страните са оценени от 0 (минимално качество) до 100 (максималното качество). Натежала средена от двата компонента (всяка тежест е по 0. 5,) е пресметната.

5.2 Исторически атракции на дестинацията. Информацията от списъка за световно наследство към образователната, научна и културна организация на обединените нации (ЮНЕСКО) се използвана за тази цел (ЮНЕСКО 2004). Към всяка страна дестинация, броят на паметниците на световно наследство са броени.

6. Туристическите предпочитания на туристите, пристигащи от страна о (prefo). Най-елементарният начин за определяне на склонностите на източници прави абсолютната разлика между източници и всекидневните характеристики на дестинациите. За употребата на регресия, положителни и значителни коефициентите β, ще предложат алоцентризма. Негативни и значителни коефициенти, ще предложи психоцентризма. Незначителни коефициенти, ще предложи средноцентризма.

7. Цени на туризма в страна d(P d). Цените на туристическите дестинации са пресметнати както следва. За всяка дестинация, отчети от международния туризъм (в щатски долари) са разделени от пристигащите. Това съотношение е тогава умножено с номиналния курс на източниците спрямо американския долар (с курсове изразени с местни валутни части (LCU), и нормализиран за да бъде през 1 в 1994). Туристически отчети са взети от WTO (2005). Номинални курсове са взети от Световната банка (2004).

8. Транспортни разходи за достигане до страна d за туристи пристигащи от страна о (Y od). Откакто информацията на двустранните транспортни разходи не е налична, тази променлива е преценена с двустранно географско разстояние. Данните са взети от уеб - сайта CEPII.

9. Наличните доходи за туризъм на туриститепристигащи от страна о(Y ot). Тази променлива е с приблизителен приход до БВП на източниците при постоянни цени. Данните са взети от Световната банка (2004).
В светлината на горните приближения, следният емпиричен модел е придобит :

In(Podt) – In(Po1t) = β1 + β21 In(LIFEXd) + β22 SFdt + β23 TERRIKdt + β24 In(DEMOCdt) + β25 COLONYod + β26 COMCOLod + β27 CMLOFod + β28 CMLETod + β31 In(PCINTERUSd) + β32 In(EDUCd) + β33 In(PKFDId) + β42 PACZd + β42 In(PKCZNUMBd) + β43 In(Envid) + β44 UNSECOd + β5 In(PCGDPdt) + β6 [bo – bd] + β7 In(TPdt*NER$ot) + β81 In(DISTod) + β82 CONTIGod + β9 In(PCGDPot) + β10 In(AREAd)

Като о=1....246, d=1....212, Т=1995....2002 и където
In(Podt) – In(Po1t) = Различия между дяла на населението на страна о посещаващо страна d и дяла на страна “о”, който пътува в собсвената си страна или не пътува въобще за време t, (като дяловете се отбелязват в дневници).

In(LIFEXd) = дневник на средната раждаемост в страна d

SFdt = обществени проблеми в страна d за време t

TERRIKdt = хора ранени или убити от терористични атаки в страна d за време t

COLONYod = колониални връзки между страните о и d

In(DEMOCdt) = дневник на страна d за нивото и на демокрация за дадено време t

COMCOLod = общ колонизатор на страните о и d

CMLOFod = общ официален език на страните о и d

In(PCINTERUSd) = дневник на хората ползващи интернет в страна d

In(EDUCd) = дневник на средния показател на образованост в страна d

In(PKFDId) = дневник на паричните потоци в страна d

In(PCGDPdt) = дневник на ВБП на страна d за време t

PACZd = процент на площ в страна d обхваната от общи климатични зони z като z=1...6 и където 1=Тропична, 2=Суха, 3=Умерена, 4=Студена, 5= Полярна, 6=Водна

In(PKCZNUMBd) = дневник на броя на климатичните зони в страна d (в км.)

In(Envid) = дневник на показателите за качество на стойността за страна d

UNSECOd = защитените територии от ЮНЕСКО за страна d

[bo – bd] = цялостните различния между чертите на страна о и страна d (с чертите споменати по-горе)

In(TPdt*NER$ot) =дневник на туристическата цена на страна d (в щатски долари) умножена по номиналния курс на страна о и Сащ за време t

In(DISTod) = дневник за разстоянието между страните о и d (в км)

CONTIGod = географска близост между страните о и d

In(PCGDPot) = дневник на БВП на страна о за време t

In(AREAd) = дневник на площа на страна d (в км)

6.Оценка и резултати
6.1 Общ преглед
При оценяването на модела представен в част 5, емпиричната стратегия предложена от Eilat и Eivan (2004) е следната. Тази стратегия се развива в три етапа. В първия етап, са включени елементарни променливи за двете страни. Това важи за двете страни, както и за произхода и ефектите на избраните дестинации. В този етап, само развитието на времевата променлива позволява да засегне международното туристическо търсене. На втория етап, елементарните производнини за двете страни са отстранени, но двойката - произход и дестинации остават. Сега времевата константна връзка между двете страни също указва влияние върху туристическото търсене. На третия етап, елементарните променливите за посока и дестинация най-накрая са отхвърлени. На този етап, времевата константа за дестинацията също позволява обяснение на туристическото търсене. Приложимостта на стратегията на Ейлат и Ейванс е двустранна. От една страна, от сходността на някои детерминанти е трудна за доказване, такава процедура намалява влиянието поради пропуснатите променливи. Това намаление е най-силно в първия етап, и най-слабо в третия етап. От друга страна, такава стратегия позволява да се раздели времевия от общия ефект на различните времеви детерминанти. ( 2 This variable is used in the model since, contrary to tourism determinants, the dependent variable is not normalized for

countries of destination’s dimension. It is expected expect that, between two countries of destination with the same risk

and the same features, the bigger one will receive more tourists then the smaller one. The expected value for the

associated coefficient is around 1.) Такова различаване е особено полезно когато времевия и редовия ефект са въпрос на различни интерпретации (както по отношение за БВП на глава от населението). Заедно с общия модел (това обединяване на информация, идва от всички налични източници и дестинации), ще предложим двата регионални модели, един за европейските туристи, и другият за източно-азиатските туристи.

Регионалните модели са насочени към тестване на различни поведения, характеризирайки туристи, които идват от различни райони. Европа и Източна Азия не са избрани случайно: 64 процента международни пристигащи туристи дойдоха от тези райони през 2002 г., докато Европа, представляваща най-голям източник, и Източна Азия представляваща най-бързо развиващия се такъв (WTOS 2005).