04.10.2012 Л Теория на финансовото посредничество
Финансови пазари и институции = Т на фин поср = Институционални финанси
Домакинствата (нетни спестители) – имат временно свободни пари, които тр да бъдат инвестирани, голяма част от тях имат заеми, но и спестявания, т.е. те са нетни кредитори
Компаниите; публичния сектор – нетни наематели, собствените им приходи са крайно недостатъчни за финансирането на собствени проекти
Домакинствата чрез депозити през финансовите посредници, които кредитират компаниите
Домакинствата чрез акции и стокови бонове през пазарите в публичния сектор
Финансовите посредници – институционални инвеститори към пазарите – взаимни, пенсионни фондове и застраховки
Типове посредници – банки, взаимни, хедж, пенсионни фондове, фондове за дялово инвестиране и рисков капитал (венчър); инвестиционни банкови фирми, брокерски къщи, фондови борси.
Инфраструктура на фин пазари:
Държавна комисия за финансов надзор
БНБ (Управление банков надзор) контролира банките – банков надзор
Антитръстово законодателство – да няма големи посредници, които да намаляват конкуренцията в сектора
Рейтингови агенции, кредитни регистри
Платежна система – свързва всички
ТЕРМИНИ
ИНФОРМАЦИЯ – за да функционират добре пазарите и в частност посредниците, е необходима информация. Необходима е т.нар. прозрачност – ключов термин на 21-ви век.
Домакинствата като спестители тр да инвестират своите спестявания. Има и фирми спестители, но по-голямата част от фирмите са заематели.
ЗНАНИЯ – по-висши от информацията. С тях преработваме информацията и вземаме правилните решения.
Трябва да има институции, които да обработват информацията и да улесняват спестителите във вземането на техните решения.
Домакинствата са главни спестители, а от др страна бизнес фирмите са нетни заематели. И едните и другите можем да ги наричаме инвеститори. Домакинствата обаче тр да бъдат конкретизирани като инвеститори във финансови активи, докато различните категории бизнес фирми са също инвеститори, но в по-голямата част от случаите инвестират в реални активи.
ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС ОТ ПЪРВАТА ТЕМА – финансови пазари
2.Идеалната пазарна структура
Каква е спецификата на онова, което се търгува на фин пазари – фин активи (инструменти)
Цените на по-голямата част от реалните активи не се договарят,те са ясни. Когато се купуват финансови активи, трябва да имам очаквания, че компанията, която е емитирала акции или облигации, или др активи, ще има розово бъдеще. Цените на тези акции са нещо мн по-мъгляво.
Първият спекулативен балон е бил на стока, търгувана на Амстердамската борса – лалета. Една луковица е била равна на цената на една каляска с хубави коне.
Чарлз Киндълбергер – Мании, паники и крахове. История на финансовите кризи в света.
Ротшилдови е единствената фамилия, направила състояние от облигации
Джордж Сорос, Уорън Бъфет – как успешно може да се направи капитал от успешна търговия с финансови активи
3. Пазарната реалност
4. Фрикциите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество
Market frictions – свързва се с процеси, при които има високо триене... разбират се като пречки пред гладкото функциониране на финансовите пазари. Бариери, които спестителите не могат да прескочат и при това положение спестителите се изолират от финансовите пазари. Тези фрикции имат две измерения:
Фрикции на фин пазари
|
Транзакционни разходи - Разходи, които съпътстват сключването на сделки на фин пазари
|
Информационна асиметрия
|
Ex ante
|
Ex post
|
Ex ante
|
Ex post
|
Разходи за информация относно контрагентите и пазарната конюнктура
|
Разходи за мониторинг
|
Неблагоприятен избор
|
Морален риск
|
Разходи за водене на преговори
|
Разходи за защита правата на собственост
|
Лимонен проблем
| -
На кредитния пазар – заместване на активи
|
Разходи за оцента на активите
|
|
| -
На пазара на акции – проблем принципал-агент
|
Разходи за сключване на конкракти
|
|
|
|
ТР и ИА се препокриват до известна степен. Не могат да бъдат разделени точно така, защото главният елемент на ТР са разходи за информация, а информацията по природа се отличава с асиметричност.
Ex ante – разходи преди да се сключи сделката
Ex post – разходи след като сделката е сключена
На фин пазари най-важните и най-големите разходи преди сключването на сделката са разходи за оценка на активите. Инвестиционна или вътрешна стойност на активите.
Фин пазари се отличават с неефективност.
През последните години по-голями внимания от пазарните фрикции се отделяше на информационната асиметрия. Тези, които емитират фин активи, имат информационни предимства пред спестителите.
Нобелови лауреати 2001 г. – G. Akerlof, J. Stiglitz – Financial Markets
При пазар с висока информационна асиметрия най-предлаганите стоки ще бъдат тези, които са най-некачествени. Купувачите изобщо няма да участват на един такъв пазар, защото на него има само изстискани лимони – неблагоприятен избор.
Морален риск – неморално поведение на една от страните по сделката, свързано обикновено с хазартни инвестиции на фин пазари.
Глава 9 от учебника на Мишкин
Проблем принципал-агент
Облигациите са емитирани
Сподели с приятели: |