Лабрадор ретривър нона Килгор Бауер

ВЪПРОСИ НА РАЗВЪДЧИКА КЪМ ВАС

Развъдчикът също ще ви попита за някои неща - за вашия опит с кучета, като например дали преди сте имали куче, от каква порода е било то и какво е станало с него. Той ще иска да знае и каква е жизнената ви среда, т.е. какви са къщата, дворът, колко деца имате, имате ли и други домашни животни и т.н. Ще пита и какви са намеренията ви относно кученцето, как смятате да го отглеждате и прочие. Неговата основна грижа е бъдещето на кученцата и какви семейства ще бъдат подходящи за техни собственици, такива, които биха им осигурили любящ дом. Би трябвало да подходите със съмнение към всеки развъдчик, който се съгласява да ви продаде малък лабрадор, без каквито и да било преговори. Това е признак за липса на заинтересованост, която е индикатор за липсата на грижа към кученцата и хвърля съмнение върху етиката на развъдчика и качеството на развъдната му програма.

"ЗА" И "ПРОТИВ"

Един добър развъдчик би ви предупредил също и за недостатъците на лабрадора като порода. Няма перфектна порода кучета, а и не всяка порода е подходяща за вашия темперамент и начин на живот. Бъдете подготвени да прецените предимствата и недостатъците на лабрадора. Макар че вече отбелязахме безбройните прекрасни качества на тази порода, лабрадорите си имат и не дотам добри страни.

Те се скубят много и могат да излъчват доста "кучешка" миризма. Те са едри животни с излишна енергия за изразходване, с каквато много от собствениците не могат и не знаят как да се справят. Лабрадорите изискват внимание и няма да се чувстват добре, ако бъдат оставени сами у дома през целия ден без никаква стимулация и контакт с хора.

ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА

Повечето почтени развъдчици имат договори за продажба на кученца, които включват специални здравни гаранции. Той също би трябвало да има желание, дори да гори от нетърпение, да провери как се развива то, след като го напусне, и да бъде на разположение, ако имате някакви въпроси или проблеми.

ПРЕПОРЪКИ

Ако имате и най-малко съмнение, не се притеснявайте да поискате препоръки и да ги проверите. Не е много вероятно развъдчикът да ви даде имена на недоволни клиенти, но като се обадите и на други собственици, взели кучета от него, ще се почувствате доста по-спокойни при сделката.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗВЪДНИЦИ

Може да проверите в националния клуб на породата за развъдчици във вашия район. Уебсайтът на БФК предлага връзки към киноложки клубове. Обадете се и се поинтересувайте за котилата, с които се занимават. Всяка информация, получена при тези разговори, ще ви помогне при покупката, когато посетите кученцата.

ЦЕНА

КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИТЕ И КЪДЕ - НЕ?

Как да намерите надежден развъдчик, на когото можете да се доверите? Пригответе си домашното, преди да посетите кученца. Проучете породата и осъществете контакти с клуба на породата и опитни собственици на лабрадори. Прекарайте ден на кучешка изложба или пък на някое подобно събитие, където можете да срещнете развъдчици и собственици на лабрадори и да се запознаете с питомците им. Повечето от любителите на тази порода ще бъдат повече от щастливи да ви покажат своите любимци и да се похвалят с постиженията им. Ако вече има лабрадор, който много ви е впечатлил, попитайте собственика му откъде е взел кучето и после проучете източника.

Къде да търсите и къде да не търсите малък лабрадор? Пропуснете обявите за кученца в местния вестник.

Надеждните развъдчици рядко се рекламират във вестниците. Те са доста придирчиви към бъдещите собственици и не разчитат на публичната реклама, за да привличат подходящите хора. По-скоро разчитат на препоръките от други развъдчици и предишни свои клиенти. За тях изобщо не е проблем да задържат при себе си някое кученце, дори и да е преминало възрастта от осем седмици, докато се появи подходящ купувач.

СТРУВА СИ ДА ИЗЧАКАТЕ

И вероятно вторият по важност компонент при търсенето на развъдчик е търпението. Сигурно няма да откриете подходящия още от първия път. Опитните развъдчици често имат списък с чакащи, но доброто кученце лабрадор ретривър си струва чакането.

Как да откриете подходящото кученце?

Добрият развъдчик прави много повече от това да произведе качествени кученца. Той освен това ще оцени котилото и ще помогне на своите клиенти да открият кученцето, което най-добре би подхождало на техните нужди и начин на живот. Да изберете правилното кученце е ключовият компонент към щастливото ви бъдеще заедно.

Най-добре ще е да се приготвите за дълго пътуване, защото перфектното кученце рядко се намира точно зад ъгъла. Въоръжете се с търпение и бъдете готови да посетите всяко от котилата, които сте избрали: ако е възможно, посетете повече от един развъдчик или котило. Ще бъдете изненадани от разликите между котилата. Ще имате по-голям успех с покупката, ако положите повече усилия, и така ще се сдобиете с най-доброто кученце.

Посещението на котилото включва нещо повече от прегръдки и целувки. То прилича на последен етап от интервю за работа например. Докато търсите вашия нов член на семейството, ще трябва да проверявате всички подробности: кученцата, родителите им и развъдчика, както и жизненото пространство, в което са гледани малките.

Условията, при които се отглежда едно котило кученца са жизненоважни за тяхното ранно развитие в уверени и социални животни. Те трябва да бъдат гледани на закрито, в къщата или в присъединена към нея закрита постройка, а не изолирани в мазето, гаража или пък във външна кучешка колибка. Малцина опитни развъдчици имат отделни съоръжения за отглеждане на кученцата. Ще разберете, че сте открили изключителен развъдчик, когато видите стените, окичени със сини панделки и десетки шампионски сертификати.

Където и да живеят, малките лабрадори се нуждаят от ежедневна социализация с хората и човешките дейности. Колкото повече едно кученце е в контакт с човешкото ежедневие, гледките и звуците на дома между третата, четвъртата и седмата седмица от живота си, толкова по-лесно ще се нагоди то към бъдещото си човешко семейство.

По време на посещението добре огледайте и кученцата, и жизнената им среда - дали са чисти и дали по малките има някакви белези на заболяване или изобщо на влошено здраве. Те трябва да бъдат относително чисти (доколкото позволяват непрестанните кучешки купчинки, които произвеждат). Трябва да са енергични, с ясни очи и будно изражение. Здравите кученца са чисти, с гъста козина, добре сложени, с добре развита мускулатура, без тлъстини или подуто коремче. Проверете за корички по очите или носа и за воднисти изтечения от ноздрите, очите и ушите. Внимавайте за кашлица или за изтечения от носа или хрипове. Уверете се, че нямат воднисти или кървави изпражнения.

Ако е възможно, посетете и бащата на котилото. Много често бащата не е на разположение, но развъдникът трябва поне да ви покаже негови снимки, родословното му дърво, характеристиките и постиженията му. Нормално е някои от майките да защитават малките си, но прекалено агресивното поведение не е приемливо.

Лабрадор ретривърите са сред най-приятелски настроените кучета и е голяма рядкост да срещнете такъв, който няма да приеме доброжелателно отношение. Темпераментът се наследява и ако един от родителите или и двамата са агресивни или пък прекалено страхливи, вероятността и кученцата да наследят тези атипични характеристики е много голяма.

Съвсем нормално е и една току-що родила майка да бъде с донякъде проскубана козина или пък да е отслабнала след седмиците кърмене на гладните кученца. Обаче между нормалния следродилен вид и признаците за влошено здраве или занемаряване има голяма разлика.

Обърнете внимание как се държат кученцата помежду си и как взаимодействат с окръжаващата ги среда, особено реакциите им при контакт с хора. Трябва да бъдат активни и дружелюбни. В повечето котила на лабрадори някои от кученцата ще бъдат по-дружелюбни от останалите, но дори и едно тихо кученце, когато е социализирано подходящо, не би трябвало да е страхливо или пък враждебно и да страни от приятелски глас или протегната ръка.

Развъдникът би трябвало да е честен и да обсъди с вас всички различия между индивидуалностите на кученцата. Освен че много развъдчици правят един вид тест на темперамента, те са прекарали и по-голямата част от първите седем или осем седмици в грижи за новородените и до този момент вече познават и най-фините различия в индивидуалностите им. Наблюденията на развъдчика са много ценна помощ при избора на лабрадора, който ще бъде най-подходящ за вас и вашия начин на живот.

Споделете с развъдчика, ако планирате да участвате с кученцето в изложби, да ловувате с него или пък да се включите в каквито и да било други кучешки занимания. Някои от кученцата ще се окажат по-обещаващи от останалите за вашите конкретни цели, а развъдникът може да ви помогне да изберете онова, което най-добре ще пасне на дългосрочните ви планове.

Едно кученце от "добро качество" не може просто да изникне сред цветята в градината. Ще трябва да потърсите доста по-далеч от задния си двор, за да намерите етичен и отговорен развъдчик, от когото да купите кученцето, което ще ви подхожда идеално.
ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПОЛА

Мъжко или женско куче предпочитате? Кое ще е по-подходящо за вас? И двата пола са любящи и предани, а различията се дължат по-скоро на индивидуалния темперамент на кучето. Възрастният женски лабрадор е много любвеобилно момиче, с което се живее лесно. Но тя може да стане и малко унила, в зависимост от прищевките й и хормоналните пикове.

Възрастният мъжки често е с пет сантиметра по-висок от женската и с по-тежки кости, с тегло от 27,5 до 36 килограма. Макар че мъжките по принцип са с по-уравновесен темперамент от женските, те са по-активни и буйни по време на юношеството, което може да се окаже проблем при такова едро и мощно куче. Един необучен мъжки може да стане доминантен по отношение на хората и другите кучета. Солидната основа по подчинение е необходима, ако искате вашето малко кученце лабрадор да ви уважава като лидер.

Некастрираните мъжки често развиват териториално чувство, особено по отношение на други мъжки кучета. При мъжките кученца и двата тестиса трябва да са се спуснали в скротума.

Кастрирането води до доста по-уравновесено поведение и елиминира повечето от поведенческите различия между половете. Освен това така вашият лабрадор ще живее по-дълго, тъй като процедурата носи и множество плюсове в здравословно отношение.

ПРЕДИ ДА СЕ ПРИБЕРЕТЕ У ДОМА

До осмата седмица, времето, в което кученцата трябва да отидат в новите си домове, те би трябвало вече да са обезпаразитени веднъж и да им е направена първата ваксинация, а освен това трябва да имат и ветеринарни сертификати, удостоверяващи доброто им здраве по време на прегледа.

Развъдникът би трябвало да ви каже с какво е хранено кученцето, на какви интервали и в какви количества. Някои от тях ще ви снабдят с известно количество от тази храна, която да смесвате с вашата през първите няколко дни. Повечето развъдчици дават на клиентите си и пакет "за вкъщи" на кученцето, който съдържа копие от здравния сертификат и лекарския картон, от родословното дърво и регистрационните документи, копия от здравните сертификати на родителите и екземплярът ви от договора за продажба, ако сте сключили такъв. Много от тях ви снабдяват и с литература, която предоставя информация за породата и за това как най-добре да отглеждате лабрадор. Отдадените на работата си развъдчици знаят, че колкото по-информирани сте вие, толкова по-добър живот очаква техните скъпоценни кученца. А вашата цел ще бъде да откриете един от тези развъдници.

|

Ще трябва да подготвите дома и семейството си за пристигането на кученцето. Купете всички необходими кучешки принадлежности, после направете щателна проверка, за да се уверите, че домът и дворът ви са напълно обезопасени (както и че къщата също е защитена от кученцето). Направете това, преди да доведете кучето вкъщи. Повярвайте ми, после няма да имате много време.

Пазаруването за кученцето е доста забавно, но повечето от нещата, които не са от първа необходимост, са твърде сладки, за да можете да им устоите! Това лесно може да опустоши бюджета ви, затова започнете с най-основните неща и оставете кучешките глезотийки за по-късно.

Купички за храната и водата: Ще имате нужда от две различни купички, едната за храна, а другата за вода. Най-добри са тези от неръждаема стомана, тъй като кученцето не може да ги дъвче и лесно се почистват. Тези с капак са добра идея, защото повечето кученца обичат да цопат в купичките си с вода и лабрадорите не са изключение в това отношение.

Храна за кученцето: Вашият малък лабрадор трябва да се храни с качествена храна, подходяща за възрастта и породата му. Повечето качествени кучешки храни днес се разработват в зависимост от различните хранителни нужди на малките, средните и едрите (какъвто е лабрадорът) породи и за различните стадии на живота на кучето. През първата година започнете с храна, предназначена за подрастващи кученца от едри породи. След това може да преминете на храна за възрастни кучета от едри породи.От скоро на пазара се предлагат и специализирани храни специално за лабрадор ретривъри.

Клетка: Това ще бъде една от важните покупки за обучението и безопасността на кученцето. Клетката ще е мястото, където ще можете да покажете на кученцето къде трябва да стои и в нея то ще се чувства в безопасност. Те биват три разновидности: от тел, от текстилна мрежа и no-познатите пластмасови клетки, които се използват в самолетите. Телените или тези от текстилна мрежа имат най-добра вентилация и се отварят подобно на куфарче. Платнените клетки могат да бъдат малко опасни за вашето малко кученце, което обича да рови и дъвче.

Каквото и да изберете, купете клетка за голямо куче, а не за малко кученце; вашият лабрадор скоро ще порасне и голямата клетка ще му е по мярка. Може да купите клетка от повечето магазини за домашни любимци, а също и от каталог за стоки за домашни животни.

Нашийници и идентификационни табелки: Вашият лабрадор би трябвало да има нагласящ се нашийник, който да отпускате постепенно с растежа му. Леките пластмасови разширяващи се нашийници са най-подходящи както за малките кученца, така и за вече порасналите кучета. Сложете нашийник на лабрадора веднага щом го доведете у дома, за да може да свикне с него. На идентификационната табелка трябва да бъдат изписани телефонният ви номер, името и адресът ви, но не и името на кучето, за да не може някой непознат да го повика. Има собственици, които включват и уточнение, че кучето има нужда от медикаменти. Правят го с надеждата, че така ще им бъде върнато по-бързо, ако бъде откраднато. Прикрепете табелката с халкичка (каквато се ползва при ключодържателите) за нашийника, защото, ако я окачите на кукичка, тя ще се закача за килимите и ще се измъква лесно.

Днес дори кучешките нашийници стават високотехнологични. Някои се продават заедно с проследяващо устройство. Най-модерните идентификационни пособия за домашни любимци използват Глобална локализираща система и се прикрепят към нашийника или табелката. Когато вашето куче напусне програмирания домашен периметър, устройството изпраща съобщение директно на телефона ви или на електронната ви поща.

Душащите нашийници и тези с шипове са за обучение и трябва да се носят единствено по време на тренировките. Такива нашийници никога не бива да се слагат на лабрадори, които не са навършили 16 седмици.

Каишка: За сигурността на вашето кученце и за ваше собствено удобство, то трябва да има поне две различни каишки. Тънка, дълга метър и осемдесет каишка е най-подходяща за разходки, за игри и други обучителни курсове, както и уроците за ходене на повод.

Другият тип е "разтегателна" каишка. Тя се удължава и се развива от голяма дръжка; развива се и се навива чрез натискането на бутон. Това е идеалната каишка за упражнения на малки и възрастни кучета и би трябвало всеки лабрадор да разполага с такава. Разтегателните каишки се продават в най-различни дължини (от 5 до 8 метра) и с различна сила, в зависимост от вида и породата на кучето. По-дългите са по-подходящи, тъй като позволяват на кучето ви да тича наоколо и да души из околността. Те са специално предназначени за упражнения В неоградени местности и пътуване. Най-добре ще е да научите своето куче да ходи до вас по команда, преди да свикне да тича свободно на разтегателен повод

Прегради: Поставената на подходящо място бебешка кошарка ще предпази къщата ви от нежелани кучешки пакости, ще ви осигури спокойствие и безопасността на вашия любимец. Най-добре е да ограничите кучето в стая или пространство без килим, в близост до външната врата, която то ще използва за своите излизания навън. Изолирано на сигурно място, където не може да всява безпорядък или да руши, кученцето скоро ще свикне да се държи подобаващо в къщата и да дъвче само предназначените за това играчки, а не античните ви мебели и само ще си спести неприятни инциденти.

Но това, че кученцето е зад преграда, не означава, че не трябва да бъде наглеждано. Лабрадорите лесно се отегчават и се случва да гризат врати и стени, ако нямат с какво да се занимават. Ако се налага да оставите кученцето си само, затворете го в клетката.

Постелки и легла: Кучешките постелки и легла са най-разнообразни. Те варират от малки и евтини до елегантни и модерни, подходящи за най-елитните кучешки породи. По-добре да отложите луксозната постелка за по-късно, когато кучето ще е по-голямо и не така склонно да я разръфа или да прави локвички по нея.

Пособия за разресване:

Смята се, че лабрадорите са с лесна за поддържане козина. Няма да имате нужда от цяла батарея гребени и четки, за да ги почиствате. Една четка за повърхностно разресване и ръкавица за разресване са единствените пособия, от които ще имате нужда, за да бъде кучето ви с чиста и лъскава козина.

Привикнете кученцето отрано към разресването, като използвате мека четка, за да се научи да харесва този процес. Това е начин то да привикне и към допира с ръце, което ще ви бъде особено полезно, когато ви се наложи да почистите зъбите, ушите му и да му отрежете ноктите.

Играчки: Кученцата, особено от породите, които обичат да носят разни неща в уста, каквито са и лабрадорите, се радват на всякакви меки играчки, които ще могат да улавят и носят. Повечето кученца ще гушкат плюшените играчки, както са правили с братчетата и сестричетата в котилото.

Разбира се, играчките за носене са задължителни при лабрадорите. Улавянето и носенето ще бъдат две от техните любими занимания. Играчките за дъвчене също са задължителни, ако се надявате да възпитате вашия лабрадор да дъвчи само подходящите за това предмети и да не закача обувките и мебелите ви. Пластмасовите кокали са отлични за феновете на това занимание и се предлагат в различни размери за различните възрасти.

Стари обувки, чорапи и пантофи са напълно забранени, тъй като дори умно кученце не може да различи своята играчка от вашите вещи. Избягвайте и меки губени играчки или пък такива, които имат копчета за очи или пък пис-калки, които кучето може да глътне.

Има едно много важно правило при играчките за кученца: давайте само по две или три играчки едновременно. Ако предложите на кученцето цял куп играчки, то скоро ще се отегчи от всички тях и ще иска още. Изберете само една играчка, когато го прибирате в клетката.

ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА КЪЩАТА

След като напазарувате за кученцето, ще трябва да обезопасите и дома си. Хора, които не успяват да го направят, разказват ужасяващи истории! Малките лабрадори са естествено любопитни създания и ще изследват всичко ново, а после ще го разрушат просто за забавление. Никога не позволявайте на кученцето да броди из къщата без надзор.

Проверете дома си за следните потенциално отровни вещества и ги преместете извън достъпа на кучето. А те са: кухненската боклукчийска кофа или пък чувалът с употребявани памперси (ако имате пеленаче в къщата) са естествени магнити за кученцето. Спомнете си що за чудо е кучешкият нос - той е 50 000 пъти по-чувствителен от вашия. Само си представете как миришат тези неща на вашия питомец. Съберете всички шишенца с лекарства, почистващи препарати и отрови за хлебарки или плъхове и ги заключете. Ще се изненадате какви неща е способно да намери вашето кученце. Разкачете електрическите кабели и всякакви други жици навсякъде, където е възможно, и обезопасете останалите. При малките кученца нещастните случаи с електрически кабели са извънредно чести. Внимавайте с изкуствените торове, химикалите и особено с антифриза! Той е изключително отровен и дори само няколко капки от него ще убият куче, без значение от възрастта и размерите му.

Някои по-малко очевидни предмети, които могат да бъдат опасни за кученцето, са конците за зъби, прежда, игли, нишки и всякакви подобни. Малките душат навсякъде по земята и могат да погълнат най-малките предмети и лесно да се озоват в хирургията. Повечето ветеринарни лекари с готовност ще ви разкажат какви неща са вадили от червата на някое кученце.

Точно както майка ви Ви е учила, така и собственикът на кученце трябва да вдига своите чорапи, бельо, обувки и чехли от пода и да ги поставя на мястото им. Не забравяйте да затваряте вратата на дрешника. Кученцата обичат всичко, което се намира вътре, защото то мирише на любимите им хора!

Трябва да обезопасите не само къщата, но и двора; помнете, че вашият лабрадор обича да лапа всичко! Погрижете да няма отровни цветя или растения на местата, където кучето има достъп, и не използвайте градински препарати, изкуствени торове или някакви други потенциално отровни вещества.

Най-важното в мерките за сигурност е, че винаги трябва да бъдете на няколко крачки пред кучето. Вслушвайте се в здравия си разум и вие и вашият лабрадор ще се радвате на сигурен дом и щастлив съвместен живот.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Това е полезно по-скоро за вашето куче, отколкото за вашия дом. Социализирането на кучето е вид застраховка, че вашият лабрадор ще стане щастливо, стабилно възрастно куче, и безспорно е най-важният елемент във въвеждането му в света на хората. Макар че лабрадорите по природа са много дружелюбни, все пак е изключително важно да влизат в контакт с непознати и да участват в нови за тях ситуации в ранна възраст. Несоциализираните кучета израстват нервни, несигурни и плашливи от възрастни хора, деца и непознати места. Много от тях започват да хапят и стават агресивни към други кучета, непознати и дори членове на семейството. Подобни кучета рядко се поддават на рехабилитация и често завършват изоставени в приюти за животни, където накрая биват приспивани. Социализацията на кученцата и ранното им обучение е предпоставка за развитието им във възрастен индивид с добро поведение, защото така се предотвратяват онези прояви, които водят до тъжни ситуации и изоставяне.

Първоначалният период на социализация протича през първите 20 седмици от живота на кучето. Веднъж лишено от сигурността, която му вдъхват майката и братчетата му до осмата-десетата седмица, вече е ваш ред да действате. Започнете с тихо, спокойно домашно обкръжение през първите ден-два, после постепенно го въведете в гледките и звуците на новия му човешки свят. Честото взаимодействие с деца, нови хора и други кучета е съществено важно в тази възраст. Посещавайте непознати места (подходящи за кучета, разбира се), като паркове или обществени събития, където има много хора и кипи активност. Поставете си за задача да го водите на две нови места всяка седмица през следващите два месеца. Постарайте се тези преживявания да са весели и щастливи, това ще създаде положителна нагласа у кученцето за в бъдеще.