Лабрадор ретривър нона Килгор Бауер

Позитивната нагласа е особено важна, когато отивате при ветеринарния лекар. Надали искате кученце, което се свива от страх всеки път, щом прекрачи през прага на лекаря. Уверете се, че вашият ветеринарен лекар наистина обича животните, а не е просто добър медик.

Кученцето ви ще има нужда и от контролиран досег с деца. Малките от всички породи имат склонността да приемат дребните хора, като малките деца, като свои братчета от котилото и ще се опитат да доминират над детето. Тъй като са селектирани за лов и спортни занимания, лабрадорите имат силен

инстинкт да донасят разни неща в устата си и сигурно ще лапат пръстчетата на децата или пък играчките им.

Въпреки че лабрадорите са по принцип добри с децата, те са щастливи, ентусиазирани кучета, които могат неволно да повалят някое дете при игра. Както детето, така и кучето трябва да бъдат научени как трябва да си играят заедно, а децата трябва да уважават усамотението на своите кученца и да се отнасят към тях внимателно. Научете децата да не тичат и да не подтикват кучето към нежелателни действия.

Заведете своя малък лабрадор на училище за кученца. В някои от курсовете приемат кученца на възраст 10-12 седмици, като изискването е да е приложени ваксинации. Колкото по-рано започнете обучението, толкова по-лесно ще оформите удачните поведенчески модели.

В добрия курс за обучение се преподава подходящият кучешки социален етикет, а не безусловно подчинение. Вашето кученце ще срещне и ще си играе и с други малки кучета от различни породи, а вие ще се научите на положителните техники на обучение, от които ще имате нужда при дресировката на вашия любимец. Тези курсове ще окажат изключително благоприятно влияние върху кученцето, като освен това ще му осигурят и така важната социализация, а и ще помогнат и на двама ви да положите солидна основа на обучението и доброто поведение.

Кучешките курсове са важни както за новаци, така и за вече опитни кученца. Ако сте умен собственик на куче, няма да спрете дотам и ще продължите с основния курс по подчинение.

Помнете: има пряка връзка между качеството и количеството време, което прекарвате с вашето кученце през първите 20 седмици от неговия живот, и характера на възрастното куче, в което то ще се превърне. Няма да можете да върнете този тъй ценен за обучението на кучето период, затова направете всичко възможно да го оползотворите.
Лабрадор ретривърите са изключителни семейни кучета и са добри с децата, но те отрано трябва да бъдат приучени да се държат подобаващо както с деца, така и с други кучета.

ПОСРЕЩАНЕ НА КУЧЕНЦЕТО ЛАБРАДОР

*Ще трябва да се снабдите с всички необходими аксесоари за вашето кученце, преди да го заведете у дома. Безопасните играчки за дьвчене са особено важни за малкия лабрадор.

*Освен това, преди кученцето да дойде у дома, ще трябва да обезопасите къщата и двора си и да му осигурите сигурна среда, в която няма никакви отровни за него вещества. Тези усилия са полезни не само за кученцето, но и за къщата ви!

*Щом лабрадорът свикне с новия си дом, можете да започнете да го въвеждате в света наоколо. Социализирайте го, като му позволявате да се среща с нови хора, да играе с други кучета, да вижда нови гледки и да чува непознати за него звуци. Това ще е вид застраховка, че един ден то ще стане възпитано, дружелюбно и уверено възрастно куче.

*Контактът на кучето с деца трябва да става под надзор, за да сте сигурни, че те ще се отнасят с взаимно уважение.

Лабрадорите неслучайно са сред най-любимите кучета в Америка Лабрадорът е умен, обичлив приятел, който обича да се учи и е лесен за обучение. Но ключовата дума тук е "обучение". Той няма да научи домашните правила от само себе си. Солидното обучение по подчинение и тренировки, чрез които да му покажете кой е водачът, са изключително важни, за да научите своя лабрадор как да се държи в новия за него човешки свят, и тези уроци започват още в деня, в който ще го доведете у дома.

Всички кучета по природа са животни, които живеят на глутници, и поради тази причина се нуждаят от лидер. Първият лидер за вашия малък лабрадор е била майката и всичките си жизнени уроци то е получило от нея и от другите кученца от котилото. Когато си е играл твърде грубо, неговите братчета и сестричета са плакали и са прекъсвали играта. Когато е ставало прекалено натрапчиво и непоносимо, майката го е тупвала леко с майчината си лапа или го е разтърсвала, като го е захапвала за врата.

Сега вие трябва да влезете в ролята на лидер и да приемете поведение, което малкият кучешки мозък ще може да разбере. Помнете, че от кучешка гледна точка човешките правила нямат никакъв смисъл!

Никога не забравяйте, че първите 20 седмици от кучешкия живот са най-ценното време за обучение, период, в който умът на кучето е най-способен да попива всеки урок, както позитивния, така и негативния. Позитивните преживявания и подходящата социализация през това време са изключително важни за бъдещото му развитие и стабилност.

Вече дискутирахме колко важна е социализацията, така че помнете следното: количеството и качеството на времето, което инвестирате във вашия малък лабрадор, ще определи в какво възрастно куче ще се превърне той - в диво и необуздано или във възпитан джентълмен или възпитана дама. Добре обучено или невъзпитано куче? Всичко това зависи от вас.

Според науката за изследване поведението на кучетата всяко поведение, което е било възнаградено, ще се повтори. Това се нарича положително затвърждаване. Ако се случи нещо хубаво, като вкусно лакомство, прегръдка или целувка, кученцето естествено ще иска да повтори постъпката си. Същото изследване е доказало и че най-прекият път към ума на едно кученце минава през стомаха му. А тук стигаме до едно много важно правило, когато имате малко кученце: джобовете ви трябва винаги да са пълни с кучешки лакомства, за да сте подготвени да възнаградите доброто поведение.

Същият принцип на затвърждаване се прилага и при негативното поведение или онова, което ние хората може да намерим за осъдително, като ровенето в кофата за боклук, което кучето или кученцето не знаят, че е нещо лошо. Ако кучето бърника из кофата, за да краде храна или да прави нещо друго, което смята за особено забавно, то отново ще го стори. Като поощрявате

правилното поведение и коригирате неприемливото, вие учите кученцето кое е добро и кое - лошо. "Хванете го в крачка" е основното правило тук, затова трябва непрекъснато да го държите под око.

Вие сте на път да започнете основното обучение, затова трябва да запомните, че в него правило номер едно е, че кученцето трябва да научи, че сега вие сте "върховното куче" и новият лидер на глутницата. Правило номер две: трябва да го учите по начин, който то би разбрало. Винаги помнете, че кученцето не знае нищо за човешките норми на поведение.

ДУМИ-АСОЦИАЦИИ

Използвайте една и съща дума (команда) при всеки тип поведение, като предлагате лакомството за награда и същевременно изричате и вербалната фраза, за да затвърдите положителната оценка. Кученцето ще прави естествена връзка и ще бъде мотивирано да повтаря поведението си, когато чуе тези ключови думи. Например, когато го учите да се облекчава навън, използвайте една и съща фраза, и всеки път, щом то го изпълни, добавяйте "Добро момче!". Вашето кученце скоро ще се научи каква е целта на тези пътешествия.

ВРЕМЕТО Е ВАЖНО

Всички кучета учат своите уроци в сегашно време. Трябва да ги хванете в момента на деянието (добро или лошо), за да можете да ги поощрите или порицаете. Имате от три до пет секунди, за да реагирате, или кучето няма да разбере какво е направило.

Точно подходящото време и настоятелността са ключовете към успеха при научаване на всяко ново поведение или пък при коригиране на лошото такова.

Успешното възпитаване на кученцето зависи от няколко важни принципа:

1. Използвайте само една проста команда и я изричайте само веднъж. Иначе кученцето ще научи, че "Ела" (или "Седни", или "Легни") са команди от по три или четири думи.

2. Никога не порицавайте кучето за нещо, което е направило преди няколко минути. От три до пет секунди, помните ли?

3. Винаги награждавайте (и предлагайте лакомство) веднага щом то е направило нещо добро (или когато е спряло да прави нещо неприемливо). Как иначе ще разбере, че е добро куче?

4. Бъдете настоятелни. Не можете единия ден да се гушкате с кучето на дивана и да гледате телевизия, а на следващия да го гоните и да не му давате да се качва на него.

5. Никога не викайте кучето да дойде при вас, за да му се скарате. Това ще го накара да не иска да изпълнява веднага командата "Ела". Ще си мисли, че го наказвате, задето е дошло при вас, и защо тогава ще иска да идва пак? Винаги вие отивайте при кучето, за да накажете нежелателното поведение, но трябва да го хванете още докато върши белята, иначе то няма да разбере защо му се карате.

6. Никога не удряйте кучето, нито го пляскайте с вестник или някакъв друг предмет. Подобни физически мерки само ще породят у него страх и объркване и могат да провокират агресивно поведение по-нататък. Използвайте единствено гласа си като способ за коригиране на лошото поведение и запазете шамарите за себе си!

7. Когато награждавате или порицавате, говорете подобаващо. Говорете весело, когато хвалите, и твърдо и остро, когато порицавате. Едно вяло "Не, не" или "Пусни това!" няма да прозвучи особено убедително, нито пък един нисък, груб глас, който изрича:"Добро момче!", ще направи кученцето ви особено щастливо. То ще реагира съответно и при семейни скандали. Ако в дома ви се вика много, то ще реши, че е направило нещо лошо, и ще потърси прикритие. Затова никога не се карайте пред децата... и пред кучето!
Кученцата са като бял лист хартия, а отговорните собственици трябва да ги превърнат в онова, което трябва да бъдат.

Употребата на лакомства се е доказала като особено успешна при преподаването на командите на вашето куче. Кое куче не би обърнало внимание на една вкусна хапчица?

Игрите за кученца са страхотен начин да забавлявате вашия любимец, а и себе си, като по този начин той несъзнателно ще се учи, докато играе. Започвайте с лесни игри и пълни с лакомства джобове. Не продължавайте играта твърде дълго, за да не прекалявате, като задържате вниманието на кученцето отвъд нормалното за възрастта му.

Малките лабрадори обичат да играят с хората. Игрите са чудесен способ за обучение и един от най-прекрасните начини да кажеш "Обичам те" на своето кученце.

"Открий играчката":

Започнете, като оставите една от любимите му играчки на открито място и му кажете: "Къде е играчката?" и после изчакате кучето да я вземе. Повторете това няколко пъти. После изведете кученцето от стаята на безопасно място и сложете играчката така, че то да вижда само част от нея. Върнете го в стаята и отново го попитайте. Похвалете го горещо, когато открие играчката. Повторете това няколко пъти. Накрая скрийте играчката и оставете кученцето да души, за да я открие. Доверете се на носа му... той ще открие играчката.

"Донеси": Тази игра помага за научаване на командата "Ела!". Двама души сядат на пода на около 3-4 метра разстояние и единият държи и гали кученцето, а другият го вика: "Кученце, кученце, ела!" с весел глас. Когато то дойде тичешком, посрещнете го с голяма прегръдка и му дайте лакомство. И така нека и единият, и другият да викат кученцето няколко пъти... но не прекалявайте.

Може да включите и топка или играчка и да я хвърляте напред-назад, за да я носи. Когато я донесе, похвалете го, погушкайте го още малко и му дайте лакомство, за да пусне играчката, и я хвърлете на другия.

"Криеница" е още една игра, с която се усвоява командата "Ела". Играйте я навън, на двора или на някое друго закрито и сигурно място. Когато кученцето се разсее, се скрийте зад дърво, храст или някакъв друг голям обект. Надникнете, когато то осъзнае, че ви няма и започне да тича насам-натам, за да ви намери (вярвайте ми, ще го направи). Щом се приближи, излезте, клекнете с широко отворени ръце и извикайте: "Кученце, ела!" Това е отлична техника и учи кученцето да зависи от вас.

Лабрадор ретривърът на двайсет и първи век живее в нашия свят на ангажименти, където и двамата родители обикновено работят и децата са на училище по цял ден. Това може да го накара доста да се отегчи, докато седи самотен вкъщи и чака семейството си да се върне. По такива съображения някое семейство или пък сам човек може да се въздържи да си

вземе куче. За щастие нашият модерен свят предлага и някои възможности за заетите собственици на кучета под формата на дневни грижи за домашни любимци.

Тези услуги вече се предлагат почти навсякъде и много собственици на кучета се възползват от тях. Дневните центрове за кучета не само осигуряват различни видове упражнения за кучето, но и стимулация и социализация за начинаещия ученик лабрадор.

Домашно обучение на вашия лабрадор

В света на кучето домашното обучение и обучението да използва клетката са почти синоними. Кучешката клетка е вероятно най-важното съоръжение, което ще купите за вашето куче. Тя е убежището на вашия лабрадор, в което той ще се чувства добре, и представлява същинско облекчение за вас. Всички кучета по природа са животни, обитаващи дупки, тъй като техните предшественици хиляди години са живели в пещери и кухини в земята. Затова кученцата се адаптират лесно към убежището на клетката. Тя е естествено пособие за домашно обучение. Вашият малък лабрадор е природно чисто същество и усилено ще се опитва да не замърсява "дупката" си или жизненото си пространство.

Така клетката става в действителност една многофункционална кучешка принадлежност: собствена къщичка на вашия лабрадор в голямата къща, инструмент за домашно обучение и осигурява сигурност на кученцето, като същевременно предпазва дома ви и околностите му през времето, когато отсъствате, служи и като пътническа клетка, която предпазва кучето по време на пътуване (повечето мотели приемат кучета в клетки) и накрая, уютно местенце за вашето куче, когато ви дойдат на гости роднини, които не обичат кучета.

Някои опитни развъдчици настояват да се използва клетка в новите домове на кученцата, а някои дори обучават малките да я използват, преди да ги изпратят. Но е по-вероятно кученцето ви никога да не е виждало клетка, затова на вас се пада отговорността да го научите, че тя е нещо приятно и полезно.

Привикнете го към клетката още щом то дойде у дома, за да разбере, че това е неговата нова "къща". Най-добре всичко това да е съпроводено с кучешки лакомства. През първите ден-два хвърляйте по някое лакомство в клетката, за да изкушите кучето да влезе в нея. Използвайте командата за клетка, която може да бъде, "Вътре!" или нещо подобно, и я изричайте всеки път, щом то влезе вътре. Може и да му дадете първите няколко дажби храна в клетката, като все още държите вратата отворена, за да започне то да я асоциира с приятни неща.

Вашето кученце ще трябва да преспи в клетката още първата нощ. Може да вие или да се противи, но бъдете силни и дръжте този курс. Ако го освободите, когато плаче, вие му преподавате всъщност първия жизнен урок: "Ако плача, ще изляза навън и може би ще получа прегръдка." А това никак не обещава добро бъдеще! По-добрият вариант е да слагате клетката до вашето легло през нощите на първите няколко седмици. Вашето присъствие ще го успокои, а и ще можете да разберете, ако то се нуждае от среднощно излизане навън, за да се облекчи. Каквото и да правите, не се поддавайте и не взимайте кученцето в леглото си. Това никак няма да способства за утвърждаването ви като негов господар.

Превърнете в практика да вкарвате кученцето в клетката за през нощта и когато нямате възможност да го надзиравате отблизо. Не се притеснявайте... то ясно ще ви даде да разберете, че се е събудило и иска да излезе навън, за да си "свърши работата". Ако се случи да заспи под масата и се събуди, когато вече не сте там, можете ли да се сетите какво ще направи първо?

Само постоянство и орлово око ще ви доведат до успех при домашното обучение. Кученцата винаги се изхождат, щом се събудят (почти незабавно), след ядене, след игра и след кратките периоди на "затворничество". Повечето кученца, ненавършили 12 седмици, ще имат нужда да се облекчават на всеки час - час и нещо, или около десет пъти на ден (нагласете си кухненския таймер, за да ви напомня.)

Винаги водете кученцето навън, на едно и също място, като му казвате "Навън", когато го извеждате. Използвайте думичката за изхождането - и я повтаряйте винаги когато то върши работата си, като го поощрявате с "Добро кученце, хайде!" (или каквато дума сте избрали за тази му дейност).

Винаги излизайте през една и съща врата за тези кучешки "пътешествия" и ограничавайте кученцето близо до нея, за да може лесно да я намери. Наблюдавайте за душене и обикаляне в кръг, защото това са сигурни признаци, че има нужда да се облекчи. Не му позволявайте да броди из къщата, докато не е напълно обучено... как би могло да открие къде е вратата за навън, ако се намира на две или три стаи от нея? То няма карта на къщата ви в главата си.

Разбира се, ще има и инциденти. С всички кученца се случва. Нали не очаквате и вашето пеленаче изведнъж да отвикне да се изхожда в памперса! Но да научите едно дете да ходи на гърне е доста по-трудно, отколкото да научите едно кученце да се изхожда на определено място. Хммм. Помислете по това! На хората отнема доста повече време да се научат да използват тоалетната, отколкото е нужно на едно кученце да схване, че не трябва да пишка по килима.

Ако го хванете "в крачка", плеснете силно с ръце и кажете: "Не!", и го накарайте да излезе навън. Гласът ви ще го стресне и ще го накара да спре. Не забравяйте да го похвалите, когато си свърши работата навън.

Ако пост фактум откриете локвичка... след като са минали повече от три или четири секунди от деянието... е, значи сте твърде закъснели. Кучетата разбират единствено на момента и не биха осъзнали порицание, дошло след повече от пет секунди (само пет) след деянието. Късното порицание ще доведе единствено до всяване на страх и объркване.

Никога не навирайте нослето на кученцето в това, което е направило, и не удряйте нито него, нито възрастно куче с ръка, вестник или друг предмет, за да го накажете. То няма да разбере и само ще започне да се страхува от човека, който го удря.

Въпреки множеството й преимущества, клетката може да се превърне и в насилие над кученцето. Кученца под 12 седмична възраст не бива да бъдат затваряни в клетка за повече от 2 часа, освен, разбира се, когато спят. Основното правило е - максимум три часа за кученце, навършило три месеца, четири-пет часа за четири-петмесечно кученце и не повече от шест часа за кучета над шест месеца. Ако няма как да се приберете у дома, за да пуснете кучето, уредете някой близък, съсед или кучегледач да го пусне навън, за да потича и да се облекчи.

И едно последно, но най-важно правило по отношение на клетката: никога, никога не използвайте клетката за наказание.

Ако сте твърди в отказа си да използвате клетка, какво бихте правили тогава със свободно шляещо се куче, когато не сте у дома? Ограничете го в някоя стая с бебешка кошарка или някаква преграда. Обезопасете стаята и махнете оттам всички неща, които то може да дъвче, защото иначе може да се нарани или да повреди нещо. Но дори и тогава някои кученца могат да започнат да гризат стените, ако се отегчат. Една квадратна кошарка метър и двайсет на метър и петдесет (можете да намерите такава в магазините за домашни любимци), достатъчно здрава, за да не може да я събори, ще осигури безопасността му за кратък период. Сложете хартия на някое място, за да може да се изхожда, и може би одеяло в противоположния край, за да спи на него. Осигурете му безопасни играчки за дъвчене, за да има с какво да се занимава, докато ви няма.

И най-важното, помнете, че успешното домашно обучение се върти около постоянството и повторението.

Спазвайте строг график и винаги изричайте ключовите думи. Дисциплинираният собственик ще има дисциплинирано кученце.

Научаване на основните команди

Всички лабрадор ретривъри имат потенциал да станат добре възпитани четириноги граждани. Те трябва да се научат на подобаващите кучешки маниери, за да бъдат приети навсякъде, където отидат. Трябва да могат да изпълняват перфектно и с лекота команди като "Ела!", "Седни!", "На място!", "Легни!" и "В крак!".

Можете да започнете уроците веднага щом кученцето дойде у дома. Не се притеснявай те, не е твърде малко. Това е неговият най-важен период за обучение, затова колкото по-рано започнете, толкова по-лесен ще бъде процесът и толкова по-голям успех ще постигнете и двамата.

Винаги провеждайте упражненията в спокойна, лишена от разсейващи фактори среда. Веднъж щом вашият лабрадор усвои задачата, сменете обстановката, а после направете упражнението отново, но в присъствието на още някой човек или куче. Ако вашето кученце реагира на разсейващите фактори на новата среда и не изпълнява задачата, върнете се и продължете с упражненията, като за известно време елиминирате разсейващите фактори.

В ранния етап определете само един човек, който да инструктира кученцето, за да не се обърква то. Това е правилото за твърде многото готвачи в кухнята. Щом се научи да изпълнява командите на един от вас, тогава може и останалите членове на семейството да се присъединят към упражнението.

Няколко минути преди да започнете всеки урок, не обръщайте внимание на кученцето. Липсата на стимулация ще го направи по-жадно за вашата компания и внимание. Нека упражненията да бъдат кратки, за да не се отегчи кученцето или пък да изгуби ентусиазъм. От време на време то ще бъде в състояние да се съсредоточава и за по-дълго. Сменяйте упражненията, за да поддържате нивото на ентусиазма му, и правете почивки за игра. Наблюдавайте за признаци на отегчение и отслабване на вниманието - това ще е знак за вас, че трябва да спрете.

Постарайте се упражненията да преминават в позитивен и оптимистичен дух. Използвайте много похвали, похвали и пак похвали! Никога не обучавайте вашето малко или голямо куче, когато сте ядосани. Ще изгубите търпение и то ще реши, че вината е негова, което ще обезсмисли прогреса, постигнат и от двама ви, и ще създаде негативна нагласа за в бъдеще.

Завършвайте всяка обучителна сесия в позитивен дух. Ако забуксувате или не постигате успех с някое конкретно упражнение, направете нещо, което то е усвоило добре (като например "Седни!"), и тогава завършете урока.

За да успеете ефективно да научите вашето кученце на някоя команда, трябва да се случат две неща. Първо, то трябва да свикне да отговаря на името си и, второ, трябва да сте в състояние да привлечете и задържите вниманието му. Как да постигнете това? Ами как, с лакомства, разбира се! Те трябва да бъдат малки хапчици, за предпочитане меки и лесни за сдъвкване кучешки лакомства.

Нали не искаме да прехраним кученцето. Тънки резенчета кренвирш, нарязан на четири, ще свърши работа.

Започнете, като извикате името на вашия лабрадор. Веднъж. Не два, не три пъти, а веднъж. Иначе той ще реши, че самото му име се състои от една и съща дума, повтаряща се три пъти, и няма да ви обръща внимание, когато изричате името му само веднъж. Започнете с използването на името му, когато то не се разсейва от нищо друго, и щом се уверите, че гледа към вас, веднага му дайте лакомство. Повторете това около десетина пъти, по няколко пъти на ден. Няма да минат повече от два дни и то ще разбере, че ако отговори на името си, ще получи нещо вкусно.

Лабрадорът е порода, която има голям потенциал, след като бъде проведено основното обучение. Той може да бъде трениран да служи и на по-високо ниво: като куче-асистент на хора в неравностойно положение, и да помага на своя собственик в ежедневните дейности.
КОМАНДА ЗА "СВОБОДНО"

Това е командата, с която ще казвате на кученцето, че упражнението е свършило. Тя е нещо подобно на командата "Свободно" в армията. "Готово" или "Свободно" са най-често употребяваните думи за нея; използва се и "Добре". Ще имате нужда от тази команда, за да кажете на лабрадора, че упражнението е свършило и вече може да се отпусне и/или да промени позата, в която сте му наредили да стои.