Lactobacillus Bulgaricus най-старият пробиотик на света

Въпреки че е открита едва през 1905 г, бактерията Lactobacillus Bulgaricus, причинаваща млечно-кисела ферментация, е позната и използвана хилядолетия преди нас.

Била е позната на древните траки, живяли на територията на днешна България от 6000 -7000 г.пр.н.е. Те са я ползвали за предизвикване ферментация на прясното овче мляко за получаване на йогурт, сирене, кашкавал и др. - първите пробиотични храни в света. За населението, живяло по българските земи, това са били и продължават и днес да са традиционни, ежедневно консумирани храни, които поддържат организма млад, енергичен и го предпазват от редица заболявания.

Траките са познавали и лечебните качества на бактерията. Приготвяли са специални смеси от ферментирало мляко, билкови екстракти и мед, с които са лекували болни и ранени, или са я давали преди сражение на войници за издръжливост. С такива смеси са напоявали и изсушавали ленени кърпи за превръзки, с които са лекували рани и други кожни заболявания.

Бактерията Lactobacillus Bulgaricus е открита от д-р Стамен Григоров (1878 -1945) през 1905 г, тогава още студент по медицина в Женева. Той изследва под микроскоп българско кисело мляко и открива две непознати дотогава бактерии: една пръчковидна и една кълбовидна, които предизвикват ферментацията на прясното мляко и така "произвеждат" прочутото българско кисело мляко, известно по света като „Йогурт". Кълбовидната бактерия е кръстена Streptococcus Thermophilus, а пръчковидната - Lactobacillus Bulgaricusна името на страната, в която се развива.

Научен доклад за направеното откритие веднага е публикуван в престижното списание "Ревю медикал дьо ла Романд". За откритието е информиран и директора на института "Пастьор" в Париж проф. Мечников. Същият, само 2 години преди това откритие, публикува своята теория за стареенето на човека. Той е на мнение, че стареенето, както и редица болести, настъпват в резултат на гнилостни процеси в дебелото черво на човека, което може да се избегне с ежедневното приемане на йогурт и други млечно-кисели продукти.

Lactobacillus Bulgaricus (LB) е специфичен вид бактерия, която съществено се различава от другите пробиотични бактерии. LB е от растителен произход и се изолира от зелени растения, мляко и млечни продукти. В естествени условия бактерията се открива в корените и кората на дъба (Quecus), в цветовете на маслодайната роза (Rosadamascena), дряна (Cornus mas), драката (Paliurus) и др.

Попаднала чрез храната в дебелото черво на човека, бактерията бързо се размножава и за часове достига стотици милиони в 1 грам маса.

За разлика от другите пробиотични бактерии като Lactobacilus acidophillus, Bifidobacterium и др. Lactobacillus Bulgaricus не е постоянен обитател на дебелото черво на човека. Ако не се внася постоянно в организма чрез храна, след 10-15 дни се отмива.

Lactobacillus Bulgaricus е уникалена бактерия, която в естествени усовия се развива само в определена географска територия, която съвпада с територията на съвременна България и отговаря до голяма степен на територията на древна Тракия. Вероятно това се дължи на факта, че през последните ледникови периоди тези земи не са се заледявали, което е съхранило уникални микроорганизми и растения, които не се срещат по други места. Извън територията на България Lactobacillus Bulgaricus мутира и не се развива.

Пренасянето на Lactobacillus Bulgaricus от природата за получаване чрез ферментация на уникални млечно-кисели продукти, е първата целенасочена селекция на микроорганизми за нуждите на човека, а получените продукти могат да се считат за първите пробиотични храни, на възраст повече от 6000 години.

Lactobacillus Bulgaricus с неговите уникални хранителни и лечебни качетва е наистина едно световно богатство.