Лъчезар Георгиев на брега на лисабон

Димитров, С., Португалия: Преодоляване на структурните диспропорции в териториален аспект. // Икономика, 2008, №2, с. 40-44; Димитров, С., Д. Симеонов. Възможности за интегриране на българското земеделие в Европейския съюз и опитът на Португалия. Научно-практическа конференция на Висше училище “Земеделски колеж” - Пловдив, филиал Велико Търново, 2009, 191–201.; Дойков, М., С. Димитров. Някои аспекти на регионалната европейска политика на Португалия и България. // България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 5. В. Търново, 2010, 508-518.

142 Дисертацията на Слави Димитров е на тема: „Структура и регионално развитие на земеделието в Португалия”.

143 Димитров, С. География на португалоговорещите страни (Португалия, Бразилия, Ангола, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Източен Тимор, Макао). В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2008. 172 с

144 Димитров, С. География на стопанството на Португалия. В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2010. 174 с с картосхеми.

145 Дойков, Васил, Атанас Дерменджиев. Португалия. Дъхът на Лузитания. В. Търново, Фабер, 2000. 96 с. с ил и картосхеми.

146 Доц. С. Димитров любезно ми предостави някои от българските автори, писали по тази тема, сред които са: Карастоянов, Ст., Б. Колев. Някои проблеми в структурата на земевладението и аграрните отношения в Португалия. // ГСУ, География, 1975/1976, №2, 267–280.; Наама, К. Икономическата реформа в Португалия. Икономическа мисъл, ХLV, 2000, №5, с. 106-114.; Попов, Н. Историко-географски и геополитически особености на португалската колониална империя. // ГСУ, ГГФ, кн. 2 – География, Т. 100, 2008; Попов, Н., Политическа география на португалската колониална империя, С., 2010.; Христов, Т. Световноисторическо значение на Великите географски открития и приносът на Португалия. // Проблеми на географията, 1992, №1, c. 13-23.

147 Морошан, Тамара. Иммигранты Восточной Европы в португальской науке (Практически в каждом научном институте, центре или лаборатории Португалии работают ученые из Возточной Европы. Исследование магистра Ольги Шейной). // С л о в о, №608, 27 апреля 2013, с. 14–15.

148 Георгиев, Лъчезар. Един златарчанин край екватора. (Жажда за преоткриване на света или желание да проумееш за себе си цената на месеци далеко от родния край. Какво може да ти даде Ангола, ако си българин и има ли място за сравнение днес?). // З л а т а р и ш к и пламък, №15, 22 окт. 1990, с. 2. Този материал, със съкращения, публикувах и във великотърновския в. „Борба”. Виж: Георгиев, Лъчезар. На хиляди мили от родния край. // Б о р б а (В. Търново), №78 (5722), 16 окт. 1990.

149 Георгиев, Л. Цит. съч. Един златарчанин край екватора. // З л а т а р и ш к и пламък, №15, 22 окт. 1990, с. 2.

150 Това са романите ми „Босненска рапсодия”, издадено през 1992 г., и продължението му – романът „Безумна любов”, издаден от „Веста” през 1993 г.

151 Георгиев, Лъчезар. Полет до Малпенса. Разкази. С., АН-ДИ, 2012. 157 с. с ил. Резюмета на итал. и англ.

152 Авторите на цитираната по-горе книгата „Португалия” В. Дойков и А. Дерменджиев, които като учени-географи са кръстосвали из цялата страна, бележат, че това вино, познато още като „португалка”, се произвежда в селищата по долината на река Дору около град Синфайш. // Цит. съч., с. 75.

153 Повестта ми „Санта Инес” бе издадена прeз 1990 г. от софийското Военно издателство /120 с./. Сещам се, че тиражът на изданието бе 15 000 екземпляра и книгата се продаде за не повече от три месеца. Дял за популяризирането ѝ по националното радио и при представянето извън столицата имаше редакторът Николай Траянов. Корицата бе изработена от художника Петър Петрунов и при срещите ми с читателите правеше силно впечатление наред с увлекателната история за Санта Инес. и една невероятно красива любов. Някои от прототипите в книгата бяха моят родственик, корабният механик от българския търговски флот Минчо Станев, по това време живееше и работеше във Варна, и неговото семейство. С дълбока благодарност се сещам за тогавашния директор на Военно издателство полк. Георги Георгиев и за главния редактор на издателството полк. Любомир Рангелов, които насърчиха издаването на тази моя книга, и то в едно не особено благоприятно за младите писатели време. Да кажа няколко думи и за братовчед ми бате Минчо Стефанов – през последните години от живота си той се връщаше все по-често на Вонеща вода, обикаляше из родния Балкан, скиташе с дъщеря си Бистра – също запален любител на природата, из планинските чукари , из долините на Осенарската и Райковската река, беряха цветя и билки, наслаждаваха се на чистия балкански въздух. Бате Минчо Стефанов беше обичан от хората на Вонеща вода – ще срещне някого, ще поговорят за обикновени неща, за времето, за пристройката на някогашната ковачница, останала от баща му, която възстановяваше с търпение и вкус. Стягаше къщата и двора, и обичаше да поседне при роднини и да разкаже за морските си истории. Помня как идваше при леля си – моята баба Иванка Станева, в селската ни къща, ще донесе някаква храна, някоя консерва да си сготви, и ще започне безкрайния си разказ - от Варна, през Лисабон и големите европейски пристанища. И сетне, след смъртта на своята леля отново се отбиваше на път за планината. Говорехме си отново за неговите пътешествия по морета и океани, помня, че споменаваше за португалските и испанските мореплаватели, открили нови територии и пространства няколко века по-назад, но ми споделяше и радостта си, че отново е тук, сред родните планини, при бащината къща и тукашните хората, които смяташе за сърдечни и добронамерени. Усещах го, че си почива истински и се зарежда. После се изгуби, не го виждах да се връща във Вонеща вода и си помислих, че е решил да остане във Варна, или пък е вече на някой кораб и отново пътува из необятните океани. Един ден по мобилния телефон ми звънна по-голямата му дъщеря Руми и през сълзи изрече – татко вече не е сред нас! Беше му дори сърдита, че така изневиделица, без дори да се сбогува, си е отишъл от този свят. Не можех да повярвам, че няма да видя повече Стария морски вълк. И се зарекох – при моите пътувания поне едно от пристанищата, за които тъй увлекателно ми бе разказвал, да посетя. Не се и чудя защо той ми се присъни в последната нощ в лисабонския хотел „Феникс” – навярно е искал да ме благослови от отвъдното. За чест на баща си Руми също е взела нещо от гордия и неукротим скиталчески дух на баща си – тя основа своя туристическа фирма в столицата и пътува често из различните посоки на света, води десетки групи надaлеч от родината и така прави хиляди българи съпричастни с тази неукротима жажда за опознаване на света и времето, за преоткриване на нови територии, за срещи с непозната култура, красота и хармония. Нещо, което днес страшно ни е нужно в нашия изпълнен със завист, озлобление и тревога живот.

Каталог: 567 -> pub -> 6109
pub -> Води лекционни курсове по теория и композиция на книгата, графичен дизайн, управление на издателството, периодичен печат, технологии в книгоиздаването, интелектуална собственост и пр
pub -> Лисабонския дом на книгата в памет на жозе сарамагу
567 -> Програма за месец а п р и л 2015 г. Голяма сцена 01. сряда каквато ти ме искаш 20лв
pub -> Книга в предосвобожденски издания проф д-р Лъчезар Георгиев
6109 -> На брега на лисабон” от Лъчезар Георгиев разказва с вкус на порто и дъх на книги за видяно и преживяно в португалската столица