“лечебни растения”

с. Малък Преславец.

На територията на община Главиница има една защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”. То е обявено за такава със Заповед № РД – 411 от 28 април 2004 година на Министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 48/ 04.06.2004 година). Разположено е на 412 – ти километър по поречието река Дунав и на 3 – 4 км. от едноименното село. Намира се на 20 км. западно от езерото “Сребърна” (служи за хранителна база на чапли, блестящи ибиси, лопатари, корморани и други гнездящи в резервата птици) и северно от с. Малък Преславец, и е отделено от река Дунав с дига. На север то граничи с дига, която го отделя от реката, източната ширина се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището, западната му граница се очертава от широколистна смесена гора, а на юг блатото е в съседство с обработваеми площи. Общата площ на защитената местност е 147, 3364 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото “Сребърна”. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша. Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватернерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Последните са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава.

Климатът на този район се характеризира със студена снежна зима, през която блатото замръзва. Лятото е сухо и горещо и блатото губи част от водите си. Поради равнинния си релеф и широката си отвореност на север през зимата тук безпрепятствено нахлуват студени ветрове. Средните януарски температури са минус 22 – 23 градуса С. Летните температури са високи, но средните са плюс 22 – 26 градуса С, най – високите 35 – 38 градуса С. Валежните суми са 560 мм. Характерни за късната есен и ранната пролет са продължителните мъгли. От непериодичните климатични явления са сланите през пролетта и есента.

По настоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори. Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част
- 7 -

достига 5 метра. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса,

което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите.

Гордостта на блатото е голямото флористично богатство, намиращо се на такава малка територия. Установените около 180 вида висши растения, представляват 4,8 % от висшата флора на България. В него е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, която е представена от редки и защитени видове растения, включени в Червената книга на Република България – бърдуче (жълта водна роза), бяла водна лилия (роза), лечебна иглика, пролетно ботурче и други.

Около блатото могат да се видят следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растение номер едно на блатото – бялата водна лилия (Numphaea alba). Този вид образува колонии, които заемат 46 дка. от повърхността на блатото и формират най – голямата цъфтяща популация на територията на България. Тук се срещат още степното еньовче (Galium humiffusum), драката (Paliuris spina – christi), нуталиева водна чума (Elodea nuttallii) – нов вид за флората на България (открито от ст.н.с. Владимир Вълчев от БАН) и полския ясен (Fraxinus oxycarpa).

Птичето богатство на района до този момент наброява 147 вида, като гнездящи от тях са 82 вида. Най – богат е птичия свят през пролетта и лятото.

Тука се срещат глобално застрашени видове птици – малки и големи бели, гривести, нощни и сиви чапли, ням лебед, зеленоглава патица и белобуза рибарка. Срещат се през цялата година тръстиков блатар, осояди, орел – змияр, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, пчелояд, градска лястовица, зеленоногата и белочела водна кокошчица (лиска) – нейното присъствие говори, че водите на блатото са чисти. Има още белоока потапница, голям гмурец, лятно и зимно бърне, корморан, воден бик и черноврат гмурец. Голяма част от птиците – ихтиофаги, които гнездят в блатото се хранят вън от границите му – влажни зони в Република Румъния (рибарници, рибовъдни стопанства, язовири) и по – малко в България (микроязовири и разливи).

Блатото “Малък Преславец” е една от най – големите вододайни зони в Добруджа и има голяма естетическа стойност за крайбрежието в района на Долен Дунав, като непозната, екзотична и необичайна природна среда. Островите от водни лилии и големи концентрации на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици, са малко познати на широката публика и представляват интерес за научни изледвания и любителски посещения.

Защитените територии и влажните зони представляват особен научен и практически интерес поради голямото си биологично разнообразие.

В тях се възпроизвеждат и съхраняват значителни природни и биологични ресурси като риба, миди, раци, тръстика, лечебна кал, сол и други. В техните дънни наслаги се крие ценна информация за растителността около тях преди хиляди години. Те са източник на доходи за местното население – чрез използването им за познавателен и развитие на екотуризъм.

На територията на община Главиница попадат части и от следните защитени зони (ЗЗ):

1. 
   ЗЗ по директива 92/43/ЕИО за опазване на местообитанията и на
   

• 
  BG 0000168 „Лудогорие” – землища на селата Бащино, Вълкан,
  

• 
  BG 0000171 „Лудогорие - Боблата” – землища на селата Осен и
  

• 
  BG 0000530 „Пожарево - Гарван” – землища на селата Долно Ряхово,
  

1. 
   ЗЗ по директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици:
   

• 
  BG 0002062 „Лудогорие” - землища на селата Бащино, Вълкан,
  

• 
  „Блато Малък Преславец” е включено в списък на защитени зони
  

Таблица 4.