Лечебно хранене при болести на черния дроб и жлъчните пътища



Дата10.02.2018
Размер183.75 Kb.
#57057
Лечебно хранене при болести на черния дроб и жлъчните пътища
Диетотерапията е в основата на лечението при тези заболявания.

Тя има две разновидности – при акутни и хронични състояния, които засягат черния дроб и жлъчните пътища.Към акутните състояния се отнасят острите вирусни хепатити, хроничен активен хепатит и чернодробна цироза в процес на изостряне, при всички заболявания с прояви на чернодробна недостатъчност, състояние на пред чернодробна кома, остър холецист и остър холангиохепатит, при състояния след оперативни намеси на черния дроб и жлъчните пътища. Към хроничните състояния се отнасят хроничния активен хепатит и чернодробната цироза извън изострянията, хроничен холецист и холангиохепатит, жлъчнокаменна болест и др.

В черния дроб се извършва обмяната на всички хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, макро и микроелементи.В него се извършва обмяната на жлъчните киселини, билирубина, порфирините.Той участваважна в синтеза на структурни, плазмени и ензимни белтъци. Серумните албумини, протромбинът, фибриногенът, някои глобулини се продуцират в чернодробните купферови клетки.Половината от белтъците на организма се произвеждат в черния дроб. В черния дроб се хидролизират аминокиселините до крайните им разпадни продукти – амоняк и уреа. Там се образуват и сложните белтъци – липопротеиди, глюкопротеиди и др., които изпълняват важна роля в структурата и функциите на редица органи и системи. Всичко това изисква включване на достатъчно белтъци в диетата. За предпочитане е белтъците в храната да са в съотношение (1:1) животински и растителни.
Принципи на лечебното хранене
Белтъци

Хранителни източници на пълноценен белтък са изварата, месото, рибата, овесените ядки, соята, ячния белтък, прясно и кисело мляко, сирене, нетлъсти меса и др. Използването на тези продукти осигурява внос в организма на ценните за чернодробната функция липотропни фактори – холин, метионин, бетаин, цистеин, цистин, инозит, витамин Е и др. Диета със 100-110g дневно подпомага възстановяването на чернодробните клетки и функционалната способност на черния дроб по пътя на увеличение на т.нар. лабилен белтък в протоплазмата на чернодробните клетки, подобряване съдържанието на рибонуклеинови киселини, активността на ензимите, функциите на митохондриите.Ограничаване на белтъците до 20-30g се налага при чернодробна недостатъчност, съпроводена от увреждане на процесите на дезаминиране и трансаминиране на аминокиселините и намаление на уреасинтезиращата функция на черния дроб, което води до хиперамонемия и може да причини чернодробна кома. Белтъците напълно се изключват при масивна чернодробна некроза с церебрални прояви, прекома и кома. Белтъците се увеличават до 120-140g при чернодробна стеатоза, особено при изтощени хора с оглед да се осъществи противодействие на мастната инфилтрация на чернодробните клетки и обогатяването им с аминокиселини за синтез на собствени структурни белтъци, в това число белтъци

на самите хепатоцити.

мазнини



Намаляват се мазнините.Това се определя от ролята на черния дроб и жлъчните пътища . В черния дроб се образува и отделя жлъчка, която е колоиден разтвор на жлъчни соли и киселини, фосфолипиди, холестерол, билирубин и др. вещества. Изливането на мехурна жлъчка („ В” ) в дуоденума емулгира мазнините от храната и формира значително голяма обща повърхност на мастните капчици, и улеснява действието на липазите. При нарушена функция на хепато-билиарната система е нарушено образуването и отделянето на жлъчка. Това налага ограничаване на мазнините. При тежка чернодробна недостатъчност мазнините се изключват. Мазнините са специфичен дразнител на жлъчкоотделянето, затова рязко се ограничават до 30-50g дневно при цироза в декомпенсация или субкомпенсация, при остри хепатити, холецистити и холангиохепатити, при начална бъбречна недостатъчност. В периоди на ремисия съдържанието на мазнини в храната на болните с хронични чернодробно-жлъчни заболявания , трябва да съответства на физиологичните норми- 80-90g дневно, при нормално съотношение 2:1 на животинските към растителните масти. Това се налага поради няколко съображения. Преди всичко осигуряването на оптимално количество животински белтъци в диетата е възможно само при внос на адекватно количество мазнини-животински. От друга страна, вкусовите качества на високобелтъчната храна се осигуряват само при съответно наличие и на мазнини.

Масти

Мастите ( най-вече животинските) доставят на организма цяла серия мастноразтворими витамини, като заедно с това подпомагат тяхната резорбция и обмяна в организма. Растителните масти освен това са от значение за активиране на ензимите на липолизата. Тази функция на слънчогледовото, маслиненото, царевичното, соевото и др. масла е свързана с високо ненаситени ( полиенови ) мастни киселини. Растителните масла имат мощен холеретичен ефект и затова при хипотонично- хипокинетична дискинезия, при застой на жлъчка и др. техният дял в диетата се увеличава, като съотношението растителни към животински може да стигне 1:1, 1,5:1. При чернодробните и жлъчните заболявания се използват още и краве масло, сметана, мазнина от риба и всички млечни продукти. Максимално ограничени са свинска, овча, говежда мас. При продължителна диета със значително ограничение могат да доведат до недостиг на витамини.

витамини и минерали

Храната да бъде богата на витамини и минерали, заради нарушената смилателна и резорбтивна функция на стомашно-чревния тракт и заради увреждане на биологичното активиране на витамините, т.е превръщането им в коензими ( фосфорилиране) и ензими ( свързването им с белтъци). Енергийната стойност на храната при тези заболявания е в норма. Намалена е само при тежка чернодробна недостатъчност- прехепатаргия и затлъстяване.

Въглехидрати

Въглехидратното съдържание на храната е богато. Простите въглехидрати ( глюкоза, захароза, фруктоза) са ценен енергиен източник и обогатяват черния дроб с гликоген. Дневните нужди от прости въглехидрати са до 80-100 g. Твърде високото съдържание на дизахариди и монозахариди нарушава колоидостабилитета на жлъчката, което води до образуването на конкременти, засилват ферментационните процеси в червата и лесно се превръщат в тъканни мазнини. Простите въглехидрати са важни при остри процеси- повишават гликогена, който подобрява функцията на хепатоцитите и пречат на мастната инфилтрация. Диетата изисква и богато съдържание на витамини и минерали. Те участват в регулацията на обмяната и в окислително-възстановителните процеси на тъканите и на черния дроб. Животинските мазнини при тези заболявания се намаляват, но е необходимо да се осигурят дълговерижни мастни киселини, които не са холестеролообразуващи. Делът на ненаситените и полиеновите мастни киселини (растителни масла) трябва да се увеличи. Ненаситените мастни киселини имат подчертано липотропно действие, като активират липазите и ускоряват обмяната на холестерола, образувайки лабилни естери. Поради опасност от недостиг на мастноразтворими витамини( А, К, Е ) е необходимо допълнително да се включат в терапията. Особено важен за регенерацията на хепатоцитите е вит. А, но тъй като образуването му от каротини в ч. дроб е нарушено, а е увредена резорбцията му в червата, той трябва да се прилага парентерално.
Приготвяне на храната
Храната трябва да е механически щадяща храносмилателния тракт.Това се постига , когато храната се приготвя чрез варене, на водна баня, на пара. Супите се приготвят пасирани и незастроени, ястията с претрито месо и зеленчуци. Изключват се бульони, дразнещи подправки и пържени блюда, и др.

Изисквания към диетата при остри състояния

Ограничени мазнини и белтъци, оптимално количество въглехидрати, хипоенергиен и дисбалансиран хранителен внос ( Б:М:В= 1:0,8:10 );

« въглехидрати Първите 7 дни – без животински мазнини, само растителни белтъци, после – извара, белтък от яйце, повече течности под формата на сокове и чайове;

« Втора седмица – крехко месо и риба, 5g растителна мазнина за една порция, захар 20g за порция, без фибри ( без зеле, цвекло, фасул, грах, леща и др.);

« Захарите спомагат за възстановяване на хепатоцитите, за образуване и отлагане на гликоген, противодействат на мастната дегенерация;

« Поливитамини, полиминерали се дават допълнително;

« В началото три дни покой, като се дават слаби, леко подсладени чайове, отвара от шипки. След това се минава на слизести и пасирани супи, каши, извара, претрито месо и риба.

« Увеличен прием на течности- 2-3 л /д за екскреция на билирубина, холестерола, жлъчните соли;

« NaCl- малко.

Изисквания към диетата при хронични състояния

« Белтъците са в оптимално количество;

« Мазнините са леко увеличени, в сравнение с тези при остри състояния, но под „ нормата”;

« Сладките въглехидрати са в повишено количество (Б:М:В=1:0,5:4);

« Нормобелтъчна, нормовъглехидратна, хипомастна, хипоенергийна диета;

« Изключват се: животински мазнини, вътрешности на животни, жълтък от яйце, консерви, бобови и ядкови храни, лук, сини патладжани, туршии, силни подправки и бульони, чайове и кафета, алкохол и цигари;

« подходящи храни са: белтъчни храни с липотропни фактори- извара, кисело мляко, соеви брашна, концентрати и изолати, овесени и оризови продукти и др.Мазнини(растителни) – богати на ПНМК с липотропно действие и жлъчегонно действие, малко млечни мазнини за доставка на вит. А. Въглехидрати – бял хляби макаронени изделия, ориз, овесени ядки, мед, мармалади, пресни и преработени плодове и зеленчуци, сокове.

« подходящи са зигзази:

- плодов режим1-2 дни;

- след това плодово-млечен 1-2 дни;

- захарно-компотен 1-2 дни;

- пълноценен белтъчен 1-2 дни.

Диетотерапията продължава от 1до 1,5 години.

Диетотерапията при цироза

Намаляване на солта, намаляване на течностите, още повече намаляване на мазнините, намаляване на белтъците – смутено синтезиране на урея от амоняк и риск от енцефалопатия. Използва се контрастна диета- пълноценна белтъчна (2-3 дни) с млечно-вегетарианска (извара, плодове, ориз, компоти).

При пигментна цироза ( хемохроматоза) диетата е бедна на желязо- без месо, вътрешности, жълтък , сливи, ябълки).

Препоръки!

Мляко и млечни продукти

Разрешени: прясно мляко, за предпочитане краве с намалена масленост или обезмаслено, плодови млека, непрестояла безсолна извара, сирене приготвено от обезмаслено мляко.

Ограничени: обезсолено краве сирене, кашкавал, нискомаслена сметана.

Забранени: пушени и топени сирена, високомаслена сметана.
Месо и месни произведения

Разрешени: нетлъсти меса – телешко, крехко говеждо, нетлъсто агнешко, питомен заек, ( варени, печени на скара, на грил), птиче месо , слаби месни супи със зеленчуци.

Ограничени: нетлъсто свинско месо, телешки черен дроб – филе, диетичните кренвирши.

Забранени: тлъсти меса- свинско, агнешко, овче, стари и престояли меса, животински вътрешности, свински уши и крака, консервирани меса и колбаси, месни и чернодробни пастети, пушени гърди, силни месни сосове, пържени и панирани меса, тлъсти птици, глиган, дива свиня.
Риба и рибни продукти

Разрешени: нетлъсти речни риби (мряна, клен, бяла риба и др.) , варени или печени на скара.

Ограничени: нетлъсти морски риби (кефал, карас, калкан и др.), варени или печени.

Забранени: тлъсти морски и речни риби (паламуд, тон, сафрид), рибни консерви, хайвер, нерибни океански и морски продукти, рибни пастети , рибен бульон и рибни сосове.
Яйца

Разрешени: кокоши яйца до 1⁄4 жълтък в ястията ( 2-3 яйца седмично) .



Забранени: яйчен жълтък, яйца на прах, пачи и гъши яйца, майонеза, твърдо сварени и печени яйца.
Мазнини

Разрешени: растителни салатни масла ( маслиново, слънчогледово, сусамово и т.н), прясно краве масло до 15-30 г. за денонощие.



Забранени: свинска мас, говежда и овча лой, пача и гъша мас, мазнини от кокошка и пуйка, топено краве масло, маргарин, сланина.


Зеленчуци

Разрешени: моркови, тиквички, карфиол, червено цвекло, картофи, пиперки, камби, домати, грах , зелен фасул, бамя, краставички, замразени зеленчуци, супи приготвени от зеленчуци, салати- сурови, варени.

Ограничени: варено зеле, бяло зеле, репички, олющена леща .

Забранени: спанак, киселец, гъби, лук, чесън, туршии, зрял фасул, грах, пържени картофи .
Плодове

Разрешени: лимони, портокали, грейпфрути, банани, ананаси, ягоди, кайсии, праскови, пъпеши, дини, круши, ябълки, плодови пюрета, нектари, натурални плодови сокове.

Ограничени: касис, малини, къпини, боровинки, сухи кайсии, стафиди, кестени.

Забранени: недобре узрели и кисели плодове, сини сливи, ядки.
Хляб и хлебни изделия

Разрешени: бял хляб ( препечен хляб ), питки, диетичен хляб , кифли, сухари, гевреци, оризови ядки, макарони без яйца, юфка, нишесте и приготвени от него млечни и плодови кремове и кисели, обикновени бисквити, овесени ядки, каши с грис.

Ограничени: бисквити, приготвени с краве или растително масло, бишкоти, кифли със мармалад, козунак, тестени произведения, приготвени с яйца, домашна юфка.

Забранени: типов пълнозърнест хляб, ръжено-пшеничен хляб, мек хляб, качамак, пържени закуски- понички, мекици, банички; пуканки.
Захарни и сладкарски изделия

Разрешени: чист пчелен мед, захар- тръстикова и цвеклова, гликоза- течна и кристална, фруктоза, лактоза, конфитюри, сиропи, локум, бонбони, плодови десерти с малко мазнина, диетична грис-халва, плодови кремове, белтъчен крем карамел, млечни десерти с грис и ориз.

Ограничени: щрудели с ябълки, халва със сусамов или слънчогледов тахан.

Забранени: маслени и сиропирани сладкиши,маслени торти, пасти, соленки , масленки, кремове с какао, маслени и яйчни кремове, шоколадови изделия и бонбони.
Течности

Разрешени: чай от липов цвят, от лайка, от мента, отвара от шипки, от червен кантарион, от магданоз, натурални и стерилизирани плодови сокове, слабо минерализирани минерални води, отвара от анасон.

Ограничени: сладка боза.

Забранени: сода, разхладителни безалкохолни питиета, вино, бира.
Подправки

Разрешени: магданоз, копър, листа от целина, девесил, лимонов сок, ванилия.

Ограничени: сладък червен пипер, доматено пюре.

Забранени: чесън, лютив червен пипер, лютиви пиперки и чушлета, пикантни и лютиви сосове, оцет, горчица, черен пипер, бахар, дафинов лист, канела, карамфил, индийско орехче.
Принципи на диетотерапията при холелитиаза

.

Подходящи храни: храни, които поддържат макромолекулярния комплекс в жлъчката и пречат на нарушаването на колоидоосмотичното равновесие на жлъчния разтвор ( изварата, нискомаслени млека , нетлъстите меса, минерални води, вит.С , каротини, всички зеленчуци и плодове , моркови, цвекло и др.). Те поддържат жлъчната кинетика и имат хипохолестеролемично действие. Растителните мазнини също имат холецистокинетичен ефект.



Противопоказни храни: яйчен жълтък, вътрешности, мозък, животински мазнини и тлъсти меса, сланина, хайвер, майонеза, сирена, бобови храни.

Растителните мазнини към животинските е 3:1.

Храната е умерено затоплена- студените храни провокират жлъчна колика.



При некалкулозни холецистити:

-атонични състояния и застой на жлъчка- хиперлипидна диета с растителни и животински мазнини ( краве масло и зехтин, яйчен жълтък, сок от ряпа), заради жлъчегонното им действие, фибри ( зеленчуци иплодове).

-хипертонични холецистити- без дразнещи и целулозни храни.

Режим на хранене

Хранене с малки порции храна ( 5-6 за денонощие в строго определени часове). Така се поддържа постоянен и ефикасен отток на жлъчката към дванадесетопръстника- важно условие за избягване на жлъчния застой. Храната трябва да се дъвче добре, тъй като това рефлекторно подпомага жлъчкоотделянето. Не трябва да се отклонява вниманието на болните по време на храненето. Храната трябва да бъде достатъчно вкусна и да доставя удоволствие, да се приема в спокойна и уютна обстановка. Това тонизира психиката на болния и съдейства за хармонично и ритмично действие на различните отдели на храносмилателния апарат.


Диетично хранене при болести на панкреаса


Диетотерапията при остри и хронични заболявания на панкреаса е от решаващо значение в комплексното лечение.Панкреасът е главният участник в процесите на храносмилането. За едно денонощие тази голяма жлеза отделя от 2 до 4 литра храносмилателен сок, съдържа бикарбонати, протеолитични ( трипсин), амилолитични ( диастаза) и липолитични ( липаза) ензими. Секреторната активност на задстомашната жлеза е много голяма. Многократно в денонощието ( на всеки 2-3 часа) панкреасът синтезира и излъчва ензими.
Хранителен режим
Панкреасът е много чувствителен към белтъците в храната.Недостигът на тези основни хранителни съставки и осбено на есенциални аминокиселини бързо се отразява както върху синтезирането на структурни белтъци в панкреоцитите, така и върху нормалното образуване на ензимни белтъци.От друга страна белтъците стимулират образуването на инхибитора трипсина, с което се възпрепятства автолизата на жлезистите клетки. При тази диета имаме значително намаление на мазнините.С това се цели максимално щадене на панкреасната жлеза, за чиято секреторна функция мазнините са специфичен дразнител.Смилането на другите основни хранителни съставки- белтъци и въглехидрати, е резултат на комплексно въздействие на ензими на слюнката ( амилаза), стомашния сок ( пепсин), чревния сок ( дизахаридази и дипептидази) и др., докато смилането на мазнините е изключително зависимо от липазата на панкреаса. Това определя ролята и мястото на задстомашната жлеза в раграждането и резорбцията на мазнините, но от друга страна обуславя изискване за вида и количеството на мазнините при заболяване на този важен орган.

При хронична панкреасна недостатъчност първо страда смилането и резорбцията на мазнините, както и на витамините А, Д, Е, К, развива се стеатореа.Панкреасът има големи компенсаторни възможности и за да се прояви стеатореа трябва да е на лице тежко увреждане с разрушаване на секреторния паренхим 80-90% и намаляване на липазната активност с повече от 90% от нормата.

Основна енергийна храна при панкреасните заболявания са въглехидратите, но се налагат някои ограничения.Избягват се простите захари- бонбони, сладка, конфитюр, индустриална захар и др.В менюто се включват главно полизахариди.Важно е изискването диетата химически да не дразни и уврежда жлезата.Без пържени храни, консерви, деликатеси, колбаси и всички други хранителни продукти, съдържащи екстрактивни вещества, подправки, консерванти.

Храната да е с богато съдържание на витамини - както водно-, така и мастно-разтворими: В-група, С, D,E,K. Храната да е с високо минерално съдържание – както макро-, така и микро- елементи – Ca,K,Mg,Fe,Cu. NaCl се ограничава.

Диетата при панкреасните болести е бедна на мазнини, бедна на прости въглехидрати, на баластни вещества, на някои минерали, а богата на белтъци, т.е. дисбалансирана , а това влияе на панкреасната функция.Повишеният белтъчен прием стимулира секрецията на протеолитичните ензими, което може да задълбочи увреждането на панкреасните структури.Намалената консумация на мазнини причинява понижение на липолитичните ензими ( липаза).Възможен е дефицит на мастноразтворими витамини и ПНМК- линолева и линоленова киселина с липотропно действие.Наложително е гладуване от 3 дни( максимум 5 дни).При по- дълго гладуване се задейства вътрешносекреторен механизъм ( гастрин-секретин-панкреоцимин), в резултат на което секрецията на трипсоноген рязко се увеличава за сметка на собствени телесни белтъци.От друга страна липсата на хранителен белтък забавя възстановителните възможности и задълбочава атрофичните промени.Постепенно се възстановява баланса на Б:М:В=1:1:4.

Хранителенния режим при острия панкреатит



. Глад от 1-3 дни.

. При по-тежки случаи се изключва приемането на течности.

. При по леки случаи се дават малки количества алкални води, шипкова отвара- слабо подсладена (0,5-1 л.).Алкалната реакция потиска продукцията на секретин ( мощен стимулатор на мастната секреция).

. При парентерално хранене- глюкозен разтвор, левулозен, алвезин, аминофундин, електролити, витамини и др.( екв. 40 г. белтък).

. Захранване- към 3-5 ден с:

- алкални води и шипкова отвара;

- слизести супи от ориз, овесени ядки, грис, ленено семе;

- каши с обезмаслено мляко и извара,ябълково пюре, леко подсладени кисели, каши от зърнени храни и др.

- кремчета без яйца, сухар;

- към 8 ден- претрито пилешко, телешко месо и риба;

- към 10 ден мазнините са растителни и не повече от 5 г.на порция;

- захар 5 г.на порция;

- сол-силно намалена.

NB! Изключват се: бульони от месо и риба, сурови плодове и зеленчуци, фибри, черен хляб, бонбони, алкохол.

Изисквания към хранителния режим при хронични панкреатити



Мазнини- растителни или синтетични средноверижни мастни киселини ( портаген), за които не е необходима панкреасна липаза.С включването на портаген в диетата рязко се подобряват смилането и резорбцията в червата, намалява стеатореята, регулира се дефекацията, увеличава се телесната маса.

Белтъци- преобладават животинските белтъци ( оптимално количество).

Въглехидрати- умерено количество полизахаради ( ориз, бял хляб, нишесте, пасирани пюрета, компоти, сурови зрели сладки плодове и др.).

Витамини и минерали- високо съдържание.

Подбор на хранителни продукти


Мляко и млечни продукти
Разрешени: ниско маслено и обезмаслено краве прясно мляко, прясно подквасено кисело мляко, млечни сосове, кремове, диетична извара.

Ограничени: саламурено сирене, прясно сладка или леко кисела сметана с 12% масленост, диетични сирена, пресен кашкавал „Витоша”, приготвен от краве мляко.



Забранени: пълномаслено прясно мляко ( овче, биволско), пълномаслена сметана, пушени и топени сирена.
Месо и месни произведения

Разрешени: нетлъсти млади меса- телешко, крехко говеждо, варени на пара или печени, птиче месо, нетлъста пуйка и др.- печени, варени със зеленчуци и ориз, с млечен сос.

Ограничени: нетлъста шунка, филе, диетични кренвирши, нетлъсто свинско месо- на скара, варено.

Забранени: тлъсти и стари меса, тлъсти птици- гъски, патици, животински вътрешности, джолан, свински крачета, уши и глави, месни консерви от всякакъв вид, колбаси.
Риба и рибни продукти
Разрешени: нетлъсти пресни речни риби- мряна, скобар, клен, пъстърва, червеноперка, нетлъст шаран- варени на пара, варени, под формата на кайма за кюфтета.

Ограничени: нетлъсти морски и океански риби- треска, мерлуза, калкан, хек, сафрид, кефал- предимно варени.



Забранени: тлъсти морски и речни риби- паламуд, тон, попчета, тлъст шаран, рибна пастети, рибни консерви, мариновани риби, осолени риби- хамсия, цаца и др., пушени риби, хайвер, нерибни морски и океански продукти- миди, стриди.
Яйца и яйчни продукти
Разрешени: яйчен белтък, мусове от белтък, снежни топки, омлети от белтък.

Забранени: яйчен жълтък, майонеза, яйца на прах, пържени яйца, гъши и пачи яйца.
Мазнини
Разрешени: няма

Ограничени: рафинирани и нерафинирани растителни масла- слънчогледово, маслиново, царевично, сусамово ( в салати и ястия от зеленчуци), прясно краве масло- в ястия, без да се пържи, като се поставя в края на готвенето.



Забранени: говежда и овча лой, гъша и пача мас, маргарини от животински и растителен произход, свинска мас, сланина, рибена и кокоша мазнина.
Зеленчуци и зеленчукови консерви

Разрешени: краставици, моркови, варено червено цвекло, печени пиперки- без мазнина или с малко маслиново масло, тиквички, карфиол, картофи- варени или задушени с малко масло, зелен фасул ( без зърна), стерилизирани зеленчукови консерви,замразени зеленчуци.



Забранени: коприва, спанак, лапад, лобода, киселец, патладжани, маслини, зеле, ряпа, репички, зелен лук, праз, целина, варива- зрял фасул, соя, нахут, грах и др., гъби, зеленчукови сокове, туршии, мариновани салати, салати от зеленчуци, приготвени с оцет и пикантни подправки.
Плодове и плодови консерви
Разрешени: ябълки, праскови, ягоди, череши, водни круши, дини, пъпеши, портокали, мандарини, ананас, банани, замразени плодове, плодови пюрета, прясно приготвени разредени плодови сокове, неподсладени нектари.

Ограничени: малини, къпини, боровинки, касис, черничеви плодове, сушени ябълки и круши,



Забранени: сухи плодове- фурми, смокини, сини сливи, сушени кайсии, стафиди и др,ядки, недобре узрели кисели плодове, лимони, вишни, кайсии.
Хляб и хлебни изделия
Разрешени: бял хляб- твърд или леко препечен, бели хлебчета, сухари, обикновени бисквити, макаронени изделия, с месо, оризово брашно, нишесте, кисели, овесени ядки, грис, кифли, гевреци, бели питки със сода.

Ограничени: житна слиз, ашуре, козунак и козуначни кифли.



Забранени: типов пълнозърнест хляб, ръжен хляб, ръжено-пшенични хлебчета, бисквити, приготвени с масло, с маргарин и с много растителни мазнини, баници, пържени закуски- мекици, пирожки, соленки, бисквити с канела и кафе, царевица-варена или печена, пуканки.
Захар,захарни и сладкарски изделия
Разрешени: изкуствени подсладители-захарин,.

Ограничени: чист пчелен мед ( до 50 г. за денонощие), индустриална захар, мармалади, сладка, локум, сладкиши с малко мазнини, белтъчно реване, крем карамел с белтъци, еклери.



Забранени: шоколад, шоколадови изделия и бонбони, пържени сладкиши, силно сиропирани сладкиши, десерти, приготвени от многолистно маслено тесто, торти, пасти, приготвени с много мазнина и др.
Питиета
Разрешени: чай от липа, от мента, от лайка, шипкова отвара, слабо минерализирани алкални минерални води от Хисаря, Горна баня.

Ограничени: разредени зеленчукови сокове, сладка боза, заместители на кафето- Инка, ръж, леблебия.



Забранени: газирани води, разхладителни безалкохолни напитки, силен чай, силно кафе, нескафе, какао, алкохолни напитки, много студени и ледени питиета.
Подправки
Разрешени: магданоз, копър, джоджен, чубрица, ванилия.

Ограничени: сладък червен пипер, доматен сок, разреден лимонов сок.



Забранени: черен пипер, бахар, дафинов лист, индийско орехче, канела, карамфил, доматено пюре, горчица, салца, пикантни и лютиви сосове, оцет, чесън.

Готварската сол се дава в умерени количества (5-7 г. за денонощие) или се ограничава.

Профилактика и режим на живот


Профилактичните мерки засягат хигиената на храненето, борбата с алкохолизма и тютюнопушенето и в навременното лечение на болестите на храносмилателната система. Хигената на храненето се състои главно в редовно хранене с малки порции храна, през равни и неголеми интервали от време и в ограничаване на грубата и мазна храна, особено през топлите сезони. Всички болни прекарали остър панкреатит трябва да бъдат диспансеризирани и наблюдавани активно. Тези болни трябва да бъдат поставени и на строг диетичен режим.

Съществен дял в профилактичните мерки за предотвратяване появата на развитието на хроничния панкреатит има и лечението на язвената болест, на хроничните хиперацидни гастрити, на ентеритите, както и на хроничния хепатит и на чернодробната цироза.


Препоръки за режима на живот:
1.Природосъобразен начин на живот.

2. Избягване на пиршества , прехранване, угаждане и преяждане.

3. Борба с хиподинамията- умерен туризъм, разходки на открито, и др.

4. Курортолечение ,посещение в уредени балнеолечебни центрове с диетично хранене( Хисаря, Горна баня и др.).Морските курорти трябва да се избягват, излагането на слънце, защото слънчевото изгаряне влошава протичането на болестния процес.



Използвана литература: Лекциите на проф. д-р Д. Байкова, книгата на проф. Л. Балабански - „ Хранене и Диететика “.





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница