Лечение на артрозите Освобождаване от подпрагови болки, депресии и умора


ГЛАВА IV ЗА АРТРОЗИТЕ С ОПТИМИЗЪМ



страница3/8
Дата25.07.2016
Размер1.47 Mb.
#5723
1   2   3   4   5   6   7   8
ГЛАВА IV

ЗА АРТРОЗИТЕ С ОПТИМИЗЪМ

Артрозите могат да се лекуват
Да, артрозите могат да се лекуват. Лекарствата, физиотерапията не помагат, обикновената физкултура вреди, но артрозите могат да е лекуват.

Първо няколко факта.

КОКСАРТРОЗАТА е най-тежкото заболяване на тазобедрените стави. Смята се за нелечима. Независимо от множеството широко рекламирани средства, които уж лекуват коксартроза, безалтернативно средство, уви, както и преди си остава радикалната операция за смяна на ставата.

Но ето пред мен две снимки на тазобедрени стави. Снимките са на Олга Савовна Даникушкина, родена през 1932 г. (данните са истински, публикувани с разрешение на пациентката). Едната снимка е от 1997 г., а другата – 2002. Десните стави и на двете снимки са напълно удовлетворителни, а лявата на снимката от 1997 – в крайно тежко състояние. Липсва хрущялна тъкан, силно деформирана, уплътнена и разрушена глава. При прегледа се изясни, че подвижност в лявата тазобедрена става липсва, кракът е скъсен с 2,5 см, пациентката изпитва силни постоянни болки и пие големи дози аналгетици. Може да ходи само с патерици. Като цяло – 4-та степен на коксартроза.

Добре помня, че тогава, през 1997 г. посъветвах Данилушкина да се съгласи на операция, предвид крайно тежкото състояние на ставата. Но въпреки моите съвети, Олга Савовна настоя за лечение (според мен безнадеждно, и още повече, без всякакви гаранции). Редовно посещаваше сеансите и безкрайно старателно изпълняваше всички предписания. Първите изменения забелязала само след година. Аз се съмнявах. Обаче скоро успяхме да открием в ставата малка подвижност, а на контролната снимка се появи тънък слой възстановен хрущял! Силно намаляха болките и Олга Савовна успя да се откаже от аналгетиците. Състоянието продължаваше да се подобрява. След пет години, през 2002 контролната снима показа – дебелината на хрущялната пластина е нараснала почти до един (!) сантиметър (добре виждащо се на снимката). Дължината на крака напълно се възстанови, напълно изчезнаха болките. Ходи без патерици, само понякога през зимата с цел безопасност ползва бастун. Подвижността в поразената става на практика е в нормата. Може да седи на ниска скамейка, да се грижи за ноктите на краката си – действия, невъзможни при тежка коксартроза. Идва на преглед един път годишно. Не се оплаква от коксартрозата.

Трябва да отбележим, че при лечението не са използвани медикаменти и биодобавки. Днес съгласно официалната медицина се смята, че разрушеният хрущял в ставите не се възстановява. На рис.2 добре се вижда възстановеният хрущял. С цел публикуване рентгеновите снимки бяха заснети с цифров фотоапарат и въведени в компютър. Излишните неинформативни краища са изрязани. Оригиналите на снимките се съхраняват от автора. Особено заинтересованите могат да получат и телефона на самата Данилушкина. Тя охотно отговаря на въпроси.

Рис. 1. 1997 г. Пациентка – Данилушкина О. С. Лява тазобедрена става. Главата е разрушена наполовина, сраснала главулечна яма, напълно липсва хрущялен слой



Рис. 2. 2002 г. Същата пациентка, същата става. Главата частично се е закръглила. На снимката ясно се вижда появилият се дебел слой хрущял
Коментира лекарят-хирург, доктор на медицинските науки Ю. М. Левинсон:

С метода за лечение на ставите, разработен от В.Д., съм запознат отдавна, около 20 години. Лично съм преглеждал Данилушкина и съм се запознал с нейните рентгенови снимки (истинските). И макар да се счита, че регенеративните процеси в големите стави са невъзможни, работата на В.Д. доказва – общоприетата теория не е вярна! Коксартрозата, даже много тежката, може да се лекува и напълно да бъде излекувана”.

На рис. 3 и 4 са показани изходните рентгенограми.

Рис. 3


Рис. 4
Примерът с Олга Савовна е много сериозен. Заболяването е твърде занемарено, ярко изразено и на пациентката по всички правила е било задължително да се постави нова става поне 5 години преди появяването й на преглед при мене. Това многократно са й предлагали да направи.


С какво се започна
Много отдавна дойде при мен едно момиче. Тя беше само на 17 години и с тежка коксартроза. Идва, изведнъж застава, стои и плаче, не може да ходи от болка. Родителите я водили в Германия и там казали, че изходът е един – смяна на ставите. А момичето е само на 17, а след операция остават грозни белези на бедрата.
Струва ми се, Макаревич пееше: “тъничък белег на любимото коремче – отворена рана в мойта душа…”. А и няма да се размине само с една операция. И не че не са идвали при мен и преди такива болни… но знаех твърдо – не се лекува такава коксартроза. Изобщо е невъзможно да се лекува. И естествено, не се захванах със случая. Ако не се лекува – значи е безсмислено да се захващам. Не е ли така?
Но родителите на това момиче бяха мои добри приятели. Особено майката. И тя ме уговори да се заема с този проблем. Просто да пробвам. Нали по-лошо от това не може да бъде?!
Но какво да пробвам? Медикаментозно лечение и без мен са пробвали и препробвали. Не работи. Екстрасенси и баби-баячки не са помогнали, но поне не са го влошили. А и самата майка на Маша беше добре известен екстрасенс. За плачевните резултати от въздействието на физкултурата и спорта аз и тогава вече знаех. Ами, оставаше значи някаква самодейност…

Препрочетох учебника по цитология. Расте хрущялът цял живот. А защо не се възстановява след поражения? Отговорът е един – няма условия за възстановяване. Какво трябва да се направи, за да се появят? Нужно е постоянно усилено хранене на хрущяла. Такова хранене може да се осигури с физкултура. Но колко може да се занимава с физкултура болен човек? Половин час? Час? Навярно, не повече. Но занятията по физкултура, даже лечебна, явно увреждат хрущяла – развитието на заболяването се ускорява. Значи, трябва да се намерят или измислят упражнения, които не вредят на ставата и с които може да се занимаваш цял ден. Естествено, такива упражнения са възможни и съществуват. В литературата не намерих, трябваше сам да измислям.



Какви упражнения са нужни при артроза?
Какъв е принципът за избор на такива упражнения?


  1. Упражненията трябва да осигуряват продължително, постоянно хранене на ставата. Защо? Клетките на хрущяла се делят рядко и бавно. Даже в здрава става. В болна става делението на повредените клетки по една или друга причина е силно затруднено. Постоянното подхранване на тези клетки способства за ускорената регенерация. Следователно, упражненията трябва да са такива, че да могат да се изпълняват много часове всеки ден.




  1. Заедно с това упражненията не бива да травмират болните стави. При занемарени артрози движението в ставите е твърде ограничено и предизвиква болка. Болката – това е травма и възпаление. Възпалението довежда до разрастване на тъканите около ставата и до допълнително ограничаване на подвижността й.




  1. Упражненията трябва да са прости и достъпни дори за болни и възрастни хора.

В резултат на дълги размишления и експерименти се получи това, което се получи и може да се назове ХОМЕОПАТИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ.


За хомеопатията
Хомеопатията е всъщност лечение на подобното с подобно. Тоест, при проява у болния на определени симптоми на заболяване му се назначават за лечение вещества, които предизвикват същите явления, но в безкрайно малки дози. Разреждането е чак до отделни атоми или молекули на кофа с вода. Понятно е, че в дозата на такова лекарство може да се окаже, че няма даже и една молекула от действащото начало. Въздействието върху болния се обяснява с преструктурирането на водата от това същото начално вещество. Аз не съм поклонник на класическата хомеопатия, още повече, отнасям се към нея като към още едно от заблужденията на човечеството. Хомеопатите уверяват, че една (!) молекула или атом могат да променят състава на цяла кофа с вода, още повече в биологична тъкан, в която е представена цялата Менделеева таблица и то не по един атом на кофа с вода, а далеч повече. Затова, ако да кажем към милиарди атоми сяра, цинк или селен, които се съдържат в кофа ДЕСТИЛИРАНА ВОДА (и във всяка клетка на нашия организъм), добавим един атом от някой от тези или други елементи, свойствата на водата по никакъв начин няма да се измени. Дори в много чиста вода такива атоми ВЕЧЕ ИМА много. А също и множество разнообразни химични съединения. Както и атоми на много други елементи.

Още по-разнообразен е наборът от химически елементи в биологичните тъкани. Нито отделните атоми, нито молекулите могат да решат проблема. Всъщност нашето тяло постоянно е подложено на въздействието на енергийните частици от космическите лъчения и разпадащите се радиоактивни елементи. Под тяхно въздействие се образува голямо количество атоми на най-различни елементи (в т.ч. и неустойчиви) и множество нови химични съединения.

За справка – има такъв клас химични съединения, наречени диоксини. Това са най-отровните вещества, известни днес на земята. Пределно допустимата концентрация за тях е някъде около 10 на минус 15-та степен. Това означава, 1 кг на 1000 кубически километра вода! Кубически километра, а не метра!

За сравнение, за да се замърси до същата степен водата с цианкалий, са нужни един милион тона от него. Един милион тона! И то при условие, че цианкалият бързо се разлага в естествени условия, а молекулите на диоксина се запазват столетия. Грубо казано, диоксинът е милиард пъти по-отровен от цианкалия.

НО – при това (трудно е да се повярва!) на всеки грам от същата тази вода при такова разреждане се падат около милион молекули диоксин. Множество молекули на диоксина вече има във всеки грам от нашите тела… и въпреки това сме живи. И печално известният полоний също се съдържа във всеки от нас. Защо толкова пиша за хомеопатията? Просто много често при мен попадат пациенти, лекуващи се с хомеопатия. Надяват се да се излекуват с нейна помощ. Но при артрозите хомеопатията не работи. Не причинява вреди, не разваля стомаха – това да, съгласен съм. Това е плюс. Но не лекува артрозите, не лекува… това е минус.

Но упражненията – да, хомеопатичните упражнения са нещо различно. Помагат, определено помагат.


Какво е това – “хомеопатични” упражнения?
Названието е условно. Предложи го Ю.М.Левинсон. Това са упражнения, изпълнявани с много малка амплитуда, при ненатоварена става, бавно и с отпуснати мускули. Тези упражнения не тренират мускулите, не натоварват, но добре хранят ставата. Такива упражнения при правилно изпълнение не предизвикват чувство на умора и могат да се правят с часове. Те могат да се изпълняват и седейки, и лежейки. При някои условия и стоейки.

Да си спомним Шалтай-Балтай (героят Хъмпти Дъмпти (човекоподобното яйце) от книгата на Луис Карол “Алиса в огледалния свят”; бел.пр.), който седял на стената (вероятно това е било ограда). Седял Шалтай-Балтай и си клател краката. Така правят много деца. Мисля си, те инстинктивно избират движения, способстващи за израстването на хрущяла. Най-интересното е, че при размахване на краката натоварването на коленете е нулево. Значи не става разрушаване на ставата. А движение има. Движението обезпечава протичането на синовиална течност между ставните повърхности и способства за рехабилитация на ставата!



Подобни упражнения са приложими почти за всички стави. Тяхното изпълнение значително облекчава процеса на лечение. “А какво прави мануалният терапевт? Каква е неговата функция?” – ще попита любопитният читател. Аз казах, че неработещата става се сраства и загубва подвижността си. И за мануалния терапевт има достатъчно работа. На него ще му се наложи да се потруди със ставната торбичка (при артрози тя губи еластичност и става болезнена), със сухожилията и прилежащите към ставата мускули. Главната задача на мануалния терапевт е да увеличи подвижността в болната става и да стимулира възстановяването на поразените тъкани, включително и ставния хрущял!
НАЙ-ВАЖНОТО! НЕ ЧАКАЙТЕ ДОКАТО ВАШИТЕ СТАВИ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ РАЗРУШАВАТ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЗАНЕМАРЕНИ СТАВИ Е МНОГО ТРУДОЕМКО И НЕ ВИНАГИ СЕ УВЕНЧАВА С УСПЕХ.
ЗАПОЧНАХМЕ С МОМИЧЕТО Маша да измисляме, разучаваме и правим упражнения. Основно аз измислях, а Маша ги разучаваше и изпълняваше. Разделение на труда. Не веднага, далеч не веднага, успяхме. За довеждане докрай на упражненията бяха нужни 10 години. Това не означава, че 10 години Маша боледуваше, а после изведнъж оздравя. Но помня, че след 6 години беше съвсем здрава. Трябваха ни 6 години за лечение (сега за такъв курс са достатъчни 2-3 години). После роди две деца естествено, без цезарово сечение. По време на втората бременност имаше малко обостряне и всички страшно се изплашиха. Но всичко завърши добре. Маша сега е около 40, няма никаква коксартроза, занимава се с шейпинг (упражнения за бавно оформяне на тялото), аквааеробика, фитнес и всякакви подобни модерни гимнастики. Ставите изобщо не й пречат и не я безпокоят.
И така, да разгледаме как се провежда ЛЕЧЕНИЕТО НА СТАВИТЕ. Ще започнем с най-простите.
ГЛАВА V
КИТКИ И ПРЪСТИ
Олга С., диагноза – полиартрит. Тя е на 34 години, боледува от 6 години. Причината на заболяването не е установена. Има предположение, че то е провокирано от къпане със студена вода и ухапвания от комари – започнало почти веднага след вилния сезон. Пострадали също и лактите, коленете, глезените и стъпалата. Нивото на поражение на всички стави е почти еднакво. Китките са подути, температурата им леко повишена, което лесно се усеща при докосване. Поразените стави постоянно болят. Болките не спират ни денем, ни нощем. Боли я като ходи, като се обръща в леглото, а най-много я боли, когато върши нещо. Постоянна субфебрилна (между 37 и 380; бел.пр.) температура и високо СУЕ (скорост на утаяване на еретроцитите; бел.пр.). С голямо усилие може да държи лъжица или чаша. Храненето за нея е много мъчителен процес.
Лечението на Олга започна с диета. Трябва да споменем, че жената обичаше пикантни, люти храни и употребяваше много сол. Беше й предписано да мине на безсолна храна, по-нискобелтъчна и с ниско съдържание на калций и редовно да пие пикочогонни чайове.
ВНИМАНИЕ!
ПОДОБНА ДИЕТА СЪВСЕМ НЕ ПОДХОЖДА ЗА ВСЕКИ. ЗА НЕЙНОТО ПРИЛАГАНЕ НЕПРЕМЕННО СЕ ПОСЪВЕТВАЙТЕ С ЛЕКАР. ОПАСНА Е ЗА ЛИЦА НА ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ И ПРИ ИЗРАЗЕНА ОСТЕОПОРОЗА.
Запасът на калий в организма се поддържа от редовния прием на неголямо количество сушени кайсии и банани. Едновременно (един път в седмицата) се провеждаше и перкусионен масаж (масаж с потупване) на ставите. Отначало съвсем лек – предвид изключителната болезненост и подутост, а после и по-интензивен. За съжаление, масаж на китките и пръстите е много неудобно да се прави.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕРКУСИОННИЯТ МАСАЖ?

По време на лечението лекарят поставя ръката на пациента на коленете си и притискайки я с една ръка, с другата нанася удар с пръстите или дланта си. Задължително условие – добре притиснати и фиксирани обработвани стави. При несъблюдаването на това условие са възможни травми и увеличаване на отока.

Първите сеанси на масажа се провеждат много лесно, обикновено с пошляпване. Според степента на оздравяване и укрепване на ставите ударите стават все по-силни и се нанасят с външната страна на дланта или с юмрук. Но при всички случаи пациентът не бива да изпитва болка, защото може да се усили възпалителната реакция.

При правилно проведени процедури облекчението настъпва моментално. Освен това са допустими слаби болки в течение на няколко дена след сеанса.

По подобен начин се обработват всички болезнени връзки.

Естествено, не винаги заболяването е изразено толкова силно, колкото при Олга С. Понякога болните стави на външен вид не се отличават от здравите. Тогава те предварително се откриват посредством опипване, а след това вече се провежда и процедурата. Масажът не бива да се прилага твърде често. Ако заболяването е леко, процедурата се провежда 1 път на 3-5 дни. При тежки форми промеждутъкът се увеличава на 7, 10 и даже 15 дни. Трябва също така и да се отчита това, че едновременен масаж на няколко стави може да предизвика краткотрайно, но не опасно повишаване на температурата. Едновременно с масажа и диетата на пациента се назначава и ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА ГИМНАСТИКА. На Олга С. беше препоръчано да брои с броеница (2 часа на ден) и да играе с дунапренови играчки (1 час). След месец занимания Олга се отказа от обезболяващите средства, спаднаха отоците, нормализираха се СУЕ и температурата. Разбира се, за пълно излекуване е рано да се говори – ставите се лекуват бавно, но постигнатите резултати са вече щастие!

Искам да отбележа, че лекувахме при Олга не само китките, но и всички други заболявания на ставите. Как се прави това ще разкажа малко по-нататък.
А сега да разгледаме как се лекуват…
ГЛАВА VI
ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ
Коксартрозата е фатална болест?

Да… но тя може успешно да се лекува!


На прием при мануалния терапевт понякога се срещат много пациенти с много тежко заболяване. Някои са с кретаща походка, подпират се на бастун или се придвижват с патерици. Тези хора страдат от занемарена коксартроза.

Какво е това? Как да се избегне? Как да се открие и как да се лекува? Какво да се прави, ако болестта е напреднала? От знаенето на отговорите на тези въпроси зависи животът и благополучието на много хора. Още повече, че на артрозите в съвременната медицина се отделя твърде малко внимание.

Продължаваме темата за лечение на ставите. Сега ще стане дума за най-тежкото и опасно заболяване. Както вече разбрахте, то се нарича коксартроза или артроза на тазобедрените стави.
ПРИЧИНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОКСАРТРОЗА са най-различни: травми, простуда, инфекциозни заболявания, нарушение на обмяната на веществата и много други. Обикновено артрозите се развиват бавно, затова връзката между причина и следствие трудно се проследява. Изключение правят вродените луксации на тазобедрените стави. Деца, родени с такъв дефект, са предразположени към това заболяване в зряла възраст. Даже своевременното и успешно лечение на луксацията не спасява от артрози, които могат да се развият след 30 или 50 години!

Най-важният фактор за успешно лечение на всяко заболяване е СВОЕВРЕМЕННО ПОСТАВЕНАТА ДИАГНОЗА. В случая с коксартроза това е по-скоро изключение, отколкото правило. Казах, че диагнозата на коксартроза се затруднява от малката информативност на рентгеновите изследвания в началните стадии на заболяването и сходната симптоматика с проявата на радикулита. Когато пациент с подобна симптоматика идва в поликлиниката, обикновено веднага го насочват към рентген и разбира се, откривайки някои изменения в гръбначния стълб започват да лекуват остеохондроза. Всички знаят, че остеохондрозата трудно се лекува, затова продължителните болки не учудват никого. Аз съм срещал пациенти, които много години вместо коксартроза лекуват радикулит. НЕПРАВИЛНАТА ДИАГНОЗА прави лечението безполезно. Затова изключителна важност тук придобива познаването на ранните признаци на коксартроза и умението да си поставите правилна диагноза. Никой друг не е заинтересован за вашето здраве повече от вас. Тактиката на щрауса, криещ главата си в пясъка, е безполезна и опасна.

И така...
Диагностика
Първите признаци на коксартроза се появяват няколко години преди настъпване на острия стадий. За съжаление, в болшинството случаи и пациентите, и лекуващите лекари не обръщат внимание. А после става късно. В началото болките са редки и краткотрайни. Появяват се обикновено при необичайно големи натоварвания, простуда или смяна на времето. Понякога – без видими причини. Преминават бързо и като правило не привличат вниманието. Това е началният стадий. Диагностиката е много затруднена. Подвижността на ставата не е нарушена, на рентгенограмата не се забелязват изменения. Минималните предпазни мерки и профилактика гарантират на практика и пълното излекуване. Само дето такива пациенти идват твърде рядко, по-скоро – случайно. След известно време началният стадий преминава в първа-втора степен. Тогава на рентгенограмата се появяват първите изменения – слоят на ставния хрущял е леко изтънял. В ставата се забелязват незначителни намаления на подвижността. Болките зачестяват и се усилват. Те вече се случват и през нощта – обикновено боли при лягане на една страна. Самочувствието на пациента започва да се променя. Продължителните периоди на обостряне се сменят с кратковременни ремисии. Диагностиката вече не е проблем, но не винаги се провежда.
За да проверите имате ли коксартроза, трябва да легнете по гръб и, свивайки крака към гърдите, да се опитате да завъртите коляното навътре. Това може да направите сам или с помощта на друг човек, който притежава поне малки умения в диагностиката.

При поразена става процедурата е болезнена, а ъгълът на сгъване и завъртане на коляното са ограничени.

За потвърждаване на заболяването могат да послужат болезнените усещания при почукване в областта на горния заден край на слабинната кост и на тазобедрената става.
ВНИМАНИЕ! Почукването се извършва само с плътно притиснати пръсти на оператора.
Понякога на този стадий може да се наблюдава скъсяване на болния крайник с 1-3 см и повече. То става не заради износване на хрущяла, както обикновено си мислят пациентите, а за сметка на изместване на главата на ставата нагоре. Много по-рядко болният крак се удължава – това става при нарушаване на положението на крака спрямо средната линия и компенсиращо изкривяване на таза.

Започнатото лечение обикновено преминава доста успешно, макар и да изисква от пациента значителни усилия и упорити занимания. Възможно е практически пълно оздравяване, включително и удължаване на крака. Това е добре. Лошо е това, че едновременно започва и интензивно разрушаване на ставата. Ако от началната до втора степен могат да минат 10, 20 и повече години, то от втора до трета-четвърта често минава дори само половин година. Само половин година до тежка инвалидност! Това е цената на несвоевременната диагностика.


Родителите трябва да обърнат сериозно внимание на дължината на краката на децата. Скъсените със сантиметър-два крака променят походката и могат да предизвикат не само сколиоза в детска, но и коксартроза в зряла възраст! Скъсените крайници се лекуват несравнимо по-лесно в детството, отколкото коксартрозата, която може да се развие след години.

Значително по-рядко болният крайник се удължава. Това се случва при изкривяване на таза. Изкривяването е възможно при продължително възпаление на нерва, излизащ от поразения сегмент на гръбнака. Лечението е доста трудно. По време на прехода от втора към по-висока степен на болестта изчезват всички остатъци от хрущяла и започва разрушаване на костната тъкан. Бързо и силно се намалява подвижността на ставата, скъсяването може да достигне 6 и повече сантиметра. Появява се силно изкривена кклатеща походка. Болният взема бастун, а ако са поразени и двете стави – патерици. Болките в ставите стават извънредно мъчителни. Боли като ходиш, боли като седиш, боли като лежиш, боли и… да живееш. Болките се разпространяват от кръста надолу по целия крак. Диагностиката не предизвиква никакви затруднения. Уви, лечението на коксартрозата в този стадий винаги е много трудоемко и продължително, неизбежни са остатъчни явления.


ВНИМАНИЕ!

НЕ ЧАКАЙТЕ ПОЯВАТА НА БОЛКИ. ИМА СЛУЧАИ, КОГАТО И ПРИ ТЕЖКИ ФОРМИ НА КОКСАРТРОЗА БОЛКАТА ОТСЪСТВА.



Диета
Диетолозите-самодейци препоръчват различни видове диети. Някои от тези диети са предназначени за извеждане на излишния калций и пречистване на организма, други обезпечават излишък от калций и аминокиселини за ускорена регенерация на ставните тъкани.

Ясно е, че действието на такива диети е взаимно противоположно, при което и едната, и другата могат да доведат до влошаване на ситуацията. В крайна сметка, ако ви болят само тазобедрените стави, а останалите са наред, значи причината не е в храненето. Ускореното извличане на калция теоретично трябва да способства за разтваряне на солевите отлагания и за повишаване подвижността на ставата. На практика това скоро довежда до развитие на остеопороза и чупливост на костите.

Изобилието на аминокиселини и калций действително стимулират растежа на ставните тъкани. Бедата е само в това – те растат не където трябва.

Друг краен случай: коксартрозата се развива на фона на общо заболяване, когато са поразени множество стави, в т.ч. и тазобедрените. Тук вече диетата може да допринесе определена полза. Но трябва да се прилага извънредно внимателно.

Ако заболяването е съпроводено с подуване на ставите, може да се препоръча диета, която включва ниско съдържание на сол в храната и обилни течности, в т.ч. и пикочогонни отвари. Не са желателни домати, киселец, спанак, пипер и люти подправки. Полезни са дините. Необходимо е постоянно да се включват продукти с повишено съдържание на калий (сушени кайсии или зарзали, банани). Примерна порция – 2-3 плода кайсии или зарзали или половин банан средно 3 пъти на ден половин час преди хранене. (Килограм банани 1 път за 3 дена е вредно. Ударната еднократна доза калий предизвиква ускоряване на неговото изхвърляне от организма). Много е важна редовността.

При такава диета обикновено лесно изчезват отоците на ставите, облекчават се възпалителните процеси и по-нататъшното лечение. Ако не ви плаши излишната пълнота (при артрози тя лесно се развива), заменете бананите с печени картофи, които трябва да ядете без сол и небелени. Може с малко масло, но без зеленчуци. Добре е картофите да не са големи. Това е много вкусно и питателно! В живота ни крайностите се срещат доста рядко. Ако това е именно такъв случай, тогава въпроса за диетата решавайте заедно със специалист. Възможно е да ви се наложи периодично да редувате гладуване и диети с различни въздействия.


Упражнения
Физическите упражнения са много силно действащо средство, а следователно те могат да бъдат опасни. Положението се усложнява от общоприетите мнения: “Физкултурата не вреди”, “Движението лекува”, “Ходи повече – ще бъдеш по-здрав”, “В движението е моето щастие”.

Действително, ако човек е здрав, доста трудно е да повреди ставите с умерена физкултура, макар и такава възможност да не е изключена. В случая с артрозите нещата стоят, уви, съвсем по друг начин. Казах, че при увеличена амплитуда на движение или натоварване на ставите болният хрущял интензивно се разрушава. Но липсата на движение също води до ускорена дегенерация на болната става. Затова трябва да се отнасяме много предпазливо към рехабилитационните упражнения.


НАЙ-ВАЖНОТО!

Нито едно от препоръчваните упражнения не бива да причинява дори и най-малката болка. АКО ПОЧУВСТВАТЕ БОЛКА, ПРЕКРАТЕТЕ УПРАЖНЕНИЕТО НЕЗАБАВНО! БОЛКАТА Е ИЗВЪНРЕДНО ВРЕДНА ЗА ВАШИТЕ СТАВИ.


Упражнение 1 (много полезно)

Най-добре е да се изпълнява на пода, върху мека постелка или одеяло, но може и на дивана.

Легнете по корем, сложете ръцете под главата или покрай тялото. Под стъпалата поставете малка възглавничка или цилиндър.

ВНИМАНИЕ! При тежка коксартроза понякога тазобедрените стави не могат напълно да се изпънат и затова е невъзможно да се легне по корем и да се постигне пълен релакс. В този случай малко под корема, в областта на слабините трябва да се постави дебела, мека, цилиндрична възглавница (или огъната обикновена). Дебелината се избира индивидуално, в зависимост от състоянието на ставите.

Отпуснете се максимално. Търкаляйте се върху корема, като леко залюлявате бедрата наляво-надясно. Амплитудата на движението не бива да превишава 2-3 см.
МНОГО ВАЖНО – не повече от 2-3 см!
Помолете някого да ви помогне с определяне на амплитудата. При изпълнение на упражнението е необходимо да намерите оптималната честота на движение, да намерите резонанса. Да кажем така, резонансът е намерен, ако движението се изпълнява максимално лесно, а при увеличаване или намаляване на честотата рязко расте трудността при изпълнението му. Като люлка. Тя се люлее най-лесно именно с резонансна честота.
МНОГО ВАЖНО: упражнението се провежда при максимално отпускане и с минимална амплитуда. Не се напрягайте, не се опитвайте да повдигате таза. Не повдигайте главата. Напрягат се мускулите на гърба. Ако почувствате и най-малката болка, намалете амплитудата на движение и се постарайте да се отпуснете; по опитен път определете най-подходящото разстояние между петите.

Упражнението се изпълнява 3 пъти на ден по 10 минути (преди хранене). Особено изтощени болни трябва да започнат с 3-5 минути 2 пъти на ден и постепенно да увеличават до постигане на пълна програма.

Някои пациенти, особено тежки случаи, на които им е трудно да седят, могат да изпълняват това упражнение с часове.

При това упражнение в тазобедрените стави възникват въртеливи движения, способстващи за тяхното хранене. Но за хората, които дълго време са живели без нормално двигателно натоварване, даже такова просто упражнение е трудно да изпълнят правилно. Желателно е в началото да се изпълнява под външен контрол или пасивно, с помощта на ОПЕРАТОР.


КАКВО ПРАВИ ОПЕРАТОРЪТ?

Позата на пациента е същата. Операторът сяда до болния, поставя ръце на седалището му и, леко движейки ръце напред-назад, залюлява пациента наляво и надясно. АМПЛИТУДАТА Е МИНИМАЛНА – 1-3 см. Не повече! Нужно е също пациентът да бъде напълно отпуснат! И, разбира се, операторът също трябва да намери резонансната честота.

Благотворното действие на упражнението не се ограничава със ставите. Неговото изпълнение способства за подобряване на перисталтиката, масажира се черния дроб, жлъчката, стомаха, задстомашната жлеза и други органи. А при хората с наднормено тегло се стяга коремът, намалява се обемът на талията и се понижава апетитът. Често се облекчава и протичането на диабета.

Ако коленете са болни и подути, е възможно в тях да се усеща болка. В този случай е нужно под тях да се подложи нещо меко.

Упражнението може да се изпълнява даже и от много тежко болни, защото мускулите на краката не са задействани, а движението на ставата е пасивно.
Упражнение 2 (най-мързеливото)

Изпълнява се лежейки (полулежейки) по гръб.

Изпънете и леко разтворете краката. Поставете под коленете малка (най-добре цилиндрична) възглавничка. Ако тазобедрените стави не могат напълно да се разгънат, увеличете дебелината на възглавничката, за да лежите по-удобно. А сега леко, едва-едва сгънете коленете. На един сантиметър. А после рязко ги разгънете до началното положение. Помолете някого да проконтролира амплитудата на движение. Повторете движението. После още веднъж. После много-много пъти. Това е и цялото упражнение. То може да се изпълнява много часове дневно. Много леко и приятно упражнение.

При усещане на болка трябва да се намали амплитудата на движение, да се промени широчината на разтваряне на краката и максимално да се отпуснете.

Упражнението се харесва и в положение лежейки на една страна, защото по време на изпълнението му може да се чете книга, да се гледа телевизия, да се разговаря. За удобство под главата може да се постави възглавница, даже дебела.
Упражнение 3 (най-лекото и универсално)

Изпълнява се в седнало положение. Може да се прави у дома, на работа, в градския транспорт и дори в театъра.

Седнете удобно. Коленете са разтворени на широчината на раменете, а стъпалата плътно седят на пода. Леко и без напрежение събирате и разтваряте коленете. Амплитуда на движението 0,5-1 см – ТОВА Е МНОГО ВАЖНО! В началото (за да се контролира амплитудата на движение) е по-добре ръцете да се държат върху коленете, а след като придобиете умения – където ви е удобно. Ако почувствате болка, опитайте да намалите амплитудата на движение, поставете краката леко по-разтворени или по-затворени, променете честотата, отпуснете се.

Общото време на изпълнение на това упражнение – от 3 до 6 часа. Не е задължително да се постигнат веднага, а постепенно. Желателно е да се разпределят през целия ден. По своето въздействие всички упражнения са близки. Кое от тях ще изпълнявате, зависи от вашите желание и възможности.


Приведените по-горе упражнения са полезни при всякаква степен на коксартроза. А следващите упражнения се препоръчват само при начална степен на заболяването – не повече от втора.
Упражнение 4

Изпълнява се стоейки.

Застанете със здравия крак на малка височина, при което болният трябва да увисне максимално надолу. Разлюлейте болния крак напред-назад и надясно-наляво. Задължително се дръжте за някаква опора (или стена). Желателно е болният крак да се намира от противоположната страна на опората. Прави се 2-3 пъти на ден по 5-10 минути.

Усещания за болка не се допускат.


Упражнение 5 (предназначено за най-изтощените пациенти, които не могат да седят, да слязат от леглото на пода или да легнат на масата).

Направете примка от широк ремък или кърпа. За да намалите притискането на крака, примката трябва да бъде много широка – например 25 см. Закачете я над леглото откъм краката на височина приблизително 25 см. За целта ще се наложи да се пробие дупка в тавана и да се постави дюбел. Отверстието трябва да се разположи на нивото на коленете на пациента. Или към леглото прикрепете конзола, което е по-лесно. Легнете и поставете болния крак в примката, примерно до средата на подбедрицата. Напълно отпуснете крака и леко го залюлейте наляво-надясно или го сгъвайте-разгъвайте в коляното. Движението да се изпълнява с минимална амплитуда, може много часове на ден.


УСЕЩАНЕ НА БОЛКА Е НЕДОПУСТИМО!
Упражнение 6 (най-незабележимото, може да се прави дори седейки в президиума на профсъюзно събрание или в метрото и никой няма да забележи. Нарича се топ-топ).
Плътно поставете стъпалата на пода. Разстоянието между стъпалата и коленето изберете така, че да ви бъде комфортно да седите. При различните пациенти с коксартроза то е много различно. Може да седите леко излегнати на облегалката на стола или фотьойла, а може да седите и подпирайки се на маса. Главното е – да ви е удобно!

Опирайки се на пръсти, повдигнете леко петата на болния крак на около 1-2 см, не повече, и го отпуснете обратно на пода. Именно отпуснете. Починете 3-5 секунди и повторете движението. Упражнението изглежда много просто, но на практика е доста трудно да се усвои.

При правилно изпълнение петата трябва да се повдига бързо, но без рязко движение, с кратковременно напрягане на мускулите на прасеца (подбедрицата). След повдигане мускулът трябва веднага да се отпусне и кракът, под въздействието на собствената тежест, пада долу. Кракът трябва именно да падне. Не бива кракът да се отпуска бавно, използвайки мускулите на прасеца. Не си струва да се напрягат мускулите на бедрата за форсиране отпускането на стъпалата.

Обикновено се прави и друга грешка – твърде бързото отчитане на времето. За да премерят 5 секунди някои броят до 5, но така бързо, че минава само секунда. Наблюдавайте часовника!

Много груба грешка – пациентът започва отброяването на времето едновременно с повдигане на крака и държи крака вдигнат през цялото време на броенето. В този случай мускулите на крака са непрекъснато напрегнати и умората настъпва много бързо. Ако са увредени двете стави – движението се изпълнява последователно с двата крака, съхранявайки същата пауза и същата продължителност. Общото време за изпълнение на упражнението – от 3 до 10 и повече часа при тежки случаи.
Всички упражнения са много близки по своето въздействие върху ставите. Кое от всички да изпълнявате зависи от вашето желание и възможности.

Продължителността 10 и повече часа не е погрешно изписана. Упражненията са много лесни; те могат да се правят и когато сте на работа, в транспорта и у дома, по време на приготвяне на храната, в театъра и кинозалата. ТЪРСЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ! ТЪРСЕТЕ И ЩЕ НАМЕРЕИТЕ!


Разбира се, съществуват още много упражнения, но е твърде дълго да се описват всички. Но ви моля, НЕ ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ! ТОВА Е ОПАСНО!!!
Кое упражнение е най-полезно? Кое е най-добре да се прави? Според мен няма значение. Правете това, което най-много ви харесва или е най-подходящо в дадения момент.

Имах следния случай.


Появи се пациентка А., която беше около 65-годишна, с тежка коксартроза. Трета степен или по-висока. Дясната става. В миналото е била известна спортистка. Случило се така, че след 2 или 3 месеца лечение на коксартрозата я блъснала кола и получила тежко счупване с раздробяване на костта на левия крак. Не на този, който е с коксартроза. След това счупване половин година пролежала на екстензия. И ето пристига тя при мен след излекуване на счупването. Щом започнала малко да ходи и веднага пристигнала. Преглеждам я.
НЕ НАМИРАМ КОКСАРТРОЗА. ИЗЛЕКУВАЛА СЕ Е! СТАВАТА ПРАКТИЧЕСКИ Е СЪВСЕМ ЗДРАВА!

Аз съм изумен. Оказва се, че А., лежейки на екстензия, започнала да прави упражнение. Само едно е възможно в нейното положение. Това, което може да се прави, лежейки по гръб. Но тя го е правила ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ, докато е била будна – през всичките шест месеца по 16 часа на ден. Наистина, после половин година долекувахме счупения крак. Него също го излекувахме.
Сега ще се спрем замалко на външните въздействия. Какво имам предвид? Сега ще разберете. Ние трябва да активираме кръвообращението в зоната на болната става, да възстановим здравината на прилежащите сухожилия, еластичността на ставната торбичка и да обезпечим условия за регенерация на ставата. Затова е необходим МАНУАЛЕН ТЕРАПЕВТ, ЧЕКРЪКЧИЯ ИЛИ НЯКОЙ ОТ ПОЗНАТИТЕ ИЛИ БЛИЗКИТЕ НА ПАЦИЕНТА. (Тук се допуска и самолечение.) По мнението на някои специалисти, благоприятно въздействие оказва и непосредственото въздействие с биополе.
По-нататък…
Работа на мануалния терапевт с тазобедрените стави
Процедура 1
Започва с почукване по задния край на слабинната кост. (На това място преминава голям нерв, който обикновено се възпалява при коксартроза.) Почукването се извършва с плътно и силно стиснати пръсти.

Пръстите на оператора трябва силно да се притискат към мястото на нанасяне на удара (при почукване).

При такова притискане от капилярите се изтласква кръвта, не възникват синини, а енергията на удара прониква до дълбоките структури.

Колкото е по-силно възпалението, толкова по-леки и по-слаби трябва да бъдат ударите. Усещанията за болка трябва да са съвсем малко по-ниско от средните. После, за да се предизвика прилив на кръв, се нанасят няколко силни пошляпвания с дланите.

Процедурата снема възпалението на нерва и активизира регенеративните процеси в ставата.


Процедура 2

Тази процедура е подобна на предишната, но се провежда в областта на главата на тазобедрената кост. Ударите се нанасят с пръстите достатъчно силно, но така, че да не предизвикват силна болка. По време на процедурата се разбиват отлаганията на соли в ставната торбичка, по прилежащите сухожилия и в самата става. В резултат се увеличава подвижността на ставата, подобрява се нейното хранене и се намаляват болезнените усещания. Процедурата също завършва с енергични пошляпвания.


Процедура 3

Поставя се ръката отпред на бедрото, съвсем малко по-ниско от слабините и силно се притиска. Нанасят се внимателно енергични удари с китката или ребром с дланта. Основното въздействие е насочено към триещите се повърхности на ставата.



Пошляпвания не се препоръчват.
Процедура 4

Подобна е на предишната, но ръката се поставя на задната част на бедрото, малко по-ниско от седалищните гънки.



Завършва с пошляпване.
Показатели за правилното провеждане на процедурите е пълната липса на синини, кръвоизливи, болки и леко зачервяване на кожата непосредствено след сеанса. Допуска се незначително засилване на болката в ставата на следващия ден.
Колко често следва да се правят процедурите? Обикновено те се провеждат 1 път на седмица в течение на 7-8 приема, после 1 път в месеца или 1 път за 2-3 седмици според показанията. В най-тежките случаи, съпроводени със силно възпаление или отоци, 1 път за 10-14 дни. После, при облекчаване на заболяването, по първата схема, т.е. 1 път за 2-3 седмици
С помощта на такива простички прийоми беше излекувана коксартрозата при Маша и при Олга Савовна. Важно е даже не това, че именно тази коксартроза е била излекувана, важно е, че тя изобщо може да се лекува и да бъде излекувана. Без операция!!!
Медицината е опасна. Още в древността са знаели, че и отровата, и лекарството са едно и също. Грешката в дозировката или диагнозата може да доведе до фатален изход. Още по-опасен е недобросъвестният лекар. В наше време тази опасност се е повишила многократно. Заради меркантилни съображения може да се предложат на пациента ненужни или още по-лошо, ненужни и опасни за здравето му процедури.

А АКО СТАНЕ ВЪПРОС ЗА ОПЕРАЦИЯ, ПРЕДИ ДА СЕ РЕШИТЕ НА НЕЯ, ДОБРЕ ПОМИСЛЕТЕ!





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница