Лечението на рак от 60 до 1700 лева

Драстични разлики в стойността на химиотерапията за един пациент се наблюдава в различните болници у нас. В същото време се увеличават разходите за онкомедикаменти, без да се повишава броят на пациентите. Това показват официални данни на здравната каса за 2014 г., с които в. "Стандарт" разполага. Освен на чисто медицински причини финансовите разлики може да се дължат на неефективната система, по която НЗОК плаща лекарствата, както и на злоупотреби като нелегален износ, съмняват се лекари. Никой обаче не иска да го потвърди официално. Еднакъв е броят на пациентите с рак - 32 000, които са получили химиотерапия, платена от НЗОК, през 2013 г. и 2014 г. В същото време разходите за онкомедикаменти на касата са се увеличили от 162 млн. на 217 млн. лв. или с една трета. Драстични са разликите и при средната стойност на лекарствата за рак, които се използват за един пациент на месец в 36-те онкологични клиники у нас. Тя варира от 60.15 лева до 1.711.30 лева (виж таблицата). На практика разликата е 30 пъти, което няма как да бъде обяснено само с чисто медицински причини.

Най-скъпа е терапията в онкохематологичните клиники, където в голяма степен това се дължи на спецификата на заболяванията. Дори между тях обаче има съществена разлика в цената. Например в специализираната болница по хематология за възрастни в София цената на терапия е 1215 лв., а за деца - 269 лв. Разходът за лекарства варира значително дори в идентични болници в един град. В София например терапията в две големи държавни многопрофилни болници е от 149 до 812 лв.

Основните причини са медицински, категорични са от здравната каса и министерството. "Приложението на новите по-скъпо струващи медикаменти води до по-добро качество на живот и увеличена преживяемост в сравнение с конвенционалната по-евтина и по-ниско ефективна химиотерапия. Това увеличава броя на живите пациенти с онкологични заболявания, на които е необходимо да се осигури специфично противотуморно лечение", се казва в становище на двете институции. Преведено то означава, че все повече хора са толкова тежко болни, че се нуждаят от най-скъпото и иновативно лечение. Също така всяка година на пазара излизат все по-нови лекарства с още по-високи цени.

От Касата и министерството обаче признават, че има и други причини за увеличаването на разходите, като несъвършената система за заплащане на онколекарствата в болниците. Заради нея един и същ препарат се плаща от касата на различни цени в отделните клиники. Разликите варират от неколкостотин лева до над 1000 лв., както вече "Стандарт" писа. Затова от касата и министерството искат да се извършва централизирано задължително договаряне на отстъпки от цената за лекарства за рак. Ако няма такива, медикаментите да не се плащат. Също така да се въведе електронен търг. Промените се предлагат за пореден път, но досега не са били одобрени от депутатите нито веднъж, не е ясно дали сега ще бъдат приети.

Нелегалният износ на скъпите лекарства за рак и генерирането на фиктивната им употреба тук е третата причина за увеличението на разходите за онкомедикаменти на касата, твърдят медици. Схемите са прости. При една от тях на хартия болницата отчита, че е ползвала дадени лекарства за лечението на един човек, но реално не е било така. Пациентът няма как да разбере, защото не знае какво има в банката. Касата също смята, че всичко е наред, защото проверява само документите и плаща всички медикаменти. На практика обаче част от тях се изнасят извън страната и се продават втори път. За наличието на подобни практики свидетелства ирязкото увеличение на разходите на медикаменти при шест-седем болници, които са концентрирани най-вече в София, Пловдив и Варна. Само за една година техните харчове за онкомедикаменти скачат с 30 до 100 процента. В същото време увеличението за останалите клиники е много по-малко.

Нормално е да има толкова висока разлика в стойността на лечението. Ако една жена има рак на яйчника, тя ще бъде на терапия с цистплатин, който струва 80 лв., но ако лекуваме жена с рак на млечната жлеза, която е херпозитивна, терапията ще струва над 1000 лв. Така че нормално е да има толкова високи разлики, но те трябва да се дължат само на медицински причини - на различните локализации на рака и на различните хистологични типове. За съжаление през последните месеци има сигнали, че това невинаги е така.

Около 7%-10% от фармацевтичния пазар е легалният реекспорт на лекарства у нас. По крайни цени това е около 200 млн. лв.

Общо 633 са били през миналата година уведомленията за износ на лекарства, които по принцип се плащат от касата, болниците или здравното министерство. Това заявиха от Изпълнителната агенция по лекарствата в отговор на въпрос на в. "Стандарт". "В тях има лекарствени продукти от всички фармакологични групи, онколекарствата съставляват около 12,5% от посочваните за износ", допълниха от агенцията. Публичен регистър на тези заявления с количествата на продуктите и страните, за които са предназначени, обаче на сайта на ИАЛ няма.

РБ ПИТАТ МОСКОВ ЗА ТЪРГОВИЯТА

Депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев ще попита здравния министър Петър Москов каква е позицията му за паралелния износ. Искаме да знаем дали се предвиждат промени в режима на износа на лекарства и какви, обясниха реформаторите. Повод за питането е отмяната от Конституционния съд на поправката за изричното подаване на заявление до ИАЛ при износ на лекарства, които се плащат от касата, болниците или министерството.

Целесъобразността на онкологичното лечение, както и нелегалният реекспорт на лекарства не е обект на контрол у нас. Според различните институции подобна функция не е вменена на нито една от тях. От здравната каса заявиха, че имат ограничени правомощия и не могат да проверяват "доставчици на онкомедикаменти, както и прилагането на Националните медицински стандарти по онкология". Оттам допълниха, че при проверки на медицинските документи не са "установени случаи на отчетени и заплатени от НЗОК онкологични лекарствени продукти, които да не са приложени на пациента", а случаи на доплащане или неспазване на пътеките. "Възможно е част от онкологичните лекарствени продукти да са обект на реекспорт. По този въпрос следва да се произнесе ИАЛ", допълниха още от НЗОК. Оказа се обаче, че Изпълнителната агенция по лекарствата също не може да проследи дали някъде има нелегален реекспорт. Агенцията има данни само за легалния износ. От НАП също заявиха, че подобни нарушения не са от тяхната компетентност, "функциите на НАП са свързани с установяване на данъчни и осигурителни задължения и неплщането им. Затова въпросът е извън компетентностите на агенцията", обясниха оттам. Отговор на въпроса дали медицински е оправдано да има толкова различни цени на химиотерапиите, както и дали може да става дума за злоупотреби се оказа, че не може да даде и Изпълнителната агенция "Медицински одит". Оттам обясниха, че контрол би трябвало да осъществява НЗОК.

Обект на нелегален паралелен износ от фирмите у нас са не само лекарствата за рак в болниците, но и медикаменти за редица други заболявания в аптеките. Това са скъпи лекарства, които се покриват от здравната каса за извънболнично лечение. Обикновено те са за артрит, множествена склероза, хепатит С, психични разстройства. Нелегалният износ тук е по-лесен, защото лекарствата могат директно да се купят от аптеките. Понякога това правят мними пациенти, като плащат цената от джоба си. Друг път обаче се изписват протоколи по каса, без зад тях да седи реално болен човек. Така отново се ощетява фондът. Красноречив пример за втория случай имаше миналата година, когато се оказа, че касата е платила повече бройки за едно лекарство, отколкото фирмата е внесла в България.