Лечението на рак от 60 до 1700 лева


Нов шеф на Касата през март



страница2/7
Дата02.01.2018
Размер0.52 Mb.
#39848
1   2   3   4   5   6   7

Нов шеф на Касата през март


Д-р Глинка Комитов е фаворит на депутатите

Мария Чипилева
Здравната каса ще има нов управител едва през март. Това стана ясно от проекта на правилата, по които ще се избира бъдещият директор. Докато не се избере наследник на д-р Румяна Тодорова, няма да има кой да подписва документи в здравната каса. Заради това лекари и фармацевти може да си получат парите със закъснение, а пациентите - лечението.

Правилата за нов избор на директор на НЗОК бяха приети от здравната комисия в парламента вчера. Днес трябва да се гласуват и в пленарна зала. Ако се приемат, както се очаква, първите кандидатури за нов шеф ще започнат да се подават в четвъртък, а последният срок е понеделник. След това обаче те трябва да седят на сайта поне 14 дни. Така излиза, че изслушването на кандидатите за нов директор на НЗОК ще се състои най-рано на 9-ти април. Междувременно се оказа, че въпроси към кандидатите ще могат да задават и медиите. Те трябва да се изпращат в комисията по здравеопазване не по-късно от 3 дни преди самото изслушване, предвижда правилникът. Кандидатите пък ще имат на разположение по 15 минути, за да се представят. След това ще отговарят на въпросите, които са били пратени в здравната комисия, както и на допълнителни питания, поставени на място от депутатите. След изпита на сайта се публикува резюме с резултатите. На базата и на него всички народни представители трябва да изберат кой да стане директор на НЗОК. Въпреки че процедурата изглежда дълга, от ГЕРБ увериха, че няма да се проточи дълго.

Ще спазим 30-дневния срок за избор на нов управител, заяви д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ.

Кандидатури ще може да издига всяка парламентарна група. Най-вероятните имена от нашата група са на д-р Глинка Комитов от София и д-р Иван Маджаров от Пловдив, каза ген. Стоян Тонев от ГЕРБ и председател на здравната комисия.






Обсъждат двама лекари за управител на здравната каса

Двама лекари са обсъждани з парламентарната група ЕРБ за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съобщи председателят на здравната комисия ген. проф. Стоян Тонев вчера.

Д-р Глинка Комитов е на 61 г., със специалност акушерство и гинекология. Има сериозен опит като зам.-шеф на националната каса и шеф на столичната. Сега управлява Втора МБАЛ в София. Познат е като експертен и диалогичен ръководител. "С мен не са водени разговори по темата за избор на управител на здравната каса", коментира д-р Комитов за "24 часа". Д-р Иван Маджаров е на 47 г., бивш шеф на районната здравна каса в Пловдив. Специалистът по УНГ болести от Първомай е зам.-управител на частната болница "Пълмед" в Пловдив. "Никой не е разговарял с мен за поста шеф на НЗОК", коментира д-р Маджаров пред "24 часа".

Изборът на управител ще бъде факт до края на февруари, обясни проф. Тонев.

Дотогава НЗОК е без управление, тъй като мандатът на д-р Румяна Тодорова изтече на 12 февруари и няма кой да разписва документи.

От здравната комисия в НС било отправено запитване до правната комисия и до юристите на здравното министерство дали може д-р Тодорова или друг от НЗОК да изпълнява временно задълженията на управител до избора на нов. Отговорът се очаква днес.

Заради липсата на управа в НЗОК е възможно плащанията към болниците да закъснеят с 3 дни, каза още проф. Тонев. Обичайният срок за утвърждаване на сумите от касата към лечебниците бил между 25-о и 30-о число.




Всеки десети не дочаква нов орган

Почти всеки десети (8%) от хората, които имат нужда от присаждане на нов орган, не успява да го дочака. Това обявиха вчера от Изпълнителната агенция по трансплантации. В регистрите са записани 938 българи, които се нуждаят от жизненоспасяващите операции.

Най-много от тях се надяват на нов бъбрек, има и около 20 души, на които им трябва ново сърце.

За месец и половина у нас са направени 8 трансплантации. При тях здрав бъбрек са получили 6 българи, един - нов черен дроб, а на друг пациент е било трансплантирано сърце.

За 2014 г. докторите у нас са направили 79 трансплантации, 22 от които са от трупен донор. Подобен ръст е бил отчетен за последно през 1999 г. - общо 87 присадени органа.

От началото на миналата година по линия на Евротрансплант страната ни е пратила в чужди болници за трансплантации от трупен донор две сърца, бял дроб и четири черни дроба. Причината е, че у нас не е имало подходящ реципиент.



Петър Москов равен по рейтинг на Бойко Борисов

Петър Москов вече е най-популярният министър в кабинета "Борисов" и дори се изравни по рейтинг с премиера. Той и Бойко Борисов имат по 33% доверие, недоверието към Москов обаче е 41%, а към Борисов - 54%. Това сочат данните от февруарското национално представително проучване на "Галъп интернешънъл", проведено между 30 януари и 5 февруари.

Една трета от министрите пък продължават да са непознати за половината българи и да събират едва около 6 на сто одобрение - това са външният Даниел Митов, военният Николай Ненчев, просветният Тодор Танев, екологичният Ивелина Василева, енергийният Теменужка Петкова и спортният Красен Кралев (с 4 на сто доверие).

Доверие към правителството като цяло заявяват 32% от българите, 56% казват, че не му вярват, а останалите се затрудняват да отговорят. Доверието към кабинета леко се покачва, а недоверието леко спада за 100-те дни от началото на мандата. За сравнение, към институцията "Министерски съвет" преди кабинета "Борисов-2" доверието е било паднало до 15%, а недоверието е скочило до над 70%.

Сред обществените фигури с най-високо доверие са еврокомисарят Кристалина Георгиева - 55%, и столичният кмет Йорданка Фандъкова - 44%.

Според изследователите от "Галъп" и по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Управляващите партии са със стабилен електорален дял, а опозицията не качва проценти. Положително влияние за управлението са и намалелите скандали между членовете на коалицията в последния месец.

В унисон с показателите за доверие във властта са и нагласите за общата посока на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите - към февруари те са 23%, песимистите са 62%. Числата са сходни с тези от началото, но са по-добри от онези в края на кабинета "Орешарски", когато песимистите достигаха до 70%, а оптимистите оставаха трайно под 20%.

Сравнително ниско е желанието за нови избори и готовността за протести, както бе само преди година, отчитат от "Галъп". И стигат до извода, че обществото се е уморило от протести и нестабилност и че сега преобладава желание за стабилност, което "прави общите нагласи към политическия процес по-благосклонни".






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница