КАТ глобява линейки за скорост

КАТ глобява линейки за скорост

Радар в Пловдив е заснел над 20 реанимобила от началото на 2013 година до края на 2014 година. Устройството е монтирано на бул. "Асеновградско шосе" пред КЦМ.

„Там ограничението за движение на автомобили е 60 км/ч. Мине ли линейка с включени сирени с превишена скорост покрай уреда, глоба не би следвало да има. На практика обаче камерата не пропуска да щракне бързащи с пациенти линейки, а електронните фишове отиват директно на бюрото на шефа на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Пловдив д-р Иван Стойнов. "При всички случаи екипите са транспортирали хора в критично състояние. Именно заради това колите ни са превишили скоростта", каза д-р Стойнов. Поне за 10 линейки той получил фиш с глоба през миналата година, а още толкова честитки има и през 2013 година.

Масово санкциите падат в съда, което обаче води до загуба на време и средства за различните институции. Един от последните случаи, при които Районният съд в Пловдив отменя 200 лева глоба, е от 2 февруари. Тогава съдия Кирил Николов е бил категоричен, че жалбата на Центъра за спешна медицинска помощ срещу електронен фиш от 29 юни 2013 г. е основателна.

Съд

"На първо място не става ясно на кое лице е вменена отговорността -дали на жалбоподателя Иван Стойнов - в лично качество, или на ЦСМП -като юридическо лице", се казва в съдебното решение. "Глобите се налагат на представляващия центъра, в случая на мен. То е ясно, че не съм ги карал аз линейките", заяви с усмивка д-р Стойнов. Отделно било доказано, че колата е изпълнявала спешна животоспасяваща мисия. Затова фишът бил отменен.

От КАТ са пробвали да глобяват и линейки от София за превишена скорост, съобщи за "Телеграф" шефът на "Автотранспорт" към столичната Спешна помощ Радослав Георгиев. През последните три години стационарен радар, монтиран от бензиностанция "Петрол" на територията на Ловеч, щракнал три реанимобила. Камера във великотърновското село Шереметя заснела друг лекарски екип да се движи със скорост над позволената. И в четирите случая от Пътна полиция са изпратили електронни фишове с глоби до шефа на Спешна помощ в София. "Не се е стигало до съд. Просто изпратихме писма до полицията в Ловеч и Велико Търново, в които обяснихме, че екипите са изпълнявали служебни задължения", разясни Радослав Георгиев. След като ченгетата получили документите, санкциите били отменени.

Времето и без друго не стига

В един по-добър и смислен свят съдът и Спешна помощ няма да губят време с воденето на абсурдни заседания за фишовете за превишена скорост на линейките. Във въпросния свят съдът ще се занимава с дела, които залежават от години и са свързани с лица, които наистина са извършили престъпление. Не като линейките, които бързат да спасяват хора! Понеже безумни глоби се пращат на линейки и в други градове, е много интересно как пък на никого не му е хрумвало до момента, че това е сбъркано, и на КАТ трябва да се нареди да не пращат "честитки" на Спешна помощ? Малко са примерите за идиотска тежка бюрокрация, които могат да засенчат този казус... а ние имаме такива доста!

От КАТ изглежда няма да поемат инициативата да оправят, нещата. За всичко трябва да си има изрична заповед, нали? Както пише Дъглас Адамс за извънземната раса на вогоните - те няма да си мръднат пръста да спасят и баба си, "ако за това няма заповед в три подписани екземпляра, получена, върната, обжалвана, загубена, намерена, разследвана, отново загубена и накрая заровена в мек торф в продължение на три месеца и преработена в подпалки за огън". Звучи някак познато.

В Спешна помощ положението си е тежко така или иначе - недостиг на кадри, страшни условия на труд, побои над лекари. Всяко второ обаждане пък е с молба "Елате да измерите кръвното на баба, че й се вие свят" или екипите отиват, когато кризата на дядото диабетик е отминала, понеже някой вече се е сетил, че може би трябва да му се даде чаша вода със захар. Или пък след хипертонична криза, когато хапчето вече е подействало и медиците са били път напразно, докато в друга точка на града някой наистина е имал нужда от помощ. И не я е дочакал.

Времето е едно от основните неща, които не достигат на Спешна помощ. Наистина ли е нужно да се влачат и по съдилища за нищо?
В Еленския балкан

Фелдшер лекува хора и животни

За останалите свои колеги Христо Захариев вероятно изглежда странен чешит. Защото, вместо да "дои" пациентите си, настанил се удобно в топлия и уютен кабинет, той зиме и лете, в студ и пек, ден и нощ щурмува планината. За пациентите обаче фелдшерът е всичко - лекар, приятел, събеседник, пред когото спокойно могат да излеят душата и мъката си. Самият фелдшер пък смята, че това е негово призвание и че просто си върши работата, за която е учил и на която е посветил живота си.

Христо Захариев е родом от някогашното селце Разпоповци, днес квартал на гр. Елена, в което между впрочем са се родили и писателят Емилиян Станев, и актьорът Георги Георгиев - Гец. Все хубави и честни хора, балканджии. Съпругата му Русанка също е медицинско лице. През 1970 г. младото семейство идва да живее в село Тодювци. Той като лекар, а тя като медсестра. Оттогава вече 45 години двамата помагат на хората от региона.

Родилки

Фелдшерът обслужва 4 села - Тодювци, Дрента, Буйновци и Мийковци, и още десетки, забутани в дебрите на Стара планина махали. В дългогодишната си практика се е сблъсквал с какви ли не предизвикателства.

С усмивка разказва, че има над 20-ина израждания. При това някои от тях направени направо при полеви условия. "Една вечер към 22,00 часа идват в къщи две циганки и викат: "Докторе, бързо. Детето тръгна." "Чакайте, как така ще тръгне? Къде е родилката?", питам ги аз. Оказа се, че бременната е на къра, под една ябълка и че раждането наистина бе започнало. Запретнах ръкави, рязахме шалварите и детето се роди живо и здраво, направо там под ябълката, през нощта."

Змии

В кариерата си медикът има и доста случаи на ухапани от отровни змии. "В съседната махала Мирчевци имаше бригадирски лагер. Само за един ден трима бригадири бяха ухапани от пепелянки. Единият откарахме в болницата в Елена, а на останалите двама поставих ваксина тук, на място и ги спасихме", разказва Христо.

Той разказва, че по времето на соца държавата полагала големи грижи за здравето на хората по селата. В съседното село Буйновци имало линейка, която била на денонощно разположение. А общинската болница в Елена била само на десетина километра. Селските лекари пък са разполагали с богат набор от лекарства и ваксини за всякакви случаи.

Реформа

Днес джипитата нямат право да разполагат с пълен набор от лекарства, за да не би да започнат да търгуват с тях. А болницата в Елена от няколко години е закрита. Там има само една линейка и дежурни екипи. Всички спешни случаи се транспортират до болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. При един инсулт или инфаркт обаче подобно разтакаване в повечето случаи може да се окаже фатално за болния.

Самият Христо работи като помощник на едно от петте джипита в Елена. Кабинетът е в стая в дома му и там той посреща пациентите си от Тодювци. А при останалите в съседните села и махали ходи лично. През зимата с личния си автомобил, а през останалото време с мотоциклета си. С вярното "симсонче" той пътува денем и нощем по прашните селски пътища. И тъй като в останалите села няма кабинети, посещава пациентите по домовете.

"Аз си ги познавам на пръсти. Зная кой къде живее, от какво е болен, какви лекарства взема. Повечето са старци самотници с един куп болежки. Обикалям по къщите, меря кръвното, изписвам рецепти. После си вземам тези рецепти и отивам до Елена да им купя лекарствата и им ги нося. Защото до тези села автобуси има веднъж седмично. Как да накарам бабите да слязат до града 10 км? Пеш ли? Не става. Помагам с каквото мога", с тъжна усмивка обяснява фелдшерът.

Обиколките по селата и махалите Христо Захариев извършва изцяло за своя сметка. На месец навърта над 300 км. Горивото плаща с пари от джоба си. Разходите за резервни части на двете возила и за амортизация също са изцяло за негова сметка. Труда си изобщо не го брои. Всъщност като помощник на джипито той получава някаква заплата, която може би всъщност стига за покриване на разходите по колата и симсончето. Т.е. пе чалба от труда и ентусиазма си няма. Единственото, което му остава, е признателността на пациентите. А тя е огромна. Хората в Тодювци не пестят похвалите си към към него. "За нас Христо е всичко - лекар, зъболекар, дори и ветеринар. Аз живея сама. Когато имам нужда, ходя в кабинета му. Когато не мога, той идва. Случвало се, като се наложи и зъби да вади, че даже и да бие инжекции на прасетата в селото". Не доктор, а злато си имаме ние, Бог да го поживи", сипе похвали Пена Георгиева. Кметицата Росица Стефанова пък смята, че фелдшерът Христо Захариев е истинско богатство за Тодювци и ще остане завинаги в историята на селото.

Според фелдшера Христо Захариев здравната реформа у нас през последните 20-ина години никога не е работила и хората реално нямат достъп до медицинска помощ. "По света семейните лекари отговарят за малък брой семейства. Те познават членовете си по име. Знаят болежките им на пръсти. У нас джипитата имат по няколко хиляди пациенти, повечето от които дори никога не са виждали лично. Защото и самите хора търсят лекар само когато ножът опре до кокала. Прегледите и профилактиката смятат за губене на време и пари. Джипитата работят като на конвейер. Затова и у нас семейните лекари официално се водят еднолични търговци. Те търгуват с най-ценното, здравето на хората, така, все едно продават домати и краставици на пазара. А не бива да е така", негодува старият фелдшер.

През соца в Тодювци е имало Дом за деца сираци с около 100 обитатели, за които фелдшерът е отговарял денонощно. Два от случаите, които Христо никога няма да забрави, са свързани именно с тези деца. "Няколко хлапета бяха взели препарати от кабинета по химия в училището. Отишли на реката и ги запалили. Последвал взрив. Оказах им първа помощ и ги откарахме в болницата в Елена. Едното от децата обаче остана без ръка и без едно ухо. При друг случай пък дете се беше блъснало с велосипеда си в елстълб и си ударило главата. При удара си глътнало езика. Извадих езика, защото иначе щеше да се задуши. Откарахме го в болницата и го спасихме", спомня си мъжът.