Лечението на рак от 60 до 1700 лева



страница6/7
Дата02.01.2018
Размер0.52 Mb.
#39848
1   2   3   4   5   6   7

Ловци на тумори


Американски професор създава в Русия "златен куршум"

Юрий Медведев
"Златният куршум" е бъдещето на медицината. С доставянето на лекарство право в огнището на болестта се занимават във водещите лаборатории в света. Какво постигнаха учените? Кога методът ще се превърне в обичайна медицинска практика? За това "Российская газета" разговаря с професора от Университета в Северна Каролина (САЩ) Александър Кабанов. След като спечели руска субсидия, той организира в Московския държавен университет (МГУ) лаборатория за химически дизайн на бионаноматериали.

Днес някои учени сравняват доставката на лекарството в целта с последното феноменално постижение в космоса: след десетилетно блуждаене по просторите на Слънчевата система космическият апарат "Розета" стигна малка комета, на която кацна сонда. Не е ли малко пресилено това?

- Струва ми се, че не. Нещо повече, смятам, че това, което правим сега, дори е по-сложно от покоряването на космическото пространство. Дори и защото това е макромир, а ние работим с нанообекти, с огромно количество разнообразни и неизвестни механизми, действащи в нашия организъм. Плътността на връзките между тях е милиарди пъти по-голяма, отколкото в космоса. Ние по принцип не можем да решаваме проблема на части, като отделим някаква ясна инженерна задача. Налага се да навлизаме в много сложен взаимносвързан жив океан.



Много лаборатории в света вече десет години се опитват да създадат "златен куршум", но засега не се чува са пробив. Какво пречи на този куршум да попадне в целта?

- Първо две думи за това, как лекуваме днес човека. Какво е това приемане на лекарство? Казано образно, за да убием един враг в голям град, ние пращаме към него милион спецагенти. Те нямат никакъв адрес, затова влизат във всеки дом, във всяка стая, докато не намерят този, който им трябва. Това е много неефективно. Налага се да се вкарват в организма големи дози, за да достигне целта поне една част. А щом препаратът се разхожда из целия организъм, той предизвиква безброй странични ефекти, вреди на здравите органи.

Така се и роди идеята за "златния куршум". Да се вземат различни лечебни молекули, да се опаковат в специални контейнери и да се изпратят към целта - огнището на болестта. Важно е по пътя капсулите да не променят маршрута си, да не се разминат, а като достигнат целта, да се разтворят и да вкарат в нея максимум лечебни молекули. И целият този "лов" се извършва с куршуми, чиито размери са десетки-стотици нанометри, както, между другото, и самите цели. Това обаче е идеалната схема, на всеки етап си има свои проблеми. А засега най-добре учените се научиха да взимат лекарства в нанодози и да ги опаковат в нанокапсули.

С други думи, засега успехите са на етапа до вкарването на препарата в организма, казано образно - до изстрела. Всичко най-интригуващо започва след това.

- Точно така. Как да попаднем в целта? Например известно е, че в тумора има високо налягане, затова е трудно лекарството да проникне. Но в него има пробити съдове. И ето от това можем да спечелим. Слагаме лекарството в наноопаковка с размер 80 нанометра и го вкарваме в организма. Оказва се, че обекти по-големи от 10 нанометра не преминават през стените на здравите съдове и не се изхвърлят през бъбреците. Тоест нашите капсули започват дълго да се въртят в организма. Единственото място, през което могат да минат, са същите тези пробити стени на съдовете на раковите клетки. В крайна сметка те се събират там и започват лечението.



Но първо трябва да се отвори опаковката, да се освободи лекарството от капсулата?

- Днес капсулата в тумора се разтваря бавно. Това не е ефективно по много причини. Друго нещо е да натиснеш "копчето" и лекарството да се освободи. Днес такъв подход се опитват да реализират във водещи лаборатории в света. Пробват различни варианти, за да отворят капсулата, например, определени химически сигнали, светлинно излъчване. Всеки от тези методи си има своите минуси. Според мен най-перспективно е електромагнитното поле.

Присъединяваме към капсулата с лекарството малки магнитчета. След това с помощта на магнитно поле водим тази конструкция към болното място и там магнитното поле отваря опаковката. Как? Това се оказа много трудна задача, която ни помогна да решим физик от Тамбов - професор Юрий Головин. Той показа, че ако присъединим магнитите към нашите капсули по определен начин, при въздействието на външното магнитно поле може да се създаде своего рода реле, което от разстояние може да се превключва. Тоест да се отваря капсулата.

Но как да се разбере, че капсулата е достигнала тумора, че трябва да се даде заповед за отваряне?

- Точно това е проблемът, че ние не просто пускаме корабчета в океана на човека, а искаме във всеки един момент да знаем къде се намират те. Да ги следим постоянно. С капсулата е необходима постоянна връзка и ние слагаме в наноконтейнерите молекули-маяци, с които можем да обменяме информация. Когато пристигне съобщение, че целта е достигната, че капсулата вече е до тумора, ще изкомандваме отварянето.



Звучи като фантастика...

- Всъщност това вече е реалност. Смятам, че съвсем скоро в медицинската практика ще има нанолекарства, които ще действат по този начин. Но при доставката на лекарства има още една важна област -транспорт през бариери. Това засяга, в частност, лечението на такива недъзи на мозъка като тумори, травми, инсулти, болестта на Паркинсон и Алцхаймер. Проблемът е в това, че лекарството на практика не може да попадне в тази зона на мозъка, която трябва да се лекува. Причината е в спецификата на мозъка. Той има т.нар. хематоенцефалитна бариера, която отделя мозъка от кръвта. Клетките на съдовете на мозъка "плюят" лекарствата обратно в кръвта. Преди близо 20 години ние с моя колега, днес академик от РАН, Владимир Чехонин започнахме да конструираме системи, които да излъжат тези защитни системи и да влезем в мозъка. Ние и днес си сътрудничим с него. Сега, например, става въпрос за използването на един от феномените на имунната система. Въпросът е в това, че при възпалителни процеси в мозъка недопускащата никакви клетки бариера пропуска клетките на имунната система. Ето такъв един феномен. И ние го използвахме. Взимаме клетки на имунната система, вкарваме в тях нашите капсули с лекарство. И тези умни клетки, които знаят, че трябва да вървят там, където има възпаление, откарват нашата конструкция до мястото на заболяването. Така природното явление сработи, помогна ни да докараме лекарството точно в целта.

Това е пример за това как биологичните природни процеси могат да бъдат експлоатирани, за да доставят в огнището на болестта това, което ни е необходимо.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница