Лечението на рак от 60 до 1700 лева



страница7/7
Дата02.01.2018
Размер0.52 Mb.
#39848
1   2   3   4   5   6   7

Болен, здрав - все тая!


Славяна Манолова
Истински екшън се разиграл неотдавна пред смаяните погледи на пациентите и персонала на здравно заведение в Пловдив. Чух историята от кардиолози и съдови хирурзи, в чиято компания попаднах по време на симпозиум, където присъствах като журналист, да не си помислите друго... Първо реших, че се шегуват, че проявяват някакъв черен лекарски хумор, за да се разтоварят от стреса, но после осъзнах колко ужасно звучи историята, дори да е вярна наполовина. Та пред въпросния медицински център спрял микробус и натоварил няколко души да ги кара за коронарография в... Плевен. Ей така, от коридора, дето се вика. Добре, но след малко пристигнал друг микробус, за да вземе пациенти за... Ямбол. Разбрал, че е изпуснал "плячката", вторият екип погнал първия, имало гонка по шосето и едва ли не кратка схватка. Накрая все пак част от хората отпътували за Ямбол. Колко от тях наистина са имали нужда да им се прави изследването, не е ясно, сигурно е само, че здравната каса го е платила.

Тук трябва да вметна, че коронарографията не е чак толкова безобидна процедура. За да се види проходимостта на артериите, снабдяващи сърцето с кръв, в тях се вкарва контрастно вещество през периферен кръвоносен съд -на ръката или крака. Едновременно с това чрез водач може да се постави стент на мястото, където артерията е стеснена. Преди няколко години у нас имаше починали хора след такова изследване - жена получи инфаркт, на един мъж се наложи да му ампутират крака и след това той загина от сепсис. Друг мъж пък остана с отрязана ръка... Разбира се, подобни случаи са редки, дори за световната практика, но ги има. Сещам се, че направиха същото изследване на приятелка на майка ми, тогава на 85 години, и жената едва не почина. А всъщност нямаше някакви особени оплаквания. Защо е било необходимо? Ясно е, че на нейната възраст съдовете й не са като на 20, нито като на 50-годишна:

У нас в момента има 48 инвазивни клиники и е установено, че всяка пета от тях изследва хора със здрави сърца. По-точно 70% от пациентите им са били здрави, не са имали запушени съдове и коронарографията е била излишна. За всяко изследване обаче касата е платила по 400 лв. Тези данни бяха обявени през септември миналата година и са в резултат на проверка на НЗОК и водещи кардиоспециалисти. А здравният министър Петър Москов обяви пред в. "Труд", че ако инвазивните кардиолози изследват хора със здрави съдове, това ще е един от обективните критерии НЗОК да не сключва договор с тях. В понеделник в Народното събрание вестникът, заедно с Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по кардиохирургия и Българското дружество по интервенционална кардиология, организираха форум "Възможности за по-добро лечение на сърдечно-съдовите заболявания". Най-големите ни"специалисти в областта се обединиха около мнението, че изследването на здрави хора е абсолютно неетично, освен това всяка процедура носи опасност за пациента. За сравнение бе посочено, че стандартите в ЕС не позволяват в клиниките по инвазивна кардиология да попадат повече от 30% пациенти с неувредени съдове. Ако това все пак се случи, за да не бъдат източвани, здравните фондове просто не плащат подобни интервенции.

Хайде сега, ще каже някой - скочихте на кардиолозите. Тъкмо нещо се по-раздвижи в полуживата ни здравна система, доближихме се до някои европейски стандарти, смъртността от инфаркти намаля. Не, не срещу кардиолозите скачаме, защото има такива, които съвестно и всеотдайно си вършат работата, а срещу търгашите в медицината, каквито има във всички нейни специалности. Проверки на здравната каса разкриват невероятни неща, за които съответните болници са вземали пари -отчетени по двама пациенти на легло, липсващи болни, които се водят хоспитализирани, прегледи на бременни, които отдавна са родили, операция на простата на жена, пломбирани зъби, които са извадени... За доставките на лекарства и ТЕЛК-овете въобще няма да отварям дума, защото няма да ми стигне вестникът.



Сивата икономика в здравеопазването работи с пълна сила и едва ли някой ще успее да се пребори с нея. Поне няма да е скоро, но дано да го доживеем. Все пак един министър реши да хвърли камък в блатото и... беше първият, на когото поискаха оставката още в първите му дни на този пост. Преди няколко дни зърнах такси с реклама на задното странично стъкло. Изобразеният човек страшно приличаше на министър Москов. Отначало дори помислих, че е той, но се сетих, че каквито и привърженици да има заради опитите си да започне реформа в здравната ни система, едва ли чак ще си го лепнат на колата. А може пък шофьорът да е бил лекар, заработваш допълнително като таксиджия, докато чака да му вдигнат заплатата, кой знае?



Интервю с д-р Димитър Ленков и д-р Стойчо Кацаров


БНТ  “Денят започва”
Водещ: Реакцията на спешна медицинска помощ в България е закъсняла, липсва уважение към пациентите в болниците, погазва се човешкото им достойнство, а пациентите с някакво увреждане пък биват дискриминирани. Това са основните изводи, които се посочват в доклад за нарушените права в здравеопазването, изработен от експерти на Център за защита правата в здравеопазването. Вчера чух в новините и това, че редовно на 112 питат на каква възраст е пациентът и оттам нататък решават дали да му пращат линейка. Ето такава е темата след 8 ч днес в „Денят започва”.

Водеща: Такава ли е картинката наистина в здравеопазването? Ако имате коментар по темата или пък лична история, може да я споделите на страницата ни във Фейсбук „Денят започва”. Питаме ви още веднъж зачита ли се достойнството на пациентите, зачита ли се достойнството и на лекарите? В студиото ще си говорим с Димитър Ленков, секретар на БЛС и с д-р Стойчо Кацаров, който всеки миг трябва да влезе в студиото. Добро утро! Да започнем с вашия коментар за достойнството на пациентите. Зачита ли се то?

Водещ: Много се говори за достойнството на лекарите и за това колко често са нападани, ама сега, май, за пръв път заговаряме за пациентите?

Д-р Димитър Ленков: Не бих казал, че е за първи път. Този въпрос...

Водещ: Толкова активно имам предвид.

Д-р Димитър Ленков: Този въпрос се дискутира отдавна, достойнството и на едните, и на другите. Но вие видяхте от предходния ваш гост, ето резултатът, показателен пример за това как се зачита достойнството на българските пациенти. Да, виждате, че има случаи, когато българските пациенти не получават това, което, на 100% това, което те примерно биха искали и биха заслужавали, но аз бих започнал така – за средствата, които обществото заделя за здравеопазване ние имаме едно прекрасно здравеопазване с едни прекрасни лекари. Само че лечението на един пациент е един екипен процес. Той започва от лекаря, минава през медицинската сестра, акушерката, лаборанта, минава през санитарката и достига до пациента. Ще ви дам един пример. Един лекар, той вижда примерно пациента сутрин на визитация в болницата, когато минава визитация, и вечер, когато минава вечер на визитация. През останалото време пациентът е в ръцете на медицинската сестра. Трябва да ви кажа, че по нашите стандарти, ако трябва да се акредитира една болница, много малко болници ще получат акредитация по отношение на персонала. Защото за да може да се окаже една качествена медицинска услуга, т.е. пациентът да бъде обгрижван както трябва, на един лекар трябва да има две медицински сестри. В България съотношението е 1 към 0.9. И това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е, че не може да се иска от работещите в системата на здравеопазването, ние сме част от българското от българския народ, само тези хора, които работят в тази система, да проявяват човещина, да, това са качества, необходими, за да можеш да си добър в тази професия, но нека да си зададем въпроса, процесите са двустранни – каквото отношение получават българските специалист по здравни грижи, българските лекари, такова отношение и дават.

Водеща: Д-р Стойчо Кацаров, добро утро! Да ви включим и вас в разговора, от Центъра за защита правата в здравеопазването. Започнахме вече с д-р Ленков да говорим за това как изглежда картинката, дали наистина се зачита достойнството на пациентите и на лекарите от друга страна. Към вас?

Д-р Стойчо Кацаров: Не отчитаме тези отношения, които ги наричаме нормални, естествени в този доклад. Той е резултат на сигнали, които сме получавали и на анализ на публикации, но основно на сигналите, които ние сме получавали. Едно от нещата, които прави впечатление и което най-често кара хората да се обръщат към нас е лошо отношение, грубо отношение...

Водещ: ...се казва в доклада – правото на медицинския персонал доминира над правото на пациента?

Д-р Стойчо Кацаров: Да, има едно такова неуважително отношение, но аз мисля, че то не е свързано с етика, а е свързано с лоша организация на здравната система, с това, че не могат да се срещнат интересът на болния и интересът на лекаря в болниците, и то е, пак казвам, резултат на лоша организация. Един от изводите, които правим е, че най-сериозните проблеми на нашата здравна система продължават да бъдат ниско качество на медицинските услуги като цяло. Има места, където се предоставят медицински услуги с високо качество, но като цяло най-често оплакванията на хората са свързани с ниско качество на медицинската помощ. И това, което е за отбелязване е, че ние не виждаме абсолютно никакво развитие в това отношение на качеството на медицинската помощ след въвеждането на медицинските стандарти. По никакъв начин те не са довели до повишаване на качеството на медицинската помощ, въпреки че точно затова бяха въведени тези медицински стандарти. Друга една много интересна тенденция е това, че все повече хора се обръщат към нас директно с въпроса къде и как мога да съдя болницата или конкретния лекар. Ако сравним, защото ние сме правили такива изследвания и преди години, много по-малък е процентът от хората, които идвайки да се оплакват, го правят с намерение да водят дела. Този процент значително нараства, почти половината от сигналите, които са постъпвали от пациенти, са идвали с първата дума е била: къде и как мога да осъдя тази болница?

Водеща: Дайте ни пример с фрапиращо оплакване? Със ситуация, в която пациент се е почувствал засегнат от престоя си в болница?

Д-р Стойчо Кацаров: Те са страшно много...

Д-р Димитър Ленков: Всекидневно...

Д-р Стойчо Кацаров: Най-често причините да потърсят, да се оплакват са пострадали пациенти, които са претърпели някаква увреда, или пациентът е починал, тогава е най-често. Но това, което и преди малко започнахме в разговора, това, което мотивира просто в по-голяма степен хората да търсят правата си е проявеното лошо отношение по време на лечението.

Водеща: Това обаче лошо отношение, вие казахте, не е свързано с етиката,но аз ще ви опонирам. Доколко има наистина ситуации, в които се пита за възрастта на пациента или пък като стане въпрос за по-възрастен човек се гледа по-пренебрежително, има ли такова нещо?

Д-р Димитър Ленков: Не, не, не, категорично не. Може някъде да има, но това са единични случаи.

Водещ: Ама това е посочено в доклада, което означава, че...

Д-р Димитър Ленков: Това може да е посочено в доклада, но... Ами вижте, идете в която и да е болница като страничен наблюдател, като журналист, постойте един ден, едно денонощие, за да видите отношението на персонала към пациента. Единични случаи може да има, но вижте, значи ще си позволя да взема от думите на д-р Кацаров. В България системата е такава, че тя не обръща внимание на качеството, което се предоставя на медицинските услуги.

Д-р Стойчо Кацаров: И на неудовлетвореността на пациента.

Д-р Димитър Ленков: И на неудовлетвореността на пациентите. Значи, извършва се една медицинска дейност, тя се отчита на хартия, отчита се в касата, касата съответно проверява документално това, което е отчетено дали отговаря на рамковия договор, на клиничната пътека и съответно заплаща или ако евентуално не отговаря на изискванията, не заплаща за тази дейност. Но не се гледа качеството. Значи няма връзка между качеството, извършеното, предоставянето на пациента на качествена медицинска услуга и съответното заплащане, няма стимул.

Водеща: Добре, как може да се появи този стимул, как можем да започнем да мерим качеството..?

Д-р Димитър Ленков: Ами както е в другите европейски държави. Колкото...

Водещ: Да де, ама не може пациентът да бъде виновен за това нещо. не може той да понася вината...

Д-р Димитър Ленков: Дотолкова пациентът е виновен, доколкото, примерно, давам ви пример, у нас нали е солидарна системата на осигуряване. Колко са коректните платци? Ако започнем от държавата, тя е първият некоректен платец на здравно-осигурителни вноски.

Водеща: Добре де, но аз какво съм виновна като пациент като отида в болницата?

Д-р Димитър Ленков: Ами защото всяка услуга, медицинска услуга има съответната цена, която болницата разходва за вашето лечение.

Водеща: И всички трябва да страдаме заради некоректните платци.

Д-р Димитър Ленков: Не може болницата, примерно да харчи за вашето лечение 100 хил.лв., има такива случаи, особено напоследък, а тя да получава от касата 12 хил.лв., или 10 хил.лв.

Водещ: Но това е проблем между болницата и касата, не между пациента и болницата?

Д-р Димитър Ленков: В резултат пациентът страда. Защото той е некоректният платец, примерно. Разбирате ли?

Водещ: Не.

Д-р Димитър Ленков: Той не си внася здравната вноска, той е некоректен към системата...

Водещ: Ама глобализираме нещата. Защото и хората, които си внасят здравните осигуровки, и те страдат?

Д-р Димитър Ленков: Да, заради сухото понякога гори и суровото.

Водещ: Понеже говорихте за отношенията между лекарите и пациентите обаче нищо не казахме за това, че пациентът понякога, доста често даже, вместо лечение получава разни увреждания. Това не касае по никакъв начин нито плащането, нито отношенията към лекарите. Колко наказани лекари за проявена небрежност има в България?

Д-р Димитър Ленков: Вижте, дайте да правим разлика между системна грешка, т.е. грешка в резултат на лечение, придаващо се вследствие на грешки в системата, а системата в България е много далеч от добрите европейски практики, и тогава, когато един лекар умишлено поради незнание, не говоря за умишлено увреждане, той увреди здравето на своя пациент. Между другото напоследък, държа да ви кажа, че има такива случаи, които завършват с осъдителни присъди...

Водещ: Колко?

Д-р Димитър Ленков: Не мога да ви кажа точно колко, но има такива случаи. Аз мога да ви изброя от последните две-три години поне 4 или 5 случаи на лекари, които са с осъдителна присъда, влязла ефективна присъда и със спрени лекарски права.

Водеща: Д-р Кацаров, имате ли повече информация за... и то всъщност не само за най-тежките случаи, в които става въпрос за някакъв вид лекарска небрежност, но как изглежда статистиката и на по-обикновено ниво?

Д-р Стойчо Кацаров: Публикувахме два доклада, единият за констатираните нарушения в правата в здравеопазването, другият за съдебната практика в сферата на здравеопазването. Един изключително аналитичен доклад по отношение на съдебните дела в сферата на здравеопазването, тези, за които ние знаем разбира се и които наблюдаваме пряко, а те са повече, не са всички, макар че събрахме от всички окръжни съдилища, поискахме да ни бъдат предоставени за нуждите на един такъв анализ. Има няколко тенденции. Едната от тях е, че броят на гражданските искове срещу болници и срещу лекари нараства. Това е ясно очертана тенденция през последните години. Преди 5 години ако ме питахте колко дела, сигурно щях да ги изброя на пръстите на едната ми ръка. Сега са десетки само тези, които наблюдаваме през 2014 г., и то не само, това не бива да се разглежда само, да се вади от това погрешният извод, че видите ли, лекарити са започнали да работят по-лошо. Според мен гражданите са по-добре информирани и по-решени да защитават правата си, включително и по съдебен път...

Водещ: А можем ли така да разделим нещата както д-р Ленков каза – на грешки между системата и болницата и такива, които са допуснати от лекар поради лекарска небрежност?

Д-р Стойчо Кацаров: Това беше малко в по-различен контекст казано за отношенията между лекаря и пациента. Аз мисля, че те няма да се нормализират дотогава, докато плащането на тази медицинска помощ не зависи от това дали е удовлетворен пациентът или не е удовлетворен.

Д-р Димитър Ленков: От качеството, което се...

Д-р Стойчо Кацаров: Когато отидете в един магазин, те са готови да ви свалят всички дрехи от стилажите, да ви ги дадат и вие да ги оставите, те ще си ги приберат, те ще са учтиви и любезни, защото от това дали вие ще си купите дрехата или няма да си я купите зависи техният доход и заплата. В болницата обаче никой не се интересува дали си доволен или не си доволен. Взаимоотношенията на болницата са със здравната каса, не с пациента по отношение на плащанията и това според мен по естествен път води дотам, че той не се интересува толкова доволен ли е или не е доволен пациентът.

Водещ: Когато аз отида да си купувам дрехи, изобщо не ме интересува дали Ася преди мен си е платила.

Д-р Стойчо Кацаров: Това е друг въпрос, колко средства общо отиват в здравната система. Един голям проблем има, свързан, ако говорим със съдебната система, свързан с наказателните дела. Те наистина се броят на пръстите на едната ръка и там очевидно има дефект по отношение на работата на прокуратурата по наша оценка. Има едно дело, което може би ще влезе в Книгата на рекордите на Гинес за едно починало детенце от Котел, което пет пъти прокурорът отказва да повдигне обвинение, приключва следствените действия с отказ. И пет пъти по ред съдът, окръжният съд отменя този отказ и го връща за ново разследване. Това четвърта година. Пет пъти! Въпреки това обаче, нашият извод е, че съдебната система, ако я сравним с администрацията, съдебната система като че ли се справя по-добре, отколкото администрацията.

Водеща: Аз искам обаче като говорим за достойнството, да ви попитам така. Какво да направи един пациент, понеже аз също имам челен опит в тази посока, който е в някаква отчаяна ситуация, става въпрос за извършване на операция или пък за животоспасяваща някаква дейност и му казват, сега трябва да платиш тука едни пари малко отгоре, за да можем да свършим работа. Той е отчаян, към кого да се обърне и в този случай става въпрос за нарушаване на правата на пациента и за достойнството му или какво?

Д-р Димитър Ленков: Вижте, дайте да разделим нещата. Това, за съжаление, българските пациенти...

Водеща: Защото няма да тръгне да съди един онкоболен примерно...

Д-р Димитър Ленков: Българските пациенти в по-голямата си част не знаят своите права. Те не си дават сметка, че влизайки в болница, има дейности и неща, за които касата плаща и за които касата не плаща. Сега, как бихте се почувствали вие, ако се налага да се извърши една интервенция и лекарят, който ще извърши интервенцията ви каже: да, г-жо, вие трябва да си платите 5, 10, 15 хил.лв. за консумативи, които касата не заплаща.

Водеща: Няма да е добре. Но аз не ви питам за тези пари.

Д-р Димитър Ленков: Питате за какво, за другите пари?

Водещ: За парите под масата, които породиха в България репликата...

Д-р Димитър Ленков: Вижте, как се наричат тези пари „избор на екип”, „дарение” или нещо друго, това, вижте, пак идва от погрешната информация. Затова защото не може за дейност, за която болницата е изхарчила 1000 лева за вашето лечение, касата да изплаща 600 и никой да не покрива тази разлика. И накрая на годината от управителя на болницата да се иска тази болница да не е на червено.

Водеща: Е да ама разбирате ли, че не може да се стига до абсурдни ситуации, има личен случай, в който ме накараха да си даря упойка, което беше малко странна дейност.

Д-р Димитър Ленков: Вижте сега, значи тук е отговорността на всеки един лекар, на всеки един управител на лечебно заведение, когато той трябва да ви даде пълната информация за това, влизайки още преди, влизайки в лечебното заведение, какво може да очаквате, за какво примерно вие няма да плащате и за какво примерно ще се наложи да плащате.

Водеща: Прави ли се това, д-р Кацаров?

Д-р Стойчо Кацаров: Кое?

Водеща: Информацията, която трябва пациентът да получава за това какво плаща касата, какво трябва да се доплати отгоре, за какво не стигат...

Д-р Стойчо Кацаров: Една наша анкета показа, че един от въпросите, по които хората най-добре са информирани е какво се плаща и какво не се плаща, включително и по отношение на потребителска такса в болницата. Това като че ли най-добре сме го научили в годините кое се плаща и кое не се плаща. Но много по-малко сме информирани за правата си като пациенти. Като цяло един от най-големите дефекти, с който се сблъскваме през годините,това е информираното съгласие. То е изписано много добре в нашето законодателство, какво трябва да съдържа и кога се дава писмено. И въпреки това, този законов текст продължава да не се спазва. Информираните съгласия, които се предоставят на пациентите са бланкови. От него не може да разбереш, че ти оперират крака или сърцето. Те изглеждат по един и същи начин...

Водеща: Правят ли се злоупотреби?

Д-р Стойчо Кацаров: Според мен това е злоупотреба с правото на пациента. Законът изисква пациентът да бъде информиран конкретно за неговото страдание, за рисковете, за алтернативите на лечение, какво ще стане, ако не се лекува но конкретно за него, персонално. Аз съм виждал информирано съгласие по повод на друг случай пак на българин, но лекуван във Великобритания. Документът за информирано съгласие беше над 30 стр. Той беше изключително конкретен. В него бяха описани какви въпроси е задал пациентът по отношение на лечението, как е отговорено на тези въпроси, над 30 стр., това е истински документ. Това означава, че този човек наистина е информиран за всички възможности и рискове преди да вземе решението информирано дали да се подложи на операция или да не се подложи. За съжаление, този проблем не се разбира между другото и от съдебната система.

Водещ: Понеже много леко минахме по ръба на темата за медицинската корупция. Има ли начин да се справим с нея в България? Трябва ли да ходят по двама лекарите и придружител с камера, както правят полицаите по улиците вече, за да избегнем това да ни искат пари в болниците?

Д-р Димитър Ленков: Вижте, за да не ви иска пари в болницата, първо, трябва да се тръгне от реално остойностяване на всички дейности в здравеопазването. И когато нещо на болницата струва 1000 лв., или 10 хил. лв., или 100 хил.лв., то здравната каса да заплати тази сума на болницата.

Водещ: Ама пак говорим за официалните разходи.

Д-р Димитър Ленков: От там идват нещата. И ако тогава някой си позволи извън това... Защо в другите държави няма такъв термин медицинска корупция? Мислите ли, че примерно френски лекари, английски лекари не биха искали? Там няма такова нещо. Първо, защото разходите, които болницата прави за вашето лечение, на 100% се покриват от касата. При нас това покритие е от 60-65%, за някои диагнози достига до 95, 100, 110 %, но за някои, за единици. Така че тогава, когато касата е коректен платец, когато влизат достатъчно средства в касата, а не както сега от реално погледнато 2.5 млн. самоосигуряващи се и осигурявани от работодателите са коректни платци на здравни вноски, тогава ние примерно като организация ще и санкционираме, ще санкционираме тези случаи, когато някой си е позволил извън...

Водеща: Така, кажете конкретно понеже сме на въпрос с касата, „Няма кой да плаща на лекари и аптекари” е заглавието от днес във вестниците, във в. „Стандарт” конкретно...

Д-р Димитър Ленков: Не, не е така.

Водеща: Става въпрос за изтеклия мандат на управителя на здравната каса. Ще има ли проблеми по места според вас?

Д-р Димитър Ленков: Според това, което, изказванията на министър Москов и на проф. ген. Стоян Тонев, който е председател на здравната комисия, до избирането на нов управител на здравната каса няма никакъв проблем, управителят на касата д-р Румяна Тодорова да подписва документите.

Водеща: Т.е. няма да има проблем, защото пише: „Лекари, фармацевти и пациенти може да си получат със закъснение парите или лечението”.

Д-р Димитър Ленков: Аз вярвам на това, което компетентните органи заявяват, не само на д-р Москов, но и ген. Тонев.

Водеща: И заглавието, другото, което днес пък излиза в „Телеграф”: „Доктори объркаха бременност с гастрит, а делата за лекарска грешка се точат с години” – тема, която коментирахме вече.

Д-р Стойчо Кацаров: Да ви кажа за корупцията, тъй като аз имам малко по-различен прочит. Аз смятам, че основната причина за корупцията е на друго място, не е недостатъчно финансиране. Основната причина е държавната намеса. Няма корупция там, където има чисти пазарни отношения. Погледнете доставчиците на интернет, погледнете доставчиците на телефония, гласови, има ли там, някой да се оплаква, че са му искали пари под масата? Не. Има там, където се намесва държавата. Държавата се меси брутално в нашето здравеопазване. Стана дума за т.нар. медицински стандарти. И ще го подкрепя с пример. Ако до 2010 г. лечението на едно заболяване е изисквало да има един лекар със специалност коремна хирургия, да речем, след 2010 г. медицинският стандарт казва, че трябва да има 6. Какво означава това? Това означава, че, тъй като болниците не могат да отговорят на това изискване, което е ненужно от медицинска гл.т., то е административно наложено, тези, които могат да отговарят вече не са 30, а са 3. Пациенти, всички пациенти по административен начин са пренасочени към тези 3 болници, те правят опашка пред тях, защото са малко, предлагането е ограничено административно, и това създава условия за корупция. За да стигнеш до тази болница, за да влезеш, за своевременно трябва да платиш. Затова казвам, твърдя много категорично, че основната причина за корупционните практики е неправомерна държавна намеса. Ако държавата остави тази система за се развива на принципа на търсенето и предлагането, корупционните явления според мен ще намалеят драстично.

Водещ: Да ми кажете за или против сте идеята за махане на направленията?

Д-р Димитър Ленков: Вижте, направленията са вид регулаторен механизъм.

Водещ: Т.е. сте против?

Д-р Димитър Ленков: Не, не бих казал. Трябва да има регулация. Дали този механизъм с направленията или не, но трябва да има вид регулация, при положение че средствата, които се отделят в тази област са недостатъчни. Трябва да има контрол, за да не се разходват безконтролно. И да има за тези, които действително се нуждаят.

Д-р Стойчо Кацаров: Направленията не могат да бъдат премахнати, те са част от медицинския процес. Това, което може да бъде направено е лимитът да не бъде в общопрактикуващия лекар, както е сега, а да бъде в нас като граждани. Тази промяна може да бъде направена.

Водещ: Благодарим ви.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница