Лечители през времето
Брайън Л. Уейс
ВЪВЕДЕНИЕ
През последните двадесет години толкова постепенно, че едва ли сме го осъзнали, ние от Запада претърпяхме един особен вид революция на съзнанието. Сега вече съществува цяло поколение млади хора, което израсна с възможността редовно да чете и чува за опита на хора, преживели състояния близо до смъртта, регресии в минали съществувания, пътешествия извън тялото и множество други забележителни феномени на духовния живот.Често имам удоволствието и привилегията да чета лекции пред студенти, но продължавам малко да се стряскам, когато чувам как спокойно си говорят за своите видения и странстванията в извънземни пространства.
Когато през 1975 година се събуди общественият интерес към състоянията, близки до смъртта, някои смятаха това за краткотрайно модно увлечение. Сега, седемнадесет години по-късно, започвам да разбирам, че преживяванията на състояния, близки до смъртта, са се превърнали в установен факт от нашата култура. Смятам, че сме на път да станем (ако вече не сме станали) едно от многото исторически общества, в които способността за проникновено виждане се възприема за нещо съвсем естествено. Все повече и повече най-обикновени хора не изпитват неудобство да говорят за своите видения и да разменят информация за различни техники, с които те се предизвикват.
Наистина смайващо развитие на познанието в тази сфера бележат изследванията на такива учени като доктор Брайън Л. Уейс, доктор Уилиям Рол, доктор Кен Ринг, доктор Брус Грей-Сън, доктор Мелвин Море и множество други лекари и психолози в Съединените щати, Европа и навсякъде по света. Напълно съм сигурен, че в близките няколко години в резултат на тези изследвания подобен опит на личността ще бъде определян не като "психотичен", а като "духовен" и ще може да бъде преживяван от психологически нормални хора. Само един пример: през времето на последната война, като работих със свои колеги, успях да развия специална техника, чрез която нормални възрастни индивиди със стабилна психика можеха да извикат в напълно будно състояние реално, цветно, триизмерно и движещо се изображение на своите починали близки. Нещо повече, за моя голяма изненада повечето от тези трезви професионалисти твърдяха, че техните срещи са били абсолютно реални, и вярваха, ме действително са били в присъствието на своите починали роднини и приятели.
И аз имах подобно преживяване — седях до моята баба, която бе починала преди няколко години, и разговарях с нея точно така, както винаги си говорехме, когато беше "жива". Всъщност едно от най-изумителните неща в тези случки, към които приобщих легиони хора от целия свят, е това, че всичко изглежда абсолютно нормално и естествено.
По мое убеждение това, което става, е, че ние откриваме себе си и едновременно с това се обръщаме с лице към алтернативни състояния на съзнанието, които са били добре разбирани от нашите предци в миналото, но са били потиснати в един определен момент от развитието на нашата цивилизация, отречени като суеверие и дори считани за демонически грях.
По мое мнение сегашното развитие ще има огромно значение за човечеството. Вацлав Хавел, писателят и президентът на бившата Чехо-Словакия, в своята вълнуваща реч пред Конгреса на Съединените щати изрази твърдото си убеждение, че само чрез световна революция на човешкото съзнание ще можем да отклоним света от сегашния му път към унищожение. Господин Горбачов- също сподели това мнение, когато каза, че е необходимо духовно обновление, за да се спаси неговата изтерзана страна.
Регресиите в минали съществувания, за които ни съобщава доктор Брайън Л. Уейс в книгата си, са един пример за изключителната феноменалност на човешкото съзнание — факт, който вече се радва на широко признание. Сега никой не се чувства неловко, ако е преживял нещо подобно. Един от най-големите историци на нашия век, сър Арнолд Тойнби, твърди, че е бил вдъхновен да напише своя монументален исторически труд от свои лични преживявания, подобни на описаните от доктор Брайън Л. Уейс.
Хората, които се завръщат от състояния близки до смъртта, ни казват, че най-важната поука от земните им животи се съдържа в посланието: докато сме на тази земя, трябва да се научим да обичаме. Сега става все по-очевидно, че това е единственият начин, по който този свят може да бъде спасен, и най-добрият път към тази цел е да развием техниките към разгръщане способностите на нашето съзнание.
Брайън Л. Уейс е един истински пионер в усилието си да доведе до широката публика различните видове техники за промяна на съзнанието, чрез които се издига нивото на себепознанието, за да се постигне по-добро разбирателство между хората.
В този век на електронните медии можем много да допринесем за духовното обновяване на народите от целия свят и сближаването им чрез любовта и мира, като се пропагандират тези техники, описани от доктор Уейс и други изследователи.
Реймънд Мууди,
доктор по медицина и философия
11 май 1992 година
НАЧАЛОТО
За онези от вас, които не са чели моята книга "Вестители от отвъдното", са необходими няколко въвеждащи думи. Необходимо е да знаете някои неща за мене, преди да започнем нашата работа, свързана с лечението.
Преди невероятния ми опит с Кетрин — пациентката, чиято терапия е описана в книгата, професионалният ми живот беше напълно праволинеен и строго академичен. Притежавах отлична диплома, Фи Бета Капа от Колумбийския университет, и получих медицинската си квалификация в Йейлския университет, където станах шеф на отделението по психиатрия. Бил съм преподавател в няколко престижни университетски факултета по медицина и съм публикувал над четиридесет научни трудове в областта на психофармакологията, химията на мозъка, разстройствата на съня, депресията, тревожните състояния, злоупотребата с лекарствени средства и болестта на Алцхаймер. Единственият ми принос в книгоиздаването бе публикуването на "Биология на холинергичната функция", която съвсем не беше бестселър, макар че запознаването с нея помогна на някои пациенти, страдащи от безсъние, да се справят с проблема си. Бях самонадеян и категоричен в мненията си и напълно скептичен по отношение на "ненаучните" сфери като парапсихологията. Нищо не знаех за предишни животи или за теорията на прераждането, нито пък исках да зная.
Кетрин беше пациентка, която се бе обърнала за помощ към мене година след като бях оглавил отделението по психиатрия в медицинския център "Маунт Синай" в Майями Бийч, щата Флорида.
На възраст под тридесетте, католичка от Ню Ингланд, Кетрин бе в пълна хармония със своята религия. Тя страдаше от страхове, фобии, пристъпи на парализираща паника, депресия и повтарящи се кошмари. Тези симптоми се бяха проявявали през целия й живот, но напоследък се бяха влошили.
След повече от година психотерапия по конвенционалните методи тя не показа никакво подобрение. Чувства, че след толкова време би трябвало да постигне много повече. Лаборантка в същата болница, където работех, Кетрин притежаваше необходимата интелигентност и способности за самооценка, за да може приложеното лечение да й въздейства. Нищо не подсказваше, че нейният случаи ще бъде толкова труден. Обратното, произходът й даваше надежда за добър резултат от прилаганата терапия. Тъй като Кетрин страдаше от хроничен страх от задавяне и задушаване, тя отказваше да приема медикаменти, така че не можех да прилагам антидепресанти и транквилизатори — лекарства, които обикновено използвах за лечение на подобни симптоми. Нейният отказ се оказа впоследствие благословено предимство, макар че по това време не го съзнавах.
Най-накрая Кетрин склони да опитаме с хипноза — форма на фокусирана концентрация, за да си припомни събития от детството и да се опита да открие потиснати или забравени травми, които подозирах, че са причина за страданието й.
Кетрин притежаваше способност да навлиза в дълбок хипнотичен транс и започна да си спомня събития, които в нормално състояние не можеше да извлече на повърхността. Тя си спомни, че е била бутната от трамплин в басейн и за малко не се удавила. Като дете се ужасила от маската с упойващ газ, която зъболекарят поставил на лицето й, а най-лошото от всичко бе, че когато била едва тригодишна, впиянченият й баща опипвал телцето й, докато огромната му ръка затискала устата й, за да не вика. Бях сигурен, че сега вече имахме отговор и ще настъпи подобрение.
Но нейните симптоми оставаха все така непроменени. Бях твърде изненадан. Очаквах много по-голям ефект. Докато размишлявах за безизходната ситуация, стигнах до заключението, че сигурно съществуват още по-дълбоко скрити в подсъзнанието й травми. Ако баща й бе сторил това с нея, когато е била на три години, може би го е правил и в по-ранна възраст. Реших да опитаме отново.
Следващата седмица постигнах много дълбоко равнище на хипноза. Този път дадох на Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция.
— Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми — внуших й аз.
Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство.
Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад — с около четири хиляди години — в живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Определих по описанията място някъде в древния Близък Изток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността, дрехите и всекидневните занимания от онова време.
На повърхността изникваха подробности от онзи предишен живот, докато накрая тя не се удави в приливната вълна на едно наводнение, което изтръгна от прегръдките й нейното малко момиченце. Щом като Кетрин умря, тя започна да кръжи над тялото си, като повтаряше описаните в литературата преживявания на близки до смъртта състояния. Върху трудовете на доктор Елизабет Кюблер-Рос, доктор Реймънд Мууди, доктор Кенет Ринг и други ще говорим по-късно в тази книга. При това, както по-късно разбрах, тя никога не бе чувала за тези хора и за техните изследвания.
По време на този хипнотичен сеанс Кетрин си припомни още два други живота. В единия бе испанска проститутка през осемнадесети век, а в другия — гьркиня, неколкостотин години след живота в Близкия Изток.
Бях шокиран и скептично настроен. С години бях подлагал на хипноза стотици пациенти, но такова нещо никога не се бе случвало. През целия курс на интензивна психотерапия за период повече от година бях опознал добре Кетрин. Знаех, че тя не е психически лабилна, няма халюцинации и раздвояване на личността, не е особено податлива на внушение и не прекалява с медикаменти и алкохол. Реших, че нейните "спомени" сигурно са игра на въображението й или са някакъв вид съновидения.
Но се случи нещо необикновено. Симптомите на Кетрин започнаха да показват драстично подобрение, а знаех, че въображението и съновиденията не водят до толкова бързо и пълно клинично излекуване. Седмица след седмица непонятните дотогава симптоми един по един изчезваха, щом под хипноза тя извикваше спомени за други предишни живота. За няколко месеца бе излекувана напълно, без да се прилагат никакви лекарства.
Постепенно моят доста голям скептицизъм започна да се руши. По време на четвъртия или петия хипнотичен сеанс се случи нещо още по-странно. Кетрин кръжеше над тялото си и бе привлечена от познатата й светлина, която тя винаги срещаше в състояние между два живота.
— Те ми казват, че има много богове, защото Бог е във всеки от нас — ми съобщи с дрезгав глас.
А след това тя напълно промени остатъка от моя живот:
— Баща ти е тук и твоят син, който е малко дете. Баща ти казва, че ще го познаеш, защото неговото име е Аврам и дъщеря ти носи неговото име. Той ти припомня, че причина за неговата смърт е била сърцето. Също, че и сърцето на твоят син е причинило смъртта му, защото е било обърнато наопаки като на пиле. Той е направил голяма жертва за теб, защото те обичаше. Душата му е много издигната...
Смъртта му изкупи дълговете на неговите родители. Освен това той искаше да ти покаже, че медицината може да достигне само донякъде, че нейната цел е много ограничена.
Кетрин спря да говори, а аз седях в благоговейно мълчание, докато вцепененият ми разум се опитваше да подреди нещата. В стаята бе леденостудено.
Кетрин знаеше твърде малко за личния ми живот. На бюрото си държах бебешката снимка на дъщеря ми, която щастливо се усмихваше с двете си долни зъбчета. Портретът на сина ми бе до нейния. От друга страна, Кетрин не знаеше нищо за Семейната ми история. Много добре бях спазвал правилата на психотерапевтичната техника. От психотерапевта се иска да бъде "табула раза" (чиста дъска), върху която пациентът да проектира собствените си мисли, чувства и отношения. Те се анализират след това от терапевта, за да се разшири арената на съзнанието на пациента. Бях спазвал тази терапевтична дистанция с Кетрин. Тя ме познаваше само като психиатър, не знаеше нищо нито за моето минало, нито за личния ми живот. Не бях изложил дори и дипломите си в кабинета.
Най-голямата трагедия в живота ми бе неочакваната смърт на първородния ни син Адам, който бе само на двадесет и три дни, когато умря в началото на 1971 година. Десетина дни след като го бяхме довели от болницата, той получи затруднения в дишането и пристъпи на повръщане. Беше изключително трудно да се определи диагнозата. "Тотален аномален белодробно-венозен дренаж с артериален дефект", ни казаха. Това може да се случи веднъж на приблизително всеки десет милиона новородени. Белодробните вени, които довеждат наситената с кислород кръв до сърцето, влизаха в него неправилно, от обратната страна. Все едно че сърцето е обърнато назад. Изключително, изключително рядък случай.
Героическата сърдечна операция не можа да спаси Адам, който почина няколко дни по-късно. Месеци наред скърбяхме с унищожени надежди и мечти. Нашият син Джордан се роди след година — благодатен балсам за раните ни.
По времето, когато почина Адам, се колебаех дали да избера за професионална кариера психиатрията. Приятен ми беше стажът по вътрешни болести и ми бяха предложили постоянно място като интернист. След смъртта на Адам твърдо реших, че ще направя психиатрията своя професия. Сърдит бях, че съвременната медицина с всичките й напреднали технологии и умения не можа да спаси моя син, това малко беззащитно бебе.
Баща ми имаше отлично здраве, докато не получи масивен инфаркт в началото на 1979 година. Той преживя първия инфаркт, но сърдечната стена беше непоправимо увредена и три години по-късно почина на шейсет и четири годишна възраст. Това стана почти девет месеца, преди Кетрин да направи първото си посещение при мен.
Баща ми бе религиозен човек, повече по отношение на ритуалността отколкото духовно. Еврейското му име бе Аврам и то много повече му подхождаше от английското Алвин. Четири месеца след неговата смърт нашата дъщеря Ейми се роди и й бе дадено неговото име.
Сега, през 1982 година, в моя тих здрачен кабинет оглушителна каскада от скрити тайни истини се изливаше върху ми. Плувах в спиритично море и водата ми харесваше. Кожата по ръцете ми настръхна. Не беше възможно Кетрин да знае това. Нямаше и откъде да научи. Еврейското име на баща ми, това, че бях имал син, който бе починал тъй рано от сърдечен дефект, случващ се веднъж на десет милиона, мрачните ми размишления за медицината, смъртта на баща ми и името, което дадохме на дъщеря ми — това бе твърде много, твърде специфично и твърде истинско. Тази лаборантка беше проводник на трансцедентално знание. И ако тя може да разкрива такива истини, какво друго имаше там? Изпитвах нужда да зная още.
— Кой - заекнах, — кой е там? Кой ти казва тези неща?
— Учителите — прошепна Кетрин, — духовните учители ми казват. Казват ми, че съм живяла осемдесет и шест пъти във физическо тяло.
Сигурен бях, че Кетрин не знаеше и не можеше да знае тези факти. Баща ми почина в Ню Джързи и бе погребан около Ню Йорк. На хиляда и двеста мили оттук преди десет години бе умрял Адам. Във Флорида много малко от най-близките ми приятели знаеха за обстоятелствата около неговата смърт. От колегите ми в болницата пък не знаеше никой. Нямаше как Кетрин да узнае тази семейна история. И въпреки това тя бе казала "Аврам", а не английския превод на името — "Алвин".
След като шокът премина, аз отново се превърнах в самонадеяния, вманиачен в научните методи психиатър. Разрових се за повече информация в библиотеките и книжарниците. Попаднах на някои отлични работи като тази на доктор Иън Стивънсън, който е изследвал малки деца, за да покаже съществуването на спомени за прераждане, и това изследване ще бъде представено накратко по-нататьк в тази книга. Намерих също няколко публикувани студии на клиницисти, които бяха използвали регресии в предишни животи (това става чрез прилагане на хипноза и други съответни техники, които позволяват подсъзнанието на пациента да се връща във времето, за да се извлекат спомени от минали съществувания). Сега знам, че много други клиницисти не смеят да запознаят обществеността с резултатите от своите изследвания, защото се страхуват от реакцията и се тревожат за своята кариера и репутация.
Кетрин, чиято история е описана с подробности във "Вестители от отвъдното", премина през дузина предишни съществувания и бе излекувана. Сега тя води по-щастлив, пълен с радости живот, освободена от парализиращите я симптоми и от вкоренения преди страх от смъртта. Тя знае, че една част от нея съхранява памет за други превъплъщения на нейната личност и че нейното съзнание ще надживее физическата й смърт.
След това, което преживях с Кетрин, моят подход към психотерапията коренно се промени. Разбрах, че лечението с извличане на спомени за предишни животи предлага бърз метод за отстраняване на психични симптоми, които иначе трябва да бъдат лекувани с години. Това е много по-директен начин за отстраняване на болката и страха. Започнах да прилагам тази терапия към други пациенти и отново получих отлични резултати. По времето, когато пиша тази книга, аз съм успял да постигна регресия към минали съществувания на стотици пациенти чрез сеанси на индивидуална терапия. Още повече са тези, които са постигнали същото чрез групова терапия.
Кои са моите пациенти? Това са лекари, адвокати, бизнесмени, други мои колеги терапевти, домакини, обикновени работници, търговски агенти и тъй нататък. Това са хора с различни религии, социални нива, образование и ценностни системи. Въпреки това много от тях показват способност да си припомнят подробности от други съществувания и помнят изживяването на своята физическа смърт.
Повечето от пациентите ми се връщат в предишни животи чрез хипноза. Други успяват да го постигнат чрез медитация или пък получават спонтанни видения по време на изживяването, наречено "дежа вю", когато имате чувството, че познавате вече ситуацията, лицата и обстоятелствата. Някои имат много ярки сънища.
Голяма част от тях завинаги се отървават от измъчващите ги цял живот фобии, пристъпи на паника, повтарящи се кошмари, необясними страхове, прекалена пълнота, разрушителни взаимоотношения, физически болки, болести и т. н.
Това не е ефектът, наречен "плацебо"1. В по-голямата си част те не са лековерни и поддаващи се на внушение хора. Спомнят си имена, дати, топография, подробности. И след като си спомнят, като Кетрин, те се излекуват.
Може би много по-важно от излекуването на специфичните физически и емоционални симптоми е придобитото знание, че ние не умираме, когато телата ни умират. Ние сме безсмъртни. Ние надживяваме физическата смърт.
В книгата ми "Through time into healing” е събрано хронологично онова, което съм научил за лечителската мощ на регресията в предишни животи, след като завърших предишната си книга "Вестители от отвъдното . Всички описани случаи са действителни. Само имената и идентифициращата информация за отделни лица са изменени.
ХИПНОЗА И РЕГРЕСИЯ
Хипнозата е основната техника, която прилагам, за да помогна на пациента да достигне спомени от предишни животи. Много хора си задават въпроса, какво представлява хипнозата и какво става, когато човек е в хипнотично състояние, но наистина в това няма никаква мистерия. Хипнозата е състояние на фокусирана концентрация от типа, който всеки от нас изживява всеки ден.
Когато сте релаксирани и вашата концентрация е толкова силна, че не може да бъдете разсеяни от външни шумове и други фактори, вие се намирате в състояние на слаба хипноза. Всички видове хипноза са всъщност самохипноза, в която вие, пациентът, контролирате процеса. Терапевтът не е нищо друго освен един гид. Повечето от нас влизат в хипнотични състояния всеки ден — когато сме погълнати от хубава книга или филм, когато сме карали колата си през последния отрязък от пътя до вкъщи, без да разберем как сме пристигнали, винаги когато сме били като че ли включени на "автопилот".
Една от целите на хипнозата, както и на медитацията е да се достигне до подсъзнанието. Това е част от нашето съзнание, която лежи под обикновеното състояние на будно съзнание, постоянно бомбардирано от мисли, чувства, външни стимули и други дразнители. Подсъзнанието функционира на по-дълбоко равнище отколкото обикновеното съзнание. В подсъзнанието мисловните процеси протичат без нашето съзнателно възприемане. Ние изживяваме моменти на интуиция, на проникновение и на творчество, когато тези процеси на подсъзнанието пробиват и осветяват нашето съзнание.
Подсъзнанието не се ограничава от наложените ни бариери на логиката, пространството и времето. То може да помни всичко и за всяко време. То може да ни предложи творчески решения на нашите проблеми. То може да издигне обикновеното съзнание така, че да се докосне до мъдрост, далече над нашите всекидневни способности.
Хипнозата достига до мъдростта на подсъзнанието по един фокусиран начин, за да се постигне излекуването. Ние се намираме в състояние на хипноза винаги, когато обичайното взаимодействие между съзнанието и подсъзнанието е претърпяло преконструиране така, че подсъзнанието да играе по-доминираща роля. Съществува широк спектър от хипнотични състояния — от леко до дълбоко ниво.
Хипнозата е една цялост, в която ние си даваме сметка за съзнанието и подсъзнанието на по-високо или на по-ниско равнище. За себе си съм открил, че много хора могат да бъдат хипнотизирани до степен, достатъчна да се проведе лечение, ако те имат предварителна представа за хипнозата и техните страхове се подложат на обсъждане. По-голямата част от обществеността има погрешна представа за хипнозата заради начина, по който телевизията, филмите и сцената я представят.
Когато сте хипнотизирани, вие не сте заспали. Вашето съзнание винаги следи какво изживявате, докато сте в хипноза. Независимо от дълбокия подсъзнателен контакт, вашето, съзнание може да коментира, да критикува и да порицава. Вие винаги контролирате това, което говорите. Хипнозата не е чудодейният "серум на истината". Вие не влизате в "машина на времето" и не ви телепортират в друго време и други място, без да си давате сметка за настоящето. Някои хора под хипноза наблюдават миналото така, както се гледа кино. Други са много по-ярко въвлечени, с повече емоционални реакции. Значи някои "чувстват" нещата повече, отколкото ги "виждат". Понякога преобладаващата реакция е слухова или обонятелна. И най-сетне, човек си спомня всичко преживяно по време на хипнотичния сеанс.
Може би се получава впечатлението, че е необходимо голямо умение да се достигнат по-дълбоките нива на хипноза. Напротив, всеки от нас'с лекота ги изживява ежедневно, когато преминава през състоянието на будност в сън, известно като хипнагогично състояние. Ние сме в състояние, подобно на хипнагогичното, когато току-що сме се събудили и все още можем да си припомним ярко сънищата си, макар че още не сме напълно будни. Това е периодът, преди всекидневните спомени и съображения да нахлуят в мозъка ни. Също като хипнозата, хипнагогичното състояние е дълбоко творческо. Когато преминаваме през него, съзнанието е обърнато изцяло навътре и може да достига до инспирациите на подсъзнанието. Мнозина считат хипнагогичното състояние за "гениално , тъй като отпадат всякакви бариери и ограничения. Когато сме хипнагогични, ние имаме достъп до всички извори, без да действат създадените от самите нас потискащи механизми.
Томас Едисон толкова високо е ценял хипнагогичното състояние, че е развил своя собствена техника, за да го поддържа, докато работел върху изобретенията си. Както си седял на стола, Едисон използвал техники за релаксация и медитация, за да достигне до състояние между съня и бодростта. Поставял ръцете си с дланта надолу върху облегалката на стола. Под ръката си държал метална топка. Ако заспивал, ръката му се отваряла и звукът от падналата метална топка го събуждал. След това отново и отново повтарял този процес.
Това хипнагогично състояние много прилича на хипнозата и в действителност е много по-дълбоко от доста нива на хипнозата. Като помага на пациента да достигне по-дълбоко ниво на своето съзнание, умелият терапевт, който владее техниката на хипнозата, може да ускори драстично процеса на оздравяване. А когато се излезе извън личните проблеми и се търсят решения на творчески идеи, резултатите могат да облагодетелствуват цялото общество, така както всички ние сме облагодетелствани от изобретената от Томас Едисон електрическа крушка.
Когато нечий глас ни води, концентрацията се фокусира по-лесно и пациентът може да достигне до по-дълбоко равнище на хипноза и релаксация. При хипнозата няма никаква опасност. Нямам случай подложен от мен на хипноза пациент да е "засядал" в хипнотичното състояние. Вие можете да излезете от него, когато пожелаете. Никой никога не е насилвал моралните и етичните принципи на подложените на хипноза. Никой не е бил каран да върши неща против собствената си воля. Никой не е в състояние да ви контролира. Вие напълно владеете контрола върху себе си.
Под хипноза вашето съзнание винаги следи нещата. Точно затова, когато сте дълбоко хипнотизирани и активно въвлечени в собственото си минало на дете, вие сте способни да отговаряте на въпросите на терапевта на езика от действителната си възраст, познавате географските места, които виждате, и дори знаете годината, която обикновено изведнъж изплува пред вътрешното ви зрение. Хипнотизираното съзнание, което винаги държи сметка за настоящето, слага спомените от детството или от миналите животи в контекст. Ако изплува годината 1900 или се виждате да строите пирамида в древния Египет, вие "знаете", че става въпрос за епохата преди Христа, дори и ако не виждате това специално обозначение. По същия начин това е причината, поради която хипнотизирай пациент, който се вижда като селянин в някаква средновековна европейска война например, може да разпознае между хората от това минало съществувание близки от настоящия си живот. Затова и езикът, които употребява, е съвременният английски, способен е да сравнява грубите оръжия от онова време с тези, които използва в настоящето, съобщава дати и т. н.
Неговото сегашно съзнание е будно, наблюдаващо, коментиращо. Той може винаги да сравни подробности и събития с тези от живота му сега. Той е и кинозрител, и кинокритик, и кинозвезда едновременно. И всичко това — докато се намира в релаксирано, хипнотично състояние.
Хипнозата поставя пациента в състояние, което съдържа голяма лечителна сила, тъй като дава на пациента достъп до подсъзнанието. Ако говорим метафорично, тя завежда пациента във вълшебна гора, където се намира лечебното дърво. Хипнозата само дава възможност на пациента да влезе в тази гора, но процесът на регресия е дървото, което пази свещените плодове, които трябва да бъдат изядени, за да оздравее.
Регресивната терапия е мисловен акт на връщане към предишни времена, когато и да са били те, за да се изтръгнат спомени, които биха могли да имат негативно влияние върху сегашния живот на пациента и които вероятно са източник на неговите симптоми. Хипнозата позволява на разума да премахне бариерите към тази информация, включително и онези бариери, които не позволяват на пациентите да достигнат до минали съществувания в будно състояние.
Фройд използва наименованието "натрапчиво повторение", за да опише често непреодолимия подтик да се пресъздаде и отново изживее емоционално типично болезнено преживяване, случило се някому в неговото минало. В своите "Записки по психоанализа" (1938) известният британски психоаналитик Ърнист Джоунс определя натрапчивото повторение като "сляп импулс да се повтарят минали ситуации и преживявания без всякаква полза, за да се постигне удоволствено-болково усещане".
Няма значение колко болезнено и разрушително е поведението — личността изпитва непреодолимо желание да го повтаря. Волевото усилие е неспособно да контролира натрапчивото желание.
Фройд открива, че когато началната травма се довежда до съзнанието и се освобождава чрез катарзис, се постига лечебен ефект. На пациента се помага да интегрира преживяванията и чувствата и да извлече урок от понесената травма. Хипнотичната регресия, проведена от опитен терапевт, поставя пациента първо в хипнотично състояние и след това му дава необходимите инструменти, за да хвърли светлина върху подобни инциденти. Много често инцидентът се е случил в детството. Това е стандартната психоаналитична теория.
Но има случаи, както установих, докато лекувах Кетрин, когато началната травма се изтласква назад, в минал живот. Открих, че около 40 процента от моите пациенти се нуждаят от задълбочаване в други съществувания, за да разрешат сегашните си клинични проблеми. Регресия-та към по-ранен'период обикновено е плодотворна за повечето от онези, които успяват да извикат спомени от него.
За въпросните 40 процента регресията към минали съществувания е ключ към оздравяването. И най-добрият терапевт, който работи в класически приетите граници на отделния живот, не е способен да постигне пълно излекуване на пациент, чиито симптоми са били причинени от травма, преживяна в предишен живот — може би преди стотици или хиляди години. Но когато терапията, свързана с минали съществувания, изтиква на повърхността тези дълго потискани спомени, подобрението на сегашните симптоми обикновено е невероятно бързо.
Моделът на натрапчиви сексуални действия може да послужи за пример. Познавам случая на един млад човек, който страда от форма на натрапчиво повтарящ се ексхибиционизъм — показва гениталиите си на случайно минаващи жени, докато мастурбира в колата си. Такова поведение очевидно е опасно и разрушително. Този млад мъж многократно е плашел жените и е бил арестуван няколко пъти. Въпреки това натрапчивото му разрушително поведение се повтаря пак и пак.
Неговият терапевт проследи произхода на това поведение чак до сексуалните инциденти между него и майка му, когато е бил малко момче. Майката честа го докосвала интимно, докато го къпела, вследствие на което той получавал ерекция. В него бушували чувства на смущение, на възбуда и на срам. Тези чувства били изключително силни и част от натрапчиво повтарящите се действия на младия мъж, изглежда, са продиктувани от желание да възкреси силата на тези по-ранни емоции.
Въпреки че неговият отличен терапевт успя да разкрие ранната травма, постигнатият лечебен ефект е само частичен и от време на време болестта отново се повтаря. Независимо че поведението му извиква в него чувство за вина и срам, а съществува и опасността да бъде подложен на преследване, той изпитва непреодолим подтик да го повтаря.
Въз основа на моя опит с повече от триста индивидуално лекувани пациенти чрез регресивна терапия, смятам, че е твърде възможно при описания случай да е постигнат само частичен лечебен ефект, защото истинската травма е била в предишен живот. Може би този сценарий се е повтарял в няколко съществувания. Вероятно е последната демонстрация — тази в сегашния му живот, да е само резултат на последната от цяла серия подобни травми. Просто се е установил един повтарящ се модел. Всички тези травми, не само най-последната, трябва да бъдат изведени на повърхността. Чак тогава може да се постигне пълно излекуване.
Много от моите пациенти са си припомняли под хипноза различни травматични модели, които се повтарят в разнообразни форми — съществувание след съществувание. Тези модели включват насилие на баща спрямо дъщеря, което се е случвало в продължение на векове, за да изскочи отново в сегашния живот. Те включват също жесток съпруг в минал живот, който изплува отново в сегашния живот като баща-насилник. Алкохолизмът е порок, който е разрушавал няколко поредни съществувания, и ето сега една съпружеска двойка, живееща в постоянен конфликт, открива, че двамата са били гибелно свързани в четири поредни предишни съществувания.
Много от тези пациенти са били лекувани по обичайните методи, преди да се обърнат към мене, но прилаганата към тях терапия не е постигала успех или е действала само частично. За тези пациенти регресивната терапия хъм минали съществувания беше необходима, за да изтръгне напълно симптомите и да спре завинаги повтарящите се цикли на опасно, неадаптирано поведение.
Концепцията за натрапчиво повтарящото се поведение изглежда убедителна. Но търсенето на минали травми може да се разшири до включване на минали съществувания, ако разкритите източници от сегашния живот не водят до успешно лечение. Сигурен съм, че младият мъж, който изпитва нужда да мастурбира, докато кара колата си, трябва да се подложи на изследване за миналите си съществувания, за да идентифицира травмите и да ги изведе до повърхността на сегашния си живот. Докато патологичните основания се прикриват, симптомите неизбежно ще се повтарят. Само когато върху тях се хвърли светлина, те наистина могат да бъдат излекувани.
Моята практика ми показа, че хипнозата, комбинирана с регресивна терапия, прониква в подсъзнанието много по-дълбоко, отколкото психоаналитичната техника на свободното асоцииране, когато пациентът остава в релаксирано, но съзнателно състояние, само със слабо притворени очи. Тъй като хипнотичната регресия позволява много по-дълбоко проникване в пластовете на асоциациите чрез претърсване на натрупаните спомени, иначе недостъпни за будното съзнание, резултатите са несравнимо по-бързи и по-цялостни.
Материалът, извлечен на повърхността от терапията с минали съществувания, е до известна степен като мощните универсални архетипове, описани от Карл Юнг. Но само до известна степен, тъй като този материал не е от вида на архетиповете или от символичен характер, а представлява спомени от действителни фрагменти на преживявания от древни до наши времена. Регресивната терапия комбинира най-доброто от фройдистката терапия с оздравителното присъствие и признаване на дълбокото символично значение, което е отличителна черта на учението на Юнг.
Но регресивната терапия се състои от нещо много повече, отколкото е хипнотичната техника. Преди процесът на хипноза да започне, добре подготвеният терапевт би трябвало да отдели много време да снеме историята на заболяването, да задава въпроси, да получава отговори и да навлиза много внимателно и в големи подробности в сферите от особено значение за пациента. Такъв подход увеличава успешното прилагане на регресивната терапия от 50 до 70 процента. А след като е завършена регресия-та и пациентът е излязъл от хипнотичното състояние, е необходимо да се интегрира цялата информация за чувствата, вътрешните прозрения и всичко, което е било разкрито по време на сеанса, и да се свърже с текущата житейска ситуация. Такава интеграция изисква значително терапевтично умение и опит, тъй като много често извлеченият материал е сам по себе си твърде силен и наситен с емоции. Поради това аз не препоръчвам регресивната терапия да се провежда от терапевт, който няма разрешение за това или не притежава степени като доктор по медицина, доктор по философия и така нататък. Нетрадиционният терапевт много по-малко е способен да накара паметта да следва собствения си ход и е малко вероятно да притежава необходимите умения, за да помогне на пациента да интегрира материала.
Да се изживява връщане към минало съществувание в дома е полезно и релаксиращо в повечето случаи. Подсъзнанието е мъдро и не ще затрудни будното съзнание със спомен, който то не е способно да асимилира. Съществува слаб риск да се смесят симптоми като тревожност и вина, но това би могло да се избегне, ако се наложи, като се посети опитен терапевт. Отделният индивид, който срещне дори и най-слабата реакция на съпротива, докато работи сам, просто ще спре опита, тъй като неговото подсъзнание го предпазва, докато неопитният терапевт може да пресили подсъзнанието и да принуди неподготвения още пациент да продължи.
Като психиатър с пренатоварена клинична програма за мене е по-важно да лекувам пациентите си, отколкото да извличам наяве техните спомени от минали съществувания, макар че това също е от голямо значение.
Намирам, че спомените от минал живот се достигат и описват от пациента по един от два главни модела. Наричам първия модел "класически". При него пациентът влиза в дадено съществувание и е способен да предложи много добро равнище на подробности за този живот и събитията в него. Почти като в разказ по-голямата част от този живот преминава, като се започва често от раждането и детството и не се прекъсва до смъртта. Възможно е пациентът да изживее безболезнено и спокойно сцената на своята смърт и ревизията на изминалия си живот, при която се извличат уроците от него и се коментират с помощта на по-високата мъдрост на самия пациент, както и чрез религиозни образи или духовни водачи.
Много от съществуванията на Кетрин бяха извикани по класическия регресивен модел. Ето един откъс от един предишен живот, очевидно в Египет, в който разказът на Кетрин започва от чумната зараза на водата, отнесла живота на баща й и брат й. Тя помагала на свещеника, който подготвял телата за погребение. По времето, когато започва този спомен и когато се развива самият епизод, Кетрин е на шестнадесет години:
"— Хората ги слагат в пещери. Телата се съхраняват в пещери. Но преди това телата трябва да бъдат приготвени от жреците. Те трябва да бъдат обвити и намазани с мехлеми. Сега местността се наводнява... казват, че водата е лоша. Не пийте водата.
— Има ли начин да се лекува болестта? Помага ли нещо?
— Даваха ни треви, различни билки. Миризмите... билките... усещам миризмата. То е бяло и виси от тавана.
— Като чесън ли?
— Виси навсякъде... свойствата са подобни, да. Неговите свойства... слага се в устата, в ушите, в носа, навсякъде. Миризмата е силна. Вярва се, че пречи на злите духове да влязат в тялото. Морав плод... или нещо кръгло с морава кожица.
— Познаваш ли културата, в .която си?
— Не знам.
— Това, моравото, какъв плод е?
— Танис.
— Танис — повторих аз, опитвайки се да разбера дали говореше за нещо, което смяташе за танин или за танинова киселина.
— Така ли му казват? Танис?
— Аз само... все чувам "танис".
— Какво от този живот има значение за сегашното ти съществувание? Защо непрекъснато се връщаш тук? Какво е това, което те смущава?
— Религията — бързо прошепна Кетрин, — религията от това време. Това бе религия на страх... страх. Имаше толкова неща, от които да се страхуваме... и толкова много богове.
— Спомняш ли си имената на някои от боговете?
— Виждам очи. Виждам черен... нещо като... прилича на чакал. Това е статуя. Той е пазител на нещо. Виждам жена, богиня с нещо като шлем отгоре.
— Знаеш ли името на богинята?
— Озирис... Сирус... нещо такова. Виждам око... око, просто око, око на верига. То е златно.
- Око?
- Да... Кой е Хатор?
- Какво?
- Хатор! Кой е той?
Никога не бях чувал за Хатор, макар да знаех, че този Озирис, ако произношението бе точно, бе братът-съпруг на Изида — най-голямото египетско божество. Хатор, както по-късно научих, бе египетската богиня на любовта, наслаждението и радостта.
— Един от боговете? — попитах.
— Хатор, Хатор — имаше голяма пауза. — Птица... той е плосък... плосък... феникс... — тя отново замълча.
— Върви напред във времето сега, към последния ден на този живот. Върви към последния ден, но преди да си умряла. Кажи ми какво виждаш?
Отговори ми в съвсем слаб шепот:
— Виждам хора и къща. Виждам сандали, сандали. Някакво грубо платно, някакво грубо платно.
— Какво става? Върви сега към времето на своята смърт. Какво става с тебе? Можеш да го видиш.
— Аз не го виждам... Не виждам себе си повече.
— Къде си, какво виждаш?
— Нищо, само тъмнина... Идва светлина, топла светлина.
Тя бе вече умряла, вече бе прекрачила отвъд в духовно състояние. Явно не се нуждаеше от преживяване момента на смъртта.
— Може ли да отидеш при светлината? — попитах.
— Отивам. — Тя си почиваше спокойно, чакайки.
— Можеш ли да погледнеш сега назад към уроците на този живот?
— Не — прошепна тя.
Продължаваше да чака. Изведнъж застана нащрек, въпреки че очите й останаха затворени, както винаги, когато бе в хипнотичен транс. Главата й започна да се върти.
— Какво виждаш сега? Какво става?
— Чувствам... Някой ми говори! - гласът й бе по-висок.
— Какво ти казват?
— Говорят за търпението. Че трябва да имаме търпение.
— Да, продължавай. Отговорът дойде от Учителя-поет:
— Търпението и изборът на подходящо време — всичко идва, когато трябва да дойде. Животът не може да бъде пришпорван, не може да се изживее по разписание, както толкова много хора искат. Ние трябва да приемем, каквото дойде в дадено време, и да не молим за повече. Но животът е безкраен, така че ние никога не умираме, ние никога не сме се раждали наистина. Ние просто минаваме през различни фази. Няма край. Хората имат много измерения. Но времето не е такова, каквото го виждаме, а е повече в уроците, които получаваме.
Имаше дълга пауза. Учителят-поет продължи:
— Всичко ще ти се изясни, когато му дойде времето. Но трябва да имаш шанса да възприемеш познанието, което вече ти даваме.
Кетрин замълча.
— Има ли още нещо да науча? — попитах.
— Те си отидоха — тихо прошепна тя. — Не чувам никого.
Подробностите от погребението, билката, използвана за предпазване от болестта, и статуите на боговете — всичко това е типично за класическата регресия. Същото се отнася и за големия отрязък от време, обхванато от паметта — от шестнайсетгодишна възраст до смъртта. Въпреки че Кетрин не си спомни преживяването на смъртта (бе го направила в един от предишните сеанси), тя го прескочи, за да получи блестяща духовна информация "отвъд".
Вторият модел на извикване спомени за предишен живот е този, който наричам "изплуване на ключовия момент". При този модел подсъзнанието навързва най-важните и значителни моменти от множество минали съществувания — тези, които най-добре осветяват скритата травма и най-бързо могат да излекуват пациента.
Понякога споменът за ключовите моменти съдържа преглед на преживяното, който се прави в междинното състояние между две съществувания, а понякога това не става. Ако уроците или моделът са твърде неуловими, възможно е до края на сеанса да останат неизяснени. Друг път се случва те да бъдат моментално телеграфирани при изплуване на ключовия момент.
При някои пациенти изплуването на ключовия момент има фрагментарен характер, който може да се разшири или в по-подробен ключов момент, или да премине в класическия модел при следващите сеанси, което се определя от подсъзнанието на пациента, а то търси най-оптималния прилив на спомени, за да се постигне изцеление.
Често става така, че ключовият момент изниква невероятно бързо и започва внимателно и безпрепятствено да се движи от травма към травма, от сцената на една смърт към сцената на друга, като че вълните търсят още непроблесналите под дълбоките пластове целебни форми на просветление. Ето няколко примера за прилив на ключови моменти пак със случая на Кетрин. Всички спомени тук са взети от първата регресивна терапия с нея:
"Има дървета и каменен път. Виждам огън, над който нещо се готви. Косата ми е руса. Нося дълга, груба кадифена дреха и сандали. На двайсет и пет години съм. Имам момиченце на име Клеастра... Тя е Рейчъл (Рейчъл в сегашния й живот е нейната племенница, с която винаги са имали изключително близка връзка.). Много е горещо... Има големи вълни, които събарят дървета. Няма къде да се бяга. Студено е, водата е студена. Трябва да спася бебето са, но не мога... само трябва да я държа здраво. Потъвам, водата ме дави. Не мога да дишам, не мога да гълтам...солена вода. Бебето се изтръгва от ръцете ми... Виждам облаци... Бебето е с мен. И други от селото. Виждам брат си.
Тя си почиваше — този живот бе свършил. Беше все още в дълбок транс.
— Продължавай — казах, — спомняш ли си нещо друго?
...Нося рокля с черна дантела и на главата ми също има черна дантела. Косата ми е тъмна и леко посребрена. Сега е 1756 година. Аз съм испанка. Името ми е Луиза и съм на петдесет и шест години. Танцувам, другите също танцуват. (Дълга пауза.) Болна съм, имам температура, студена пот... Много хора са болни, хората умират... Докторите не знаят, че това иде от водата.
Придвижих я напред във времето.
...Оздравявам, но главата все още ме боли, очите и главата ми все още ме болят от треската, от водата. Много са умрелите."
Ясно е, че в този модел на ключов момент се преживява травма, причинена от природно бедствие. На пръв поглед този ключов момент е наситен със силни емоции, а така е и въобще при ключовите моменти, но според моя опит възкресяването на травма или смърт носи съвсем минимален риск безпокойството да остане неизлекувано по време на регресията.
Независимо дали работят с опитен терапевт или самостоятелно в дома си, повечето хора се справят и могат да интегрират спомените си без затруднение. Нещо повече, те се чувстват- много по-добре. Терапевтът винаги може да ги инструктира да се издигнат над сцената на смъртта, ако те смятат за необходимо да се наблюдават без емоции, а подсъзнанието винаги може да изведе пациента от регресивното преживяване. Хората могат да изберат дали въобще да изживеят повторно сцените на смъртта. Винаги има избор. Но интензивността на регресивната терапия не плаши онези, които са я преживели.
Терапията с минали съществувания, при която се преминава от един ключов момент към друг, е много практична и успешна форма на лечение. При нея необходимата връзка между предишни животи и настоящето може да се осъществи за по-малко от час. Въпреки това като че ли ключовият момент има по-малка утвърждаваща стойност за пациента в сравнение с класическия модел, защото той се фокусира върху същността, а не върху детайлите.
Самият аз не мога да предвидя кой от тези модели ще е подходящ за пациента. И двата лекуват еднакво.
И накрая, не всеки се нуждае от припомняне на предишни съществувания чрез регресия под хипноза. Не всеки индивид носи товара на травми и белези от предишни животи, важни за сегашния им живот. Много често това, от което се нуждае пациентът, е да се концентрира върху настоящето, а не върху миналото. И все пак аз научавам моите пациенти на самопсихоза и медитативна техника, тъй като тези умения са с огромна стойност за всекидневния живот. Независимо дали пациентът иска да се излекува от безсъние, да свали кръвното си налягане, да намали теглото си, да спре да пуши, да засили имунната си система, за да се бори с инфекциите и хроничните болести, да намали стреса или да се научи да постига състояния на релаксация и вътрешен мир, тези техники могат да бъдат ефективно използвани цял живот.
Въпреки предимствата има моменти, когато пациентите категорично отказват да бъдат подложени на хипноза. Често причините за това са изненадващи.
Когато работех в психиатрията на Медицинския факултет в Йейл, един бизнесмен се беше обърнал към мен, за да го излекувам от неговия страх да лети със самолет. По това време бях един от малкото терапевти в Йейл, които използваха хипноза, за да лекуват моносимптоматични фобии, които представляват страх от едно определено нещо — било страх от летенето, шофирането по магистрала или страх от змии. Работата на този бизнесмен беше свързана с непрекъснати пътувания. Тъй като той ползваше само наземен транспорт, за него бе много важно да преодолее страха.
Внимателно му описах процедурата при хипноза. Предадох му моя оптимизъм и увереност, че ще бъде излекуван, че повече няма да се парализира от страх. И това не само ще разшири неговите делови перспективи, уверих го, но ще му позволи да се наслаждава на ваканциите си в по-отдалечени и екзотични места.
Ще се подобри стилът и качеството на неговия живот.
Той замислено ме погледна, като сви вежди. Минутите бавно течаха. Но защо не показваше никакъв ентусиазъм?
— Не, благодаря, докторе — каза той най-сетне. Няма да се подложа на лечението!
Това напълно ме изведе от равновесие. Бях лекувал успешно много пациенти с подобни симптоми и никой не беше отблъсквал моята помощ.
— Защо? — попитах. — Защо не искате да бъдете излекуван?
— Защото ви вярвам, докторе. Вие наистина ще ме излекувате. Няма да ме е страх да летя. Тогава ще взема самолета, ще се издигна, след това ще катастрофирам и ще загина. Не, благодаря!
Нямаше с какво да му противореча. Той сърдечно се сбогува и напусна кабинета с непокътнатата си фобия, но несъмнено все още жив.
Бях научил нещо повече за съзнанието на човека, за неговата съпротива и отрицание.
Сподели с приятели: |