Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение



страница1/10
Дата23.07.2016
Размер2.16 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Лечители през времето
Брайън Л. Уейс
ВЪВЕДЕНИЕ

През последните двадесет години толкова постепенно, че едва ли сме го осъзнали, ние от Запада претърпяхме един особен вид революция на съзнанието. Сега вече съ­ществува цяло поколение млади хора, което израсна с въз­можността редовно да чете и чува за опита на хора, пре­живели състояния близо до смъртта, регресии в минали съществувания, пътешествия извън тялото и множество други забележителни феномени на духовния живот.Често имам удоволствието и привилегията да чета лекции пред студенти, но продължавам малко да се стряскам, когато чувам как спокойно си говорят за своите видения и странстванията в извънземни пространства.

Когато през 1975 година се събуди общественият ин­терес към състоянията, близки до смъртта, някои смята­ха това за краткотрайно модно увлечение. Сега, седемна­десет години по-късно, започвам да разбирам, че преживяванията на състояния, близки до смъртта, са се превърнали в установен факт от нашата култура. Смятам, че сме на път да станем (ако вече не сме станали) едно от многото исторически общества, в които способността за проникновено виждане се възприема за нещо съвсем ес­тествено. Все повече и повече най-обикновени хора не из­питват неудобство да говорят за своите видения и да раз­менят информация за различни техники, с които те се предизвикват.

Наистина смайващо развитие на познанието в тази сфера бележат изследванията на такива учени като доктор Брайън Л. Уейс, доктор Уилиям Рол, доктор Кен Ринг, доктор Брус Грей-Сън, доктор Мелвин Море и множест­во други лекари и психолози в Съединените щати, Евро­па и навсякъде по света. Напълно съм сигурен, че в близ­ките няколко години в резултат на тези изследвания подобен опит на личността ще бъде определян не като "психотичен", а като "духовен" и ще може да бъде прежи­вяван от психологически нормални хора. Само един при­мер: през времето на последната война, като работих със свои колеги, успях да развия специална техника, чрез ко­ято нормални възрастни индивиди със стабилна психика можеха да извикат в напълно будно състояние реално, цветно, триизмерно и движещо се изображение на своите починали близки. Нещо повече, за моя голяма изненада повечето от тези трезви професионалисти твърдяха, че тех­ните срещи са били абсолютно реални, и вярваха, ме дейс­твително са били в присъствието на своите починали род­нини и приятели.

И аз имах подобно преживяване — седях до моята ба­ба, която бе починала преди няколко години, и разгова­рях с нея точно така, както винаги си говорехме, когато беше "жива". Всъщност едно от най-изумителните неща в тези случки, към които приобщих легиони хора от целия свят, е това, че всичко изглежда абсолютно нормално и естествено.

По мое убеждение това, което става, е, че ние открива­ме себе си и едновременно с това се обръщаме с лице към алтернативни състояния на съзнанието, които са били добре разбирани от нашите предци в миналото, но са би­ли потиснати в един определен момент от развитието на нашата цивилизация, отречени като суеверие и дори счи­тани за демонически грях.

По мое мнение сегашното развитие ще има огромно значение за човечеството. Вацлав Хавел, писателят и президентът на бившата Чехо-Словакия, в своята вълнуваща реч пред Конгреса на Съединените щати изрази твърдото си убеждение, че само чрез световна революция на човеш­кото съзнание ще можем да отклоним света от сегашния му път към унищожение. Господин Горбачов- също спо­дели това мнение, когато каза, че е необходимо духовно обновление, за да се спаси неговата изтерзана страна.

Регресиите в минали съществувания, за които ни съоб­щава доктор Брайън Л. Уейс в книгата си, са един при­мер за изключителната феноменалност на човешкото съз­нание — факт, който вече се радва на широко признание. Сега никой не се чувства неловко, ако е преживял нещо подобно. Един от най-големите историци на нашия век, сър Арнолд Тойнби, твърди, че е бил вдъхновен да напи­ше своя монументален исторически труд от свои лич­ни преживявания, подобни на описаните от доктор Бра­йън Л. Уейс.

Хората, които се завръщат от състояния близки до смъртта, ни казват, че най-важната поука от земните им животи се съдържа в посланието: докато сме на тази зе­мя, трябва да се научим да обичаме. Сега става все по-оче­видно, че това е единственият начин, по който този свят може да бъде спасен, и най-добрият път към тази цел е да развием техниките към разгръщане способностите на на­шето съзнание.

Брайън Л. Уейс е един истински пионер в усилието си да доведе до широката публика различните видове техни­ки за промяна на съзнанието, чрез които се издига ниво­то на себепознанието, за да се постигне по-добро разбирателство между хората.

В този век на електронните медии можем много да доп­ринесем за духовното обновяване на народите от целия свят и сближаването им чрез любовта и мира, като се пропагандират тези техники, описани от доктор Уейс и дру­ги изследователи.

Реймънд Мууди,

доктор по медицина и философия

11 май 1992 година


НАЧАЛОТО

За онези от вас, които не са чели моята книга "Вести­тели от отвъдното", са необходими няколко въвеждащи думи. Необходимо е да знаете някои неща за мене, преди да започнем нашата работа, свързана с лечението.

Преди невероятния ми опит с Кетрин — пациентката, чиято терапия е описана в книгата, професионалният ми живот беше напълно праволинеен и строго академичен. Притежавах отлична диплома, Фи Бета Капа от Колумбийския университет, и получих медицинската си квали­фикация в Йейлския университет, където станах шеф на отделението по психиатрия. Бил съм преподавател в ня­колко престижни университетски факултета по медицина и съм публикувал над четиридесет научни трудове в об­ластта на психофармакологията, химията на мозъка, раз­стройствата на съня, депресията, тревожните състояния, злоупотребата с лекарствени средства и болестта на Алцхаймер. Единственият ми принос в книгоиздаването бе публикуването на "Биология на холинергичната функ­ция", която съвсем не беше бестселър, макар че запозна­ването с нея помогна на някои пациенти, страдащи от без­съние, да се справят с проблема си. Бях самонадеян и категоричен в мненията си и напълно скептичен по отно­шение на "ненаучните" сфери като парапсихологията. Ни­що не знаех за предишни животи или за теорията на пре­раждането, нито пък исках да зная.

Кетрин беше пациентка, която се бе обърнала за по­мощ към мене година след като бях оглавил отделението по психиатрия в медицинския център "Маунт Синай" в Майями Бийч, щата Флорида.

На възраст под тридесетте, католичка от Ню Ингланд, Кетрин бе в пълна хармония със своята религия. Тя стра­даше от страхове, фобии, пристъпи на парализираща па­ника, депресия и повтарящи се кошмари. Тези симптоми се бяха проявявали през целия й живот, но напоследък се бяха влошили.

След повече от година психотерапия по конвенционалните методи тя не показа никакво подобрение. Чувства, че след толкова време би трябвало да постигне много повече. Лаборантка в същата болница, където работех, Кетрин притежаваше необходимата интелигентност и способности за самооценка, за да може приложеното лечение да й въздейства. Нищо не подсказваше, че нейният случаи ще бъде толкова труден. Обратното, произходът й даваше на­дежда за добър резултат от прилаганата терапия. Тъй ка­то Кетрин страдаше от хроничен страх от задавяне и за­душаване, тя отказваше да приема медикаменти, така че не можех да прилагам антидепресанти и транквилизатори — лекарства, които обикновено използвах за лечение на подобни симптоми. Нейният отказ се оказа впоследс­твие благословено предимство, макар че по това време не го съзнавах.

Най-накрая Кетрин склони да опитаме с хипноза — форма на фокусирана концентрация, за да си припомни събития от детството и да се опита да открие потиснати или забравени травми, които подозирах, че са причина за страданието й.

Кетрин притежаваше способност да навлиза в дълбок хипнотичен транс и започна да си спомня събития, които в нормално състояние не можеше да извлече на повърх­ността. Тя си спомни, че е била бутната от трамплин в ба­сейн и за малко не се удавила. Като дете се ужасила от маската с упойващ газ, която зъболекарят поставил на ли­цето й, а най-лошото от всичко бе, че когато била едва тригодишна, впиянченият й баща опипвал телцето й, до­като огромната му ръка затискала устата й, за да не вика. Бях сигурен, че сега вече имахме отговор и ще настъпи по­добрение.

Но нейните симптоми оставаха все така непроменени. Бях твърде изненадан. Очаквах много по-голям ефект. До­като размишлявах за безизходната ситуация, стигнах до заключението, че сигурно съществуват още по-дълбоко скрити в подсъзнанието й травми. Ако баща й бе сторил това с нея, когато е била на три години, може би го е пра­вил и в по-ранна възраст. Реших да опитаме отново.

Следващата седмица постигнах много дълбоко равни­ще на хипноза. Този път дадох на Кетрин недвусмислена, открита, а не посочваща точното време инструкция.

— Върни се до момента, от който произтичат твоите симптоми — внуших й аз.

Очаквах, че Кетрин отново ще се върне в ранното си детство.

Вместо това тя извърши огромно приплъзване назад — с около четири хиляди години — в живот, в който е имала друго лице и тяло, различна коса, друго име. Оп­ределих по описанията място някъде в древния Близък Из­ток. Тя си спомняше подробности от топографията на местността, дрехите и всекидневните занимания от онова време.

На повърхността изникваха подробности от онзи пре­дишен живот, докато накрая тя не се удави в приливната вълна на едно наводнение, което изтръгна от прегръдки­те й нейното малко момиченце. Щом като Кетрин умря, тя започна да кръжи над тялото си, като повтаряше опи­саните в литературата преживявания на близки до смърт­та състояния. Върху трудовете на доктор Елизабет Кюблер-Рос, доктор Реймънд Мууди, доктор Кенет Ринг и други ще говорим по-късно в тази книга. При това, как­то по-късно разбрах, тя никога не бе чувала за тези хора и за техните изследвания.

По време на този хипнотичен сеанс Кетрин си припом­ни още два други живота. В единия бе испанска прости­тутка през осемнадесети век, а в другия — гьркиня, неколкостотин години след живота в Близкия Изток.

Бях шокиран и скептично настроен. С години бях под­лагал на хипноза стотици пациенти, но такова нещо ни­кога не се бе случвало. През целия курс на интензивна пси­хотерапия за период повече от година бях опознал добре Кетрин. Знаех, че тя не е психически лабилна, няма халю­цинации и раздвояване на личността, не е особено подат­лива на внушение и не прекалява с медикаменти и алко­хол. Реших, че нейните "спомени" сигурно са игра на въображението й или са някакъв вид съновидения.

Но се случи нещо необикновено. Симптомите на Кет­рин започнаха да показват драстично подобрение, а знаех, че въображението и съновиденията не водят до толкова бързо и пълно клинично излекуване. Седмица след седми­ца непонятните дотогава симптоми един по един изчезва­ха, щом под хипноза тя извикваше спомени за други пре­дишни живота. За няколко месеца бе излекувана напълно, без да се прилагат никакви лекарства.

Постепенно моят доста голям скептицизъм започна да се руши. По време на четвъртия или петия хипнотичен сеанс се случи нещо още по-странно. Кетрин кръжеше над тялото си и бе привлечена от познатата й светлина, която тя винаги срещаше в състояние между два живота.

— Те ми казват, че има много богове, защото Бог е във всеки от нас — ми съобщи с дрезгав глас.

А след това тя напълно промени остатъка от моя жи­вот:

Баща ти е тук и твоят син, който е малко дете. Ба­ща ти казва, че ще го познаеш, защото неговото име е Ав­рам и дъщеря ти носи неговото име. Той ти припомня, че причина за неговата смърт е била сърцето. Също, че и сър­цето на твоят син е причинило смъртта му, защото е би­ло обърнато наопаки като на пиле. Той е направил голя­ма жертва за теб, защото те обичаше. Душата му е много издигната...

Смъртта му изкупи дълговете на неговите родители. Освен това той искаше да ти покаже, че медицината мо­же да достигне само донякъде, че нейната цел е много ог­раничена.

Кетрин спря да говори, а аз седях в благоговейно мъл­чание, докато вцепененият ми разум се опитваше да под­реди нещата. В стаята бе леденостудено.

Кетрин знаеше твърде малко за личния ми живот. На бюрото си държах бебешката снимка на дъщеря ми, коя­то щастливо се усмихваше с двете си долни зъбчета. Пор­третът на сина ми бе до нейния. От друга страна, Кетрин не знаеше нищо за Семейната ми история. Много добре бях спазвал правилата на психотерапевтичната техника. От психотерапевта се иска да бъде "табула раза" (чиста дъска), върху която пациентът да проектира собствените си мисли, чувства и отношения. Те се анализират след то­ва от терапевта, за да се разшири арената на съзнанието на пациента. Бях спазвал тази терапевтична дистанция с Кетрин. Тя ме познаваше само като психиатър, не знаеше нищо нито за моето минало, нито за личния ми живот. Не бях изложил дори и дипломите си в кабинета.

Най-голямата трагедия в живота ми бе неочакваната смърт на първородния ни син Адам, който бе само на двадесет и три дни, когато умря в началото на 1971 годи­на. Десетина дни след като го бяхме довели от болница­та, той получи затруднения в дишането и пристъпи на повръщане. Беше изключително трудно да се определи диаг­нозата. "Тотален аномален белодробно-венозен дренаж с артериален дефект", ни казаха. Това може да се случи вед­нъж на приблизително всеки десет милиона новородени. Белодробните вени, които довеждат наситената с кисло­род кръв до сърцето, влизаха в него неправилно, от об­ратната страна. Все едно че сърцето е обърнато назад. Из­ключително, изключително рядък случай.

Героическата сърдечна операция не можа да спаси Адам, който почина няколко дни по-късно. Месеци наред скърбяхме с унищожени надежди и мечти. Нашият син Джордан се роди след година — благодатен балсам за ра­ните ни.

По времето, когато почина Адам, се колебаех дали да избера за професионална кариера психиатрията. Приятен ми беше стажът по вътрешни болести и ми бяха предло­жили постоянно място като интернист. След смъртта на Адам твърдо реших, че ще направя психиатрията своя професия. Сърдит бях, че съвременната медицина с всич­ките й напреднали технологии и умения не можа да спа­си моя син, това малко беззащитно бебе.

Баща ми имаше отлично здраве, докато не получи ма­сивен инфаркт в началото на 1979 година. Той преживя първия инфаркт, но сърдечната стена беше непоправимо увредена и три години по-късно почина на шейсет и чети­ри годишна възраст. Това стана почти девет месеца, пре­ди Кетрин да направи първото си посещение при мен.

Баща ми бе религиозен човек, повече по отношение на ритуалността отколкото духовно. Еврейското му име бе Аврам и то много повече му подхождаше от английско­то Алвин. Четири месеца след неговата смърт нашата дъ­щеря Ейми се роди и й бе дадено неговото име.

Сега, през 1982 година, в моя тих здрачен кабинет ог­лушителна каскада от скрити тайни истини се изливаше върху ми. Плувах в спиритично море и водата ми харес­ваше. Кожата по ръцете ми настръхна. Не беше възмож­но Кетрин да знае това. Нямаше и откъде да научи. Ев­рейското име на баща ми, това, че бях имал син, който бе починал тъй рано от сърдечен дефект, случващ се веднъж на десет милиона, мрачните ми размишления за медици­ната, смъртта на баща ми и името, което дадохме на дъ­щеря ми — това бе твърде много, твърде специфично и твърде истинско. Тази лаборантка беше проводник на трансцедентално знание. И ако тя може да разкрива таки­ва истини, какво друго имаше там? Изпитвах нужда да зная още.

— Кой - заекнах, — кой е там? Кой ти казва тези не­ща?

— Учителите — прошепна Кетрин, — духовните учи­тели ми казват. Казват ми, че съм живяла осемдесет и шест пъти във физическо тяло.

Сигурен бях, че Кетрин не знаеше и не можеше да знае тези факти. Баща ми почина в Ню Джързи и бе погребан около Ню Йорк. На хиляда и двеста мили оттук преди де­сет години бе умрял Адам. Във Флорида много малко от най-близките ми приятели знаеха за обстоятелствата око­ло неговата смърт. От колегите ми в болницата пък не знаеше никой. Нямаше как Кетрин да узнае тази семейна история. И въпреки това тя бе казала "Аврам", а не анг­лийския превод на името — "Алвин".

След като шокът премина, аз отново се превърнах в самонадеяния, вманиачен в научните методи психиатър. Разрових се за повече информация в библиотеките и кни­жарниците. Попаднах на някои отлични работи като тази на доктор Иън Стивънсън, който е изследвал малки деца, за да покаже съществуването на спомени за прераждане, и това изследване ще бъде представено накратко по-нататьк в тази книга. Намерих също няколко публикувани сту­дии на клиницисти, които бяха използвали регресии в пре­дишни животи (това става чрез прилагане на хипноза и други съответни техники, които позволяват подсъзнанието на пациента да се връща във времето, за да се извлекат спомени от минали съществувания). Сега знам, че много други клиницисти не смеят да запознаят обществеността с резултатите от своите изследвания, защото се страхуват от реакцията и се тревожат за своята кариера и репутация.

Кетрин, чиято история е описана с подробности във "Вестители от отвъдното", премина през дузина предиш­ни съществувания и бе излекувана. Сега тя води по-щаст­лив, пълен с радости живот, освободена от парализира­щите я симптоми и от вкоренения преди страх от смъртта. Тя знае, че една част от нея съхранява памет за други пре­въплъщения на нейната личност и че нейното съзнание ще надживее физическата й смърт.

След това, което преживях с Кетрин, моят подход към психотерапията коренно се промени. Разбрах, че лечението с извличане на спомени за предишни животи предлага бърз метод за отстраняване на психични симптоми, кои­то иначе трябва да бъдат лекувани с години. Това е мно­го по-директен начин за отстраняване на болката и стра­ха. Започнах да прилагам тази терапия към други пациенти и отново получих отлични резултати. По време­то, когато пиша тази книга, аз съм успял да постигна регресия към минали съществувания на стотици пациенти чрез сеанси на индивидуална терапия. Още повече са те­зи, които са постигнали същото чрез групова терапия.

Кои са моите пациенти? Това са лекари, адвокати, биз­несмени, други мои колеги терапевти, домакини, обикно­вени работници, търговски агенти и тъй нататък. Това са хора с различни религии, социални нива, образование и ценностни системи. Въпреки това много от тях показват способност да си припомнят подробности от други съ­ществувания и помнят изживяването на своята физическа смърт.

Повечето от пациентите ми се връщат в предишни жи­воти чрез хипноза. Други успяват да го постигнат чрез ме­дитация или пък получават спонтанни видения по време на изживяването, наречено "дежа вю", когато имате чув­ството, че познавате вече ситуацията, лицата и обстоятел­ствата. Някои имат много ярки сънища.

Голяма част от тях завинаги се отървават от измъчва­щите ги цял живот фобии, пристъпи на паника, повтаря­щи се кошмари, необясними страхове, прекалена пълно­та, разрушителни взаимоотношения, физически болки, болести и т. н.

Това не е ефектът, наречен "плацебо"1. В по-голямата си част те не са лековерни и поддаващи се на внушение хора. Спомнят си имена, дати, топография, подробности. И след като си спомнят, като Кетрин, те се излекуват.

Може би много по-важно от излекуването на специ­фичните физически и емоционални симптоми е придоби­тото знание, че ние не умираме, когато телата ни умират. Ние сме безсмъртни. Ние надживяваме физическата смърт.

В книгата ми "Through time into healing” е събрано хронологично онова, което съм научил за лечителската мощ на регресията в предишни животи, след като завърших предишната си книга "Вестители от отвъдното . Всички описани случаи са действителни. Само имената и иденти­фициращата информация за отделни лица са изменени.


ХИПНОЗА И РЕГРЕСИЯ

Хипнозата е основната техника, която прилагам, за да помогна на пациента да достигне спомени от предишни животи. Много хора си задават въпроса, какво представ­лява хипнозата и какво става, когато човек е в хипнотич­но състояние, но наистина в това няма никаква мистерия. Хипнозата е състояние на фокусирана концентрация от типа, който всеки от нас изживява всеки ден.

Когато сте релаксирани и вашата концентрация е тол­кова силна, че не може да бъдете разсеяни от външни шу­мове и други фактори, вие се намирате в състояние на сла­ба хипноза. Всички видове хипноза са всъщност самохипноза, в която вие, пациентът, контролирате про­цеса. Терапевтът не е нищо друго освен един гид. Пове­чето от нас влизат в хипнотични състояния всеки ден — когато сме погълнати от хубава книга или филм, когато сме карали колата си през последния отрязък от пътя до вкъщи, без да разберем как сме пристигнали, винаги ко­гато сме били като че ли включени на "автопилот".

Една от целите на хипнозата, както и на медитацията е да се достигне до подсъзнанието. Това е част от нашето съзнание, която лежи под обикновеното състояние на буд­но съзнание, постоянно бомбардирано от мисли, чувства, външни стимули и други дразнители. Подсъзнанието фун­кционира на по-дълбоко равнище отколкото обикновено­то съзнание. В подсъзнанието мисловните процеси проти­чат без нашето съзнателно възприемане. Ние изживяваме моменти на интуиция, на проникновение и на творчество, когато тези процеси на подсъзнанието пробиват и осветя­ват нашето съзнание.

Подсъзнанието не се ограничава от наложените ни ба­риери на логиката, пространството и времето. То може да помни всичко и за всяко време. То може да ни предло­жи творчески решения на нашите проблеми. То може да издигне обикновеното съзнание така, че да се докосне до мъдрост, далече над нашите всекидневни способности.

Хипнозата достига до мъдростта на подсъзнанието по един фокусиран начин, за да се постигне излекуването. Ние се намираме в състояние на хипноза винаги, когато оби­чайното взаимодействие между съзнанието и подсъзнани­ето е претърпяло преконструиране така, че подсъзнание­то да играе по-доминираща роля. Съществува широк спектър от хипнотични състояния — от леко до дълбоко ниво.

Хипнозата е една цялост, в която ние си даваме смет­ка за съзнанието и подсъзнанието на по-високо или на по-ниско равнище. За себе си съм открил, че много хора мо­гат да бъдат хипнотизирани до степен, достатъчна да се проведе лечение, ако те имат предварителна представа за хипнозата и техните страхове се подложат на обсъждане. По-голямата част от обществеността има погрешна пред­става за хипнозата заради начина, по който телевизията, филмите и сцената я представят.

Когато сте хипнотизирани, вие не сте заспали. Вашето съзнание винаги следи какво изживявате, докато сте в хип­ноза. Независимо от дълбокия подсъзнателен контакт, ва­шето, съзнание може да коментира, да критикува и да по­рицава. Вие винаги контролирате това, което говорите. Хипнозата не е чудодейният "серум на истината". Вие не влизате в "машина на времето" и не ви телепортират в друго време и други място, без да си давате сметка за нас­тоящето. Някои хора под хипноза наблюдават миналото така, както се гледа кино. Други са много по-ярко въвле­чени, с повече емоционални реакции. Значи някои "чувст­ват" нещата повече, отколкото ги "виждат". Понякога пре­обладаващата реакция е слухова или обонятелна. И най-сетне, човек си спомня всичко преживяно по време на хипнотичния сеанс.

Може би се получава впечатлението, че е необходимо голямо умение да се достигнат по-дълбоките нива на хип­ноза. Напротив, всеки от нас'с лекота ги изживява ежед­невно, когато преминава през състоянието на будност в сън, известно като хипнагогично състояние. Ние сме в състояние, подобно на хипнагогичното, когато току-що сме се събудили и все още можем да си припомним ярко съ­нищата си, макар че още не сме напълно будни. Това е пе­риодът, преди всекидневните спомени и съображения да нахлуят в мозъка ни. Също като хипнозата, хипнагогичното състояние е дълбоко творческо. Когато преминава­ме през него, съзнанието е обърнато изцяло навътре и мо­же да достига до инспирациите на подсъзнанието. Мнозина считат хипнагогичното състояние за "гениално , тъй като отпадат всякакви бариери и ограничения. Кога­то сме хипнагогични, ние имаме достъп до всички изво­ри, без да действат създадените от самите нас потискащи механизми.

Томас Едисон толкова високо е ценял хипнагогично­то състояние, че е развил своя собствена техника, за да го поддържа, докато работел върху изобретенията си. Как­то си седял на стола, Едисон използвал техники за релак­сация и медитация, за да достигне до състояние между съ­ня и бодростта. Поставял ръцете си с дланта надолу върху облегалката на стола. Под ръката си държал метална топ­ка. Ако заспивал, ръката му се отваряла и звукът от пад­налата метална топка го събуждал. След това отново и отново повтарял този процес.

Това хипнагогично състояние много прилича на хип­нозата и в действителност е много по-дълбоко от доста нива на хипнозата. Като помага на пациента да достигне по-дълбоко ниво на своето съзнание, умелият терапевт, който владее техниката на хипнозата, може да ускори драстично процеса на оздравяване. А когато се излезе из­вън личните проблеми и се търсят решения на творчески идеи, резултатите могат да облагодетелствуват цялото об­щество, така както всички ние сме облагодетелствани от изобретената от Томас Едисон електрическа крушка.

Когато нечий глас ни води, концентрацията се фокуси­ра по-лесно и пациентът може да достигне до по-дълбо­ко равнище на хипноза и релаксация. При хипнозата ня­ма никаква опасност. Нямам случай подложен от мен на хипноза пациент да е "засядал" в хипнотичното състоя­ние. Вие можете да излезете от него, когато пожелаете. Никой никога не е насилвал моралните и етичните прин­ципи на подложените на хипноза. Никой не е бил каран да върши неща против собствената си воля. Никой не е в състояние да ви контролира. Вие напълно владеете конт­рола върху себе си.

Под хипноза вашето съзнание винаги следи нещата. Точно затова, когато сте дълбоко хипнотизирани и актив­но въвлечени в собственото си минало на дете, вие сте спо­собни да отговаряте на въпросите на терапевта на езика от действителната си възраст, познавате географските мес­та, които виждате, и дори знаете годината, която обикно­вено изведнъж изплува пред вътрешното ви зрение. Хипнотизираното съзнание, което винаги държи сметка за настоящето, слага спомените от детството или от мина­лите животи в контекст. Ако изплува годината 1900 или се виждате да строите пирамида в древния Египет, вие "знаете", че става въпрос за епохата преди Христа, дори и ако не виждате това специално обозначение. По същия начин това е причината, поради която хипнотизирай па­циент, който се вижда като селянин в някаква среднове­ковна европейска война например, може да разпознае между хората от това минало съществувание близки от настоящия си живот. Затова и езикът, които употребява, е съвременният английски, способен е да сравнява грубите оръжия от онова време с тези, които използва в настоя­щето, съобщава дати и т. н.

Неговото сегашно съзнание е будно, наблюдаващо, ко­ментиращо. Той може винаги да сравни подробности и събития с тези от живота му сега. Той е и кинозрител, и кинокритик, и кинозвезда едновременно. И всичко това — докато се намира в релаксирано, хипнотично състояние.

Хипнозата поставя пациента в състояние, което съдър­жа голяма лечителна сила, тъй като дава на пациента дос­тъп до подсъзнанието. Ако говорим метафорично, тя за­вежда пациента във вълшебна гора, където се намира лечебното дърво. Хипнозата само дава възможност на па­циента да влезе в тази гора, но процесът на регресия е дър­вото, което пази свещените плодове, които трябва да бъдат изядени, за да оздравее.

Регресивната терапия е мисловен акт на връщане към предишни времена, когато и да са били те, за да се изт­ръгнат спомени, които биха могли да имат негативно вли­яние върху сегашния живот на пациента и които вероят­но са източник на неговите симптоми. Хипнозата позволява на разума да премахне бариерите към тази ин­формация, включително и онези бариери, които не позво­ляват на пациентите да достигнат до минали съществува­ния в будно състояние.

Фройд използва наименованието "натрапчиво повто­рение", за да опише често непреодолимия подтик да се пресъздаде и отново изживее емоционално типично бо­лезнено преживяване, случило се някому в неговото ми­нало. В своите "Записки по психоанализа" (1938) извест­ният британски психоаналитик Ърнист Джоунс определя натрапчивото повторение като "сляп импулс да се повта­рят минали ситуации и преживявания без всякаква полза, за да се постигне удоволствено-болково усещане".

Няма значение колко болезнено и разрушително е по­ведението — личността изпитва непреодолимо желание да го повтаря. Волевото усилие е неспособно да контро­лира натрапчивото желание.

Фройд открива, че когато началната травма се довеж­да до съзнанието и се освобождава чрез катарзис, се пос­тига лечебен ефект. На пациента се помага да интегрира преживяванията и чувствата и да извлече урок от понесе­ната травма. Хипнотичната регресия, проведена от опи­тен терапевт, поставя пациента първо в хипнотично със­тояние и след това му дава необходимите инструменти, за да хвърли светлина върху подобни инциденти. Много чес­то инцидентът се е случил в детството. Това е стандарт­ната психоаналитична теория.

Но има случаи, както установих, докато лекувах Кетрин, когато началната травма се изтласква назад, в минал живот. Открих, че около 40 процента от моите пациенти се нуждаят от задълбочаване в други съществувания, за да разрешат сегашните си клинични проблеми. Регресия-та към по-ранен'период обикновено е плодотворна за по­вечето от онези, които успяват да извикат спомени от не­го.

За въпросните 40 процента регресията към минали съ­ществувания е ключ към оздравяването. И най-добрият терапевт, който работи в класически приетите граници на отделния живот, не е способен да постигне пълно излеку­ване на пациент, чиито симптоми са били причинени от травма, преживяна в предишен живот — може би преди стотици или хиляди години. Но когато терапията, свър­зана с минали съществувания, изтиква на повърхността тези дълго потискани спомени, подобрението на сегашни­те симптоми обикновено е невероятно бързо.

Моделът на натрапчиви сексуални действия може да послужи за пример. Познавам случая на един млад човек, който страда от форма на натрапчиво повтарящ се екс­хибиционизъм — показва гениталиите си на случайно ми­наващи жени, докато мастурбира в колата си. Такова по­ведение очевидно е опасно и разрушително. Този млад мъж многократно е плашел жените и е бил арестуван ня­колко пъти. Въпреки това натрапчивото му разрушител­но поведение се повтаря пак и пак.

Неговият терапевт проследи произхода на това пове­дение чак до сексуалните инциденти между него и майка му, когато е бил малко момче. Майката честа го докосва­ла интимно, докато го къпела, вследствие на което той по­лучавал ерекция. В него бушували чувства на смущение, на възбуда и на срам. Тези чувства били изключително силни и част от натрапчиво повтарящите се действия на младия мъж, изглежда, са продиктувани от желание да възкреси силата на тези по-ранни емоции.

Въпреки че неговият отличен терапевт успя да разкрие ранната травма, постигнатият лечебен ефект е само части­чен и от време на време болестта отново се повтаря. Не­зависимо че поведението му извиква в него чувство за ви­на и срам, а съществува и опасността да бъде подложен на преследване, той изпитва непреодолим подтик да го повтаря.

Въз основа на моя опит с повече от триста индивиду­ално лекувани пациенти чрез регресивна терапия, смятам, че е твърде възможно при описания случай да е постигнат само частичен лечебен ефект, защото истинската травма е била в предишен живот. Може би този сценарий се е пов­тарял в няколко съществувания. Вероятно е последната демонстрация — тази в сегашния му живот, да е само ре­зултат на последната от цяла серия подобни травми. Просто се е установил един повтарящ се модел. Всички тези травми, не само най-последната, трябва да бъдат из­ведени на повърхността. Чак тогава може да се постигне пълно излекуване.

Много от моите пациенти са си припомняли под хип­ноза различни травматични модели, които се повтарят в разнообразни форми — съществувание след съществува­ние. Тези модели включват насилие на баща спрямо дъ­щеря, което се е случвало в продължение на векове, за да изскочи отново в сегашния живот. Те включват също жес­ток съпруг в минал живот, който изплува отново в сегаш­ния живот като баща-насилник. Алкохолизмът е порок, който е разрушавал няколко поредни съществувания, и ето сега една съпружеска двойка, живееща в постоянен конфликт, открива, че двамата са били гибелно свързани в четири поредни предишни съществувания.

Много от тези пациенти са били лекувани по обичай­ните методи, преди да се обърнат към мене, но прилага­ната към тях терапия не е постигала успех или е действа­ла само частично. За тези пациенти регресивната терапия хъм минали съществувания беше необходима, за да изт­ръгне напълно симптомите и да спре завинаги повтаря­щите се цикли на опасно, неадаптирано поведение.

Концепцията за натрапчиво повтарящото се поведение изглежда убедителна. Но търсенето на минали травми мо­же да се разшири до включване на минали съществува­ния, ако разкритите източници от сегашния живот не во­дят до успешно лечение. Сигурен съм, че младият мъж, който изпитва нужда да мастурбира, докато кара колата си, трябва да се подложи на изследване за миналите си съществувания, за да идентифицира травмите и да ги из­веде до повърхността на сегашния си живот. Докато па­тологичните основания се прикриват, симптомите неиз­бежно ще се повтарят. Само когато върху тях се хвърли светлина, те наистина могат да бъдат излекувани.

Моята практика ми показа, че хипнозата, комбинира­на с регресивна терапия, прониква в подсъзнанието мно­го по-дълбоко, отколкото психоаналитичната техника на свободното асоцииране, когато пациентът остава в релаксирано, но съзнателно състояние, само със слабо притворени очи. Тъй като хипнотичната регресия позволява мно­го по-дълбоко проникване в пластовете на асоциациите чрез претърсване на натрупаните спомени, иначе недос­тъпни за будното съзнание, резултатите са несравнимо по-бързи и по-цялостни.

Материалът, извлечен на повърхността от терапията с минали съществувания, е до известна степен като мощни­те универсални архетипове, описани от Карл Юнг. Но са­мо до известна степен, тъй като този материал не е от ви­да на архетиповете или от символичен характер, а представлява спомени от действителни фрагменти на пре­живявания от древни до наши времена. Регресивната те­рапия комбинира най-доброто от фройдистката терапия с оздравителното присъствие и признаване на дълбокото символично значение, което е отличителна черта на уче­нието на Юнг.

Но регресивната терапия се състои от нещо много по­вече, отколкото е хипнотичната техника. Преди процесът на хипноза да започне, добре подготвеният терапевт би трябвало да отдели много време да снеме историята на заболяването, да задава въпроси, да получава отговори и да навлиза много внимателно и в големи подробности в сферите от особено значение за пациента. Такъв подход увеличава успешното прилагане на регресивната терапия от 50 до 70 процента. А след като е завършена регресия-та и пациентът е излязъл от хипнотичното състояние, е не­обходимо да се интегрира цялата информация за чувства­та, вътрешните прозрения и всичко, което е било разкрито по време на сеанса, и да се свърже с текущата житейска ситуация. Такава интеграция изисква значително терапев­тично умение и опит, тъй като много често извлеченият материал е сам по себе си твърде силен и наситен с емо­ции. Поради това аз не препоръчвам регресивната тера­пия да се провежда от терапевт, който няма разрешение за това или не притежава степени като доктор по медици­на, доктор по философия и така нататък. Нетрадицион­ният терапевт много по-малко е способен да накара па­метта да следва собствения си ход и е малко вероятно да притежава необходимите умения, за да помогне на паци­ента да интегрира материала.

Да се изживява връщане към минало съществувание в дома е полезно и релаксиращо в повечето случаи. Под­съзнанието е мъдро и не ще затрудни будното съзнание със спомен, който то не е способно да асимилира. Съ­ществува слаб риск да се смесят симптоми като тревожност и вина, но това би могло да се избегне, ако се нало­жи, като се посети опитен терапевт. Отделният индивид, който срещне дори и най-слабата реакция на съпротива, докато работи сам, просто ще спре опита, тъй като него­вото подсъзнание го предпазва, докато неопитният тера­певт може да пресили подсъзнанието и да принуди непод­готвения още пациент да продължи.

Като психиатър с пренатоварена клинична програма за мене е по-важно да лекувам пациентите си, отколкото да извличам наяве техните спомени от минали съществу­вания, макар че това също е от голямо значение.

Намирам, че спомените от минал живот се достигат и описват от пациента по един от два главни модела. Нари­чам първия модел "класически". При него пациентът вли­за в дадено съществувание и е способен да предложи мно­го добро равнище на подробности за този живот и събитията в него. Почти като в разказ по-голямата част от този живот преминава, като се започва често от раж­дането и детството и не се прекъсва до смъртта. Възмож­но е пациентът да изживее безболезнено и спокойно сце­ната на своята смърт и ревизията на изминалия си живот, при която се извличат уроците от него и се коментират с помощта на по-високата мъдрост на самия пациент, как­то и чрез религиозни образи или духовни водачи.

Много от съществуванията на Кетрин бяха извикани по класическия регресивен модел. Ето един откъс от един предишен живот, очевидно в Египет, в който разказът на Кетрин започва от чумната зараза на водата, отнесла жи­вота на баща й и брат й. Тя помагала на свещеника, кой­то подготвял телата за погребение. По времето, когато за­почва този спомен и когато се развива самият епизод, Кетрин е на шестнадесет години:

"— Хората ги слагат в пещери. Телата се съхраняват в пещери. Но преди това телата трябва да бъдат пригот­вени от жреците. Те трябва да бъдат обвити и намазани с мехлеми. Сега местността се наводнява... казват, че вода­та е лоша. Не пийте водата.

— Има ли начин да се лекува болестта? Помага ли не­що?

— Даваха ни треви, различни билки. Миризмите... бил­ките... усещам миризмата. То е бяло и виси от тавана.

— Като чесън ли?

— Виси навсякъде... свойствата са подобни, да. Него­вите свойства... слага се в устата, в ушите, в носа, нався­къде. Миризмата е силна. Вярва се, че пречи на злите ду­хове да влязат в тялото. Морав плод... или нещо кръгло с морава кожица.

— Познаваш ли културата, в .която си?

— Не знам.

— Това, моравото, какъв плод е?

— Танис.


— Танис — повторих аз, опитвайки се да разбера да­ли говореше за нещо, което смяташе за танин или за танинова киселина.

— Така ли му казват? Танис?

— Аз само... все чувам "танис".

— Какво от този живот има значение за сегашното ти съществувание? Защо непрекъснато се връщаш тук? Как­во е това, което те смущава?

— Религията — бързо прошепна Кетрин, — религия­та от това време. Това бе религия на страх... страх. Има­ше толкова неща, от които да се страхуваме... и толкова много богове.

— Спомняш ли си имената на някои от боговете?

— Виждам очи. Виждам черен... нещо като... прилича на чакал. Това е статуя. Той е пазител на нещо. Виждам жена, богиня с нещо като шлем отгоре.

— Знаеш ли името на богинята?

— Озирис... Сирус... нещо такова. Виждам око... око, просто око, око на верига. То е златно.

- Око?


- Да... Кой е Хатор?

- Какво?


- Хатор! Кой е той?

Никога не бях чувал за Хатор, макар да знаех, че този Озирис, ако произношението бе точно, бе братът-съпруг на Изида — най-голямото египетско божество. Хатор, как­то по-късно научих, бе египетската богиня на любовта, наслаждението и радостта.

— Един от боговете? — попитах.

— Хатор, Хатор — имаше голяма пауза. — Птица... той е плосък... плосък... феникс... — тя отново замълча.

— Върви напред във времето сега, към последния ден на този живот. Върви към последния ден, но преди да си умряла. Кажи ми какво виждаш?

Отговори ми в съвсем слаб шепот:

— Виждам хора и къща. Виждам сандали, сандали. Ня­какво грубо платно, някакво грубо платно.

— Какво става? Върви сега към времето на своята смърт. Какво става с тебе? Можеш да го видиш.

— Аз не го виждам... Не виждам себе си повече.

— Къде си, какво виждаш?

— Нищо, само тъмнина... Идва светлина, топла светлина.

Тя бе вече умряла, вече бе прекрачила отвъд в духовно състояние. Явно не се нуждаеше от преживяване момента на смъртта.

— Може ли да отидеш при светлината? — попитах.

— Отивам. — Тя си почиваше спокойно, чакайки.

— Можеш ли да погледнеш сега назад към уроците на този живот?

— Не — прошепна тя.

Продължаваше да чака. Изведнъж застана нащрек, въпреки че очите й останаха затворени, както винаги, ко­гато бе в хипнотичен транс. Главата й започна да се вър­ти.

— Какво виждаш сега? Какво става?

— Чувствам... Някой ми говори! - гласът й бе по-ви­сок.

— Какво ти казват?

— Говорят за търпението. Че трябва да имаме търпе­ние.

— Да, продължавай. Отговорът дойде от Учителя-поет:

— Търпението и изборът на подходящо време — всич­ко идва, когато трябва да дойде. Животът не може да бъ­де пришпорван, не може да се изживее по разписание, как­то толкова много хора искат. Ние трябва да приемем, каквото дойде в дадено време, и да не молим за повече. Но животът е безкраен, така че ние никога не умираме, ние никога не сме се раждали наистина. Ние просто ми­наваме през различни фази. Няма край. Хората имат мно­го измерения. Но времето не е такова, каквото го вижда­ме, а е повече в уроците, които получаваме.

Имаше дълга пауза. Учителят-поет продължи:

— Всичко ще ти се изясни, когато му дойде времето. Но трябва да имаш шанса да възприемеш познанието, ко­ето вече ти даваме.

Кетрин замълча.

— Има ли още нещо да науча? — попитах.

— Те си отидоха — тихо прошепна тя. — Не чувам никого.

Подробностите от погребението, билката, използвана за предпазване от болестта, и статуите на боговете — всичко това е типично за класическата регресия. Същото се от­нася и за големия отрязък от време, обхванато от памет­та — от шестнайсетгодишна възраст до смъртта. Въпре­ки че Кетрин не си спомни преживяването на смъртта (бе го направила в един от предишните сеанси), тя го преско­чи, за да получи блестяща духовна информация "отвъд".

Вторият модел на извикване спомени за предишен жи­вот е този, който наричам "изплуване на ключовия мо­мент". При този модел подсъзнанието навързва най-важ­ните и значителни моменти от множество минали съществувания — тези, които най-добре осветяват скри­тата травма и най-бързо могат да излекуват пациента.

Понякога споменът за ключовите моменти съдържа преглед на преживяното, който се прави в междинното състояние между две съществувания, а понякога това не става. Ако уроците или моделът са твърде неуловими, въз­можно е до края на сеанса да останат неизяснени. Друг път се случва те да бъдат моментално телеграфирани при изплуване на ключовия момент.

При някои пациенти изплуването на ключовия момент има фрагментарен характер, който може да се разшири или в по-подробен ключов момент, или да премине в кла­сическия модел при следващите сеанси, което се опреде­ля от подсъзнанието на пациента, а то търси най-оптимал­ния прилив на спомени, за да се постигне изцеление.

Често става така, че ключовият момент изниква неве­роятно бързо и започва внимателно и безпрепятствено да се движи от травма към травма, от сцената на една смърт към сцената на друга, като че вълните търсят още непроблесналите под дълбоките пластове целебни форми на просветление. Ето няколко примера за прилив на ключо­ви моменти пак със случая на Кетрин. Всички спомени тук са взети от първата регресивна терапия с нея:

"Има дървета и каменен път. Виждам огън, над който нещо се готви. Косата ми е руса. Нося дълга, груба кади­фена дреха и сандали. На двайсет и пет години съм. Имам момиченце на име Клеастра... Тя е Рейчъл (Рейчъл в се­гашния й живот е нейната племенница, с която винаги са имали изключително близка връзка.). Много е горещо... Има големи вълни, които събарят дървета. Няма къде да се бяга. Студено е, водата е студена. Трябва да спася бе­бето са, но не мога... само трябва да я държа здраво. Потъвам, водата ме дави. Не мога да дишам, не мога да гъл­там...солена вода. Бебето се изтръгва от ръцете ми... Виж­дам облаци... Бебето е с мен. И други от селото. Виждам брат си.

Тя си почиваше — този живот бе свършил. Беше все още в дълбок транс.

— Продължавай — казах, — спомняш ли си нещо дру­го?

...Нося рокля с черна дантела и на главата ми също има черна дантела. Косата ми е тъмна и леко посребрена. Сега е 1756 година. Аз съм испанка. Името ми е Луиза и съм на петдесет и шест години. Танцувам, другите също танцуват. (Дълга пауза.) Болна съм, имам температура, студена пот... Много хора са болни, хората умират... Док­торите не знаят, че това иде от водата.

Придвижих я напред във времето.

...Оздравявам, но главата все още ме боли, очите и гла­вата ми все още ме болят от треската, от водата. Много са умрелите."

Ясно е, че в този модел на ключов момент се прежи­вява травма, причинена от природно бедствие. На пръв поглед този ключов момент е наситен със силни емоции, а така е и въобще при ключовите моменти, но според моя опит възкресяването на травма или смърт носи съвсем ми­нимален риск безпокойството да остане неизлекувано по време на регресията.

Независимо дали работят с опитен терапевт или са­мостоятелно в дома си, повечето хора се справят и могат да интегрират спомените си без затруднение. Нещо пове­че, те се чувстват- много по-добре. Терапевтът винаги мо­же да ги инструктира да се издигнат над сцената на смърт­та, ако те смятат за необходимо да се наблюдават без емоции, а подсъзнанието винаги може да изведе пациен­та от регресивното преживяване. Хората могат да избе­рат дали въобще да изживеят повторно сцените на смърт­та. Винаги има избор. Но интензивността на регресивната терапия не плаши онези, които са я преживели.

Терапията с минали съществувания, при която се преминава от един ключов момент към друг, е много прак­тична и успешна форма на лечение. При нея необходима­та връзка между предишни животи и настоящето може да се осъществи за по-малко от час. Въпреки това като че ли ключовият момент има по-малка утвърждаваща стойност за пациента в сравнение с класическия модел, защото той се фокусира върху същността, а не върху детайлите.

Самият аз не мога да предвидя кой от тези модели ще е подходящ за пациента. И двата лекуват еднакво.

И накрая, не всеки се нуждае от припомняне на пре­дишни съществувания чрез регресия под хипноза. Не все­ки индивид носи товара на травми и белези от предиш­ни животи, важни за сегашния им живот. Много често това, от което се нуждае пациентът, е да се концентрира върху настоящето, а не върху миналото. И все пак аз научавам моите пациенти на самопсихоза и медитативна техника, тъй като тези умения са с огромна стойност за всекидневния живот. Независимо дали пациентът иска да се излекува от безсъние, да свали кръвното си налягане, да намали теглото си, да спре да пуши, да засили имун­ната си система, за да се бори с инфекциите и хроничните болести, да намали стреса или да се научи да постига състояния на релаксация и вътрешен мир, тези техники могат да бъдат ефективно използвани цял живот.

Въпреки предимствата има моменти, когато пациенти­те категорично отказват да бъдат подложени на хипноза. Често причините за това са изненадващи.

Когато работех в психиатрията на Медицинския фа­култет в Йейл, един бизнесмен се беше обърнал към мен, за да го излекувам от неговия страх да лети със самолет. По това време бях един от малкото терапевти в Йейл, ко­ито използваха хипноза, за да лекуват моносимптоматични фобии, които представляват страх от едно определе­но нещо — било страх от летенето, шофирането по магистрала или страх от змии. Работата на този бизнес­мен беше свързана с непрекъснати пътувания. Тъй като той ползваше само наземен транспорт, за него бе много важно да преодолее страха.

Внимателно му описах процедурата при хипноза. Пре­дадох му моя оптимизъм и увереност, че ще бъде излеку­ван, че повече няма да се парализира от страх. И това не само ще разшири неговите делови перспективи, уверих го, но ще му позволи да се наслаждава на ваканциите си в по-отдалечени и екзотични места.

Ще се подобри стилът и качеството на неговия живот.

Той замислено ме погледна, като сви вежди. Минути­те бавно течаха. Но защо не показваше никакъв ентусиа­зъм?

— Не, благодаря, докторе — каза той най-сетне. Няма да се подложа на лечението!

Това напълно ме изведе от равновесие. Бях лекувал успешно много пациенти с подобни симптоми и никой не беше отблъсквал моята помощ.

— Защо? — попитах. — Защо не искате да бъдете излекуван?

— Защото ви вярвам, докторе. Вие наистина ще ме излекувате. Няма да ме е страх да летя. Тогава ще взема са­молета, ще се издигна, след това ще катастрофирам и ще загина. Не, благодаря!

Нямаше с какво да му противореча. Той сърдечно се сбогува и напусна кабинета с непокътнатата си фобия, но несъмнено все още жив.

Бях научил нещо повече за съзнанието на човека, за неговата съпротива и отрицание.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница