Леден гамбит

живота си?!
– ВСЪЩНОСТ ТИ НАПРАВИ НАЙ
-
ВАЖНОТО ОТКРИТИЕ за разследването ― заяви Kleim162 на втория ден на
Коледа. ― А не твоят майор. Как се казваше?
Kleim162 бе дошъл да прекара празниците на югозапад. Предишната вечер бе пристигнал в Розовия град
58
със скоростния влак Париж–Бордо–Тулуза.
– Накратко, твоят господин „Цитирам латински сентенции, за да се правя на умник“ може да е кралят на разследващите полицаи, но това не пречи ти да го надминеш.
– Да не преувеличаваме. Просто имах късмет. Мартен свърши забележителна работа.
– А как е сексуално твоят жив Бог?
– Сто и петдесет процента хетеросексуален.
– Жалко.
Kleim162 измъкна краката си изпод чаршафите и седна на ръба на леглото. Беше чисто гол. Докато дърпаше от цигарата си, Венсан Есперандийо се възползва от случая да съзерцава широкия му мускулест гръб. Беше сложил другата си ръка на тила и се бе облегнал на възглавниците. Гърдите му лъщяха от пот. Когато Kleim162 стана, за да тръгне към банята, ченгето не можа да се въздържи и погали задника на журналиста. Зад щорите на прозореца най- сетне бе завалял сняг. Бе 26 декември.
– Да не би да си бил влюбен в него? ― попита Kleim162 през отворената врата на банята.
– Не. Жена ми е влюбена в него.
Русокосата глава се показа тутакси.
– Ама как така? Спят ли заедно?
– Още не ― каза Венсан, като издуха дима към тавана.
– Ама аз мислех, че е бременна? И че той е бъдещият кръстник на детето?
– Точно така.
Kleim162 го изгледа с искрено изумление.
– И ти не ревнуваш ли?
Есперандийо се усмихна и вдигна очи към тавана. Младият журналист поклати глава и изчезна отново в банята.
Беше дълбоко поразен. Есперандийо сложи слушалките на ушите си. Прекрасният дрезгав глас на Марк Ланеган отговори на крехкия шепот на Изобел Кембъл в „Лъжливият съпруг“.

ПРЕЗ ЕДИН ХУБАВ АПРИЛСКИ ДЕН Серваз мина да вземе дъщеря си от дома на бившата си съпруга. Усмихна се, като я видя да излиза от къщата с чанта и слънчеви очила.
– Готова ли си? ― попита я той, когато тя седна до него.
Поеха по магистралата за Пиренеите и завиха по отбивката за Монтрежо–Сен Мартен дьо Коменж. На това място на Серваз му настръхнаха косите от недалечните спомени и той неволно смръщи вежди. После тръгнаха право на юг, през планините. Времето беше прекрасно. Небето ― синьо, а върховете ― побелели от сняг. През полуотворения прозорец свежият въздух замайваше главата като етер. Марго беше пуснала любимата си музика. Тя се чуваше през слушалките, а дъщеря му пееше с цяло гърло, но дори това не успя да развали настроението на
Серваз.
Беше му хрумнало да направят тази екскурзия, когато преди седмица Ирен Циглер му се обади, за да го пита как е след месеци мълчание. Преминаваха през живописни села, планините се приближаваха и в един момент бяха толкова близо, че те вече не ги виждаха, защото пътят пое нагоре. След всеки завой попадаха на страхотни изгледи:
просторни поляни, сгушени в долината къщички, блестящи на слънцето реки, стада, потънали в мъгла, заобиколени от ореоли светлина. Пейзажът сега нямаше нищо общо със зимния. Стигнаха до малък паркинг. Слънцето още беше скрито зад планините и не го огряваше. Не бяха първи. В дъното до паркиран мотоциклет ги очакваха две жени,
седнали на скалите, които се изправиха насреща им.
– Добър ден, Мартен ― поздрави Циглер.
– Добър ден, Ирен. Представям ти дъщеря си. Марго, това е Ирен.
Ирен стисна ръката на Марго и се обърна, за да им представи красивата брюнетка. Жужка Сматанова стисна здраво ръцете им, когато се ръкуваше с тях. Косите ѝ бяха с цвят на смола, а усмивката ѝ ― ослепителна. Размениха само няколко думи, преди да тръгнат, сякаш се бяха разделили предишната вечер. Циглер и Серваз вървяха напред, а
Марго и Жужка ― на разстояние зад тях. Серваз ги чу да се смеят. По време на дългото изкачване двамата с Ирен си бъбреха. Камъчетата скърцаха под дебелите им подметки, чуваше се ромонът на планинския поток. Слънцето вече огряваше лицата им и сгряваше краката им.
– Продължих моите проучвания ― каза тя изведнъж, когато стигнаха да малък мост от елови талпи.
– Какви проучвания?
– На Четворката ― отвърна тя.
Серваз ѝ хвърли подозрителен поглед. Не искаше да разваля прекрасния ден, ровейки се в тинята.
– И?
– Открих, че когато са били на петнайсет години, Шапрон, Перо, Грим и Муренкс са били изпратени от родителите си на детски лагер. На брега на морето. Знаеш ли как се е казвал лагерът?
– Слушам те.
– Лагер „Стъпките“.
– И какво?
– Спомняш ли си буквите на пръстените?
– CS
59
― каза Серваз и рязко спря.
– Да.
– Смяташ, че... че са започнали именно там да...
– Възможно е.
Утринната светлина танцуваше по храст трепетлики до пътеката, които шумяха на лекия бриз.
– Петнайсет години... Възрастта, когато човек открива кой е всъщност. Възрастта, когато се изграждат приятелствата за цял живот. Възрастта на сексуалното пробуждане ― уточни Серваз.
– И възрастта на първите престъпления ― добави Циглер, като го гледаше.
– Да, може би и на това...
– Или на други неща ― каза Циглер.
– Или на други неща.
– Какво става? ― попита Марго, като ги настигна. ― Защо спираме?
Жужка ги прониза с поглед.
– Изключете, по дяволите ― каза им тя. ― Отпуснете се!
Серваз се огледа. Денят наистина беше прекрасен. Сети се за баща си и се усмихна.
– Да, да изключим и да се отпуснем ― каза той и отново закрачи нагоре.

55 Престъплението се заличава чрез смъртта (лат.) ― бел. прев.
56 Момент от битката при Фарсала между Цезар и Помпей на 9 август 48 г. пр. Хр., когато Цезар обръща хода ѝ ― бел. прев.
57 Сянка ― бел. прев.
58 Наричат Тулуза Розовия град заради цвета на историческите му постройки, повечето от които са от розови тухли ― бел. прев.
59 Colonie des Sternes ― Лагер „Стъпките“ ― бел. прев.

УТОЧНЕНИЯ
Някои сведения и изложени в книгата факти могат да изглеждат като плод на прекомерно въображение. Няма нищо такова. Подземният завод, кацнал на две хиляди метра височина, съществува. Просто го преместих с десетина километра. Съществуват и някои психиатрични техники като аверсивното лечение или плетизмографията на пениса,
описани в книгата. Те, за съжаление, се практикуват в някои европейски болници и на много други места по света.
Както и електрошоковете. Дори да са се променили в сравнение с времето на Лу Рийд
60
и неговата песен „Убий синовете си“, все още съществуват във Франция през XXI век. А що се отнася до музиката, слушана от Есперандийо,
можете веднага да я свалите от интернет.

60 Лу Рийд (1942–2013) ― американски рок певец, китарист и автор на песни. Пише текстове на теми табу тогава: садомазохизъм, травестити,
транссексуалност. В песента става дума за лечение чрез електрошокове ― бел. прев.

Благодарности
Що се отнася до благодарностите, името на заподозрян № 1 безспорно e Жан-Пиер Шамбер. Той е очевидният виновник. Притежава и вкус, и страст към трилъра, а и към други литературни жанрове, също и музикални познания, които на мен напълно ми липсват. Той е човекът, който още от първите страници ми каза, че не бива да спирам дотук. Благодаря ти, приятелю!
Ето и другите заподозрени, които, независимо от степента на вина, носят част от отговорността в това
„престъпление“: съпругата ми, която знае какво значи да живееш с писател и прави всичко възможно да облекчи живота ми, дъщеря ми, която пътува по цялото земно кълбо и за нея планетата е просто едно тясно място за игра
(впрочем ще ми трябват три живота, за да я настигна), синът ми, който знае много повече от мен за модерните технологии и който, надявам се, ще ги изостави за малко, за да прочете книгата.
Доминик Матос Вантюра е със сигурност „друга следа“. Без неговото окуражаване, таланта му и сътрудничеството ни тази книга нямаше да съществува. Освен това неговите песни бяха това, което ѝ бе най-нужно.
Грег Робер може и да не е непременно виновен, но пък е доста подозрителен, защото открива несъответствия,
умее търпеливо да чете и препрочита текстове, а единственият му недостатък е, че обича фантастиката. Той е преди всичко мой приятел и чак след това ― племенник.
Идва ред на неоспоримите съучастници: целият екип на издателство ХО, като започнем от самия Бернар Фиксо,
неуморим създател на крале, следван от Едит Льоблон, на която благодаря за компетентността и поддръжката ѝ,
Жан-Пол Кампос, който се обяви за мой фен № 1, Валери Тайфер с нейното ноу-хау и способността ѝ да го предава на другите, Флоранс Париант, Гуинаел льо Гоф и, разбира се ― последна в списъка, но не и последна по заслуги ―
Каролин Лепе, която може да превърне и ръждивия метал в злато.
Благодаря на Гаел за снимките ѝ, на Патрик ― за нестандартния му хумор, на Клодин и Филип за това, че
„смазваха колелата ми“, на сестра ми и на Жо за това, че са винаги до мен, и на целия клан К: на Лоик за Бретан, на
Кристиан ― за избата (и инструментите му), на Дидие за това, че е най-добрият приятел на света, на Доминик,
Гислен, Патриция и Никол за веселия им заразителен смях.
В заключение, противно на това, което си мислех, писането не е чак толкова самотно занимание…
++++++++++++++++++++++

Бернар Миние
Леден гамбит
Превод Силвия Колева
Отговорен редактор Мария Чунчева
Редактор Марта Владова
Оформление на корицата Яна Аргиропулос
Коректор Цвета Нинкова
Адаптация на ePub Ивайла Пеева
Френска. Електронно издание.
Формат ePub
ISBN 978-619-164-419-3
Издава
Запазена марка на „Алто комюникейшънс енд пъблишинг“ ООД
София, ул. „Кракра“ №20
тел. 02/ 943 87 16
e-mail: office@enthusiast.bg
Книгите на „Ентусиаст“ може да закупите с отстъпка от www.enthusiast.bg